Jag Mandir e дворец, разположен на остров сред езерото Пичола, Удайпур. Той е строен в периода 1551-1652 г. от трима махараджи: Амар Сингх, Каран Сингх и Джагат Сингх.
Историята на този дворец е свързана с част от живота на най- романтичния мугалски император - Шах Джахан. В 1622 г. съпругата на мугалския император Салим Джахангир - властната Нур Джахан, настояла за негов наследник да бъде обявен принц Шехариар - брат на Шах Джахан, който бил женен за дъщеря й - Ладли Бегум. Научавайки за новината, принц Курам (Шах Джахан) отказал да вземе участие в похода за възвръщането на териториите на Кандахар и вдигнал бунт срещу баща си и Нур Джахан, предявявайки своите искания за наследяването на трона.
Бунтът му бил потушен, а той самия бил изпратен в изгнание. Страхувайки се за живота си, Шах Джахан потърсил убежище в Удайпур, където бил приет радушно от неговия приятел, местния владетел Каран Сингх. Махараджата приютил принца, съпругата му - Мумтаз Махал и двамата му сина - Дара и Аурангзеб в двореца Gul Mahal, който се намирал сред езерото Пичола, където те живяли спокойно няколко месеца.
Владетелят на Удайпур постъпил така, защото майката на неговия приятел била раджпутската принцеса - Тадж Биби Билкус Макани, известна още като Rajkumari Shri Manavati Baiji Lall Sahiba, която била дъщеря на раджа Шри Удай Сингх Сахиб Бахадур, владетел на Джотхпур. По-късно, за да се сдобри с баща си, Шах Джахан изпратил двамата си сина при Джахангир като израз на добрите му намерения спрямо него. Когато мугалският владетел простил на принц Курам, той можел да се завърне обратно в родния си дом.
Преди да напусне двореца Gul Mahal и своя приятел Каран Сингх, в знак на уважение към него, Шах Джахан разменил тюрбана си с неговия, върнал шест области на Мевар, завзети преди това от мугалите и подарил на сина му - Джагат Сингх голям скъпоценен камък. След възкачването на трона на принц Курам, добрите отношения с Мевар продължили и това дало възможност на Джагат Сингх да прояви дарбите си на архитект като прибавил към палата Gul Mahal още няколко постройки и нарекъл дворцовия комплекс по името си - Jag Mandir. Основна опасност за кралство Мевар представлявали походите на Аурангзеб и нашествията на Маратхите, но с договора с англичаните от 1817 г., който обещавал възвръщане на наследствените територии и опазване на държавата от бъдещи набези, опасността била предотвратена.
По време на въстанието на сипаите (1857-1859 г.), насочено срещу жестоката английска колонизация, с което властта на англичаните над Индия преминава от ръцете на Източно-индийската компания в тези на английската корона - Британския Радж, махарджа Сврооп Сингх спасява много европейски семeйства (предимно жени и деца), като им дава убежище в дворцовия комплекс Jag Mandir.
След независимостта на страната, получена на 15 август 1947 г., по иницатива на раджа Бхупал Сингх, през 1949 г., Мевар влиза в състава на Индийския съюз, заедно с останалите княжества на Раджастан.
Gul Mahal е дворецът, построен през 1551 г. от махараджа Амар Сингх,в който намира убежище Шах Джахан. Този дворец, направен от жълт пясъчник, е разширен по времето на сина на махараджа Каран Сингх - Джагат Сингх. Gul Mahal има три етажа, всеки с по една голяма кръгла стая, до които се достига през зала с колони. Две мраморни чатрита с извити корнизи се извисяват от двете страни на палата , подпирани от красиво гравирани мраморни конзоли. Над тях е разположен мраморен купол, легнал върху заградена със зъбчат парапет покривна част. Интериорът на двореца съдържа стени с пиетра дура, с вградени в тях рубини, оникси, ясписи, корнеоли и нефрити и декорирани с фрески. В западната част на Gul Mahal се намират три павилона от черен и бял мрамор.
Jag Mandir е главният палат в дворцовия комплекс. Той е свързан с Gul Mahal и притежава осмоъгълни кули, завършващи с куполи. Изграден в раджпутски и мугалски стил, Jag Mandir включва в себе си лабиринт от стаи, зали и вътрешни дворове. Към него принадлежи палата на жените - Zenana и палата на принца - Pada ka Mahal.
Bara Patharon ka Mahal се намира в източната част на главния палат и е познат под името “Палата на дванадесетте плочи“, защото бил изграден от дванадесет солидни мраморни плочи.
Входния павилион на палата впечатлява със скулптурите на слонове, които са поставени на пиедестали пред ограждащата дворцовия комплекс стена, изпъстрена с арки с вълнообразни сводове и зъбчат парапет, поставен върху нея.
Darikhana е открита тераса, разположена в северната част на двореца, която служела за отмора на владетелите на Jag Mandir.
Градината на дворцовия комплекс е изпълнена с рози, жасмин, палмови дръвчета, бугенвилея, латинки, калдъръмчета, върбинки и ухаещи храсти.
Целият вътрешен двор, в който се разстила градината, е постлан с бял и черен мрамор. Фонтани и изкуствени езерца пресичат алеите, обградени от ниски мраморни парапети.
Днес една част от двореца е превърната в хотел, който дава възможност на посетителите и почиващите в него да се докоснат до романтиката на отминалите епохи и да се насладят на прохладата на езерото и прекрасната гледка, която се открива от палата.