Shalimar Bagh, Шринагар - раят под планинските върхове

Shalimar Bagh е построена през 1619 г. от император Джахангир за любимата му съпруга Нур Джахан. Тя се простира в сърцето на Шринагар, град основан от император Праварсена II, който царувал в периода 79-139 г. Владетелят построил вила на североизточния бряг на езерото Дал и я нарекъл „Shalimar” - „Дом на любовта”.
Той посещавал често отшелника - светец Сукарма Свами, който живеел в Харван и при посещенията си отсядал в своята вила. С времето сградата се разрушила, но името й останало. На нейното място мугалският владетел Джахангир изградил градината „Farah Baksh” - „Градината на възхищението”, която по заповед на Шах Джахан била разширена от губернатора на Кашмир - Зафар Кхан и кръстена „Faiz Baksh” - „Градината на изобилието”.
Джахангир и Нур Джахан били толкова влюбени в прекрасната природа на Кашмир и неговия прохладен климат, че всяко лято императорският двор се местел там, превръщайки Шалимар в лятна императорска резиденция.
Сгушена в полите на планинската верига Пир Панджал, градината заема площ от 12,4 хектара и е ориентирана в посока североизток - югозапад. Водата достига до нея по дълъг канал, свързан с езерото Дал. „Shalimar Bagh” е оградена от стена с шест кули по нея. Тя е разделена на три тераси с различно предназначение, а през средата й преминава дълъг воден канал „Shah Nahar”, свързващ отделните тераси. На всяко ниво каналът достига до павилион - baradari и се влива в обширно изкуствено езеро или фонтан като образува малък водопад под него. Покрай главния канал се нареждат алеи с чинарови дървета, чимшири и цветя. От него се разклоняват и по-малки канали, напояващи останалата част от градината. За разлика от другите мугалски градини, тези допълнителни източници на вода са сведени до минимум.
Първата тераса била достъпна за широк кръг от хора и място за публични срещи - „Diwan-e-Aam”. Тук, през горещите летни дни се провеждали дворцовите съвети, а благородниците от двора обсъждали своите дела. Днес от това място е останал само един трон от черен мрамор, разположен в близост до водната каскада.
Второто ниво било предназначено за „Diwan-i-Khas” или място за частни срещи и отдих на владетеля. До” Diwan-i-Khas” имали достъп само най-приближените хора на Джахангир и личните му гости. В елегантния павилион се организирали тържества и банкети като присъстващите имало възможност да се насладят на прохладния ромон на фонтаните и покоя на изкуственото езеро. На северозападната страна на терасата се разпростира императорската баня.
Третата тераса приютявала харема и принадлежала на жените от палата. Началото на тази територия било обозначено с два семпли павилиона, изградени от двете страни на алеите, вървящи покрай главния канал. В градините на зенана, Шах Джахан построил голям павилион от черен мрамор - „Черният павилион”, който и до днес се издига върху мраморна платформа сред водите на изкуствено езеро, изпълнено с фонтани и водни каскади. Павилионът е съставен от два симетрично разположени отворени коридора, обточени с гравирани колони и по-широка централна част, образувана от поставени едно зад друго пространства, отделени с арковидни входове. Стените на този павилион са декорирани с растителни мотиви и изображения на цветя в златно, синьо и червено.
По тавана на сградата са разстлани красиви рисувани килими от цветя в меки пастелни цветове с типичен за мугалската живопис рисунък. Тук може да се види и прочутия надпис: „Gar Firdaus rōy-e zamin ast, hamin ast-o hamin ast-o hamin ast” - „Ако на света има рай, то той е тук, то той е тук....”.
„Черният павилион” стои в центъра на третата тераса, а от неговото езеро излизат два странични канала, които разделят тази част на градината на още четири по-малки части и така придават идеята за градините на рая с четирите реки, вливащи се в „Езерото на вечността”, където човек се среща с бога. Страничните канали свързват големия павилион с два малки павилиона, изградени в близост до ограждащата цялата градина стена. Под всяка водна каскада в „Shalimar Bagh” има вдлъбнати ниши, в които някога са поставяли запалени маслени лампички, светлинките, на които нощем придавали магична красота на изкуствените водопади.
Градината „Шалимар” събира в едно свежестта на природата, идваща от близката планина и създадения от човешка ръка изумителен природен пейзаж. По поляните, застлани с трева и около алеите край водните канали рози, невени, божури, маргаритки, салвии, хортензии, теменужки и далии разпръскват своя аромат и радват посетителите с пъстра палитра от цветове. Над тях са надвесени клоните на чинарите, шумоленето на листата, на които се смесва с ромона на фонтаните и водопадите.
Кипарисите и чемширите образуват зелени редици и обграждат с тях алеите на „Shalimar Bagh". През пролетта и есента, със смяната на багрите, градината разкрива своята приказност и символично предава кръговрата на живота. Тя е пример на хармоничното съчетаване на архитектурата с философията и природните дадености, място за съзерцателен покой и дълбок размисъл - един малък рай под върховете на Пир Панджал.