Агни - всепоглъщащият огън
Агни е най-важният ведически бог - богът на огъня и на приемането на даровете. Посредством него тези дарове отиват при боговете, защото той е божи вестител, посредник между божествената воля и хората. Агни е вечно млад, като възраждащият се огън и безсмъртен като него. Заедно с Индра и Варуна, той е споменат като едно от главните божества в "Риг Веда". Неслучайно първата дума от първия стих на това изключително произведение от древността е Агни:
„Възхваляваме те Агни - първосвещенико, приемнико на дарове, ти, който призоваваш и обсипваш с богатства...!”.
Почитането на бога на огъня съществува във всички ритуали и религиозни церемонии, защото той се смята за главен посредник между света на смъртните и този на боговете, носител на светлината на знанието, която осветява пътя на истината и разкрива истинската същност на хората. Най-старият ритуал, посветен на Агни и оцелял от ведическия период до днес, е „Agnicayana” / „atirātra agnicayana” - построяването на олтар за почитането на огнения бог. Този ритуал отнема цяла една година, в рамките на която представители на брахманите издигат олтар от 10, 800 тухли под формата на огромна птица с разперени крила. Предназначението на този обичай е символичното създаване на безсмъртно тяло, недостижимо за болестите, страданията и смъртта, което да бъде предложено на боговете.
Името Агни произлиза от санскрит и значи огън. Той има три превъплъщения: светкавицата, огъня и слънцето. Според легендата, богът на огъня е син на Брахма - богът на изначалното сътворение. По-големият син на Брахма - Абхимани, бог на Космическата мъдрост и огъня на креативното желание, имал трима сина, които били представители на трите огъня, сътворили хората и земята: Павака - огънят на светкавицата, Павамана - огънят, получен от триенето на сухите дървета и Сучи - космическият огън. Тези три огъня били символи на душата, тялото и духовността. Те се различавали от Агни по това, че той се считал за бог, поддържащ човешкия живот, докато останалите три огнени божества създавали този живот. Името на Агни се свързвало с огъня на жертвоприношенията и така, както пламъците изменят своя цвят, така и богът изменя лицата си. Дървото и свещеното масло - Гхии са неговата храна, разтопеното масло е неговата любима напитка. Той поглъща жертвените дарове, които чрез него достигат до боговете и сам се храни от тях.
Агни, както и Индра, пие от нектара на безсмъртието - Сома. Богът сияе като слънце, пропъждайки със светлината си мрака. Пламъците му са като ревящи вълни и звукът им напомня тътена на гръмотевицата. Огнената му каляска е теглена от два коня - червен и жълтеникавокафяв. Той, според митологията, седи по-близко до хората, отколкото останалите божества, ето защо често го наричат безсмъртния, крачещ сред смъртните.
Според ведическата религия, огненият бог е пазител на домашното огнище и защитник на човешкия род от злите сили. Агни е бог на жреците и се приема като свидетел на множество важни ритуали като полагането на клетва, сключването на брак и изгарянето след смъртта. Този бог на огъня е символ на пречистването и посредник между волята на боговете и човешките желания.
Една история разказва, как огненият бог придобил способността си да пречиства всичко. Някога живяла красива девойка, чието име било Пулома. Баща й я сгодил за демон, мъдрецът Бургху също бил влюбен в нея. Един ден той отвлякъл момичето, оженил се тайно за него и заживели заедно в далечен град. След време демонът Ракшаса, благодарение на Агни, открил Пулома и я отвел отново в своите владения. Като научил, че богът на огъня е издал убежището му, гневният Бургху го проклел да яде всичко, което боговете са създали - добро и лошо, храна за богове и просяци. Агни го попитал защо му причинява това, след като е казал истината и припомнил на мъдреца, че когато попитаният човек умишлено отговори с лъжа, ще бъде осъден на мъчения в седем живота. Напомнил му също, че той като вестител на боговете приема даровете от тяхно име и от името на предците и не може да поглъща всичко, което му се даде, защото боговете се хранят чрез него. Богът на огъня уважавал брахманите и контролирал гнева си и само заради това не стоварил ужасна клетва върху Бургху, в отговор на проклятието на свещеника, който забравил за неговата мощ. Осъзнал грешката си, мъдрият брахман се обърнал към огнения бог с пожелание, което да смекчи вината му и гнева на Агни: „Така, както слънцето пречиства природата със своята топлина и светлина, така и ти Агни да пречистваш всичко, което влезе в пламъците ти!” - казал Бургху. От този ден насетне, богът на огъня, както и ритуалите свързани с него, се считат за пречистваща сила, отнасяща човешките грехове.
Най-разпространен от огнените ритуали е „Ягиа”. Той се изпълнява в частните домове, при големи събирания, важни събития и празници. Ритуалът води началото си от ведическите времена и представлява начин за умилостивяване на боговете или за измолване на сбъдването на лични желания. Той се практикува от специални свещеници, наричани Хотар, добре запознати с ведическата религия. По време на изпълнението на Ягиа, в ритуалния огън се хвърлят различни дарове за боговете: пречистено масло, плодове, мляко, различни семена или Сома. Поднасянето на даровете е съпровождано от изпълнението на специфични религиозни химни, изпълнявани от свещениците.
Сватбените церемонии в Индия се извършват около свещения огън, като се смята, че по този начин бог Агни става свидетел на дадените обещания и брачния съюз, пречиствайки душите на участниците в церемонията. Богът на огъня приема жертвите, посветени на боговете и благославя младоженците, като им дарява семейно щастие.
Свещеният огън за сватбената церемония се запалва от огъня, пазен от бащата на сина, още от времето на неговата сватба. Младоженците трябва да направят седем обиколки около огнището, като мъжа води булката, хванал дясната й ръка със своята дясна ръка. В някои области на Индия този обичай се изпълнява, като се завързват краищата на шаловете на младоженеца и булката. Първите три обиколки води жената, а останалите четири - мъжа. По време на обикалянето двамата разменят обещания, свързани с бъдещия им семеен живот:
- Винаги да има храна в къщата
- Да има здраве и щастие
- Семейните ритуали да се извършват и от двамата според ведическата религия
- Да имат щастлив и дълъг семеен живот
По време на този ритуал, младоженците от южна Индия трябва да изрекат думите:
„Нека да направим нашата клетва заедно! Ще споделяме заедно любовта, храната, силата и нашите вкусове. Ще бъдем един ум и ще спазваме клетвата заедно. Аз ще бъда небето, а ти - земята. Ние ще живеем заедно, ще създаваме нашите деца и нашите богатства.”
За разлика от тях, младоженците от северна Индия изричат следните думи:
„Ние направихме тези седем стъпки и сега ти си мой /моя/ завинаги. Сега ние станахме партньори и както аз не мога да живея без тебе, така и ти не трябва да живееш без мене. Нека ние споделяме щастието и радостта заедно. Ти си мисълта, а аз звука. Нека нощите са сладки като мед за нас. Нека утрините, небесата и земята бъдат сладки като мед за нас. Нека растенията и слънцето са като меда за нас. Както земята е здрава, както планините са здрави и Вселената е обединена, така да бъде и нашия живот.”.
В изпълнението на този ритуал се включва и хвърлянето на ориз в огъня от двамата младоженци като вид жертвоприношение за умилостивяване на боговете. Обиколката, която те извършват около жертвения огън, символизира слънцето, земята и целостта на Вселената, а също така мира, съвършенството и светостта. Част от сватбения огън се отделя и се пази от съпрузите през целия им живот. Така той се предава от поколение на поколение. При изпълнението на всички семейни ритуали, огънят, необходим за тях, се взима от огъня, пазен от сватбата. Приема се, че по този начин богът Агни и неговия свещен огън пречиства къщата, пази я от зло и осъществява връзката на семейството с предците.
Обичаят Ягия се изпълнява и при погребалните обреди под формата на Хома.
„Хома” представлява ритуал, при който се благославят девет гърнета с вода и едно глинено гърне, които се използват при запалването на кладата. Този ритуал се извършва на определено място в дома на починалия от специални свещеници и ръководителя на погребалната церемония, който може да бъде по-големия син, малкия син, зет или сродник. Запалването на кладата се извършва само от мъжете - жените не участват в погребалната церемония. Преди да бъде поставено на кладата, с тялото се правят три обиколки около нея обратно на часовниковата стрелка, защото се вярва, че след смъртта всичко тръгва на обратно. Върху кладата се поставя ориз, дърва и тамян и пречистено масло като дар за боговете. Ръководителят на шествието слага глинения съд с вода върху лявото си рамо и обикаля около нея като крие зад гърба си съда с горящи въглени, необходими за запалването на огъня. При всяка обиколка в глинената кана се правят дупки, за да изтече водата от нея като се приема, че това е символичното освобождаване на душата от тялото. Когато трите обиколки завършат, глинения съд се строшава в земята, ръководителят на церемонията, без да се обръща с лице към тялото, подпалва кладата и си тръгва. Обичаят да се изгарят труповете на мъртвите има за цел чрез огъня и пречистващата сила на бог Агни да се освободи душата на мъртвия от земните й грехове и посредством умилостивяването на боговете чрез даровете, хвърляни в пламъците да достигне безпрепятствено до небето. Въглените за кладата се вземат от огъня, запален по време на сватбата на починалия и пазен от него през целия му живот до смъртта. Тези въглени на угасения огън са символ на преходността на човешкото съществуване.
Най-древният ритуал, свързан с бога на огъня, се нарича Агнихотра. Неговият произход се намира назад във времето, в зората на човечеството. Твърди се, че този ритуал е дар на хората от боговете, който дава възможност за поддържане на баланса в природата, пречистване на отрицателната енергия и съхранението на човешкия живот.
За първи път за този ритуал се споменава във „Ведите” - "Риг Веда" и "Ахарва Веда" през 1400-1 000 г. пр. Хр. Неговата същност се състои в пренасянето на дарове на бога на огъня в часовете преди изгрев и залез-слънце, с цел синхронизирането на човешката природа с хармонията на Космоса. Смята се, че изгревът и залезът на слънцето носят промени в атмосферата на Земята, а първите и последните лъчи са източник на пречистваща и лекуваща енергия, която чрез извършването на ритуала Агнихотра се пренася в огъня, пепелта от него, в самия човек и заобикалящият го свят, като по такъв начин спомага за душевното равновесие, пречистването на ума и пространството и тяхното уравновесяване. В миналото този ритуал се изпълнявал от брамините и представителите на по-висшите касти, но днес той е достъпен за практикуване от всички. Дълбокият му, хуманистичен смисъл, се съдържа в любовта, дадена от сърце, добрите намерения, положителното мислене и ритуалните действия, извършвани не само в собствена полза или за умилостивяването на боговете, а и за добруването на цялата Земя.
Заради използването на огъня като пречистваща сила, във всички по-важни ритуали, свързани с човешкия живот от раждането до смъртта и схващането за него като съзидателна сила на Вселената, Агни - богът на огъня се превръща в най-важното божество от ведическия пантеон, в пазител на домашното огнище, посредник между боговете и хората, господар на жреците и свещениците, на който се отдава заслужена почит.
