Агра - крепостта на великите Мугали

Град Агра е разположен по бреговете на река Ямуна, в днешния щат Утар Прадеш. За първи път градът е споменат в Махабахарата с името Агревана,
което означавало „границите на гората”. Основаването на Агра през 1475 г. се свързва с името на раджа Бадал Сингх, чиито форт Бадалагарх и до днес се намира в близост до днешния „Червен форт”.
Обикновено името на Агра се свързва с управлението на династията на мугалите, но произходът му е много по-назад във времето. След раджа Бадал Сингх един друг владетел - султан Сикандар Лоди започва строителството на днешния град Агра през 1503 г. Султанът се считал за добър владетел от своите мюсюлмански поданици, но се отнасял изключително нетолерантно към изповядващите хиндуизма.
Една от административните промени, които направил султан Лоди, било въвеждането на персийския език като официален в Индия. Сикандар Лоди се опитал пет пъти да превземе крепостта Гавалиор, но всеки път бил отблъскван от раджа Ман Сингх. Султанът превърнал Агра в своя втора столица след Делхи поради причината, че пътуването от Делхи до Гавалиор му се струвало дълго.
След смъртта на султан Сикандър, той бил наследен от сина си Ибрахим Лоди. Той управлявал по-голяма част от северна Индия в периода 1517-1526 г., когато бил победен от мугалския император Бабур и неговата армия в битката при Панипат, която сложила началото на управлението на мугалската династия.
На 7 октомври 1556 г. смелият хиндуистки войн и управник Хему Викрамадития заема трона на Делхи. Той израства до чина началник на армията и първи министър на владетеля Адил Шах Шури. Викрамадития побеждава въстаниците в Афганистан, както и мугалските армии на Акбар и Хумаюн. След смъртта на Хумаюн, Хему вижда добра възможност да победи силите на мугалите. Генералът се насочва от Бенгал към Мадия Прадеш. Командирът на мугалската армия в Агра, изплашен от войската на Викрамадития, предава крепостта, без да се съпротивлява.
Златният век на Агра започва с утвърждаването и управлението на мугалската династия и царуването на императорите Акбар, Джахангир, Шах Джахан и Аурангзеб. Като важен политически център, градът бил обект на мащабна строителна дейност. Император Бабур построява по бреговете на река Ямуна първата персийска градина, наречена Аарам Багх или „Градината на отмората” . Неговият внук Акбар построява отбранителните стени на „Червената крепост”, превръщайки я в център на изкуствата, търговията и религията. Той построява и града Фатехпур Сикри в покрайнините на Агра.
Джахангир обичал градините и животните и изградил много градини във вътрешността на крепостта Агра. По-късно Шах Джахан, който се увличал по архитектурата, оставил много красиви архитектурни паметници като най-известният от тях бил Тадж Махал.
Преустройството на Червения форт Агра започнало по времето на мугалския император Акбар - 1565 г. Фортът, който съществува и сега, бил изграден в този си вид от Шах Джахан. Агра служела за столица на мугалските императори до 1857 г. Името на крепостта „Lal Qil'ah or Lal Qila - لال قلعہ”, означавало Червения Форт. Според хрониките, Акбар пристигнал в Агра в неделя - 30 октомври 1558 г. Придворният историк Абул Фазал пише, че още с пристигането си, императорът дал заповед за реконструирането на старата крепост Бадалгарха. Неговото желание било да се издигне нова крепост, чиято мощ и непревземаемост да отговарят на величието на неговото управление.
Строежът на новия форт започнал със събарянето на старите стени и замяната им с нови, направени от излъскани до огледален блясък каменни блокове, съединени един с друг така, че даже косъм да не може да премине през мястото на съединяването. На строежа работели 4000 работници, чиято задача била да издигнат сложно проектираните стени и бойници на „Червената крепост”. Крепостта, такава каквато се е запазила и до днес, има неправилна форма и е опасана от двойни стени, правещи множество извивки като външните стени са високи 40 метра, а вътрешните - 70 метра. На определени разстояния са издигнати мощни бойници с малки отвори за стрелба, които затруднявали противника и предпазвали защитниците на Агра. За допълнителна сигурност около форта бил прокопан дълбок ров. Там, където река Ямуна се допирала до крепостта, такъв ров не съществувал, защото реката защитавала достатъчно стените. Шах Джахан започнал масивното доизграждане на този форт през 1638 г. и го завършва през 1648 г. Червеният форт е наричан още „Qila-i-Mubarak”, означаващо „Благословения форт”. Фортът е ярък пример за постиженията на мугалското изкуство и архитектура. Той съдържа в себе си смес от персийски, европейски и индийски орнаменти.

Крепостта имала четири врати, най-голямата, от които била портата „Делхи” - своеобразно произведение на изкуството от този период, което било проектирано така, че да дава предимство на защитниците на бастиона.
Множеството извивки на входната част на крепостта и тайните уловки по тях възпрепятствали нападателите. Тези съоръжения хващали в капан обсаждащата армия и я излагали на невидимия огън на укрепените в кулите, снабдени с отвори за бойници, мугалски воини. Това правело „Червената крепост” непревземаема и я превръщало в сигурно убежище на нейните обитатели и пазените там съкровища на императорите. След разрешаването на военните проблеми при строителството, идвало ред на естетическото оформяне. Вътрешната порта носела името „Слонската порта” защото в миналото пред нея били разположени статуите на пълководците от Читогарх Джамал и Пата, седнали на гърба на слонове. Слоновете били обърнати един към друг, така че бивните им образували арка над вратата. Самата врата е защитена от две кули, богато декорирани с цветна мозайка, геометрични фигури, гравюри на слонски глави, лъвове и птици, които символизират кралската власт. Всяка кула завършва с елегантно чатри и има назъбен парапет. Пространството на кулите е достатъчно обширно, за да побере жилищните помещения, верандите и павилионите, разположени в тях. Подвижният мост, който покривал цялата порта, правел достъпа до крепостта невъзможен.
Третата порта се наричала „Лахоре” и името й идвало от това, че тя била обърната към посоката, водеща към град Лахор.
Южната порта се наричала „Амар Сингх Гейт” и била построена през 1568 г. Тя била позната и под името „Akbar Darwazah” и била използвана от Джелал Уд-дин и неговият антураж. Името си - „Амар Сингх Гейт” получава по времето на Шах Джахан. По исторически данни, портата е кръстена на името на Рао Амар Сингх от Мевар. Той бил един от богатите благородници в двореца, но убил Салбат Кхан, който отговарял за хазната на Шах Джахан. Това убийство, считано за непростимо престъпление, накарало Рао Амар Сингх да направи опит да избяга от крепостта. Легендата разказва, че той прескочил стените на Агра, яхнал коня си, но истината е съвсем друга. При опита за бягство, благородникът и неговите последователи били хванати и нарязани на парчета от стражите на императора. Декорацията на портата „Амар Сингх” повтаря декорацията на портата „Делхи”.

Други по-важни сгради в крепостта са: Диван-и-ам, Диван-и-Кхас, Джахангир Махал, Кхас Махал, джамията Моти Мас-джит, Шиш Махал или „Кристалния дворец”, джамията Мина Масджит и кулата Мусаман Бурдж, гледаща към Тадж Махал, павилионите Зенана, градината Хаят Бакш Бакх, Акбари Махал и градината Ангури Бакх.
„Диван-и-Кхас” била мястото за частни срещи, използвано от императора при посещенията на други управници, благородници и посланици. Тук се обсъждали както въпроси, засягащи личния живот на владетеля, така и важни за държавата дела. Диван-и-Кхас бил построен през 1635 г. и съдържа множество мраморни колони, украсени с флорални мотиви от пиетра дура, направена от полускъпоценни камъни. На терасата се намирали два трона - единият от бял мрамор, а другия, принадлежащ на Джахангир, от черен мрамор. В миналото Диван-и-Кхас имал дървен таван, който бил покрит със златни и сребърни листове с релефи, които напомняли лъчите на слънцето. Това помещение за частни приеми има три входа, всеки ограден с двойни колони. Във вътрешността на залата могат да се видят персийски надписи, гравирани върху черен мрамор. Стените на помещението са покрити с пиетра дура, изобразяваща различни композиции от цветя. Тук се намирал и легендарният Паунов трон на Шах Джахан, който бил откраднат заедно с диамантите Кох-и-нор и Дариа-е-нор при завземането на Делхи от Надир Шах в 1739 г.

Не по-малко важна сграда в Червения форт е „Diwan-i-am” или залата за срещи и провеждане на събрания с представителите на мугалския двор, обикновените хора и министрите на императорите. Тя демонстрира любовта на Шах Джахан към белия мрамор като строителен материал. Първоначално „Diwan-i-am” е изграден от червен пясъчник, но по-късно е измазан с бял варовик, който имитирал мрамор. Залата е разделена на три крила, а фасадата е украсена с аркади от девет красиво извити арки. Издаденото помещение, от което императорът се обръщал към събраните хора, е оградено с три арки и богато орнаментирано и украсено с пиетра дура от скъпоценни камъни, оформящи флорални мотиви. То се наричало „Takht-i-Murassa” или „Троната зала”. От лявата и дясната си страна залата била свързана с кралските апартаменти и жените от двора можели да наблюдават събранията, скрити зад ажурни паравани, без да бъдат видени от събралите се хора.
Мраморната пейка под тронната зала „Baithak” била предназначена за везира, който сядал на нея при представяне на исканията, отправяни към императора. Твърди се, че някога залата имала сребърни прегради, между които се нареждали благородниците в зависимост от ранга, който заемали в мугалския двор.

Дворецът „Акбари Махал” или „Дворецът на Акбар”, бил построен в 1565 г. Днес той е в руини, които са свидетелство за грандиозния някога царски комплекс. Палатът е разположен между „Джахангир Махал” на север и „Бенгали Бурдж” на юг. Западната фасада на двореца имала два входа и три кули, от които днес са оцелели само две. Цялата фасада била богато украсена с орнаменти, изобразяващи геометрични фигури, стилизирани пъпки на лотос, поставени върху арките, релефи, издълбани в червения пясъчник. Балконите били подпрени на красиво орнаментирани скоби и имали елегантно проектирани парапети, декорирани със стъклокерамика. По всичко личала слабостта на Акбар към изкуството, изтънчения му вкус и уменията на неговите майстори и строители. Дворецът имал голям двор, покрит с каменни плочи, който е затворен от всички страни. Входът към двора бил така разположен, че да осигурява сигурност и изолацията на жените от харема. В северната и южната част на комплекса се намирали още два малки двора, осигуряващи приятна и прохладна атмосфера. Северната част на комплекса днес е в руини, докато южната е напълно запазена. В югоизточната част на „Акбари Махал” се намирало помещение, известно под името „Бенгали Бурдж”. То представлявало голяма квадратна зала, извита в четирите си страни, върху която бил разположен куполовиден таван.

„Шах Джахани Махал” или дворецът на Шах Джахан също е част от комплекса Агра. Този палат граничи с Джахангир Махал и Кхас Махал.
Той бил преработен по вкуса на Шах Джахан през 1628 г., а стените му били украсени с красиви флорални елементи. Павилионът, който гледа към реката, има октагонална форма и съдържа една голяма централна зала. В двореца има две стаи, обърнати към източната страна, една стая, обърната към южната страна и централен коридор.
Шах Джахан съборил част от сградите от червен пясъчник, построени по времето на неговия дядо Акбар и ги заменил със сгради от бял мрамор, построени по негов проект, тъй като той обичал архитектурата и неговото любимо занимание било да проектира и строи сгради. Поради тази причина конструкцията на „Шах Джахани Махал”, първоначално създадена от червен пясъчник, била покрита с бяла варовикова мазилка, която имитирала мрамор.

„Кас Махал” бил построен от Шах Джахан през 1631 г. за двете му любими дъщери Джаханара и Рошанара. От едната страна на двореца има река, а от другата се намира градината „Anguri Bagh” - гроздовата градина, в която се намирали приказни водни съоръжения - фонтани и водопади. Пред двореца има голям открит двор, в центъра, на който е разположен мраморен фонтан и павилиони от мрамор. Централната зала има красиви арки и портици в същия стил. Страничните сводове отвеждат до вътрешните стаи на палата, който е ограден от ефирни мраморни паравани, осигуряващи в миналото изолирането на харема. Таваните на стаите са плоски и богато декорирани, а по тях има железни пръстени за полилеите. Нишите по стените са служели за поставяне на портретите на мугалските императори.
Двата странични павилиона имат удължени покриви и са отделени от централната сграда с висока мраморна стена. Тези два павилиона, изработени първоначално от червен пясъчник, са покрити с бяла варовикова мазилка, имитираща мрамор, а вътрешността им е богато украсена с геометрични и флорални елементи. Предполага се, че Шах Джахан е обитавал северния павилион, където още личат следите на двата цвята, символи на кралския двор - синьо и златно, с които били оцветени орнаментите по стените и тавана.
На западната част на Мсаман Бурджу се намира „Шееш Махал” или „Огледалният дворец”. Той е построен от Шах Джахан през 1631 г. и притежава най-красивата стъклена мозайка в цяла Индия. Изкуството на изработката на тази мозайка тръгва от Византия и се разпространява с разпространението на исляма. Смятало се, че първоначално палата се е използвал като кралска баня, ето защо стените са направени достатъчно дебели, за да не пропускат студенина. По-късно се разбира, че той е част от дворцовия комплекс и никога не е служел за хамам. Името на сградата идва от огледалната украса на тавана и стените. В стените имало специални отвори, които пропускали светлина, необходима за подчертаването на живописния ефект, който се създавал от отражението на светлината в огледалата. Изградените фонтани, водопади и канали, служели за създаването на една по-ефирна атмосфера.
Дворецът се състои от две големи зали, съединени помежду си от зала с арки, а отстрани се намират тесни коридори. Светлината навлиза и се разпространява посредством двете врати и вентилационната система, разположена на южната стена, близо до тавана. Във всяка зала има по един мраморен басейн и разпределение за топла и студена вода. Стаите имат мраморни врати, които задържали парата. В средата на северната стена на централната зала има ниша с мраморен басейн с два отвора за течащата вода. Водата от тези отвори падала в басейните под формата на водопад с ритмично и тихо ромолене. По стените са разположени по две ниши, побиращи двадесет и една свещи. Светлината на свещите блестяла зад падащата вода в полутъмната стая като се отразявала в цветните огледала, а лъчите образували плетеница от цветове, създавайки романтична и приказна обстановка. Водата преминавала от едната стая в другата посредством дълги канали и фонтани. Всички тези фонтани, отразяващи светлината чрез водата си, имали за цел да придадат мистериозна и ефирна атмосфера.
В другата зала се намират мраморни панели с богато декорирани краища. За орнаментите, покриващи панелите са използвани черни и червени цветове. Централните стени са украсени с красиви растителни мотиви. Панелите с ниши, подпрени до стените, са покрити с пиетра дура и огледални мозайки, изобразяващи вази с прекрасно аранжирани цветя. Вътрешните стени на двете зали са изцяло декорирани с инкрустации. Западната и източна част във вътрешността на залите има полуниши, съдържащи изящни сталактитообразни релефи. Таванът на свързващия залите портал е изработен в персийски стил и покрит с пиетра дура.
Огледалният палат бил предпочитано място за семейството на императора през горещите летни дни заради прохладата и комфорта, създаван от начина му на проектиране и фонтаните в него.

Кулата „Мусаман Бурджу” била построена от Шах Джахан като палат за неговата любима жена Мумтаз Махал. Тя е разположена на мястото, където крепостната стена прави извивка на изток, за да разкрие прекрасна гледка към долината, където просветващите води на река Ямуна се сливат със синевата на небето, а в далечината се белее приказният Тадж Махал. Някога на това място се намирал малък палат, построен от Акбар, от балкона, на който той и синът му Джахангир всяка сутрин поздравявали събралите се хора. Шах Джахан разрушил стария палат и издигнал нов, като към него прибавил мраморна кула, покрита с мозайки от скъпоценни камъни. Този изящен дворец с богато орнаментиран павилион, владетелят подарил на Мумтаз като израз на голямата му любов към нея. В ефирната му архитектура, мугалският император вградил душата, сърцето си и цялата обич, която изпитвал към красивата Мумтаз.
Просторният павилион „Шах Бурджу” има куполовиден покрив, покрит с позлатени медни листа. Стените му са изцяло орнаментирани, за да създават впечатление на лекота. Верандата пред него е оградена от колони, декорирани с пиетра дура от скъпоценни камъни и ажурен мраморен парапет. Във вътрешността на павилиона се намира мраморен фонтан, украсен с мозайка от полускъпоценни камъни под формата на лотос. Засводеният таван и стените са изпъстрени с мозайки с флорални мотиви, които някога са били оцветени в златно и други, присъщи на кралския двор цветове. В най-източната част на кулата може да се види прекрасно изработен мраморен параван „Джарокха”.
Елегантният малък дворец има собствен двор и бани. Дълъг проход, тръгващ от него, води до баните на императора и „Диван-и-Кхас”. В двореца се намира и малка павирана стая с изкуствен водопад и водни канали, които носели прохлада през горещите летни дни.
След толкова дълго царуване, Шах Джахан едва ли си е представял, че краят на дните му ще бъде толкова горчив и трагичен. Сломен от старостта и лошото си здраве, той бил безпомощен наблюдател на борбата на синовете си за власт. Успял да победи своите братя в битката за овладяването на трона, Аурангзеб - третият син на владетеля, затваря баща си в кулата „Мусаман Бурджу”, била някога любимия дворец на неговата майка Мумтаз Махал. Там Шах Джахан прекарва като затворник последните девет години от живота си. Единственият човек, който се грижел за него през тези мъчителни дни, била дъщеря му Джаханара Бегум. Хрониките на придворните историографи разказват, че в края на дните си императорът бил толкова болен, че пресъхналото му гърло едва поемало по няколко капки шербет. Когато смъртта наближила, горчива въздишка се откъснала от напуканите му устни и той за последен път обърнал глава към малкото прозорче, отправяйки изпълнен с тъга поглед към река Ямуна и белокаменния Тадж Махал, сякаш да потърси утеха и опрощение.
Аурангзеб бил толкова обсебен от желанието си да се възкачи на престола, че когато получил вестта за смъртта на баща си, изпратил хора да се уверят, че той е наистина мъртъв. Заповедта, която издал, била да прокарат нажежено желязо по петите на Шах Джахан и ако не помръдне, за да бъдат абсолютно сигурни в това, че си е отишъл, да пробият дупка в черепа му. Аурангзеб наредил също, погребението да не се извършва, докато той самият не се върне в двореца.
Дъщерята на императора Джаханара искала баща й да бъде погребан с полагащите се на велик мугалски император почести, но тя също била затворничка и не можела да издава заповеди. Въпреки нарежданията на сина му, в ранните часове на деня през 1666 г., тялото на владетеля, носено от група незначителни слуги, напуснало крепостта през една малка странична врата и било поставено в криптата на Тадж Махал, близо до тялото на любимата му жена. Така безславно завършил земния път на Шах Джахан, който оставил след себе си толкова прекрасни паметници на архитектурата и изкуството и най-красивата и трогателна любовна история на света, увековечена от изящния Тадж Махал.
Запазените писмени източници разказват, че Аурангзеб се върнал в Агра 25 дни след погребението на баща си като побързал да разиграе трогателна сцена на печал и съжаление от смъртта на владетеля и да изкаже съболезнования на сестра си Джаханара, която била негова затворничка толкова дълго време. Такава според древните летописи била тъжната участ на елегантния мраморен дворец на Мумтаз Махал и кулата „Мусаман Бурджу”, превърнали се в символи на любовта и страданието.

Северно от „Диван-и-ам” е разположена джамията „Моти Масджит” или „Перлената джамия”. Тя е построена от Шах Джахан през 1648 г. и е още едно изящно произведение на архитектурата от тази епоха. Джамията носи името си заради перлената белота на мрамора, от който е изградена. Нейната ориентация, подобно на ориентацията на индийските храмове, е от изток на запад като с това се цели тя да напомня за храма на слънцето Модхера в Гуджерат. Джамията е оградена от трите си страни (северна, източна и южна) от „Далан” - покрити галерии, а в западната се намира стая за молитви. В централния двор е разположен красив мраморен фонтан, а в югоизточната част на двора е поставен слънчев часовник, закрепен върху мраморна колона. Засводената галерия се състои от 12-стенни колони. Централният вход на джамията е обърнат на изток и е много по-красиво оформен от страничните входове. Към вътрешността на джамията водят две стълбища, всяко едно, от които достига до обширна платформа. Две големи порти, завършващи с чатрита, са разположени в средата на северния и южния проход. Стаята за молитви се намира в западната част на джамията, а на западната стена има ниша, в която е поставен красиво гравиран и инкрустиран михраб. Той имал четири стъпала вместо обичайните три. На отсрещната страна на вътрешността на джамията има стая, в която жените могат да се молят. Тази част от джамията е отделена от централната част с красив мраморен параван, който сам по себе си представлява шедьовър на изкуството от онова време.
Покривната част на джамията завършва с три красиви мраморни купола, като централния купол е малко по-висок и по-широк от останалите два.

През 1637 г., Шах Джахан създал градината „Ангури Багх” или „Гроздовата градина”. В източната част тя достига до Кхас Махал, а останалите три страни са оградени от аркади от червен пясъчник. Около градината се намирали апартаментите на дамите от двореца. В центъра й е разположена мраморна платформа, върху която е изграден фонтан. Централното пространство е разделено на няколко части, всяка една, от които съдържа плетеница от геометрични форми. „Ангури Багх” получава името си от това, че през цялата година в нея имало разнообразие от цветя и грозде. Това място символизирало рая и било създадено да осигурява комфорта и уединението на жените от харема. В североизточната страна се намират кралските бани, украсени с фрески в синьо и златно. Фонтаните, близо до „Джехангир Махал”, осигурявали вода за езерцата и баните в градината.

Пред „Diwan-I-Khaas” има широка платформа, която е част от „Machchhi Bhawan” или „Стаята със златните рибки”. Това помещение се нарича така, защото във фонтаните, които се намират там, някога плували златни рибки. В хрониките „Badshahnama”, разказващи за живота на Шах Джахан, се споменава, че сградата била използвана като съкровищница, в която се пазели бижутата и украшенията на императора. Тази постройка има четириъгълен двор, който има централен вход откъм северната страна и двуетажни галерии с арки от другите три страни. На горния етаж на южната страна на „Machchhi Bhawan” се намира мраморен павилион, на чийто таван е изобразен медальон, в центъра, на който е има слънце. Там бил поставен златния трон на императора, за да може владетелят да вижда по-добре целия двор. Долният етаж служел като съкровищница.
На източната част на сградата се издигала бяла мраморна платформа и луксозна баня с множество помещения на северната страна. Южният павилион, известен още като „Diwan-I-Khaas” имал тераса с тронове от бял и черен мрамор и служел като място, където императорът приемал специални гости и обсъждал личните си дела. Върху черния трон има калиграфски надпис, който датира от 1602 г., когато на власт бил император Салим или както е останал в историята - Джахангир.

Джамията „Nagina Masjid” или „Скъпоценната джамия”, е построена в 1631 г. от Шах Джахан като място за личните му молитви. Тя е направена изцяло от мрамор и има мраморен двор, ограден със стени от север, юг и изток.
Придворният историограф Мухамад Салих разказва как всяка сутрин императорът ставал рано, извършвал ритуалното си измиване и се отправял към „Nagina Masjid”. Там сядал на молитвеното килимче с лице, обърнато към Qiblah или Михраба и търпеливо чакал времето за молитва. Стаята за молитви се намира на западната страна на джамията, чиято централна фасада съдържа три арки, поддържани от колони, като главната арка е по-голяма от останалите две. От двете страни на входа са разположени ажурни мраморни парапети, които придават допълнителна красота на сградата. Покривът на джамията завършва с три луковични купола с върхове, подобни на обърнат лотос.

Близо до „Diwan-i-Khas” се намира „Mina Masjid” или „Небесната джамия”. Тя е построена от Шах Джахан за жените от харема и за използване от самия него. За разлика от другите две джамии, „Mina Masjid” има семпла фасада. На западната стена на стаята за молитви има малък Михраб, а едно прозорче гледа към „Machchhi Bhawan” . Единствените орнаменти, използвани тук, са мраморните и каменни квадратни плочи, с които е покрит двора и четирите изящно орнаментирани скоби, подкрепящи стряхата на покрива. Според легендата, „Небесната джамия” е използвана от Шах Джахан по време на неговото затворничество в кулата „Мусаман Бурджу”.

По брега на река Ямуна, точно срещу Тадж Махал, се намира градината „Mahtab Bagh” или „Лунната градина” . За това кога е създадена има много предположения. Предполага се, че градината е съществувала много преди построяването на Тадж Махал и в последствие е била преработена така, че вида й да отговаря на архитектурата на красивата гробница. Идеята за създаването на градини покрай бреговете на река Ямуна била донесена от мугалите от Централна Азия. Името на „Mahtab Bagh” идва от факта, че тя предоставя изумителна гледка към Тадж през лунните нощи. В миналото тази градина била оазис, над който се носел аромата на множество различни цветя. В нея имало фонтани, сенчести павилиони и езерца. Но всичко това е останало далеч в историята. „Лунатта градина” се свърза с легендата за желанието на Шах Джахан да построи черен двойник на Тадж Махал от другата страна на река Ямуна, който да превърне в своя гробница. Учените смятат, че императорът изготвил план да построи още една сграда подобна на белия Тадж, но от черен мрамор. Двете гробници трябвало да бъдат съединени с мост, преминаващ над река Ямуна. Според френския търговец Таверние, който пребивавал в Агра по това време, Шах Джахан не можел да осъществи мечтата си поради войните, които водел и защото по-късно бил затворен от разбунтувалият се Аурунгзеб, който нямал намерение да продължи строежа на баща си. Развалините, които се намират на срещуположния бряг на реката в териториите на градините „Mahtab Bagh” може би са останки от неосъществения проект на Шах Джахан. Някои учени обаче твърдят, че развалините са останали от двореца на Бабур „Mehtab Bagh”. Археолозите, поддържащи тази гледна точка, се опират на идеята, че от завършването на Тадж Махал през 1648 г. до затворничеството на императора през 1658 г. има десет години, през които той е можел спокойно да построи черния Тадж. Те твърдят също така, че самото разположение на саркофага на Шах Джахан не е необичайно за ислямската религиозна традиция, което говори, че той не е имал намерение да строи друга сграда, предназначена за негова гробница. Въпреки всички теории, останки от черни мраморни късове били открити на противоположния на Тадж бряг на реката. Доказано било, че този мрамор никога не е бил бял. Станало ясно, че градината на бялата гробница не би могла да има вид на типична мугалска градина, ако към нея не се прибави „Лунатта градина”. Това откритие потвърждава факта, че останките, намерени на отсрещния бряг, всъщност са били част от комплекса Тадж Махал.

Палатът на Джахангир, който е част от архитектурния комплекс на форт Агра, представлява поразително красив пример на мугалската архитектура от най-добрия й период. Той е построен от Акбар в периода 1565-1569 г. Западната му фасада е обърната към обширен двор. Тя се състои от порта под формата на арка, от двете страни, на която са разположени по два висящи балкона - (jharokhas), серия от богато орнаментирани арки и две октагонални кули от двете страни на фасадата. Дворецът е изграден от червен пясъчник и е сложна плетеница от коридори, стаи, зали, галерии и балкони. Широк арковиден портал отвежда до квадратна входна зала, която има сводест таван, поддържан от извити арки и изящно гравирани колони. Стените й са украсени със сталактитоподобни форми, гравюри и орнаменти. Тесен, извит проход, води до две идентични постройки в северната и южна страна на палата. Те притежават изключително красиви триаркови балкони, всекидневни стаи на нива, които се отварят към специфични веранди - далан. Богато орнаментирани, изящни подпори носят върху себе си стрехите. Друг проход отвежда до централния квадратен двор, ограден от фасада от червен пясъчник. Изкусно моделирани и гравирани конзоли подпират стряхата, над която е разположена извита галерия с аркови отвори, друга серия конзоли и покривна повърхност с ажурни парапети. В средата на фасадата, върху галерията, се издига квадратно чатри, което придава на покрива пирамидална форма. Над стряхата могат да се видят фризове с красиви флорални мотиви. Залата за събрания, която е разположена в северната страна на двореца, е проектирана с нива, наподобяващи висящи балкони. Майсторски изработени извити конзоли, тръгващи от горната част на колони, здраво стъпили на пода, подкрепят плоския таван. Тези конзоли, напомнящи извит слонски хобот и митични животни, придават на залата необикновен вид, присъщ на хиндуистки храм. В миналото залата за събрания се е използвала за религиозни церемонии, дворцови тържества и провеждане на заседания.
Залата от източната страна на двора притежава полуцилиндричен таван, но най-забележителната част от нея е коридорът, който е извит от трите си страни и се съединява с помещението посредством изящен ажурен параван. Непосредствено до тази зала се намира още един дълъг коридор, обърнат на юг, по който се намират серия от апартаменти.
Западната зала на двореца на Джахангир е декорирана с множество гравюри и равномерно разположени по стените орнаментирани ниши с красива изработка. Най-вероятно тази зала е служела за храм на жените от харема на Акбар, които са имали индуски произход.
Стаята от югозападната страна на двора е проектирана с пирамидален таван. Тя съдържа множество фризове, орнаментирани арки и стенни ниши с изображения на лотосови пъпки в тях. Тези ниши служат и като източници на светлина и въздух.
Стаята откъм северозападната срана на централния двор притежава таван, изработен като лотосов цвят - (Padma-Vitana). Листата на лотоса са направени от фино обработени каменни плочи, а стените под тавана са украсени със сталактитоподобни елементи.
Една от красивите сгради в двореца на Джахангир носи името „Mayura Mandapa” или „Пауновата зала”. Тя е наречена така заради носещите подпори на стряхата, изработени под формата на пауни. Всеки паун има зад гърба си по една змия. Орнаментите на тази зала са от бял мрамор, който е вграден в червения пясъчник. По източната и южна стена на „Mayura Mandapa” все още могат да се видят следите на съществувалите там стенописи. Стените на южната стая в миналото са били облечени с дебел пласт злато. Този пласт постепенно бил свален и ограбен от иманярите.
Днес, независимо от превратностите на времето, Агра е съхранила в себе си духа на епохата на императорското величие на мугалите, техните гласове и съдби са запечатани в стените на залите, в прекрасните градини и песента на водата във фонтаните, а чувствата и мислите им са намерили отражение в изящните мозайки и архитектурата на крепостта.
Със своята богата история, изящни архитектурни шедьоври и застинало време, Агра е живо потвърждение на мисълта на ливанския философ, поет и художник Халил Гибран, че „безвремието е свидетелство за вечността на живота, вчера е спомен за днес, а утре е днешната мечта.”.