Апсарите - ефирните богини на облаците и водите
Апсарите са красиви небесни създания, богини на облаците и водата. Те са млади, елегантни девойки, които танцуват прекрасно. Някои от тях са съпруги на духовете на природата. Феи, които отвеждат падналите герои, те се оприличават на валкириите от скандинавската митология и в същото време апсарите са богини на неочаквания късмет и щастие. Понякога тези ефирни създания се сравняват с музите от митовете на гърците. Те умеят да сменят своя външен вид и като господарки на водите, много приличат на нимфите от европейските приказки. Според едни предания, апсарите са сътворени при разбиването на Млечния океан от боговете, а според други, бог Брахма ги създал от своето тяло и лунната светлина.
Най-известните от тях са Тилотама, Урваши, Менака и Рамбха.
В епическото произведение Махабхарата се разказва, че някога живели двама братя - демони - Сунда и Упасунда. Те били неразделни, грижели се един за друг, заедно воювали срещу боговете и печелели победите си. Голямата им цел била да получат власт на трите свята: небето, земята и подземния свят. За да постигнат тази своя мечта, Сунда и Упасунда отишли на планината Виндия и започнали да медитират, за да привлекат бога на сътворението на Вселената - Брахма. Желанието им да се срещнат с него било толкова силно, че от него Земята се обгърнала в непоносима жега. Какво ли не опитвали братята, какви ли дарове не предлагали, но богът все не се появявал.
Минало много време, един ден създателят на Вселената най-после застанал пред демоните и ги попитал какво ще искат в замяна на почитта им към него. Сунда и Упасунда пожелали да им дари безсмъртие, защото само чрез него щели да получат възможност да осъществят своите планове и да завземат трите свята. Брахма прозрял замислите им отказал да направи това и ги посъветвал да измолят нещо друго. Тогава демоните поискали да направи така, че всеки един от тях да може да загине само от ръката на брат си. Щом богът се съгласил, те побързали да използват своята дарба и се нахвърлили срещу боговете и хората. Завладявайки цялата Вселена, Сунда и Упасунда всявали разрушение и хаос в нея.
За да поправи грешката си, Брахма извикал при себе си Вишвакарма, покровителят на архитектите и занаятчиите, който извайвал божествените форми във Вселената и му заповядал да създаде такава красота, която да кара хората да се съревновават за нея помежду си и всички живи същества да падат в краката й, покорени от нейния чар. Вишвакарма събрал цялата красота на трите свята и всички скъпоценни камъни, съществуващи по света, смесил ги и от тях се родила прекрасната Тилотама.
Виждайки неземната й красота, двамата братя демони забравили за злите си дела и се втурнали да спечелят сърцето й. Всеки един от тях искал нежната нимфа на облаците и водата да стане негова съпруга. Неразделните до този момент Сунда и Упасунда станали смъртни врагове и намерили смъртта си в двубой помежду си.
Боговете постигнали своята победа над демоните, но красотата на Тилотама всяла раздор сред безсмъртните. Богът на сътворението и разрушението - Шива, си създал пет глави, които да следят Тилотама, богът на бурите - Индра си създал хиляди очи, за да вижда нимфата, където и да отиде тя, а Брахма се влюбил в нея.
За да спаси безсмъртните от съдбата на демоните Сунда и Упасунда, богът на сътворението на Вселената хвърлил върху апсарата проклятие никой да не може да я гледа и да поддържа любовта й за дълго време.
В „Bhagavata Purana” съществува легенда за раждането на друга по-красива дори от Тилотама апсара - Урваши. Двамата братя - близнаци Нара и Нараяна, мъдреците - защитници на дхармата и благочестието, медитирали дълго време. Медитацията им обезпокоила боговете, които си помислили, че чрез нея братята ще добият свръхестествени сили и ще станат безсмъртни като тях. Ревността се прокраднала в сърцата им и бог Индра изпратил при светите хора две апсари, прекрасни небесни създания, които да разсеят Нара и Нараяна от тяхната молитва и да ги отклонят от пътя на светостта със страстта, която да посеят в душите им. Виждайки красивите девойки, Наряна откъснал нежно цвете, поставил го върху бедрото си и от него се родила апсарата Урваши. Ришите изпратили нимфата обратно в двореца на Индра като дар за бога.
Судумна, царят от Слънчевата династия на Сурияваншите, който според „Linga Purana”, Mahabharata”, бил син на родоначалника на човешкия род Ману, а според „Ramayana” бил син на цар Кардама и носел името Ила, израсъл, за да бъде цар на Балхика (Бахлика). Веднъж той бил на лов в една гъста гора. Изморен и жаден, царят се добрал до кладенец със студена бистра вода и без да знае, че е омагьосан от Шива да променя пола на пиещите от него, отпил няколко глътки. Щом го направил, Судумна се превърнал в жена, която се казвала Ила. Девойката дълго скитала из гъсталаците, докато накрая не била забелязана от сина на бога на Луната Чандра - Буда. Покорен от красотата на Ила, отшелникът се оженил за нея, а тя му родила син Пурурава, който станал родоначалник на Лунната династия на Чандраваншите. По-късно, заради пищно жертвоприношение на кон, в чест на бога на сътворението и разрушението, направено от бащата на Ила - Кардама, или чрез молбите на Парвати към нейния съпруг Шива, на Ила било разрешено да бъде един месец жена и един месец мъж, а според друг разказ той напълно възвърнал вида си на мъж.
Пурурава израснал като смел войн и доблестен владетел и заради смелостта и достойнството си, станал любимец на бога на бурите - Индра. Той често посещавал неговия небесен палат, разположен сред облаците, препускал с колесницата на бога и се радвал на неговото гостоприемство. Там младежът за първи път видял прекрасната апсара Урваши, която го харесала от пръв поглед. Урваши обичала да напуска идеалния свят на боговете и да се весели със своите приятелки апсари сред прохладния земен бриз и да тича боса по росата на поляните. След една такава разходка, на зазоряване, нимфата се връщала в чертозите на Индра, когато била нападната от демона Кеши. Случило се така, че по същото време Пурурава обикалял небето с колесницата на бога на бурите и видял как демонът се опитва да отвлече апсарата. Без да мисли, младежът се спуснал към Кеши и измъкнал девойката от ръцете му. Седейки зад него в летящата из облаците колесница, Урваши за първи път почувствала топлината на тялото на смъртен, чула пулсирането на сърцето му и усетила дъха му, който се губел в косите й. Двамата се били виждали и друг път, но този вълшебен миг събудил любовта в душите им. Никой от тях обаче не бил сигурен в чувствата на другия.
Като всяка жена, нимфата очаквала Пурурава пръв да признае любовта си, а той си мислел дали безсмъртната фея, гордостта на двореца на Индра, ще пожелае да живее с един обикновен смъртен. Времето минавало без нито един от двамата да разкаже на другия за неговите мисли.
Веднъж, когато Урваши представяла танц, разказващ за богинята Лакшми, вместо името на нейния съпруг - бог Вишну, произнесла името на своя любим. Това ядосало нейния учител Бхарат, който я проклел с думите:
„Ти ще заживееш с човека, за когото мечтаеш и ще му родиш син, но ще трябва да избираш между бащата и сина. В деня, в който те се срещнат, ти ще трябва да напуснеш дома си и да се върнеш на небето.”.
Нимфата не се трогнала от думите на учителя по танци, единственото й желание било да бъде близко до обичания от нея мъж, но това не било толкова лесно, защото той бил женен за Аушинири. Аушинири нямала деца и според традициите на времето, всички я обвинявали за това, а съпругът й се отдалечил от нея. Това помогнало на Пурурава да заживее със своята любима апсара в гората Гандхмадан и да се наслаждава на любовта на безсмъртната фея. От друга страна, Урваши успяла да разбере какво е да живееш със смъртен, да научи за болките и радостите на обикновените хора. Често апсарата възхвалявала огъня, който горял в сърцата на земните жители: „Докато има огън в сърцето ти, Вселената е твой приятел. Колесницата ти лети по небето и си играе с облаците. Докато има огън в душата ти, океанът ти разкрива тайните си и неговите съкровища лежат в краката ти. Хищниците минават кротко край теб, танцуващата гора ти прави път, дори величествените върхове ти се покланят...
Докато има огън в душата ти, великият Индра те уважава и красивата Урваши слиза от небето при теб...”.
Един ден, докато били на реката, Пурурава видял жена да пере във водите й и се загледал в глезените на нейните крака. Забелязвайки погледа на любимия си, нимфата се изпълнила с ревност и побягнала към близката дъбрава, без да знае, че тя принадлежи на бога на войната Картикеа и всяка жена, пристъпила нейните граници, се превръщала в увивно растение. Същата участ сполетяла и Урваши. Дълго се молел Пурурава на бога на войната да освободи нимфата от нейния плен, припомнял му за славните битки с демоните, в които той се биел с него рамо до рамо, докато накрая Картикеа се умилостивил. Той дал на любимия на апсарата един скъпоценен камък, като го посъветвал да потърка с него растението, в което тя се била превърнала, за да премахне магията. Щом го направил, Урваши се появила от храсталака и Пурурава я отвел в своето царство, където те живели и управлявали заедно земите, над които имали власт дълги години. Щастието им продължило цели шестнадесет години, преди проклятието на учителя по танци да ги застигне. Прекрасният червен диамант, освободил апсарата от магията на Картикеа се превърнал в нейно любимо бижу, но веднъж един гарван го грабнал от ръката й. Нимфата се развикала, мъжът й вдигнал лъка, за да убие птицата, но преди стрелата му да полети към небето, гарванът паднал мъртъв в краката на царя. На стрелата, пронизала сърцето му, било изписано името Аиу. Ето как Пурурава разбрал за съществуването на своя син, за което дори не подозирал. Аиу се родил в гората Гандхмадан и майка му - Урваши го дала на отшелника Чиаван и жена му Сатиавати да го отгледат далеч от двореца и така да се избегне предреченото от учителя Бхарат. В момента, когато царят пожелал синът му да дойде в палата, за да се запознае с него, Индра поискал Урваши да напусне мъжа си и да се върне в небесния дворец на бога, защото нейните танци и песни му липсвали. Той изпратил пратеник, който след дълго хитруване, успял да накара апсарата да изпълни волята на бога на бурите. Пурурава я увещавал да остане при него, но тя се върнала в света, от който дошла.
Легендата разказва, че историята на двамата влюбени имала щастлив край. След време Пурурава помогнал на боговете да победят демоните, нападнали техните селения, а те за благодарност му позволили да си върне прекрасната Урваши.
В древните индийски текстове останало и преданието за апсарата Менака, която успяла да отклони цар Вишвамитра от пътя на отшелничеството. Вишвамитра бил цар, прочул се със своята смелост в битките. Един ден той посетил дома на учителя Вашиста, който бил миролюбив, интелигентен и безкористен човек. Мъдрецът притежавал крава Нандини, която можела да създаде храна, достатъчна за цяла армия. Вишвамитра завидял на учителя за тази придобивка и поискал да получи вълшебното животно. Отначало опитал да придума Вашиста да му я даде с добро, но когато възрастният човек отказал, царят си послужил със сила. Опитите да вземе Нандини били напразни, защото не можел да се противопостави на неподозираните умения на мъдреца. Заслепен от гняв и алчност, Вишвамитра изпросил от Шива и Брахма могъщи оръжия и нападнал отново ашрама на Вашиста, но и този път бил отблъснат от него. Тогава царят разбрал, че духовната сила е по-голяма от физическата и решил да постигне същите духовни умения като мъдреца, заживявайки като отшелник. Досетил се за намеренията му, Индра изпратил при него апсарата Менака, която да отклони царя от отшелническия му живот. Вишвамитра заживял с красивата нимфа и скоро им се родило момиче, което Менака нарекла Шакунтала. На детето не било писано да остане дълго време с майка си, защото след неговото раждане, Вишвамитра разбрал за хитростта на Индра и разярен от постъпката на бога обърнал гръб на апсарата и своята дъщеря. Преди да се върне в небесния дворец, Менака оставила Шакунтала в гората, където я намерил мъдрецът Канва. Той я отгледал в своя ашрам, близо до река Малини и, когато момичето порасло, се оженило за цар Душанта. От този брак се родил великият владетел на Индия - Бхарата, по името, на който се наричала първоначално страната - Bhārata Gaṇarājya.
От индийската митология, образът на апсарите се пренася в Индонезия и ислямската култура, където те са описани като „забранените небесни перли”, предназначени за устояващите на изкушения и преминалите през препятствията на живота хора.
В изкуството, небесните нимфи се изобразяват върху стените на храмовете като прекрасни скулптурни изображения. Те са израз на стремежа на човешката фантазия към хармония, съвършенство и красота - една частица от изгубения отдавна рай.
