Архитектура на Индия

Зараждането на индийската архитектура се корени в Бронзовата епоха, когато се създава Индската цивилизация: 2500-2000 г. пр. Хр. Тази цивилизация заемала северозападните райони на Индия и земите на днешен Пакистан. Постепенно тя разширила своите земи покрай река Инд, разпростряла се до Пенджап, река Гхагар Хакра и обхванала областите между реките Ганг и Ямуна. С територия от 1, 260 000 кв. км, тя се превърнала в най-голямата цивилизация в древния свят. В своя разцвет Индската цивилизация имала население от пет милиона души. По това време се развила металургията и занаятите. Градското строителство се извършвало с тухли, прокарвали се пътища, канализационни системи и неколкоетажни къщи. Планировката на градовете включвала пътища, разположени под прав ъгъл. Градовете на индската цивилизация впечатлявали със строителството на пристанищата си, зърнените складове, защитни стени, предпазващи ги от наводнения и нападения на враговете. Съществували отделни помещения, използвани за бани и тоалетни, а мръсната вода се оттичала в специална покрита канализационна система. Градската канализация на Мохенджо-Даро се смята за първата и най-съвършената в древния свят. На равни разстояния по нея имало шахти за контрол и почистване. Тръбите минавали под улиците и отвеждали отпадъчните води извън града.
Най-големите градове на Индската цивилизация били Харапа, Мохенджо-Даро и Лотхал.

Мохенджо-Даро или както се превежда „Могилата на мъртвите” е разположен в днешната провинция Синдх Пакистан. Построен през 2600 г. пр. Хр. и напуснат през 1800 година пр. Хр., той бил един от най-големите градски центрове на Индийската цивилизация и едно от най-старите поселища в света. Градът бил разделен на две части: Цитадела и град под нея. Сградите били направени от изпечени тухли, тухли от кал, съхнали на слънце, свързани една с друга посредством хоросан и дървени надстройки. Градът притежавал пазар и обширен градски кладенец, а жилищата били наредени по групи или разположени на индивидуални места. Всяка къща имала собствен водоизточник - малък кладенец и места за изхвърляне на отпадъците. Мръсната вода се вливала в покрита канализационна система, която минавала под големите улици. В по-богатите домове имало отделни помещения за баня като една от сградите притежавала и подземна пещ за отопление. Повечето постройки били изграждани на два етажа и имали заден двор с две порти, а стълби отвеждали към обширни тераси в най-горната част на жилището. Планировката на града говори за развити познания в областта на инженерното строителство и архитектурата, както и за развита социална структура на обществото. При археологически разкопки в цитаделата са открити публични бани с басейни, чиито дъна били покрити с плочи, големи жилищни помещения, проектирани да побират 5000 души, зали за събрания с множество колони, учебен комплекс със седемдесет и осем помещения, за които се предполага, че може и да са служели за жилища на свещениците от храма. Освен тези структури е открита и житница с вентилационна система, спомагаща житото да не се овлажнява. Мохенджо-Даро нямал стени, които да обграждат града, но имал наблюдателни кули на западната си страна и отбранителни съоръжения на южната си страна. Градът бил разрушаван и изграждан отново седем пъти като всеки нов град се надграждал над стария. Предполага се, че Мохенджо-Даро бил политически и административен център, който развивал своята търговия със страните от Средния Изток. Търгувало се със злато, лапис лазули, полускъпоценни камъни, слонова кост и храни. Хората от града използвали сложна система от мерки и теглилки, десетичната аритметична система, печатите и гравираните плочки за отбелязване на своята идентичност и имали собствена писменост.
Някъде към 1800 г. пр. Хр. Мохенджо-Даро е обезлюден. Причините за това и до днес не са изяснени и са обвити в мистерия. При разкопките са намерени множество скелети в различни части на града, лежащи непогребани в различни пози, сякаш застигнати от внезапно бедствие. Теориите на учените варират от наводнение до Арийско нашествие, природен катаклизъм, преместване на водите на река Инд, епидемия, причинена от бактерии в канализацията на града до древна атомна експлозия. Археологическите изследвания не намират следи от битка, разпръснати оръжия или тела на нашественици, опожаряване на сградите и епидемия. Някои от изследователите твърдят, че са открили излъчваща се радиация, големи топки от стопени, превърнати в стъклоподобен материал камъни. Други говорят за погребения от различни периоди, разположени в различни по датировка земни пластове, наслоени поради многобройните унищожения и изграждания на Мохенджо-Даро. Истината за гибелта на този мегаполис на древния свят все още остава загадка.

Подобна съдба сполетява и Харапа. Неговият архитектурен план включва улици, които се пресичат под прав ъгъл и са ориентирани в посока от изток към запад и от север на юг. Под всяка от тях имало канали за вода с глинени тръби. Не всяка къща в Харапа имала собствен кладенец като в Мохенджо-Даро, кладенците се изграждали в близост до домовете на хората, за да се използват по-удобно от всички граждани. С времето нивата на улиците се издигало и това довело до увеличаването на височината на кладенците в града. Къщите били изградени от сушени на слънце тухли от кал. Всеки дом имал вътрешна и външна кухня, един или два етажа с две или повече стаи, баня, мазе и заден двор. Сградите били организирани в квартали - някои с пазари, други с обществени сгради, а трети с жилищни домове. Целият град бил опасан с крепостна стена, която освен за военна отбрана служела и за защита на Харапа от наводнения. Зад тези стени са разкрити шест помещения за жито, голяма зала за събрания, помещения за религиозни ритуали и административна дейност. Харапското общество било разделено на няколко класи - богати търговци, свещеници, земевладелци, занаятчии, хора на изкуството. Основните занимания на населението били търговията, предимно с Месопотамия, изработката на керамични съдове, бижутерията, металообработването, земеделието и отглеждането на добитък. Гражданите на Харапа изработвали различни глинени фигурки, играчки, статуетки на Богинята - майка и глинени печати с писмени знаци и различни изображения.
Причините за изчезването на Харапа са същите като при Мохенджо-Даро. Много учени предполагат, че са настъпили резки климатични промени, които са намалили количеството на дъждовете и е настъпило засушаване, други говорят за изтощаване на плодородността на почвата поради нарастване броя на населението на града и за нашествие на арийците по тези земи.
Следващият етап в развитието на Индийската архитектура съвпада с развитието на Мурайската империя (4-2 век пр. Хр.). През този период владетелят Чандра Гупта Мурая строи множество сгради, дворци, укрепления и паметници от дърво. По-късно Ашока въвежда строителството с камък, както и каменните скулптури и релефи, съвършенството, на които може да се види в Санчи, Сарнат, Вайшали и скалните храмове Барабар в Джеханабад. В декоративните мотиви, наред с присъщите за Индия изображения, се примесват и образи от персийската, египетската и гръцката култура.
В архитектурата се развива така наречения Будистки стил, при който се създават множество скални храмове, колони, ступи, убежища за пътуващите монаси през дъждовния период, скални надписи.

Скалните храмове са изработвани от големи скални блокове или изсичани в самите скали. Един от тези скални храмове са пещерите Барабар. Те са разположени между хълмовете Барабар и тези на Нагарджуни. Датировката им е от 3 в. пр. Хр. (273-232 година). Тези пещерни храмове били използвани от монасите от ордена Адживика, съставен от пътуващи монаси. Повечето помещения в скалния храм съдържали две стаи, издялани в гранита с добре полирани стени и тавани и с изумителен акустичен ефект. Едното правоъгълно помещение служело за събиране на богомолците, а другото по-малко, кръгло и увенчано с куполен таван било предназначено за поклонение на боговете и вероятно притежавало ступа.

Пещерните храмове Барабар са четири:

„Sudama cave” - от 261 г. пр. Хр., посветена на император Ашока, притежава сводеста зала с правоъгълна Мандапа (зала за ритуали, украсена с колони).

Пещерният храм „Lomas Rishi” има централна порта, украсена с релеф с редица от слонове, които вървят към ступа. Релефът е изработен над извит архитрав.

„Karan Chaupar” - съдържа правоъгълна полирана зала с надписи, които датират от 245 г. пр. Хр.

„Visva Zopri”, до която се достига по „Стъпалата на Ашока” има две продълговати зали.

Будистките и джайнистки скални храмове от този период били с интериор, украсяван с извити като подкови арки по таваните - Чандрашалас и обикновено съдържали ступи в залите, наричани Чайтия. С времето декорацията се усложнявала и скулпторите и художниците започвали да имитират дърворезбени форми върху каменните стени и да ги доукрасяват с рисунки. Освен издълбаните в скалите помещения, се изграждали и каменни храмове извън тях. Скалните манастири и храмове осигурявали подслон не само на монаси, а и на пътуващи търговци и често били строени покрай важни търговски пътища.
Най-раните каменни храмове имат вътрешно тъмно помещение - Гарбагриха, в което се поставя статуята на божеството - Мурти. В нея могат да влизат само свещениците. Над нея се издига куполен таван - Вимана. Гарбагрихата е заобиколена от кръгла зала с колони - Прадакшина. Вратите към това вътрешно светилище са богато декорирани със скулптури и релефи. Светилището се прави с квадратна форма и е поставено върху платформа - Плинт, която символизира Вселенското равновесие и хармония. Прадакшина или „кръглия път” се изгражда и около ступата. Тази структура се е запазила и до днес в будистките и хиндуистки храмове.

Пещерните храмове Аджанта в щата Махаращра са от 2 век пр. Хр. и включат в себе си 30 храма. Първите помещения са направени по време на династията Сатавахана - 230 година пр. Хр., а вторият период в изграждането на Аджанта започва по времето на династията Вакатака и император Харишена. За реализирането на този проект се наемат най-добрите художници и строители. Направени са 20 скални обиталища, които служат като Вихари - места за приютяване на скитащи монаси през дъждовния период. Вътрешните пространства не били само груби, издялани в скалите помещения, а били украсени с гравирани колони, релефи, Чандрашалас, портали с красиви архитрави, скулптури, барелефи и цветни стенописи. Работата се извършвала с остри кирки, чукове и длета.
До всяка от пещерите се стигало по стълби, стигащи до нивото на реката. Няколкото Чайтия - гриха са най-древните зали, построени през 2-1 век пр. Хр. Техните централни части се отделят от страничните посредством колонади, таваните им са украсени с Чандрашалас, в дъното им се намира апсида с поставено в нея изображение на ступа. По това залите в пещерите 9, 10, 19, 26 напомнят на християнските храмове.
Поради идеите на будизма и джайнизма монасите да живеят като отшелници в отдалечени райони, пещери и места, далече от градския живот, по време на царете от династията Вакатака двадесет от пещерните помещения в Аджанта са предназначени да изпълняват ролята на Вихара - убежища за скитащите отшелници и монаси. Първоначално това са прости стаи, но в последствие се оформят като сложен комплекс със светилище, съдържащо статуята на Буда. Изграждането на тези 20 скални жилища било подпомагано от аристокрацията на династията Вакатака. Фреските се простират почти по всички стени на пещерния комплекс. Те са изработени по специален начин като първоначално повърхностите за тяхното създаване са били загладени и върху тях е бил поставен слой хоросан, над него е поставен друг слой - смес от глина, вар, тор и сено. Стенописите са рисувани докато покритието на стените е било мокро, а боите са направени от минерали и растения. Тази техника позволила на фреските от Аджанта да се съхранят и до днес. Ефектът на блясък в тях е постигнат с използването на стрити мидени черупки, които се прибавяли към боята и полирането на повърхността за рисуване. Фреските, макар и непоследователно, разказват историята „Джатака” или историята на миналите животи на Буда. Някои от тях изобразяват митични създания като богините на реките Ганг и Ямуна, нагите, природните духове - yakshas и нимфите - vrikshikas.

Най-запазената пещера е обозначена с №1 и се намира в източната част на скалите. Нейната фасада е декорирана с гравюри и скулптури, представящи живота на Буда, а над обширния портик, обрамчен с колони, са запазени части от стенописи. Това помещение притежава вестибюли с колони, веранда, три портала и прозорци за осветяване на интериора. Дванадесетметрови колони поддържат тавана на вътрешното помещение, образувайки странични пространства покрай стените. В най-отдалечената част на скалния храм е разположена статуя на Буда, а по стените са изрисувани мотиви от неговия живот, молитвени сцени и такива на поклонение пред Буда. Първоначално се смятало, че пещера №1 е предназначена за поклонение на императора Харишена, но по-късно поради липсата на намерени надписи, потвърждаващи хипотезата, се приема, че той само е подпомагал изработката и поддръжката на стенописите.

Не по-малко интересна е и пещера №2. Тя притежава помещение, което е с вестибюл, ограден с колони. Стената на това помещение е с портал в средата и е украсена с изящни стенописи, изобразяващи предишните прераждания на Буда. Пещерата има и прозорец, който осветява тъмната й вътрешност. Вътрешната зала е съставена от колонади, поддържащи тавана и успоредни на нейните стени като по такъв начин образуват пътеки между колоните и стените. Под и над колоните са положени каменни греди. Капителите на колоните са гравирани с изображения на божества, хора, растения, и животни.

Пещера № 4 не е била завършена, нейния градеж е започнат с помощта на човек, наречен Матура, чието име е записано на пиедестала на статуята на Буда. Този надпис говори, че строежът датира от 6 век сл. Хр.

Пещера № 9 била открита от капитан Смит през 1819 г. След това откритие започва възстановяването на пещерния комплекс Аджанта.

Пещера №16 е разположена в средата на скалния комплекс. Целите й стени са украсени с изящни стенописи, а в началото на стълбището, водещо към помещението, има две скулптурни изображения на слонове. Надписите в нея свидетелстват, че е била притежание на будисткия орден Вахарадева, поддържан от министъра на крал Харишена.

Пещера № 26 притежава портик, декориран със скулптури на Буда, а по стените са разположени стенописи, напомнящи тези от пещерния комплекс Елора. Тук се намира и прочутата скулптурна композиция, изобразяваща смъртта и просветлението на Буда, наречена Паринирвана.

Пещерните храмове Елора са друг образец на скалната архитектура на Индия. Те се намират близо до град Аурангбад - щата Махаращра и са построени през различни периоди от различни династии като единственото запазено име на една от династиите е Раштракута. Пещерният комплекс е разположен върху хълмовете Чаранандри и символизира религиозната хармония в Индия. Храмовете се разделят на будистки, хиндуистки и джайнистки.

Будистките пещери датират от 5-7 век и включват в себе си помещения за живеене, сън, кухня и вихари - помещения за подслон на скитащи свещеници. Освен тези жилищни пространства има и храмове със статуи на Буда и множество гравюри.

Най-известната сред тях е пещера №10 - „Вишвакарма” или „Sutar ka jhopda”, наричана „Пещерата на дърводелците”. Тя притежава молитвена зала със ступа, известна като Чайтия гриха. Високият катедрален таван е под формата на подковообразен каменен свод, украсен с арки - Чандрашалас и гравиран каменен фриз. В нишата на пещерата е изработена ступа, в която се намира висока статуя на Буда в поза на преподаване - vyakhyana mudra, обградена от още две статуи и дъговиден фриз със скулптурирани божества. Пред „Sutar ka jhopda” е изсечена просторна дворна площадка, а входът й има стъпала и квадратни колони, които подпират тераса с прекрасно скулптуриран парапет, зад който са помещенията на втория етаж и изящно декорираната с гравюри фасада. Около вратата и прозорците на терасата, в ниши, наподобяващи малки храмове, а също и по страничните стени до галериите са поставени статуи на Avalokiteśvara - въплъщение на състраданието на всички Буди и Bodhisattva Maitreya - бъдещият Буда. Светлината в помещенията, служещи за храмове и за живеене, прониква посредством прозорци. Над терасата се издига козирка с красив каменен фриз с изображения на богове и богини.

Хиндуистките пещери (№13-29) са изваяни в периода 6-8 век. Една част от тях (№17-29) са направени през периода Калачари, а 15 и 16 през периода Раштракута.

Най-красива от хиндуистките пещери е „Kailasa”, която е направена като копие на обиталището на бог Шива - планината Кайлаш. Нейното изграждане започва по времето на крал Кришна от династията Раштакута. Издялана от един огромен, монолитен каменен къс, тази пещера е три пъти по-голяма по площ от Партенона в Атина. Преди да бъде започнато нейното строителство, повърхността на скалата е била изравнена и бил очертан точния силует на храма. Скулптурите, каменоделците и строителите започнали да издълбават камъка като му придавали желаната форма.
До централния храм, който е най-голямата монолитна структура в света, се стига през висока входна врата - Гопурама, която служи за разделянето на светилището от външното пространство (разделянето на сакралното пространство от света на смъртните). Стената й е богато декорирана с пиластри, между които има скулптурирани изображения на Шива, Вишну и Ashtadigpalas - боговете пазители. Гопура - входът е изграден в Дравидски архитектурен стил и е на два етажа като от двете му страни лежат статуи на богините Ганга и Ямуна, символично пречистващи поклонниците, преминаващи през вратата. Тук са и статуите на създателите на Рамаяна и Махабхарата - мъдреците Вяса и Валмики. На всяка страна на портала са поставени изображения на бога на богатството Кубера и символи на плодородието и благопожеланието като вази с листа, лотоси и раковини. Не са пропуснати и скулптурите на Ганеша - богът на успеха и Дурга - богинята, победила демоните.
Скулптура на Gajalakshmi приветства посетителите, влезли в централния двор, където се извисяват две колони - Sthambha, високи 45 метра, стесняващи се към върха, които завършват с подобни на възглавнички, подпиращи постамент върхове. Постаментът завършва също със скулптура. От лявата и дясна страна на двора са разположени и скулптурите на огромни слонове. Върху пано в лявата част на дворното пространство е поставено изображение на бога на любовта Камадева, държащ лък със стрели.
На ляво от входа е разположен храмът на трите реки - Ганг, Ямуна и Сарасвати, даряващи пречистване и мъдрост на поклонниците. Галерии на няколко етажа заобикалят вътрешното пространство, сред което е построен главния храм. Смята се, че е бил издигнат от 7000 работници в продължение на 150 години. Неговата пирамидална архитектура напомня за планината на Шива Кайлаш. Фасадите на храма са украсени с прекрасни релефи и скулптури, изобразяващи живота на бога на сътворението и разрушението. Стрехите имат заоблени форми, а покривът е декориран богато със скулптури на митични животни, растителни мотиви, разцъфнал лотосов цвят, върху който са разположени скулптури на слонове и лъвове.
Храмът на Шива е съставен от три части: Мандапа, Гарбагриха и преходна зала. Фасадата на Мандапата е богато декорирана с фризове и скулптури, предаващи живота на Вишно и Шива, а също и с множество гравирани геометрични и растителни мотиви. По югозападната й стена се разполага пано с изображения от епоса „Рамаяна”, а на северната стена - изображения от „Махабхарата”, животът на Кришна и Вишну, както и изображения на Анапурна - богинята на прехраната. Стените на Мандапата служели на поклонниците, които не знаели да четат, като каменна книга, разказваща историите с помощта на образи. Във вътрешността на Мандапата са разположени 16 колони, разделени на четири групи по четири колони. Прекрасно изображение на Шива - Nataraja гледа посетителите от тавана, заобиколено от стенописи изгубили своя блясък поради изминалото време и дима на маслените лампички.
През преходна зала се стига до главното светилище - Garbhagriha, страничните стени, на което съдържат статуи на Анапурна и Умашесвара. Вярващите биват пречистени още веднъж от скулптурите на Ганг и Ямуна, поставени от двете страни на вратата на главното светилище, което приютява монолитен лингам, символизиращ бог Шива и огромна скулптура на лотос на своя таван.
Около Гарбагрихата са подредени пет по-малки храмове и още два се разполагат до входа и изхода. Стената покрай тези храмове е запълнена със скулптурни изображения на Шива. Ценралният храм е свързан с този, посветен на бика на Шива - Нанди (Nandi mandаpa). В него се намира обширна зала, стените, на която някога били покрити с красиви стенописи, от които днес са останали само няколко.
В източната част на дворното пространство се намира скален коридор с множество скулптури на Шива, Парвати и Брахма.
Основата, върху която са стъпили храмовете, представлява висок каменен подиум, богато украсен със статуи на слонове, митични същества и богове.
Целият храмов комплекс „Кайласаната” е великолепно произведение на архитектурата и скулптурното изкуство, излязло изпод ръцете на тогавашните строители, архитекти и скулптури. Той е древна приказка, оживяла в суровия камък и съхранила духа на тогавашната епоха.

Пещерата „Dashavatara” е направена като будистки манастир. Тя притежава обширен двор с Мандапа и двуетажен храм. До нея се достига по дълго, изкачващо се към каменна порта стълбище. Името й идва от десетте изображения на аватарите на бог Вишну. В лявата ниска част на двора има малък повреден храм, в който е поставен полиран лингам и статуя на Парвати. Тук се намират и изображения на Вишну и Брахма, държащ съд за свещена вода, броеница и лотос.
Малката квадратна сграда в двора носи името „Nandi mandapa” и е посветена на бика на бог Шива. Нейната фасада е декорирана с гравирани изображения на богове и растения. Върху покривното й пространство са разположени скулптури на митични животни. Залата с колони на „Nandi mandapa” приютява статуя на Нанди.
Пещерата „Dashavatara” е известна със своите прекрасни изображения на различни епизоди от живота на Вишну. Според хиндуистката митология, богът на равновесието във Вселената се появявал там, където демоните се опитвали да разрушат баланса в света и помагал за възцаряването на доброто над злото.
Най-красивият релеф в пещерата описва смъртта на демона Хиранякашипу от ръката на Вишну. До този релеф е и изображението на Шива, наказващ демон, обидил Парвати. Останалите скулптурни релефи са на десетте аватара на Вишну: Матся - рибата, спасила Ведите от открадналите ги демони; гигантската костенурка Курм, помогнала на боговете да разбият водите на млечния океан, за да открият нектара на безсмъртието - Амрит; Вараха, победил демона Хираниакша; лъвът Нарасимха; джуджето брахман - Ваман; отшелникът - войн Парашурам; Рама,победил демона Равана; бог Кришна, който се борел за победата на истината над лъжата и правдата над неправдата; Буда, разпространил посланието за ненасилие, състрадание и мир по света; Калки, богът, който ще се появи в края на ерата Калиюга, за да унищожи всичко зло, да сътвори света отначало и да възцари душевната чистота в живота на хората.

Пещера №21 (Ramesvara cave) е най-ранната от хиндуистките пещери. Пред нея има постамент със статуя на Нанди, декориран с гравиран фриз с изображения на божества. Между богато украсения с релефи парапет и подпиращият тавана фриз на входната й част, са разположени конзоли под формата на капители на колони, които са обсипани с релефни цветя и скулптури на богини - salabhanjikas, символи на плодородието и младостта. Както всички останали пещери и пещера 21 е съставена от Манадапа и санктум (светилище). От двете страни на Мандапата са разположени големи статуи на богините Ганг и Ямуна. Във вътрешността й съществуват две помещения - от север и юг, стените, на които са покрити с релефни пана. В южното помещение са изобразени Saptamatrikas - седемте богини - майки и тантристката богиня - войн Чамунда на южната стена, Shiva - nataraja на източната и богините на смъртта и времето - Кали и Кала на западната стена, а в северното помещение са релефите на сватбата на Шива и Парвати, този на бога на войната и син на Шива - Муруган или Субрахмания на източната стена и Mahishasura Mardini или Дурга на източната стена. Входът санктума е ограден от изображения на Ravananugraha murti или благосклонният Шива, Шива и Парвати, играещи chausar и скулптури на пазачите на светилището - Dwarapala, а вътрешността му приютява лингам. Около светилището обикаля Прадакшана.

Пещера №29 (Dhumar Lena) се намира близо до езерото „Sita-ka-nahani”, издълбано от водопад. Храмът е посветен на бог Шива и притежава интересна кръстовидна форма. Той е доста отдалечен от останалите храмове и за разлика от тях в светилището му, което има полукръгла форма може де се влезе от четири входа със стъпала. Таванът на главната зала се подпира от колони с кръгли капители, а около входовете на санктума стоят огромни статуи на пазители - dvarapalakas. В средата на главното светилище си издига лингам - символ на сътворяващата сила на Шива. По стените на Главната зала се простират пана с релефи, свързани с различни събития от живота на бога на сътворението и разрушението: „Ravananugrahamurti” - Равана разтърсва планината Кайлаш; „Kalyanamurti” - сватбата между Шима и Парвати, „Antakasuravadamurti” - смъртта на демона Антака; „Nataraja” - вселенският танц на Шива; „Lakulisa” - аватар на Шива.
В тази пещера са открити и две мистериозни вдлъбнатини, предназначението, на които все още е неизвестно. Археолозите предполагат, че през Ведическите времена те са използвани за специфични Ведически религиозни ритуали.


Заедно с хиндуистките храмове, в Елора са изградени и много джайнистки светилища. Те датират от 9-10 век и принадлежат на религиозното течение Дигамбара. Всички помещения в тях издават аскетичната философия и традиции на джайнистите. Тези храмове не са така обширни, колкото останалите, но се отличават с прецизност на детайлите в скулптурните и релефни изображения.

Пещера № 32 (Indra Sabha - Дворът на Индра) е посветена на джайнисткото направление - Дигамбар и включва група от малки храмове и един двуетажен храм. Отвън пещерата е оградена от висока стена със заоблени зъбци, а вратата, водеща до вътрешния двор е построена в Дравидски стил като покривното й пространство се подпира от скулптурирани конзоли, изобразяващи митични животни.
Около монолитния храм в двора са разположени голяма скулптура на слон, подобна на тези от скалния комплекс „Kailasa”, но много по-елегантен и добре съхранен и висока 25 метра колона - manastambha, декорирана с фризове с растителни мотиви и завършваща с красив резбован капител. По долната част на тялото на колоната, издигаща се от нейната база, са подредени релефи на малки храмове с вградени в арковидните им ниши, напомнящи врати божества. Тези изображения са обърнати в четирите посоки на света. Върху най-горната част на капитела са поставени скулптури на божества, обърнати също към четирите посоки. Стрехите на храма, посветен на Махавира - създателят на джайнизма, лежат върху колони с изкусно изработени капители, които от своя страна са стъпили върху здрав висок подиум. Сградата има две врати - от север и от юг, придружени от няколко стъпала и още две фиктивни врати от изток и запад, но без стъпала. Високият пирамидален покрив на храма е богато скулптуриран и представлява изящно произведение на архитектурното изкуство. Върху тавана на храма има скулптура на лотос, а в средата му се издига chaumukha с релефи на джайнистките учители, помагащи на хората да достигнат просветление и духовно освобождение - tirthankaras: Rshibhanatha, Parsvanatha, Neminatha, Mahavira. Всички те, както и боговете от колоната, са обърнати към четирите посоки на света.
Дворът приютява няколко еднакви като вид храмове: два на запад, един на север и един на Иизток, посветени на Махавира. Тук се намират релефни пана с изображения на Индра, богинята - майка, пазителка от демоните - Амбика и Гоматесвара - символ на аскетизма и ненасилието.
Големият двуетажен храм е обиколен от прекрасен каменен парапет с гравюри на божества, митични животни и слонове. Елегантните му колони са декорирани снежни растителни мотиви. Обширна зала заема централно място на първия етаж, а в нея е разположено главното светилище със статуята на Махвира. По стените на залата се редуват релефни пана, разказващи епизоди от живота на различни джайнистки божества, а вратата на светилището е обсипана с гравюри. От тавана е надвесена огромна скулптура на лотос. Мощните колони с гравирани
растителни мотиви добавят още по-голяма елегантност и внушителност към интериора на храмовата зала.
По време на Мурайската империя: 321-185 г. пр. Хр., започва изграждането на ступи. Първоначално те били натрупани купчини пръст, под които се разполагали ценни за будизма реликви. Твърди се, че след смъртта на Буда тялото му било кремирано, а прахта му разпределена и погребана под единадесет ступи.

Най-старата ступа в света е ступата в „Сопара” - Мумбай. Друг древен монумент от този период е „Dhamek Stupa” в Сарнат. Тя е изградена наполовина от тухли, наполовина от камък на мястото на по-стара постройка, поръчана от император Ашока. Височината й е 43 метра, диаметърът - 28 метра. В долната си част ступата е гравирана с красиви флорални мотиви от времето на династията Гупта, а в горната си част има ниши, които са съдържали изображенията на Буда. „Dhamek Stupa” се издига на мястото, където Буда е произнесъл първата си реч пред своите ученици. В близост до монумента е и една колона на Ашока с гравиран едикт върху нея.

Ступата в Санчи е най-старата ступа в Индия. По времето на император Пусиамитра Сунга, който завзел Мурайската империя, ступата била разрушена. Неговият син - Агнимитра я възстановява отново. През управлението на династията Сунга монументът бил разширен почти два пъти като бил облицован с каменни плочи. Куполът станал сплескан към върха си и на него били поставени три чадъра, оградени от каменен парапет. Със своите нива ступата символизира тялото на Буда, неговите думи и мисъл. Тя е израз на просветления разум, Вселенския закон - Дхарма. Основата на постройката представлява Земята, устойчивостта и самоконтрола, широката й, куполоподобна част - водата и неразрушимостта, Хармика - каменната ограда на върха заедно с принадлежащата към нея Карна - огъня, състраданието, чадърите - Чатра - вятъра, въздуха, всички завършени дела, най-горната част - мъдрите отговори и Вселената. Ступата е символично изображение на съзерцанието на ума, тялото, мислите и явленията от заобикалящият ни свят. Тя представя усилията за победа над злото, неговото предотвратяване, усилията да се прави добро и усилията да се възпитават хората в добри дела. Основата й се разглежда като събирателен образ на вярата, енергията, концентрацията, мисълта. Куполовидната част - Бумпа представя ведрината, увереността, прозорливостта, истината, възторга, спокойствието, концентрацията, самообладанието. Хармиката описва осмократния път към просветлението:
- Правилно намерение
- Правилна реч
- Правилно действие
- Правилна прехрана
- Правилно усилие
- Правилно съзнаване
Най-горната част на ступата - Чатра изразява завършеността на кармата, познаването на душата и света, медитацията, познаването на различните хора и нирвана съществуване, знанията за смъртта и прераждането, познанията за унищожаване на злото. Куполовидното тяло на ступата в Санчи - Бумпа е изградено върху голяма кръгла основа - Прадакшина, символизираща прехода от ежедневния живот към духовното съвършенство, а също така пътя през живота и усъвършенстването на мисълта. До горната част на тази кръгла основа се достига по стълбище, представящо стъпките към съвършенството. Над каменната основа е изграден парапет, обграждащ целия монумент. Около самата ступа има каменна ограда - Ведика, с четири входни врати - Торана, обърнати към четирите посоки на света и богато украсени с множество скулптури и релефи. Тези релефи изобразяват живота на Буда и сцени от ежедневието на хората, които помагат на вярващите по-лесно да възприемат религиозното учение.
Един надпис на Южната порта говори, че тя е изработена по поръчка на владетеля Сатакарни от династията Сатавахана. За изграждането на ступите пари давали не само богатите граждани, но и по-заможните, а понякога и обикновените хора. Те избирали своята любима сцена от живота на Буда, а скулптурите я гравирали върху тораните или стълбовете като поставяли имената на дарителите върху нея. Често Буда не бил представян в човешки образ, а само посредством символи.

По причини на изграждане, ступите се разделят на няколко вида:
Ступа за реликви - в нея са поставени останки на Буда, негови ученици или близки.
Ступа за предмети - съдържа предмети, принадлежали на Буда и неговите ученици като ценни будистки писания, панички за ориз, дрехи и др.
Ступа за ознаменуване на дадено събитие - те се издигат и посвещават на дадено важно събитие от живота на Буда и неговите ученици.
Символна ступа - тя представя символично определени аспекти от будисткото учение.
Възпоменателна ступа - предназначена за постигане на духовно опрощение, духовно възвисяване. Построена като форма на поклонническа благодарност или преклонение към будисткото учение.
Основните елементи на всяка ступа са: каменна основа - Medhi, парапет около основната част с извито стълбище - Pradhikshina, куполоподобно тяло, квадратно заграждение на върха - Harmika, чадъроподобни нива - Сhatravali, порти към ступата - Torana, ограда около монумента - Vedica.
Съществуват осем архитектурни вида ступи като всяка една е свързана с най-важните моменти от живота на Буда: Ступа на лотосовите листенца - birth of the Sugata stupa; тази постройка се свързва с раждането на Буда, който макар и още малък направил седем стъпки към четирите посоки на света. Там, където стъпел, пониквал лотосов цвят като символ на четирите добродетели: състрадание, любов, радост, самоконтрол.
Стъпалата на Сунгата ступа са декорирани с гравирани лотоси и са разположени в кръг около нея. Те могат да бъдат четири или седем като стъпките, които направил малкият Буда.
Ступа на просветлението - Ступа на победата над Мара, която символизира победата на просветления Буда над изкушенията на демона Мара.
Ступа на многото врати - Този монумент е посветен на първите беседи на просветления Буда с неговите ученици в парка на сърните в Сарнат. Вратите на всичките страни на тази ступа представляват първите учения на Буда: Учението за четирите благородни истини, учението за осмократния път, учението за дванадесетте причини, учение за шестте съвършенства.
Ступата на спускането от света на боговете напомня за пребиваването на Буда в небесното царство - Тушита, мястото между царството на бога на смъртта Яма и Небето. Тук Бодисатва живеел, преди да бъде прероден като Гаутама Буда. Тушита е и мястото, откъдето ще дойде и пазителят на света - новият Буда - Майтрея (Bodhisattva Nātha). За благодарност, че майка му е дала нов живот, Гаутама започва да разпространява учението за Дхармата, прераждането и достигането на Нирвана. Този вид ступи се отличават с централни издадени части от всичките й страни и стилизирани стълби към тях.
Ступа на големите чудеса - Ступите от този вид се строят, с цел да прославят чудесата, извършени от просветления Буда.
Ступа на помирението - Ступата представя толерантността, мъдростта, търпимостта и приемането на мнението на другите при споровете, които Буда водел с хората. Монументите от този архитектурен вид имат осмоъгълни стълби и еднакви страни.
Ступа на пълната победа - Монументът е в чест на способностите на Буда да удължи живота си с три месеца. Ступата притежава само три недекорирани стъпала, описващи кръг.
Ступа Нирваната - Тя напомня за смъртта на 80 годишният Буда и неговото пълно духовно просветление. Външността на този монумент е камбановидна и по нея няма никакви орнаменти.

Много важен елемент на всяка ступа е „Дървото на живота”. То представлява дълъг кол от кедрово дърво - Сок Шинг, украсен със скъпоценни камъни, символизиращи просветлението и гравиран с хиляди мантри, който е поставен в специален канал, издълбан в централната част на монумента.
Преди да бъде забоден там, се извършва специална церемония, на която свещениците завързват цветни панделки за кола като насочват към него своите най-позитивни и излъчващи духовна сила мисли, които спомагат за функционирането и енергийното зареждане на ступата. „Дървото на живота”, както и Хармика представят десетте вселенски познания: за законите, мислите на хората, човешкия разум, познаването на взаимосвързаностите в света, знанието за страданието, знанието за причините на страданието, знанието за премахване на страданието, познаването на пътищата за премахване на страданието, премахването на желанията, водещи до отчаяние.

Не по-малко интересна и е архитектурата на индийските храмове. По своята същност те представляват външния макрокосмос - Вселената и вътрешния микрокосмос - човешката душа. Хиндуистките храмове имат дълга и интересна история. По време на Ведическия период нямало конкретно обособени постройки, свързани с религиозния живот.
Хората почитали огъня, който запалвали на специална платформа под открито небе и пренасяли в него своите жертви. В по-късни времена започнал строеж на храмове от глина, покрити с бамбукова слама или листа.
В 1951 година френският археолог Счулумбергер разкрива останките на най-стария храм от епохата на император Канишка - 127 година от нашата ера. Този храм е разположен в град Суркх Котал на територията на днешен северен Афганистан - в миналото района на Бактрия. Надпис на бактрийски език дава информация за построяването на сградата: „Кралят на кралете, могъщият Канишка дойде тук. После крепостта и храма бяха изградени от него за четири години...”
Другият вид храмове били изсичани направо в скалите и образували така наречените скални храмови комплекси.
Измежду най-старите храмови сгради са тези в централна и северна Индия, които се датират от периода 330-650 г. от н. е. - владичеството на империята Гупта.
Династията Палава (600-900 от н. е.) помага за издигането на хиндуистките храмове в Махабалипурам и Канчипурам.
Представителите на династиите Чалука и Растракута дават своя принос в построяването на храмовете в Елора, скалния храм Бадами, Храма Вирупакша, храма на Дурга в Айхоле.
През 8-13 от н.е. в Ориса, Централна, Западна и Източна Индия са издигнати много храмове, най-красивите, от които са тези в Каджурахо, храмът Джаганат в Пури, храмът на Сурия в Конарак, храмовете в Модера Гуджарат.
Постепенно в архитектурата на хиндуистките храмове започнали да се разграничават различни стилове: Нагара, който се характеризира с купол, изработен от множество разчленени и силно орнаментирани пластове, напомнящи медена пита. На върха кулата завършва с голяма кръгла възглавница - Амалака. В по-късен период основната кула е заобиколена от умалени нейни модели, които създават усещането за фонтан от орнаментирани архитектурни форми. Представители на този архитектурен стил са храмовете в Каджурахо, Слънчевият храм в Конарак, храмовете в Модера Гуджарат и храмовете в Орисса.

Дравидският стил архитектура възниква в Южна Индия. Той се отличава с пресечените пирамидални храмови форми - Коилс, направени от прецизно изсечени камъни, стъпаловидни нива, украсени от множество скулптури на божества, царе, танцьорки и воини.
Основните елементи на дравидските храмове са: Главен храм - Вимана с квадратна форма, над който се извисява пресечен пирамидален покрив на няколко нива. В храма има помещение, където се поставя изображение на божеството.
Мандапа, представляваща зала с колони, предназначена за различни ритуали и религиозни танци. Тя служи и за отвеждащ към главния храм покрит коридор.
Гопурама се нарича орнаментираната пирамидалната структура, покриваща входната врата към вътрешен двор, където се намира самият храм. Гопурама завършва с продълговат или сплескан кръгъл каменен покрив - Каласам и е богато украсена със скулптури на богове и митологични същества.
Чаултрис е зала с множество колони, използвана за различни религиозни ритуали, която съпътства останалите структури на храма.
Заедно с основните сгради в храмовия комплекс, се намира и място с вода - кладенец или чешма, които служат за сакрални ритуали или за удобство на свещениците, населяващи помещенията, предназначени за тях.
Най-красивите образци на дравитската архитектура са: храмовете в Танджоре, Мадурай, Бадами, Махабалипурам, Патадакал и Канчипурам.

Всеки хиндуистки храм съдържа вътрешно светилище - Гарба граха, където се разполага статуята на основното божество (мурти) и околно пространство - Чутапалам със статуи на различни божества. Тук се намира и пътеката за обиколки - Прадакшина.
Тя символизира важността на бога като сътворител и двигател на човешкия живот и предаността на поклонниците към божеството. Прадакшината е и символичен израз на еднаквостта на всички хора пред божието лице. Тя показва желанието на вярващите да вървят по правилния житейски път, ето защо обиколката около Гарба грахата се извършва по посока на часовниковата стрелка.
Над основното светилище се издига купол - Шикара или Виманам. Според броя на светилищата и техните куполи се различават няколко вида храмове: ekakuta - еднокуполни, dvikuta - двукуполни, trikuta - трикуполни, chatushkuta - четирикуполни, panchakuta - петкуполни. Всяка Вимана има различна архитектура от вътрешната и външната си страна. На върха на кулата - Каласа в миналото се поставяла скулптурирана форма, напомняща на красив съд за вода, но с течение на времето тази форма била заменена от метален връх. Под Каласата се разполага богато скулптурирана структура, изработена от големи дялани камъни, приличаща на шлем, а под нея е основната част на купола, също украсена с множество изображения на божества, митологични същества или геометрични форми.
Декорацията на стрехите на Виманата придава усещане за лекота и раздвиженост.
Самите стени на храма са украсени с множество изваяни фризове.
До главното светилище се достига посредством Мандапа или зала с колони, предназначена за събиране на вярващите по време на молитва. Мандапата има красиво орнаментиран портик, наричан Макараторана. Тя може да бъде два вида: отворена зала с колони и покрита зала с колони. Отворената Мандапа притежава пространства за сядане, оградени с каменна стена, която служи за облягане на седналите посетители. Каменната стена може да следва разположението на парапетната стена на помещението. Таванът на залата винаги е декориран със скулптури на божества и митични създания. По-малките храмове имат само затворена Мандапа, която има колони, често украсявани със скулптурирани конзоли и ажурно резбовани стени, които пропускат светлината. Между нея и Гарба грахата е разположен коридор - Антарала по-типичен за Северния архитектурен стил.
Кулата над входа за дворното пространство, ограждащо основния храм се нарича Гопурам, а основата, върху която се издига храмовата сграда носи името Джагати.
Освен двата основни стила в индийската архитектура съществуват и множество местни стилове, носещи имената на управляващите империи или на региона, в който се развиват: архитектура на Хойсалската империя, архитектура на Калинга, архитектура на Карнатака, Бенгалска архитектура, архитектура на династията Чалукия, Западна Чалукийска архитектура и архитектура на династията Виджаянагара.

Храмовата архитектура на Индия носи своя особена символика. Храмът представлява обединение на божественото и човешко начало. Той представя бога в неговото космическо измерение с всички заобикалящи го светове, на различните аспекти на живота - идеални и реални. Храмът е мястото, помагащо на поклонниците да преодолеят кръговрата на Самсара - илюзията, страданието, пустотата и да намерят верния път към просветлението и Нирвана.

Освен със своята храмова архитектура, Индия е известна и с архитектурата на войнствените раджпути, колоритно население, обитаващо територията на Раджестан. Те били не само смели войни, но и покровители на изкуствата и архитектурата. Крепостите им и до днес покоряват окото със своето разнообразие от стилове, форми богата декорация на интериора.
Дворците на раджпутите са изграждани като вътрешна цитадела, оградена от града и защитена от здраво укрепени крепостни стени. Някои от тях имали допълнителни ровове с вода пред самите стени на укреплението. Най-известните крепости на Раджестан са Читоргарх и Гвалиор.

Читоргарх форт е една от най-големите крепости на Индия и една от най-големите в щата Раджестан. Тя е символ на гордостта и непокорния дух на раджпутските войни, които предпочитали смъртта пред подчинението и робството. Нейната история е изпълнена с героизъм и саможертва, за които и до ден-днешен се разказва в песните и легендите от Раджестан.
Крепостта Читор била построена още по времето на владетеля Читрангада Мори от раджпутския клан Панвар, на чието име първоначално била кръстена „Chitrakut”. Династията Мори, от която произлизал Читрангада, водела своето начало от времето на Мурайската империя, владееща Индия в периода 321-185 г. пр. н. е. Тази династия управлявала крепостта до момента, когато Бапа Равал, основателят на кралство Мевар не я завзема в 734 г. Непосредствено след това, той я превръща в столица на Мевар. Съществува легенда, според която Читоргарх бил даден на Равал като зестра след женитбата му с принцеса от древния раджпутски клан Соланки. Владетелят на непокорния форт принадлежал към династията Сисодия, за която се смятало, че произлиза от клана Сурияванши, чието родословие според легендите започвало от бога на слънцето Сурия и легендарния герой от „Рамаяна” - бог Рама.
Членовете на тази династия принадлежали към Чаттари Раджпутите от кастата на Кшатриите, които били известни със своето достойнство, смелост и непреклонност. Раджпутските войни били готови на саможертва в името на спасението на онези, които се намирали под тяхната закрила и ревниво пазели независимостта си. Поради тази причина крепостта Читор се славела с пословичното свободолюбие на владетелите си и станала арена на едни от най-героичните и кървави битки в Индийската история.

Крепостта Читоргарх е известна не само със славната си история, но и с архитектурните си забележителности. Една от тях е кулата „Kirti Stambh” или „Кулата на славата”, висока 22 метра.
Тя е построена от Джиджаджи Катод, търговец от общността Багхервал Джаин през 12 век и представлява сграда на седем нива, издигаща се от каменен пиедестал.
Цялата й фасада е декорирана със скулптурирани изображения от джайнисткия пантеон, между които се откроява скулптурата на първия джайнистки духовен учител Адинат, на чиято памет е посветена „Kirti Stambh”.
Тази джайнистка кула има сложна архитектура и е построена в раджпутския стил Соланики, идващ от наименованието на клана на Агниванши Раджпутите - Соланики. Тя е невероятна плетеница от ниши и балкони, покрити с разнообразни гравюри, изобразяващи божества и джайнистки монаси, постигнали просветлението.
От най-горната част на кулата, изградена като павилион с дванадесет колони и пирамидален покрив се открива прекрасна гледка към крепостта и заобикалящата я територия.

С не по-малка красота се отличава и кулата „Vijay Stambha” или още наречената „Кула на победата” във форт Читоргарх - построена от краля на Мевар - Рана Кумбха в периода 1442 - 1449 г. в чест на победата му над обединените армии на Малва и Гуджерат, предвождани от Махмуд Килджи. Посветена на бог Вишну, тази 37 метрова кула е едно от най-забележителните произведения на архитектурата в Индия. Тя е изградена от два вида камък - червен пясъчник и бял мрамор и е богато украсена със скулптурирани изображения на богове и богини. Под всяко едно от изображенията има расти - гравирани надписи. Според хрониките за построяването на кулата са били нужни цели 10 години. Тази невероятна сграда се издига върху пиедестал, който е заобиколен от изящен мраморен парапет. Всяко едно от осемте нива на „Vijay Stambha” притежава прозорчета и балкони. От четирите страни на кулата са разположени мраморни скулптури на слонове, които в Индийската митология са пазители на крепостите. Извита стълба води към централната галерия и отделните помещения на всеки един етаж. Стените на тези помещения имат формата на каменен параван, украсен с различни геометрични и растителни форми и са разположени между колони с множество орнаменти. Капителите на колоните са сбор от вълнообразни конзоли, които подкрепят тавана на всяка една от залите. Основите на тези колони са покрити с митологични скулптури.
На най-горната част на кулата е поставена плоча с надпис, описващ родословието на владетелите на Читор от Рана Хамир до Рана Кумбха.
Цялата останала част на сградата е покрита с архитектурни орнаменти на божества, богини, музикални инструменти и растения от различни сезони. Всички тези прекрасни, вписани във външните стени скулптури претворяват цялата Индийска митология.
На петото ниво на „Vijay Stambha” може да се види портрета на архитекта на това красиво произведение на строителното изкуство - Джаита, както и портретите на неговите синове - Напа, Пужа и Пома.
Сто петдесет и седем стъпала отвеждат до тераса, от която се разкрива гледка към форт Читор и града около него.

„Meera Temple” е посветен на поетесата Меера Баи. Той е изграден в Северноиндийски стил и притежава четири аркадни павилиона, които заграждат главната зала със светилището. Главният вход се достига по стълбище с богато гравирани страници, което отвежда до арковиден портал с митологични изображения по покривната част и двойните колони, които подпират стрехите. Пирамидалният покрив представлява сложна структура, съставена от множество цилиндрични архитектурни декорации. Цялата фасада на храма е украсена със скулптурирани фигури на богове, хора и фризове с растителни и геометрични мотиви.
Смайващата красота на сградата се придава от централния купол в типичен Джайнистки стил, който гордо се извисява към небето, обграден от няколко по-малки куполи, долепени до него.
Пред храма е разположено чатри, посветено на учителя на поетесата Гуру Шри Раи Дас от Банарас. Ксенотафът, поставен вътре, е гравиран с пет човешки тела с една глава, който символизира равенството на кастите и идеята, че дори недосегаемите могат да постигнат душевното съвършенство. Във вътрешността на светилището могат да се видят изображенията на Меера Баи и бог Кришна.
Целият храм се издига върху каменна платформа с елегантни тънки фризове.

„Старият форт” - Джунагарх е разположен близо до град Биканер. Той познава много превратности на съдбата, а стените му са неми свидетели на живота на редица достойни и смели хора, написали с делата си историята на своето време. Този монументален шедьовър на архитектурата в Раджистан, покоряващ със своето величие, никога не бил покорен от враговете си. И до днес укреплението се извисява гордо над града на махараджа Рао Бикха, пренасяйки посетителите в друга епоха, изпълнена с жестоки битки, променила завинаги културата и историята на един цял народ. Крепостта Джунагарх била построена през 1478 г. от махараджата Рао Бикха, основателят на град Бикханер, който все още носи неговото име. В 1465 Рао напуска двореца на своя баща Рао Джодха, за да търси земя, където да създаде свое собствено кралство. Той е придружен от малък отряд от 600 бойци и неговия чичо Рават Канхал, който е и политическият му съветник. Скоро Бика намерил място, където се пресичали търговските пътища, съединяващи Централна Азия и Гуджарат. То било богато и на извори, съдържащи прясна питейна вода. Тук Рао решил да построи столицата на царството, което щял да управлява. Стените на Джунагарх са дебели 4 метра и високи 12 метра. Изграден е от червен пясъчник и има 37 отбранителни кули и 7 порти, две, от които са главни. Във вътрешността му са издигнати хиндуистки и джайнистки храмове, датиращи от 16 век. Интериорът на дворците на различните владетели е изработен в типичен за Раджистан стил, но носи и отпечатъка на мугалската архитектура. В дворците на Джунагарх има много стаи, тъй като всеки раджа строял свое собствено крило, за да не използва за живеене помещенията на предшествениците си. В пределите на цитаделата се намират 37 павилиона, няколко дворци, обществени сгради, свързани с кралския двор и помещенията на харема. Интериорът е богато декориран с картини, невероятни орнаменти от огледала, цветни стъкла, златни листове, вградени скъпоценни камъни, мраморни гравюри и пиетра дура. Изваяните решетъчни прозорци, кули, дивани и балкон са подредени в редици, създаващи впечатление за лекота и уют. Стаите на господарите на укреплението съдържат множество златни статуетки, красиви килими, впечатляващи колекции от бижута. Голямата библиотека на форта пази древни Персийски манускрипти, книги на санскрит, договори и фермани. В музейната част, принадлежаща на двореца Ганга Махал, са експонирани оръжия от различни епохи, брони и мечове с прекрасна изработка. Всеки един от тях е произведение на изкуството. Дръжките им са от слонова кост или кристал, инкрустирани със скъпоценни камъни. Ръкохватките на част от сабите са под формата на лъвски глави.
В предназначената за публични събрания зала - „Дивани хас” се намира „Мамутовият трон” от сандалово дърво, поставен под три големи арки. Дворецът Чандра Махал пази голямо огледало, обсипано със скъпоценни камъни, разположено над леглото на махараджа Дунга Сингх, което служело за предпазване от враговете му. Владетелят можел да види отраженията на хората, които минавали през двора на палата или тези, влизащи в покоите му. Сред същия този двор се издига храмът на Джорамал - „Хар Мандир”, свидетел на сватбите на махараджите и тържествата по случай ражданията на наследниците им. В него се извършвали обреди, свързани с почитането на божеството Лакшми Нараян, превъплъщение на бог Вишну. Друг храм, намиращ се близо до стените на цитаделата, е Ратан Бехари. Той е посветен на бог Кришна и е изграден от бял мрамор в индомугалски архитектурен стил. Добре запазените помещения на палата Ануп Махал съхраняват и до днес съкровищата на управниците на Джунагарх: вази, златни съдове, скъпоценности. Целият под на двореца Джунагарх е постлан с мраморни плочки. Около него са разположени градините, издаващи естетичните виждания на царския раджистански род.

Форт Гвалиор е един от най-големите индийски фортове. Той е разположен на висока скала, надвесена над град Гвалиор. Основателят на династията на Мугалите - император Бабур нарича Гвалиор „перлата в огърлицата на индийските фортове”. Цитаделата се превръща в символ на Индия, наред с красивия Тадж Махал.
Според легендите, историята на форт Гвалиор започва със срещата между владетеля от династията Качхавха - Сурадж Сен и отшелника Гвалипа.
Най-известният представител на династията Томар, управляваща крепостта Гвалиор, бил раджа Маан Сингх Томар. Той останал в историята като владетел, който не само управлявал мъдро цитаделата, но и се увличал от архитектурата, музиката и литературата. Маан Сингх поддържал всички изкуства и творците, работещи за него.
След себе си раджата оставил прекрасни произведения на архитектурата - като двореца „Man Mandir” и двореца „Gujari Mahal”.

Палатът „Man Mandir ”, построен от раджа Ман Сингх, впечатлява с внушителната си фасада. Кръгли кули с куполовидни павилиони и различно изработени по вид стрехи са разположени на определени разстояния по цялата стена. Заради разделеноста й на четири части, изпълнени с орнаментирани и оцветени фризове в тюркоазно, жълто и зелено, изпъстрени с растителни, геометрични и животински мотиви, дворецът носи и името „Chit Mandir” или „Цветният дворец”.
Най-горната парапетна стена на форта и двореца е изградена като параван с изображения на слонове, пауни и дървета. Двата вътрешни двора на двореца са заградени с поредица от апартаменти, притежаващи паравани „jalis”, гледащи към дворното пространство, над които се намира елегантно нагъната стряха. Фасадата на дворовете, както и тази на външните стени на двореца, е разделена на четири части, включващи орнаментни фризове, с идентични на външната фасада цветове и мотиви. Стряхата се носи от красиво изработени подпори със скулптурни изображения на митични лъвове. Над нея се намират издадени балкони, подпрени на елегантни конзоли. Всеки от двата двора притежава различни по вид арковидни входове - триъгълни, арковидни или правоъгълни, украсени с изработени с невероятно майсторство колони и дантелени гравюри, създаващи впечатление за лекота.
Под таванската част на входните зали има фризове с изящни орнаменти, които откъм двора са под формата на „jalis”. Стените са обградени с пиластри, завършващи с гравирани капители.
Царската спалня има богато декорирани стени с ветрилообразни гравюри на цветя и геометрични форми, а в ъглите арковидните извивки на куполовидния таван завършват със стилизирани капители и скулптурни изображения на лотосов цвят. Източниците на светлина са поместени в ниши, украсени със сталактитоподобни елементи. Входовете са под формата на триъгълни арки, които също съдържат скулптурирани изображения на лотос.
Залата за музика има по-семпъл интериор. Непосредствено под тавана й е разположен голям фриз с растителни елементи. На стените между него и пода се намира каменен параван, зад който някога дамите от двореца са учели музика.
В южната част на двореца е разположена залата за тържества „Baradari”, която е шедьовър на архитектурата от онова време. Триъгълният й таван се поддържа от красиви колони с изящно изработени капители. Стените й са украсени с двойни и единични пиластри, завършващи с орнаментирани капители. Издадените й балкони се подпират от конзоли с множество релефи по тях. Над колоните, които са опора на тавана на залата се намират ажурни фризове, които на някои места изпълняват ролята на дантелен параван, пропускащ светлината в залата.
Под двореца „Man Mandir ” е подземието със затвора, станало свидетел на нелеката съдба и смъртта на много представители на мугалската императорска фамилия.

Дворецът „Gujari Mahal” бил построен от раджа Ман Сингх Томар в чест на неговата любима съпруга Мригнаяни. Легендата разказва, че веднъж, когато Ман Сингх бил на лов, той срещнал красиво момиче, което се опитало да разплете рогата на два бика, които те били заплели по време на борба. Друга история твърди, че Мригнаяни се опитвала да победи един разярен бик, когато насреща й изскочил коня на Ман Сингх заедно със своя ездач. Поразен от красотата на девойката и нейната смелост, раджата поискал да се ожени за нея, но непокорното момиче му отказало. След дългите молби на Ман Сингх, Мригнаяни казала, че ще се ожени за него, само ако изпълни трите условия, които тя му поставила, а тези условия били: да й построи дворец, да построи канал, който да довежда водата от реката от родното й село до двореца, да й разреши да прекъсне брака си, когато поиска. В миналото част от двореца бил превърнат в школа за музикално обучение, в която преподавали едни от най-известните музиканти от онова време - Тансен и Байджу Бавра, тъй като Ман Сингх, както и кралица Мригнаяни, били големи почитатели на изкуствата. Днес на територията на двореца се намира археологическият музей на крепостта Гвалиор, съхраняващ уникални археологически находки от различни епохи.

Храмът „Teli ka Mandir” се отличава със своята причудлива архитектура. Тя е смес от северноиндийски и южноиндийски стилове. В превод името Teli ka Mandir означава търговец на масло. Затова как този храм е получил странното си име има няколко теории. Едната от тях е, че когато владетелят от династията Раштракута Говинда III завзел Гвалиор през 794 г., той упълномощил Теланг брамините да се грижат за всички религиозни ритуали. Ето защо „Teli ka Mandir” носи името на този брамински клан.
Друг разказ свързва наименованието на храма с кастата на търговците на масло, които поели инициативата и поддържали неговото изграждане.
Сградата датира от осми век и смесва в себе си два вида архитектура - Дравидска и Индо - Арийска. За разлика от повечето индийски храмове, този не притежава открита зала с колони (мандапа), а представлява голямо правоъгълно светилище. Той има формата на кула, която завършва с необичаен тунелоподобен свод. Този свод е разположен върху стени, по които има умалени подобия на арки. Стената над входа наподобява ступа, въпреки че има пирамидална форма и създава впечатлението за независимо съществуване на отделна постройка. Всички стени на храма са изпъстрени с гравюри, напомнящи медна пита. Срещат се растителни и геометрични мотиви, а също така и умалени изображения на храмове, арковидни форми и скулптурирани изображения на хора, речни богини, листа и свещената птица Гаруда. Куполът на храма е поставен непосредствено над подковообразно ниво с красиви гравюри на лотос и диаманти. Куполът заедно с това ниво образуват листовидна форма, която придава изящен вид на покривното пространство. Храмът е стъпил върху квадратна основа, а до главния му вход води поредица от стълби. Първоначално светилището е било посветено на бог Вишну, но в по-късен период става място за поклонението на бог Шива. Храмът „Teli ka Mandir” е и най-старият храм на територията на Гвалиор форт.

Тук се намира и един от най-красивите храмове - „Sas-Bahu”. Този величествен храм бил построен от владетеля Махипала от династията „Kachchhapaghatas” . Посветен е на бог Вишну, познат още под името Сахастрабаху, от което идва и наименованието на храма. В индийската митология бог Вишну се смята за пазител на Вселената. Той следи за хармонията на Земята и когато хората не спазват тази хармония, той ги наказва. В същото време богът е най-добродушният сред пантеона на Индийските божества, който безрезервно помага на своите последователи. По-късно името на храма било променено на „Sas-Bahu”, което означава свекърва и снаха. Светилището е построено върху платформа и има две нива. До входа се достига по множество стълби. На самия вход са разположени скулптурираните фигури на трите основни божества в Индийския пантеон - Брахма (създателят на Вселената), Вишну (пазителят на земята) и Шива (богът на разрушението). Тези изображения са символи на трите основни сили в природата - сътворението, съхранението и разрушението. Те символизират и преходната същност на всичко в света. Цялата външна фасада на храма е причудлива дантела от гравюри с растителни мотиви и човешки фигури. Стрехите на двете нива се носят от капителите на стилизирани пиластри, изпъстрени с плетеница от листа и стебла. До вътрешността на храма води разкошно гравирана порта, от двете страни, на която се намират две колони, чиито капители и основи са украсени със скулптурите на божества, които говорят за изключителното художествено майсторство на скулптурите от епохата на неговото създаване. Вътрешната зала на храма е на две нива, които отвеждат до зали, разпределени на три нива. Предверието на „Sas-Bahu” е отделено от вътрешното пространство посредством правоъгълна арка, върху която е поставена пирамидална форма, която съединява арката с тавана. Централната зала има голям кръгъл купол, в който е вписан многоъгълник с вдлъбнат кръг по средата, в който е вписано орнаментирано изображение на лотос, което поради своята вдлъбнатост създава впечатление за удължаване на пространството. Този многоъгълник е поставен върху квадратна конструкция, носена от четири колони, идентични по изработка на останалите колони в светилището. Светлината в помещението влиза през отвори, разположени в кръг на равни разстояния. Кръглото пространство е оградено от хоризонтални каменни фризове, под които са поставени красиво орнаментирани дебели колони, върху които са изобразени различни митологични и растителни мотиви. Между някои от колоните в залата има изградени арковидни форми с елегантна извивка, които наподобяват каменна дантела. Навсякъде по стените могат да се видят красиво изработени фризове с множество скулптурирани човешки и геометрични фигури. На четирите страни на вътрешността се намират и четири малки вътрешни храма. Интериорът на „Sas-Bahu” е като застинала каменна приказка, която омагьосва посетителите. Той създава усещането за величие и лекота и в същото време говори за невероятните възможности на човешкото въображение, силата на вярата и безсмъртието на изкуството.

По-малкият храм - близнак на грандиозния „Sas-Bahu” има елегантна структура, но не може да се похвали с невероятния архитектурен стил на големия храм. Все пак той съчетава в себе си семплата елегантност и богатството на форми и изображения, събрани в неговите фризове, колони, изящно изработени орнаменти и символичния каменен градеж на покривното му пространство. Всичко това превръща малкия храм „Sas-Bahu” в прекрасно произведение на изкуството, очароващо със своята изящност и ефирност.

Мехрангарх форт е една от най-големите крепости в Раджестан. Тя е построена на скала, висока 122 метра. Стените и имат височина 68 метра, а дебелината им на места е 17 метра. Името и означава „Величествената крепост”, но я наричат още „Крепостта на слънцето.” Мехрангарх форт е изграден през 1458 година от Рао Джодха от Раджпурския клан Раторе.
Фортът има седем врати, най-известните, от които са: Джай поол, построена в 1806 г. от махараджа Ман Сингх в чест на победата му над армиите на Джайпур и Биканер и Фатех поол (Вратата на победата), издигната от махараджа Аджит Сингх в 1707 г., за да ознаменува победата му над Мугалите. Останалите врати са: Дедх Камгра поол, която още носи следите от гюлетата, засегнали крепостните стени и Лоха поол, от лявата страна, на която се намират отпечатъците от ръцете на жените от Мехрангарх, пожертвали живота си след смъртта на махараджа Ман Сингх, изпълнявайки ритуала „Сати”. Всеки управник на укреплението добавял по нещо от себе си в красотата на архитектурата му.

Тук се намира прекрасният „Перлен дворец” - „Моти Махал” на махараджа Сур Сингх, в който могат да се видят пет ниши, водещи към скрити балкони. Вярва се, че тези ниши били построени, за да могат жените на махараджата необезпокоявани да слушат заседанията на съвета.

Не по-малко възхищение буди двореца - „Шееш Махал”, наричан още „Огледалният дворец”, стените, на който са богато украсени с орнаменти, изработени от малки парчета огледало и смесване на ярко оцветени гипсови фигури на божества с огледални мозайки. Мехрангарх е приютил и дворецът за забавления - „Пхоол Махал” - „Дворецът на цветята”, където обитателите на крепостта са търсели отмора след дългия ден. В него се помещават множество частни стаи и прекрасни зали с тавани от изкусно гравирано злато, където танцьорките са забавлявали не само махараджата, но и неговите гости.

Цитаделата е известна и с храма на яростната богиня - войн Чамунда Матаджи, която според легендите била родена от богинята на Вселенското равновесие - Дурга, с цел да унищожи предводителите на армията на демоните Чанда и Мунда. Тази богиня била предпочитаната богиня на махараджа Рао Джодха и неговото семейство. Той донесъл нейната статуя от старата си столица Мандоре в 1410 г. и я поставил в новопостроения храм. От тогава богинята Чамунда била почитана не само от махараджата, но и от жителите на Джотпур.

Разположена сред пустинята Тар, крепостта Джайсалмер изниква като мираж от златните пясъци. Построен в 1156 г. от Раджа Равал Джайсал, който търсел ново място за своята столица, той е вторият най-стар форт в Раджестан след Читогарх. Историята му е изпълнена с борби за независимост и героична саможертва. По-голямата част от населението на цитаделата принадлежало към клана на Бхати Раджпутите, които били известни като отлични войни.
Забележителни паметници на раджпутската архитектура в Джайсалмер са домовете на богатите търговци и управници, наричани хавели. Най-известни сред тях са ”Nathmal Ki Haveli” и „Patwon Ki Haveli”.

„Nathmal ki Haveli” било предназначено да служи за резиденция на министъра на владетеля на Джайсалмер Мохта Натмал. Архитекти на неговия дом били двамата братя Хати и Лули. Легендата разказва, че двамата се състезавали в майсторството на своя занаят и работели с различни инструменти в различни части на къщата, която в резултат получила своята неправилна форма.
Фасадата на хавелито е изпъстрена с множество тераси, прозорци, балкони и пилари, изпъстрени с невероятна каменна резба, изобразяваща различни растителни и животински мотиви. Подобни мотиви са изобразени по широките стрехи, подпрени на фризове с ефирна каменна дантела. По ръбовете на тези стрехи, както и по конзолите, поддържащи издадените прозорци с арковидна форма и надвисналите балкони „Jharokha”, се намират символни скулптурирани изображения на пъпки на лотос. Парапетите на балконите са обиколени от ажурни паравани. Тежестта на камъка изчезва, разтворена от олекотените форми и прецизната каменна дантела, покриваща всички стени на „Nathmal Кi Haveli”. Каменните резби се допълват от приказността на дърворезбата на вратата на дома и капаците на прозорците.
Не по-малко впечатляващ е и интериорът на сградата, включващ множество фрески в типичния за Раджестан художествен стил. Пред главния вход на хавелито от двете страни на стълбището са разположени две скулптури на слонове в естествен ръст, които се възприемат като пазители на дома. Те поразяват с реализма на изображението и динамиката, излъчваща се от застиналите им тела.

„Patwon Ki Haveli” e едно от най-красивите хавели в Джайсалмер.
То е издигнато от богатия търговец Гуман Чант Патва и петте му сина, принадлежащи към мощния джайнистки клан Освал. Сред жителите на града хавелито е познато като дома на търговеца на брокати, защото Патва търгувал с копринени платове със златна и сребърна бродерия - брокати.
На петте му етажа се редуват различни архитектурни форми, съчетали в единство изпъстрени с изящна каменна резба прозорци, допълнени с ажурни парапети и дърворезбени капаци, надвиснали балкони с извити стрехи и резбовани пилари, подпиращи арковидни извивки, изпъстрени с каменен филигран, тераси с олекотени каменни паравани, резбовани подпори, накацали по изящно изработената като каменна дантела фасада.
Интериорът на „Patwon Ki Haveli” поразява с богатството на изписаните с растителни мотиви стени и тавани, образуващи килим, събрал феерия от цветове, позлатените гравирани стенни изображения и позлатени фризове, разположени под таваните, изпъстрените с цветя и цветни венци вълнообразни арки, водещи към различните помещения на дома, нишите, съдържащи множество миниатюри в раджестански стил, стаи с огледални елементи за повече светлина, съчетани с невероятни художествени изображения, представящи сцени от ежедневния живот и живота на боговете. Уютът на хавелито се допълва от прекрасно изработените дървени мебели и резбованите изписани врати.

Друг шедьовър на този тип архитектура в Джайсалмер е красивата кула - „Tazia Tower”.
Тя е изградена от мюсюлмански архитекти в чест на техните управници и представлява висока пететажна сграда, завършваща с красиво чатри. Кулата е построена по подобие на кулите, носени по време на процесиите на мюсюлманския празник Мухарам, на който се почита мъченичеството на внука на Мохамед - Хазарт Имам Хюсаин. Тези процесии са наричани Tazia Processions и от там идва името на кулата в Джайсалмер. Сградата е част от дворцовия комплекс „Badal Mahal”. Всеки неин етаж е опасан от балкони с парапети от каменен филигран и гравирани фризове, подпрени на красиви резбовани конзоли.
Около стените са подредени подобни на чатрита арки с декорирани колони, над които се намират арковидни извивки, изпъстрени с растителни елементи. Между стрехите и куполите на арките също има множество извити каменни фризове. Цялата архитектурна композиция лежи върху обширна тераса, опасана от парапет с арковидни отвори и зъбчата горна част.

Постижение на раджпутската архитектура е и проектирането и изграждането на град Джайпур. За негов основател се смята махараджа Савай Джай Сингх II. Привърженик на астрономията, той прилага нейните принципи и тези на древната архитектурна наука Vastu Shastra в конструирането на града, който строи под формата на осемстранната Манадала и го разделя на девет правоъгълни сектора, символично представяйки деветте планети и идеите на древната хиндуистка карта на Вселената. Покрай тези сектори преминават главните улици, около които са съсредоточени магазинчета, броят, на които напомня за съзвездията от nakshatras или древната астрономия, а също и множество пазари като Johari Bazaar, Sireh Deorhi Bazaar, Kishanpole Bazaar, Gangauri Bazaar, Chandpole Bazaar, Tripolia Bazaar and Ramganj Bazaar. Всички главни улици се свързват с главния път.
Жилищната среда на Джайпур съдържа групи от хавели, оформящи квартали (mohalla). В тях се намират занаятчийски работилници, ателиета на скулптури и художници, джамии или храмове и домовете на жителите на кварталите. Между хавелите се вият тесни улички, по които са и оградите на вътрешните дворове. Външните фасади на сградите очертават профила на големите улици.

Централно място в планировката на града заемат главният храм, посветен на Govind Deva, и дворцовият комплекс, включващ „Chandra Mahal” и „Mubarak Maha”. По този начин се изтъква господстващата роля на раджпутския клан Качваха. Отвън Джайпур е ограден от високи стени и има седем врати, които се отварят при изгрева на слънцето и се затварят след неговия залез. Три от тези врати са в посока изток, запад, север, а останалите са обърнати на юг. Източната порта носи името „Suraj (Sun) Pol” - вратата на слънцето или както още я наричат Галта. Западната е кръстена „Chand (Moon) Pol” - вратата на Луната, а Северната - „Zorawar Singh gate”.
Останалите порти са „Ganga Pol” - вратата на Ганг, „Krishna Pol” - вратата на Кришна, вратата Аджмер, „Ghat Gate”, вратата на Рама - „Ram Pol”, „Sanganeri Gate” и вратата на Шива - „Shiv Pol”.

Една от забележителностите на Джайпур е „Дворецът на ветровете” - „Hawa Mahal”.
Той е проектиран от махараджа Савай Джай Сингх, но е построен от неговия внук Савай Пратап Сингх през 1727 г. като продължение на дворцовия комплекс в Джайпур.
Махараджа Пратап Сингх се прекланял пред бог Кришна и решил в негова чест да изгради палат, който да наподобява короната върху главата на божеството. Друга причина за построяването на Hawa Mahal била да се даде възможност на жените от зенана (харема), които живеели по закона на „пурда” и не трябвало да бъдат виждани от мъжете, да наблюдават необезпокоявано фестивалните, дворцови шествия и движението на хората по улицата като седят зад каменните паравани на прозорците на палата.
През горещите лета „Дворецът на ветровете” бил използван от представителите на фамилията на махараджата като лятна резиденция заради неговата прохлада, идваща от нахлуващия през 953-те му прозореца вятър.
Архитект на сградата бил Лал Чанд Устад. Той решил да издигне „Hawa Mahal” от червен и розов пясъчник като контурите по каменните паравани, очертанията около прозорците и декоративните елементи са направени от бяла вар. Фасадата на „Палата на ветровете” напомня на медена пита, съставена от пет етажа, подредени един над друг в пирамидална форма. Всеки етаж притежава редица от прозорци, покрити с ефирни каменни паравани и балкони, над които са разположени куполовидни покриви и висящи корнизи. Импозантната врата на главния вход на двореца отвежда към обширен вътрешен двор с двуетажни постройки от трите му страни. Източното му крило има още три етажа, а до терасите на двореца отвеждат рампи, улесняващи в миналото носенето на паланкините от слугите. Зад всеки прозорец е разположена обширна зала, изработена от различен по вид мрамор, свързана с останалите посредством дълги коридори или арковидни входове. Всяка зала е изработена от различен по вид мрамор и притежава семпла декорация. Добрата вентилация на въздуха позволява „Hawa Mahal” да осигурява приятна прохлада, така необходима в големите летни горещини.

Сред паметниците на раджпутската архитектура могат да бъдат наредени прекрасния дворец в Удайпур, Кралските кенотафи в Джайсалмер и Джайпур, крепостите и дворците в цял Раджестан.

Мугалската архитектура е смес между Персийска и Индийска архитектура, създадена през 16-18 век от династията на мугалските владетели.

Архитектурата по времето на император Акбар е отражение на неговите възгледи за единство на религиите и изкуството. Тя е синтез между Персийската, Индийската и Тимуридска архитектура.
Пример за този синтез са крепостта Агра и градът на победата Фатехпур Сикри.
Във Фатехпур се намира прочутата „Buland Darwaza”, името, на която от персийски означава „Великолепната порта”. Портата е построена в чест на победата на Акбар в Декан през 1601 г. Тя има осмоъгълна форма като най-горната й част завършва със стилизиран арковиден парапет, чатрита, малки кулички, украсени със скулптурирани флорални форми и тринадесет павилиона, покрити с красиви куполи. До самата порта се достига по 45 стъпала, които й придават допълнителна височина. „Buland Darwaza” има обща височина 54 метра и ширина 35 метра и е най-високата порта в Индия и най-високата в света. Тази врата е вътре в крепостта и в нейната декорация се съчетават червения камък и белия мрамор. На източната арка е поставен персийски надпис, който споменава похода на Акбар в Декан през 1601 г. Централната входна част на портата е увенчана с висока арка с куполовиден свод, поддържан от скулптурирани стилизирани арки, под които се намират фризове с растителни и геометрични мотиви. От двете страни на вратата са гравирани кръгли медальони от бял мрамор, изобразяващи цветя. По фасадата са изписани калиграфски надписи, цитиращи част от учението на Исус Христос, което говори за религиозната толерантност и либералните възгледи на император Акбар. Надписът гласи: „Каза Исус, син на Мария: „Светът е мост, мини по него, но не строй домове върху му. Този, който се надява на един ден, може би се надява на вечността. Светът е нетраен. Прекарайте живота си в молитва, защото останалото е невидимо.”
"عیسی پسر مریم (در آنان می شود صلح) گفت :' جهان است پل ، عبور بیش از آن است ، اما هیچ ساخت خانه بر آن او امیدوار است که برای یک روز ، ممکن استبرای ابدیت امیدواریم ، اما ماندگار جهان اما ساعت آن را صرف در دعا و نماز برای استراحت است نهان ".

В града на победата се издига и прекрасната къща на любимия министър на Акбар - Бирбал. Birbal's House представлява изящен образец на Мугалската архитектура и изкуство. Тя е построена през 1571 г. и е здраво стъпила върху обширна каменна платформа, украсена с тънък каменен фриз. Цялата външна фасада на двуетажната сграда е покрита с невероятна каменна плетеница от слепи арки, кръгли медальони със скулптурирани цветя, гравюри с растителни и геометрични мотиви, конзоли на три нива със стилизирани митологични животни и ветрилообразно разположени разцъфнали лотоси, завършващи в края си с лотосови пъпки. От едната й страна може да се видят висящ балкон с навес, подкрепян от две колони и голяма тераса. Стрехите също са изпъстрени с гравирани дантели, а над тях се простира каменен фриз, опасващ целия втори етаж.
Към вътрешността на дома водят сводести врати, от двете страни, на които са разположени богато декорирани с арабески и два реда сталактитоподобни подпори, надвиснали от централните части на арките на вратите.
Покривното пространство завършва с два купола, поставени върху многоъгълна основа и един пирамидален купол, захванат от фриз с растителни изображения. Под металния връх на куполите лежат скулптури на обърнати лотоси. Във вътрешността на „Birbal's House” се намират квадратни стаи, свързани помежду си с арковидни входове и два продълговати коридора, ориентирани към северозапад и югозапад.
Таваните на стаите са плоски, разделени на квадрати, с вградени в тях скулптури на цветя. Следват богато орнаментирани корнизи, под които са подредени малки колони, покрити с растителни мотиви, със слепи арки между тях. Стените на всяка една стая са обсипани с присъщите за ориенталския стил на декориране арабески. Към тях са добавени арковидни ниши с балдахини от сталактитоподобни конзоли с причудливи изображения, изваяни пиластри, кръгли медальони с лотоси и невероятно изящни фризове с растителни орнаменти. Предполага се, че поради богатата си вътрешна и външна украса, тази сграда е била дом на първите две жени на Джалал Уд-дин Акбар - Ругая Бегум, Салима Султан Бегум.
Според други предположения „Birbal's House” приютявал дъщерята на владетеля на крепостта Биканер - раджа Калиан Мал, която Мугалският император взел за жена през 1570 г.. Тя била майка на другия му син - Даниел, роден през 1572 г.

Изящен шедьовър на архитектурата от времето на Акбар е и неговата собствена гробница. Централната сграда наподобява формата на пресечена пирамида и е съставена от пет нива. Четири от тях са направени от червен пясъчник, а последното пето ниво, съдържащо фалшивия саркофаг на Джалал Уд-дин, е изработено от бял мрамор като в четирите му ъгъла се издигат четири чатрита. Стените на това ниво имат арковидни прозорци, покрити с майсторски изработени мраморни паравани, придаващи лекота и ефирност. Над стрехата, подпряна от вълнообразни гравирани подпори, е поставен нежен мраморен фриз. В средата на петото ниво върху обширен пиедестал, покрит с черен, кафяв и бял мрамор и заобиколен от изящен „dalan”, под откритото небе, стои фалшивият саркофаг на Акбар, гравиран с деветдесет и деветте имена на Аллах.
Смята се, че саркофагът е поставен там, за да се спазят изискванията на Исляма, които забраняват строежа на висока гробница над гробовете на мъртвите. Други твърдят, че разположението на ксенотафа и променящата се светлина, падаща върху белия мрамор, напомнят за вечното търсене на Мугалския император на божественото начало във всичко във Вселената, а първите слънчеви лъчи, докосващи саркофага, са символ на великите дела на владетеля и стремежа му към светлината на знанието, истината и справедливостта, който носил в душата си през годините на своя живот.
Трите нива под мраморния етаж са построени от червен пясъчник и съдържат множество колони, чатрита с бели и сини куполи с върхове, в основата, на които лежат скулптурирани лотоси. Терасите с открити коридори притежават арки, образувани от допирането на гравираните конзоли, които служат за капители на външните колони и са оградени с ниски решетъчни парапети с каменна дантела от геометрични и растителни форми. Цялата конструкция се издига върху обширно каменно пространство, покриващо партерната част, повтаряйки архитектурата на двореца „Panch Mahal” във Фатехпур Сикри като един красив спомен за града, където всички религии живеели в мир помежду си.
Партерът на величествената гробница в Сикандра приютява гробовете на двете дъщери на Акбар - Арам Бану и Шукру-н-Ниса, гроба на дъщерята на император Аурангзеб - Зебу-н-Ниса и този на Сюлейман Шико - син на Мугалския император Абдулах Джалал Уд-дин Абул Музафар Хам Уд- дин Мохаммад Али Гаухар Шах-и-Алам II. Саркофазите им са поставени в семпло помещение с мозаечен под от кафяв, бял и черен мрамор. До него се достига през врата, вградена в „pishtaq” (дълбока арка, вписана в правоъгълно пространство). Вратата е заградена от мраморен парван от бял мрамор. Същинският саркофаг лежи в подземната част на мавзолея. До него води тъмен, тесен и неприветлив коридор, който започва от изящно декорирано преддверие. Това преддверие само по себе си е смайващ шедьовър на уменията и фантазията на художниците, гравьорите и архитектите от онази епоха. Думите са безсилни да опишат богатството от цветове и форми, които съдържа тази приказна зала. Куполът й се поддържа от големи арковидни ниши, украсени с множество геометрични съчетания, медальони, растителни плетеници, арабески, стилизирани релефни изображения на слънца и звезди, придаващи на стените и тавана невероятна раздвиженост и елегантност. Мозайките, стенописите и образите, изработени с техниката пиетра дура са хармонично съчетание от сини, златни, червени, бели и кафяви цветове. Върху купола е изписан кръгъл медальон с ефирна дантела от флорални мотиви, а по стените са разположени прозорци с майсторски оформени ажурни каменни паравани. От двете страни на всеки прозорец, обточен с червен релефен фриз с растителни плетеници, са изобразени разцъфнали дървета, символ на живота, връзката между небето и земята (света на хората и боговете), безсмъртието, познанието и блаженството. Цветчетата по клоните на дървото са напомняне за вечната красота на света, сътворен от Бога, а лъчите, проникващи през прозорчетата са израз на образа на Аллах като светлина за видимата действителност, символ на истината и духовната чистота, споделена между хората. Начупените геометрични форми по горната част на нишите, стените и купола на преддверието, типични за ислямското декоративно изкуство са приспособени да улавят сенките и светлините и тяхната промяна в различни части на деня като по този начин се представят философските възгледи за редуването на доброто и злото, истината, съмненията и лъжата. Стилизираните скулптурирани изображения на слънца, звезди и луна са символи на властта, силата, ходенето по пътя на истината и мощта на познанието. Цялата голяма зала е опасана от златни калиграфски надписи на син фон, които са цитати от корана и имат за цел да осветят пространството с присъствието на свещените текстове.
Истинският саркофаг на Акбар е поставен в тъмно помещение с варосани стени, а над него разпръсква светлина красиво изработен маслен фенер. В миналото това помещение е било украсено със стенописи, съдържащи образите на ангели, а златотъкани килими са застилали каменния под. Навсякъде около саркофага са били наредени дрехи, оръжия, книги и бижута, принадлежали на великия владетел. Днес пространството е голо и неприветливо пусто като спомен за безрадостното царство на смъртта и преходността на човешкия живот. Реката на времето е отмила богатството, властта, младостта и страстите. Останал е само този каменен саркофаг и тишината, спотаена в тъмните ъгли, до които лъчите на фенера не достигат.

„Западната порта” на гробницата в Сикандра се нарича фалшива, защото тя не служи за преминаване. Стените на тази порта са покрити с приказен килим от цветна мозайка в персийски стил. В средата й се намира арковиден вграден портал - „iwan”, който, както и при останалите три порти, е шедьовър на Мугалското изкуство. Полукуполното пространство зад арката е украсено с релефно стилизирано слънце, чиито лъчи, съставени от геометрични фигури са изпъстрени с изящни флорални мотиви в червено, зелено и оранжево. Двата срещуположни ъгъла между лъчите на слънцето са запълнени с гроздове от сталактитообразни форми.
Вътрешните стени на портала са декорирани със стенописи, изобразяващи различни растения и стилизирани ниши, а в най-долната си част са обточени от фриз със сложни звездовидни арабески. По средата на стената могат да се видят един главен прозорец, покрит с каменен параван и няколко по-малки прозорчета, наподобяващи висящи балкони. От двете страни на външна фасада на „Западната порта” се издигат две кули, завършващи със зъбчат парапет и чатрита. Най-горната част на портата съдържа същия зъбчат парапет, между зъбците, на който преминава ефирен каменен параван с две елегантни олекотени чатрита в двата му края.

Южна порта, лежаща върху висок каменен постамент, от четирите страни, на която към небето се извисяват четири минарета от искрящ бял мрамор на три нива, завършващи с ефирни кръгли чатрита. Архитектурата на тези минарета ще бъде използвана по-късно при построяването на Тадж Махал. Декорацията на фасадата на портата е като излязъл от сънищата източен килим, обсипан с великолепни изображения на цветя, арабески, дантели от геометрични форми и калиграфски надписи, направени от известния калиграф Абал Хаг Ширази, чиито творения ще станат и калиграфиите на Тадж Махал. Вграденият портал - „iwan”, съдържа арковиден балкон с ажурен каменен парапет и елегантна врата, вписана в островърха арка с изящна мозайка. От двете страни по украсените с невероятни мозаечни изображения в искрящи цветове стени на портата, на две нива са изградени големи арковидни ниши с балкони, ограничени от парапети, наподобяващи ниски каменни паравани. Над портата преминава зъбчат парапет със звездовидни зъбци, над който се извисява продълговат павилион от бял мрамор - „chhaparkhat” с осем колони. Най-долната част на грандиозната порта е обиколена от фризове с плетеница от флорални мотиви.

„Източната порта” има по-монолитен вид. Нейните стени са украсени с правоъгълни и квадратни пространства, запълнени с арабески и сложно преплетени растителни и геометрични мотиви. Пред вградения портал се издига арка от червен пясъчник с две тънки кулички с върхове, напомнящи лотосов цвят и красив фриз с флорални изображения.

Друг шедьовър от тази епоха е мавзолеят на император Хумаюн - „Humayun ka Maqbara”. Този величествен монумент е построен от жената на Мугалския император Хумаюн - Хамида Бану Бегум в периода 1562-1571 г., а негов архитект е персиецът Мирак Мерза Гаят (Мирак Гиятуддин).
Освен мавзолея на Хумаюн, комплексът съдържа гробницата на съпругата на императора Хамида Бану Бегум и тази на сина на император Шах Джахан - Дара Шико, а също гробниците на императорите: Джахандар Шах, Фаруксиар, Рафи Ул Дарджат, Рафи Уд- Даулади Аламгир II. Тук е разположен и мавзолейният комплекс на Иса Кхан Ниязи - благородник от двора на основоположника на династията Сури - Шер Шах Сури. До мавзолея се достига през две двуетажни врати - западна главна порта и южна порта. Западната порта има разгърната фасада, съставена от две странични стени и една централна, съдържаща айван с арковидна врата, водеща към самата гробница. Над малката арковидна врата се разполага дълбок балкон, ограден от парапет с красива каменна резба.
От двете страни на западната порта, над арковидни ниши са поставени арковидни балкони с парапети, напомнящи каменен параван, които са част от стаите, намиращи се във вътрешната част на портата. На двата противоположни ъгъла на портата се издигат две чатрита, а покривната част е оградена от каменен фриз от червен пясъчник.
Цялата конструкция на портата е построена върху подиум от обработени блокове кварцит, а до нея водят няколко стъпала. Блокчетата кварцит са използвани при оформянето на фасадата на западната централна порта като са примесени с елементи, направени от червен пясъчник. Фасадата е украсена с шестолъчни звезди. Мавзолеят, построен от червен пясъчник и бял мрамор на две нива, е стъпил върху първото ниво, върху висок постамент от дялан камък, оформящ широка правоъгълна тераса, лежаща върху стени, по които са разположени множество помещения, вдадени в арковидни ниши. До терасата водят четири прохода със стъпала, излизащи на четири посоки, а страниците й са оградени от ажурен каменен парапет.
Същинската част на гробницата на Хумаюн, съставяща второто ниво е поставена върху постланата с плочки от червен пясъчник тераса. Сградата включва осмоъгълна зала с голям двоен персийски купол, наподобяващ луковица и покрит с бял мрамор, заобиколена от осмоъгълни двуетажни помещения, завършващи с терасовиден покрив, по който се вие парапет, представляващ фриз с геометрични форми от бял мрамор, апликирани в червения пясъчник. Върху всяко едно осмоъгълно помещение се извисява чатри. На всеки ъгъл на покривното пространство са поставени тънки минарета от бял мрамор. По цялата външна фасада на мавзолея са изградени арковидни ниши с вдадени в тях арковидни балкони и прозорци като прозорците са покрити с нежни каменни паравани. Тази конструкция придава на гробницата лекота и изящност. До осмоъгълната камера със саркофага на Хумаюн се достига през висока арковидна порта - айван. Вътрешноста на камерата притежава сложна архитектура. Около саркофага на владетеля се издигат два етажа съдържащи стаи като тези на второто ниво са с балкони, оградени с ажурни парапети. Страничните осмоъгълни помещения, приютяващи саркофазите на членовете на семейството на Хумаюн, също са на два етажа. По долните стени на централната осмоъгълна камера са разположени и арковидни прозорци с каменни паравани, които осветяват помещението. Същите прозорци са наредени в кръг около вътрешното куполно пространство. На мраморния параван (jaali) на централния прозорец е поставено стилизирано изображение на михраб (молитвена ниша, насочена към Мека), което замества наличието на надпис с традиционната „Surah 24, An-Noor” или „Сурата на светлината”.

Около гробницата на Хумаюн се разпростира прекрасна градина „Char Bagh Garden”, направена по персийски образец и напомняща градините на рая (jannat), както са описани в Корана.
Типичната персийска градина се разделя на четири части посредством плитки водни канали или пътеки. Водните канали се събират в едно централно изкуствено езеро.
От своя страна всяка от четирите квадратни площи може да бъде разделена на още четири по-малки квадратни площи, които обикновено се засаждат с различна по вид растителност. Усещането за райски градини се засилва от наличието на зеленината - дървета, храсти, трева и от уханието на цветята. Правилното разделение на площта на градината напомня за хармоничната подредба на Вселената, а мавзолеят, който се издига в нейния център символично представя планината на боговете или Космическата планина, извисила се от хаоса над водите и допряла с върха си небето.

„Nai-ka-Gumbad” или „Гробницата на бръснаря” се намира югоизточно от гробницата на Хумаюн. Предполага се, че тя е построена в част на бръснаря на императора, който играел важна роля в живота на императорската фамилия. Сградата е легнала върху висок постамент от дялани камъни, обточен с кант от червен пясъчник. Тя има фасада с две големи арковидни ниши - айвани, в които са вписани арковидна врата и арковидни прозорци. Прозорците са покрити с красиви каменни паравани. Планът на „Nai-ka-Gumbad” е правоъгълен, а покривното й пространство е увенчано с подобен на луковица купол, стъпил върху многоъгълна основа, украсена с малки кулички и каменен фриз от червен пясъчник, изпъстрен с растителни мотиви. Куличките завършват с върхове, представляващи скулптурирани разтворени лотоси. На четирите ъгли на гробницата, около самия купол се извисяват четири чатрита. Фасадата е направена от червен пясъчник и дялан кварцит. Вътрешността на „Nai-ka-Gumbad” съдържа два саркофага - един на мъж и един на жена.

„Arab Sarai” е построен по нареждане на съпругата на Хумаюн - Хамида Бану Бегум.
Предполага се, че той е служел за жилище на 300 арабски свещеници, доведени от нея от Мека. Според други историци мястото е обитавано от богати арабски търговци или от персийските майстори - зидари, художници и занаятчии, работещи по строежа на гробницата на Хумаюн.
„Домът на арабина” заема голяма оградена площ южно от главния път, водещ до мавзолея на императора. Зад стените на ограждението са разположени множество стаи, които днес са полуразрушени. Единствената добре запазена структура е северната порта. Тя е направена от кварцит, червен пясъчник и е украсена с мраморни инкрустации. Вътрешната зала на портата е била осмоъгълна и е завършвала с купол, който е рухнал с времето. От двете страни на фасадата й стоят висящи балкони, подпрени на красиви вълнообразни, резбовани конзоли от червен пясъчник.
Под куполите на балконите се извиват фризове от глазирана керамика в синьо и жълто, изпъстрени с геометрични фигури. Самите куполи са покрити със същия вид керамика, но за разлика от фризовете, тя изобразява различни растителни мотиви. Арковидните извивки, обточващи арковидния вход, са декорирани с кръгли медальони с гравирани цветя, оградени от мраморни инкрустации и цветна керамика.

Извън границите на мавзолейния комплекс е впечатляващата гробница „Nila Gumbad” или „Nila Burj”(Гробницата със син купол). Тя е построена от Абдул Рахим Хан-и-Хана за неговия приближен Миан Фахим.
Сградата е направена от сив кварцит и лежи върху каменен подиум с пет стъпала. Тя има осмоъгълна форма, а фасадата й е запълнена с плитки арковидни ниши по ъглите и айвани по стените. Един от тези айвани, служещ за вход към вътрешността, притежава правоъгълна врата. Цялата гробница е декорирана с красива цветна керамична мозайка в синьо, жълто, бяло и тюркоазно, изпълнена с растителни и геометрични мотиви в типичен персийски стил. Куполът й, облечен със синя глазирана керамика, е поставен върху кръгъл барабан, обточен с арковидни ниши и тънък фриз от глазирана цветна керамика. Вътрешността на ”Nila Gumbad” е семпла и осмоъгълна. Светлината в нея прониква през множество малки прозорчета като лъчите се преплитат в тайнствена феерия.

Югозопадно от Западната порта на гробницата на Хумаюн са разположени гробницата и джамията с имената „Afsarwala's Tomb and Afsarwala's Mosque” - „Гробницата и джамията на офицера”. Името на човека, за който са издигнати, не се знае, само поста, който е заемал в армията на Акбар.
Гробницата, както и джамията са стъпили върху каменна платформа от сив кварцит, а до тях се достига по няколко стъпала. Самата гробница е направена от сив кварцит, облечен в червен пясъчник. Тя има осмоъгълна форма като фасадата е изпъстрена с арковидни ниши, четири, от които притежават правоъгълни врати, отвеждащи до вътрешното помещение. Така в мавзолея може да се влезе от четири страни. По червения пясъчник над вратите са поставени кръгли медальони от бял мрамор, изобразяващи цветя.
Куполът на „Afsarwala's Tomb” лежи върху осмоъгълна основа с арковидни ниши, а върхът му завършва със скулптурирано изображение на обърнат лотос.
Джамията, изградена изцяло от сив кварцит, е под формата на правоъгълник на три нива. Над централното ниво се издига купол, положен върху осмоъгълна основа. От страни на главната фасада е прикрепено друго по-ниско разположено правоъгълно помещение с четири арковидни ниши, съдържащи арковидни проходи. До вътрешността на джамията се достига през три големи арковидни ниши, напомнящи айвани, в които са вписани арковидни врати.

В западната част на мавзолейния комплекс на Хумаюн, сред широка оградена градина се намират „Bu Halima's Tomb and Garden” - „Градините и гробницата на Бу Халима”.
Тя е построена за Бу Халима, благородничка от двора на Бабур, която съпровождала императора по пътя му за Индия и била дойка на сина му - бъдещият мугалски император Хумаюн.
Гробницата има осмоъгълна форма и е стъпила върху каменна платформа от сив кварцит с няколко стъпала, която е единствената запазена част от сградата.

В средата на осмоъгълното заграждение, символизиращо рая, южно от градините на Бу Халима, се издига „Isa Khan Niyazi's Tomb” - „Гробницата на Иса Хан Ниази”, който бил благородник от двора на създателя на династията Сури-Шер Шах Сури. Тя е оградена от стени със заоблени зъбци. По стените са разположени множество арковидни ниши, а в осемте им краища се извисява по един кръгъл бастион. До вътрешността на заграждението се влиза от север през порта, която сега е полусрутена. Тази порта е поставена върху подиум от дялан камък с няколко стъпала. Входът й е разделен на три части, представляващи арковидни ниши, подпирани от колони. В две от тях се намират правоъгълни отвори, а в третата е арковидната врата към градината и гробницата. Някога портата е била увенчана с купол, под който се е разпростирало вътрешно помещение, но днес куполът и помещението не съществуват. Централният купол на „Isa Khan Niyazi's Tomb” лежи върху осмоъгълен барабан, обточен с гравиран каменен фриз, във всеки ъгъл, на който са поставени мънички кулички. На върха на големия купол също има скулптура на обърнат лотос. Светлината в централното помещение на гробницата влиза през големи прозорци, покрити с каменен параван. Тя приютява саркофазите на Иса Хан Ниази и неговите родственици.

Джамията, разположена западно от мавзолея на Хан Ниази, опира до стената на осмоъгълното ограждение и притежава широка каменна платформа. Сградата е построена от сив кварцит, а централния й вход е облицован с червен пясъчник. Червен пясъчник е използван и при фризовете около терасовидния покрив и барабана на купола. Тази джамия съдържа едно молитвено помещение и три арковидни входа, декорирани с инкрустация от цветна мозайка, над два, от които са надвиснали каменни стрехи. Куполът е носен от осмоъгълен барабан, а от двете му страни е поставено по едно чатри с гравирани каменни колони и подкуполни фризове с цветна мозайка. Върху върховете на всички куполи са направени скулптурирани изображения на обърнат лотос.

От времето на император Джахангир (1605-1627) най-известните архитектурни паметници са градините „Шалимар” в Кашмир, мавзолеят „Itmad-ud-Daula” в Агра,
„Hiran Minar” („Минарето на антилопата”) в Шеикупура - Пакистан и мавзолеят на владетеля, построен от неговата съпруга.

„Itmad-ud-Daulah” е гробница, разположена в близост до бреговете на река Ямуна. Тя служи за място на последен покой на Мирза Гияс Бег и съпругата му Асмат Бегум - родителите на съпругата на император Джахангир - Нур Джахан.
Сградата е построена сред зелена градина и лежи върху подиум от червен пясъчник, декориран по страниците си с мозаечни фризове с растителни мотиви. В четирите й краища са изградени четири многоъгълни кули - минарета, пресечени от многоъгълна площадка, подпряна на гравирани конзоли. За всяка една площадка се захваща филигранен мраморен парапет, който обточва цялата покривна част на гробницата. Върховете на минаретата завършват с чатрита с кръгли куполи, поставени върху кръгли мраморни площадки, държани от гравирани подпори. Върху обширния терасовиден покрив се издига изящен павилион с големи арковидни прозорци, покрити с мраморен параван - jail и декорирани с пиетра дура подобно на цялата фасада на гробницата.
Стрехата на павилиона се поддържа от вълнообразни конзоли с вградени в тях полускъпоценни камъни. Между нея и купола преминават фризове от пиетра дура с растителни мотиви.
Всички външни стени на „Itmad-ud-Daulah” са богато украсени с пъстър килим от апликации и пиетра дура, включващ различни растителни и геометрични мотиви. В искрящия бял мрамор са вградени ахати, нефрити, опали, оникси, ясписи и лапис лазули. Тази многообразна гама от скъпоценни и полускъпоценни камъни образува хармонично съчетан сбор от арабески, гирлянди от цветя и увивни растения, медальони с персийски мотиви и фризове със звездовидни изображения. Арковидните прозорци, разположени в ниши или направо върху фасадата са закрити от ефирен мраморен филигран. Вътрешността на гробницата е не по-малко красива. Нейните тавани са декорирани в типичен мугалски и персийски стил, с орнаменти изобразяващи арабески, геометрични фигури и цветя и издържани в пастелен цвят.
По стените на залите са изрисувани кипарис, вази с цветя, цветни гирлянди и букети.
Някои от изображенията са поставени в ниши или са направени с пиетра дура. По долната част на стените преминават мраморни фризове с геометрични и растителни мотиви. Над входовете, водещи към отделните зали, са поставени малки аркообразни прозорчета с нежни резбовани каменни паравани. Подът на гробницата е застлан от мозайка от бял, кафяв и черен мрамор, обсипана с изображения на цветя. Меката светлина в „Itmad-ud-Daulah” идва от закритите с каменни паравани прозорци, които придават на интериора лекота и елегантност.

При царуването на Шах Джахан (1627-1658) архитектурният стил се отличава с лекота, приказност, елегантност, изчистеност на формите и богатство на декорацията.
Под негово ръководство са построени „Кристалният дворец”(„Sheesh Mahal”) в Лахор, прекрасният паметник на безсмъртната любов „Taj Mahal”, „Shahjahan Mosque” в Тата, “Wazir Khan Mosque” в Лахор, градините „Шалимар” в Лахор, „Naulakha pavilion” в Лахор, ”Jama Masjid” в Делхи и „Moti Masjid” („Pearl Mosque”) в Агра.

Тадж Махал е смятан за най-бляскавия паметник на мугалския архитектурен стил, като съчетава в себе си ислямски, индийски и персийски елементи. Този красив паметник на любовта бил построен от мугалския император Шах Джахан в памет на любимата му жена Мумтаз Махал (Арджуманд Бано Бегум).
Строителството започнало около 1632 г. и било завършено около 1653 г., като в него участвали хиляди строители и занаятчии. Комплексът бил изграден под прекия надзор на владетеля от група архитекти, сред които Абделкарим Мамур Хан, Макрамат Хан и Устад Ахмад Лахаури. Главният архитект на строежа се казвал Иса.
В проектирането на красивия мавзолей участвала и голямата дъщеря на императора - Джаханара, която се славела като художничка, поетеса и музикантка.
Тъй като почвата покрай реката била тинеста и неустойчива, наложило се да построят колосална квадратна платформа, върху която да бъде поставен строежа. За изграждането му са донесени материали от цяла Индия и Азия и са използвани над хиляда слона, които да пренасят строителните материали. Белият мрамор бил донесен от Макрана в Раджестан, ясписите от Пенджаб, нефрита и кристалите от Китай, тюркоазите от Тибет, скъпоценните камъни - ласпис лазули от Афганистан, сапфирите от Шри Ланка, а червения халцедон от Арабия.
На строежа работили 20 000 работници от цяла Индия, Иран и Турция в продължение на 17 години. В този амбициозен проект участвали скулптори от Бахара (днешен Иран), калиграфи от Сирия и Персия, инкрустатори от Южна Индия, каменоделци от Балучистан и специалисти по изграждането на кулите и гравирането на цветя в мрамора.

Оригиналната арка, водеща към комплекса, била завършена през 1684 г. и е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда, преди да се мине през портата. Тя била така построена, че създавала визуална илюзия за приближаването и отдалечаването на мавзолея.
Около внушителната гробница, се издигат четири минарета, високи 41.6 метра, леко наклонени навън.

Мавзолеят има квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни и е направена така, че да създава илюзията за изменението на цвета си при залез и изгрев-слънце, напомнящо за промените в човешкото настроение. Върху купола на гробницата има скулптурирано изображение, наподобяващо лотосов цвят, представящ душевната чистота, състраданието, духовното израстване, любовта и победата на духа над материалния свят. Според някои изследователи, куполът е символично изображение на сълзата на Аллах и короната на дървото, хвърлящо сянка на над рая (дженна), описано в Корана.
Във вътрешността на сградата се намира централна зала с великолепна акустика. Около нея са разположени четири осмоъгълни зали. Всяка една от тези зали е богато украсена с барелефи, гравирани скъпоценни и полускъпоценни камъни и калиграфия. Криптата - макбара, съдържа саркофазите на Мумтаз Махал и Шах Джахан и се намира под централната зала. В централната зала са разположени копия на тези саркофази, тъй като имало обичай, според който вечният сън на владетелите не трябвало да бъде нарушаван от никой.
Саркофазите в централната зала са украсени с полускъпоценни камъни и първоначално били обградени със сребърен, осмоъгълен параван. По времето на Аурангозеб този сребърен параван е заменен с великолепен мраморен параван, съставен от 8 панела, които били инкрустирани със скъпоценни камъни, образуващи мозайка от цветчета. Детайлите, съставящи тези цветчета, са над 60 и създават усещането за обемност. Вътрешната част на паравана изобразява преплетени в едно лози, плодове и цветя.

На западната страна на комплекса Тадж Махал се намира джамия, изградена от червен пясъчник. Джамията е обърната към Мека и е предназначена за молитви. Вътрешните и външните стени на този ислямски храм са покрити с пиетра дура. До вътрешността се достига през вградена в айван врата, заградена от двете си страни с арковидни ниши.

Джамията притежава четири кули, завършващи с чатрита и още четири малки кулички. Между тях преминава красив каменен парапет, декориран с елегантни растителни мотиви с очертания от бял мрамор. Покривното пространство съдържа три бели купола, подобни на този на Тадж Махал.
Подът на сградата е направен от смес от кадифено червен и бял блестящ мрамор като геометричните форми по него наподобяват 539 молитвени килимчета. На стената, която е разположена в посока към Мека, има ниша, към която се обръщат по време на молитвата, или салаах, вярващите мюсюлмани. Тази ниша се нарича Михраб и от двете й страни са разположени калиграфски надписи, цитиращи Сура 91 - „Sūrat al-Shams” или сурата на слънцето от свещения Коран. От дясната страна на нишата се намира издигнато място - Минбар, от което проповядва ходжата. На горните ъгли на Михраба са изобразени кръгли дискове, съдържащи цитати от 112-та сура от Корана, която е свързана с искреността и единството. По стените на джамията са изобразени още такива дискове, надписите, които разказват за живота на Мохамед.
Целите вътрешни стени са украсени с фини плетеници от цветя и арабески, а в долната им част лежат пана, оградени с фризове от бял и черен мрамор, на които са гравирани различни цветя.
В близост до джамията се намира малко помещение, служило за гробница на Мумтаз Махал преди тялото й да бъде пренесено в големия мавзолей. Пред сградата се простира изкуствено езеро, което да отразява Тадж Махал.

От източната страна на Тадж Махал е разположена друга джамия, която е огледален образ на западната джамия, но тъй като не е обърната към Мека, тя никога не е служела за молитви.
За разлика от джамията от западната страна, която е украсена с калиграфски надписи, тази сграда е декорирана с бели мраморни цветя и геометрични форми, които по метода на пиетра дура са вградени в червения пясъчник. На земята между Тадж и джамията има мозайка, изобразяваща върха, който е поставен върху купола на мраморната гробница. Тази мозайка дава представа за реалните размери на върха, който отдалече изглежда много малък. Източната джамия носи името Jawab, което означава отговор. Какво е било нейното предназначение все още е тайна. Някои архитекти смятат, че огледалната архитектура на джамията служи за баланс на архитектурата на западната сграда.

Градините на Тадж Махал се простират от главната порта до пиедестала на мавзолея. Те носят белезите на персийския стил, донесен в Индия от Бабур. През центъра на градината преминават два мраморни канала, оградени от двете страни с кипарисови дръвчета, символизиращи смъртта. Тъй като числото 4 се смята за свещено за исляма, градините са разделени на четири части. Към основните канали са прибавени пътечки, които разделят всеки квадрат от градината на 16 цветни лехи. Освен кипарисовите дървета, в тези градини са посадени множество плодни дръвчета, които символизират живота. В цветните лехи се отглеждат рози, които са символ на красотата, безсмъртието и запазените тайни на владетеля. Цялостният вид на градините отговаря на описанието на Рая в исляма, според което в Райската градина се намират четири реки пълни с вода, мляко, вино и мед.
В центъра на градината на Тадж се намира изкуствено езеро, направено във формата на цветето на мъдростта и познанието - лотос. Водата в това езеро отразява Тадж Махал от различни гледни точки. Заради своята изключителна красота и изящна архитектура, Taj Mahal се смята за едно от новите седем чудеса на света.

Джамията на Шах Джахан в Тата е издигната от императора за благодарност към хората на Тата, които го приютили в своя град по време на неговото изгнаничество заради бунта срещу баща му - император Джахангир.
Тя е построена с червени тухли, между които е поставен бял хоросан. Нейните стени са покрити с глазирана разноцветна мозайка с растителни и геометрични форми в типичен персийски стил. До градината, сред която е разположена сградата, се достига през висока порта на четири нива, три, от които са с арковидни отвори, а останалите две притежават арковидни прозорци, покрити със сини каменни паравани. Портата е декорирана със синя мозайка, изобразяваща растителни и геометрични мотиви. Вътрешното дворно пространство на джамията е оградено от стена с три портала.
Централната порта е от източната страна като от ляво и дясно на нея се разполагат две по-ниски нива с айвани и вградени в тях арковидни врати. Айваните и вратите са обточени с пана от синя глазирана керамика с множество растителни и геометрични фигури, които контрастират на червените тухлички на стената и създават усещането за невероятна лекота и елегантност. По ограждащите двора стени са наредени арковидни прозорци с ажурни сини каменни паравани, гледащи към вътрешните коридори на джамията. Върху покривните части на залата за молитви, входовете от изток, юг и север и покритите галерии се издигат бели куполи, броят, на които достига 93. Арковидните входове на галериите във вътрешния двор са декорирани със синя глазирана мозайка с геометрични, растителни мотиви и арабески. Фасадите на айваните и повърхностите на вградените в айваните врати, водещи в двора и към залата за молитви, са покрити с приказен килим от мозаечни арабески и цветя, обградени с тънки фризове от оцветени в светлосиньо, тъмносиньо и бяло тухлички. Самите арковидни айвани ниши са опасани от фриз с калиграфски надписи.

Входната порта е построена под формата на обширно помещение с няколко купола, наподобяващи големи слънца, в които са вградени хиляди цветя, изработени от глазирана мозайка, листенцата, на които са като звезди. Стените на входното помещение са застлани с килими от глазирана керамика, събрала в хармонично единство цветни и геометрични мотиви в оранжеви, сини, червени и бели цветове. По долната страна на стените могат да се видят красиви пана в типичен персийски стил, оградени с кантове от боядисани в светлосиньо, тъмносиньо и бяло продълговати тухлички. Раздвижеността на входната зала се постига с начупената структура на стените и неправилните мозаечни кантове, обграждащи куполите.

Молитвената зала на „Badshahi Mosque” е истинско творение на изкуството. Тя има октагонална форма, а по стените й са разположени арковидни ниши с полукуполи, съчетали в своите мозаечни изображения отворени ветрила, арковидни пана с цветни и геометрични мотиви, сложни плетеници от кантове от червени тухлички и керамични гирлянди от цветя, продълговати пана с нежни окраски, напомнящи персийски килими.
В арковидните ниши около михраба са вдадени големи арковидни прозорци с каменни паравани, пропускащи светлина в помещението. Самият михраб, както и многоъгълното пространство под купола, са обточени с правоъгълници с калиграфски надписи, цитиращи строфи от Корана. Между тях и арковидните ниши се разпростира феерия от керамични мозайки със сложни арабески, разпръснати цветя и медальони. Куполът на молитвената зала прилича на голямо звездно небе, изпълнено с пъстри венчета от цветя и звезди в меки пастелни цветове. Той е хванат в причудливата заобикаляща го паяжина на начупените кантове, които оформят пространства като символични слънчеви лъчи, събрали в застинала керамична карти на всички цветя от градините по земята. В този разлята палитра от оранжеви, сини, червени и кафяви цветове са вплетени абстрактните изображения на слънчогледа, слънцето, Звездата на пророците и огромно разцъфнало цвете. Величествената скулптурирана куполна фантазия лежи върху многоъгълно пространство, изпълнено с арковидни пана и прозорци, покрити с нежни каменни паравани. Цялата зала е като невероятна картина, излязла от приказен сън, окъпан в светлина.

Покритие галерии на джамията на Шах Джахан са истински лабиринт от арки и куполи с многообразни архитектурни форми, създаващи прекрасна акустика. Необичайното при джамията в Тата е липсата на минарета, което я прави много по-различна от всички други сгради в Мугалски стил и издава желанието за архитектурно експериментиране, богата фантазия и новаторство на нейния създател Шах Джахан.
Идеята за рая на земята се разпространява от времето на Ахеменидската династия (550-330 пр. Хр.). Наименованието на градините „Градини на Рая” идва от персийската и авестийска дума за затворено или заградено пространство - pari-daiza, откъдето идва и думата Рай на латински. Те са предназначени да осигуряват прохлада, отмора и радост за духа и очите.
Типичната Персийска градина се разделя на четири части посредством плитки водни канали или пътеки. Водните канали се събират в едно централно изкуствено езеро. От своя страна всяка от четирите квадратни площи може да бъде разделена на още четири по-малки квадратни площи, които обикновено се засаждат с различна по вид растителност.
Правилното разделение на площта на градината символизира хармоничната подредба на Вселената: четирите посоки на света, четирите вятъра, четирите фази на луната, четирите райски реки, четирите основни правила на суфизма и исляма: ma’rifat - познанието и знанието за божествените закони, Shari'a - познаването на човешките закони и подчинението на бога, Tariqa - следването на обещанието за добродетелност и щедрост, Haqiqa - следването на истината.
Числото четири в исляма е свързано и с четирите свята: на хората, на боговете, на силата и на ангелите, а също и с четирите основни сили: живота, волята, познанието и речта. В хиндуизма четворката символизира Dharma - спазването на Вселенските закони, справедливостта, Artha - материален и социален просперитет, Kāma - удоволствие, Moksha - духовно пречистване и избавяне от колелото на прераждането.
Четирите канала са четирите райски реки, в които тече мед, вино, вода и мляко, а водата в тях символизира същността на живота и неговата преходност. Плодните дръвчета и цветята са вечната младост и безсмъртието, а кипарисът - смъртта и вечността.
Малките изкуствени езерца, където се срещат каналите с вода, носят името „Аl-Kawther” или извори на изобилието, а централното голямо изкуствено езеро се нарича „Езерото на вечността” и е мястото, където човек се среща с бога.
Огледалните отражения във водата са границата между реалния живот и този на небето, между светлината и тъмнината, смъртта и безсмъртието. Езерцата са осмоъгълни или кръгли като осмоъгълните езерца са символно изобразяване на осемлъчната звезда, наричана „Звездата на пророците” - „khatam”, която е израз на прераждането, хармонията на сътворението, любовта, красотата, познанието, вярата и връзката на човека с бога и баланса между материалния и духовния свят. В средата на градините обикновено е разположена гробница, павилион, дворец или малък хълм, които напомнят за планината на боговете или Космическата планина, извисила се от хаоса над водите и допряла с върха си небето. Според митологията тя е куха, а нейната вътрешност съдържа божествения дух, водата на живота, вечния огън и светлината на света. Поет по душа, Шах Джахан превърнал всяка една от своите градини във вълшебна приказка, в нежно докосване до света на фантазията и зазидал в тях час от своите чувства и светоглед.

Земята, върху която се разпростират градините „Шалимар”, принадлежала на благородник от фамилията Миан от Багхбанпура. Ръководителят на фамилията Миан Мухамад Юсуф дарява местността Ishaq Pura на император Шах Джахан за построяването на градините „Шалимар”.

Първата тераса е наречена „даващата удоволствия - Farah Baksh”, втората - „даващата доброта - Faiz Baksh”, а третата - „даващата живот - Hayat Baksh”.
Водата достига до прекрасните изкуствени езера и 410-те фонтана по дълъг 160 километра воден канал „Shah Nahar” - „Кралския канал”, свързващ Шалимар с Madhpur и вливащ се в голямото изкуствено езеро на средната тераса на градината.

Горната тераса е разделена на четири равни части, посредством водни канали. В южната й част се намира Aramgah - помещенията за почивка на императора, от дясната страна - спалните помещения Khwabgah, а от лявата Daulat khana - i- khas (залата за частни срещи).
В северния край на горната тераса се издига мраморен павилион с три реда коридори, с арковидни сводове, опасан от красив парапет с ажурна каменна резба. Водата минава под павилиона и се спуска по мраморна плоскост, създаваща водна каскада към изкуственото езеро на средната тераса. В близост до изкуствения водопад, почти потопена във водите на водния канал, под каскадата има мраморна платформа с красиво резбован парапет, служила за трон на Шах Джахан и място, откъдето той можел да се наслади на прохладата на падащите водни струи и прекрасната гледка към голямото езеро с множество фонтани на междината тераса. От двете страни на тази междинна тераса се разполагат два семпли павилиона от червен пясъчник, чиито покривни части, декорирани с резбовани фризове, се носят от вълнообразни арки, стъпили върху елегантни колони и от широки стрехи, подпрени на вълнообразни конзоли. Двата павилиона са свързани помежду си посредством дълга пътека от червен пясъчник, прекосяваща езерото и лежаща върху мраморна основа с вълнообразни арки. Средата на тази пътека е пресечена от голяма правоъгълна мраморна платформа от бял мрамор, оградена с ажурен мраморен парапет, от която се открива гледка към долната тераса, обширното пространство и зелените площи на междината тераса, езерото и павилионите „Sawan Bhadum”.
Тези павилиони, наподобяващи ефирни беседки от бял мрамор, са симетрично поставени върху висока платформа от двете страни на дълбок басейн с три стени, покрити с мраморни ниши и ограден от четвъртата си страна с редица от пет мраморни арки. Когато водата пада пред нишите по стените, звукът й наподобява ромоленето на дъжда. От дълбокия басейн струите се преливат под редицата от арки към плитко езеро и достигат до дългия воден канал с фонтани на долната тераса. Около обширното езеро на междинната тераса се простират алеи, край които са засадени различни цветя и дървета. Зад тях са покритите със зеленина квадратни площи.

Долната тераса се разделя от водни канали на четири големи квадрата, всеки от които от своя страна се дели на още четири части и съдържа в центъра си по едно малко езерце. В средата на големия квадрат е типичното за мугалските градини централно езеро. В горната страна на терасата е Северната порта, от ляво и дясно стоят Западната и Източна порти.
Градината Шалимар включва в себе си множество сгради:
- Khawabgah of Begum - Покоите на кралицата;
- Baradaries - летния павилион;
- Diwan-e-Khas-o-Aam - залата за частни срещи на императора;
- Khwabgah - спалните помещения;
- Naqar Khana;
- Hammam - императорската баня;
- Aiwan - голямата зала.
Цялата градина е оградена от висока зъбчата стена, на всеки ъгъл, на която се издигат кули, завършващи с чатрита. По източната врата „Jawabi” все още личат остатъците от глазираната мозайка с изображения на цветя. В градината растат ябълкови дръвчета, праскови, сливи, манго, череши, бадеми, кайсии, черници, тополи, дюли, портокали, кипариси и храсти. Със своята прохлада, мирис на цветя и цъфтящи дървета, песни на птици, ромон на фонтани, изкуствени езера с кристална вода, в която се отразявало небето, елегантни павилиони и сгради, градината Шалимар дарявала райско блаженство на императорското семейство и гостите на двореца, които се разхождали из нея. Тя била кътче на покой, романтично уединение, отдих за душата и човешките сетива и място за поетична размисъл.
С идването на власт на император Аурангзеб, демократичността на управление и религиозната търпимост, градени с много усилия от неговите предци - Акбар, Джахангир, Шах Джахан и брат му Дара изчезват и са заменени с консерватизъм, налагането на Шериата и придържането към исляма. Владетелят предпочитал да влага своите средства във военни кампании, отколкото да ги дава за строителство на архитектурни паметници.
Мраморът, с който се изграждали до тогава сградите, бил заменен от тухли и недялан камък като белотата им се постигала със смес от гипс, лепило, стипца, мраморен прах, бял варовик и алабастър, имитираща истински мрамор.
Като архитектурно наследство от неговото царуване са сградите „Badshahi Mosque” в Лахор, мавзолеят „Bibi Ka Maqbara” в щата Махаращра, посветен на неговата съпруга Рабиа Дурани, гробницата на сестрата на Аурангзеб - Рошанара Бегум и „Alamgiri Gate” в крепостта Лахор.

Към индоислямската архитектура спадат гробниците „Qutb Shahi” - близо до крепостта Голконда, комплексът „Qutb Minar” в Делхи, мавзолеят „Ibrahim Rauza” в Биджапур - Карнатака, посветен на един от великите владетели - Ибрахим Адил Шах II от династията Адил Шахи, мавзолеят на Мохамед Адил Шах - „Gol Gumbaz” в Биджапур, „Bijapur Fort”, „Lodi Gardens” в Делхи, крепостта „Purana Qila” в Делхи и мавзолеят на Сафдарджънг в Делхи.

През вековете Индия е завладявана от множество нашественици, които създавали свои архитектурни стилове, които пригаждали към местната култура. Всеки един от колонизаторите изтъквал мощта на своята държава и нейната религия, както и колонизаторската си мисия посредством издиганите сгради.

Португалците (1498-1961) дошли в Индия, водени от желанието си да разпространят католицизма и останали в страната цели 400 години. Те завзели териториите на Гоа и построили там красиви католически катедрали, църкви и базилики. Португалските католически домове били обърнати към улицата и имали големи орнаментирани прозорци. Пред тях се простирали дълги веранди в хиндуистки стил, които подобно на входните врати се ограждали с редица от колони. Къщите се оцветявали в ярки цветове, за да се виждат по-добре от морето. Интериорът на сградите включвал оцветени с природни бои стени, контрастиращи на мебелите и дърворезбени тавани. От времето на португалците останали и фортовете „Aya Kotta” на Арабско море край бреговете на Черай и „Diu Fort” на остров Диу.

Французите (1673 - 1954) завзели рибарското селище Пондичерив - щата Тамил Наду, като го превърнали в процъфтяващ търговски пристанищен център. Те построили добре подредени квартали, стръмни улички и разделили селището на две части: френска - (Ville Blanche) и индийска - (Ville Noire).

Датчаните (1605-1825) стъпили на бреговете на Индия с търговска цел и останали в страната 200 години. Под тяхно владичество попаднали: Сурат, Бхаруч, Венрула, Ахмедабад, Малабар, Кочи и Садрас. Те оставили след себе си фабрика, принадлежаща на Датската Източно-индийска компания в Бхаруч, склад за оръжия във Венрула, гробище с красиви гробници в Ахмедабад, Dutch Palace (Mattancherry Palace) в Кочи.

Англичаните (1615-1947) наложили своето силно влияние на Индийския субконтинент след разгрома на мугалската империя. Те завзели големите градове като: Калкута, Делхи, Мадрас, Агра, Бомбай, Карачи, Нагпур, Бхопал и Хайдербад. Те въвели индоготическия или неомугалски стил в архитектурата, който съчетавал в себе си индоислямския стил, Неокласицизма, викторианския стил, готиката и чисто индийската архитектура.
Типичен пример за този стил са „The Chhatrapati Shivaji Terminus” в Мумбай, „Victoria Memorial” в Калкута, „Municipal Corporation of Greater” в Мумбай, Khalsa College в Амристар, „Mysore Palace” в Мисоре, „Islamia College” - Пешавер, „University of the Punjab”, „The Cooch Behar Royal Palace”, „Lahore Museum”, „Laxmi Niwas Palace”, „Secretariat” - Делхи, „Laxmi Vilas Palace” - Вадодара, „Daly College” - Индоре и много други сгради.

Тадж Махал - една сълза върху лицето на времето

Читоргарх - приказка за раджпутското достойнство

Агра - крепостта на великите Мугали

Крепостта Кумбалгарх - легенда или история

Нахаргарх - крепостта на тигрите

Орча - гордостта на клана Бундела

Фатехпур Сикри - градът, където всички религии живеят помирени

Гробницата на Акбар - безсмъртието на един велик владетел

Бхангарх - прокълната крепост на духовете

Кангра - руините на славата

Голконда - проклятието на диамантите

Форт Гвалиор - перлата в огърлицата на индийските фортове

Крепостта Мехрангарх - изваяна от гиганти и феи

Итмад-уд-Даула - непреходността на красотата

Хампи - митологичният град

Гробницата на Хумаюн - величието на подредената вселена

Джамията Вазир Хан в Лахор - една персийска приказка

Шееш Махал - огледалният дворец от сънищата

Пещерите Елора - поезия, застинала в камъка

Форт Джайсалмер - крепостта на бродираните къщи

Пещерните храмове Аджанта - красотата на будисткото изкуство

Ступата в Санчи - вечният символ на будизма

Градините Шалимар в Лахор - една частица от рая

Джамията на Шах Джахан в Тата - (Badshahi Mosque). Една красива мечта, станала реалност

Hawa Mahal - Дворецът на ветровете

Shalimar Bagh, Шринагар - раят под планинските върхове

Ibrahim Rauza - стремежът към красота на Ибрахим Адил Шах II

Дворецът в Удайпур - величието на раджпутската архитектура

Qutb Minar - споменът за двама ислямски владетели

Jama Masjid - най-голямата джамия в Делхи

Akshardham temple - чудото на индийската архитектура

Jaswant Thada - мраморната призказка за Джасвант Сингх II

Brihadeeswarar Temple - прекрасният храм на Шива

Ranakpur Temple - изяществото на джайнисткото изкуство

Chowmahalla Palace - дворецът на Низамите на Хайдарбад

Романтичният дворец Lake Palace - Udaipur

Madan Mahal Fort - символ на смелостта и достойнството на една Махарани

Gol Gumbaz - мавзолеят на султана на Биджапур - Мухаммад Адил Шах

Laxmi Vilas Palace - разкошният дом на маратхския клан Гаеквад

Старият форт Джунагарх - шедьовърът на раджастанската архитектура

Samode Palace - дворецът на благородниците Тхакур

Muktesvara deula - бижуто на архитектурата на Ориса

Магията на изрисуваните хавелита

Vijaya Vilas Palace - носталгията по миналото

Umaid Bhawan Palace - гордостта на Джотхпур

Thanjavur Palace - красота, съчетана с фантазия

Shanti Stupa - израз на идеята за един хармоничен и мирен свят

Rajarani Temple - митологията, вградена в камъка

Phuktal gompa - обителта, сгушена сред хималайските скали

Shinde Chhatri - спомен за Махаджи Шинде

Namdroling monastery - най-големият център за обучение на направлението Нингма будизъм

Kanchi Kailasanathar Temple - храмът на бога на космическата планина

Lalgarh Palace - елегантният дворец на владетелите на Биканер

Mahabodhi Temple - храмът на просветлението на Буда

Загадъчният Jal Mahal

Jag Mandir - един различен поглед върху живота на Шах Джахан

Key Gompa - най-големият манастир в долината Спити

Oberoi Udai Vilas Palace - изящен мираж край езерото Пичола

Bhimbetka rock shelters - мълчаливият разказ на вековете

Krishna Balaram Mandir - мраморна легенда за Кришна