Арийците - войнствените заселници на Индия

Те наричали себе си "Благородните". Името им идвало от санскритската дума Aryas /Благороден/. При индоиранските народи терминът āri̯a обозначавал група от племена, които индо-иранците считали за родствени и близки. В санскритската литература, под названието ариец се разбирало човек, който извършва благородни дела. В индийския епос арийците са онези хора, които следват пътя на Дхарма или висшия Вселенски закон.
Епосът Рамаяна съдържа и обратното понятие за арийците, като често ги свързва с демоните Ракшаса, подобно демона Равана. Това схващане идва от факта, че Равана принадлежал към висшата каста на брахманите, но в действителност делата му противоречали на кастовата му принадлежност. В същия епос с понятието арийци, но вече в положителен смисъл са наричани Рама и кралят на маймуните Сугрива.
В "Махабхарата" героите се обозначават с наименованието арийци според делата си.
В религиозен аспект думата ариец била употребявана за човек, спазващ четирите благородни истини на будизма и вървящ по пътя на духовното съвършенство.
Във Ведическата литература под арийци се разбирало онези племена, които спазвали ведическите обичаи и изповядвали ведическата религия. С това понятие се наричали и представителите на трите висши касти - Брахманите, Кшатриите и Вайшиите. През епохата на създаването на смритите - свещени текстове, допълващи Ведите, за територия, населявана от арийците, били посочени земите между Хималите и планината Виндия или териториите, обхващащи Северна Индия до Бенгалия и поречието на реките Ганг и Ямуна.
В иранската литература терминът āri̯a се явява етнолингвистично понятие, което показва принадлежност към територията на Арийците или е вид самоопределение - принадлежност към племето на Арийците.
При древноперсийските надписи, думата ариец се употребява в три значения: название на езика, използван при Бехистунския надписи на Дарий I - древноперсийски, принадлежност към народа на Арийците и когато се споменава бог Ахура Мазда - създателят на света.
Езикът на Бактпийския надпис на създателя на Кушанската империя - Канишка се нарича арийски, а в творбата „История на пророците и кралете” на историка от X век - Хамез Исфахани като арийци са определяни персите.
Когато се говори за произхода на Арийците се споменава, че в началото те са били един народ, но през второто хилядолетие преди нашата ера той се разделя на две основни групи: индоиранска и иранска. Като изходна точка на миграцията на Арийците се посочва района на Средна Азия и териториите около Каспийско море. С първоначалното място на съществуване на арийските племена се свързват Андроновския и Бактрийско-маргиански ареали.
Една част от арийските племена се насочили към Европейския континент, друга част към Персия, а трета част към Индия. Онази част от арийците, която през 1500 г. пр.Хр. се заселва в северозападните и северни части на Индийския континент е наречена Индо-арийци. Първоначално те водели войни с тъй наречените Дасса или хората с по-тъмна кожа, които били местните заселници на континента. С времето арийците отблъснали тези племена към южната част на Индия, пробивайки си път по поречието на реките Ганг и Ямуна като разширили своята територия от Хималайте до планинската верига Видхаяс.
За материалната и духовна култура на арийците се съди по писмените паметници „Авеста”, Ведите, „Махабхарата”, „Рамаяна”, персийския епос „Шах Наме - Книга на царете” и археологическите находки.
Социалната структура на арийските племена включвала като основна единица патриархалното семейство. Начело на тези семейства стояли старейшините, които притежавали земя, добитък и роби, по количеството, на които се съдело за тяхното богатство. Семействата се обединявали в родове, а те от своя страна се обединявали в племена, които често враждували помежду си. Важните решения се взимали от старейшините, но само след изслушване на мнението на общността.
В по-късен етап от няколко способни военачалници бил избиран един от тях, който да управлява племето. Във връзка със сигурността на арийците, между отделните племена били сключвани племенни съюзи. Съществували два вида събрания - Събха и Самити. Първото се ръководело от възрастните мъже, които седели начело на семействата и то се свиквало при извънредни случаи и служело за взимането на важни решения, докато във второто взимало участие цялото племе и то се използвало за разрешаването на всекидневни решения.
Структурата на племенната общност (rashtra) била следната: начело стоял племенния вожд, който управлявал племето (jana), съставено от отделни племенни единици (vish) и селяните (grama).
Ядрото на племенната общност се изграждало от семействата (kula), управлявани от старейшините (kulapa).
Племения вожд бил подпомаган от съвета на старейшините, двама военни ръководители, стоящи близо до него и главният свещеник, който изпълнявал длъжностите на астролог, свещеник и съветник. Освен тях в управлението влизали ковчежникът и началникът на военните колесници.
Арийската социална система се деляла на три основни групи. Най-висшата от тях включвала жреците и гадателите. Втората група съдържала управниците и воините, а третата - земевладелците и скотовъдците. Преминаването от една социална група в друга било труден, а често пъти и невъзможен процес.
С времето Арийците обособили така наречената кастова система - Варна, която включвала четири основни групи: свещениците - Брамините, войните - Кшатрите, търговците и занаятчиите - Вайшия, слугите - Шудра. На най-ниското стъпало на кастовата система стояли недокосваемите - Далитите.
Легендата за създаването на кастите разказва, че когато боговете разчленили Пуруша, от устата му произлезли Брахманите, от ръцете му - Кшатрите, от бедрата му - Вайшиите, а от стъпалата му - Шудрите.
В „Законите на Ману” - своеобразен морален кодекс от ведическия период, се казва:
„Обучението, изучаването на Ведите, принасянето на жертви за себе си и за боговете, а също така даването и получаването на милостиня е право на Брахманите.
Охраната на поданиците, раздаването на милостиня, принасянето на жертви, изучаването на Ведите и умереността в насладите е определено за Кшатриите.
Пасенето на добитъка, раздаването на милостиня, принасянето на жертви, изучаването на Ведите, търговията и лихварството се пада на Вайшиите.
Само едно занятие обаче е присъщо на Шудрите - да обслужва със смирение изброените по-горе касти.
Браковете на арийците не следвали определени традиции, като мъжът имал право сам да избира своята съпруга. Въпреки всичко, както даването на зестра, така и откупуването на съпругата били практикувани в сватбените ритуали на арийците. Те можели да имат само по една жена, но имало случаи, когато мъжът притежавал повече от една съпруга. Браковете между роднини били отхвърляни от обществото като неприемливи.
Раждането на син било важно събитие в арийското семейство и било съпътствано от важни богослужебни церемонии.
Отношението към жените било сравнително демократично, те се ползвали с определена свобода. Правело впечатление, че арийският народ възприемал богините като красиви и нежни създания, пред които се прекланял, но силата да лекуват и помагат на хората била приоритет на мъжките божества.
При смъртта на съпруга си, вдовицата изпълнявала ритуал на символична смърт заедно със своя съпруг, но били известни и случаи на изгаряне на съпругата върху кладата на починалия й мъж, известни като Сати. Не е ясно дали този обичай бил присъщ само на аристокрацията или се практикувал от всички хора в дадена племенна общност.
Домовете на арийците представлявали дървена конструкция, около която се изграждали стени, представляващи плет от тръстика, който се покривал от натъпкана в него слама. По същия начин се изработвал и покрива на къщата като гредите, заместващи тръстиковия плет, се опирали на четири носещи дървени подпори, разположени в четирите краища на дома. Върху гредите се нареждали дебели слоеве слама и така се оформял покрива. С промяната на климата, арийските домове започнали да променят своя начин на изграждане като се издигали от направени от глина и кал тухли.
Основният поминък на първите арийци бил селското стопанство и отглеждането на домашни животни като кози, крави, овце, камили и кучета. Те обработвали земята с дървени плугове, като я засявали с ориз и ечемик. Правели различни напитки, в основата, на които стояло млякото.
За да могат земите да се напояват по-добре, прокарвали специални канали и изграждали в близост до тях кладенци.
Арийците търгували помежду си като използвали за пренасянето на стоките камили, волове и коне. Реките били използвани за транспортиране на продукцията, предназначена за пазара като покрай техните брегове често възниквали големи търговски селища.
Наред с развитието на селското стопанство и търговията, арийците развивали и занаятите. Те владеели обработката на мед и злато, от които създавали прекрасни накити и съдове, били добри тъкачи, грънчари и лечители, а дърводелците им били ненадминати майстори в изработката на леките военни колесници.
В своето всекидневно меню арийските племена включвали повече плодове и зеленчуци, а месото от вол, коза или овца, покрито със сос от медовина се използвало само при приеми, давани при посрещането на гости, по време на празници и религиозни фестивали.
Дрехите на арийския народ се състояли от туника и наметало. За сметка на скромния им начин на обличане, арийците обожавали бижутата, на които обръщали повече внимание, отколкото на дрехите. Тези бижута се превръщали в израз на богатството на техния собственик и в начин на доставяне на удоволствие.
През свободното си време, хората от арийските племена се забавлявали с песни, танци, хазарт и състезания с колесници за по-енергичните.
Нравът им бил жесток и безпощаден, били горди, непреклонни, смели и дълбоко религиозни. Обичали войната и се хвърляли смело в битките, помитайки с колесниците си враговете. Във военните си действия използвали конете, които довели със себе си на Индийския субконтинент, където тези животни не били познати до това време. Арийците си служели умело с копията, стрелите и лъковете.
Подобно на тях боговете им били силни и страховити. Те били познати под името deva - свещен, блестящ или ahura - бог.
Основните богове в арийския пантеон били Митра - богът на слънцето, Индра - богът на гръмотевиците и дъжда, Рудра - богът на бурите, Ашвини - божествата на изгрева и залеза, покровителите на аюрведическата медицина и Иама - предводителят на боговете, който поддържал живота на Земята, Сома - богът пазител на свещения нектар, Ваю - богът на вятъра, Яма - богът на смъртта, Притхви - богинята на Земята, Уша - богинята на зората и Агни - бог на огъня.
Религиозните ритуали включвали различни по вид жертвоприношения, които имали за цел да поддържат Вселенското равновесие и добруването на общността. Извършването на ритуалите било съпроводено с изпълнението на религиозни химни от жреците, измолващи от боговете просперитет, здраве и сила. Важно място в церемониите заемал огънят като посредник в предаването на даровете от хората на небесните сили.
По време на свещенодействието се изготвяла и използвала свещената напитка Хома. Свещениците пеели специални химни, които имали свойството да пробуждат скритата сила във всяка вещ и да оказват магическо въздействие на Вселената и присъстващите на ритуала хора. Арийците вярвали, че направените от тях жертвоприношения ще им позволят да измолят от боговете онова, което им е най-необходимо. В свещените ритуали изключително важно значение имало познанието на жреците за извършването на отделните етапи от обредите. Смятало се, че всяка една грешка в ритуалните действия може да доведе до гнева на боговете, който да донесе нещастие на цялото племе. Боговете винаги са били невидими за хората, но тяхното присъствие ставало осезаемо по време на религиозните церемонии, а волята им се проявявала в благополучието или нещастието на хората от племето.
Войнолюбивата, завоевателна натура на арийците има своето отражение в древните митове, свързани с боговете им. В „Риг Веда”, бог Индра - богът на гръмотевиците и мълниите, се откроява като завоевател, който изгарял крепости и избивал враговете си. Той победил бога - дракон Вритра като по този начин освободил реките. Легендата разказва, че преди много години демонът Вритра откраднал водите на света. Бог Индра се подготвил за битка с него като изпил голямо количество Сома или напитката на боговете, която дарявала безсмъртие.
Когато почувствал силите в себе си, Индра преминал 99-те крепости на Вритра, убил го и върнал водата на Земата.
Друга легенда твърди, че бог Тваштри, създател на небето и божественото начало, създал демона Вритра, за да отмъсти на Индра за смъртта на сина си. Този демон не можел да бъде победен с обикновено оръжие, изработено от метал, дърво или камък. Ето защо богът на гръмотевиците използвал вълните на морето, за да убие Вритра по залез-слънце.
Индра бил призоваван като помощник в битките на Арийците против наследниците на династията Пури, живеещи по поречието на река Сарасвати, битка, спомената в Ригведите под наименованието „Битката на десетте крале”. Арийците почитали учените личности. Те изпращали децата си да се обучават в дома на видни учители, където малчуганите живеели като част от семейството на своя преподавател. Наред с обучението, децата помагали на семейството на своя гуру в домакинската работа, носенето на дърва и отглеждането на животните. Учениците получавали познания не само в областта на религията, но и в областта на философията, астрологията, медицината, политиката и изкуството. Курсът на обучение продължавал до пълната подготовка на младите хора за бъдещия им живот. След завършване на училището, родителите на учениците донасяли на учителя различни дарове като израз на благодарност за получените от младежите знания и почит към самия учител.
Арийците разделяли човешкия живот на няколко стадия: първият се свързвал с ученическите години, вторият със създаването на семейство и следване на семейните традиции, третият бил подчинен на служене на обществото, четвъртият се състоял в оттегляне от обществения живот и търсене на духовното пречистване на личността.
С идването си в Индия през ведическия период, арийците донесли със себе си не само своята религия, нов социален ред, но и нов език - Санскрита.
Те синтезирали в едно своите традиции, ритуали, ритуални химни, митове и поеми и така създали Ведите, най-старите текстове в света. Векове наред текстовете на Ведите били предавани устно и едва в по-късно време били записани. Според хиндуистката традиция и религия, в основата, на които стоят Ведите, се смята, че Ведите не са сътворени от хората, а са дадени от боговете на светите мъдреци. Съществуват четири вида Веди:
„Риг-Веда” (книга на химните), в която са събрани различни религиозни химни, свързани с богослужебните ритуали
„Аюр-Веда” (книга за мантрите, които се изпълняват при определени жертвоприношения на боговете). Знанията на „Аюр-Веда” се използват и в областта на природолечението
„Самаведа” (книга на песните). Тази книга включва в състава си ритуални песнопения „sāman”
„Атхарваведа” (книга на заклинанията) - тя съдържа знанията в различни области на древните мъдреци.
През Ведическия период се създават и двата големи епоса - „Рамаяна” и „Махабхарата”.
„Махабхарата” е епическа поема, включваща в себе си множество повествования, басни, притчи, богословски разсъждения, химни и космогонни митове. Поемата е съставена от 19 книги и 100 000 двустишия, като с това се превръща в най-голямата епопея в света.
Според митовете и легендите неин автор е мъдрецът Вяса, син на царицата на Куру - Сатиавати и нейния съпруг - мъдреца Парашара. При създаването на „Махабхарата”, Вяса помолил богът на щастието - Ганеша да бъде негов писар. Богът-слон се съгласил, но поставил едно условие - мъдрецът да рецитира стиховете от епическата поема, без да спира. Вяса приел условието като преди това поискал от Ганеша да се опита да разбере всеки един стих, преди да го напише. Когато мъдрият човек диктувал епоса, богът правел малки паузи, за да осмисли по-добре съдържанието на стиховете. Тези паузи били използвани от Вяса като възможност да измисли новите истории.
Според друг разказ по време на писането на Махабхарата перото на Ганеша се счупило. Той толкова бързал да запише чутото, че счупил един от бивните си и продължил да пише с него.
Тази постъпка на бога била символ на това, че колкото и жертви да се правят, те са недостатъчни, когато хората се стремят към познанието.
Една от интересните истории в тази голяма книга е свързана с войната между династията на Кауравите и тази на Пандавите. Освен нея в състава на епоса влизат: „Бхагаватгита”, разказите за Дамаянти, Ришиясринга и множество философски съчинения.
Друга голяма епическа поема, създадена по това време, е „Рамаяна”.
Тя съдържа 24 000 стиха и 500 песни, разположени в 7 книги, които разказват за живота на Рама и Сита и борбата на принца на Айодия с демона Равана. Предполага се, че Рамаяна е написана от поета Валмики, който се счита за баща на санскритската поезия.
С течение на времето, арийската култура се смесила с местната култура като придобила по-философски и медитативен вид. Независимо от превратностите на съдбата и историята, от противоречията в съвременните схващания по темата за арийската миграция и различните теории на учените - историци, онова, което остава неизменно през всички епохи, е дълбоката мъдрост на древните хора, скрита в тяхното виждане за живота и света:
„Това, което сме ние, е плод на нашите мисли. За да разберем всичко, трябва да простим всичко. Покоят е вътре в нас. Ние сме промяната, която искаме да видим в света.”.