Брахма - създателят на Вселената

Бог Брахма се счита за създател на Вселената и целия човешки род и четирите древни философски трактата - Ведите. Той е символ на Вселенския разум и интелект и част от триадата, наречена Тримурти, която включва: Вишну - богът на съхранението на света и вселената, Шива - богът на сътворяващата и разрушаваща сила и Брахма - сътворителят на Вселената.
В иконографията богът се изобразява с дълга бяла брада, говореща за неговата вечна същност и мъдрост, натрупана през вековете и непрекъснатия процес на сътворението. Той има четири ръце, символизиращи четирите посоки на света като задната дясна ръка представя ума, задната лява ръка е интелектът, предната дясна ръка е егото, а предната лява ръка - самоувереността. Във всяка една от ръцете си Брахма държи по една от книга на Ведите, показващи безкрайността на знанието, което трябва да се използва без егоистични цели за доброто на хората. Броеница, изобразява отмерването на времето, медитацията и силата на ума. Понякога богът е рисуван с роза и съд за вода като тези два символа означават мъдростта и съзидание. Той седи върху лотос, представляващ безкрайната реалност и безкрайността на Вселената, а птицата, която язди, е лебед, символ на прозорливостта на интелекта и мистицизма на божественото.
За раждането на Брахма и сътворението на света легендата разказва, че преди съществуването на времето нямало небе и земя, нито пространство между тях. Голям тъмен океан миел бреговете на хаоса и заливал с вълните си нощта. Една великанска кобра плувала по водите му, а между нейните извивки, изтегнат, лежал бог Вишну - пазителят на Вселенското равновесие. Всичко било толкова тихо и спокойно, че богът спял необезпокояван от нищо. Изведнъж от дълбините се издигнало трептене и се превърнало в силен звук. Това бил свещеният звук Ом, символ на трите свята: рая, земята и подземното царство, звукът на изначалното слово, Вселенската мъдрост и триединството на сътворението, запазването и разрушението. Нощта преминавала и, когато зората докоснала океана на хаоса, от пъпа на Вишну израсъл красив лотос, а от разтворения му цвят излязъл Брахма.
„Време е да сътвориш света” - казал богът на Вселенското равновесие на Брахма и, докато богът на сътворението на Вселената се огледа, лек шепот се разнесъл над вълните, а Вишну и гигантската змия изчезнали. Дълго плувал Брахма върху своя лотос по бурните води, после прострял ръцете си над тях и ги усмирил. Разделил цветето на три. От едната част на лотоса направил Вселената, от другата - земята, а от третата - небето. Земята била тъмна и пуста и богът на сътворението решил да я изпълни с живот. Той поставил във водите на океана своите семена, от които се образувало огромно златно яйце, а в него бил скрит животът. Така Брахма сътворил тревата, дърветата, цветята, птиците, рибите, животните, насекомите... На всяко живо същество богът дал възможността да чува, да вижда, да се движи, да чувства и да мисли. Скоро цялата земя се обляла в светлина, кипяла от живот и се огласяла от звуци. От устата на Брахма излезли думите, от ума му се появили Ведите, от езика му - океанските води и нектарът на безсмъртието, без който съществуването на Вселената било невъзможно, от ноздрите му се нароили звездите, оформяйки блестящо покривало над земята, от зениците на очите на бога се родило слънцето, даващо светлина и живот на земята, от ушите му произлезли местата за поклонение, формиращи благородство, справедливост, законност и спокойствие у хората, а от косата му облаците и дъжда, правещи почвата плодородна. От брадата си богът на сътворението измайсторил светкавиците, символ на мощта и гнева на боговете, от ноктите му се появили камъните, стабилната опора на земята, а от костите му се издигнали планините.
Брахма разделил себе си на две и от едната половина възникнал първият мъж - Ману, родоначалник на човешкия род, а от другата - жената. От различните части на тялото на бога произлезли различните варни, или касти: от устата му - Брахманите, защото тяхната функция била да предават знанието на хората, от ръцете му: Кшатрите - войните, защитаващи обществото, от бедрата му: Вайшите - земевладелците и търговците, от стъпалата на бога: Шудрите - хората на изкуството и слугите, а от прахта под краката на Брахма се родили Далитите или „Недосегаемите”, които живеели презрени от другите и трябвало да работят най-тежката и мръсна работа.
В онези далечни времена на сътворението всички хора били като боговете, но те злоупотребили с божествените си способности и започнали да ги използват с лоши намерения. Тогава Брахма решил да отнеме божественото в тях и да го скрие така, че да не го открият никога повече. Той събрал всички богове, за да обсъдят къде да скрият божествената искра.
„Да я закопаем дълбоко в недрата на земята” - предложили безсмъртните.
„Не, човеците ще копаят чак до дълбините и ще я намерят рано или късно” - казал богът на сътворението.
„Да я хвърлим на дъното на най-дълбокия океан” - обадили се боговете.
„Хората са жадни за знания, все някога ще се доберат до истината къде сме поставили тяхната божествена същност и ще слязат до океанското дъно, за да си я върнат” - отговорил Брахма.
„Ами тогава да я занесем на върха на най-непристъпната планина” - обърнали се към бога другите богове.
„И това няма да попречи тя да бъде открита, защото в стремежа си да опознаят всяко кътче на земята, смъртните ще изкатерят всички върхове и нищо няма да остане скрито за тях” - със съжаление поклатил глава богът.
Отчаяни, безсмъртните възкликнали: „Оказва се, че сме безсилни да намерим място, подходящо да се скрие божествената искра на хората. В желанието си да разрешат всички загадки и да изследват целия свят, те ще я намерят, където и да я сложим.”.
След дълга размисъл, Брахма намерил решение: „Ще укрием божественото им начало някъде много дълбоко в техните души, там те със сигурност няма да погледнат никога...”.
Всички богове се съгласили с него и скрили божествената човешка същност в душата на хората. От тогава до днес, човекът изкачва планините, слиза до морското дъно, изследва Космоса и земните недра, рови се из прашните книги и обикаля света в търсене на божествената частица, но никога не се сеща да се обърне към себе си и да надникне в дълбините на своята душа, където отдавна изгубеното божествено начало чака да бъде открито.
За създаването на Ведите се пази разказа, според който при сътворяването на света Брахма направил първата жена Сатарупа (Сарасвати), която да му помогне с мъдростта си да изгради Вселената, но с времето се влюбил в нея и започнал да върви навсякъде, където тя отиде. За да избегне неговото преследване, девойката се отправяла в различни посоки на света, а на раменете на бога на сътворението на Вселената израствала по една нова глава, с която той можел да проследява накъде се е отправила Сатарупа. Така се появили петте глави на Брахма. Шива, който с неодобрение наблюдавал как Брахма ухажва собственото си творение, решил да го накаже и отрязал една от главите му като в същото време го проклел да не бъде почитан като бог никъде в Индия.
За да се спаси от проклятието на Шива и в знак на разкаяние, богът на сътворението на Вселената създал петте свещени книги - Веди, които рецитирал по една за всеки месец от годината. Въпреки че е част от свещените Тримурти, Брахма има само два храма в цяла Индия, където е почитан като божество - единият е в Пушкар в Раджестан, а другият - в Кедабрахма в щата Керала.
Според една древна история, богът на сътворението на Вселената летял със своя лебед над Пушкар, търсейки място, където да извърши свещения огнен ритуал за пречистване и жертвоприношение - Яджна. Три листа от неговия лотос паднали на земята и образували там три езера: Jyeshta Pushkar (голямото езеро), Madya Pushkar (средното езеро) и Kanishta Pushkar (най-малкото езеро) - по едно за всеки от тримата главни богове: Шива, Брахма и Вишну. Мястото около езерата богът на сътворението на Вселената нарекъл Пушкар, което означавало син лотосов цвят. Когато времето за Яджна настъпило, Брахма се запътил към Пушкар, като предупредил Сарасвати да не закъснява, както винаги обичала да прави, защото ритуалът не можел да започне без нея. Свещениците вече били привършили приготовленията, но богинята на мъдростта и изкуствата все не се появявала. Тогава богът на сътворението изпратил вестителя на боговете - монаха Нарада Риши да доведе съпругата му.
„Не съм готова с роклята си, а и не съм довършила някои започнати работи. Ганг, Индрани и Лакшми още не са дошли да ме вземат. Как да дойда на жертвоприношението сама?” - сопнала се на вестителя Сарасвати.
Нарада се върнал сам в Пушкара и смутено предал думите на богинята на Брахма. Разярен, сътворителят на Вселената наредил на бога на бурите Индра да му намери нова съпруга. Индра обиколил градчето и довел при Брахма едно младо и красиво момиче - Гаятри, което бил заварил да пасе своите крави. Богът на сътворението хванал момичето за ръка и помолил свещениците да го оженят за нея. Сватбената церемония тъкмо започвала, когато богинята на мъдростта, заедно с жената на Вишну и тази на Рудра пристигнала в Пушкара. Изумена от постъпката на Брахма, Сарасвати се провикнала: „О, Брахма, как се осмели да постъпиш по този грешен начин и да отхвърлиш мен, твоята съпруга! Нямаш ли никакво чувство за срам, че ръководен от твоите любовни чувства, постъпваш по този грозен начин? Ти, който си наричан баща на боговете и на свещенослужителите, ставаш за смях пред трите свята. Как сега аз мога да покажа лицето си и да се нарека твоя жена?”.
„Времето за жертвоприношение изтичаше, а свещениците ме предупреждаваха, че без теб този ритуал не може да бъде извършен. Тогава Индра, Вишну и Рудра ме посъветваха да се оженя за Гаятри!” - започнал да се оправдава Брахма.
„Прости ми и аз никога повече няма да постъпвам така с теб!” - продължил да се моли богът на Сътворението.
Сарасвати не искала дори да го слуша и в яда си проклела Брахма, Индра и Вишну с думите: „Със силата, която притежавам за извършването на този ритуал, нека ти, Брахма, не бъдеш почитан нито в храм, нито на някое свещено място. Хората да си спомнят за теб само веднъж в годината и само в това малко градче - Пушкара!
Ти, Индра, за това че си довел овчарката при мъжа ми, нека бъдеш окован във вериги и изпратен в изгнание в непозната страна!
А ти, Вишну, задето си я оженил за Брахма, да се преродиш в човек и дълго да скиташ като беден овчар след стадата!
Проклинам всички свещеници да изпълняват свещените ритуали само на определени за това места, водени от алчност и натрупване на богатства!”.
Щом свършила да произнася своите проклятия, Сарасвати напуснала мястото за жертвоприношения, а боговете тръгнали след нея, молейки я да се върне и да отмени клетвите си, но тя така и не се съгласила. Когато богинята на изкуствата и мъдростта се прибрала в къщи, Гаятри се хвърлила в краката й, търсейки нейната прошка, а Брахма запитал жена си какво да прави с момичето. Сарасвати вдигнала Гаятри, простила й за случилото се и й позволила да остане с нея при условие, че ще спазва задълженията си на вярна съпруга. Говори се, че от тогава те заживели заедно под един покрив като съпруги на Брахма, а богът на сътворението бил почитан само веднъж в годината, в месеца Картика в неговия единствен храм в Пушкара.
При друг вариант на тази приказка Вишну и Брахма се скарали кой от тях е по-висш като бог:
„Какво толкова са направили Вишну и Шива? Единият просто поддържа равновесието, а другият се занимава с демоните. Аз съм създателят на цялата Вселена и като такъв съм най-достоен за почит!” - хвалел се пред поклонниците богът на сътворението.
„Да създадеш Вселената е лесно, но на мен се падна тежката задача да пазя равновесието в нея. Моите търпение, състрадание и опрощение надхвърлят многократно онова, което е постигнал Брахма, а поддържането на Вселенското равновесие изисква векове... Аз съм по-достоен да бъда обсипван с почести!” - твърдял от своя страна Вишну.
Докато яростно се препирали, между двамата богове се издигнал огромен огнен стълб, в който се криел Шива. Стълбът ги накарал да забравят за малко безсмислената си разпра. Изправени пред ново предизвикателство, те решили да докажат своето могъщество като се опитат по различен начин да измерят височината на огнения лингам. Брахма яхнал своя лебед и се издигнал високо в облаците, а Вишну приел образа на глиган и се спуснал в подземните недра. Колкото и да търсили началото и края на космическия стълб, те не могли да го открият. Богът на Вселенското равновесие се завърнал от своето пътуване и признал, че не намерил края на лингама, но Брахма нямал намерение да се предаде толкова лесно. По своя обратен път към земята, той видял цветето Кетаки и поискал от него да свидетелства пред Вишну, че сътворителят е успял да достигне до началото на космическия стълб. Щом цветето изрекло тази лъжа, огнената колона се разтворила и от нея излязъл самият Шива в цялата си мощ, който обяснил на двамата богове, че те са равнопоставени, защото са част от свещената троица „Тримутри”. Заради лъжата си, Брахма бил осъден от бога на сътворението и разрушението да не бъде почитан от хората. Възгордяването на Брахма довело до загубата на една от главите му, та дори и до неговата смърт.

Веднъж боговете обвинили Брахма и Вишну заради вечните спорове между тях:
„Ние смятаме, че Шива е далеч по-добър от вас двамата, по-велик и достоен за почести, защото докато вие спорите като обикновени смъртни, той винаги застава над суетата и жаждата за власт.” - казали те.
Заслепен от ярост заради тези думи, богът на сътворението на Вселената се нахвърлил срещу Шива: „Аз съм най-великият от всички! Ти се интересуваш само от твоите демони и духове, не те е грижа за външния ти вид, нито за нещо материално. Скиташ като отшелник с тази жалка огърлица от черепи около врата си и въобще не вярваш в сътворението...!”.
Богът на сътворението и разрушението не могъл да понесе обидите на Брахма, замахнал с острия си меч и отсякъл една от главите му. Богът на сътворението имал пет глави, но сега се свлякъл мъртъв в праха, оставайки само с четири от тях.
Когато гневът напуснал Шива, той погледнал към безжизненото тяло на Брахма и с горчивина възкликнал: „Какво направих? Някога той беше мой приятел, а аз го убих.” - после протегнал ръце и върнал отново към живот богът на сътворението на Вселената. Щом се съвзел, Брахма отново проявил несдържания си нрав, като проклел Шива отрязаната глава да се впие в ръката му, да се превърне в демон и да източва бавно неговите сили. Минали години, богът на сътворението и разрушението живеел измъчван от болка и преследван от злото на демона, вселил се в отрязаната глава, която станала част от ръката му. Един ден Шива не издържал и отишъл при Кришна да го помоли за съвет как да премахне страшното проклятие на Брахма. Кришна му казал да отиде в Бенарес (Варанаси), където свещените води на Ганг ще извадят отрязаната глава от него. Шива отишъл в свещения град, където водите на реката го пречистили от сторения грях, извадили от ръката му отрязаната глава, заедно с демона в нея и го спасили от голямото му страдание.
От тогава, богът на сътворението и разрушението останал да живее завинаги във Варанаси, водейки живот на отшелник. Ето защо и до днес, Бенарес се нарича градът на Шива.

В Индия съществуват няколко храма на Брахма: най-големият и известният от тях е този в Пушкар - Раджестан, а останалите са в Асотра - Раджестан, Тирунаваиа - Керала, Уттамар Ковил - Срирангам и Кумбаконам - Тамил Нанду.
Фестивалът, посветен на бога на сътворението на Вселената, носи името Картик Поорнима и се празнува на петнадесетия лунарен ден от месец Картик (ноември, декември). Той е познат и като Deva-Diwali или светлината на боговете и започва с пости като продължава с устройване на множество панаири, ритуално къпане във водите на свещеното езеро в Пушкар и поднасяне на дарове на боговете.
По време на фестивала се забранява сеченето на дървета, събирането на земеделски култури, брането на цветя и плодове, подстригването, бръсненето и връзките между партньорите. Вярва се, че неспазването на тези забрани ще доведе до нещастие на този, който не се съобразява с тях.
Картик Поорнима е посветен и на рождения ден на превъплъщението на бог Вишну като рибата Матсия, помогнала на сина на Брахма - Ману да спаси човечеството от потопа. Посветен е и на рождения ден на Вринда - превъплътен в свещеното растение Тулси, на Картикея - синът на Шива и бог на войната, на любимата на Кришна - Радха и на мъртвите предци. Корените на празника Картик Поорнима се намират в далечното минало, когато се правело специално жертвоприношение - Шакамедха, с цел да се постигне победа над враговете.
„Брахма-самхита” е едно от важните хиндуистки писания, принадлежащо към сборника с ритуални текстове „Панчаратра”, което съдържа молитви към бог Брахма. В книгата се разглеждат редица философски проблеми, както и теорията за произхода и същността на свещения звук Ом.