„Chhath” е древен ведически обичай, чрез който се отдава почит на бога - слънце Сурия. Той се празнува шест дена след празника на светлината - Дивали, в месец Картик от хиндуисткия календар или октомври-ноември и продължава четири дена.
Приема се, че слънцето е източник на живот и енергия, ето защо то се почита, за да донесе дълголетие, просперитет и здраве на семейството. Вярва се също, че лъчите на слънцето могат да помогнат за излекуването на редица болести, една, от които е проказата и да подобрят дейността на имунната система.
Хиндуистите твърдят, че по време на четирите дни на „Chhath”-Pooja се изпълняват желанията на молещите се, стига молитвите им да са отправени искрено към Сурия. Фестивалът се празнува и през месеците март-април, няколко дни след пролетния фестивал Холи. Тогава празникът носи името Chaiti „Chhath”.
Древният произход на „Chhath”-Pooja се потвърждава от старинните писмени паметници „Риг Веда” и „Махабхарата”. В „Риг Веда” съществуват химни, посветени на бога на слънцето, а в „Махабхарата” се споменава за изпълнението на този ритуал от Драупади, която чрез него помага на пандавите да си върнат своето кралство.
За родоначалници на фестивала се споменават синът на бог Сурия - Карна, както и мъдрите свещеници - Риши, учители на боговете, които при отсъствието на храна успявали да се нахранят само със слънчева светлина.
„Chhath”-Pooja се празнува в Бихар, Джаркханд, Тераи - Непал, Мумбай, Гуджарат, Делхи, Утар Прадеш, Мадхия Прадеш, Чххаттисгарх, Чандигарх. По време на четиридневните празненства, хората се събират покрай големите реки Ганг, Ямуна или край местните езера и реки, като отправят молитва към изгряващото и залязващо слънце, което символизира смъртта и прераждането. Вярващите поднасят на Сурия прасад (дарове), включващи плодове, сладки, kheer (мляко с ориз), thekua - бисквити от кокосово брашно, кокосови орехи и постни храни.
Тъй като фестивалът е личен празник, в него не участват пандити (свещеници). Традицията на почитането на слънцето се спазва стриктно в семействата и се предава от поколение на поколение и се изпълнява предимно от жените, които се молят за благоденствието на своите семейства.
Първият ден от фестивала се нарича Nahay khay и се състои от ритуално потапяне в река Ганг или друга свещена река, донасяне на вода от реката в дома, който предварително е добре почистен и приготвяне на дар за бога - слънце. През този ден („kaddu bhat”) най-силно вярващите, наричани parvaitin приемат само едно ядене - channa dal (леща), ориз, kaddu. Ястието се приготвя на глинена пещ, като за гориво се използват листа от манго. За приготвянето на храната се използват глинени или бронзови съдове, а не модерни съдове и не се поставят подправки и някои зеленчуци като лук, чесън и чушки.
Kharna or Lohanda е вторият ден от „Chhath” - Pooja. През него се практикува строг пост, който започва на зазоряване и завършва при залеза на слънцето. След почитането на земята, се поднася прасад за Сурия и се извършват молитви към него. Прасадът се състои от Rasiao-kheer - мляко с ориз, хлебчета Пури и банани. Не се използват подсладители, освен паста от захарна тръстика и кокосова или финикова палма - Jaggery. Прасадът се разделя между роднините и приятелите, поканени за празника, след което започва нов 36 часов пост, като се забранява дори приемането на вода.
Третият ден - Sanjhiya Arghya(„Chhath”) се приготвя прасад: ладо от оризово брашно, бисквити от кокосово брашно, плодове, кокосови орехи, който при залез-слънце се занася при реката, където се извършва ритуала Aragh или поднасяне на мляко на залязващото слънце. При този ритуал вярващите - parvaitin, изпълняват Gayatri Mantra, докато останалите поднасят своите дарове.
Тази мантра е една от най-важните в хиндуизма е посветена на соларното божество Савитър, олицетворение на силата на слънцето, както и на богинята Гаятри - инкарнация на богинята на мъдростта, науката и изкуствата Сарасвати, която, според индийската митология, помага на бог Брахма при сътворяването на Ведите. При правилно изпълнение на мантрата, се постига разширяване на съзнанието, развитие на интелекта, получаване на мъдрост, засилване на паметта, сливане с Вселенския разум, поради вибрациите при нейното произнасяне. Тя дава на повтарящите я добро здраве, благополучие, спокойствие на духа, жизнена енергия, единение с божественото в него и пречиства кармата, като елиминира страховете, болестите, заблудите и илюзиите.
Освен на този празник, Gayatri Mantra се предава на децата, навършили осем години, като се смята, че ще ги подготви за доброто усвояване на учебния материал при бъдещето им образование.
В ежедневието тя се повтаря три пъти - на разсъмване, на обяд и при залез-слънце:
„Om bhur bhuvah svah
tat savitur varenyam
bhargo devasya dhimahi
dhiyo yonah prachodayat”
„ॐ भूर्भुवः॒ स्वः॒
तत्स॑वितुर्वरे॑ण्यम्
भ॒र्गो॑ दे॒वस्य॑ धीमहि।
धियो॒ यो नः॑ प्रचो॒दया॑त्॥”
„Ние медитираме върху славата на Създателя,
който е създал Вселената,
който е достоен за почит,
който е въплъщение на знанието и светлината,
който премахва греха и невежеството.
Дано той отвори сърцата ни и просветли нашия интелект!”.
По традиция, пеещите мантрата parvaitin трябва да бъдат облечени като булки в червено сари, но в наши дни жените все по-често носят различни по цвят сарита. Заедно с мантрата, се пеят и много народни песни. На третия ден от празненствата се изпълнява ритуала Kosi, който се състои в подреждане на глинени маслени лампички под навес, изграден от пет стръка захарна тръстика. Петте стръка символизират петте елемента, от които е създадено човешкото тяло: вода, въздух, огън, земя и етер. Ритуалът е задължителен за двойките, които скоро са встъпили в брак и за семействата, на които скоро им се е родило дете.
Лампичките са и символ на слънчевата енергия, поддържаща човешкия живот. Хората извършват този обред у дома, при залеза на слънцето, като освен запалването на лампичките, поднасят дарове на Сурия. На четвъртия ден ритуалът се повтаря, но сега се поднасят дарове на изгряващото слънце на брега на свещените реки и това отбелязва края на фестивала. Вечерта, когато постът е преминал, семействата си гостуват и си разменят прасад.
Освен религиозен ритуал за почитане на божествата, „Chhath”-Pooja има и принос към психическото и физическо развитие на практикуващите обреда. Тя подобрява имунитета на организма, лекува бактериалните инфекции на кожата, увеличава силата на кръвта и дейността на белите кръвни телца, посредством проникването на слънчевата енергия в тялото, балансира отделянето на хормони и допринася за детоксикацията на организма. Ритуалите успокояват нервната система и психиката на човека чрез правилното протичане на жизнената енергия - прана, даване на възможност чрез медитация да се разбудят интуицията и телепатичните способности на личността.
Освен по време на празника „Chhath” - Pooja, индийците практикуват прекланянето пред бога - слънце Сурия и поднасянето на молитви към него всекидневно. Ритуалът се състои в заемането на удобна позиция, като лицето, със затворени очи, е обърнато към слънцето. Диша се бавно и равномерно. Когато се поема дъх, се визуализира космическата енергия, преминаваща през очния нерв, която постепенно протича през епифизата и хипоталамусния комплекс, отговарящ за редица важни функции в организма, в това число емоциите и настроенията на човека. От там, при издишване, се визуализира как слънчевата енергия протича по цялото тяло.
Правят се пет вдишвания и издишвания в продължение на две минути. Времето постепенно се удължава, като се достига до един час след изгрев-слънце или един час след залез-слънце. След завършването на ритуала се остава в покой около една минута, като се мисли за нещо хубаво, а после се благодари на слънцето за дарената жизнена енергия. Смята се, че само в периодите на изгрева и залеза на слънцето нивата на ултравиолетовото лъчение са в безопасна граница.
„Chhath” - Pooja е традиция, спазването, на която показва не само религиозните вярвания на древните епохи, но и комплекса от познания в областта на науката, даващи възможност на хората за по-пълноценен живот.