Дивали - празникът на божествената светлина

Дивали е един от най-обичаните индийски празници. Той носи своето име от санскритското название (दीपावली - Dīpāvalī), което означава „редица от запалени лампички”.
Корените на празника Дивали са много стари, а неговото древно име било „dipalikaya” или „Dipalika”, което означава „светлина, напускаща тялото” или „великолепна светлина от лампички”.
Празнуването му продължава пет дена, всеки от които има свое собствено значение. Празникът Дивали е свързан с няколко древни легенди, една, от които е завръщането на принц Рама в неговото царство Айодия след четиринадесет години изгнание.
Рама, принцът на Айодия, бил син на цар Дасаратха. Царят дълго време нямал деца. Един ден мъдрият свещеник Вашиста го посъветвал да направи жертвоприношение на боговете и да измоли от тях наследник на царството си. Владетелят се вслушал в думите на отшелника и изпълнил обичая Ашвамеда ягна, за да умилостиви великите богове. Когато ритуалният огън се разгорял, от пламъците му се показала внушителна човешка фигура, която предложила на Дасаратха обреден оризов сладкиш. Управникът на Айодия го взел и дал по едно парче от него на всяка от трите си жени. Благодарение на божествения дар, в една тъмна нощ след новолунието, царица Каусалия родила принц Рама. Заедно с него от другите две жени на Дасаратха се родили принцовете Лакшман и Бхарата. В древния епос Рамаяна, Рама е наричан Арияпутра (синът на Ариеца).
Когато Рама пораснал и усвоил военните знания, отшелникът Вишвамитра помолил принца и неговия брат Лакшман да му помогнат да унищожи няколко Ракшаси - демони човекоядци, които нарушавали покоя на свещеника и неговите последователи. Първия демон, с който Рама трябвало да се справи, се наричал Татака. Демонът Татака била небесна нимфа, която била проклета от свещеника Агастия да приеме образа на демон. Първоначално принцът на Айодия не искал да се съгласи да убие Татака, защото не намирал за достойно да убие една жена, но разбрал, че ако не го направи, гората, в която жената - демон живеела и местността около нея щели да изчезнат. Колкото и да не искал да го направи Рама бил принуден да изпрати по Татака отровна стрела и я убил. След смъртта й, видял как гората край него си възвърнала предишния вид и станала зелена, а цветята в нея ухаели. След като усвоил владеенето на всички видове оръжия, Рама бил изпратен да убие и синовете на Татака - Мареча и Субаху, които искали да отмъстят за смъртта на майка си. С едната си стрела младият принц убил Субаху, а с другата изпратил Мареча на хиляди километри, далеч от Айодия. Неговата слава се разнесла по цялото царство.
Когато дошло време да се ожени, Рама се отправил към кралството на крал Джанака, който имал неземно красива дъщеря - Сита. Крал Джанака от Митхила организирал Swayamvara (среща, при която девойката сама си избира съпруг след състезание между младежите), защото принцесата имала независим характер и не желаела баща й да реши за кой да я ожени. Кралят поканил принцове от близко и далеч да посетят неговото кралство и да опитат да опънат тетивата на огромния лък, благословен от самия бог Шива. Никой от поканените младежи не успял да се справи с тази непосилна задача, но когато дошъл реда на Рама, той с лекота повдигнал огромния лък и опънал тетивата му толкова силно, че страховитото оръжие се счупило с оглушителен трясък. Така принцът на Айодия успял да се ожени за красивата Сита.
Крал Дасаратха решил да възкачи на престола Рама, но втората му жена - рани Кайкия, подучена от демона Мандхара, поискала от царя да избере за свой наследник нейния син - принц Бхарата. Дасаратха не можел да й откаже, защото веднъж, когато тя спасила живота му в една битка, той й обещал да изпълни две нейни желания. Ето защо Рама бил изпратен да живее в гората за цели четиринадесет години. Той приел съдбата си, въпреки голямата мъка на народа на царството си и тази на своя баща, който починал ден след като синът му напуснал двореца. Заедно с младия принц тръгнали жена му Сита и верния му брат Лакшман. Докато Рама, Сита и Лакшман живеели в гората Дандака, демонът Равана, виждайки красотата на младата принцеса, решил да я отвлече и да я направи своя жена.
Равана бил цар на Ланка (днешна Шри Ланка) и получил своята сила след едно от жертвоприношенията, което направил в чест на бог Брахма. Богът на сътворението дал на царя на Ланка голяма сила и неуязвимост от боговете, дивите зверове, змиите, демоните Ракшаса и небесните духове. Злият демон получил и част от божествения нектар на безсмъртието. Равана се възгордял толкова много, че опитал да спори с бог Шива и обидил неговия свещен бик, който го проклел да загуби царството си от ръцете на една маймуна. Кралят на Ланка имал няколко жени, но това не му попречило да отвлече Сита. Той убедил чичо си - демона Маареча, да се превърне в златен елен и да отвлече вниманието на Рама, докато Равана извършва подлото си дело. Отначало чичо му не се съгласил да помогне на своя племенник, защото бил чувал за смелия и справедлив Рама и неговите подвизи, на който се възхищавал. Царят на Ланка го заплашил, че ще го убие и на Марееча не му останало нищо друго, освен да изпълни, макар и с неохота, желанието на Равана. Когато видяла красивия златен елен да броди из гората, Сита помолила съпруга си да го улови като подарък за нея. Принцът на Айдия оставил своя брат Лакшман да пази колибата и принцесата и се отправил на лов. Той дълго преследвал животното, но то навлизало все по-дълбоко в непристъпната гора. Уморен от преследването, Рама опънал лъка си и изпратил стрелата си в сърцето на елена. Преди да умре, Маареча възвърнал истинския си образ и с гласа на принца извикал за помощ. Викът достигнал до слуха на Лакшман, който трябвало да измисли начин да помогне на брат си, но и да опази Сита. Той очертал един кръг около къщурката и предупредил принцесата да не стъпва извън него, а след това се отправил към гората. Тогава от сенките на дърветата излязъл Равана, преобразен като брамин и замолил младото момиче да му донесе малко вода като я увещавал, че няма да й причини зло. Сита му повярвала и когато прекрачила през кръга, злият демон я грабнал и я понесъл към своето царство. Царят на орлите Джатау, който бил приятел на бащата на принца на Айодия, се опитал да помогне на принцесата, но демонът отрязал крилете му. Въпреки раните си, Джатау успял да намери Рама и да му разкаже какво се било случило със Сита.
Когато пристигнал в Ланка, Равана оставил момичето под дървото Ашока и заповядал на ракшасата Триджита да пази пленницата. Ден след ден той я увещавал да се ожени за него като й носел скъпи дрехи и бижута, но Сита отказвала да ги погледне и повтаряла името на Рама. В стремежа си да се омъжи за красивата принцеса, демонът прибягнал към хитрост и се появил пред нея с една глава, направена от ракшасата Видиут Джибва, която много приличала на главата на Рама и започнал да убеждава Сита, че е убил мъжа й и я принуждавал да се ожени за него. Триджита имала добро сърце и виждайки мъката на момичето, й разказала за измамата на Равана и за своя сън, в който виждала Рама да се приближава към Ланка.
Около свещеното езеро Пампа Саровар, разположено южно от река Тунгабхатра, живеела старата отшелница Шабари. Неин дом бил ашрама на гуру Матунга Риши. Той всеки ден повтарял на Шабари, че тя трябва да се срещне с Рама. Когато Матунга починал, отшелницата продължила да живее в неговия храм като силно вярвала, че един ден Рама ще я посети. От тогава минали много години и Шабари станала възрастна жена. Един ден нейното очакване се сбъднало. Покрай дома й на път за Ланка минали Рама и Лакшман. Тя ги поканила в ашрама, предложила им храна, а те, удивени от нейната святост и доброта, паднали на колене и й разказали за отвличането на Сита. Възрастната жена ги изслушала внимателно и ги посъветвала да се срещнат с предводителя на маймуните - Хануман, който живеел още по на юг от езерото Пампа Саровар, покрай което се намирал храма на Шабари. Хануман бил син на нимфата на облаците и водата Анджана и бога на вятъра Ваю. Над красивата Анджана тегнело тежко проклятие, заради което тя приела образа на жена с глава на маймуна. Това проклятие можело да бъде развалено само ако нимфата роди дете, което да бъде аватар на Шива. След дълги молитви, тя срещнала Ваю, от брака, с който се родил Хануман - един от аватарите на бога на сътворението и разрушението. За рожденото му място се смята хълма Анджанадри в Хампи. Учител на Хануман станал бога на слънцето Сурия, който му предал всичките си знания и сила. От Брахма, богът - сътворител на Вселената, момчето получило способността да е защитено от всички видове оръжия. Кралят на маймуните разбирал езика на птиците и когато скитал из гората обичал да нарушава покоя на медитиращите отшелници. Ядосани, те го проклели да забрави свръхестествените си способности и да си спомня за тях само тогава, когато някой го помоли за помощ или когато това е необходимо.
При похода към Ланка, армията на Хануман достигнала до океана. Водата изплашила маймуните и те не пожелали да преминат през него. Тогава пълководецът им увеличил своите размери толкова много, че само с един подскок прескочил океана и се запътил към царството на Равана. По пътя си той бил нападнат от демоните змии Сураса и Симхика, но успял да ги победи. Пристигайки в Ланка, Хануман приел образа на малка маймунка и се нахвърлил върху стражите на крепостта, напомняйки за предсказанието, че краят на Равана ще настъпи, когато маймунка ще убие пазителите на главната порта на цитаделата на демона. В опита си да открие Сита, военачалникът от Кишкинда попаднал на къщурка, приличаща на храма на Вишну, където срещнал по-малкия брат на Равана - Вибхишана, който дълго време се опитвал да вразуми злия демон и да го накара да върне Сита на нейния съпруг. Надменният Равана винаги отказвал да изпълни молбите на брат си и дори го изпратил в изгнание извън Ланка. При появата на Хануман, Вибхишана разкрил на царя на маймуните къде е затворена Сита. Хануман я намерил и й предложил да я качи на гърба си, за да я отведе при Рама. Тя отказала това предложение, защото се страхувала да не падне, а и мислела, че не е прилично една принцеса да пътува върху гърба на маймуна. Маймунският предводител си тръгнал като й обещал да се върне със съпруга й и цялата армия.
За да разбере каква сила притежава Равана, той му позволил да го плени, а после го посъветвал да върне доброволно жената на бог Рама. Демонът се разгневил от думите му, но тъй като не могъл да го убие, заповядал да подпалят опашката му. Хануман използвал това, удължил опашката си и когато я запалили, побягнал и опожарил с нея Ланка. След войната с Равана, Сита и Рама се събрали, а Вибхишана бил назначен за наместник на Рама в Ланка, като му била дадена власт да напътства хората и да ги води по пътя на доброто и истината.
Принцът решил да се завърне в Айодия заедно със своята армия, предвождана от Хануман. Хората от кралството били щастливи от новината за завръщането на любимия им принц след четиринадесет години изгнание и когато той влязъл през градските порти, те го обсипали с дъжд от цветя. Брат му Бхарата се навел да докосне краката на Рама и неговата съпруга, а браминът Вашиста организирал церемонията по коронясването на принца за цар на Айодия.
Според тази легенда, по време на Дивали се празнува победата на доброто над злото и победата на светлината над мрака.
Друга история, свързана с празника разказва, че в началото на времето, когато се създавал света, демоните получили голяма власт, а Боговете загубили своето безсмъртие. Това се случило заради надменността на бога на гръмотевиците Индра. Докато бил на разходка със своя слон, той минал покрай светилището на отшелника Дурваса Муни, който му поднесъл специален осветен венец от цветя. Индра сложил венеца на хобота на слона, но животното, раздразнено от силната миризма на цветята, разклатило глава и захвърлило гирлянда в праха. Обиден от постъпката на бога на гръмотевиците, Дурваса проклел всички богове да бъдат лишени от всяка сила и късмет. Това било използвано от демоните - асури, които победили безсмъртните обитатели на небето и установили контрол над Вселената.
Изплашени от безсилието си, боговете потърсили помощта и мъдростта на трите най-почитани индийски божества: Брахама - създателят, Шива - разрушителят и Вишну - пазителят. Тримата велики посъветвали останалите божествени създания да постъпят дипломатично с демоните, да се съюзят временно с тях, за да извлекът еликсира на безсмъртието, даряващ вечна младост и създаващ живот от дълбините на млечния океан, като разбият водите му, докато не закипят. За да привлекат на своя страна асурите, боговете им обещали да поделят с тях намерената вълшебна напитка. Вишну приел образ на костенурка, върху която била поставена висока планина. Около планината боговете увили царя на змиите Васуки и спуснали дългото му тяло към океанските дълбини. За да постигнат целта си, Агни, Индра и Ваю се съюзили с демоните, които примамени от предложението да опитат Амрита, се съгласили да използват силата си. Божествата и асурите дълго разбивали водите на млечния океан, а от тях се появявали множество магични същества: белият слон Айравата, белият божествен кон - Учаишравас, Калпаврикша - дървото на изпълнените желания, Камадену - кравата, осъществяваща мечтите, най-скъпият диамант в света - Каусттубха, нимфите на зората - Апсарите, богинята на богатството и късмета - Лакшми, Варуни - богът на виното, а накрая и богът на медицината Данвантари.
Той бил млад и красив, черни къдрави коси се стелели върху рамената му, бялото му лице излъчвало светлина, а походката му била плавна като на хищник. Бил облечен в блестяща жълта роба и носел перлени обеци на ушите си. В четирите здрави ръце на бога на аюрведическата медицина се намирали целебни треви, пиявици, раковина, вълшебното оръжие на бог Вишну - чакра и нектара на безсмъртието, наричан още „Sudha Pani” - целебната вода.
Давантари помогнал на хората, като им разкрил тайната на медицинските познания. Богът бил учител на „бащата на хирургията от древността - Сушрута, който в своя трактат „Suśruta Saṃhitā”, съставен от 184 глави, описва над 1120 вида болести, 64 препарата за лечение, съставени от минерали, 57 от животински произход, над 700 вида лечебни растения, 650 вида лекарства с различен произход, над 120 вида хирургични инструменти и над 300 вида операции, свързани с лечението на множество болести. Книгата е и подробен учебник по човешка анатомия, пластична хирургия и аюрведическа медицина.
Давантари се почита и в прераждането му като цар на Бенарес, който дарил медицинските познания на света.
„Dhanteras” e тринадесетият ден от месец Ашвин. Думата „Dhan” означава богатство, ето защо това е първият ден от празненствата за Дивали, който се чества с надеждата да донесе просперитет и богатство в домовете на хората.
Цар Хима имал син, на който било предречено, че ще умре на четвъртия ден след сватбата си от ухапване на змия. Когато жената на принца разбрала за това предсказание, тя решила да спаси своя съпруг. На четвъртия ден от тяхната сватба, девойката натрупала множество бижута и скъпоценности пред вратата на стаята му, а около тях запалила хиляди маслени лампички. След това принцесата започнала да разказва на съпруга си приказки и да пее песни, за да не му позволи да заспи. В полунощ, богът на смъртта Яма пристигнал в двореца като приел формата на голяма змия. Ярката светлина на лампичките и блясъка на златото ослепили очите му и не му позволили да намери вратата към стаята на принца. Ето защо, бог Яма намерил удобно местенце върху купчината от бижута, чакайки подходящ момент принца да излезе навън, за да го ухапе, но умното момиче продължавало да пее песни и да разказва приказки, за да задържи съпруга си в стаята. Когато зората настъпила, Яма се измъкнал тихомълком от двореца, без да успее да изпълни казаното според пророчеството и да отнесе душата на момъка със себе си. По този начин, мъдрата принцеса спасила своя съпруг, а деня на това спасение бил наречен „Yamadeepdaan” или „Dhanteras”. От този ден нататък останала традицията по време на този първи ден на Дивали, празнуващите да палят хиляди маслени лампички и да ги нареждат по улицата и домовете си като ги оставят да горят цяла нощ. Запалени маслени лампички се посвещават и на бога на смъртта Яма като се поставят до свещено дърво или храст тулси - босилек.
Празникът на светлината Дивали е посветен и на богинята на красотата и богатството Лакшми, която се почита на третия ден от фестивала, когато се смята, че слънцето преминава през зодия Везни. Според преданията, богинята се появила от водите на млечния океан, когато боговете търсели нектара на безсмъртието - Амрита. Лакшми седяла върху красив лотос и държала в ръцете си гърне, пълно с жълтици. Четирите й ръце са символ на материалното богатство, удоволствието, спазването на Вселенските закони и спасението от кръга на прераждането. Неразтворените лотоси представят завършените дела и духовното усъвършенстване, а разпилените монети постигането на просперитет. Червеното й сари говори за креативна енергия, докато лотосът, в който седи, е извисяването над материалния свят. Слоновете от двете страни на богинята, изсипващи вода от златни съдове върху нея, представляват душевната чистота, благотворителността, себереализацията, мъдростта и царственото начало.
В чест на Лакшми се провежда „Lakshmi Puja” като преди нея всички офиси и домове се почистват, защото богинята обича чистотата и посещава само почистените къщи. След това те се украсяват с гирлянди от разноцветни цветя, по улиците, дворовете, пред входните врати и в коридорите на жилищата се изработват красиви декорации - Ранголи, направени от листенца на цветя или цветни прахчета. Около тях се подреждат множество запалени маслени лампички, които горят през цялата нощ, за да прогонват злите духове и да осветяват пътя на Лакшми. Като символ на дългото очакване на богинята на богатството и красотата, по подовете на къщите се рисуват с оризово брашно или червени прахчета малки стъпчици, напомнящи стъпалата на Лакшми. От храмовете се носи звънът на камбанките и ударите на барабаните и мантрите на свещениците, които целят призоваването на богинята, която със своята светлина да разпръсне мрака и да донесе на човечеството просперитет, просветление и знание.
Пред изображенията на Лакшми се поднасят дарове: сладкиши, ориз, плодове, сандалова паста, шафранова паста, цветя, кокос, кориандър и се поставя златен, меден, сребърен или глинен съд, пълен наполовина с вода, като в него се аранжират листа от манго, бетелов плод, ориз, монети и малка чинийка с ориз. Върху ориза с куркума се рисува лотос, а върху него се поставя малка фигурка на богинята. Статуята на богинята се пръска със смес от мляко, мед, захар, пречистено масло, извара.

По време на празника Дивали се разказва как демонът Наракасура бил победен от бог Кришна. Бохоми Деви (богинята на Земята) имала син Нарака, който бил много зъл и обичал да тероризира съществата в трите свята: небето, земята и подземния свят. За да бъде недосегаем, той поискал от бог Брахма да може да намери смъртта само от ръцете на своята майка. Придобивайки безсмъртието, демонът започнал да граби земите на трите царства като вземал жените и ги правел наложници в своя харем.
Един ден Наракасура узнал, че във войската на бога на бурите Индра има сто свещени слона и пожелал да ги притежава. Той нападнал небесата, разбил армията на боговете, а Индра можел само със съжаление да гледа как демонът разграбва небесното царство. Докато преследвал безсмъртните богове, синът на богинята на Земята забелязал в далечината нещо да просветва. Оказало се, че това е обецата на майката на боговете - Адити. Злият демон обидил Адити и й откраднал обецата. Разярен от постъпката му, Индра поискал да му отмъсти и се обърнал за помощ към единствения, който можел да победи Наракасура - бог Кришна. Богът на бурите се отправил към двореца на Кришна, като го заварил да прекарва времето си със своята съпруга Сатиябама. Индра разказал на владетеля на Дварака за обидата към Адити и го помолил да му помогне да отмъстят на злия демон за това. Като разбрала, че съпругът й ще я напусне, за да отиде на бойното поле, Сатиябама поискала да дойде с него и той се съгласил да я вземе. Кришна призовал свещената птица Гаруда и политнал към непревземаемата крепост на Нарака, скрита зад бариера от магически планини. Планините сами се издигали там, където богът се опитвал да премине, но той ги разрушавал с боздугана си. От непристъпните върхове, върху Кришна се сипел дъжд от оръжия, които богът унищожавал със запалените си стрели. Така той успял да се добере до крепостта на демона. Дворецът на Нарака се охранявал от демона Мура, който имал пет глави. Чудовището опитало да срази Кришна със своите страшни оръжия, но загинало от ръката на бога. Премахнал всички пречки по пътя си, Кришна призовал демона Нарака на двубой и с лекота го убил. Преди да умре, Наракасура разбрал, че чрез смъртта му света се е отървал от злото и затова измолил от Кришна да направи така, че тя да бъде празнувана от хората.
Този ден, в който се празнува смъртта на Нараксура, се нарича „Naraka Chaturdashi” и се отбелязва на втория ден от Дивали, наричан още „Choti Diwali”.
Сутринта на втория ден от Дивали, хората се изкъпват, намазват тялото си с етерично масло и смес от нахутено брашно и ароматна пудра. Навсякъде из улиците се гърмят бомбички, за да уплашат злите демони, а вечерта се палят множество маслени лампички, прогонващи мрака. На този ден се чества и победата на богинята Кали над демона Рактавиджа.
Четвъртият ден от Дивали е посветен на победата на Кришна над бог Индра. Този ден носи името „Govardhan-Puja” . За него съществува предание, според което в градчето Вриндаван живеели хора, повечето от които били овчари и пасели стадата си по покритите със зеленина хълмове на планината Говардана. Те почитали бога на бурите и гръмотевиците - Индра, като всяка година извършвали голям огнен ритуал - Хома, принасяйки жертви на бога за благодарност, че той им изпраща дъждовете, напояващи земята и поддържащи нейното плодородие и зеленина. В пламъците се хвърляло пречистено масло, свещениците произнасяли мантри, колели се овце като дар за Индра, а после се устройвал пир, на който се канели дори случайно минаващи хора. Един ден на този ритуал присъствал самият бог на Вселенското равновесие Вишну в своето прераждане като Кришна. Той гледал как селяните принасят в жертва овцете и си мислел:
„Как може да бъдат убивани тези невинни животни, само заради измолването на дъждовете? Каква е ползата от това? Не е ли по-добре да се почита някой като планината Говардана, която задържа дъждовните облаци над полетата и осигурява изобилна паша за добитъка?”.
Кришна споделил тези мисли със селяните, които се съгласили с него и престанали да принасят жертви на Индра. Разярен от действията им, богът на бурите изревал:
„Как смеят да не ме почитат тези простосмъртни селяни! Нима не знаят кой съм аз и колко съм могъщ!”.
Като казал това, Индра с тътен на гръмотевици и блясък на светкавици изпратил над земята проливни дъждове, продължаващи с дни, от които реките излезли от коритата си, полята се наводнили, а градчето Вриндаван било залято от пороя.
„Какво ще правим сега, къщите ни са потопени, реколтата ни изгни, а ние ще се издавим в буйните води на придошлите реки?” - завайкали се жителите на Вриндаван и обвинили Кришна за своето нещастие.
Изведнъж земята се разтресла под краката им, изплашени, хората побягнали да търсят спасение. Тогава, внезапно тътенът спрял и планината Говардана започнала да се издига все по-високо и по-високо над тях. Учудването на селяните било голямо, когато видели тя да стои като чадър над главата на Кришна, крепяща се върху един от пръстите на ръката му.
„Елате да се подслоните тук, където е сухо и топло.” - поканил жителите на Вриндаван богът. Виждайки благородството на Кришна, грижата му за хората от градчето и разбирайки, че той е прероденият бог Вишну, Индра отдръпнал облаците, спрял дъжда, слязъл на Земята и се поклонил пред бога на Вселенското равновесие.
„Как смееш да използваш мощта си, за да наказваш с нея безпомощните смъртни? Величието, което притежаваш, те е заслепило! Нека твоето наказание бъде да не бъдеш почитан от хората никога повече! Върви и използвай силите си разумно и за добро!” - обърнал се към бога на бурите прероденият в Кришна Вишну.
Зачитането на силите на природата и преклонението пред нея и подвига на Кришна са залегнали в обичая „Govardhan-Puja”, който се практикува с много веселие и ентусиазъм в Пенджап, Бихар, Утар Прадеш и Хариана. Правят се макети на кошара за добитък с пирамидална форма, които се украсяват с цветя и символизират преместената от Кришна планина Говардана. Хората минават покрай нея в кръг като отправят молитви към Кришна. В град Матхура фестивалът е познат като „Anna-Koot” - „Планина от храна” и се празнува като статуята на Кришна се къпе в мляко, облича се в нови дрехи и се украсява със златни бижута, скъпоценни камъни, перли и рубини, а после се приготвят 56 или 109 ястия, които се поднасят пред нея.
В други части на Индия този обичай се нарича „Padwa” и е посветен на победата на бог Вишну над крал Бали и завръщането на владетеля от подземното царство. Някога, много отдавна, живеел крал Бали. Той принадлежал към злите асури, но това не му пречело да бъде добър, справедлив, уважаван и щедър владетел. Един ден той решил да организира голям огнен ритуал - Хома и да призове с него бог Брахма, който да изпълни някое негово желание. Кралят построил голяма клада, поканил хиляда свещеника, които рецитирали свещените мантри, пожертвал като дар за Брахма най-добре охранените животни от стадата си и раздал земя, добитък, злато и дрехи на всеки. Боговете гледали смутено действията на Бали и се питали дали той няма да постъпи като злите демони Равана, Нарака и Махишасура и да поиска да стане безсмъртен, а след това да се впусне да тероризира небето, земята и подземното царство. С тези свои съмнения, безсмъртните богове се отправили към двореца на бога на Вселенското равновесие да го помолят да спре ритуала на Бали, докато не е станало късно.
„О, пазителю на света, крал Бали провежда огнен ритуал, с който да призове великия Брахма, спри го, преди да е поискал неговото желание да бъде изпълнено! Помниш ли какво се случи, когато демоните Нарака и Махишасура получиха своето безсмъртие?” - обърнали се те към Вишну.
„Ще го направя, но не е ли крал Бали добър и справедлив владетел?” - отвърнал богът.
„Да, такъв е, ала способностите, които ще получи, може да го направят жесток.” - казали останалите богове.
„Прави сте, ще трябва да спра ритуала преди кралят да ни донесе неприятности” - съгласил се богът на Вселенското равновесие.
През това време Бали бил доволен от начина, по който протича неговия ритуал: той нахранил хиляда свещеници, раздал земи на хиляда благородници, наградил хиляди хора на изкуството, намерил домове за сираците, облякъл селяните и се погрижил за бедните и слабите.
„Сигурен съм, че бог Брахма ще бъде доволен. Само въпрос на време е да се появи пред мен и да ме възнагради.” - мислел си кралят.
Точно в този момент малко джудже влязло в залата за жертвоприношения.
„О, велики кралю, виждам, че ти раздаваш дарове, може ли да дадеш нещо и на мен?”- попитало то.
„Разбира се, никой няма да бъде върнат! Искай каквото решиш и то ще ти бъде дадено!” - обърнал се към джуджето Бали.
„Не искам много, само три стъпки земя, тя ще ми бъде достатъчна.” - отвърнало малкото същество.
„Можеш да поискаш повече: голямо имение, богатство, дрехи, храна и може би красива съпруга...” - щедро предложил кралят.
„Не, не, нямам нужда от такива неща, само три стъпки земя ще ми стигнат.” - поклатило глава джуджето.
„Така да бъде, ще имаш твоята земя!” - обещал Бали.
Щом получило обещанието, джуджето започнало да расте, протегнало се и направило първата си стъпка, с която, за изненада на всички, покрило целия свят. То ставало все по-голямо и по-голямо и втората му стъпка обхванала небето. Издигайки се над другите още веднъж, превръщащото се във великан джудже вдигнало крака си, за да направи своята трета крачка, но за нея нямало вече място нито на небето, нито на Земята.
„Ти ми обеща три стъпки земя, къде да поставя крака си сега?” - попитало то краля.
Като разбрал, че пред него седи самият бог Вишну, Бали коленичил пред него и казал:
„Аз винаги изпълнявам обещаното, искаше три стъпки земя и ще ги имаш. Стъпи върху главата ми, велики боже на сътворението на Вселената...!”.
Вишну поставил крака си върху главата на краля и той потънал в подземното царство, а боговете отдъхнали от страховете си. Хората в царството на Бали не били щастливи. Те обичали своя владетел заради добротата и щедростта му и не искали да се разделят с него. Богът на сътворението на Вселената също съжалявал за постъпката си, защото и той като другите обичал Бали, ето защо решил да му позволи да се връща от подземното царство на земята един път в годината - на шестнадесетия ден от месец Картика, което е четвъртият ден от Дивали за радост на неговите поданици.
През този втори ден от фестивала се изпълнява и обичая „Gudi Padwa”, свързан със семейството. Жените слагат на челата на своите съпрузи Тика, закачат на вратовете им гирлянд от цветя и изпълняват ритуала Аарти, като се молят за тяхното здраве и дълъг живот. От своя страна съпрузите подаряват на жените си различни подаръци като благодарност за обичта на съпругите си и грижите, които те полагат за тях. Родителите канят на гости дъщерите си, които са оженени скоро, заедно със съпрузите им, като организират специален обяд и им поднасят подаръци.
Петият ден от празника на светлината е посветен на обичта между братята и сестрите и е наречен „Bhai Duj”. Той е свързан с легендата за бога на смъртта Яма и неговата сестра Ямуна. Ямуна била дъщеря на бога на слънцето Сурия и съпругата му Самджна. Твърди се, че Самджна била по-хубава от мъжа си и много по-умна от него, но не можела да застава пред лицето му, без да затваря очи, заради сиянието, което излъчвал.
Веднъж слънчевият бог, разярен от държанието на жена си, я попитал защо постъпва така, а тя му отговорила, че блясъкът на аурата му я заслепява. Сурия не поискал да прояви разбиране към думите на жена си и започнал да я отбягва. След като му родила още две деца - Яма и Ману, тя не издържала поведението на мъжа си и се върнала при своите родители. За да го заблуди, умната Самджна направила от сянката си своя двойница - Чая, която заживяла със Слънцето, вместо нея. Чая родила на Сурия син, който, като всяка мащеха, обичала повече от останалите деца. Ману приел това отношение, но Яма не можел да се примири. Воден от гнева си, той заплашил Чая. Тогава тя го проклела да загуби крака, с който се опитал да я ритне. Яма се изплашил, отишъл при баща си с молбата да отмени проклятието. Слънчевият бог разбрал, че Чая не е истинската му жена, изгонил я и тръгнал да търси Самджна. Щом я открил, се разкаял за постъпката си и помолил майстора Твашта да отнеме част от сиянието му, за да може съпругата му да стои пред него, без да затваря очи. На неговия син Яма била присъдена важна роля, той се превърнал в господар на подземното царство. Ямуна обичала много своя брат и новината, че няма да може да го посещава в царство на сенките я натъжила. Тя плакала толкова дълго, че от сълзите й се образувала цяла река, която боговете нарекли на нейно име. Самата Ямуна те превърнали в богиня на нощта, носеща отчаянието на залеза и надеждата на утрото. Трогнати от обичта на момичето към Яма, великите богове й позволили в един ден от годината да посещава брат си, за да го види и да му занесе малък дар - ракхи, символ на загрижеността й за неговото здраве и щастие. От своя страна, богът на подземното царство също посетил сестра си след дългата им раздяла. Тя го приела с много радост, поставила Тика на челото му, за да го пази от злото и го нагостила богато. За да покаже своята обич към нея, Яма я дарил със способността да пречиства всички грехове на онзи, който й дойде на гости в деня, наречен „Bhai Duj”, или деня, когато той посетил Ямуна.
Вярва се, че всички сестри, които на този ден поставят тика на челото на братята си, ще ги предпазят от злините.
По време на „Bhai Duj” сестрите се молят за дълъг и успешен живот на братята си, черпят ги със сладки, а те им подаряват различни подаръци. Този ден е и последният от празника Дивали. Фестивалът е посветен не само на светлината, победата на доброто над злото, душевното пречистване и усъвършенстване и богинята на красотата и богатството, но с него се чества Новата година в Индия. Хората си разменят подаръци, срещат се с приятели и чрез светлината на запалените маслени лампички благодарят за хубавите неща, които са им се случили през отиващата си година. Тази светлина е и символ на победата на знанието над тъмнината на непросветеността.
Дивали се празнува и като земеделски фестивал, по време на който селяните благодарят на боговете за реколтата, която са им дарили и се молят за плодородието на земята.
Празникът се чества от различните религии в Индия: будизъм, сикхизъм, джайнизъм и е еднакво важен за всички тях. В будизма, чрез фестивала се отбелязва разпространението на религията от император Ашока и той носи името „Ashok Vijayadashami”.
За сикхите Дивали е свързан с успешните преговори на гуру Харгобинд Джи с император Джахангир за неговото освобождаване и освобождението на петдесет и двама последователи на Харгобинд от затвора в Гвалиор. Денят се нарича „Bandi Chhor Divas”, което означава „Ден за освобождаване на затворниците” и се празнува със запалването на хиляди маслени лампички в „Златния храм” в Амристар.
Джайнистите празнуват „Deva Devali”, денят, на който богът на джайнистите Махавира получава своето просветление.