Дурга пуджа - молитва за закрила към богинята-войн

Дурга Пуджа е един от големите хиндуистки фестивали, който се празнува с грандиозни тържества по цялата страна. Той е най-важното социокултурно събитие и най-важният празник през годината в щата Западна Бенгалия и Трипура. Освен на територията на Индия, фестивалът се провежда в Непал и Бангладеш. Празненствата продължават цели десет дни, като през това време се отдава почит не само на богинята - войн Дурга, но и на Лкшми, Сарасвати, Ганеша, Шива, Картикея. Празникът е познат и под името Durgotsava и включва в себе си още няколко празника: Mahalaya - честване на предците; Shashthi - в чест на богинята, защитничка на децата, а също богиня на плодородието, растителността и новата луна; Maha Saptami - посветен на богинята на мъдростта, словото и изкуствата - Сарасвати; Maha Ashtami - посветен на богинята Кали и деветте превъплъщения на Дурга (чества се и Kumari Puja - неомъжените момичета се почитат като образ на самата богиня); Vijayadashami - победата на доброто над злото. По време на борбата за независимост на Индия, богинята Дурга се превръща в неин символ.

Митологията разказва, че бащата на демона Махишасура - Рамба, бил цар на асурите. Веднъж той се влюбил в принцеса Шиамала, която била прокълната да живее, преобразена в бивол. От техния съюз се родил страшния демон Махишасура, който по собствено желание можел да приема образа на човек или бик. Скоро той прострял своето насилие над небето (swarga loka), земята (prithvi) и подземното царство. Успял да победи бога на гръмотевиците Индра и да изхвърли Девите (боговете) от тяхното небесно царство. Нито боговете, нито хората можели да го победят и да отнемат властта му. Един ден безсмъртните, предвождани от бога - сътворител на Вселената - Брахма се запътили към земята на вечното блаженство - Вайкунта, където се намирал дворецът на бога на вселенското равновесие Вишну, за да поискат от него съвет. Заварили го излегнат върху змията Аната Наг, обгръщаща цялата Вселена, а до него се бил настанил богът на сътворението и разрушението - Шива, с който Вишну обсъждал делата на злия Махишасура. Щом двамата чули, че демонът обсебил небето, земята и подземното царство, те се ядосали и от телата им изригнал поток от ярка светлина, която заблестяла над трите свята. От този горящ стълб се появила богинята - войн Дурга, създадена от Вселенския разум Брахмана (Атман), от който били родени и другите богове. Отначало никой не повярвал, че това красиво момиче може да победи могъщия демон, но когато Дурга се разсмяла, а смехът й предизвикал силен земен трус, разтърсил трите свята и безсмъртните Деви разбрали, че тя ще срази Махишасура. Те подарили на богинята своите могъщи оръжия: Шива й дарил своя тризъбец, Кришна - своя въртящ се диск, Варуна - богът на океана, й дарил раковина, прогонваща злото, а Агни - богът на огъня, бълващо огън оръжие. Царят на боговете - Инда, дал на девойката - войн гръмотевици, богът на вятъра Ваю - стрели, богът на водите - примка, а богът на смъртта Яма - железен прът. Наред с красивите дрехи и бижута, Дурга получила в дар лъв със свръхестествени сили. Щом седнала върху него, той изревал така, че от земята се надигнали нови планини, вълните на океаните достигнали до небето и с трясък се стоварили върху сушата, а от предизвикания трус много острови потънали и съществували с векове хълмове и планински вериги пропаднали в земните недра.
Махишасура и неговото войнство от демони изплашено наблюдавали страшните катаклизми, които застрашавали да погълнат трите свята. Напразно чудовищния демон се опитвал да се противопостави на богинята, сменяйки своята външност като се превръщал в лъв, човек и бивол, но тя винаги го побеждавала. От нея се излъчвала ослепителна светлина, която парализирала Махишасура и карала силите му да отслабват. Накрая Дурга успяла да отсече главата на демона и така спасила боговете и хората от страшната му власт.

Според друга легенда, преди да замине за Ланка, Рама организирал огнено жертвоприношение, с което да помоли Дурга да му дари успех в начинанието. Ритуалът, на който присъствал брата на владетеля на Айодия - Лакшман и предводителя на ванарите - Хануман, продължил цял ден, като пред изработената от глина скулптура на богинята - войн били поднасяни плодове, цветя, листа от свещеното растение тулси, а маймуните танцували и пеели, за да умилостивят Дурга. Каквито й сили да полагали, тя не се появила, за да изслуша молбата на Рама. С натежало сърце, той се обърнал за съвет към брата на Равана - Вибхишана, който, за разлика от злия демон бил мъдър, отзивчив и добронамерен. Вибхишана го посъветвал да донесе на богинята - войн сто и осем сини лотоса, които тя обожавала. Намирането им не било лесна задача и за изпълнението й трябвало да изминат десет години. Когато това време изтекло, Хануман и владетелят на Айодия се завърнали от дългото пътуване, като донесли цветята. Рецитирайки мантри, Рама започнал да поднася едно по едно красивите лотоси пред изображението на Дурга. Решена да изпита до край неговата преданост към нея, богинята откраднала едно от цветята и го скрила. Като не го намерил, Рама решил да извади окото си, което било синьо и да го подари на Дурга, вместо загубения лотос, но в мига, в който посегнал към колчана със стрели, за да извади една от тях и да избоде с нея окото си, богинята го спряла и го благословила, като му обещала да помогне за победата над Равана. Изпълнен с радост, владетелят на Айодия провел молитва, посветена на Дурга на деветия ден от лунния цикъл, а на десетия ден изкъпал скулптурата й в реката и се отправил към Ланка с войската си. Така, според митологичните разкази, се сложило началото на празнуването на Дурга Пуджа.
Началото на този фестивал в Бенгалия е някъде към 16 век, когато земевладелците от Малда и Динаджпур започнали да организират празненства, посветени на богинята - войн. С времето тези празненства прераснали в масов фестивал. Barowari Puja или масовата проява на (Дурга Пуджа) възниква в 1790 г., с идеята на дванадесет приятели от Гуптипара да се събират и да отслужат молитва, отправена към Дурга. Колективното празнуване на фестивала се въвежда в Калкута от раджа Харинат в 1832 г.
През 1910 г. се празнува Sarbajanin Durga Puja, преминаваща от празнуване на колектива в празнуване на общността.
При британското владичество, британските офицери и войници също започват да празнуват Дурга Пуджа, като почитат скулптурата на богинята.
В 1765 г., представителите на Източно индийската компания провеждат грандиозна церемония по време на Дурга Пуджа, като благодарност към божеството. Почитането на Дурга от страна на официалните представители на британската власт е забранено през 1840 г., но въпреки това при преместването на седалището на Английската източноиндийска компания от Калкута в Делхи и с преместването голям брой хора от едното място на другото, честването на богинята - войн продължава и в 1910 г. се утвърждава и в Делхи.
Вярва се, че през шестте дни от празненствата, Дурга слиза на земята сред хората и трябва да бъде посрещната подобаващо. По цялата страна се построяват временни храмове - pandal, инициативата за издигането, на които се поема от управителни комитети, организиращи празненството по райони. Спонсорството се поема от едри земевладелци и богати хора, които прибавят своите дарения към парите на общността. Направата на pandal следва определен архитектурен дизайн и е съобразен с отделеното пространство в населеното място. Видът на пандалите варира от обикновена шатра от бамбукови пръчки, покрити с плат, до традиционни архитектурни решения, напомнящи хиндуистки храмове, сложни модернистични дизайнерски решения, декорирани с много светлини, цветя и орнаменти или ярко оцветени, излезли от света на фантазията приказни съоръжения. Следващата крачка в подготовката на тържеството е изработката на скулптурите на богинята, процес, съпътстван със сложни религиозни ритуали и подчинен на традиционни изисквания. Глината за направата на фигурите се събира от бреговете на свещените реки и след освещаването й се докарва в работилниците на скулпторите.
По една от скулптурите работят цели екипи от художници, като вътрешната структура се изгражда от бамбукови пръчки и слама, които се покриват със слоеве глина. След прикачването на главата, краката и дланите и покриването им с втори слой глина, се започва оцветяването на фигурата. Преди да нарисуват очите на Дурга, художниците постят няколко дни, като приемат само зеленчукови храни. Когато скулптурата е напълно завършена, започва нейното украсяване с бижута, цветя и обличането й в сари. В ръцете й се поставят характерните за нея оръжия и статуята се закрепва върху скулптуриран лъв или тигър, който от своя страна е монтиран върху
висок пиедестал, предварително подготвен във временния храм. Около скулптурата се аранжират изображения на демона Махишасура, богините Лакшми и Сарасвати, бог Вишну и Ганеша, както и скулптури на Рама и Шива.
Пред така подредените скулптури, хората поднасят цветя, плодове, кокосови орехи, специално приготвени храни, вода от свещените реки или дъждовна и изворна вода, раковини, различни растения, ароматни пръчици, мед, пречистено масло, листа от тулси, отправяйки своите молитви към Дурга. Три пъти на ден свещениците изпълняват арати в прослава на богинята, като произнасят специални мантри и пеят химни в нейна чест. Специално за този празник е предназначена Durga Puja Mantra, с която Дурга се описва като символ на божествената сила, всепроникващата и сътворяваща космическа енергия, мира, интелекта, благосъстоянието и нравствеността:
„Om Jayanti, Mangala, Kali, Bhadrakali, Kapalini. Durga, Shiba, Kshama, Dhatri, Swaha, Swadha Namahstu Te.
Esha Sachandana Gandha Pushpa Bilwa Patranjali, Om Hrring Durgaoi Namah.”
Заедно с това се произнася и Devi Mantra, или Durga Slokas:
„Ya Devi sarva bhuteshu Matri rupena samsthita
Ya Devi sarva bhuteshu Shakti rupena samsthita
Ya Devi sarva bhutesu Shanti rupena samsthita
Namestasyai Namestasyai Namestasyai Namoh Namah...!”.

„Богинята, вездесъщ образ на Вселенската богиня - майка,
богинята, превъплъщение на силата,
богинята, вечен символ на мира -
прекланям се пред нея, прекланям се пред нея, прекланям се пред нея...!”

Празнуването на Дурга Пуджа преминава през няколко етапа:

Mahashashti - представя времето, когато богинята слиза на земята сред хората заедно със своите деца. На този ден Дурга се посреща с музика от фанфари и тъпани - dholak. Провежда се ритуал по разбулване на лицето на статуята, поставена в нейния временен храм. Извършват се и няколко други церемонии: Bodhon, Amontron и Adhibas, след което същинският празник може да започне.

Maha Saptami - на втория ден, още с настъпването на утрото, един клон от дърво, в което се смята, че присъства божествения дух, заедно с клоните от още осем други дървета, завързани за основния клон с пълзящо растение, се занасят до близката река с пищна процесия, като свещеникът носи връзката от клони - „Nabapatrika". Тази връзка представя деветте различни превъплъщения на Дурга и в нея се поставят клончета от: бананово дърво, ориз, дървото на Ашока, нар, змийска хурка, дървесна ябълка, куркума, колоказия, джаянати. Всяко едно от клончетата има своето специфично значение. Бананът символизира божествената майка Брахмани, колоказия - богинята Калика, куркумата - Дурга, дървесната ябълка - Шива, нарът - богинята Рактадантика, убила демона Вапрачит, оризът е символ на богинята Лакшми, змийската хурка - Чамунда, дървото на Ашока - Сокрахита, джаянати - Картики.
След изкъпването в реката, клончетата се увиват в жълто сари с червен бордюр и се поставят в панадала от дясната страна на богинята или от дясната страна на бога на семейното щастие, словото, премахването на пречките и мъдростта - Ганеша. Върху сарито, на мястото, където би трябвало да се намира челото, се поставя червен прах, като това се прави при женените жени.
Когато със специален ритуал се вдъхне живот на изображението на богинята - войн, на изображенията на останалите богове, подредени покрай нея, се поднасят дарове.

Maha Ashtami - е третият ден от празненството, през който се принася в жертва бик или бивол, за да се отбележи победата на Дурга над демона - бик Махишасура.
На този ден се провежда и Kumari Puja, обожествяването и преклонението пред момиче на възраст от 1 до 16 години, което представлява превъплъщението на Дурга в човешки образ.
Това момиче не трябва да е женено, да не участва в обществени дела, да няма приятел и да е девствено. Момичето е олицетворение на божествената енергия и, в зависимост от необходимостта на дадения момент, се избира от различни касти и е на различна възраст. Избраната обикновено е от кастата на брахманите и ако е на четири години представя богинята Калияни (Шакти), пред която се молят за плодородие и мъдрост; ако е нужно извоюването на победа, момичето се избира от кастата на войните - кшатриите и трябва да е на шест години, за да представя богинята Кали. На деветгодишна възраст момичетата се считат за превъплъщение на Дурга, а на десет години - за сестрата на Кришна и жена на Арджуна Субхадра. На седемгодишна възраст момичето е символ на богинята Чандика, на осем - на Самхави, а на пет - Рохини, майка на Баларама и Субхадра. Шестнадесетгодишно момиче се избира от кастата на вайшиите, за да представлява богинята на просперитета и богатството Лакшми, двегодишното дете е богинята Сарасвати, на три - представя тримата основни богове: Шива, Брахма и Вишну или Тримурти, а на четиринадесет - богинята на семейството и майчинството - Амбика. Пред Субхадра се молят за изпълнение на най-съкровените желания, пред Тримурти - за дълъг живот, а пред Дурга - за премахване на всички трудности и постигане на трудни цели или за защита от злото.
Счита се, че поклонението пред момичетата, превъплъщение на богинята - войн по време на Kumari Puja ще донесе на хората здраве, мъдрост и изпълнение на техните желания и ще ги освободи от бедността и страданието. Преди пред момичето да бъдат поднесени дарове, то се качва на дървена маса, краката му се измиват, облича се в червено сари и се окичва с цветя и накити. На главата му се поставя корона и се завежда да седне на специално подготвен трон. Вярващите оставят пред олицетворяващото Дурга момиче ароматни пръчици, сладкиши, бонбони, плодове, малки суми пари, паста от сандалово дърво и цветя. Преклонението пред детето символизира и преклонението пред божественото във всеки един човек.

Maha Navami започва след края на Sandhi puja и е изпълнен с песни, танци и културни мероприятия. Заедно с това се извършват и религиозни ритуали, които завършват с Maha aarti и пред богинята се поднасят специално приготвени храни - navami bhog, както и листа от бетел, пречистено масло - гхи, сладки, мед, извара, захарна тръстика (захар) и Pan masala (смес от кардамон, канела, мента, плодове от арека, лимон, увити в лист от бетел). Освен тези дарове, се поднасят цветя и ароматни пръчици. В някои части на Индия се прави огнено жертвоприношение - Хома.

Dashami е последният ден от фестивала, след който с тържествена процесия - Visarjan, богинята се занася до реката или океана и там се потапя във водата, като символично завръщане в нейния дом - планината Кайлаш. Малко преди идола да бъде изнесен от пандала (временния храм), женените жени от всички възрасти се събират в него и посипват синдур върху косите си или намазват с него лицето си при ритуала Sindur Khela. Синдур се поставя от свещениците и върху главата на богинята и жените се черпят със сладки.
Този ден се нарича и Vijaya Dashmi и отбелязва победата на доброто над злото. Заедно с почитането на Дурга, се почита и победата на Рама над демона Равана, като се организират представления - Ramlila, описващи подвига на принца на Айодия, а вечерта на същия ден се изгарят специално направени чучела на Равана, като се вярва, че така се изгаря всяко зло.

Празникът Durga Puja е един от най-големите празници в Индия, отбелязващ преклонението на хората пред природата, Вселенската енергия, божественото в човека и победата на доброто над злото.
Той е израз на борбения дух на индийския народ, на здравата му връзка с миналото, на независимия му дух и мъдрост.