Джамията Вазир Хан в Лахор - една персийска приказка

Тя е поезия, застинала в цветове, форми и изображения. Носи неповторимостта на персийската архитектура и магичната неповторимост на персийските приказки. По фасадата и стените й е разстлан килим, събрал всички цветя от градините по света, цялото многообразие от геометрични мотиви и калиграфски надписи.
Джамията „Вазир Кхан” в Лахор е неповторимо бижу в архитектурната колекция от сгради, построени по времето на мугалския император Шах Джахан. Тя се издига в близост до врата „Делхи” на крепостта Лахоре, а за построяването й са били нужни цели седем години. Джамията носи името на придворния лекар на Шах Джахан - Хаким Шаик Лам-уд-дин
Лансари. Заради своята честност и мъдрост при разрешаването на различни проблеми и спорове, както и безспорни лекарски умения, Хаким се издига до главен съдия - кадия и ръководител на армия от 30 000 раджпути - мюсюлмани. По-късно той е назначен за губернатор на Лахор (Субахдар) и като такъв разгръща строителство на бани, пазари, сараи, градини и джамии. Възхитен от неговата дейност, мугалският император му дава титлата Wazir Khan - главен министър, отговарящ за военната и гражданска администрация. Хаким става губернатор на Сирхинд и е известен с конфликта си със сикхите и заповедта за екзекуция на техния гуру, поет, войн и философ - Гобинд Сингх. Вазир Хан е убит през 1710 г. по време на битката със сикхската армия на Банда Сингх Бахадур.
И до днес не се знае кой е бил архитектът, проектирал джамията „Wazir Khan”. Споменават се имената на няколко известни за времето си архитекти: Абдул Карим, Али Мардан Хан, Мула Аллаулмулк Туни и прочутия архитект на Тадж Махал - Устад Ахмад Лахори. Джамията е изградена от тънки червени тухли и загражда правоъгълно пространство, до което се достига през две импозантни врати. На четирите краища на ограждащата фасада са издигнати високи осмоъгълни кули, а по дължината на тази фасада откъм дворното пространство във вдлъбнати ниши се намират малки помещения. Стените на външната фасада и кулите са покрити с килим от вертикални и хоризонтални и аркообразни пана, изработени по специална техника - Каши, представляваща инкрустирана керамика с глазура, която я предпазва от атмосферните условия. Тези керамични пана са наситени с растителни, геометрични мотиви и калиграфски надписи, цитиращи строфи от Корана. Над централната зала за молитви са поставени пет купола. Кулите (минарета) са стъпили върху покривното пространство на сградите, симетрично разположени от лявата и дясна страна на входа на джамията и молитвената зала. Те завършват с осмоъгълен балкон, съставен от керамични фризове с красиви геометрични мотиви в жълто-синьо и бяло и парапет с елегантен каменен параван. Минаретата завършват с куполи, богато обсипани с глазирана цветна мозайка и подпирани от колони с декорирани капители. Невероятни цветни апликации украсяват вътрешната страна на осмоъгълните козирки, легнали върху колоните и долната част на осмоъгълните балкони. Апликациите изобразяват цветя, дървета, цветни венци, лози, увивни растения, разстлани сред сложни геометрични форми, фризове и арковидни пана.
Вратата към молитвената зала е вдадена във висока арковидна ниша, чиито таван е с разкошна декорация от начупени неправилни форми в хармонични пастелни цветове, събрали в себе си изображения на цветя и разцъфнали растения, смайващи със своето многообразие. Под тавана в тесни арковидни ниши са вплетени строфи от Корана. Цялата фасада на входната врата, издържана в типичен персийски стил, е покрита с бордюри от цветна апликация, фриз с калиграфски надписи и плитки арковидни ниши, украсени с мотиви на цветя. Главната порта на джамията, водеща към двора, е повдигната на пиедестал от червен пясъчник и до нея се достига посредством няколко стъпала. Предната фасада има формата на правоъгълник, обсипан с глазирана цветна керамика. От лявата и дясната страна на тази фасада са изградени висящи балкони с парапети от каменна резба, подобна на каменните паравани, лежащи върху красиво орнаментирани и изрисувани конзоли. Богато декорираните им куполи са с растителни и геометрични мотиви в синьо, жълто и бяло.
Вътрешната част на голямата ниша, в която е разположена арковидната врата за правоъгълното вътрешно пространство, е украсена по подобие на нишата на входа на залата за молитви. Разликата се състои в това, че на мястото на тесните арковидни ниши с калиграфски надписи от корана, тук има три арковидни прозореца, гледащи към обширното вътрешно пространство на главната порта. Това пространство е оформено като покрит пасаж на два етажа с арковидни балкони и стени, декорирани с пана от цветна мозайка с растителни мотиви. Върху покривното пространство на централната порта са разположени купол и две малки кули, а по краищата му минава парапет с мозаечен фриз. В двора на джамията „Wazir Khan” е и гробницата на иранския светец Саед Мухаммад Ишаг. Тя е семпла сграда с гравирани колони, украсена с рисувани цветя и ограда бял каменен параван. По средата на дворното пространство е изградено и правоъгълно езеро. Интериорът на сградата впечатлява с разнообразието на цветове и форми. Таваните й са пъстър килим от цветя, събрани в оцветени с пастелни цветове, начупени геометрични форми, придаващи раздвиженост и изящност. По стените са разстлани пана с рисувани изображения на вази с цветя, букети, разцъфнали дървета, увивни растения, бордюри с растителни мотиви, медальони и арковидно оформени полета с калиграфски надписи, цитиращи строфи от Корана.

Невероятната изящност на архитектурата и декорацията на джамията „Вазир Хан” в Лахор напомня за мисълта на отшелника Вашиста - един от седемте божествени мъдреци на хиндуизма: „Бог не е Вишну, Шива или Брахма. Той не е слънцето, нито луната, не е Брахмана, нито краля, не си ти, не съм аз. Той не е мисълта, няма форма, а е в онази красота, която няма начало нито край.”.