Фатехпур Сикри - градът, където всички религии живеят помирени
Градът Фатехпур Сикри бил построен от Акбар върху скалист хребет, продължение на планинската верига Виндия. Той се намира на брега на голямо естествено езеро в район, населяван още от праисторическата епоха.
За първи път името на Сикри се споменава в хрониките, описващи живота на мугалския император Бабур - „Бабурнама”. Императорът посещава това място малко преди битката му с легендарния раджпутски владетел на Мевар Рана Санга. След разгрома на армиите на Мевар на 17 март 1527 г. в битката при Канва, Захир Уд-дин-Бабур получава власт над северна Индия и в чест на своята победа създава в Сикри красиви градини, езерен дворец "Jal Mahal” и стъпаловиден кладенец „baoli”. Според легендите новата столица на мугалската империя - град Фатехпур Сикри, е изграден заради преклонението на император Абул Фатх Джалал Уд-дин Мохаммад Акбар (Shahanshah Akbar-e-Azam) - Акбар Велики пред суфиста - светец и отшелник Шаик Салим Чисти и в чест на раждането на първия му син Нур Уд-дин Салим Джахангир. Салим Чисти бил прочут софист от ордена „Чисти”, известен с откровеността на своите последователи, любовта им към хората и тяхната толерантност. Говорело се, че Салим може да прави чудеса, ето защо Джалал Уд-дин отишъл при него да измоли наследник за своя трон.
Великият император имал всичко, което някой можел да си пожелае: голям и красив палат, слава и почести, обичта на своите поданици, любима жена, но нямал син, който да приеме властта от него.
Веднъж, когато той отишъл на поклонение в храма на суфисткия светец Хазарт Ашраф Джахангир Семани в северна Индия, го осенило прозрението, че за да има кой да наследи трона на мугалите трябва да се срещне с Шаик Салим, който живеел и проповядвал в отдалечените краища на пустинята. Когато след дълго и изморително пътуване Акбар пристигнал там и разказал на светия мъж за мъката, която се таяла в сърцето му, проповедникът го благословил да му се родят трима сина.
Скоро след тази благословия на бял свят се появил първия от синовете му - Нур Уд-дин Салим Джахангир, който мъдрият император в знак на благодарност кръстил на двамата суфистки свещеници - Салим и Хазарт. Толкова голямо било преклонението на Джалал Уд-дин пред Салим Чисти, че издигнал град, наречен Фатехпур Сикри около мястото, където мъдрецът изнасял своите проповеди. Когато в 1571 г. синът на Акбар - бъдещият император Джахангир станал на две годинки, баща му решил да премести столицата на империята си от Агра в Сикри.
Въпреки невъзможността му да се научи да чете и пише, Джалал Уд-дин бил голям поклонник на науката и образованието. Във Фатехпур Сикри той събрал около себе си деветима блестящи учени, наречени Navratnas. От тях императорът се учел на философия и управление на държавата. Първият от тези деветима царедворци бил Абул Фазал, който бил историограф на владетеля. За седем години той написал три тома, в които описвал живота и делата на Акбар. Най-известният от тези томове бил третият, познат под името „Ain-i-Akbari” . Фазал направил и един успешен превод на Библията на персийски.
Негов брат бил най-любимият поет на императора - Абу ал-Фаиз-ибн Мубарак, чийто баща Мубарак Нагори бил известен учен, който се занимавал с гръцка и ислямска философия. Фаиз бил вторият от деветте мъдреци.
Миан Тансен, третият от Navratnas, се занимавал с музика и бил един от най-прочутите музиканти и композитори в онази епоха. Той бил роден в 1506 г. в семейството на брамина Макрант Пандей, който освен свещеник в храма на Варанаси, бил също така блестящ поет и музикант.
По онова време хиндуистката музика се преплитала с множество персийски и централноазиатски мотиви. В своите по-късни музикални произведения Тансен продължил тази традиция. Първоначалното си музикално образование той получил от своя учител Свами Наридас в прочутата тогава школа в крепостта на раджа Ман Сингх Томар - Гвалиор. Историята разказва, че Тансен заедно със своя баща заминал за Харидас. Там младият музикант се впечатлил от хиндуисткия музикален стил, наричан „dhrupad” и композирането на песни на езика на местните жители. След смъртта на Макрант Пандей, бъдещият голям композитор се върнал в родния си град, където често отивал да пее в храма на бог Шива и посещавал уроците на духовния си наставник: софиста - музикант Мухаммад Гават Гвалиари. По време на пребиваването си във форт Гвалиор, Тансен се запознал с много други музиканти, с които обменял своите познания. Между тези хора била кралицата на Гвалиор - Мригнаяни, която била почитателка на музиката.
До 1562 г. Миан бил на служба като придворен музикант при Рамачандра Багела, но в последствие, когато Акбар научил за големия му талант, извикал музиканта при себе си. Така Тансен станал един от деветимата велики умове в двора на императора. За неговото пребиваване там легендата разказва, че голяма роля изиграла дъщерята на Джалал Уд-дин - Мехеруниса, която била влюбена в музиканта. Когато Миан Тансен се оженил за дъщерята на императора, приел исляма и на своето първо представление пред мугалския двор получил като дар 100 000 златни монети. Животът на композитора бил тясно свързан с Фатехпур Сикри. В града, в близост до мястото за публични срещи - „Diwan-i-Aam” и до днес се намира квадратно изкуствено езеро - „Anup Talao”, в средата на което се издига каменна платформа, заобиколена от парапети, напомнящи ажурни паравани. До нея се достига по четири симетрично разположени на четирите й страни мостове. Върху тази платформа, Тансен изнасял своите концерти по различно време на деня пред отбрани личности от императорския двор.
Една легенда разказва, че веднъж Джалал-Уд задал на великия музикант следния въпрос: „Ти си прекрасен певец, кой е твоятт учител? Коя велика личност е вляла толкова сладост и страст в твоя глас? Колко велик трябва да е твоятт учител, за да създаде ученик като теб?".
Миан смирено отговорил на всичките въпроси на владетеля като не забравил да назове името на своя учител - Свами Харидас-джи. Певецът обяснил на Акбар, че Свами живее в дълбините на гората, почита единствено бог и няма да се преклони пред никой, дори това да бъде повелителя на мугалите. Акбар гневно настоял Харидас да се яви пред него и заплашил, че ако не дойде, той сам ще му отреже главата.
На Тансен се наложило още веднъж да разясни на Джалал, че учителят Свами не се бои от нищо, освен от Бог и ако владетеля желае да го види, то трябва сам да отиде при него. Мугалският император заповядал на охраната си да се подготви за пътуването, но това негово решение било отново осуетено от думите на Миан: „Ваше Величество, ако моят учител види толкова много хора да идват с Вас, той със сигурност няма да Ви приеме - трябва да отидете съвсем сам и то в ранните часове на деня”. На другия ден, още в ранни зори, Джалал Уд-дин и Тансен се отправили към колибата на Свами. Когато доближили до мястото, където живеел възрастният музикант - отшелник, те чули омагьосваща музика. Харидас пеел химните за утринна молитва толкова изумително, че Акбар забравил за света около себе си и прехласнато се заслушал. Минали часове, а прекрасната песен се леела във въздуха. Щом отшелникът спрял да пее и започнал да медитира, императорът тръгнал обратно към двореца, запазил завинаги в сърцето си вълшебството на мелодията, която бил чул. Не прекрачил още прага на палата, владетелят изпратил да повикат Тансен и когато придворният музикант се явил пред него, повелителят на мугалите го запитал защо, за разлика от гласа на Харидас, неговият глас не буди в душата му същите чувства. Отговорът, който получил от Миан се загнездил като ценен урок в паметта на Акбар: „Ваше Величество, аз пея за Ваша радост и удоволствие, чакайки награда. Песните и поемите ми са средство за получаване на Вашето одобрение, а моят учител не очаква нищо в замяна. Той просто изразява емоциите си, пеейки за свое удоволствие и възхвала на Бога. Неговите песни са магически, защото те са израз на преливащата му любов и радост, които той наистина изпитва.”
В един кратък миг Джалал Уд-дин научил нещо много важно: „Нищо не може да излекува душата така, както чувствата, а пък чувствата не могат да бъдат излекувани от нищо друго, освен от душата”.
Според много истории, мелодиите на Тансен имали силата да укротяват дивите животни, да запалват изгасените свещи и да довеждат дъжда.
Великият музикант Миан Тансен починал на 26 април 1586 г. и бил погребан в мавзолейния комплекс на своя гуру - суфиста Шаик Мухаммад Гаус във форт Гвалиор.
Другите шестима Navratnas бил: Раджа Бирбал или Махешдас или (Махеш Дас Бат), който отговарял за военните и административни дела на държавата. Махеш бил роден в 1528 г. в градчето Гогхара в семейство на брамин. Още от малък той изучавал местните диалекти, както и персийски език. Заради своята духовитост, интелект и мъдрост, Бирбал станал не само съветник, но и близък приятел на Акбар, който му дал титлата Раджа и го направил негов Wazīr-e Azam или Велик везир. Машехедас загинал в битка на 16 февруари 1583 г. при потушаването на афганистанското въстание. Говори се, че императорът бил толкова наскърбен от смъртта му, че цели два дена не излязъл от стаята си и дори отказвал да яде и да пие. Тъгата му продължила дълго време. Въпреки последната воля на Бирбал праха му да бъде хвърлен в река Ганг, монархът погребал урната му в близост до свещената река при Хардивар.
За Великия везир на Джалал Уд-дин и неговото остроумие се разказват много легенди. Една от тях била тази за списъка на слепците в царството. Веднъж Акбар попитал Бирбал дали знае броя на слепците в царството. Неговият министър не отговорил веднага, а поискал от владетеля да му даде срок от една седмица, за да може да уточни броя на слепите хора. Още на другия ден Махеш Дас седнал на една сергия насред пазара и започнал да поправя обувки. Хората минавали покрай сергията и учудено гледали заниманието на съветника на Акбар. Някои от тях се престрашавали да го питат какво прави, а той, вместо да им отговори, взимал лист хартия и перо и дълго пишел нещо. Слухът за странностите на Бирбал достигнал до Джалал и той решил да посети тържището, за да види дали това, което му говорят, е истина. Когато стигнал там, императорът не могъл да повярва на очите си. Махеш Дас стоял спокойно сред купчина обувки като се мъчел да ги поправи. Акбар се приближил и на свой ред го попитал с какво се занимава. Неговият приятел и министър само се усмихнал, взел отново перото и хартията, записал си нещо, а после продължил със заниманието си. Когато минала една седмица, повелителят на мугалите го повикал при себе си, заповядвайки да му отговори на въпроса, който му бил задал преди толкова време. Вместо отговор, Бирбал Дас подал на монарха дълъг списък с имена, сред които фигурирало и името на Акбар. Ядосан, Джалал Уд-дин поискал обяснение от своя министър. Тогава Махеш казал: „Ваше Величество! Както всички други хора и Вие видяхте, че поправям обувки, но въпреки всичко ме попитахте какво правя. Ето защо аз поставих името Ви в списъка на слепците.".
Като чул мъдрото обяснение, императорът се засмял и всички останали се радвали на чувството за хумор на Бирбал.
Друга история разказва, че веднъж Джалал Уд-дин попитал Бирбал дали знае броя на гривните, които жена му носи. Министърът му отвърнал, че не знае и тогава Акбар възкликнал: „Как може да не знаеш това, когато всеки ден гледаш ръцете й докато ти сервира обяда?". Махеш помолил владетеля да излязат навън, където щял да му даде отговор на въпроса. Те слезли по стълбите, които водели към градината и тогава Бирбал попитал монарха: „Ваше Величество, знаете ли броя на стъпалата, по които всеки ден минавате, за да стигнете градината си". При този неочакван въпрос, Джалал притеснено се усмихнал и побързал да смени темата на разговора, защото разбрал, че и той подобно на Бирбал Дас, който не знаел броя на гривните на жена му, никога не се интересувал от броя на стъпалата, колкото и често да минавал по тях.
Раджа Тодар Мал принадлежал към кастата на Кшатрите или войните, чиито задължение било да служат на света и хората. Той бил финансов министър в мугалския двор и неговата система за управление на държавната хазна била използвана не само от мугалите, но и от британските завоеватели. Тодар Мал участвал в много походи на императора като военен. През 1582 г. той получил от Джалал Уд-дин титлата „Diwan-I-Ashraf”.
Раджа Ман Сингх от раджпутската фамилия Качваха от Амер бил най-доверения генерал на монарха Акбар и най-интелигентният измежду предводителите на мугалската армия. Той бил син на владетеля на Амер - Раджа Багвант Дас и внук на Раджа Бармал,чиято дъщеря, красивата Мариам-ус-Замани станала жена на императора Джалал Уд-дин. Това бил първият случай в историята, когато мугалски владетел се женел за дъщеря на раджпутски управник. Раджа Сингх участвал в множество походи в Бихар, Ориса и Декан, а също и в похода при потушаването на бунта на полубрата на Акбар - Мирза Хаким, който управлявал Кабул.
През 1580 г. няколко известни мюсюлмански офицери от армията на Джалал Уд-дин се опълчили срещу либералната религиозна политика на императора като обявили, че задължение на всеки мюсюлманин е да въстане срещу властта на владетеля. Тези офицери, заедно с няколко благородници, имали намерение да поставят на трона полубрата на Акбар - Мирза Хаким. На 10 август 1581 г. армиите на Ман Сингх и Джалал Уд-дин достигнали Кабул. Повелителят на мугалите разбил войските на Мирза, а него самият лишил от власт като поставил сестра си Бактуниса Бегум на поста управител на Кабул. След смъртта на Хаким в 1582 г., Раджа Ман Сингх бил назначен за губернатор на Кабул.
Не по-малко интересна е и историята за конфликта между Рана Пратап Сингх - владетел на Мевар и Раджа Ман Сингх. Този конфликт бил предизвикан от опитите на Акбар да постигне по мирен път подчинение на мугалската власт от страна на Пратап. За тази цел императорът изпратил при него Ман Сингх като се надявал, че заради еднаквия си произход двамата раджпути ще съумеят да се споразумеят за условията на договора. Но той не могъл да предвиди, че се изправя срещу един силен противник, известен със своето достойнство, смелост и непреклонност. По време на преговорите Ман Сингх бил поканен от Рана Пратап на вечеря, на която управникът на Мевар съвсем умишлено не се появил, а изпратил сина си Амар Сингх да се срещне с мугалския военачалник. Когато Сингх се появил, група раджпутски благородници започнали да му се присмиват, заради брака на леля му Джотха Баи с Джалал Уд-дин. Ман Сингх се обидил и ги заплашил, че ще вечеря с тях, когато се върне с армиите си. Раджпутите не само не се уплашили, но и когато той излизал побеснял от залата, го посъветвали другия път да доведе на вечеря и чичо си Акбар. Провалът на опитите за мирно присъединяване на териториите на владетеля на Мевар към мугалската империя довел до битката при Халдигати на 21 юни 1576 г. На бойното поле Рана Пратап се хвърлил с коня си срещу слона на Ман Сингх, животното било тежко ранено, но когато Пратап се оказал обграден, добре обученият кон успял да изведе господаря си на безопасно място и скоро след това умрял. Животът на господаря на Мевар бил защитен и със саможертвата на един от неговите военачалници - Джала Ман Сингх, който, за да заблуди враговете, взел отличителните знаци и шлема на раджата и смело се сражавал с мугалските войни докато не загинал. Армиите на Пратап губели битката. Било време раджата да напусне бойното поле, за да има възможност да подготви нова съпротива срещу Акбар. Оттегляйки се към близките хълмове, Рана Пратап разбрал, че конниците на мугалския император го преследват. Не след дълго те го настигнали, владетелят бил тежко ранен и мислел, че ще загине, когато видял по-малкият си брат Шакти Сингх да поваля преследвачите. Преди години той се скарал с Пратап и преминал на страната на Джалал Уд-дин, ставайки един от неговите военачалници. Изправен пред възможността да загуби брат си, Шакти Сингх се обърнал към онези, които предвождал и така спасил владетеля на Мевар като му поискал извинение, че се сражава срещу него на страната на мугалите. Акбар и Раджа Ман Сингх спечелили битката с цената на много жертви, но Рана Пратап успял да се изплъзне. Битката при Халдигати доказала мощта на раджпутските войни, която се дължала на тяхното достойнство, лоялност и смелост. Тя била израз на непреклонността на владетелите на раджпутските крепости пред домогванията на нашествениците и готовността им за саможертва в името на независимостта на страната.
Седмият от съветниците на Акбар бил Абдул Рахим Хан-и-Хана, който се славел с поезията си и познанията по астрология. Абдул бил син на най-доверения генерал на императора и негов наставник - Байрам Хан. След смъртта на баща си, Абдул Рахман е доведен на сигурно място в Ахмедабад и след това в двора на Джалал Уд-дин в Делхи. Жената на Байрам Хан станала втора жена на мугалския владетел, което превърнало Рахман Хан в негов доведен син. Макар и мюсюлманин по рождение, поетът почитал бог Кришна, за който написал множество стихове. В литературните му сборници могат да се видят следните разсъждения: „Истински великият човек никога не парадира със своите заслуги, нито пък онзи, който наистина заслужава награда.”, „Не позволявай на любовта между хората да изчезне, защото после не може да се възстанови. Ако все пак възстановяването й е възможно, то във веднъж унищожените отношения ще съществуват възли.”, „Човек може да открие много начини и хора за домогването си до богатството и славата, но ще има само един истински приятел, който ще остане до него в нещастието.” Рахман имал навика да раздава милостиня на бедните, като смирено свеждал поглед пред тях, за да не разберат просяците кой им прави това добро. Освен композитор и писател, той бил и виден астролог, написал две книги в тази област - „Khet Kautukam” и „Dwawishd Yogavali”, които се използват и до днес. Мъдрите му мисли, изпълнени с доброта и любов към хората, служели не само за духовното обогатяване на Акбар, но и останали в съкровищницата на индийската философия.
Останалите двама представители на съвета „Navaratnas” били философът Факир Азиао Дин и финансовият министър Тодар Мал.
При своето пребиваване във Фатехпур Сикри, Акбар превърнал града в център на развитие на културата, религията и философията. Императорът обръщал голямо внимание и на архитектурата и строежа на сградите в Сикри, които били смес от персийски и типично индийски стил.
Царският комплекс бил издигнат от червен пясъчник и се състоял от няколко самостоятелни павилиони, организирани около широка централна част. Това разположение напомняло разпънат палатков лагер и било заимствано от арабската и централноазиатската архитектура. Наемането на строители от различни области на Индия довело до стилното разнообразие на сградите във Фатехпур. Градът бил ограден от дълга стена, а до вътрешността се стига посредством девет врати: „Делхи”, „Червената врата”, „Агра”, „Вратата на Бирбал”, „Чанданпал”, „Гвалиор”, „Ажмер”, „Техра” или „Изкривената врата” и „Чор” или „Вратата на крадците”, зад които са разположени множество забележителни постройки.
Една от тях е „Buland Darwaza”, името, на която от персийски означава „Великолепната порта”. Портата е построена в чест на победата на Акбар в Декан през 1601 г. Тя има осмоъгълна форма като най-горната й част завършва със стилизиран арковиден парапет, чатрита, малки кулички, украсени със скулптурирани флорални форми и тринадесет павилиона, покрити с красиви куполи. До самата порта се достига по 45 стъпала, които й придават допълнителна височина. „Buland Darwaza” има обща височина 54 метра и ширина 35 метра и е най-високата порта в Индия и най-високата в света.Тази врата е вътре в крепостта и в нейната декорация се съчетават червения камък и белия мрамор. На източната арка е поставен персийски надпис, който споменава похода на Акбар в Декан през 1601 г. Централната входна част на портата е увенчана с висока арка с куполовиден свод, поддържан от скулптурирани стилизирани арки, под които се намират фризове с растителни и геометрични мотиви. От двете страни на вратата са гравирани кръгли медальони от бял мрамор, изобразяващи цветя. По фасадата са изписани калиграфски надписи, цитиращи част от учението на Исус Христос, което говори за религиозната толерантност и либералните възгледи на император Акбар. Надписът гласи: „Каза Исус, син на Мария: „Светът е мост, мини по него, но не строй домове върху му. Този, който се надява на един ден, може би се надява на вечността. Светът е нетраен. Прекарайте живота си в молитва, защото останалото е невидимо. „
"عیسی پسر مریم (در آنان می شود صلح) گف :' جهان است پل ، عبور بیش از آن است ، اما هیچ ساخت خانه بر آن او امیدوار است که برای یک روز ، ممکن استبرای ابدیت امیدواریم ، اما ماندگار جهان اما ساعت آن را صرف در دعا و نماز برای استراحت است نهان "
„Diwan-I-Am” се намира в близост до портата „Агра” и представлява мястото, където императорът изслушвал молбите на придворните и всяка сутрин раздавал правосъдие на онези, които се нуждаят от това. В следобедните часове Акбар инспектирал делата на своите държавни служители, които работели в близост до „Diwan-I-Am”. Сградата е заобиколена от далан с колони, в центъра, на който е разположена тронната зала, обърната на изток заради вярата на Джалал Уд-дин в слънчевия култ. Самата тронна зала е разделена на три части, отделени с паравани с изображения на звезди, зад които заставали жените от харема. Тя има красив ажурен парапет и покривна част, подпряна на образуващи арки колони и конзоли. Най-горната част на покривното пространство е трибуновидна и декорирана с гравиран фриз. Използването на колони, подпори и типичните за раджестанския строителен стил „chhajjas” и „kiosks” придават на архитектурната композиция на „Diwan-I-Am” раздвиженост и лекота. Той заобикаля обширно дворно пространство, изпълнено със зеленина и цветя, източник на свежест и простор.
„Павилионът на астролозите” е ниска сграда, издигната върху каменен постамент. Той се намира близо до императорската съкровищница и бил място, където най-вероятно мугалският владетел идвал да се съветва по политически въпроси. Тук ставало раздаването на заплатите чрез разпределение на златните, медни и сребърни монети сред служителите от двора. Според хрониките, постройката била и седалище на придворния астролог, откъдето получила името си. Павилионът пред нея има квадратна форма и представлява красив купол, разположен върху стряха, подпряна на изящно извити, вълнообразни подпори - „torana”, с множество гравюри по тях. Тези подпори имат символично значение и са присъщи на хиндуисткия и джайнистки стил. Вярва се, че когато бъдат поставени пред входовете на храмовете, те донасят късмет и благословията на боговете. Тораната е и стилизирано изображение на митична змия или змей, завършващо от едната си страна с неговата глава. Многоъгълният купол е обиколен от фриз с каменна плетеница и завършва с връх, в основата, на който седи скулптуриран лотос. Колоните, носещи стряхата и купола, са многоъгълници в горната си част и са стъпили здраво върху правоъгълни пилари с короновидна украса и декорирани долни страни.
„Jodha Bai's Palace” - „Shabistan-i-Iqbal”
Дворецът на Джотха Баи е най-голямата и важна част от харема на императора. Той предлага удобства, уют и сигурност. Името му идва от името на жената на Акбар - Мариам-уз-Замани Бегум Sahiba (императрица), или както по-често била наричана Rajkumari (принцеса) Хира Кунвари. В историята тя останала с името Джотха Баи. Мариам била родена в непокорната раджпутска крепост Амер на 1 октомври 1542 г. Неин баща бил Раджа Бхармал от клана на раджпутите Качваха, наследници на Слънчевата династия. Времето, в което той се възкачил на трона, било несигурно и неспокойно. Мугалите все още не били затвърдили позициите си на владетели в Индия, а съществували и други мюсюлмански управници, които желаели да завземат трона на Агра и да изгонят мугалските армии от страната. Между тези управници били Бахадур Шах и Шер Шах Сури. Когато управлението на Амер попада в ръцете на Раджа Бхармал, той прави всичко възможно да извоюва независимостта на форта и своите територии, дори с цената да бъде отхвърлен от раджуптския клан. По онова време Раджата на Амер се намирал под натиска на Мирза Мухаммад Шараф-Уд-дин Хусеин. Положението му се влошило, когато Мирза станал управител на провинция Меват и получил по-големи правомощия. Когато армиите на Шараф-Уд-дин заплашват Амер, Раджа Бхармал е принуден да се срещне с Джалал Уд-дин в неговия лагер в Санганер на 20 януари 1562 г. и да го помоли за помощ като предложил в замяна лоялността си към него и ръката на дъщеря си Мириам-уз-Замани Бегум. На 6 февруари 1562 г., когато Акбар се завърнал от поклонението си в светилището на Каваджа Моинуддин Чисти, което се намирало близко до Аджмер, той за втори път се срещнал с владетеля на Амер в лагера в Самбхар, където се оженил за дъщеря му - Мириам. Така Раджа Бхармал станал първия раджпутски управник, оженил дъщеря си за мугалски владетел.
Преди брака си с Джотха, Джалал имал още две жени, първата, от които била Ругая Бегум. Останалите две били Салима Султан и красивата Ауруши Баи. За това коя била принцеса Хира Кунвари и каква била истинската й същност, в писмените документи са останали твърде малко факти. Знае се, че била очарователна млада жена с независим дух и силен характер, която успяла да покори сърцето на Джалал Уд-дин. Въпреки, че след сватбата си тя приела исляма, императорът й позволил да почита бог Кришна, както и останалите хиндуистки богове. Любовта й към Акбар накарала мъдрия монарх да промени светогледа си и да отвори още повече сърцето си за религиозната и социална толерантност. Той обичал толкова много своята съпруга, че й дал правото да издава официални документи, нещо, което било изключителна привилегия на владетеля. Джотха Баи изпълнила живота на Джалал с радост и надежда като родила така дългоочаквания син, който щял да стане наследник на трона на Агра. Неговото име било Нур Уд-дин Салим Джахангир по името на суфиста Салим Чисти, почитан от Акбар заради знанията и мъдростта му. Принцеса Хира използвала богатството и властта си, за да строи кладенци, градини и джамии по цялата страна. Тя притежавала кораби, с които се превозвали поклонници до Мека. Когато през 1613 г. португалски пирати нападат и ограбват един от корабите, като вземат 600 пленници от екипажа, мугалската армия реагира сурово на отказа им да върнат плячката като напада и завзема португалския град Даман. Мариам-уз-Замани умира през 1622 г. Погребана е по мюсюлманските обичаи, западно от гробницата на Акбар в Сикандра в специално построена гробница, наречена „Джотха Баи чатри.” В чест на майка си, император Джахангир издига в Лахоре (Пакистан) джамия, носеща нейното име. За това колко императорът бил влюбен в Мириам свидетелства красивият, обширен дворец, който той й построил в град Фатехпур Сикри. Този дворец бил очарователен пример на смесването между мугалската и раджпутска архитектура. Изграден от червен пясъчник, той бил богато украсен с хиндуистки мотиви като слонове, лотоси, папагали, които придавали уют и топлина на неговия интериор. Западното крило, служещо за храм, съдържало множество изящно гравирани колони, ведически и хиндуистки изображения по стените. Сградата е обградена от стена с колони, която я отделя от „Anup Talao” - каменната платформа, разположена сред изкуствено езеро и оградена с изящни парапети, на която прочутият музикант Тансен често изнасял своите концерти, както и от „Khwabgah Рьвьъе” - „Дворецът на мечтите” и сградата за съхранение на царските документи „Daftar Khana”. Дворецът има две нива и обширен вътрешен двор. До този двор се достига през масивен вход, върху чиято фасада са разположени два висящи балкона - „Jharokha”, украсени с ажурни парапети, подпрени на богато гравирани конзоли. Тези два балкона са надвесени над две слепи арки, в средата на които е вратата към вътрешността на палата. Тя е обградена от арковиден навес с каменна дантела и четириъгълни колони с подпори, завършващи със стилизирани лотосови пъпки. Най-горната част на входа съдържа две чатрита с по четири колони и е обиколена от фриз с растителни мотиви. Същинската част на” Shabistan-i-Iqbal” или „Jodha Bai's Palace” се състои от четири квадратни кули, увенчани с куполи на четирите ъгъла на второто ниво на сградата, два правоъгълни павилиона със скосени покриви, оцветени в синьо в северната и южна части и още два павилиона, завършващи с гравирани фризове на източната и западна страна. Павилионите са оградени от чатрита с четири или осем колони. Стрехите, както и горната част на покривното пространство и фризовете по него се носят от орнаментирани подпори и аркообразуващи пилари. Южните апартаменти са по-дълбоки с по една вътрешна стая и образуващи арки колонади. Коридорите на всеки един водят до бани. Северните стаи нямат коридори, а стълбища, които отвеждат до външните тераси на горното ниво. Западната вътрешна част съдържа голяма зала с колони, ниши „torana”, присъщи на хиндуистките храмове и издигната платформа в средата. Заради типичната й хиндуистка архитектура, се приема, че тази зала е служела за храм на принцеса Джотха. Балконите имат красиви парапети, които напомнят каменен параван. Откъм северната страна съществува помещение, оградено с параван - „jaalis”, който гарантирал уединението и служел за охлаждане на интериора. Целият дворец на Мариам-уз-Замани Бегум е изграден с много вкус, финес и артистичност. Той създава представата за елегантност и ефирност на вътрешното и външно пространство, а декоративните елементи в него му придават допълнително очарование и изящество. Стените на „Shabistan-i-Iqbal" сякаш са попили духа на онази епоха и странното усещане за невидим живот, който по магичен начин разказва красивата история за любовта на могъщия мугалски император и нежната раджпутска принцеса Хира Кунвари. Разказ, премълчан в хрониките, но запазен в камъка, оживял под ръцете на скулптори и строители.
Birbal's House се намира северозападно от двореца на Джотха и представлява изящен образец на мугалската архитектура и изкуство. Той е построен през 1571 г. и е здраво стъпил върху обширна каменна платформа, украсена с тънък каменен фриз. Цялата външна фасада на двуетажната сграда е покрита с невероятна каменна плетеница от слепи арки, кръгли медальони със скулптурирани цветя, гравюри с растителни и геометрични мотиви, конзоли на три нива със стилизирани митологични животни и ветрилообразно разположени разцъфнали лотоси, завършващи в края си с лотосови пъпки. От едната й страна може да се видят висящ балкон с навес, подкрепян от две колони и голяма тераса. Стрехите също са изпъстрени с гравирани дантели, а над тях се простира каменен фриз, опасващ целият втори етаж. Към вътрешността на дома водят сводести врати, от двете страни, на които
са разположени богато декорирани с арабески и два реда сталактитоподобни подпори, надвиснали от централните части на арките на вратите. Покривното пространство завършва с два купола, поставени върху многоъгълна основа и един пирамидален купол, захванат от фриз с растителни изображения. Под металния връх на куполите лежат скулптури на обърнати лотоси. Във вътрешността на „Birbal's House” се намират квадратни стаи, свързани помежду си с арковидни входове и два продълговати коридора, ориентирани към северозапад и югозапад. Таваните на стаите са плоски, разделени на квадрати с вградени в тях скулптури на цветя. Следват богато орнаментирани корнизи, под които са подредени малки колони, покрити с растителни мотиви със слепи арки между тях. Стените на всяка една стая са обсипани с присъщите за ориенталския стил на декориране арабески. Към тях са добавени арковидни ниши с балдахини от сталактитоподобни конзоли с причудливи изображения, изваяни пиластри, кръгли медальони с лотоси и невероятно изящни фризове с растителни орнаменти. Предполага се, че поради богатата си вътрешна и външна украса, тази сграда е била дом на първите две жени на Джалал Уд-дин Акбар - Ругая Бегум и Салима Султан Бегум.
Според други предположения, „Birbal's House” приютявал дъщерята на владетеля на крепостта Биканер - раджа Калиан Мал, която мугалският император взел за жена през 1570 г. Тя била майка на другия му син - Даниел, роден през 1572 г.
Diwan-i-Khas
Друго изключително произведение на ислямо-хиндуистката архитектура е дворецът за лични срещи, наречена „Diwan-i-Khas”. Тя е построена през 1575 г. и се намира в северозападната част на императорския комплекс. Сградата е с две нива и както останалите постройки в комплекса, е издигната върху каменна платформа. Входовете са с арковидни врати, а от двете им страни в ниши с гравирани конзоли са разположени прозорци с ефирни каменни паравани с цветни мотиви. Цялата фасада между първия и втория етаж е опасана от балкон с изящен парапет от каменна дантела, поставен върху група от подпори с гравюри. Под обширните стрехи се намират големи правоъгълни отвори, обърнати към вътрешността, които служат за вентилация на интериора и пропускане на светлината. Покривната част съдържа каменен фриз и четири чатрита с колони и бели куполи, подпрени от квадратни основи на четирите ъгъла на двореца.
Вътрешността на „Diwan-i-Khas” е съставена от масивни гроздове от сталактитообразни конзоли от червен пясъчник, подредени в четирите противоположни страни на обширната зала. През тези гроздове минава балкон с параванообразен парапет, обхождащ цялата вътрешност. Към тях се прикрепят четири тесни, лъчевидно ориентирани балкони. Централната кръгла платформа с извит около нея паравановиден парапет е голяма и лежи върху изящно гравирана с растителни, животински и геометрични мотиви, колона с поддържаща платформата част, съставена от грозд от вълнообразни подпори. Половината от колоната е поставена върху основа, декорирана с фини зъбци.
В миналото сградата служела за провеждането на различни философски и религиозни диспути. На централната платформа заставал владетелят, а неговите министри заемали местата си на останалите балкони на „Diwan-i-Khas”. Под балконите се разполагали поканените гости и представителите на императорския двор. Според някои източници, сградата била също така използвана като съкровищница, където се съхранявали скъпоценните камъни и изключително скъпите бижута.
Khwabgah Palace „Khilwatkada-i-Khass” complex - „Дворецът на мечтите”
Този дворцов комплекс е в близост до изкуственото езеро - „Anup Talao” и включва в себе си императорския дворец „Daulat Khana”, ателието на Акбар „Citra Sala” и императорските апартаменти „Khwabgah”. Тези три структури били построени през 1572 г. и били предназначени за лично ползване от Джалал Уд-дин Мохаммад Акбар. Комплексът бил един от най-красивите във Фатехпур Сикри и имал специални стаи за тайни срещи с благородниците и министрите, украсени с изящни стенописи, които с времето изчезнали. Палатът съдържал и лична библиотека „Kutub khana”, в която се съхранявали важни документи и над 25 хиляди свитъка с текстове от различни области на науката. Той се свързва със сградата, където се пазели императорските архиви - „Daftar Khana”.
Спалнята на императора - „Khilwatkada-i-Khas”, е разположена на второто ниво на „Khwabgah Palace” и е оградена с обширна, опасана с колони веранда. Покривната част завършва с квадратен каменен фриз и лежи върху красиви гравирани подпори, служещи за капители на колоните, които опасват помещението, образувайки при свързването си полукръгли арки. Спалнята се свързва с харема и „Panch Mahal”, посредством покрит коридор. Той е със сравнително семпъл интериор, за разлика от помещението на първия етаж, изпъстрено с орнаментирани плоскости, стенописи с изображения от живота в императорския двор и персийски надписи, които възхваляват двореца като го сравняват с рая. Най-интересни са стенописите с образи на ангели, носещи младенеца, идеята, на които навярно се свързва с раждането на Джахангир, благословено от Салим Чисти. Частните покои на мугалския владетел се посещавали от жените от харема на големи празници като персийската Нова година (Naurauz). В тях Джалал Уд-дин търсел спокойствие и отдих след изморителните, продължаващите часове наред заседания в „Diwan-i-Khass” или прекарвал нощите си в уединение. Понякога той извиквал там някои от любимите си придворни и ги молел да му четат откъси от Корана или други книги по техен избор, докато си почива, а понякога беседвал на различни философски теми с тях.
На Юг от личните покои на Акбар се намира „Daftar Khana” или „Залата на записите”. Голямото пространство, където писарите съхранявали всички важни документи, засягащи делата на държавата и живота на владетеля, е оградено от всички страни с колонади, върху които се извисява покрива. Тази архитектурна структура осигурявала защита от жарките лъчи на слънцето и била начин за създаване на прохлада, която прониква във вътрешното помещение дори в най-горещите дни. Северната страна на фасадата се отличава от останалите й страни със своите шест двойки колони, завършващи с орнаментирани конзоли. До вътрешното помещение се достига през три врати с арковидни прозорци над тях. По стените на залата са вдълбани слепи арки, някои от които са орнаментирани. Под прозореца на централния вход има издаден балкон, подпрян от конзоли.
Близо до „Daftar Khana” е разположена „Makhtab khana” или „Дворецът на писмеността”, където се извършвали повечето преводи на персийски, санскрит и хинди.
„Ibadat Khana” - „Залата за преклонение” е построена през 1575 г. като място за религиозни дискусии с представители на различни религии.
Първоначално тези дискусии били достъпни само за сунитските духовници, които следвали безпрекословно указанията, дадени от пророка Мохамед, били сляпо привързани към традицията и верни на своя владетел - халифа, както и за мюсюлманските философи и теолози. Често обаче споровете се изостряли, стигало се до крясъци и обиди, които огорчавали императора. Това накарало Джалал Уд-дин да отвори широко вратите на „Ibadat Khana” за хора и от други религии. Той канел на вечерните дискусии, които се провеждали всеки четвъртък, видни философи, свещеници и учени, които изповядвали суфизма, джайнизма, хиндуизма и дори католицизма. Пред тях мъдрият владетел поставял за разглеждане такива въпроси като валидността на Корана и същността на Бог, което му създавало редица неприятности от страна на местните, консервативно настроени мюсюлмански духовници, разпространяващи слуха, че монархът е решил да се откаже от исляма. Колкото повече време минавало, ставало ясно, че всеки един представител на дадена религия я счита за по-достойна за почит от останалите. Човек с широки възгледи, аналитичен ум и жажда за познания, Акбар разбирал, че независимо от това на кой бог се молят, молитвите на хората са едни и същи, а в религиите, колкото и различни да са те, съществуват някои общи религиозни практики, които ги обединяват. Скоро Джалал Уд-дин стигнал до идеята да стане родоначалник на ново религиозно течение, наречено „Din-i-Ilahi”, обединяващо в себе си философските схващания и морални норми на исляма, будизма, джайнизма, зороатризма и християнството. С него мугалският император бил решен да заличи религиозните различия между поданиците в държавата си, да ги обедини духовно посредством силата на една всеобща и неоспорима истина и да прокара пътя на хуманизма и толерантността. Първата стъпка в изпълнението на този план била отмяната на таксите за поклонение „Jizya” през 1562 г. Тези такси се събирали от немюсюлманите като един вид данък, потвърждаващ подчинението и лоялността им към властта на мюсюлманския владетел и държавата.
По своята същност религията „Din-i-Ilahi” била повече морален кодекс, отколкото религиозна система. Тя проповядвала отричане от властолюбието, желанието и надменността и приемане на разсъдливостта, въздържанието, милосърдието и душевното пречистване посредством единението с Бог. Въпреки положените усилия, начинанието на Акбар нямало успех. Негови привърженици станали едва 19 човека и „Din-i-Ilahi” не намерила място сред останалите религии. Точното място на залата „Ibadat Khana” в град Фатехпур Сикри не се знае. Предполага се, че всъщност дворецът за лични срещи „Diwan-I-Khas” е изпълнявал тази функция.
„Императорският харем” във Фатехпур Сикри включва в себе си няколко сгради: „Jodha Bai's Palace”, „Zenana Garden”, „Nagina Masjid”, „Ladies' Guest House”, „Harem Sara Guest House”, „Panch Mahal”.
„Zenana Garden” се намират близо до палата на принцеса Хира Кунвари. Тази градина се използвала от дамите в харема, гарантирайки им пълно уединение. Пространството, в което се разпростира, било заградено от стена от необработен камък, която днес не съществува. На северозападната страна, обърната срещу застлан с плочки двор, била разположена стаята за пазачите. Структурата на „Zenana Garden” е типична за мугалския стил на създаване на градини, който се нарича „Charbagh” - от персийски „Chār”, означаващо четири и „bāgh” - градина. Към централното квадратно пространство тръгват четири алеи или напоителни канали, разделяйки парка на четири части. В центъра на „Zenana Garden” се намирало езеро, в което плували златни рибки. Източната страна се отличава със своя малък водопад, съставен от голяма плоча с изображение на риба върху нея, по която се стичала вода към каменен фонтан. В ограждащата стена били изградени ниши, в които се поставяли фенерите, осветяващи градината.
„Panch Mahal” - „Пететажният дворец” или „Кулата на ветровете” е красива пететажна сграда. Дворецът е свързан с апартаментите на харема, кралските апартаменти и двореца на Джотха. Неговата архитектура е типично персийска и има за цел да осигурява прохлада през горещите дни чрез своята добра вентилация. „Panch Mahal” се използвал от Акбар и дамите от харема като място за отмора и забавления. Тук императорът имал навик да играе „Pachisi” с танцьорките от двора в летните следобеди, когато заради жегата живота в града и палата замирал. Сградата е построена на пет нива и има пирамидална структура. Всеки етаж е по-тесен от другия. Броят на колоните, съдържащи се в залите на всяко от нивата, намалява от първото към последното ниво. Тези колони се различават и по вида на гравюрите върху тях. Някога на горната част на „Panch Mahal” имало красиви каменни паравани, зад които жените от харема се разхождали необезпокоявани и скрити от погледите на хората отвън. На върха на двореца е разположена тераса, обградена от ажурен парапет, от която се открива прекрасна гледка към целия град и дворцовия комплекс. Над него се извисява красиво чатри с бял купол и четири елегантни колони. Колоните на най-обширната приземна част са двойни и по-монолитни от останалите, а над нея целия първи етаж е опасан от тераса с параваноподобен парапет. Вторият и третият етаж са декорирани с фризове с арковидни гравюри с вписани в тях цветя. Всяко едно ниво се подпира от богато декорирани конзоли, служещи за капители на носещите колони. Цялата архитектурна конструкция е стъпила върху каменен постамент с гравиран тънък фриз.
„Anup Talao” - „Несравнимото езеро” е едно от изящните произведения на архитектурата във Фатехпур Сикри. То представлява обширна каменна платформа от червен пясъчник, оградена от парапет с ефирна каменна дантела. В средата й се издига още една по-малка платформа, предназначена за сядане. Стената под парапета е декорирана с красив, елегантен фриз, който опасва и четирите страни на „Anup Talao”. Съоръжението е разположено сред изкуствено езеро и до него се достига по четири тесни пътеки, водещи до четирите страни на платформата. Тези пътеки лежат върху колони с гравирани подпори. Самото езеро е във вдлъбнатината, намираща се в центъра на покрития с плочи площад, а до водите му отвеждат няколко стъпала. Езерото се пълнело от водоснабдителна система, която водела своето начало на север от града и захранвала водохранилището „Sukh Tal” на Фатехпур. Историографът на Акбар Абул-ал-Фазл Ибн Мубарак описва как по заповед на императора в „Anup Talao” се изсипвали сребърни, златни и медни монети, които блестели на слънцето и пречупвали лъчите му. Част от тях се раздавали на бедните като благотворителност. Каменната платформа се застилала с прекрасни килими и на нея се провеждали концерти на придворните музиканти. Тя била и любимо място за прохлада и отмора.
„Diwan Khana-i-Khass” съдържа в себе си две стаи. Помещението служело като лични покои на владетеля. Източната стая някога била богато декорирана с изображения на макове, рози и лалета, очертанията, на които са запазени и до днес. В долната част на стените са издълбани дълбоки отвори, които се затварят с каменни плочи. Тези отвори са изпълнявали ролята на шкафове, в които са пазени книгите и свитъците, от които придворните често четели на императора. Стаята се използвала и като трапезария. На южната стена на съседната стая има голяма платформа, подкрепяна от двойни гравирани колони, обърната към правоъгълен прозорец. Там в миналото, на застланата с дебели килими и изпълнена с меки възглавнички каменна плоча, седял или се излягал Акбар, за да си почине или да води дълги разговори с гостите или благородниците от палата. Императорът достигал до платформата с помощта на дървени стълби, които се плъзгали под нея. В тази стая Джала Уд-дин приел делегацията на свещениците - йезуити. Квадратният прозорец до каменната плоча служел на мугалският владетел да показва лицето си на своите поданици, които му отдавали нужната почит - Darśana. Повечето от тях не хапвали нищо, докато не го зърнат, защото според хиндуистката традиция ликовете на учителя и императора били нещо свещено и възможността да се видят дори само като отражение се смятало за голяма чест. На източната страна на това помещение е разположена малка баня, в която водата достигала посредством тръби, поставени под пода. Една врата на западната стена отвеждала към двора на „Daftar Khana” - „Залата със записите”, което позволявало директен достъп от „Daftar Khana” до „Diwan Khana-i-Khass” на писарите, хората от двора и делегациите.
„Turkish Sultana's House” - „Istamboli Begum” е сграда, разположена в близост до „Anup Talao”. Предполага се, че тя е служела като жилище на двете турски царици, жени на императора - Салима Султан Бегум и Ругая Бегум. Тази постройка обаче е много малка, за да се живее в нея и може би е била място за отдих и развлечения на двете съпруги на Акбар. Тя се свързва с дворцовия комплекс посредством проход с колони. На западната си страна има покрит портик, чиито покрив е закрепен върху колони с конзоли, красиво гравирани с дантела от растителни мотиви. Една част от покривното пространство, което предпазва централното помещение от слънчевите лъчи, е във вид на навес с плочи, декориран от вътрешната си страна с плетеница от геометрични фигури и цветя, а другата част е изградена в италиански стил с керемиди и страничен кант с изящно изработен ефирен фриз. На върха на сградата е разположен балкон с ажурен парапет. Цялата фасада на „Turkish Sultana's House” е изпъстрена с гравюри, които приличат повече на дърворезбени пана, отколкото на изваяни каменни изображения. Тези гравирани пана са обточени с кантове, украсени с цветя и геометрични мотиви. Вътрешността на постройката е покрита с панели, върху които изкусната ръка на майсторите е изписала върху твърдия камък прекрасни картини, изпълнени с птици, дървета, глигани, лъвове, пауни, коне, градини и палмови гори. Всяка една от плоскостите е обградена от бордюр с шестоъгълници и свастики. Външната фасада, както и вътрешните стени, се отличават с несравнима по прецизност на изработка, фантазия и изящество каменна резба, която превръща „Turkish Sultana's House” в шедьовър на мугалската архитектура и изкуство. В близост до дома на Салима и Ругая Бегум се намира банята, която се захранвала с топла и студена вода, посредством специална водоснабдителна система. В нея са поставени и каменни вани, използвани и от самия император.
Близо до „Diwan-i-Khass” и зад „Дома на астролозите” е разположен „Ankh Michauli” или „Къщата на слепеца”. Сградата е съставена от три отделни зали с еднакви размери. Централната зала е обърната към обширен двор и се свързва с останалите две посредством дълги коридори. В дебелите стени на тези помещения са издълбани дълбоки ниши и касетъчни вдлъбнатини, които в миналото са служели за съхранение на императорските богатства и секретни документи. „Ankh Michauli” има опростена архитектура, като таваните на вътрешните пространства са високи, а този на главната зала е опрян върху носещи греди, които от своя страна са поставени върху подпори с изображения на безглави чудовища, пазители на съкровищата. Над външната фасада на централното помещение е надвесена широка стреха „chhajja”, защитаваща от слънчевите лъчи. На източната страна има две стълбища, водещи до покрива. На северната и западна част съществували галерии на две нива, съединени със стълба, които днес са разрушени. Историците предполагат, че „Ankh Michauli” е бил императорска съкровищница. Акбар отделял специално внимание на приходите и разходите на държавната хазна и тяхното управление. Ето защо съкровищницата се явявала като една от най-значимите институции. Друго предположение, по-малко вероятно е, че тук владетелят обичал да играе на криеница с дамите от харема, защото според дворцовите историографи, Джалал Уд-дин обичал да работи усилено, спял малко и се хранел веднъж на 24 часа, а така присъщите на неговите наследници чувствени удоволствия и разточителни пирове му били чужди. Пред тях той предпочитал философските спорове и задълбочаването в познанията по различни науки.
„Sunahra Makan” - „Златната къща” или „Къщата на Мириам” се намира североизточно от помещенията на харема и има свой собствен двор. Къщата принадлежала на майката на Акбар - Хамида Бану Бегум и получила своето име от красивите стенописи в типичен персийски стил, направени в пастелни цветове, примесени със злато, които украсяват интериора. Другото си име сградата носи от титлата на Хамида Maryam Makani или Равна с Мария, дадена й от нейния син, защото той я смятал за въплъщение на невинността и майчината закрила. Хамида Бегум била родена през 1527 г. в семейството на персиеца Шаик Али Акбар Джами, наставник и приятел на сина на мугалския император Захир Уд-дин Мухаммад Бабур - Камран Мирза. Нейна майка била Мах Афраз Бегум. За първи път тринадесетгодишната дъщеря на Шаик видяла своя бъдещ мъж и бъдещ император на мугалите - Хумаюн на едно тържество, давано от жената на Бабур и доведена майка на Назир Уд-дин Мухаммад Хумаюн - Дилдар Бугум. Още тогава Назир харесал Хамида, но тя била упорита и свободолюбива девойка със силно развито чувство за достойнство и опитите му да й предложи брак се оказали трудноизпълнима задача. В семейните хроники сестрата на Хумаюн - Гулбадан Бегум с много хумор разказва за опитите на брат си да завоюва сърцето на непокорната дъщеря на Шаик Али: „Един ден брат ми дойде при майка ми й каза: „Изпрати пратеник да повика Хамида Бану Бегум тук! Когато майка ми изпрати пратеника, Хамида не дойде, но казала следните думи: „Ако съм изказала уважението си на кралицата предишния ден, защо ще трябва да идвам пак?”. Друг път Негово величество изпрати Субхан Кули в дома на Шаик и му каза:”Предай на Шаик да изпрати Бегум! След известно време Субхан се завърнал сам, а отговорът от страна на Джами бил: ”Каквото и да й кажа, тя няма да дойде. Ела я помоли сам!” Когато Субхан Кули бил изпратен за втори път, той поговорил с Бану и тя го накарала да предаде следното: „Да се срещнеш с владетеля веднъж е законосъобразно, но да го направиш втори път е забранено. Ето защо няма да дойда!”. Щом чул предаденото, Негово Величество възкликнал: „Ако иска да спазва mahram (обет за недокосване, когато човекът се счита твърде млад за сватба), ще получи mahram.”. Най-накрая се наложи майка му - Нейно Величество Дилдар Бегум да отиде да говори с Хамида. „Някога ще трябва да се ожениш за някой, дали ще е по-добър от императора?” - попитала тя.
След много увещания от страна на майката на Хумаюн, упоритата дъщеря на философа Шаик Али Акбар Джами се съгласила да стане жена на Назир въпреки твърденията си, че ще се омъжи за някой, който ще я обича и ще и бъде близък, не за такъв, комуто ще трябва да се покланя.
Сватбата на Хамида Бену Бегум и Назир Уд-дин Мухаммад Хумаюн се състояла през септември 1541 г. Хамида била втората жена на мугалския император, чиято първа жена се наричала Бега Бегум. Назир Уд-дин сам определил деня за извършването на церемонията в стремежа си това да стане по-бързо. Една година по-късно, на 15 октомври 1542 г., в крепостта Умеркот, управлявана от раджпутския владетел Рана Прасад, се ражда бъдещият велик император на мугалите Абул Фат Джалал Уд - дин Мухаммад Акбар. Първоначално той бил кръстен Бадрудин, защото се появил на бял свят през нощта на празника на Пълната луна - Badr, но след време Хумаюн го прекръстил като му дал името Джалал Уд-дин и сменил датата на раждането му, с цел да го предпази от злите сили.
От 1543 до 1545 г. Хамида била принудена да следва съпруга си по дългите пътища на изгнаничеството от Сидх до Персиа, оставяйки малкия си син на грижите на неговата наставничка, бавачка и регентка Махам Анга. На 23 юли 1555 г., Хумаюн възвръща своята власт над Делхи и се възкачва отново на трона, но една година след това умира като пада по стълбите на императорската библиотека, оставяйки за наследник на властта тринадесетгодишния Джалал Уд-дин. Хамида Бену Бегум се присъединява към двора на Акбар през 1577 г. след завръщането си от Кабул като става съветник на своя син и се намесва в редица държавни дела. Хамида умира през 1604 г., оставяйки след себе си едно прекрасно произведение на архитектурата - изящната гробница на Хумаюн, проектирана от персийския архитект Мирак Мирза Гият. В нея са пренесени тленните останки на император Назир Уд-дин Мухаммад Хумаюн, до които е погребана и Хамида Бегум.
Къщата й във Фатехпур Сикри се издига върху обширен постамент, лежащ на голяма платформа. Част от постамента откъм източната, западната и северна страна е заобиколен от колони с капители от красиво гравирани подпори, които служат за поддържането на стрехите, опасващи цялата фасада. Някой от подпорите са украсени с изображения на Рама, Хумаюн, слонове, лебеди и мечки. До централното пространство се достига по стълби, разположени по четирите краища на постамента. Върху покривната част е изградена веранда, оградена от парапет с изваян фриз. На едната страна на терасата се намира павилион на две нива, съставен от няколко реда колони с конзоли, върху които е поставена каменна плоча, завършваща с продълговат купол от бял пясъчник, обточен с каменен фриз. Вътрешността на „Sunahra Makan”, съдържаща четири различни по големина помещения, е декорирана със стенописи, на които са изрисувани ловни сцени и борба на слонове. Освен със стенописи, стените са украсени с каменна резба и гравюри. Сюжетите от хиндуистката религия и митология свидетелстват за либералните възгледи на Акбар относно изкуството и религиите. Къщата била не само дом на Хамида Бегум, но и на лелята на императора, дъщерята на Бабур - Гублбадан Бегум.
„Hawa Mahal” - „Палатът на ветровете” е обширен апартамент, разположен в северното крило на „Jodh Bai's Palace”. Той е на две нива, като първото ниво е оградено от колони и е отворено към покрит с плочи двор, а второто, освен колони, съдържа каменен параван с различни шарки. И двата етажа на апартамента са покрити с навеси, поддържани от гравирани подпори. Апартаментът има персийска архитектура, като е пригоден да охлажда вътрешните помещения на двореца и да осигурява прохлада през горещите пролетни и летни дни и нощи. Когато жегата станела непоносима, Акбар прекарвал редките мигове на отдих и някои от нощите си в „Hawa Mahal” в приятната компания на избрани дами от харема. В апартамента се извършвали и хиндуистките огнени церемонии - „Ндпь”, защото в тази част на „Jodh Bai's Palace” живеели раджпутските принцеси, жени на владетеля.
„Jami Masjid” е една от най-красивите и големи джамии в света. Тя се смята за най-свещеното място във Фатехпур Сикри и е разположена на най-високото място в града. „Buland Darwaja” - „Вратата на победата” и гробницата на Шеик Салим Чисти са част от архитектурния комплекс на джамията. „Jami Masjid” е построена по плана на джамията в Мека и носи името си от персийски език - „Петъчната джамия”. Архитектурата й е смес от сарацински и хиндуистки стил. Сградата огражда голямо пространство, в средата на което се разпростира огромен двор за поклонение и молитви, покрит с каменни плочи от червен пясъчник. Този двор е ограден от трите си страни от покрити галерии с арки и колони, обхващащи северната, южната и източната страна. В горната си част колоните, поставени от двете страни на всяка арка, преминават в пиластри с капители от конзоли. Над страничните арковидни галерии са изградени зъбчати парапети. Стрехите „chhajja” са надвесени над галериите „dalan” . Върху друга тясна и гравирана „chhajja” се издигат елегантни чатрита. Даланите са разделени на външна и вътрешна част. Вътрешното пространство включва малки стаички „hujras”, които служели за спални помещения на поклониците, а външното се състои от широки арки с колони и пиластри. Южната част на джамията се нарича „Buland Darwaza” или „Вратата на победата”, през която императорът Акбар преминавал по пътя си от двореца към „Jami Masjid”, а в източната част е разположена „Badshahi Darwaza” или „Императорската врата”. На запад от „Buland Darwaza” може да се види голям осмоъгълен кладенец със стъпала, който някога бил заобиколен от аркади. Вътрешният двор на джамията съдържа мраморния мавзолей на отшелника суфист - Шаикх Салим Чисти, гробницата на внука му Навабад Ислам Кхан и стая за молитви. Главната джамия е с правоъгълна форма и притежава три купола. Централната зала за молитви се намира на западната страна на двора и се отличава с голямата си порта с богато декорира на арка в типично ориенталски стил, вписана в правоъгълна рамка. Ръбовете на арката са обточени с ефирни листообразни форми, рамката е смес между червен и бял камък и е украсена с мозайка с растителни мотиви и два кръгли симетрично разположени медальона. Най-горната част на вратата завършва със заоблен зъбчат парапет с резбовани цветя. Над него се издига редица от чатрита. Към вътрешността на залата водят три засводени отвора, обградени от мозаечни фризове и ниши. Те лежат в пространство с полукупол с изящно орнаментиран таван и изписана с растителни персийски мотиви в пастелни цветове повърхност. Под купола има три ниши, две, от които притежават начупена полукуполна конструкция, а в средата на третата ниша е вграден правоъгълен прозорец с каменен параван.
Интериорът на стаята за молитви е разделен на три части, като централната зала има три михраба или молитвени ниши с гравюри, инкрустации и стъклени мозайки. Централният михраб лежи в куполообразна стая и е с по-красива и богата украса от двата странични михраба. Главната зала завършва с купол, както и останалите две странични зали, които са с квадратна форма. В тях са разположени колони и михраби, а по ъглите са прикрепени сталактитоподобни гроздове от конзоли. От външната страна куполите, засводяващи всички зали, са изработени от бял камък. Цялостната декорация и архитектура на „Jami Masjid” е хармонично съчетание от арабски, персийски и хиндуистки стил. Стените й са покрити с прелестни цветни мозайки, гравюри и калиграфски надписи, пъстри плетеници от арабески, геометрични и растителни мотиви, скулптурирани архитектурни изображения, допълващи арките и колоните, слепи ниши с листообразни дантели. Всички те карат интериора на джамията да излъчва особената топлота, уют и мистиката на изтока, превръщат я в приказно място, събрало вдъхновението и въображението на майстори, скулптори и художници, творили в името на своята религия.
„Мавзолеят на Шаик Салим Чисти” е наричан перлата в пръстена от червен камък, защото е единствената мраморна сграда в целия Фатехпур Сикри. Той е разположен в двора на „Jami Masjid” в близко съседство с „Zanana Rauza” или гробницата на жените от семейството на Салим. Шаик бил един от знаменитите суфисти, който се славел с дарбата си да извършва чудеса. Той принадлежал към древен суфистки орден, основан в градчето Чисти, близо до Херат, от Абу Ишаг Шами „Сириеца”, който донесъл първите идеи на суфизма по тези места. Философията на този орден се отличавала с изключителна хуманност, толерантност и откровеност. Основните постулати били: отричане от материалния свят, дистанциране от светския живот, помагане на бедните, уважение към традициите, зачитане на религията и традициите на другите, зависимост от Бог и никой друг, неодобряване на парадирането на уменията да се творят чудеса, служба на човечеството. Според последната му воля, Шаик Салим Чисти бил погребан във Фатехпур Сикри, а не в Мека, както бил решил първоначално. Върху гроба му Акбар издигнал прекрасен мавзолей от бял мрамор. Тази гробница се извисява върху постамент с красив фриз с изображения на цветя, вписани в правоъгълници. Цялата външна фасада е обточена с арковидни прозорци, покрити с ефирни мраморни паравани. До централния вход води редица от стъпала. Пред него са изградени две изящни, гравирани колони с резбовани основи и ефирни змиевидни конзоли с фина каменна резба, които поддържат централния издаден навес. Останали по-тесни стрехи, обикалящи над прозорците на гробницата, се крепят на също толкова майсторски изработени змиевидни подпори, запълнени с каменна дантела. Покривното пространство е увенчано от прекрасен купол с метален връх и скулптурирано изображение на обърнат лотос в основата на върха. Цялата горна част на мавзолея е декорирана с мраморен гравиран фриз. Гравюрите и параваните на сградата са изработени с такава прецизност и майсторство, че създават усещането за нежна дантела от слонова кост, а не за резбован мрамор. Вратата, водеща до главната зала, е с гравирана декорация и надписи от корана.
Интериорът е изцяло от кафяв мрамор и е допълнен с плоскости с релефни изображения, поставени на син фон и строфи от корана и релефи. Сенките, които хвърлят мраморните паравани по прозорците, създават усещането за ефирност и загадъчност. Преддверието и главната зала със саркофага на светеца са запазили в себе си атмосферата на миналото. Димът на пръчиците, ароматът им, килимът от сенките на фигурите по мраморните паравани и меката светлина връщат магията на онези времена, когато няколко могъщи мугалски императори са свеждали смирено глави пред гроба на Салим Чисти в знак на уважение и преклонение пред личността му и неговите знания. Те се молели тук за победа, просперитет на държавата, щастие или просто търсели разрешение на своите лични проблеми. Главната зала има мраморен под с красива цветна мозайка от геометрични форми, а стените са покрити с изящни стенописи с флорални мотиви, стихове от корана и златни медальони, изработени под формата на цветя. В арковидни ниши са разположени прозорци, покрити с мраморни паравани. Таванът представлява обширен купол, поддържан от многоъгълна стена със слепи ниши и медальони. Саркофагът на Шаик Салим Чисти, покрит със зелена плащеница, лежи под балдахин от абаносово дърво - „chhaparkhat”, инкрустиран с големи перли и седеф. Хора от цял свят и от всички религии идват тук да се помолят на Шаик Салим, защото се смята, че светецът може да извършва чудеса, дори след смъртта си. На един от мраморните паравани се завързват червени кончета, които символизират желанията и молбите на поклонниците и тяхната надежда, че те ще се изпълнят.
Дори след толкова години, гробницата е запазила очарованието на своята изключителна архитектура и религиозен дух, напомнящ за годините на мугалското владичество и процъфтяването на изкуствата и философията през този период.
На източната страна на гробницата на Салим Чисти се намира „Jamat Khana” или „Залата за събрания”. В миналото тук се събирали учениците на Шаик Салим Чисти, за да се молят и изпълняват религиозните си практики. Сградата е построена от червен пясъчник и е стъпила върху каменна платформа с няколко стъпала, които отвеждат към главния вход. По всяка една странична фасада са разположени големи арковидни прозорци, покрити с красиви каменни паравани. Централният вход има четири монолитни колони, които завършват с конзоли от двете си страни. Стрехите, които обикалят фасадата, са поставени върху подпори. Навсякъде по покривното пространство се издигат чатрита, завършващи с каменни плочи и гравирани квадратни постаменти, върху който лежат куполите. Големият главен купол е закрепен на многоъгълна база с орнаментиран фриз. Същата многоъгълна форма притежава и централната зала. В нея е гробът на внука на Салим Чисти - Навабад Ислам Кхан. Сградата съдържа и гробовете на последователите на проповедника Шеик Хаджи Хюсаин. Тюрбаните по мраморните плочи бележат къде са погребани мъжете, а така наречените „takhti” отбелязват гробовете на жените. На Изток от „Jamat Khana” е построена „Yaran Chabutra” - „Платформата на приятелите”, около която са били погребвани учениците на Салим Чисти, а в близост до нея се намира „Badshahi Darwaza” или „Императорската врата”.
„Badshahi Darwaza” или „Императорската врата” се намира на източната страна на „Jami Masjid” и е обърната по посока към Агра. През нея минавал императорът, когато отивал да се помоли в „Jami Masjid” на големите празници. Входната порта е вградена в голямо арковидно пространство и е обточена с правоъгълен фриз с геометрични форми, направен от бял камък. Същите фризове украсяват фасадата, обърната към двора на джамията, като образуват квадрати и правоъгълници, декорирани с геометрични изображения и слепи ниши. По ръба на входната врата има скулптурирани лотосови пъпки, а арката над нея съдържа два медальона с гравирани цветя. В горната част на „Badshahi Darwaza” може да се види зъбчат парапет с полукръгли зъбци, над които се извисяват две стилизирани странични кулички с върхове, поддържани от скулптури на лотос и няколко чатрита с елегантни колони. Вътрешното пространство е шестоъгълно със сегментиран куполовиден таван.
„The Hathiya Pol” или „Слонската врата” е една от многото порти на Фатехпур Сикри и е разположена в неговия южен край. През нея минавал Акбар, когато се завръщал в града или излизал от него. На вратата има специална стая „naqqar khana” - „стаята на барабанчиците”, от която музиканти възвестявали завръщането на императора от поход или изпълнявали определена музика по време на парадите. Подобно на много други индийски крепости, портата с два слона отстрани символизира силата на владетелите, самите слонове се явяват пазители на форта или града. Според хрониките на Абу-ул-Фазл, който бил придворен историограф на Джалал-Уд-дин, слона можел да се язди само от достатъчно интелигентен и мъдър човек, какъвто бил Акбар. На една картина от „Akbarnama” (персийски: اکبر نامہ), мугалският владетел е изобразен като яздещ див слон, който никой друг човек не можел да язди. Абу-ул-Фазал твърди, че това умение на императора е символ на това, че Бог е доволен от него. „Hathiya Pol” имала специално значение за императора, защото подчертавала неговата военна и финансова мощ. Портата е изградена от червен пясъчник и е оградена от високи и дебели крепостни стени. През нея се преминава през арковидна врата, от двете страни, на която са издигнати пиедестали със скулптури на слонове върху тях. В горната си чест тази порта завършва със зъбчат парапет с бойници. Подобни малки бойници са разположени и под парапета в аркоподобни ниши.
„Ladies' Guest House” е част от комплекса на харема и се намира в североизточната част на „Harem Sara”. В миналото сградата служела за приютяване на високопоставените дами, които посещавали императора във Фатехпур Сикри. Тя предлагала всички удобства, необходими за краткия престой на гостите, настанени в нея. „Ladies' Guest House” притежавала 12 стаи, от които до днес са оцелели само четири.
До „Zanana Rauza” или „Гробницата на жените” се достига през красива порта, изградена от червен пясъчник с украса от бял мрамор. Вратата е разположена между гробницата на Салим Чисти и „Jamat Khana” или „Залата за събрания”. Входната част е вградена в островърха арка, която от своя страна е вписана в правоъгълник, декориран с кантове от мрамор. Същата композиция се повтаря в по-голям размер и по-светли цветове във височина над входа. Най-горната част на портата завършва с няколко павилиона „Kiosk”, зъбчат парапет със заоблени зъбци и бойници. Гробовете на жените от семейството на Салим Чисти се намират в помещение, което е част от северната галерия на „Jami Mosque”. Преди да бъде превърнато в гробище, това крило имало подземен проход, свързан с дома на проповедника Чисти, по който жените от семейството можели да идват до мястото на неговите проповеди, необезпокоявани от никой. Пространството с гробовете е разделено на няколко части, отделени една от друга с пищно изработени каменни паравани с геометрични форми.
„Harem Sarah Guest House” се намира северно от „Maryam’s house” и бил мястото, където императорът идвал да разглежда личните дела на дамите от харема, за които бил създал специален административен апарат. Сградата има правоъгълна форма и богато декорирани стени. Покривът й е плосък и ограден с парапет. Заради натрупаната по стените лепкава мръсотия, се предполага, че може би помещението се е използвало като кухня и заради това често е наричано „Jodha Bai’s kitchen” или „Кухнята на Джотха”. Тези стени са гравирани с изображения, наподобяващи драперии на завеси и други художествени елементи. От северната страна на постройката има прозорци и широка врата. В миналото „Harem Sarah Guest House” е граничела с галерия с колони, която днес не съществува. Заради многото функции, които изпълнявала сградата, през различни времеви етапи, повечето от стените й са повредени поради реконструкциите им, които са претърпявали.
„Minor Harem Sara” представлява група помещения, разположени на западната страна на „Jodh Bai palace”. Пред всяко едно от тези помещения има каменен пръстен, което кара археолозите да мислят, че мястото е служело за конюшни. Поради факта, че сградата се намира в близост до апартаментите на жените от харема, тази теория е отхвърлена. По всяка вероятност „Minor Harem Sara” е имала предназначението да приютява прислужничките, работещи за жените на императора. Двете бани, които се намират на източната страна на постройката, се използвали от персонала, обслужващ харема. Сградата е съставена от две части - първата представлява закрито пространство с колони, а втората притежава далани от трите си страни. Покритата постройка с колонади съдържа 17 помещения със семпла архитектура. На източната страна, обърната към двора, са построени 24 стаи, а на западната - седем. Покривът на тези постройки е плосък и се носи от редица подпори.
„Hiran Minar” е кула, построена в открита равнинна местност извън стените на Фатехпур Сикри. Тя се издига върху двоен многоъгълен пиедестал, като долния е по-голям и по-висок от този, върху който е разположена кулата. До входа й се достига по редица стълби. В долната си част „Hiran Minar” има многоъгълна фасада, която към върха приема формата на стесняващ се цилиндър. Тя е декорирана със слепи арки, геометрични форми и шестолъчни звезди от бял мрамор, в които са забити заострени слонски бивни, символизиращи властта и великолепието на императора. Върхът на кулата завършва с кръгъл балкон, ограден с ажурен парапет, над който се издига кръгъл павилион с купол от бял пясъчник, елегантни колони, в долната част, на които е разположен параваноподобен парапет. Предполага се, че тази необичайна по форма и украса кула е построена от Акбар в памет на любимия му слон.
По време на своето дълго царуване, Джалал Уд-дин довежда развитието на науката, философията, архитектурата и изкуството до невиждани до тогава висоти. С толерантността си към всички религии и своя стремеж към знания, владетелят затвърждава онова, което много по-късно ще каже Ганди: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света.” Най-голямата промяна, която мугалският император прави в периода на своето управление, е построяването на Фатехпур Сикри - градът, в който всички религии и раси живеят в мир и хармония помежду си, нещо, което днешния свят все още се бори да осъществи.
