Ганеша (गणेश) е едно от най-почитаните божества в хиндуисткия пантеон. Той е бог на щастието, благополучието и семейството. Смята се, че той спомага за премахването на всички пречки в живота или поставя такива по пътя на онзи, който трябва да бъде изпитан. Смята се също така, че Ганеша е и бог на познанието, писмеността и мъдростта.
В образа на бога - слон има заложени много символи: дългите му уши символизират идеята, че трябва повече да се слуша и по-малко да се говори. Главата на Ганеша символизира мъдростта и познанието, а отсечената му бивна - жертвите, които трябва да се направят, за да се достигне до висшето познание. Хоботът на бога се смята за символ на различаването на доброто и злото, а дебелото му коремче побира известната и неизвестната Вселена. С малката си брадвичка богът подтиква хората към просветлението и прерязва привързаността към материалното, а тризъбецът му символизира трите най-големи сили: любовта, мъдростта и действието. Малките очи на Ганеша представляват абсолютната концентрация. Змията около врата му олицетворява първата чакра в човешкото тяло, наречена Муладхара, която се свързва с проявата на най-първите божествени сили. Ръковината в ръката на бога се свързва с призива за молитва, а лотосът в другата му ръка представя стремежа за извисяване на човешкия дух. Ладуто (сладки кръгли кексчета), което богът държи, е символ на Мокша (духовното освобождение от колелото на прераждането) и всичко приятно в живота. Панерчето с плодове в краката на Ганеша представя отговор на човешките въпроси и получаването на опит от околния свят. Ананасът в кошничката символизира идеята за споделянето и даряването на по-бедните хора. Мангото е символ на висшите постижения на човешкия дух. Кокосовият орех символизира егото на човека - крехко и сладко отвътре, но твърдо и грубо отвън. Мишката, която е застанала в краката на Ганеша представя подчиняването на човешките желания на съзнанието и възможността на бога да вижда в най-далечните кътчета на Вселената и човешкото съзнание. Благославящата ръка на бога - слон символизира защитата и убежището за вярващите.
Легендите разказват, че бог Ганеша бил син на богиня Парвати и бог Шива. Един ден, докато Парвати се къпела, тя помолила своята помощница Нанди да не пуска никой в къщата, за да не се наруши спокойствието й. Не минало много време и съпругът й Шива се върнал и се учудил, когато прислужничката се опитала да го спре и не го пускала да влезе в собствения му дом. Въпреки молбите й, Шива успял да влезе вътре като не взел на сериозно оплакванията на жена си Парвати, че е нарушил нейното спокойствие. Парвати се чувствала обидена от постъпката на мъжа си и споделила това свое чувство с приятелките си, които я посъветвали да създаде същество, което да изпълнява само нейните заповеди, а не тези на Шива. Така съпругата на бога на сътворението и разрушението създала Ганеша от парченце шафранова паста, като вдъхнала на статуетката живот. Щом Ганеша оживял, богинята го прегърнала, дала му един жезъл и го помолила да не пуска никой в дома й без нейно разрешение. Щом Шива се върнал, той се зачудил кое е това момче, което седи пред вратата на къщата му и не го пуска да се прибере. Той се опитал да обясни на Ганеша, че е съпруг на Парвати и никой няма право да му пречи да се прибере вкъщи, но момчето не искало да го слуша и казало: „Спри! Никой няма право да влиза в този дом без позволението на майка ми!”. Разярен, Шива се опитал да избута Ганеша от вратата, но сина на Парвати го ударил с жезъла си. Тази постъпка съвсем вбесила бога на сътворението и разрушението и той с един замах отрязал главата на момчето. Когато Парвати видяла какво се било случило с нейното дете, тя заплашила, че ще унищожи света. Изплашен, бог Брахма, който бил повикан, за да защити Шива и да спаси света от разрушение, обещал на Парвати да изпълни всички нейни желания, ако тя се откаже от намеренията си. Богинята решила да се възползва от думите на Брахма и поискала Шива да възвърне живота на момчето и то да бъде боготворено повече от другите божества. Докато Парвати разговаряла с Брахма, Шива осъзнал грешката, която бил направил и се опитал да се извини на жена си и се съгласил да върне живота на момчето. Той изпратил бога на Вселенското сътворение да донесе главата на първото същество, което се изпречи на пътя му и скоро Брахма донесъл главата на силен слон. Богът я положил върху раменете на момчето и го поръсил с вода. Ганеша оживял, а майка му го прегърнала с радост. Парвати благодарила на Брахма, но го помолила да изпълни и второто й желание. Шива се извинил на съпругата си, като казал: „Аз ще приема това вироглаво момче за свой син и той ще бъде боготворен повече от другите богове и ще носи името Ганеш - премахващ всички пречки.”. Така богът - слон се сдобил със своето име и своя вид.
За мъдростта на бога - слон легендата разказва, че веднъж той и брат му - богът на войната Картикея, излезли на разходка с родителите си Шива и Парвати. По време на разходката, децата видели два сочни плода и всяко едно от тях искало да притежава плодовете, които, според родителите им, съдържали нектара на мъдростта и нектара на безсмъртието. За да спечелят тези плодове, Ганеша и Картикея трябвало да се състезават помежду си кой от двамата ще обиколи около света три пъти за по-малко време. Картикея яхнал своя паун и обикаляйки около света, спирал на всяко свещено място и се молел на боговете. Ганеша добре съзнавал, че ще загуби състезанието, защото мишката, която била негово превозно средство, се движела бавно, не само защото била малка, но и защото богът бил много тежък и нямало да може да изпревари никога пауна на Картикея. Богът слон решил да победи с хитрост и започнал да обикаля около Шива и Парвати, като в същото време показвал дълбокото си уважение към тях. Когато го попитали защо постъпва така, Ганеша отвърнал, че за него родителите му са цялата Вселена, целия свят и поради тази причина не му се налага да обикаля света като излиза извън дома си. Естествено, той спечелил състезанието, защото постъпил много мъдро и показал своето остроумие.
В митологичните текстове Ганеша е познат като писарят, помагал на мъдреца Вяса да запише епоса „Махабхарата”. Богът помолил мъдреца да диктува стиховете на епоса, без да спира за почивка, но за да забави диктовката, Вяса казал на Ганеша, че преди да запише продиктуваните стихове, той трябва да осъзнае значението на всяка дума, всяка строфа и философското послание на всеки стих. Мъдрецът диктувал поемата, като всеки път прибавял към строфите по някоя сложна философска мисъл, която Ганеша трябвало да осмисли и това отнемало на бога доста време, през което мъдрият човек получавал възможност да съчини нов стих от епоса. Казват, че по време на записването на „Махабхарата”, перото на Ганеша се счупило и бързайки да запише следващите редове, богът - слон счупил един от бивните си и продължил да пише с него като с перо. Това обяснявало и защо богът е изобразяван само с една бивна.
Веднъж поклонниците на Ганеша му донесли много сладки, които той обичал. Богът ги изял, но от преяждането коремът му се подул и натежал. На път за дома, Ганеша решил да се качи на гърба на своята мишка, защото му било трудно да се движи. Било тъмна нощ и изневиделица пред мишлето изскочила огромна змия, която изплашила малкото животинче. То подскочило и богът - слон паднал от гърба му. При падането коремът му се пръснал и сладките се изсипали. Без да губи време, Ганеша се втурнал да ги събира, набутал ги обратно в корема си, взел змията, която била виновна за падането му и я завързал около кръста си, за да задържи корема му затворен. Богът на луната гледал от небето и се смеел от сърце на комичната случка. В яда си Ганеша счупил едната си бивна, метнал я по бога на луната и го проклел да се скрие и да не се показва повече на небето. Щом луната изчезнала, нощите станали тъмни и непрогледни. Влюбените се оплаквали, старите хора мърморели, че не могат да спят, а живота на боговете станал непоносим без нейната светлина. Тогава те решили да отидат да помолят Ганеша да смекчи своето решение като били сигурни, че ще изпълни желанието им, защото познавали доброто му сърце. Богът - слон променил проклятието си като казал, че луната ще бъде видима и ще свети на небето само веднъж в месеца, а през другото време и на празника Чатурти ще се вижда само на половина. Тя ще носи нещастие на онзи, който през този период погледне към нощното светило. Поради тази причина се вярва, че по време на празника „Ганеша Чатурти”, когато се празнува рождения ден на Ганеша, не трябва да се поглежда към Луната, защото ако човек погледне към нея, ще си навлече беди заради гнева й и проклятието на бога.
Един от големите хиндуистки фестивали е празникът „Ганеша Чатурти” (गणेश चतुर्थी).Той се празнува през месеца Бхаадрапада, който варира в периода 19 август - 15 септември. Фестивалът продължава 10 дни и се отбелязва с множество тържества по цяла Индия. Три, четири месеца преди празника, се изработват красиви статуетки на бог Ганеша. Тези статуи се поставят в специално издигнати за тях, декорирани с гирлянди и лампички помещения. Свещеници, облечени в оранжеви и червени облекла, наречени доти, произнасят древни мантри, с които да вдъхнат живот на скулпторите на бога - слон.Този ритуал се нарича "Pranapratishhtha”. Пред статуите се поставят червени цветя и плодове - дар за бог Ганеша. По време на десетдневните ритуали, изображенията се посипват с червен прах, направен от кумкум и се четат химни от "Риг Веда", "Упанишадите" и "Пураните". На единадесетия ден от фестивала, скулптурите се изнасят на улицата и с тях се тръгва към реката, като през цялото време на шествието хората танцуват и се веселят. Докато шествието върви, участниците в него повтарят фразата: „О, бог Ганеша, ела и следващата година при нас!”. Преди статуята да бъде окъпана във водите на реката, пред нея се поставят кокосови орехи и цветя. Основното ястие по време на фестивала е оризовият сладкиш, наречен Модак, който представлява кекс, пълнен с кокосови стърготини и сушени плодове. Други ястия са сладките оризови топчета и напитката панакам, в която се слага кардамон и черен пипер. Тези ястия се поднасят и пред статуята на Ганеша. По време на фестивала се провеждат благотворителни мероприятия като дарения за бедните, даряване на кръв за болните и безплатни медицински прегледи. Празничните дни са съпроводени с множество театрални представления, отразяващи различни епизоди от живота на бога - слон.
Организират се и съревнования за създаването на по-голяма статуя на бог Ганеша. По време на „Ганеша Чатурти” много художници и скулптори имат възможност да покажат своите произведения пред публика и да популяризират своето творчество.