Ганг - реката на мъдростта и изкуплението
Казват, че да се опознае Ганг, е все едно да се опознае Индия и нейните хора. Реката е силна, горда, надменна и сурова, но може да бъде смирена, омиротворяващата и просветляваща. Вечните й води притежават магически сили и даряват утеха и опрощение на вярващите. Пречистващите й сили са толкова големи, че само припомнянето на нейното име може да осигури място на небето на човешката душа.
В хиндуизма река Ганг заема важно място. Тя се почита като богиня, а хората вярват, че водите й имат силата да отмиват греховете, да даряват покой и да помагат за облекчаването на мъчителния цикъл от прераждането. Много индуси идват от далечни места, за да потопят в Ганг праха на мъртвите си родственици или да го разпилеят над нея. По бреговете на реката се намират няколко почитани от хиндуистите места: Ганготри (мястото, откъдето извира река Ганг, която се захранва от най-големият ледник в Хималаите Гаумукх), Харидвар, заедно с Харки па Ури (тук според митологията са паднали няколко капки от еликсира на безсмъртието Амрит, който бил пренасян в стомна от птицата Гаруда), Аллахабад (мястото на първото жертвоприношение на бога на сътворението на Космоса - Брахма и пресечна точка на трите свещени реки - Ганг, Ямуна и невидимата река Сарасвати), Варанаси (центърът на земята според хиндуизма, свещеният град, създаден от бога Шива, най-святото място за поклонение, което всеки индус поне веднъж в живота си трябва да посети, за да се пречисти душата си. Тук пристигат хора от цяла Индия, които носят урните на починалите си близки и разпръскват прахта им над водите на Ганг, защото вярват, че от Варанаси мъртвите ще намерят най-прекия път към рая). Във водите край Варанаси поклонниците пускат малки ладийки - диас, украсени със запалени свещи и цветя като символ на надеждата и мечтите.
За раждането на река Ганг съществуват множество митове. Един от тях разказва, че веднъж, когато богът на сътворението на Вселената Брахма измил с вода краката на петия аватар на бог Вишну - Ванама, една капка от тази вода паднала от крака на Ванама върху земята и се превърнала в река.
Друга митична история твърди, че река Ганг възникнала от водата, която бог Брахма събрал в своя свещен съд kamandalu, след като измил краката на петия аватар на бог Вишну. По молба на Индра, който се страхувал за своето царство, пазителят на Вселената, равновесието и времето - Вишну приел десет различни образа, за да слезе на Земята. С всеки един свой образ той унищожавал по един демон. Накрая богът приел лика на дребен, неугледен брамин и така се появил пред могъщия крал Бали Чакраварти, който заплашвал да отнеме небесното владение на Индра. Бали почитал Вишну и както много други владетели по време на огнения ритуал на жертвоприношение - yagna, дарявал брамините с това, което те пожелаят. Пазителят на Вселената застанал пред Чакраварти на един такъв ритуал, но владетелят бил предупреден за това от брамина Шукрачария. Виждайки бога, застанал пред него, Бали се поклонил до земята и го попитал какво е неговото желание. Тогава мъдрият бог Вишну в стремежа си да помогне на бога на бурите поискал от Чакраварти три стъпки от земите, които управлявал, а кралят охотно се съгласил да изпълни желанието му. Тогава се случило чудо - дребничкият брамин се превърнал в гиганта Тривикрама или Ванама, като едната му крачка покрила небето, другата Земята, а с третата стъпил на главата на възгорделия се владетел Бали и така го изпратил в царството на демоните и змиите. Точно в този момент бог Брахма успял да измие краката на Вишну и да събере водата в свещения съд kamandalu. Тази вода се превърнала във великата река Ганг.
Най-известната история за реката гласи, че Ганг била дъщеря на бога на планината Химаван и сестрата на Парвати - Мена. Крал Сагар, наследникът на Рама и управник на Айодха, изпълнявал ритуал в чест на бога на неговото кралство, в който бил включен един прекрасен кон. Всеки път щом изпрател коня по света, животното се връщало, без да е намерило съперник на красотата си. Веднъж бог Индра завидял на краля и отвлякъл коня му като го скрил в своята пещера. Сагар изпратил синовете си да го търсят по цялата земя. Не след дълго те го намерили до мястото за медитация на внука на бога Брахма - отшелника Капила Муни, което се намирало близо до подземното царство. Непочтителните момчета сметнали, че светият човек е похитителят на животното и нарушили покоя му, като започнали да го обиждат. Тогава той отворил очи за първи път от толкова години, погледнал принцовете и погледът му ги изпепелил. Душите им били обречени да се скитат и да не намират покой, докато някой не извърши ритуала на пречистването, за да ги спаси. Когато Бхагирата, син на Дилип и родственик на Сагар, научил за това, обещал да помоли богинята Ганг да напусне небесния си дворец и да дойде на Земята, за да отмие греховете на синовете на Сагар и да прекрати страданието им като ги отведе на небето. Бхагирата дълго се молил на бог Брахма да му помогне в това начинание. Богът чул думите на младежа и заповядал на речната богиня да слезе на Земята, да обиколи дори най-отдалечените й кътчета, за да намери и пречисти душите на принцовете. Ганг се обидила от тази заповед на Брахма и решила, щом напусне небесното царство, да отмие целия свят. Разбрал за намеренията й, Бхагирата потърсил помощта на бога Шива, за да спре разярената богиня. Изпълнена с надменност, Ганг стоварила водите си върху главата на Шива, но той ги затворил между косите си и им позволил да излизат от там не като страшна стихия, а като малки поточета. Допирът с бога на сътворението и разрушението осветило водите на небесната река, които превърнати в притоци, потекли през различни светове по много краища на страната, за да даряват покой и пречистване на измъчените души.
За другото име на река Ганг - Джахнави съществува преданието, че един ден свещената река слязла от небето на земята, а бурните й води помели полетата и светилището на отшелника Риши Джахну. Ядосан, светият човек изпил всичката вода на реката. Виждайки това, боговете замолили Риши да освободи водите на Ганг, за да може тя да изпълни своята мисия и да пречисти душите на наследниците на Бхагиратха. Джахну изпълнил молбата им и освободил великата река, която изтекла от ухото му. От тогава, свещената река е позната и под името Джахниви, което означава „Дъщеря на Джахну”.
За пребиваването на Ганг в света на боговете се разказва, че богът на планините Химаван имал две дъщери - богинята Парвати (Ума) и Ганга. Веднъж боговете изпратили при Химаван бога на бурите и гръмотевиците - Индра, за да помоли бога на планините да изпрати дъщеря си Ганга на небето, за да направи света на безсмъртните още по-хубав, отколкото бил. Богът на планините изпълнил молбата им и изпратил при тях по-голямата си дъщеря, която заживяла на небето като река от светлина и пречиствала всичко, до което се докосвала. Тя течала през Вселената под името Акаш Ганг, означаващо „Млечен път” или „Река на небесната твърд” и носела слънцето в косите си.
В епоса „Махабхарата” съществува предание, според което Камадену - кравата на желанията, която давала на притежателя си всичко, което поиска, живеела в ашрама на отшелника Васишта. Веднъж при него дошъл бога Васус, олицетворение на осемте елемента в природата, заедно със своите жени. Една от съпругите му поискала Камадену за себе си и Васус я откраднал от Васишта. Тогава монахът проклел бога и жените му да се преродят и да живеят като смъртни на Земята. Те го замолили да смекчи наказанието си и в отговор на молбите им, той им казал, че Васус ще живее по-дълго на Земята като благородник, а те ще могат да се върнат на Небето в годината на тяхното раждане. За да се изпълни това, богът на осемте елемента помолил Ганг да ги роди като свои деца и тя се съгласила. Не минало много време и се случило така, че владетелят на Хастинапур - Шантану срещнал красива девойка, която седяла на бреговете на река Ганг и я помолил да се ожени за него. Момичето му разкрило, че истинското й име е Ганга и с удоволствие ще стане негова жена, но преди това му поставила условие да не я пита за нищо, което ще види, че върши. Те живели щастливо дълги години, въпреки че всеки път, когато им се родяло дете, Ганга го удавяла във водите на реката. Седем пъти Шантану мълчал, когато виждал как съпругата му отнася децата и след това ги удавя, но на осмия път не издържал и я запитал защо прави това. Тогава жена му се усмихнала, подала детето на царя и преди да се оттегли на Небето, обяснила, че седемте бебета са всъщност седемте съпруги на Васус, които трябвало да се преродят в деня на раждането си, а осмото дете е самият бог на осемте елемента, който трябвало да остане да живее на Земята като благородника Беехшма. Ето защо, за да улесни пътя на жените на Весус към Небето, Ганга ги удавяла при тяхното раждане.
Митът за Пушкара описва как бог Индра приел образа на мъдреца Гаутама, за да съблазни жена му Ахалия. Ядосан от постъпката на бога, Гаутама проклел жена си, както и Индра, да се превърнат в камъни. Изплашен, богът на бурите помолил Брахма да отмени наказанието му. Тогава сътворителят на Вселената позволил на река Ганг да слезе на Земята и така създал изкуствен кладенец, наречен Пушкара, в който бог Индра се изкъпал и премахнал от себе си проклятието на Гаутама. От тогава до днес, дванадесет дни в годината се празнува празникът Пушкарам, по време на който хората изпълняват ритуала на пречистващото потапяне в река Ганг, огненият ритуал Yagna и пускат ладийки от бананови листа, украсени със свещи и цветя като вярват, че така ще победят злото и ще отмият от себе си греховете, ще постигнат духовна нирвана и освобождение от цикъла на прераждането.
Ганг е единствената река, която, според индийската митология, преминава през трите свята: Сварга - небето, Притхви - Земята и Патала - подземното царство. Тя е не само извор на духовност за хиндуистите, но и източник за осмисляне на човешкия живот и приближаването на хората към Бога. Място, където социалното разделение не съществува и единствените значими неща са любовта, вярата и смирението. Ганг е символ на Индия, символ на нейните победи, загуби, надежди, спомени, култура и религия. Само няколко капки от водите й могат да заличат миналото страдание и грехове. Хиндуистите я наричат „Ganga Ma” или „Майка Ганг” и вярват, че ако някога реката пресъхне, това ще е краят на ерата на тъмнината (сегашното време) и ще започне ерата на доброто и истината.
Чрез своята красота и мистичност, тази река е потвърждение на мисълта на Марк Твен, че Индия е люлка на човешката цивилизация, родно място на човешките езици, майка на историята и легендите и пра - пра баба на традициите. Най-ценните съкровища на нашата цивилизация се съхраняват единствено в нея. И така, както река Ганг е майка на индийския народ, тази древна страна с магически залези, от призрачните мъгли, на които изплуват силуетите на изящни палати, страна с въздух, изпълнен с аромата на жасмин и подправки, където слънчевата светлина се отразява в изваяните храмове и кристалните огледала на дворцовите фонтани, страна на цветове, непокорни крепости, ароматни градини, велики владетели, неземно красиви принцеси и мъдри вълшебници, където приказките са реалност, а най-хубавите неща се усещат единствено със сърцето, е майка на всички нас.
