Градините Шалимар в Лахор - една частица от рая

В едно стихотворение на персийския поет Nur ad-Dīn Abd ar-Rahmān Jāmī се казва:
„(اگر بهشت بر روی زمین وجود دارد، آن است که این، آن است که این، این است! Gar Firdaus rōy-e zamin ast, hamin ast-o hamin ast-o hamin ast!)”.
„Ако има рай на земята, то той е тук, то той е тук!”.
Тези думи на поета описват най-добре мугалските градини, които са опит небесния рай да бъде пренесен на земята. Мугалските градини са наследници на персийските градини.

Идеята за рая на земята се разпространява от времето на ахеменидската династия (550-330 г. пр. Хр.). Наименованието на градините „Градини на Рая” идва от персийската и авестийска дума за затворено или заградено пространство - pari-daiza на авестийски - pairi-daēza, откъдето идва и думата Рай на латински. Те са предназначени да осигуряват прохлада, отмора и радост за духа и очите и да напомнят за написаното в Корана:
„Аллах обеща на вярващите мъже и жени градини, през които текат реки. В тях обитава богът и те са най-красивото му творение.....”
Типичната персийска градина се разделя на четири части посредством плитки водни канали или пътеки. Водните канали се събират в едно централно изкуствено езеро. От своя страна всяка от четирите квадратни площи може да бъде разделена на още четири по-малки квадратни площи, които обикновено се засаждат с различна по вид растителност. Правилното разделение на площта на градината символизира хармоничната подредба на Вселената: четирите посоки на света, четирите вятъра, четирите фази на луната, четирите райски реки, четирите основни правила на суфизма и исляма: ma’rifat - познанието и знанието за божествените закони, Shari'a - познаването на човешките закони и подчинението на бога, Tariqa - следването на обещанието за добродетелност и щедрост, Haqiqa - следването на истината.
Числото четири в исляма е свързано и с четирите свята: на хората, на боговете, на силата и на ангелите, а също и с четирите основни сили: живота, волята, познанието и речта. В хиндуизма четворката символизира Dharma - спазването на Вселенските закони, справедливостта, Artha - материален и социален просперитет, Kāma - удоволствие, Moksha - духовно пречистване и избавяне от колелото на прераждането. Четирите канала са четирите райски реки, в които тече мед, вино, вода и мляко, а водата в тях символизира същността на живота и неговата преходност. Плодните дръвчета и цветята са вечната младост и безсмъртието, а кипарисът - смъртта и вечността. Малките изкуствени езерца, където се срещат каналите с вода, носят името „Аl-Kawther” или извори на изобилието, а централното голямо изкуствено езеро се нарича „Езерото на вечността” и е мястото, където човек се среща с бога. Огледалните отражения във водата са границата между реалния живот и този на небето, между светлината и тъмнината, смъртта и безсмъртието. Езерцата са осмоъгълни или кръгли като осмоъгълните езерца са символно изобразяване на осемлъчната звезда, наричана „Звездата на пророците” - „khatam”, която е израз на прераждането, хармонията на сътворението, любовта, красотата, познанието, вярата и връзката на човека с бога и баланса между материалния и духовния свят. В средата на градините обикновено е разположена гробница, павилион, дворец или малък хълм, които напомнят за планината на боговете или Космическата планина, извисила се от хаоса над водите и допряла с върха си небето. Според митологията тя е куха, а нейната вътрешност съдържа божествения дух, водата на живота, вечния огън и светлината на света.

Любимите градини на създателя на мугалската империя - Бабур били градините „Charbagh”, което на персийски означавало Четирите градини (چهارباغ, chahār bāgh).
Първата градина от този вид, която той направил в Индия, била градината „Aaram Bagh” - „Градината на отдиха”, известна още като „Bagh-i Nur Afshan” - „Градината на разпиляната светлина”. В нея имало три тераси, образуващи водни каскади, два павилиона, обърнати към река Ямуна, tahkhana - галерия от стаи, подредени в редица и свързани с тесни коридори, които осигурявали прохлада на посетителите през горещите летни дни и множество фонтани.

Градини изграждали и императорите Акбар и Джахангир, но най-красивите били тези на Шах Джахан - „Shalimar Gardens”, „Домът на любовта” (شالیمار باغ) в Лахор, „Mehtab Bagh” - „Лунната градина”(ماہتاب باغ) и целия комплекс от градини на Тадж Махал. Наред с многото цветя в тези градини, императорът нареждал да се засаждат неговите любими цветя - лалетата, които били символ на прекрасните човешки чувства, недостижимата любов, грацията и елегантността, но и на тъгата и мъченичеството. Поет по душа, Шах Джахан превърнал всяка една от своите градини във вълшебна приказка, в нежно докосване до света на фантазията и зазидал в тях час от своите чувства и светоглед.

Земята, върху която се разпростират градините „Шалимар”, принадлежала на благородник от фамилията Миан от Багхбанпура. Ръководителят на фамилията Миан Мухамад Юсуф дарява местността „Ishaq Pura” на император Шах Джахан за построяването на градините Шалимар. Като отплата за тези земи, императорът дава правото на фамилията Миан да се грижи и пази неговите градини.
Градината Шалимар е направена под формата на правоъгълник, разделен на три тераси, съдържащи два квадрата, разчленени на четири части от водни канали и един тесен правоъгълник между тях.
Първата тераса е наречена „даващата удоволствия” - „Farah Baksh”, втората е „даващата доброта” - „Faiz Baksh”, а третата - „даващата живот” - „Hayat Baksh”.
Водата достига до прекрасните изкуствени езера и 410-те фонтана по дълъг 160 километра воден канал „Shah Nahar" - „Кралския канал”, свързващ Шалимар с Madhpur и вливащ се в Голямото изкуствено езеро на средната тераса на градината.

Горната тераса е разделена на четири равни части, посредством водни канали. В южната й част се намира Aramgah - помещенията за почивка на императора, от дясната страна са спалните помещения - Khwabgah, а от лявата Daulat khana i- khas (залата за частни срещи).
В северния край на горната тераса се издига мраморен павилион с три реда коридори, с арковидни сводове, опасан от красив парапет с ажурна каменна резба. Водата минава под павилиона и се спуска по мраморна плоскост, създаваща водна каскада към изкуственото езеро на средната тераса. В близост до изкуствения водопад, почти потопена във водите на водния канал, под каскадата има мраморна платформа с красиво резбован парапет, служила за трон на Шах Джахан и място, откъдето той можел да се наслади на прохладата на падащите водни струи и прекрасната гледка към голямото езеро с множество фонтани на междината тераса. От двете страни на тази междинна тераса се разполагат два семпли павилиона от червен пясъчник, чиито покривни части, декорирани с резбовани фризове, се носят от вълнообразни арки, стъпили върху елегантни колони и от широки стрехи, подпрени на вълнообразни конзоли. Двата павилиона са свързани помежду си посредством дълга пътека от червен пясъчник, прекосяваща езерото и лежаща върху мраморна основа с вълнообразни арки. Средата на тази пътека е пресечена от голяма правоъгълна мраморна платформа от бял мрамор, оградена с ажурен мраморен парапет, от която се открива гледка към долната тераса, обширното пространство и зелените площи на междината тераса, езерото и павилионите „Sawan Bhadum”. Тези павилиони, наподобяващи ефирни беседки от бял мрамор, са симетрично поставени върху висока платформа от двете страни на дълбок басейн с три стени, покрити с мраморни ниши и ограден от четвъртата си страна с редица от пет мраморни арки. Когато водата пада пред нишите по стените, звукът й наподобява ромоленето на дъжда. От дълбокия басейн струите се преливат под редицата от арки към плитко езеро и достигат до дългия воден канал с фонтани на долната тераса. Около обширното езеро на междинната тераса се простират алеи, край които са засадени различни цветя и дървета. Зад тях са покритите със зеленина квадратни площи.

Долната тераса се разделя от водни канали на четири големи квадрата, всеки от които от своя страна се дели на още четири части и съдържа в центъра си по едно малко езерце. В средата на големия квадрат е типичното за мугалските градини централно езеро. В горната страна на терасата е северната порта, от ляво и дясно стоят западната и източна порти.

Градината „Шалимар” включва в себе си множество сгради:
Khawabgah of Begum - покоите на кралицата
Baradaries - летния павилион
Diwan-e-Khas-o-Aam - залата за частни срещи на императора
Khwabgah - спалните помещения
Naqar Khana
Hammam - императорската баня
Aiwan - голямата зала

Цялата градина е оградена от висока зъбчата стена, на всеки ъгъл, на която се издигат кули, завършващи с чатрита. По източната врата „Jawabi” все още личат остатъците от глазираната мозайка с изображения на цветя.
В градината растат ябълкови дръвчета, праскови, сливи, манго, череши, бадеми, кайсии, черници, тополи, дюли, портокали, кипариси и храсти.
Със своята прохлада, мирис на цветя и цъфтящи дървета, песни на птици, ромон на фонтани, изкуствени езера с кристална вода, в която се отразявало небето, елегантни павилиони и сгради, градината Шалимар дарявала райско блаженство на императорското семейство и гостите на двореца, които се разхождали из нея. Тя била кътче на покой, романтично уединение, отдих за душата и човешките сетива и място за поетична размисъл.
При залез-слънце, когато последните лъчи я огрявали, градината Шалимар се превръщала в нереален, приказен свят от светлини и сенки, сред които бродела тишината на настъпващият мрак, а в застиналите води на изкуствените езера и водните канали се оглеждал покоя на вечността.
Със своя архитектурен талант, поетичен усет и артистична нагласа, Шах Джахан създал градина, въплътила неговите мечти, душевната му нагласа и философските идеи на исляма и суфизма. Върху едно кътче от земята, императорът успял да приюти частица от рая, частица станала дом на любовта, нежността, поезията, човешката фантазия, красотата и величието на природата.