картинка-1 картинка-2 картинка-3
Виж галерия

Гробницата на Хумаюн - величието на подредената вселена

Гробницата на Хумаюн е първата гробница в Индия, разположена сред прекрасна персийска градина. Наричат я Humayun ka Maqbara (ہمایوں کا مقبرہ), което на арабски означава „мавзолея на Хумаюн”.
Този величествен монумент е построен от жената на мугалския император Хумаюн - Хамида Бану Бегум, в периода 1562-1571 г., а негов архитект е персиецът Мирак Мерза Гаят (Мирак Гиятуддин). Мирак умира преди гробницата да бъде завършена и се налага неговото дело да бъде продължено от сина му Сайед Мухаммад Ибн Мирак Гиятуддин.
Освен мавзолея на Хумаюн, комплексът съдържа гробницата на съпругата на императора Хамида Бану Бегум и тази на сина на император Шах Джахан - Дара Шико, а също гробниците на императорите: Джахандар Шах, Фаруксиар, Рафи Ул Дарджат, Рафи Уд-Даулади Аламгир II. Тук е разположен и мавзолейният комплекс на Иса Кхан Ниязи - благородник от двора на основоположника на династията Сури - Шер Шах Сури.
Наследница на гробницата на Бабур в Кабул и тази на предшественика на мугалите - Амир Тимур в Самарканд (Gur-e Amir), гробницата на Насир Уд-дин Мохаммад Хумаюн е в близост до бреговете на свещената река Ямуна, наричана от индийците реката на любовта и сълзите, заради способността й да отмива страха от смъртта и греховете на хората, а също и заради красивата легенда за нежната принцеса Ямуна и нейната обич и привързаност към брат й - богът на смъртта Яма. Humayun ka Maqbara” е в близост и до гробницата на известния суфистки светец Низамуддин Аулия, чиито възгледи се отличават с особеното си милосърдие, любов към хората и желание за служба на човечеството.
До мавзолея се достига през две двуетажни врати - западна главна порта и южна порта. Западната порта има разгърната фасада, съставена от две странични стени и една централна, съдържаща айван с арковидна врата, водеща към самата гробница. Над малката арковидна врата се разполага дълбок балкон, ограден от парапет с красива каменна резба. От двете срани на западната порта, над арковидни ниши са поставени балкони с парапети, напомнящи каменен параван, които са част от стаите, намиращи се във вътрешната част на портата. На двата противоположни ъгъла на портата се издигат две чатрита, а покривната част е оградена от каменен фриз от червен пясъчник. Цялата конструкция на портата е построена върху подиум от обработени блокове кварцит, а до нея водят няколко стъпала. Блокчетата кварцит са използвани при оформянето на фасадата на западната централна порта като са примесени с елементи, направени от червен пясъчник. Фасадата е украсена с шестолъчни звезди. В древни времена хексаграмът е бил символ на астрологията и хармоничното подреждане на небесните тела. Извън тази наука хексаграмът добива значение на баланс, равенство, щастие, съвършенство. Според хиндуизма, шестолъчната звезда изразява перфектната хармония между човека и бога и постигането на душевното равновесие - Мокша. Знае се, че Хумаюн, който обожавал астрологията и астрономията, смятал, че хексаграмът предава уравновесяването на противоположните сили и баланса между праведността, правосъдието и божественото начало. Поставянето на шестолъчни звезди върху западната порта на гробницата на Хумаюн е един вид преклонение към познанията на императора като учен и неговата мъдрост като човек. То е напомняне за задължението на владетелите да носят в себе си толерантността, хуманността и мъдростта при правораздаването така, както ги е притежавал великият цар Соломон, символ, на който е хексаграмът.
Мавзолеят, построен от червен пясъчник и бял мрамор на две нива, е стъпил върху първото ниво, стъпило върху висок постамент от дялан камък и оформящо широка правоъгълна тераса, лежаща върху стени, по които са разположени множество помещения, вдадени в арковидни ниши. До терасата водят четири прохода със стъпала, излизащи на четири посоки, а страниците й са оградени от ажурен каменен парапет.
Същинската част на гробницата на Хумаюн, съставяща второто ниво, е поставена върху постланата с плочки от червен пясъчник тераса. Сградата включва осмоъгълна зала с голям двоен персийски купол, наподобяващ луковица и покрит с бял мрамор, заобиколена от осмоъгълни двуетажни помещения, завършващи с терасовиден покрив, по който се вие парапет, представляващ фриз с геометрични форми от бял мрамор, апликирани в червения пясъчник. Върху всяко едно осмоъгълно помещение се извисява чатри. На всеки ъгъл на покривното пространство са поставени тънки минарета от бял мрамор. По цялата външна фасада на мавзолея са изградени арковидни ниши с вдадени в тях арковидни балкони и прозорци, като прозорците са покрити с нежни каменни паравани. Тази конструкция придава на гробницата лекота и изящност.
До осмоъгълната камера със саркофага на Хумаюн се достига през висока арковидна порта - айван. Вътрешността на камерата притежава сложна архитектура. Около саркофага на владетеля се издигат два етажа съдържащи стаи, като тези на второто ниво са с балкони, оградени с ажурни паарпети. Страничните осмоъгълни помещения, приютяващи саркофазите на членовете на семейството на Хумаюн, също са на два етажа. По долните стени на централната осмоъгълна камера са разположени и арковидни прозорци с каменни паравани, които осветяват помещението. Същите прозорци са наредени в кръг около вътрешното куполно пространство. На мраморния параван (jaali) на централния прозорец е поставено стилизирано изображение на михраб (молитвена ниша, насочена към Мека), което замества наличието на надпис с традиционната „Surah 24, An-Noor” или „Сурата на светлината”. То позволява на слънчевата светлина да прониква в залата със саркофага директно от посоката, в която се намира Мека, като така символично свързва императора с божественото начало и показва неговата богоизбраност.
Използването на осмоъгълните форми при изграждането на интериора и екстериора на мавзолея на Хумаюн е тясно свързано с разбиранията на древната ислямска астрология, философия и възгледите на суфизма. Според тях осмоъгълникът е символно изобразяване на осемлъчната звезда, наричана „Звездата на пророците” - „khatam”, която е израз на прераждането, хармонията на сътворението, любовта, красотата, познанието, вярата и връзката на човека с бога и баланса между материалния и духовния свят. Около гробницата на Хумаюн се разпростира прекрасна градина „Char Bagh Garden”, направена по персийски образец и напомняща градините на рая (jannat), както са описани в Корана. Идеята за рая на Земята се заражда по времето на ахеменидската династия (550-330 пр. Хр.). Наименованието на градините - „Градини на Рая”, идва от персийската и авестийска дума за затворено или заградено пространство - pari-daiza, на авестийски - pairi-daēza, откъдето идва и думата Рай на латински.
Типичната персийска градина се разделя на четири части посредством плитки водни канали или пътеки. Водните канали се събират в едно централно изкуствено езеро. От своя страна всяка от четирите квадратни площи може да бъде разделена на още четири по-малки квадратни площи, които обикновено се засаждат с различна по вид растителност. По подобен план е изградена и градината на мавзолея на Хумаюн. Четирите главни водни канали са символ на четирите реки в рая, в които тече мед, мляко, вино и вода. Малките изкуствени езерца, където се срещат каналите с вода, носят името „Аl-Kawther” или „Извори на изобилието”, а централното голямо изкуствено езеро се нарича „Езерото на вечността” и е мястото, където човек се среща с бога. Усещането за райски градини се засилва от наличието на зеленината - дървета, храсти, трева и от уханието на цветята. Правилното разделение на площта на градината напомня за хармоничната подредба на Вселената, а мавзолеят, който се издига в нейния център, символично представя планината на боговете или Космическата планина, извисила се от хаоса над водите и допряла с върха си небето. Според митологията тя е куха, а нейната вътрешност съдържа божествения дух, водата на живота, вечния огън и светлината на света. Ето защо фасадата на гробницата на Хумаюн е изпълнена с арковидни ниши, придаващи идеята за кухата структура на Космическата планина. По водните канали водата преминава до мавзолея, губи се под него и излиза отново на повърхността като по този начин разкрива философията, свързана със сътворението и прераждането, преминаването от подземния свят към светлината.

„Nai-ka-Gumbad” или „Гробницата на бръснаря” се намира югоизточно от гробницата на Хумаюн. Предполага се, че тя е построена в част на бръснаря на императора, който играел важна роля в живота на императорската фамилия. Сградата е легнала върху висок постамент от дялани камъни, обточен с кант от червен пясъчник. Тя има фасада с две големи арковидни ниши - айвани, в които са вписани арковидна врата и арковидни прозорци. Прозорците са покрити с красиви каменни паравани. Планът на „Nai-ka-Gumbad” е правоъгълен, а покривното й пространство е увенчано с подобен на луковица купол, стъпил върху многоъгълна основа, украсена с малки кулички и каменен фриз от червен пясъчник, изпъстрен с растителни мотиви. Куличките завършват с върхове, представляващи скулптурирани разтворени лотоси. На четирите ъгли на гробницата, около самия купол, се извисяват четири чатрита. Фасадата е направена от червен пясъчник и дялан кварцит. Вътрешността на „Nai-ka-Gumbad” съдържа два саркофага - един на мъж и един на жена. Не се знае кои са хората, положени в този мавзолей. Надпис, който стоял върху постамента му, гласи: „Maqbarah-i-Kokah” - „Гробница на Kokah”. Тази отпратка може да се отнася до министъра Шамсуддин Мухаммад Атагах Хан, който спасява император Хумаюн от удавяне в Ганг. За благодарност, владетелят го назначава за негов личен служител като го нарича (Anagah) - приемен баща, а жена му Диджи Анга става една от дойките на Акбар и е наричана (Atgah) - приемна майка. Синът на Шмсуддин и Джиджи получава наименованието (Kokah) - млечен брат на император Акбар, прибавено към името му Мирза Азис. Тази история води до предположението, че „Nai-ka-Gumbad”, според намерения надпис на нея, може би е гробницата на Мирза Азис Коках.

В пределите на мавзолейния комплекс на Хумаюн е разположен и „Домът на арабина”-
„Arab Sarai”, построен по нареждане на съпругата на Хумаюн - Хамида Бану Бегум. Предполага се, че той е служел за жилище на 300 арабски свещеници, доведени от нея от Мека. Според други историци, мястото е обитавано от богати арабски търговци или от персийските майстори - зидари, художници и занаятчии, работещи по строежа на гробницата на Хумаюн. „Домът на арабина” заема голяма оградена площ южно от главния път, водещ до мавзолея на императора. Зад стените на ограждението са разположени множество стаи, които днес са полуразрушени. Единствената добре запазена структура е северната порта. Тя е направена от кварцит, червен пясъчник и е украсена с мраморни инкрустации. Вътрешната зала на портата е била осмоъгълна и е завършвала с купол, който е рухнал с времето. От двете страни на фасадата й стоят висящи балкони, подпрени на красиви вълнообразни, резбовани конзоли от червен пясъчник. Под куполите на балконите се извиват фризове от глазирана керамика в синьо и жълто, изпъстрени с геометрични фигури. Самите куполи са покрити със същия вид керамика, но за разлика от фризовете, тя изобразява различни растителни мотиви.
Арковидните извивки, обточващи арковидния вход, са декорирани с кръгли медальони с гравирани цветя, оградени от мраморни инкрустации и цветна керамика. Близо до източната порта на „Arab Sarai” някога се разпростирал пазар, създаден от Мир Бану Ага - главният евнух в двореца на император Джахангир.

Извън границите на мавзолейния комплекс, е впечатляващата гробница „Nila Gumbad” или „Nila Burj” (Гробницата със син купол). Тя е построена от Абдул Рахим Хан-и-Хана за неговия приближен Миан Фахим. Абдул се славел с поезията си и познанията по астрология. Той бил син на най-доверения генерал на император Акбар - Байрам Хан. Макар и мюсюлманин по рождение, поетът почитал бог Кришна, за който написал множество стихове. В литературните му сборници могат да се видят следните разсъждения: „Истински великият човек никога не парадира със своите заслуги, нито пък онзи, който наистина заслужава награда.”; „Не позволявай на любовта между хората да изчезне, защото после не може да се възстанови. Ако все пак възстановяването й е възможно, то във веднъж унищожените отношения ще съществуват възли.”; „Човек може да открие много начини и хора за домогването си до богатството и славата, но ще има само един истински приятел, който ще остане до него в нещастието.”. Рахман имал навика да раздава милостиня на бедните като смирено свеждал поглед пред тях, за да не разберат просяците кой им прави това добро. Освен композитор и писател, той бил и виден астролог, написал две книги в тази област - „Khet Kautukam” и „Dwawishd Yogavali”, които се използват и до днес. Мъдрите му мисли, изпълнени с доброта и любов към хората, служели не само за духовното обогатяване на Акбар, но и останали в съкровищницата на индийската философия.
Когато приближеният на Абдул Рахим - Миан, който бил израснал с неговите синове, загинал в битка с един от тях - Фероз Хан, при бунта на генерала на Джахангир - Махабат Хан, поетът му издигнал гробница, която днес носи името „Nila Gumbad”. Сградата е направена от сив кварцит и лежи върху каменен подиум с пет стъпала. Тя има осмоъгълна форма, а фасадата й е запълнена с плитки арковидни ниши по ъглите и айвани по стените. Един от тези айвани, служещ за вход към вътрешността, притежава правоъгълна врата. Цялата гробница е декорирана с красива цветна керамична мозайка в синьо, жълто, бяло и тюркоазно, изпълнена с растителни и геометрични мотиви в типичен персийски стил. Куполът й, облечен със синя глазирана керамика, е поставен върху кръгъл барабан, обточен с арковидни ниши и тънък фриз от глазирана цветна керамика. Вътрешността на „Nila Gumbad” е семпла и осмоъгълна. Светлината в нея прониква през множество малки прозорчета, като лъчите се преплитат в тайнствена феерия.

Югозападно от западната порта на гробницата на Хумаюн са разположени гробницата и джамията с имената „Afsarwala's Tomb and Afsarwala's Mosque” - „Гробницата и джамията на офицера”. Името на човека, за който са издигнати, не се знае, знае се само поста, който е заемал в армията на Акбар. Гробницата, както и джамията, са стъпили върху каменна платформа от сив кварцит, а до тях се достига по няколко стъпала. Самата гробница е направена от сив кварцит, облечен в червен пясъчник. Тя има осмоъгълна форма като фасадата и е изпъстрена с арковидни ниши, четири, от които притежават правоъгълни врати, отвеждащи до вътрешното помещение. Така в мавзолея може да се влезе от четири страни.
По червения пясъчник над вратите са поставени кръгли медальони от бял мрамор, изобразяващи цветя. Купулът на „Afsarwala's Tomb” лежи върху осмоъгълна основа с арковидни ниши, а върхът му завършва със скулптурирано изображение на обърнат лотос.
Джамията, изградена изцяло от сив кварцит, е под формата на правоъгълник на три нива. Над централното ниво се издига купол, положен върху осмоъгълна основа. Отстрани на главната фасада е прикрепено друго по-ниско разположено правоъгълно помещение с четири арковидни ниши, съдържащи арковидни проходи. До вътрешността на джамията се достига през три големи арковидни ниши, напомнящи айвани, в които са вписани арковидни врати.

В западната част на мавзолейния комплекс на Хумаюн, сред широка оградена градина, се намират „Bu Halima's Tomb and Garden” - „Градините и гробницата на Бу Халима”. Тя е построена за Бу Халима, благородничка от двора на Бабур, която съпровождала императора по пътя му за Индия и била дойка на сина му - бъдещия мугалски император Хумаюн.
Гробницата има осмоъгълна форма и е стъпила върху каменна платформа от сив кварцит с няколко стъпала, която е единствената запазена част от сградата.

В средата на осмоъгълното заграждение, символизиращо рая, южно от градините на Бу Халима, се издига „Isa Khan Niyazi's Tomb” - „Гробницата на Иса Хан Ниази”, който бил благородник от двора на създателя на династията Сури - Шер Шах Сури. Тя е оградена от стени със заоблени зъбци. По стените са разположени множество арковидни ниши, а в осемте им краища се извисява по един кръгъл бастион. До вътрешността на заграждението се влиза от север през порта, която сега е полусрутена. Тази порта е поставена върху подиум от дялан камък с няколко стъпала. Входът й е разделен на три части, представляващи арковидни ниши, подпирани от колони. В две от тях се намират правоъгълни отвори, а в третата е арковидната врата към градината и гробницата. Някога портата е била увенчана с купол, под който се е разпростирало вътрешно помещение, но днес куполът и помещението не съществуват.
От двете страни на главната порта са допрени две издигащи се във височина стени с три стъпала, които я съединяват със стените на ограждението.
„Гробницата на Иса Хан Ниази” стои в центъра на второ осмоъгълно ограждение, отворено от четири страни, символизиращи четирите посоки на света и декорирано с изображения на заоблени зъбци. То е опасано от осмоъгълна алея, пресечена от още четири алеи (две хоризонтални и две вертикални), влизащи през четирите отворени пространства на второто заграждение и завършващи до основите на мавзолея на Иса Хан. Погледнато от птичи поглед, сложно проектираното пространство около гробницата и нейното местоположение придават идеята за хармоничната подредба на Космоса, единението на човешкия с Вселенския разум, централното разположение на Космическата планина, съхраняваща нектара на живота сред градините на рая, в който текат четирите реки пълни с мед, вода, вино и мляко, а също и философското разбиране за осмоъгълната звезда - „khatam”, свързана с представата за прераждането, любовта, хармонията между човешкия свят и този на боговете. Самият мавзолей, по подобие на останалите гробници от мавзолейния комплекс на Хумаюн, притежава осмоъгълен каменен постамент и осмоъгълна структура. По целия постамент в кръг са наредени множество арки, подпрени на каменни колони, образуващи кръгъл коридор, ограждащ централното помещение на гробницата. Върху тях личат останките на мозаечни инкрустации в сини, жълти и зелени цветове. Над арките се намира каменна стряха (chhajja), поддържана от вълнообразни подпори и осмоъгълна тераса със зъбчат парапет, декориран с цветна мозайка. На всяка страна на осмоъгълната тераса се издигат павилиони, подобни на чатри с прекрасно украсени с мозаечна инкрустация куполи, върховете, на които завършват със скулптурирано изображение на обърнат лотос. Куполите са подпрени на колони от червен пясъчник с каменни гравюри по капителите и основите. Централният купол на „Isa Khan Niyazi's Tomb” лежи върху осмоъгълен барабан, обточен с гравиран каменен фриз, във всеки ъгъл, на който са поставени мънички кулички. На върха на големия купол също има скулптура на обърнат лотос.
Светлината в централното помещение на гробницата влиза през големи прозорци, покрити с каменен параван. Тя приютява саркофазите на Иса Хан Ниази и неговите родственици.
Джамията, разположена западно от мавзолея на Хан Ниази, опира до стената на осмоъгълното ограждение и притежава широка каменна платформа. Сградата е построена от сив кварцит, а централния й вход е облицован с червен пясъчник. Червен пясъчник е използван и при фризовете около терасовидния покрив и барабана на купола. Тази джамия съдържа едно молитвено помещение и три арковидни входа, декорирани с инкрустация от цветна мозайка, над два, от които са надвиснали каменни стрехи. Куполът е носен от осмоъгълен барабан, а от двете му страни е поставено по едно чатри с гравирани каменни колони и подкуполни фризове с цветна мозайка. Върху върховете на всички куполи са направени скулптурирани изображения на обърнат лотос. Архитектурният план на мавзолейния комплекс на Хумаюн, напомнящ астрономическа карта с хармонично подредени по нея звезди и галактики, издава вечния стремеж на човека към съвършенство, безсмъртие, достигане до тайните на Вселената, невидими за окото. Този план говори за триумфа на вечно усъвършенстващият се интелект и непознаващото граници въображение, което надничайки зад пределите на видимото, потвърждава думите на кашмирската поетеса - суфист Лалешвари, че „целият наш свят е копие на божествения”.

Виж галерия..»