За индийците сватбата е един от най-важните моменти в живота. Според техните традиции, човек преминава през четири стадия на развитие:
„Brahmacharya" - период на обучение, през който младият човек напуска дома и заживява при своя гуру или учител, за да получи необходимите му духовни и практически знания, да се подготви за живота в обществото, семейния живот, религиозния живот и своята бъдеща професия.
Този период продължава до двадесет и петата година, когато започва втория период - „Grihastha". Неговата продължителност трае до петдесетата година, време, през което младият човек създава семейство, подпомага родителите си, натрупва състояние и извоюва своето място в обществото.
По законите на Ману, щом кожата се сбръчка и косата посивее, свършва периода „Grihastha" и личността е свободна да се заеме с духовното си усъвършенстване.
„Vanaprastha” - периодът на отшелническия живот, започва с оттеглянето от семейните задължения, обществото, работата и се характеризира с усамотяването, прилагането на различни духовни практики и търсене на духовното усъвършенстване и извисяване. В миналото възрастните хора са напускали домовете си и са заживявали отшелнически живот, далеч от своите семейства, на днес това се практикува твърде рядко.
„Sannyasa” е времето на пълно съединяване с бога. Вече не съществуват страхове, надежди, задължения, семейни връзки, дом, материална привързаност и всички земни връзки са прекъснати. Остава само стремежът към постигане на Мокша или освобождаване от кръга на прераждане.
Тези степени на развитие се отнасяли предимно за мъжете, защото се смятало, че жените играят важна социална и религиозна роля в дома, свързана с неговото поддържане и с грижата, отглеждането и възпитанието на децата. Освен това за основно задължение на мъжете се считало защитата и създаването на сигурност за неговата съпруга.
Освен четирите стадия на живот, хиндуистката религия възприема четири основни жизнени цели:
„Дхарма” - правилни действия в съгласие със свещените текстове;
„Артха” - материално благосъстояние и успех;
„Кама” - блаженството;
„Мокша” - просветлението и духовното усъвършенстване и освобождаване от колелото на прераждането Самсара.
Заедно с тях се нареждат и санскарите - система от ритуали, тайнства и жертвоприношения, свързани с определени етапи от човешкия живот, които целят подобряването на човешката съдба. Тези ритуали се изпълняват пред свещения огън и изискват присъствието на обучени за това брамини. Всяко важно събитие в живота на индийците се отбелязва с определен вид санскар. Смята се, че изпълнението на шестнайсетте задължителни санскара ще помогне на човек да се пречисти от греховете си, да постигне нирвана и след смъртта душата му да достигне по-бързо до небето. Един от важните санскари е Виваха. В Индия се смята, че бракът между двама души е предречен от небето, а на неговото сключване се гледа като на свещена връзка за цял живот, благословена от свещения огън. Индийското семейство е патриархална общност, ето защо след сватбата младоженците заживяват в къщата на съпруга, като така се осъществява свързването между двете сродени семейства. Приема се, че бракът е обединение на Дхарма - (спазването на основния природен закон за правилния път през живота), Артха - (притежанието, просперитета и богатството) и Кама - (желанието и удоволствието), към които не трябва да съществува пристрастяване, защото, според хиндуизма, човек е смъртен и като такъв привързването му към нещата от живота може да доведе до лъжливи представи, илюзии, а опитите му да се откъсне от всичко, към което е привързан, създават усещането за болка и нещастие. Сключването на брак е както задължение към предците, така и духовно обединяване на двама човека и два рода, ето защо на него се гледа като на изключително сериозна и важна стъпка в живота.
В древна Индия са съществували няколко вида брак:
Брахма - при този брак, след завършване на обучението, младежът се признава за достатъчно годен за живота в обществото и за сключването на брак. Родителите му отиват при семейството или настойниците на момиче от същата кастата, към която принадлежи и момчето и ги молят да я дадат за жена на сина им. От своя страна бащата на момичето също избира подходящ за дъщеря си съпруг, който трябва да има високопоставено семейство и да е запознат в подробности с Ведите. При този брак девойката може да донесе като зестра само няколко дрехи и няколко бижута.
Дайва се нарича бракът, при който момичето се оженва за жрец като един вид жертвоприношение. Това се случва, когато семейството на младата девойка е чакало дълго време за намирането на подходящ съпруг, но такъв не се е намерил. Тогава родителите започват да търсят жениха на местата, където се извършват жертвоприношения. Този вид брак се смята за унизителен за семейството на момичето.
Арша е вид брак, при който бъдещият съпруг дарява на семейството на момичето крави или двойка биволи. Такъв брак се осъществява тогава, когато семейството на девойката не може да си позволи достатъчно големи разходи за сватбата. В такива случаи, момичето бива женено за възрастни мъдреци или свещеници. Подаряването на крави като зестра показвало, че женихът не притежава никакви особени качества и поради тази причина Ашара не се смятало за подходящ вид брак.
Праджапатия се нарича бракът, при който бащата на девойката сам търси жених за нея. Отговорността за бъдещето на момичето се прехвърля от бащата на младоженеца при специална церемония, наречена Паниграханам, при която момчето е обърнато на запад, а момичето на изток. Бащата подава дясната длан на дъщеря си на бъдещия си зет като я поставя в неговата дясна длан. Върху дланта на момичето се нареждат плод, лотосов цвят, златен предмет или листо от свещено растение. Майката на булката прелива вода от Ганг върху ръката на дъщеря си като символ на даряване на момичето на нейния съпруг. Дланта на девойката символизира нейното сърце, което тя отдава на своя съпруг. Като знак, че приема невястата си, мъжът докосва нейното дясно рамо.
Гандхарва е брак между двама души без съгласието на техните родители. Той е древноиндийски ведически обичай, при който влюбените си разменят сватбени гирлянди и се оженват тайно без присъствието на близките им хора пред статуята на почитания от тях бог. Заради своя характер Гандхарва се определя като брак по любов.
Асура - при този брак младоженецът не се счита за много подходящ за булката, ето защо трябва да откупи бъдещата си съпруга от нейните родители и роднини като им подарява толкова богатство, колкото може да си позволи.
Ракшаса е разновидност на брак, при който девойката се отвежда насила от нейния дом, защото роднините и родителите й не са съгласни с бъдещия брак и бива принудена да се ожени за момчето, избрало я за своя съпруга.
Пайшача представлява най-неприеманата от обществото форма на брак, при който девойката е принудена да се ожени за някого под въздействието на алкохол, упойващи вещества или лъжа.
По-голямата част от браковете в Индия са уредени от по-възрастните хора в семейството, защото се смята, че те притежават богат житейски опит, който им позволява да изберат подходящ брачен партньор. Въпреки всичко, още в миналото е съществувала възможност младите хора да се оженят по любов. В редица литературни текстове се споменава за организирането на Swayamvaras, по време на който принцесите са избирали съпруг измежду всички поканени принцове.
За индийците мъжът и жената са двете половини на едно божествено тяло и поради тази причина не може да се говори за надмощие на нито един от двамата съпрузи. Смята се, че тяхната връзка е определена от боговете и те са обвързани за седем прераждания. Приема се също, че съпругата е дар на мъжа от безсмъртните за неговото добруване, ето защо той трябва да се отнася към нея с уважение и почит. Същото уважение и почит трябва да показва и съпругата към своя съпруг.
В хиндуисткото семейство жените са натоварени със специфични задължения като: поддържането на хармонията в дома и семейството, грижовно отношение към съпруга и децата, поддържането на социалните връзки, стремеж към духовно усъвършенстване, предаване на традициите и обичаите, както и възпитанието и съветването на децата, грижовно отношение към по-възрастните в семейството, спазване на религиозните норми, поддържане на нейното собствено достойнство и това на дома.
Преди всяка сватба, на пандита се представят хороскопите и направеното родословно дърво, за да се установи дали младоженците си подхождат, след което семейството на младоженеца посещава семейството на бъдещата булка, за да се уточни окончателно дата на тяхната сватба.
Първата стъпка към сватбата е Ваак Даанам - изпращането на двама души от семейството на младоженеца при родителите на бъдещата булка, с цел да поискат ръката й от нейния баща. Преди тръгването им се четат две мантри от "Риг веда", които да обезпечат техния успех в начинанието, безопасния им път до дома на момичето и тяхното бързо завръщане при жениха с положителен отговор от страна на роднините на бъдещата невеста.
Тилак е предсватбена церемония, която утвърждава съгласието на две семейства за сключването на брак между техните деца. Тя е и символ на готовността на младежа да създаде собствено семейство. Бащата или брата на бъдещата булка, заедно с всички техни роднини, посещават дома на младоженеца, където се извършва специална молитва, след която брата на девойката поставя на челото между очите на бъдещия й съпруг Ajna Chakra - жълта линия (Тилак) от сандалова паста като знак за уважение, благословия и морално задължение. На младежа се поднася табла с едно бетелово листо, синапено масло, кокосов орех, едно цвете, сладки и пари, символизираща добрите пожелания, изпратени му от момичето и добрите пожелания на нейното семейство.
От своя страна, семейството на младоженеца изпраща на булката жълто сари, бетелово листо, сусамено масло, сладки, бетелов плод, различни плодове и сладки. Подаръци се разменят и между членовете на двете семейства. От този момент нататък, става ясно, че младежът е одобрен от семейството на девойката и го наричат Var - син, а също, че той може да поеме семейните задължения.
Харди е церемония, при която роднините мажат булката и младоженеца с паста от куркума и синапово масло. Тази паста е предварително осветена от свещениците, за да й се придаде по-голяма сила, донасяща щастие и просперитет на младежа и девойката, като ги предпазва от всяко зло, болест и нещастие по новия им път. Сместа прави кожата мека, блестяща и ухаеща и служи също така като козметично средство. Преди сватбата, тя се поставя в специален съд - katori и се пази в семейния олтар, за да бъде осветена от боговете. Свещеникът взима стрък трева и съда като ги допира до изображението на божество, а после пръв нанася пастата върху раменете, краката, ръцете, коленете, главата и сърцето на младоженците. След него останалите роднини се изреждат да мажат със сместа младежа и девойката, като пеят закачливи песни и им пожелават щастие.
Mehendi - няколко дена преди сватбата в дома на булката близките и специално поканен Хена дизайнер украсяват ръцете и краката на девойката с хена. Тази церемония показва трансформация на момичето в съпруга. Пауните, листа от манго, цветя, са най-често срещаните мотиви при поставянето на хена. Смята се, че колкото по-ярка е къната, толкова по-силна ще е любовта на съпруга към неговата жена. Механди е и начин булката да изглежда красиво и привлекателно. Хената се поставя не само на булката, но и на женените жени по време на различни празници като Холи, Дивали, Карва Чаут.
Var Mala е церемония, чрез която младоженците доказват, че се приемат взаимно и желаят да живеят заедно. Името Var Mala е дадено на гирляндите с разнообразни екзотични цветя, които младоженците си разменят. Щом наближи мястото, където ще се състои сватбената церемония, младоженецът се посреща от майката на булката, която носи табла за молитва - pooja thali. Тя поставя тилак на челото му и изпълнява арати, за да го предпази от злите духове и да го благослови. След това той се приближава до централния подиум, където очаква бъдещата си жена. Девойката идва, придружена от сестра си и своите приятелки, като държи в ръцете си гирлянд от цветя, подобен на този на младоженеца. Бъдещите съпрузи се разменят цветните гирлянди, като в началото, правейки се шега, всеки един от тях се стреми да избегне гирлянда на другия. Накрая гирляндите са разменени и така е обявено съгласието на мъжа и жената за бъдещото им съжителство.
Kanya Danam се нарича ритуалът, при който родителите на девойката показват, че те доброволно дават дъщеря си на нейния съпруг. При пристигането на момчето в дома на родителите на булката, на прага на дома се извършва специална церемония за неговото посрещане, при която майката на булката разпръсква над главата на бъдещия си зет ориз и червен прах - Кумкум, след което го благославя като поставя на челото му тилак и повдига ръцете си над главата му. Придружен от пандите и родителите на булката, младоженецът се отправя към подиума, където ще се състои сватбата. Там върху дланта на девойката се нареждат плод от бетел, лотосов цвят, раковина, златен предмет или листо от свещено растение. Майката на булката поставя дясната си ръка под нейната, бащата на девойката поставя дясната си ръка под тази жена си, а под неговата ръка младоженецът поставя своята дясна ръка. Съществуват и случаи, при които бащата поставя своята дясна ръка под дланта на булката, а младоженецът поставя своята дясна ръка под тази на бащата. След това бащата (майката) прелива вода над ръката на дъщеря си, като така символично я предава на нейния съпруг (така, както водата се прелива от неговата ръка към ръката на младежа). Младоженецът обещава, че ще се грижи за своята съпруга и ще я защитава от всяко зло. Дланта на девойката символизира нейното сърце, което тя отдава на своя мъж. Като знак, че приема невястата си, женихът докосва нейното дясно рамо.
Paanigrahana or Hasta Milap е обичай, при който младоженецът хваща дясната ръка на булката със своята лява ръка като казва:
„Дано животът ти с мен бъде щастлив! По волята на всемогъщия бог сътворител и поддръжник на Вселената, ти се омъжваш за мен, за да можем заедно да изпълняваме съпружеските си задължения. С цялата си сила аз държа ръката ти и ти обещавам, че заедно ще следваме пътя, определен от Вселенските закони. Ти си моят законна съпруга, а аз съм твой законен съпруг. Благословен с деца, нека твоя живот с мен бъде щастлив до края на дните ни. Следвайки божествените закони и благословени от мъдрите думи, произнесени от свещениците, дано успеем да изградим един щастлив живот, озарен от светлина и радост!”.
Vara Prekshanam е част от сватбения ритуал, при която се осъществява виждането на младоженеца и булката за първи път. По време на тази среща, момчето докосва със стрък от тревата „дарбха” веждите на момичето с цел символично да премахне всички дефекти, които то притежава. Заедно с това действие се четат множество мантри, които да доведат до щастлив и дълъг семеен живот.
Madhuparka ceremony е онази част от сватбената церемония, при която бащата или булката предлагат на младоженеца малка каничка с мед, гхи и извара. След махането на кърпата, която седи над каничката и поглеждането в нея, женихът казва следните думи:
„Нека вятърът да бъде сладък като мед, водата в реката да бъде сладка като мед, цветята и тревите да са сладки като мед за нас. Нека дните и нощите бъдат сладки като мед за нас, нека небесата бъдат сладки като мед за нас. Нека слънцето и млякото на кравите да бъдат сладки като мед за нас.”. Младоженецът отлива от каничката с мед в три чашки, а от тях отлива във всяка една от чашите на гостите по малко мед, като казва:
„Медът е най-сладкият и най-хубавият! Дано да получавам храна, сладка като този мед и да мога да й се наслаждавам.”.
Церемониално подаряване на крава - в миналото този обичай е бил от изключителна важност, тъй като кравата е била необходима на младото семейство в първите стъпки на техния съвместен живот. Днес бащата на булката подарява на младоженеца символична фигурка на крава, както и пръстен или някакъв друг избран от него подарък. От своя страна, младоженецът подарява на булката бижута и сарита, като по този начин иска да покаже, че е в състояние да обезпечи бъдещия й живот с него и да гарантира, че тя няма да изпитва необходимост от нищо.
Vivaaha - Gath Bandhan е завързването на шаловете на младоженеца и булката, символизиращо вечната им връзка и тяхната вярност. Младоженците се хващат за ръка и молят боговете за благословия.
Mangala Snaanam се нарича обличането на булката в сватбени одежди. По време на този ритуал се изпълняват различни мантри, които да доведат до успешен и хармоничен брак на младото семейство. Когато булката е готова, младоженецът връзва около кръста й тънко въженце, наречено „дарбха” и я води до мястото, където ще се извърши сватбената церемония. Младоженците сядат до свещения огън на ново килимче, като брахманите четат мантри, с които да засилят младостта и красотата на булката. Тези мантри се повтарят от бъдещия съпруг три пъти.
Maangalya Dhaaranam - това е церемонията, при която женихът поставя сватбената огърлица на врата на своята бъдеща съпруга, като се обръща към нея с думите:
„Това е свещена огърлица! Тя е символ на дългия ни живот. Аз я завързвам на твоята шия с пожеланието да живееш хиляди години!”.
Огърлицата е символ на боговете Шива и Вишну. След поставянето на огърлицата, която показва приемането на съпругата от мъжа й, на пътя на косата й се поставя синдур, което символизира нейния статус на омъжена жена. Сватбената огърлица не е обикновено бижу, всяко нейно мънисто символизира предпазването на семейната двойка от злото и пази живота на мъжа. Тя говори и за по-високия статус на жената в обществото - излизането от дома й и създаване на собствено семейство. Суеверието твърди, че ако огърлицата се загуби или скъса, това ще доведе до нещастие в дома.
Satapadi или Седемте стъпки е една от най-важните части на сватбената церемония. При нея края младоженецът и булката правят заедно седем стъпки, като при всяка стъпка пожелават по нещо:
1. Да има винаги храна и здраве в дома и да разделят помежду си радостта и болката;
2. Да си вярват и да бъдат верни един на друг и да останат добри приятели през целия си живот;
3. Да изпълняват задълженията един към друг и към своите роднини;
4. Да приемат със спокойствие нещата от живота, да се стремят към мъдрост и знание;
5. Да бъдат отговорни спрямо своите деца;
6. Да пазят семейното богатство;
7. Да вървят по пътя на Дхарма - Вселенските закони.
Agni Parinaya е онази част от сватбената церемония, при която младоженецът хваща дясната ръка на булката със своята дясна ръка и така обикалят три пъти (в някои области пет пъти) около свещения огън по посока на часовниковата стрелка. Ритуалът символично представя пътя през живота. Първите три обиколки булката върви първа, а младоженецът я следва, а последната обиколка булката следва младоженеца. По време на тези обиколки се пеят свещени химни и се четат свещени мантри. Приема се, че чрез първите три обиколки се търси благословията на боговете и тяхната помощ за това младоженците да бъдат мъдри хора, да бъдат верни един на друг и заедно да се грижат за децата си, а с четвъртата обиколка жената обещава да живее според законите на хиндуизма, да се грижи за своя съпруг, неговото семейство и дома. След обиколката, младоженецът поставя ръката си на главата на булката и я обявява за своя съпруга, като се заклева да бди над нея и да я пази от всяко зло през целия й живот. С това сватбената церемония се счита за завършена, но следват още няколко допълнителни ритуали.
Ashmarohanam - стъпване върху камък е вид ритуал, при който младоженецът повдига десния крак на жена си и го поставя върху един камък, който се намира от дясната страна на свещения огън. При поставянето на крака й, той изрича думите:
„Бъди твърда, непоколебима и устойчива като този здрав камък! Имай сила да се възправиш срещу всеки и да защитаваш своето семейство и религия. Бъди толерантна към враговете си и води честни битки с тях, за да защитиш правото си на ръководеща семейното огнище”.
В някои райони на Индия, съпругът също стъпва върху камъка, като моли жена му да му бъде винаги вярна и да бъде устойчива като камъка, когато заедно с нея се изправя срещу трудностите в живота. Целта на ритуала е да напомни на младоженците да устояват на трудностите в семейния живот така, както камъкът устоява всички стихии.
Laaja Homam и церемонията, при която в дланите на булката се поставя ориз, а младоженецът добавя към него по една лъжичка масло, като изпълнява по една мантра от Ведите. Това се повтаря пет пъти. След всяка мантра жената хвърля ориза в огъня като дар за бог Агни, който е свидетел на брака. По време на този ритуал, съпругата се моли за дълъг живот на своя мъж и за брак, изпълнен с хармония и спокойствие. Когато обредът завърши, женихът отвързва от кръста на жена си колана, наречен дарбха, като й обещава да бъде неин постоянен спътник в живота.
Sindhoor Daan (Sindoor Bharan) е церемония, при която младоженецът поставя върху челото и косата на булката червена линия с червен прах, наречен Синдур, който преди това предлага три пъти на бог Ганеша и седем пъти на богинята на Земята, като казва:
„О, божества, присъствайки на тази сватбена церемония, погледнете с благосклонност на тази булка и нека с нея живеем винаги заедно! Благословете ни с много наследници!”.
Bidaai е ритуал, свързан със сбогуването на булката с нейните роднини и близки и заминаването й за къщата на младоженеца.
Griha Pravesam се извършва непосредствено след сватбената церемония и е свързан с изпращането на булката от дома на родителите й в този на нейния съпруг. По пътя за дома, младоженецът носи част от свещения огън в глинено гърне, а преди да я изпрати в новия й дом, майката на девойката изрича следните думи:
„Бъди кралица в дома на мъжа си и нека той прославя твоите добродетели. Дръж се по такъв начин, че да спечелиш сърцето на твоята свекърва и да бъдеш обичана от роднините и близките на съпруга ти.”.
При пристигането в дома на младоженеца, булката влиза в него с десния крак, като трябва да каже следните думи:
„Аз влизам в този дом с радостно сърце. Дано да родя деца, които да вървят по пътя на правдата, дано този дом, в който влизам днес, да процъфтява винаги и никога в него да не се чувства недостиг на храна. Нека този дом е известен с това, че хората, живеещи в него, имат благородни мисли и много добродетели.”.
Майката на младоженеца посреща своята снаха, като извършва арати и й дава да бутне съд с ориз. Булката стъпва в табла със Синдур и оставя стъпките си по пода.
Aashirvaad - получаване на благословия от родителите на младоженеца, които, след като двамата съпрузи докоснат краката им в знак на почит, даряват снаха си с дреха или цветя, като по този начин признават нейното присъединяване към новото й семейство.
Surya Darshan е ритуалът, при който женената двойка поглежда към слънцето и го моли да им даде процъфтяващ и смислен семеен живот. Булката и младоженецът заедно се молят така:
„О, блестящи боже, нека ние с добродетелност да живеем стотици години, да чуваме и говорим стотици години. Нека не зависим от никого. Нека живеем в мъдрост стотици години.”.
Hridya Sparsh - докосване на сърцето е церемония, при която младоженецът докосва сърцето на булката като казва:
„Нека това сърце бъде едно с моето, да тупти като моето при изпълнение на задълженията ми, да бъде едно с ума, мислите и думите ми! Дано Богът на сътворението свърже нашите сърца!”.
Същите думи се изричат и от жена му.
Dhruva dhyaanam darshanam е ритуал, с който омъжената двойка се обръща към Полярната звезда, която е сравнително неподвижна, въпреки движението на небесната сфера, като това символизира желанието на младоженците всичко в живота им да бъде хармонично и устойчиво, а те самите да проявят постоянство в изпълнението на обещанията си един към друг. При тази церемония ръката на жениха се поставя на главата на булката, като тя изрича написаното в „Риг веда”:
„Така, както Арундхати (Зорницата) е свързана със звездата Васешта, така и аз да бъда свързана с моя съпруг.”.
В отговор съпругът казва:
„Така, както небето е дълготрайно, Земята е дълготрайна, планините са дълготрайни, такова да бъде и присъствието на жена ми в моя дом. Нека винаги се запази любовта й към мен, защото Великият Бог ни събра. Нека завинаги живее с мен, да ме дарява с деца и щастие стотици години...!”.
Anna Praashan е заключителният ритуал на сватбата, при който двойката дарява на боговете храна, като се цитират различни мантри от Ведите. Онова, което остава от храната за боговете, служи мъжът и жената да се нахранят един друг като израз на споделена любов и привързаност помежду си.
Семейството е най-важната институция в Индия. То поддържа възрастните хора, грижи се за неомъжените, онези, които все още не са си намерили работа и създава чувство за сигурност и задружност. В едно индийско семейство живеят няколко поколения, които се намират в здрава връзка помежду си и разпределят помежду си домашните задължения.
Омъжената жена се превръща в част от новото си семейство и на нея се гледа като на собствена дъщеря. Тя има за задача да се грижи за възрастните родители на нейния съпруг, за мъжа и децата си и за домакинството, което й е поверено от нейната свекърва.
По-големият син поема финансовите задължения и моралната подкрепа на семейството. Решенията в дома се взимат от по-възрастните членове на семейството, които се ползват с голямо уважение от по-младите и са техни съветници по всички засягащи ги въпроси.
Най-голяма роля в семейните дела и финансовото обезпечаване играе главата на семейството, който по-късно се заменя от неговия оженен син. Браковете на синовете и дъщерите се уреждат от техните родители като се счита, че те имат по-голям житейски опит и могат да направят най-правилния избор на партньор.
В повечето случаи семейството на булката дава зестра, която се счита за част от семейното богатство, дадено от родителите на момичето. Девойката може да притежава някои бижута или семейни ценности, които остават нейна лична собственост.
До 1956 г. жените в Индия не са имали право да наследяват семейната собственост, която е отивала в ръцете на сина, но след 2005 г. те получават равни права с мъжете.
Основните семейни ценности са: зачитането на по-възрастните хора, празнуването на всички семейни и религиозни празници, лоялност към семейството, задружност и поддържане на здрави връзки между неговите членове и роднините, предаването и спазването на традициите от едно поколение на друго, отглеждането и възпитаването на децата, хармоничен семеен живот и защита на честта на семейството.
Поради традициите и обичаите на страната и утвърдената важна социална роля на семейството в индийското общество, сватбата и санскарът Vivaha заемат важно място в личния живот на хората в Индия.