Индра - войнственият повелител на бурите

Индийската митология описва Индра като страшен войн, защитник на боговете и хората от злите демони. Той е и бог на бурите и дъжда. Негов брат - близнак е богът на огъня Агни, а майка им е великата космическа богиня Адити, създателка на всички богове.
Най-прочутият подвиг на бога била победата му над демона Вритра, представян като дракон или змия, който бил откраднал водите на света.
Веднъж Индра се възгордял толкова много, че забравил за гостоприемството и добрите нрави. Когато мъдрецът, учител на всички богове - Брихаспати дошъл в двореца му, богът не станал да го поздрави и дори не го поканил да седне. Обиден от лошото му поведение, учителят напуснал небесните палати и повече не се върнал в тях. Щом осъзнал какво е направил, Индра потърсил Брихаспати, за да му се извини, но не могъл да го направи, защото мъдрецът в гнева си бил станал невидим. Без неговите съвети и благословия, силата на боговете западнала, а тази на демоните се увеличила. Заради гордостта на бога на бурите, страдали, както безсмъртните, така и хората.
След поредната загубена битка, бог Брахма събрал всички небесни обитатели и сърдито се провикнал:
„Заради глупостта на Индра изгубихме Брихаспати, намерете нов учител, идете при сина на Твашта - Висварупа.”.
Боговете послушали Брахма и се изправили пред младежа с думите:
„Макар и млад, ти си добре обучен на свещените познания на Ведите, бъди наш учител!”.
Пласкан от молбата, Висварупа се съгласил да бъде съветник на безсмъртните. Под негово ръководство много от битките с демоните били спечелени. Един ден Индра помолил младежа да направи голямо жертвоприношение - Яджна, за да измоли още победи и по-голяма сила за боговете. Като разбрали за намеренията му, асурите (демоните) се изплашили и един от тях отишъл при Висварупа, за да му напомни, че неговата майка произлиза от рода на демоните и да го помоли чрез Яджната да изпроси и малко щастие за асурите. Младият мъдрец се вслушал в предложението на пратеника и по време на жертвоприношението тихо, без да го чуе никой, се обърнал и към боговете на демоните, като измолил и от тях покровителство.
Така силата била разпределена по равно между безсмъртните и асурите. Разбирайки за предателството на Висварупа, Индра изчакал сгоден момент и го убил. Смъртта на учителя на боговете не останала без последствия: земята станала неплодородна и нестабилна, дърветата изсъхнали, водите се покрили с тиня и водни растения, а страданията на хората се увеличили. Бащата на Висварупа, разярен от жестокостта на Индра, направил жертвоприношение и от пламъците на кладата създал демона Вритра, като се обърнал към него с думите:
„Бъди вечен враг на Индра, бъди силен и го убий!”.
Дълго се борили Вритра и Индра и никой от тях не постигнал победа. За да спечелят време и да обмислят как да унищожат своя враг, боговете решили да придумат демона да се сприятели с Индра. На увещанията им Вритра отвърнал:
„О, неразумни, как аз и бога на бурите можем да станем приятели, няма приятелство между съперниците за властта! Две големи сили не могат да съществуват заедно.”
„Две велики души могат да се сприятелят и тяхната дружба обикновено възниква след неприязън.” - настоявали безсмъртните.
Накрая демонът се съгласил да сключи съюз със своя враг, но при условие боговете да направят така, че Вритра да не може да бъде победен с нито едно съществуващо оръжие: нито направено от дърво, нито от метал, нито от камък. Да не може да бъде убит нито през деня, нито през нощта, нито с нещо мокро, нито с нещо сухо. Това не се харесало на безсмъртните, само че нямало какво да направят и дали обещание да изпълнят желанието на чудовището. Щом спечелили време, пред тях застанала нелеката задача да намерят подходящо оръжие, с което Индра да премахне своя противник. Богът на равновесието на Вселената им разкрил, че само оръжие, направено от костите на отшелника Дадичи може да помогне на бога на бурите. Обнадеждени, боговете се запътили към неговото обиталище. Мъдрият човек ги изслушал внимателно и се съгласил на саможертва в името на доброто на света. Единствената му молба била да му дадат време да обиколи всички свещени реки. В отговор на искането на Дадичи, Индра направил така, че водите на всички свещени реки да се съберат и да потекат, слети в едно през гората Намиша, където живеел мъдреца. Дадичи пожертвал живота си, а от костите му направили оръжието Ваджра, което, според преданието, можело да пречупи всяко нещо, но не можело да бъде разрушено от нищо. С негова помощ Индра сразил демона Вритра и освободил водите на света. Победата не донесла удовлетворение на бога на бурите, който бил измъчван от своята съвест заради убийството на Висварупа. Богът все по-често се уединявал край езерото Мансаровар, където се разкайвал за делата си, докато веднъж се увил в едно стебло на лотос, станал неоткриваем за очите на онези, които го търсели и в покаянието си съвсем забравил за своите задължения към хората. Дъждът престанал да вали, вятърът престанал да духа, облаците не се появявали и от сушата земята се напукала. Изплашени, че ще настъпи хаос, боговете полагали неимоверни усилия да открият Индра, но когато усилията им се оказали напразни, решили да сложат на негово място някой друг, който да управлява небесното царство и този някой бил мъдрецът Нахуши. Преди да го коронясат за цар на безсмъртните, той бил тих и смирен човек, но щом получил такава голяма власт, характерът му се променил и Нахуши започнал да се интересува все повече от удоволствията на царския живот. Наместникът на Индра се заобиколил с апсари, гледал танците им по цели дни или обикалял из планините. Станал толкова високомерен, че накрая пожелал да се ожени за жената на бога на бурите - Индрани.
Разбирайки за намеренията му, богинята потърсила убежище в дома на брахмана Брихаспати. Тук дошли пратениците на Нахуши, които искали да отведат Индрани при него, но Брихаспати отказал да им се подчини като казал:
„Не мога да ви предам богинята, потърсила моята защита, защото като брахман съм против всяка неправда. Вървете си! Този, който иска да изправи човек пред лицето на неговия враг, не заслужава да бъде подкрепян, когато се наложи! Дъждът няма да напоява земите му, боговете няма да приемат даровете му, посетите от него семена не ще поникнат и нивите му ще останат неплодородни... Каквото и да се случи, Индрани ще остане при мен.”.
Гняв обхванал Нахуши, щом научил за отговора на мъдреца и се заканил, че на всяка цена ще доведе царицата на боговете в палата си. Загрижени за вселенското равновесие и устоите на царството си, безсмъртните се обърнали с молба към Брихаспати:
„Направи нещо, което да укроти яростта на Нахуши и да спаси Индрани от нечестивите му желания!” - увещавали брахмана те.
„Нека царицата поиска малка отсрочка за размисъл, преди да стане жена на Нахуши, а през това време ние ще потърсим начин да се справим с този проблем, като открием Индра.” - посъветвал ги брахманът.
На другия ден, Индрани посетила палата на наместника на бога на бурите и като го поздравила, както изисквал обичая казала смирено:
„Бих искала да ми дадеш малко време, не знам къде е Индра, нито какво е станало с него. Щи изпратя хора да го търсят и ако не ми донесат някаква вест от него, ще се омъжа за тебе.”.
Словата й смекчили сърцето на Нахуши и той отстъпил пред исканията й. Постигнали целта си, боговете потърсили бога на вселенското равновесие - Вишну, който единствен можел да знае как да намерят Индра. Като се допитал до звездите, Вишну посочил на безсмъртните езерото, покрай което се бил скрил царя на боговете и ги посъветвал, когато той се върне в небесните палати, да направят голямо жертвоприношение, с което да очистят греховете му. Обитателите на небесното царство отишли на езерото Мансаровар, убедили бога на бурите да се върне при тях и когато го направил, организирали голяма Яджна в чест на Вишну, като по този начин пречистили греховете на Индра. Заради своята алчност, себелюбие и безскрупулност, Нахуши бил проклет от брамините да се превърне на змия и да остане в този образ, докато не срещне Юдищира от рода на Пандавите, който да го освободи от това проклятие.

Капризният, променлив нрав на Индра е описан в историята, която разказва как царят на боговете загубил своето царство. Воден от своята гордост, богът на бурите и гръмотевиците пренебрегнал богинята на първичната сътворяваща сила и природата - Пракрити. Тя била толкова ядосана, че изкрещяла на Индра:
„Ще изгубиш всичко, което имаш: трона си, царството си, дори учителят на боговете Брихаспати ще те прокълне!”.
Не минало много време и думите на Пракрити се сбъднали, царят на боговете наистина изгубил своето царство и си превърнал в просяк. За да изкупи вината си и да смекчи сърцата на Пракрити и Брихаспати, богът се молил и медитирал цели 60 000 години. Когато най-накрая наказанието му свършило, той се огледал около себе си и видял, че владенията му не са така красиви, както са били преди. Той повикал архитекта Вишвакарма и му заповядал да поправи небесните му палати. Вишвакарма се трудил дълго и усърдно, но Индра все не бил доволен. Един ден, отчаян от неговото поведение, архитектът отишъл да иска съвет и помощ от бог Вишну. Той се изправил пред пазителя на Вселената и рекъл:
„Спаси ме, о, велики повелителю! Богът на бурите ме нае да възстановя неговото царство, но колкото и да се старая, той никога не оценява направеното и винаги ме обижда.”.
Решен да помогне на Вишвакарма, Вишну приел образа на младо момче и намерил начин да заговори Индра:
„Твое е ли е това царство?” - попитал го той.
„Разбира се, че е мое!” - отвърнал богът на бурите. „Кой друг би могъл да има такъв прекрасен дворец? Това е мое творение и когато достигне своето съвършенство, ти ще си възхитен!”
„Никой друг Индра не може да има процъфтяващи владения като твоите и красив палат като този. Дали не си поискал помощ от някой, за да ги създадеш?” - полюбопитствало момчето.
„Да, поисках помощ от Вишвакарма, но той така и не се справя със задачата...” - промърморил богът.
„Никой друг Вишвакарма не може да помогне при изпълнението на твоите искания, никой друг!”- изрекъл мистериозно младежът.
„Какво искаш да кажеш с това: Никой друг Индра, никой друг Вишвакарма?” - провикнал се богът на бурите. „Да не искаш да кажеш, че съществува друг като мене, или като моя архитект?”.
„Да, съществува друг Индра и друг Вешвакарма...” - още по-загадъчно продумал богът на вселенското равновесие, усмихнал се многозначително и зачакал неговият събеседник да осмисли смисъла на думите му. Като видял, че Индра няма да го разбере, няма да погледне в душата си, да промени капризния си нрав, да се откаже от дребнавостта и стремежа си към величие и да започне да уважава другите, Вишну възвърнал предишния си образ и го посъветвал:
„Иди да се изкъпеш в реката и водите й ще пречистят греховете ти! Когато го направиш, ще видиш, че твоето царство винаги е било толкова хубаво, колкото го помниш!”.
Господарят на боговете изпълнил заръката на бога на Вселенското равновесие и като с магия очите му се отворили и той разбрал, че заслепен от себелюбието и гордостта си, е забравил да вижда света около себе си, да се радва на красотата в него и да оценява по достойнство онези, които го заобикалят. Макар и с гневлив, непостоянен характер, богът на бурите често бил благосклонен към онези, които проявявали доброта и състрадание.
Древна легенда разказва, че много отдавна живял цар Шиби, който бил добър човек и справедлив владетел. Славата му се разнесла по цялата земя и достигнала до небето. Богът на бурите - Индра и богът на огъня - Агни решили да проверят дали той наистина е толкова състрадателен и добър, колкото твърдяла мълвата. Двамата безсмъртни приели образите на ястреб и гълъб и се спуснали към палата на Шиби така, сякаш единият преследва другия. Царят тъкмо бил излязъл в градината и раздавал милостиня на бедните, когато гълъбът кацнал на китката му и го загледал с поглед, пълен със страх. Владетелят взел птицата в ръце, погалил я по гърба и й рекъл:
„Не се страхувай гълъбче, аз ще те спася от всяко зло!”.
Още не издумал това и върху него налетял ястребът, който се помъчил да изтръгне гълъба от ръцете на Шиби. Царят закрил треперещата птица и отблъснал ястреба. Тогава хищникът ядосано му заговорил с човешки глас:
„Този гълъб е моя плячка, преследвам го още от сутринта. Защо ме лиши от храната ми, о, царю?”.
Учуден, че хищната птица говори като човек, Шиба се обърнал към нея с думите:
„Не знам кой си ти, ястребе, но този нещастен гълъб потърси спасение при мен. Мой дълг е да го предпазя от злото и няма да ти позволя да го откъснеш от мен, за да стане твоя плячка!”
В отговор на онова, което чул, ястребът казал:
„Раджа, ти си известен като милостив човек. Твой дълг като такъв е да защитиш беззащитната птица, но нима милостта ти се простира само до това да браниш слабите? Какво ще стане с мен? Само защото съм създаден да се храня с по-малките птички, аз не съм достоен да получа поне частичка от твоето милосърдие. Ще ме оставиш ли да умра като ме лишиш от плячката ми?”.
Удивен от способността на ястреба да спори като разумен човек, кралят се замислил над казаното.
„Това, което каза, е мъдро, ястребе!”- изрекъл Шиби.
„Аз няма да ти позволя да сториш зло на този изплашен и безсилен пред теб гълъб, но и няма да те оставя да умреш от глад. Няма ли да приемеш друга храна, вместо неговата плът?”.
„Много добре, владетелю, няма да възразя да постъпиш по този начин, защото така ще задоволя глада си, но искам плът, еднаква с плътта на гълъба. Чудя се, дали ще убиеш друга птица, за да ме нахраниш с нея?”- подигравателно подметнал хищникът.
„Не си мисля да отнемам друг живот, ще ти дам от моята плът.” - отвърнал царят и изпратил своя слуга да донесе една везна. На едното й блюдо поставил гълъба, а в другото месо, отрязано от тялото му. Щом блюдата се изравнили, Шиби подал премерената плът на ястреба, като казал:
„Теглото на моята плът е еднакво с това на гълъба, вземи я и пощади тази красива птица!”.
Още не заглъхнали словата му, от небето се посипали цветя, хвърлени от боговете, които били възхитени от саможертвата и добротата на владетеля. Индра и Агни приели предишния си образ и застанали с блестящите си ореоли пред краля.
„Ние дойдохме да те изпитаме, а ти ни доказа, че наистина си толкова
състрадателен и велик, колкото твърди мълвата за теб... Името ти ще остане живо, докато луната и слънцето съществуват!” - казали те и преди да се върнат в небесното царство, дарили Шиби с несметно богатство и дълъг живот. Но невинаги Индра бил толкова великодушен. Той често наказвал сурово онези, които не му отдавали необходимата почит. Така се случило и с жителите на малкото селце Вриндаван.
Бил дошъл дъждовният сезон. Слънцето едва надничало през облаците, а селцето тънело в зеленина, която избуявала заради дъжда. Реките се напълнили и природата се съживила след продължителната жега, а хората били щастливи и доволни. Шумът от улицата събудил Кришна още преди да се е съмнало. Той станал, надникнал през прозореца и видял хората да почистват прахта и да окичват къщите си с гирлянди от цветя. Обикновено жителите на Вриндаван спели до късно, когато навън валяло, но днес били излезли и с ентусиазъм се подготвяли за някакво празненство.
„Дали някой ще се жени или е празник, за който съм забравил” - питал се Кришна, докато отивал към реката, където да направи своето ритуално къпане. По пътя срещнал своя баща - Нанда, който също с интерес наблюдавал суетенето на хората.
„Татко, какво става?” - попитало момчето.
„Във Вриндаван се подготвят да отдадат почит на бог Индра. Тази година дъждовете бяха обилни и реколтата е богата. Всички искат да благодарят на бога на бурите, че е бил толкова благосклонен към тях.” - отвърнал Нанда.
„Да не искаш да ми кажеш, че Индра е причината да се изливат дъждовете?” - сопнал се Кришна.
Нанда изгледал сина си стреснато и рекъл:
„Разбира се, че богът на бурите носи дъжда. Той е господарят на облаците и направлява пътя им по небето. Негова е заслугата за нашето благоденствие, дошло с дъждовете.”.
„Грешиш татко, планината Говардан е нашият истински приятел. Тя ни помага повече от облаците над нас...” - продължавало да настоява момчето.
„Как можеш да говориш така!” - ядосано викнал Нанда.
„Плодородната планина изпраща сигнали към небето и създава облаците, които плуват над нашето село. Тя ни дава лечебните си треви и цветя, кристалната си вода и чистия си въздух, зеленината за нашите крави. И сладкия мед на пчелите... Би трябвало да боготворим Говардан, а не бог Индра...” - отвърнал Кришна.
„По-добре да почитаме нещо близко до нас, нещо, което е пред очите ни, отколкото един бог, който живее в небесните си палати и от който се страхуваме... !” - продължил синът на Нанда.
Жителите на Вриндаван се замислили и прозрели истината в думите на Кришна. Те обърнали гръб на Индра и решили да се преклонят пред планината Говардан. Богът на бурите наблюдавал всичко, което се случва от своите владения и гневът му нараствал с всяка измината минута:
„През цялата година аз изпълнявах молбите на селяните и им помагах да бъдат сити и доволни и какво получавам в замяна? Ще изпратя над селото най-страшната си гръмотевична буря и най-проливния си дъжд, най-черните си облаци. Те ще разрушат Вриндаван. Да видим кой ще ги спаси от бедата ... !” - разфучал се Индра.
Използвайки божествените си сили, повелителят на боговете създал мрачни облаци, по-черни от нощното небе и ги струпал над селцето. Слънцето изчезнало и сива мъгла обгърнала къщите на жителите на Вриндаван. Всичко потънало в непрогледен мрак. Мощни гръмотевици и светкавици раздирали въздуха, а пороят заливал улиците като отприщена река. Хората гледали уплашено и треперели пред това невиждано бедствие. Чувайки ужасените им гласове, Кришна излязъл пред дома си и видял как водата помита всичко по пътя си. Навсякъде било пълно с издавен добитък и разрушени колиби.
„Бягайте!” - крещели селяните и се опитвали да спасят живота си и този на своите близки, но бягството не било лесно... струите на дъжда ги удряли в лицето като жестоки плесници, светкавиците се сипели над главите им, водата ги събаряла, мракът им пречел да намерят подслон, а и вече нямало къде да се скрият, защото всичко било унищожено. Жителите на Вриндаван ридаели и молели боговете да ги спасят.
„Виждаш ли Кришна, всичко това е наказание заради нашето прегрешение. Трудно е да се избегне божествения гняв. Разбра ли сега защо всяка година почитаме бог Индра?” - с упрек се обърнал към своя син Нанда.
Докато баща му говорел, момчето гледало сърдито към небето и си мислело:
„Ах ти, отмъстителен и самовлюбен Индра! Разбирам какво си намислил. Искаш да ни дадеш урок, нали? Много скоро ти ще си този, който ще получи урок от мен! Ще намеря начин да прекърша твоята жестокост и арогантност... !”.
Свил юмруци Кришна, изправил се в средата на селото и със силен глас извикал:
„Хора на Вриндаван, не бягайте! Чуйте какво ще ви кажа! Индра ви наказва заради мен, но планината Говардан ще ви помогне още веднъж... !”.
И като казал това, синът на Нанда повдигнал планината и я подпрял на малкия си пръст, а селяните се приютили под нея като под обширен чадър и така се спасили от потопа.
„Как може едно малко дете да повдигне Говардан” - учудено ахнал богът на бурите.
„Твоята арогантност и горделивост те заслепиха, Индра! Те отнеха здравия ти разум! Ти така и не разбра, че Кришна притежава божествени способности и е аватар на бог Вишну!” - разнесъл се гласът на бога на сътворението на Вселената - Брахма. „Засрами се и оцени хуманността на момчето!” - добавил той. Посрамен, владетелят на боговете спрял дъжда и в знак на разкаяние от постъпката си, а също възхитен от добротата на Кришна, заповядал на облаците да посипят листенца от рози върху Вриндаван.
Нищо неподозиращите жители на селцето разбрали, че между тях живее божествено дете и започнали да го почитат като техен спасител. Като всички живи същества, и Индра можел да изпитва силни чувства към някой. Една стара приказка разказва, че веднъж той се влюбил в красивата Ахалия. Тя била създадена от бог Брахма и нито една жена по света не можела да се сравнява с нея по красота. Богът на сътворението на Вселената искал да й избере достоен съпруг и обявил, че ще я омъжи за този, който успее да обиколи за най-кратко време трите свята: на боговете, на хората и подземното царство.
Индра, който бил влюбен в девойката използвал своите магически сили и преминал през трите свята, бърз като мълния. Завършвайки изпитанието, той се изправил пред Брахма и поискал ръката на Ахалия. Когато всичко изглеждало уредено, отшелникът Нарада съобщил на бога на сътворението, че свещеникът Гаутама бил обиколил трите свята преди Индра, защото по време на молитвата му към боговете, докато обикалял около ашрама си, неговата крава родила теле, а това се смятало за една пълна обиколка около световете. По тази причина красивата Ахалия станала жена на много по-стария от нея Гаутама. Богът на гръмотевиците не забравил за нея и зачакал сгоден момент да открадне любовта й. От бога на Луната - Чандра, той научил, че Гаутама отива на реката всяка сутрин за своето ритуално къпане и остава там дълго време. Чандра помогнал на царя на боговете и по друг начин, престорил се на петел и започнал да пее по средата на нощта. Гаутама помислил, че се е съмнало и се отправил към Ганг. През това време, Индра приел образа на отшелника, влязъл в неговата колиба и се опитал да съблазни младата жена. Ахалия, притежавайки вълшебни сили, веднага се досетила, че пред нея не седи съпругът й, а богът на бурите. Тя била поласкана, че той рискува толкова много заради нея и с удоволствие изслушала словата, с които богът я възхвалявал. Окуражен от вниманието й, Индра продължил да я ласкае, докато тя спряла да се съпротивлява на чувствата му и той получил любовта й. Предупреден от водите на река Ганг за случващото се в дома му, Гаутама изпаднал в ярост. Той забързал натам и връхлетял като вихър през вратата на къщата. Заварил Индра да прегръща Ахалия и това още повече отприщило гнева му. Той проклел бога на бурите да се превърне в евнух с тяло, покрито с рани, а съпругата си превърнал в камък, който да се търкаля в прахта - безмълвен и отритнат от всички живи същества. Тяхното проклятие щяло да бъде отменено само тогава, когато боговете чрез строг пост измолят милост за техния повелител, а камъкът се докосне до крака на Рама - аватара на Вишну. Изтекло много време и един ден Рама минал покрай дома на Гаутама на път за Митхилапури. Той влязъл в ашрама на отшелника, където кракът му случайно се докоснал до един камък, стоящ на прага. Проклятието на Ахалия било разрушено и тя приела отново човешкия си образ. Докосването на Рама очистило греховете на младата жена и тя се върнала при съпруга си, с който не само й простил и я приел при себе си, но живял с нея в мир и любов още дълги години.
В иконографията бог Индра се изобразява с много ръце, всяка от които държи: копие, ваджра, сабя, лък и стрели, остен, раковина и въженце.
Копието е символ на неразрушимостта, а ваджрата на победата над незнанието и неразрушимостта на вярата. Сабята представлява просветлението и надделяването над привързаността към земните неща. Лъкът и стрелите представляват любовта и ясната цел, а остена - владеенето на мисълта и разума. Раковината символизира пречистването, прогонването на злото и величието на боговете. Въженцето говори за способността на безсмъртните да владеят човешките души и да улавят демоните в своите мрежи. Слонът, който богът на бурите язди, се свързва с мъдростта и плодородието и дъжда.
Като повелител и защитник на всички богове, господар на бурите, гръмотевиците и дъжда, бог на войната и велик войн, Индра намира достойно място в хиндуисткия и индоарийския пантеон.