Итмад-уд-Даула - непреходността на красотата

Itmad-ud-Daulah е гробница, разположена в близост до бреговете на река Ямуна. Тя служи като място за последен покой на Мирза Гияс Бег и съпругата му Асмат Бегум - родители на съпругата на император Джахангир - Нур Джахан.
Мирза бил беден търговец, който след смъртта на баща си трябвало да напусне Персия и заедно със семейството си да потърси поминък по далечни земи. Докато пътувал с кервана на търговеца Малик Масуд през персийските земи, Гияс Бег бил нападнат от разбойници, които ограбили кервана, той загубил и малкото богатство, което му било останало. Близо до Кандахар съпругата му Асмат родила момиченце Мехр ун-Ниса, което решили да изоставят, защото нямало с какво да го отгледат. Плачът на детето смекчило сърцата им и въпреки, че били бедни, не го изоставили. Изглежда, че постъпката им донесла голям късмет, защото скоро срещнали друг керван, който ги закарал право в двора на император Акбар, където Мирза Гияс Бег забогатял и скоро се превърнал в министър на мугалския владетел и пазител на хазната. Той получил титлата „Itmad-ud-Daulah” или „стълб на държавата”. Дъщерята на Мирза - Мехр ун-Ниса израснала като красива и умна девойка, а слуха за нейната красота се разнесъл по цялата империя. Щом навършила седемнадесет години, Мехр била омъжена за персийския войн и пътешественик Али Куили Истуджуло, наричан Шер Афган. Той получил това прозвище след един лов на тигри, по време на който спасил Джахангир от лапите на зверовете. Женитбата станала по настояване на Акбар. По този начин императорът искал да избегне дъщерята на уважавания от него Мирза Бег да се превърне в поредното завоевание на принц Салим, който харесал момичето още с идването й в двореца. След смъртта на баща си в 1605 г., Нур Уд-дин Джахангир наследил трона и се разправил със своя противник в любовта към Нур Джахан - Али Куили, като го обвинил в бунт срещу властта и го убил. След това убийство, Мехр заедно с дъщеря си Ладили Бегум била доведена в харема на новия император, където станала придворна дама на първата жена на Акбар - Ругая Султана Бегум.
По ирония на съдбата, истинската история на Нур и Джахан започва през 1611 г. по време на празника Новруз, на същия този „Meena bazaar” в Агра, на който по-късно синът на владетеля - Шах Джахан ще срещне любовта на живота си Мумтаз Махал.
Най-влиятелната жена в мугалския двор притежавала много таланти. Тя се увличала от модата и козметиката, пишела стихове, рисувала, проектирала градини, джамии и гробници, насърчавала търговията с Европа, измисляла нови модели на женски дрехи, създавала парфюми, шарки на платове, бижута, поддържала хората на изкуството и артистичните заложби на благородничките от двора.
Като монарх, Салим демонстрирал липса на интерес към управлението на империята, делата в двореца, политиката и разправиите на жените в Зенана. Той предпочитал да прекарва времето си отдаден на удоволствията от виното, опиума и храната. Във време, когато жените не били забелязвани, а мнението им често незачитано, Нур Джахан - „светлината на света” трябвало да издава заповеди, да организира срещи с придворните съветници и посланиците, да следи за изпълнението на поставените от нея задачи и да ръководи държавата, скрита зад паравана на харема. Със своята интелигентност, смелост и решителност, тя скоро спечелила не само любовта и доверието на императора, но и на целия двор. Макар да изглеждала твърда по характер, любимата жена на Джахангир имала добра и състрадателна душа. Често давала милостиня на бедните и нуждаещите се и помагала на момичетата сирачета да се оженят за подходящи хора като плащала зестрата им със свои собствени пари.
Нур Джахан отстоявала своите позиции в двореца, като отстранявала от харема всички жени, които се стремели да попречат на любовта й с императора, свалила от постовете им старите министри и назначила на тяхно място нови, които били нейни приближени. Тя направила брат си Асаф Кхан везир, а дъщеря му Арджуманд Бану Бегум (Мутмаз Махал) оженила за принц Курам (Шах Джахан). Своята дъщеря Ладли Бегум, Мехр оженила за най-младия син на Джахангир - Шахриар, който за кратко време наследил трона на баща си, но бил свален от брат си Шахаб Уд-дин, а по-късно ослепен от Асаф Кхан.
Когато в 1627 г. бащата на Нур Джахан - Мирза Гияс Бег умира, дъщеря му решава да му издигне красива гробница, която по форма да напомня на мраморна кутийка за бижута.
Гробницата Itmad-ud-Daulah е построена сред зелена градина и лежи върху подиум от червен пясъчник, декориран по страниците си с мозаечни фризове с растителни мотиви. В четирите й краища са изградени четири многоъгълни кули - минарета, пресечени от многоъгълна площадка, подпряна на гравирани конзоли. За всяка една площадка се захваща филигранен мраморен парапет, който обточва цялата покривна част на гробницата. Върховете на минаретата завършват с чатрита с кръгли куполи, поставени върху кръгли мраморни площадки, държани от гравирани подпори. Върху обширния терасовиден покрив се издига изящен павилион с големи арковидни прозорци, покрити с мраморен параван - jail и декорирани с пиетра дура, подобно на цялата фасада на гробницата. Стрехата на павилиона се поддържа от вълнообразни конзоли с вградени в тях полускъпоценни камъни. Между нея и купола преминават фризове от пиетра дура с растителни мотиви. Всички външни стени на Itmad-ud-Daulah са богато украсени с пъстър килим от апликации и пиетра дура, включващ различни растителни и геометрични мотиви. В искрящия бял мрамор са вградени ахати, нефрити, опали, оникси, ясписи и лапис лазули. Тази многообразна гама от скъпоценни и полускъпоценни камъни образува хармонично съчетан сбор от арабески, гирлянди от цветя и увивни растения, медальони с персийски мотиви и фризове със звездовидни изображения.
Арковидните прозорци, разположени в ниши или направо върху фасадата, са закрити от ефирен мраморен филигран. Вътрешността на гробницата е не по-малко красива. Нейните тавани са декорирани в типичен мугалски и персийски стил, с орнаменти, изобразяващи арабески, геометрични фигури и цветя и издържани в пастелен цвят. По стените на залите са изрисувани кипариси, вази с цветя, цветни гирлянди и букети. Някои от изображенията са поставени в ниши или са направени с пиетра дура. По долната част на стените преминават мраморни фризове с геометрични и растителни мотиви. Над входовете, водещи към отделните зали, са поставени малки аркообразни прозорчета с нежни резбовани каменни паравани. Подът на гробницата е застлан с мозайка от бял, кафяв и черен мрамор, обсипана с изображения на цветя. Меката светлина в Itmad-ud-Daulah идва от закритите с каменни паравани прозорци, които придават на интериора лекота и елегантност. Градината около сградата е оградена от врати от червен пясъчник в мугалски стил. По горната им част преминават зъбчати парапети, а от двете страни на входа са изградени арковидни ниши с врати. Нишите на второто ниво служат за тераси и са опасани от парапети, изработени като ажурни каменни паравани. Входната част на големите порти също е разделена на две части: по-малка правоъгълна врата и арковидна тераса над нея. Върху покривното пространство на входовете на гробницата са разположени две малки кули, а стените на портите са декорирани с растителни и геометрични мотиви от бяла вар.

Със своята ефирна архитектура и изящна орнаментираност, Itmad-ud-Daulah се превръща в прекрасен шедьовър на мугалския архитектурен стил, символ на силата на човешкото въображение и чувства, които могат да сътворят непреходна красота.