Камадева - покровителят на любовта
Камадева е бог на любовта в хиндуисткия пантеон и е наричан с много имена като: Atanu (безтелесния), Ragavrinta (стълб на страстта), Ananga (нематериален), Kandarpa (възпламеняващ), Manmatha (разбивач на сърца), Madana (опияняващ), Manasija (роден от мисълта). Предполага се, че е син на бог Брахма, но също се твърди, че е син на богинята на богатството Лакшми и бога на Вселенското равновесие Вишну. Името му се споменава в древните ръкописи - Риг Веда, като е сбор от Дева (божествен) и Кама (желание). Този бог се изобразява като млад и красив момък с лък в ръка. Неговият лък е направен от захарна тръстика и с тетива от пчелен мед, а неговите стрели са украсени с петте ухаещи цветя: цветове от дървото на Ашока, цветове от Жасмин, цветове от Манго, син и бял лотос. Легендите за Камадева се срещат за първи път в старините текстове на „Atharvaveda” - книга за бяла и черна магия и справянето с проблеми в семейния живот и царското управление, „Риг Веда” - книга за богослужебни молитви и „Puranas” - книга с легенди за сътворението и унищожението на света и родословието на боговете, царете, героите и брамините.
Най-известният разказ, свързан с бога на любовта, е историята за неговото жертвоприношение в името на оцеляването на света. Според този разказ, бог Шива не обичал живота в обществото. Той често размишлявал за преходността на света, обикаляйки край погребалните клади. Богът искал да докаже на хората, че животът е кратък и подобно на сапунен мехур, може да изчезне всеки миг. За да промени песимистично настроения Шива, богинята - майка му изпратила Сати, дъщерята на сина на бог Брахма - Дакша Праджапати.
Още от малка тя израснала с разказите за делата на Шива. Всяка мисъл да се ожени за избрания от баща й съпруг била ненавистна за нея. Тя отхвърлила предложенията на много богати и могъщи владетели и в стремежа си да спечели любовта на аскета Шива напуснала лукса на двореца и заживяла като отшелник в гората. Молитвите й били възнаградени. Убеден в искреността на нейната обич и силата на упоритостта на характера й, богът решил да се ожени за Сати. Арогантният Дакша не посрещнал с въодушевление завръщането на Шива и дъщеря си и вестта за годежа им, но се примирил. Вдигнал сватба, а когато тържеството свършило, той прогонил двамата далеч от царството си.
След време надменният цар организирал голямо тържество, на което поканил всички богове, с изключение на Шива и жена му. Въпреки всичко, Сати решила да отиде, защото й домъчняло за родния дом и близките, пък и помислила, че баща й не й е изпратил покана, защото са роднини и няма нужда от такава формалност. Познавайки Праджапати, Шива се опитал да разубеди жена си да посети двореца, но тя не се отказала. По време на приема, Дакша повел спор със Сати за положителните качества на своя зет, като не искал да приеме нито едно от тях. Натъжена, че съпруга й е несправедливо обиждан само заради това, че се е оженила за него, въпреки несъгласието на родителите си, дъщерята на Дакша издигнала голяма клада и се самозапалила, молейки се в някой друг живот да се роди отново като дъщеря на баща, който да я уважава.
Научавайки за случилото се, Шива изпаднал в неудържим, страховит гняв. Той създал две ужасяващи чудовища - Вирабадхра и Бадракали, които изпратил да разкъсат безпощадно всички, присъствали на запалването, а сам обезглавил Дакша Праджапати. После преметнал на раменете си обгореното тяло на любимата си жена и обезумял от мъка, затанцувал танца на сътворението и разрушението, заплашващ да унищожи света.
Забравил за всичко около себе си, богът се подхлъзнал и паднал в хладните води на Ямуна, които от огромната му скръб и отчаяние потъмнели. Тялото на прекрасната Сати се разпаднало на 50 парчета и се разпръснали по различни кътчета в Индия, превръщайки ги в места за поклонение. Историята не свършва дотук. Разказват, че като всеопрощаващ бог, Шива върнал живота на хората, разкъсани в нощта на неговия гняв и ги дарил с благословията си. Върнал дори живота на Дакша, който до края на дните си не престанал да слави бога.
След смъртта на Сати, Шива се оттеглил в Хималаите и заживял там като отшелник. С неговото отсъствие сред боговете, баланса в света се нарушил и това било използвано от демона Таракасура. Той се престорил на смирен и измолил от Брахма две неща: първото било да го направи най-силния, а второто - да умре само от ръката на сина на Шива. Когато желанията му се сбъднали, Таракасура показал истинската си същност и надвил всички божества и човешки царе, като започнал да властва над небето и земята. Ужасени, великите богове се събрали и след дълъг размисъл решили да направят така, че да прекратят отшелничеството на Шива, който единствен можел да им помогне да не се разруши света. Те изпратили в пещерата му красивата Парвати, дъщеря на планинския бог Химаван. Всеки ден тя идвала при бога на сътворението и разрушението, помитала дома му и поставяла свежи цветя в краката му, но той дори не отварял очи да я погледне. За да привлече вниманието му, девойката започнала да спазва строг пост, като ядяла само свежи листа. Годините минавали, а упоритият Шива все така отказвал да обърне внимание на Парвати. Отчаяна, дъщерята на планинския бог престанала да се храни и да пие вода, а красивото й тяло повяхвало с всеки изминат ден. Виждайки страданието й, нейният баща Химаван отишъл при медитиращия бог и сърдито му казал: „Не виждаш ли какво причиняваш на дъщеря ми? Всичко, което тя иска от живота, е да се ожени за теб, но ти дори не я поглеждаш! Щом не я искаш за жена, поне отвори очи и поговори с нея. Ако не го направиш, тя ще умре.”. Шива чул всичко, което бащата на девойката му казал, но така и не му дал отговор. Тогава Химаван се обърнал за помощ към Брахма, който изпратил бога на любовта Кама да смекчи сърцето на бога на сътворението и разрушението. Когато достигнал пещерата на Шива, богът на любовта превърнал местността около нея в прекрасна пролетна градина, а самият той приел формата на уханен южен вятър, разсеял пазителя Нандин и обгърнал с нежен повей медитиращия бог. Преди Шива да усети какво става, Кама опънал тетивата на лъка и пронизал сърцето му със стрелата си, намазана с масло от жасмин. Разярен, че нарушават уединението му, богът на разрушението и сътворението отворил третото си око и изпепелил Камадева.
Последиците от действието му били повече от ужасяващи, защото в мига, когато богът на любовта се превърнал в купчина пепел, обичта изчезнала от света и Земята станала неплодородна. Като видяла какво станало със съпруга й, жената на Камадева заплакала и се обърнала към Шива с думите: „Ти ме направи вдовица, Шива! Ние със съпруга ми дойдохме тук, за да свършим работата на боговете, а сега аз съм вдовица! Какво нещастие за мен да остана сама толкова млада! Ние събудихме любовта в живите създания, за да просъществуват в този свят, а сега ти направи това ужасно нещо!”. Трогнат от сълзите и думите на Рати, отшелникът - бог я попитал защо Кама изпратил по него стрелите си, а тя му отговорила, че съпругът й просто искал да накара Шива да се ожени за Парвати. Като чул това, страшният бог възкликнал: „Защо не ми казахте за това? Ако трябва да се оженя, за да имам син, който да спаси света от демона Таракасура, с удоволствие бих приел Парвати за моя жена, но ако ми се налагаше да се оженя за нея заради любовта й, този брак нямаше да бъде успешен.”. След като го убедила да изпълни волята на боговете, Рати го замолила да върне съпруга й. Като отговор на молбите й Шива отвърнал: „Ще върна Кама, но той няма да има материално тяло. Всеки един ще се подчинява на силата на любовта, но никой няма да може да го вижда. Той ще бъде най-силния от всичките богове и ще държи в подчинение всеки, но въпреки всичко ще си остане само един безплътен дух.”. Въпреки че склонил да се ожени за Парвати, богът на сътворението и разрушението решил да изпита девойката още веднъж, преди да я вземе за своя жена. Той се появил пред нея в образа на непознат младеж и й казал: „Ти си толкова красиво момиче! Защо си губиш времето тук? Чух, че искаш да се ожениш за Шива, но що за мъж е той? Обикаля около погребалните клади, дружи с духове, а гирлянда около врата му е направен от черепи! Как можеш да искаш да се ожениш за такова плашещо създание като този бог?! Забрави за него и се ожени за някой нормален като мен!”. При думите на младия човек, очите на Парвати заблестели от омраза и тя извикала: „Това, което казваш, не е истина! Аз познавам добре Шива! Махай се оттук и престани с твоите съмнения и обвинения или ще те прокълна! Аз ще се оженя единствено за моя господар Шива!”. В този миг богът приел истинския си образ и застанал пред дъщерята на Химаван в цялото си величие. Той й обещал да изпълни всяко нейно желание, защото бил трогнат от предаността на момичето. Разбирайки, че тя е преродената Сати, Шива се оженил за нея. От брака на Шива и Парвати се родил синът им Картикеа, който победил демона Таракасура и възстановил космическото равновесие, а духът на любовта Камадева изпълнил Вселената и се разпрострял над целия свят, връщайки обичта и плодородието на Земята.
