Карва-Чаут - фестивалът на съпружеската вярност

„Karva Chauth” е годишен, еднодневен празник, който се празнува от хиндуистките жени и жените на сикхите в Северна Индия и част от Пакистан. Този празник се провежда на четвъртия ден от пълнолунието по древноиндийския календар в месец Картик, кръстен така на духа на природата - Картик, познат още от най-дълбока древност.
Името на празника идва от санскрит и е съчетание от думите за маслена лампа - „Karva” и четвъртина - „chauth”. В буквален смисъл означава „тъмната четвърт”. Този обичай включва постенето на жената от изгрев до залез-слънце с цел дългия живот на нейния съпруг, приятел или годеник. Първоначално празникът започнал като малък ритуал, чрез който омъжената жена избирала своя кръстница, с която да споделя проблемите и тревогите си, тъй като й се налагало да живее далеч от родителите си. Постепенно смисълът на традицията се изменил и тя се превърнала в начин за измолването на благополучието на съпруга, приятеля или годеника на дадена жена, а същото и желанието й той да бъде с нея при следващите й прераждания. С „Karva Chauth” са свързани множество легенди, най-известната, от които носи името на празника и се нарича „Легендата за Карва”.
Някога, в една далечна страна, живеели седем братя и една сестра - принцеса Веравати. Малко след сватбата й, тя се върнала в дома на родителите си, за своя първи Karva Chauth. След залеза на слънцето, Веравати трябвало да започне своя пост, за доброто на своя съпруг. Царицата била твърде крехка, за да спази строгостта на поста. Към вечерта, тя се почувствала слаба и припаднала. Братята на момичето я обичали толкова много, че не можели да допуснат сестра им да страда и решили да прекратят поста й като я заблудят. Те запалили огън и отразили светлината му в огледало, така че да наподобява светлината на луната. Така братята на Веравати успели да я убедят да прекъсне своя пост, защото луната била изгряла.
Заблудената царица изяла вечерята си, но когато поглъщала последния залък от нея, тя получила новина, че съпругът й е починал. За да се увери в това, разтревожената девойка се отправила към двореца. По пътя за замъка, тя срещнала бог Шива и богиня Парвати, които й казали, че кралят е починал, защото е нарушила поста за Карва Чот. Веравати помолила боговете да върнат нейния съпруг и те се съгласили при условие, че той няма да бъде здрав, както преди. Щом царицата се завърнала в двореца, тя заварила мъжа си да лежи в безсъзнание с тяло, набодено с множество игли. Всеки ден Веравати махала по една от иглите и така до следващия Карва Чот, когато в тялото на царя останала само една игла.
В този ден царицата отишла на пазара да купи глинени лампички (карва) за празника, но докато пазарувала, прислужничката й извадила последната игла от тялото на царя. В същия миг той се съживил, но взел прислужничката за жена си и когато съпругата му се прибрала, трябвало да заеме мястото на слугинята.
Независимо от обстоятелствата, Веравати продължила да спазва всеки пост като се молела за доброто на съпруга си. Веднъж, когато той тръгнал към съседното царство, попитал царицата (която изпълнявала ролята на прислужница) дали иска нещо, а тя му отвърнала, че единственото, което иска, са две кукли. Докато излизал от стаята, кралят чул, че девойката си тананика следната песничка:
„Roli ki Goli ho gayi... Goli ki Roli ho gayi", което значело: „Царицата била превърната в прислужница, а прислужницата в царица”. Владетелят се поинтересувал защо младото момиче пее тази песен, а то му разказало цялата си история. Царят разбрал, че това е неговата истинска съпруга и поправил своята грешка като отново я върнал на трона. Ето как, чрез своята вярност, любов към съпруга си и преданост към боговете, Веравати успяла да спечели не само божествената благословия, но и да върне живота на мъжа си.
Друга легенда разказва, че някога живеела красива жена на име Карва. Тя обичала толкова съпруга си, че дори се изправила срещу бога на смъртта Яма като измолила от него дълъг живот за своя мъж. Един ден мъжът й се къпел в реката, но изведнъж от водите й излязъл огромен крокодил, който захапал нищо неподозиращия човек. Карва успяла да го спаси и завързала челюстите на крокодила с вълнена прежда. Тя довела животното пред краката на бога на смъртта Яма и го помолила да го прати в ада. Когато богът отказал да изпълни молбата й, Карва го заплашила, че ще го прокълне. Виждайки разярения вид на непреклонната жена, богът на смъртта се изплашил и изпратил крокодила в ада. За да успокои Карва и да избегне проклятието, Яма бил принуден да благослови мъжа й и да му дари дълъг живот.
Първоначално фестивалът Карва Чот се празнувал есента и бил един хубав повод за среща между приятели и роднини. По-късно този празник започнал да се празнува на четвъртия ден от пълнолунието през месец Картик от хиндуисткия календар.
На този празник омъжените жени купуват глинени лампички и канички и ги украсяват с красиви шарки в различни цветове. Освен лампичките, те купуват панделки, сладки, бижута и хена. На специално аранжирани за празника таблички, жените поставят купените от тях подаръци, които си разменят по време на гостуването една на друга.
По време на Карва Чот свекървите на омъжените жени им изпращат Сарги - малък подарък за тях и техните деца.
Основната идея на празника Карва Чот е спазването на пост за здравето и дълголетието на съпрузите.
Фестивалът започва преди изгрев-слънце, когато омъжените девойки стават рано, казват своята сутрешна молитва към Парвати, Шива или боговете, които почитат и изяждат задължителната за Карва Чот храна (Сарги). От този момент нататък, те не приемат нито вода, нито храна, чак до изгряването на луната през нощта. Към вечерта жените се обличат в красивите си сватбени дрехи и слагат най-красивите си бижута и украсяват ръцете си с хена. Едва след това те приемат подаръци от своята свекърва. В същото време младата съпруга получава голяма кошница с различни лакомства и сари от своята майка, предназначена за нейната свекърва. Жените, живеещи в съседство, се събират в дома на една от тях, където приготвят специално украсена платформа за молитвата (Пуджа) за Карва Чот, като върху тази платформа се поставя статуя на богинята Парвати. Те сядат върху нея, като поставят пред себе си табличките, в които има халва, пържени хлебчета, вода, бисквити и сладки, които са предназначени за богинята, свекървата или зълвата. Около запалените лампички са завързани червени кончета. В началото на молитвата, жените поставят червена тика на себе си и на богинята, като използват за това палеца и третия пръст на дясната си ръка. По същия начин се пръска вода върху образа на богинята, като тази процедура се повтаря седем пъти. След нея статуята на Парвати се посипва с ориз.
След молитвата най-старата жена разказва легендата за Веравати, а след нея започва молитвата на жените за добруването и дългия живот на техните съпрузи. По време на тази молитва жените си разменят табличките със запалените лампички, като тяхното въртене в кръг символизира движението на луната. Този ритуал също се повтаря седем пъти.
След залез-слънце започва дългото очакване на изгрева на луната, към която се отправя специална молитва. Щом луната се покаже на небето, омъжените жени насочват към нея сито, което след това обръщат към лицето на своите съпрузи. Когато този ритуал бъде изпълнен, първата хапка храна и първата глътка вода се предлагат от мъжете на техните жени и едва тогава вечерята може да започне. Преди вечерята мъжете подаряват на жените си бижута и сарита.

В съвременна Индия този фестивал се приема като един романтичен празник, израз на любовта между мъжа и жената. Дори неомъжените жени могат да спазват поста за Карва Чаут, като по този начин изразяват своите чувства към мъжа, когото обичат.