картинка-1 картинка-2 картинка-3
Виж галерия

Крепостта Кумбалгарх - легенда или история

Легенда или история, трудно е да се определи кое от двете е най-вярното понятие, когато става дума за дългия път от миналото до настоящето, който извървява крепостта Кумбалгарх. Първоначално тя принадлежала на владетеля Сампрати, който бил син на ослепения син на великия император Ашока - Кунал. Когато Кунал навършил годините да наследи баща си, Ашока изпратил писмо до наставниците му с молба да започнат обучението на момчето. Най-влиятелната от жените на императора, красивата Тишяракша не била съгласна Кунал да седне на трона, защото мечтаела да види на него своя собствен син. Освен това, заради голямата разлика между нейната възраст и тази на владетеля, тя била влюбена в принца, който я възприемал като своя майка и я отблъсквал. Водена от гнева и жаждата за власт, тя видяла в писмото възможност за отмъщение. Взела тайно свитъка и променила неговия смисъл, превръщайки го в заповед за ослепяването на сина му. Владетелят не разбрал за коварния план и преди да предаде написаното в ръцете на пратеника, сложил своя подпис и печат. Разказват, че наставниците на Кунал били толкова шокирани от решението на Ашока и толкова ужасени от него, че не посмели да предадат съдържанието на писмото на младия принц. Въпреки всичко, той научил за заповедта на баща си и заради своята любов и уважение, които изпитвал към него, сам извадил очите си и ги изпратил в двореца в Паталипутра. Научавайки за нещастието, което причинил на любимия си син, заради грешката, която допуснал, императорът потърсил виновника за недоразумението. Щом открил, че това е Тишяракша, я осъдил на смърт. Царицата се самоубила преди палачът да изпълни присъдата. Една година след това, в двореца на Ашока дошъл един музикант, песните, на който впечатлили владетеля. Той поискал да узнае неговото име, за да го възнагради за красотата на музиката му. С болка в сърцето, императорът узнал, че това е неговият ослепен син Кунал, който се завърнал да наследи царството. Ашока би го направил свой наследник ако слепотата на сина му не била пречка за това. Ето защо владетелят завещал властта си на сина на Кунал - Сампрати, който по време на своето управление на Кумбалгарх изградил в крепостта 300 джайнистки храма.
Тези храмове оцелели дълго след изоставянето на форта, за да разказват своята история.
През 15 век, раджпутския владетел на Мевар от клана Сисодия - Рана Кумбха идва по тези места, за да построи укрепление, което да предпазва Мевар от нашествието на мугалите. Той бил човек с всестранни интереси. Освен добър владетел, имал славата на брилянтен поет и музикант. При неговото управление Мевар се превърнал в непревземаем бастион, заграден от 30 форта, построени по заповед на махараджата. Кумбха бил достоен съперник на бащата на Ренесанса Лоренцо Медичи, поради покровителството и насърчаването на всички видове изкуства.
Строежът на Кумбалгарх започнал в ниската част на планинските склонове, където имало голямо езеро. Според легендата всяко нещо, което било издигано през деня, се срутвало през нощта. Това продължило доста време и накрая махараджата се принудил да потърси съвет от своя духовен учител - Кумбхал. Свещеникът му казал, че всичко е дело на божествената ръка, защото боговете не са съгласни да има крепост на такова място. Гуруто обещал да покаже на Рана Кумбха къде точно да построи форта, но го предупредил, че ще е необходима доброволната саможертва на някой, за да останат стените на цитаделата неразрушени. Владетелят дълго търсил желаещ да се пожертва в името на бъдещето на Кумбалгарх, но не намерил такъв човек. Тогава учителят му предложил живота си като преди това помолил махараджата след смъртта му да кръсти крепостта на негово име. Той завел управника на Мевар на върха на планината, където днес се извисява укреплението и му заповядал да отреже главата му. Там, където тя се търколи, трябва да бъде главния вход на форта, а на мястото на падналото тяло да се изгради двореца. С много мъка, стаена в него, Рана Кумбха изпълнил заръките на гуруто. Отсякъл главата на Кумбхал, която паднала там, където някога била портата „Bhairon Pol”, а за почуда на всички, тялото извървяло няколко километра и се строполило на мястото, върху което издигнал двореца. Там, където Кумбхал пожертвал живота си, има малък храм с украсени със синдур каменни стени.
Кумбалгарх дълго време е убежище за владетеля на Мевар и създателя на Удайпур Махарана Удай Сингх. Той бил син на Махарана Санграм Сингх и легендарната Рани Карнавати. След смъртта на баща му през 1528 г., на трона се възкачил Махарана Ратан Сингх. Неговото управление траяло само четири години и в 1531 г. бил наследен от брат си Махарана Викрамджеет Сингх. По време на управлението му, в 1534 г., когато султанът на Гуджарат Бахадур Шах превзема Читор, малкият Удай Сингх е изпратен на сигурно място в Бунди заедно със своята бавачка и нейния син Чандан.
След време Удай се завръща в Читоргарх и е обявен за негов владетел от благородниците, но поради това че е малолетен, за негов регент е назначен далечния му роднина Банбир. Според една легенда Банбир бил незаконен син на чичото на Удай Сингх - Притвиа Радж, но смятал себе си за законен наследник на трона. Назначаването му като регент станало добър повод да се домогне до властта на цитаделата.
Той убил Викрамджеет и замислил коварен план да премахне Удай.
Една нощ до бавачката на принц Сингх - Пана Даи достигнал слуха, че Банбир идва да убие нейния повереник. Преданата Даи трябвало на всяка цена да запази живота на бъдещия крал. Тя заповядала на слугата да скрие Удай Сингх в един голям кош и да го изнесе от крепостта. Когато това било сторено, бавачката поставила в леглото му собствения си син Чандан.
След минути самозванецът Бамбир се втурнал в кралските покои с меч в ръка като накарал Пана Даи да го заведе до леглото на Удай. Силната жена проявила типичните за раджпутите лоялност и готовност да защити поверения й престолонаследник и без да се колебае посочила леглото, където увито в одеялата, за да не бъде разпознато, спяло собственото й дете. Със свито сърце и ужасен поглед, майката наблюдавала как безмилостният Бамбир убива сина й, но не издала нито звук.
Същата нощ, когато след убийството Бамбир се обявил за управник на Читор и Мевар, оповестявайки пред всички, че Удай Сингх и Викрамджеет са мъртви. На другата сутрин, след кремацията на сина си, гордата Даи напуснала крепостта и се отправила към реката, където в една безлюдна местност слугата бил скрил бъдещия владетел.
Пана Даи не позволила на скръбта да завладее сърцето й. Тя събрала всички сили, които притежавала, помолила верния слуга да не казва на никой, че истинският господар е жив и заедно с малкия Удай Сингх тръгнала да търси убежище.
След дълго и изтощително скитане, двамата бегълци достигнали до крепостта Кумбалгарх, където местният управник Ашна Шах им дал подслон, като, за да прикрие истинския произход на момчето, обявил Удай за свой племенник. В 1539 г. в Кумбалгарх пристигнал военачалник от Мервар, а Удай Сингх бил изпратен да го посрещне. Военачалникът останал впечатлен от достойнството и добрите обноски на младежа и заради царственото му поведение се усъмнил, че е племенник на Ашна Шах. Така тръгнала слухът, че истинският владетел на Читоргарх е жив. За да се убедят в това, благородниците от Читор изпратили свои хора в Кумбалгарх. Когато Пана Даи се уверила, че те нямат намерение да навредят на Удай, им разказала цялата тъжна история за бягството на престолонаследника.
След нейния разказ благородниците от Читоргарх обявили Удай Сингх за свой законен крал, а коронацията му се извършила в Кумбалгарх.
Новият управник на Читор събрал обединените армии на Мервар и Мевар и тръгнал да върне престола си. Битката между него и Бамбир се състояла на полето при Мавли - северно от Удайпур. Армиите на узурпатора били разбити, а Удай Сингх възвърнал царството си и управлявал дълго време непокорния Читоргарх.
Кумбалгарх форт бил и родното място на непокорния и горд владетел на Мевар - Махарана Пратап Сингх. През 1568 г., по времето на Удай Сингх II, Читоргарх бил обсаден от мугалския император Джалал Уд-дин Мохаммад Акбар. Удай Сингх II предпочел да избяга от крепостта заедно със семейството си и да потърси спасение сред планинската верига Аравали в малкото градче Гогунда, въпреки желанието на младия Пратап да се върне обратно и да се сражава с мугалските армии.
Попаднал под влиянието на любимата си съпруга Рани Бхатияни, Удай завещава властта на нейния любим син Джагмал. След смъртта на баща си през 1572 г., Пратап пожелава да изпрати тялото му до кладата, което било в разрез с традицията, повеляваща престолонаследникът да остане в палата и да се възкачи на трона, като символ на това, че наследствената линия не е прекъсната. С желанието си той потвърждава, че приема волята на Удай Сингх II, брат му Джамгал да стане управник на Мевар вместо него. Решениетона Пратап Сингх не се приело от благородниците, които принудили Джамгал да се оттегли и поставили на престола Пратап. Разярен, Джамгал обещал да си отмъсти за това и се отправил към Аджмер, където се присъединил към лагера на Акбар, който го направил свой военачалник и му предоставил „jagirdar” - град Джахазпур като награда за вярната служба. Махарана Пратап Сингх никога не приел Акбар като владетел на Индия, защото дълбоко в сърцето си таял гнева от това, че трябвало да живее далече от родния Читоргарх, а неговия баща Удай Сингх не могъл да види за последен път града, който толкова много обичал. Непокорното население на Мевар се заклело пред своя владетел, че никога няма да позволи на мугалския император да се почувства господар на Мевар и Jahanpanah (Убежище за света) - велик монарх на Хиндустан. През 1573 г., Джалал Уд-дин опитвал многократно да спечели по дипломатичен път приятелството на управника на Мевар, но Пратап нямал никакво намерение да се преклони пред него. Той върнал всички шест делегации, които владетелят изпратил, защото паметта му така и не могла да изтрие 27 000-те невинни жертви, които загинали по заповед на императора по време на падането на Читор.
Заради неподчинението на гордия раджпут, Акбар откъснал Мевар от останалите райони, като настроил срещу махараджата предишните му съюзници и дори някои от роднините му. Следващата му стъпка била да назначи за управник на Читор по-малкия брат на Пратап - Сагар Сингх, чрез който да принуди поданиците на областта да не се подчиняват на заповедите на Рана Пратап. Със завръщането си в Читоргарх, Сагар се разкаял за предателството спрямо брат си и се самоубил.
Най-малкият брат на владетеля на Мевар - Шакти Сингх, служещ в армията на Джалал Уд-дин успял да напусне незабелязан военния лагер и да предупреди Пратап Сингх за намеренията на императора спрямо него.
В отговор на плановете на Акбар, раджпутският управник преместил столицата си в добре укрепения Кумбалгарх, дори успял да убеди другите раджпутски владетели да не се сближават с мугалския двор като дават дъщерите си за жени на мугалските благородници. Конфликтът между Пратап Сингх и Акбар продължил цели 30 години, през които махараджата успял да си възвърне повечето от земите на своето царство. Единствените крепости, които загубил, били Читоргарх и Мандалгарх. В историята на Индия е останала легендарната битка при Халдигати на 21 юни 1576 г., до която се стигнало след поредните неуспешни преговори между Пратап и Джалал Уд-дин.
Мугалският император изпратил в двора на раджата своя доверен военачалник Раджа Ман Сингх като се надявал, че заради еднаквия си произход двамата раджпути ще съумеят да се споразумеят за условията на договора за мирно присъединяване към териториите на мугалскта империя. По време на преговорите Ман Сингх бил поканен от Рана Пратап на вечеря, на която управникът на Мевар съвсем умишлено не се появил, а изпратил сина си Амар Сингх да се срещне с мугалския пратеник. Когато Ман Сингх се появил, група раджпутски благородници започнали да му се присмиват заради брака на леля му Джотха Баи с Джалал Уд-дин. Той се обидил и ги заплашил, че ще вечеря с тях, когато се върне с армиите си. Раджпутите не само не се уплашили, но и когато военачалникът излязъл побеснял от залата, му подметнали другия път да доведе на вечеря и чичо си Акбар. След това явно отхвърляне на мирното предложение на императора войските на Мевар, предвождани от Пратап и мугалските армии, се сблъскали на бойното поле на Халдигати. Рана Пратап се хвърлил смело с коня си срещу слона на Ман Сингх, при което животното било тежко ранено, но въпреки всичко, когато Пратап се оказал обграден, добре обученият кон успял да изведе господаря си на безопасно място и скоро след това умрял. Животът на господаря на Мевар бил защитен и със саможертвата на един от неговите военачалници Джала Ман Сингх, който, за да заблуди враговете, взел отличителните знаци и шлема на раджата и смело се сражавал с мугалските войни докато не загинал. Армиите на Пратап губели битката. Било време раджата да напусне бойното поле, за да има възможност да подготви нова съпротива срещу Акбар. Оттегляйки се към близките хълмове, Рана Пратап разбрал, че конниците на мугалския император го преследват. Не след дълго те го настигнали, владетелят бил тежко ранен и мислел, че ще загине, когато видял по-малкият си брат Шакти Сингх да поваля преследвачите. Преди години, той се скарал с Пратап и преминал на страната на Джалал Уд-дин, ставайки един от неговите военачалници. Изправен пред възможността да загуби брат си, Шакти Сингх се обърнал към онези, които предвождал и така спасил владетеля на Мевар като му поискал извинение, че се сражава срещу него на страната на мугалите. Акбар и Раджа Ман Сингх спечелили битката с цената на много жертви, но Рана Пратап успял да се изплъзне. Битката при Халдигати доказала мощта на раджпутските войни, която се дължала на тяхното достойнство, лоялност и смелост. Тя била израз на непреклонността на владетелите на раджпутските крепости пред домогванията на нашествениците и готовността им за саможертва в името на независимостта на страната.
Могъщата крепост Кумбалгарх, събрала в себе си толкова много славни истории, се издига на 1100 метра височина. Дължината на непревземаемата й стена е 36 километра, с което тя се превръща в третата по дължина след Великата китайска стена и Великата горганска стена.

Цитаделата има няколко врати: „Nimboo pol” - „Вратата на лимоновите дръвчета”, "Aret pol”, „Hulla Pol” или „Вратата на безпокойството”, „Hanuman Pol”, „Bhairava Pol”, „Paghra Pol”, „Topkhana Pol” - „Вратата на топовете”, „Ram Pol”. Всяка една от тях притежава собствено предназначение и история.
„Aret pol” е главната врата на форта. Тя носи своето име от малко селище, разположено близо до тази порта. По време на война от нея са изпращани специални светлинни сигнали до другите порти с помощта на огледала.
„Hulla Pol” или „Вратата на безпокойството” била наречена така заради атаката на мугалската армия. По нея все още личат следите на гюлетата, ударили стените. Крепостта Кумбалгарх и до днес разделя Мевар (Удайпур) - централен и южен Раджестан от Марвар (Джотпур), включващ северозападен Раджестан и част от пустинята Тар. Тя служела за убежище на владетелите на Мевар във времена на опасност.
Цитаделата била завладяна само един-единствен път от обединените армии на Акбар, Раджа Ман Сингх от Амер, Раджа Удай Сингх от Амер и Раджа Удай Сингх от Марвар не поради недостатъчна отбрана, а заради замърсяването на водите, което довело до падането на форта. Под „Hulla Pol” е изграден таен проход, който давал възможност на населението на крепостта да се изтегли ако тя падне в чужди ръце. Тайният тунел служел за пренасяне на съобщения от единия край на крепостта до другия по време на военни действия.
„Hanuman Pol” или „Вратата на Хануман” е третата порта на крепостта Кумбалгарх. До нея се намира храма на бога Хануман, за който археолозите твърдя, че съдържа статуя, която управника на цитаделата Рана Кумбха донася от Мандоре.
„Bhairava Pol” е кръстена на изпратения в изгнание министър през 19-ти век. Тази порта е пример за постиженията на изкуството и техниката от този период.
„Paghra Pol” била вратата, където се събирали войските преди битка или поход. Стената около нея е висока 11 метра, а в близост е разположена наблюдателната кула на Кумбалгарх.
„Topkhana Pol" или „Вратата на топовете” е шестата порта на укреплението. Тя, както и „Hulla Pol” притежава подземни тунели, създадени заради сигурността на жителите и отбранителите на форта.
„Ram Pol” и „Vijay Pol” са две врати, разположени една зад друга. Между двете порти се издигат статуите на трите жени, предали крепостта като издали пътя за тайния проход към нея. Тези предателки били вградени живи в стените на „Ram Pol”, а техните статуи били поставени за назидание на другите така, че никой да не се осмели повече да предаде Кумбалгарх.

Дворецът „Badal Mahal” е построен на най-високото място на крепостта и е преработен от Рана Фатен Сингх през 19 в. До него се достига по тясно стълбище, което криволичи покрай крепостните стени. Палатът е родното място на легендарния Пратап Сингх - господарят на Мевар. По своята структура сградата е правоъгълна, разделена на два етажа, като на четирите й ъгли са разположени многоъгълни кули с куполи и бойници. Двата етажа на постройката се извисяват на голяма височина върху здрава стена, която осигурява тяхната непристъпност и увеличава отбранителната мощ на двореца. Раздвижването на фасадата става благодарение на стрехите „chhajja”, които опасват първия и втория етаж и на колоноподобните изпъкнали кулички, разпределени на равномерни разстояния по задната стена на „Badal Mahal”, както и чрез редуването на квадратни и правоъгълни форми в архитектурата на палата. Дворцовият интериор е изпъстрен със стенописни изображения в пастелни цветове, а входовете представляват двойни, накъдрени арки, украсени с растителни мотиви. Същият тип слепи арки служат за декорация на някои от стените на стаите.
Сградата е разделена на две взаимосвързани части - „Zanana Mahal” или помещението за жените и „Mardana Mahal”, мястото предназначено за мъжете в двореца. Каменни паравани давали възможност на жените от „Zanana Mahal” да наблюдават процесиите, дворцовите заседания и различни други събития, без да бъдат обезпокоявани. Палатът притежава обширен вътрешен двор, заобиколен с високи стени с арковидни входове, водещи към двора и арковидна галерия „dalan. В единия от ъглите му има елегантен кръгъл павилион с купол, в основата на върха, на който се намира скулптуриран обърнат лотос. От върха на „Badal Mahal” се разкрива прекрасна гледка към пустинята Тар и заобикалящия крепостта пейзаж. Целият дворец е опасан от крепостните стени на Кумбалгарх, които се вият по склоновете на планината като голяма змия, а причудливите им извивки се губят между хълмовете и джунглата.

Kartargarh Fort е по-малка крепост, разположена сред голямото укрепление Кумбалгарх. Вътрешната цитадела притежава палат, издигнат от Фатен Сингх на мястото на стария дворец на Рана Кумбха, останките, от който все още могат да се видят.

„Jhalia ka Malia” или „The Palace of Queen Jhali” е разположен близо до портата „Pagda Pol” и се смята за мястото, където е роден Махарана Пратап. За него съществува легенда, според която някога Махарана Кумбха заповядал да се изработи огромна маслена лампа, чиято светлина да позволява на селяните да работят дори нощем. Лъчите на тази лампа били толкова силни, че се виждали дори от прозорците на двореца в Джотпур.
Жената на владетеля на града - царица Джали Рани се възхитила на благородството на управника на Кумбалгарх, който се грижел така добре за благоденствието на поданиците си. Разгневен от непрекъснатите похвали на жена си по адрес на Кумбха, махараджата на Джотпур я изгонил от палата и й казал да отиде при онзи, към когото се отнасяла с такова преклонение. Джали Рани нямала друг избор, освен да изпрати известие до Кумбха, в което му описвала положението си и го молела за подслон. Добрият по душа владетел на Кумбалгарх не само приел Джали като своя сестра, но и я настанил в собствен дворец. Научавайки за това, махараджата на Джотпур потеглил с голяма войска към цитаделата, за да си върне кралицата със сила. Пътят през непристъпната джунгла бил труден и на махараджата се наложило да отсича дърветата, за да си проправя пътеки към форта. След известно време в неговия лагер дошъл пратеник от Кумбалгарх, който предал съобщение, според което ако раджата размисли и усмири гнева си, ще бъде приет сърдечно в укреплението. Станало така, както било написано - Кумбха приел владетеля на Джотпур с почести, подобаващи на негов зет (в Индия почестите, които се отдават на зет при приемането му в дома на домакина са по-големи от тези за равните на стопанина или за по-височайши гости) и го въвел в двореца си през Портата на победата. След няколко дни, мъдрият и щедър раджа на Кумбалгарх изпратил госта и жена му, като в знак на благоразположение към тях ги дарил със земи, разпростиращи се чак до град Фална. От този ден нататък, палатът, приютил царица Джали по време на принудителното й изгнаничество, носел името „The Palace of Queen Jhali” .

„Vedi temple” е разположен в близост до портата „Hanuman Gate” и е построен от Рна Кумбха през 1457 г. като храм за жертвоприношения. Този храм е изящна масивна сграда на няколко нива, заградена от обширен двор, до който се достига посредством стълбище и арковидна порта. Той е стъпил върху каменна платформа и неговата отворена зала - „Mandapa”, е обиколена от гравиран фриз с арабески, стилизирани пиластри и растителни мотиви. Колоните на главния му вход, както и тези на „Mandapa”, са декорирани с геометрични изображения и изображения на цветя. Горното ниво на „Vedi temple” е красива каменна дантела, съставена от паравани с кръстовидни и звездовидни форми, фризова украса и гравирани конзоли, върху които лежи стреха, обточваща цялото първо ниво на сградата. Над главния вход, както и на страничните стени се извисяват елегантни висящи балкони, подпрени на змиевидни подпори, покривната част, на които е пирамидална и е вградена между каменна плоча, поддържана от тънки колони и стрехата, притежаваща двойни конзоли с каменна резба. До това ниво водят стръмни стълби, започващи от партерната отворена зала.
Второто ниво съдържа друга „Mandapa” с множество колони с декорирани капители. Целият покрив на храма, до който води външна стълба от първото ниво, е заобиколен от зъбчат парапет, а в средата се извисява купол, на върха, на който се намира скулптуриран лотос.
Зад „Vedi temple” е разположен малък джайнистки храм, смес между мюсюлманска и джайнистка архитектура и две чатрита - едното, принадлежащо на Рана Кумбха, а другото на внука му Притвирадж.

„Pitalia Dev Temple” е малък джайнистки храм, разположен в северната част на форта. Той е построен от Питалия Джайн Сет в 1455 г. Храмът се издига върху висока платформа и до него води стълбище с множество стъпала. Вътрешната част на „Pitalia Dev Temple” се състои от обширна „sabhamandapa” или открита зала с колони и светилище с входове от четирите му страни. Стените на светилището са декорирани с гравирани фризове, изобразяващи танцьори, богините на зората Аспарите, богове и богини.

„Shiva Temple” е построен върху каменист хълм и представлява квадратна сграда с множество колони. Тя е смес между хиндуистки, джайнистки и мюсюлмански стил архитектура. Съдържа външно открита зала и светилище. Покривът на храма е направен като обширна тераса, върху която са разположени различни по големина и височина куполи, върховете, на които са под формата на скулптуриран лотос. В светилището е поставен лингам, направен от специален, твърд черен камък „Kasoti”, с който в миналото са изследвали чистотата на златото и среброто. За тази форма, под която се боготвори Шива - богът на сътворението и разрушението, в древните текстове - „Пурана” съществува легенда, според която веднъж Брахма - богът на сътворението на Вселената и Вишну - богът на времето и космическото равновесие се скарали кой от тях е по-почитан от хората и има по-голяма власт. Разправията им стигнала до такива размери, че останалите богове се изплашили и помолили Шива да разреши спора. За да накара Брахма и Вишну да разберат несъстоятелността на препирнята си, богът на разрушението и сътворението приел образа на гигантски огнен лингам „Jyotirlinga” като ги предизвикал да измерят дължината му. Богът на сътворението на Вселената се превърнал в лебед и полетял към небето, а богът на Космическото равновесие предпочел образа на глиган и се спуснал в дълбините на подземното царство. Колкото и да търсели двамата богове, не могли да открият нито края, нито началото на огнения стълб.
Тогава този стълб се разтворил и от него се показал Шива в цялото си величие. Смаяни от невижданата гледка, Брахма и Вишну смирено се поклонили пред страшния бог и признали неговото върховенство. Той им обяснил, че е техен прародител, а те са родени от него. От тогава до днес, Бог Шива се боготвори под формата на лингам - „Shiva Linga”, който символизира архетипа на прародителя, репродуктивната сила на природата, креативното начало и сътворението.
Зад стените на непокорната крепост Кумбалгарх се намират редица храмове като: „Mamadeo Temple”, „Pitalia Dev Temple”, „Neelkanth Mahadev Temple”, „Golerao Group of Temples” и красивия „Bawan Devri Temple”, заобиколен от 52 по-малки храма. Всяко едно от тези светилища има своя история и специфична архитектура.
Разпрострян по билата на планинския масив Аривали на височина 1100 метра, събрал в себе си множество легенди, обитаван от известни исторически личности като Сампрати, Удай Сингх, Пратап Сингх и неговия основател - Рана Кумбха, величественият Кумбалгарх устоява на битките, превратностите на историята и времето. Днес той продължава да смайва посетителите си със своята горда красота, екзотичност и славна история.

Виж галерия..»