Кришна Джанмащами - рожденият ден на Кришна

„Krishna Janmashtami” е празник, на който се отбелязва раждането на бог Кришна. Той се празнува на осмия ден от тъмната половина на месец Shrāvaṇa от хиндуисткия календар, когато се появява съзвездието Rohini Nakshatra (месеците август-септември).
Преди хиляди години, малкото градче Матхура било управлявано от злия и могъщ демон на име Канса. Хората от града и заобикалящите го селца се бояли от Канса и били уморени от жестокостта му, но никой не смеел да му се опълчи. Сякаш на този свят не съществувал такъв герой, който да е достатъчно силен и смел, за да победи злия демон. Канса имал едно слабо място - неговата сестра Диваки, която, за разлика от брат си, била нежна и добра. Когато тя навършила нужните години, било решено да бъде омъжена за крал Васудева. Подобно на нея кралят бил благороден и добър човек, последовател на бог Вишну и не проявявал никакъв страх към брата на Диваки. Ето защо, въпреки лошия си нрав, Канса уважавал Васудева и с радост празнувал сватбата на сестра си с краля. Изведнъж по средата на сватбената церемония от небето се разнесъл глас, който изрекъл следните слова:
„Връзката между Диваки и Васудева ще бъде благословена и ще им се родят осем деца, но нека Канса не забравя, че осмото им дете ще бъде неговия край.”.
След тези думи, събралите се хора се уплашили, а демонът изпаднал в такава ярост, че земята под него потреперила и той извикал към небето:
„Кой смее да изрича такива кощунствени думи?”, но дори в неконтролируемия си гняв, демонът успял да различи гласа на съдбата и за пръв път в живота си се уплашил.
„Хвърлете ги в тъмница! Нека от днес нататък гледат светлината през решетките!” - извикал той, като посочил към Диваки и Васудева.
Стражите му заобиколили съпрузите и ги отвели в най-охранявания и мрачен затвор в царството на Канса. Всеки път, когато на Диваки и Васудева се раждало дете, Канса го убивал. Преди да се роди седмото дете, кралят се молил дълго на бог Вишну да го запази живо. Богът чул молбата му и направил така, че бебето да се роди от другата жена на Васудева - Рохини. Когато детето се родило, било отгледано от Рохини в далечния и безопасен град - Брадж, като му дали име Баларам. За да запази живота на детето, Васудева излъгал демона, че то се родило мъртво.
Не минало много време и Диваки заченала осмото си дете, за което било предсказано, че ще убие Канса. Като научил новината, злият демон заповядал на стражите да бдят още по-зорко за това, което става в затвора. Кришна се родил в една бурна и тъмна нощ в месец Сраван. Бебето било толкова тъмно, колкото и облаците, които покривали небето, затова го нарекли Кришна, което означавало „тъмен”.
Докато съпрузите очаквали Канса да се появи, станало нещо необичайно. Стражите край вратите заспали, килията се озарила от ярка светлина, а от небето се разнесъл глас:
„Вземи сина си и го занеси в град Гокул, който е от другата страна на река Ямуна. Остави го в дома на Нанда, чиято жена току-що роди дете. Вземи нейното дете и го дай на Диваки!”.
След тези думи светлината угаснала и затвора станал толкова тъмен, колкото бил преди. Вратата на килията била отворена, катинара счупен, а стражите хъркали, подпрели глава на оръжията си. Оковите на Васудева били паднали от краката му и той, заедно с Кришна, побягнал в мрачната нощ. Кралят носел бебето близо до себе си, за да го запази от студа и дъжда, но когато достигнал река Ямуна, видял, че водите й били придошли, а мостът бил отнесен. Тогава се зачудил как да премине през бурната река. Доверявайки се на божествения глас, Васудева нагазил в кипящите води, държейки бебето над главата си. Колкото по-навътре в реката отивал, толкова вълните й се издигали по-високо, а кралят започнал да се безпокои за живота си. Въпреки опасността, малкият Кришна се смеел радостно, а когато малкото му краче докоснало водата, тя се смирила и се отдръпнала. Изведнъж от дълбините се показала огромна змия с пет глави, която придружила Васудева и детето му до другия бряг. Бащата на Кришна бил изумен от нещата, които му се случвали, но побързал да стъпи на брега и да намери къщата на началника на овчарите Нанда. В Гокул всичко било тъмно и тихо. Хората спели спокойно в домовете си, по покривите, на които ромолял дъждът. Тихо било и в къщата на Нанда. Царят Васудева потропал на вратата и когато овчарят се показал, той му разказал за предсказанието на гласа. Без да се бави и да задава въпроси, Нанда взел детето и му подал дъщеря си. Така, незабелязано, както бил дошъл, Васудева се върнал в Матхура, където всичко било така, както го оставил. Стражите спели, вратите били отворени, а само Диваки го чакала с нетърпение да се върне. Кралят влязъл в килията, а след него вратата сама се затворила. Той положил малкото момиченце в ръцете на жена си и в този момент веригите се омотали около краката му и стражите се събудили. Те видели, че Диваки държи бебе в ръцете си и се втурнали да предупредят Канса, че тя е родила осмото си дете. Демонът влетял в затвора ядосан и уплашен и се опитал да изтръгне детето от ръцете на сестра си, която му обяснила, че осмото дете е момиче и не може да му навреди с нищо. Канса не искал да слуша думите й и заповядал да убият бебето. В този момент момиченцето засияло в ярка светлина и се издигнало високо към тавана на килията. От устата му се разнесъл весел смях и то казало:
„Аз съм богиня, Канса и се родих като дете, за да те заблудя! Този, който ще те убие, се роди така, както беше казано в предсказанието и се намира на сигурно място. Ти ще умреш от ръцете на осмия син на Васудева и Диваки!”.
Разярен, Канса изкрещял:
„Вие ще изгниете в затвора, а аз ще намеря сина ви и ще го убия!” .
Времето минавало, а Кришна растял щастлив в семейството на Нанда и жена му Яшходка, които го приели като свой син. Момчето убило всички демони, които Канса пратил по петите му, а когато станал на 12, той убил и злия Канса. По-късно Кришна разбрал, че бог Вишну бил този, който разбил решетките на затвора, приспал стражите и помогнал на Васудева да премине през Ямуна, като изпратил змията Шеш Нак да закриля бащата и сина.
Рожденият ден на Кришна се празнува от хиндуистите с постене, като те остават будни до късните часове на нощта, когато, според преданието, богът бил роден. В полунощ хората се събират, пеят песни, танцуват и си разменят подаръци. Постът свършва, но след него някои от хиндуистите употребяват само мляко за храна.
В чест на празника, домовете се украсяват с цветя и изображения на Кришна. Част от празненството се нарича „Dahi Handi”. На голяма височина се закача глинено гърне с мляко, украсено с гирлянди от цветя. Прави се пирамида от хора, която се стеснява към върха и един човек от групата се изкачва по нея до гърнето, за да го счупи. Чупенето става с кокосов орех, символ на плодородието, истината и душевната чистота. Вярва се, че разлятото мляко ще донесе благоденствие на цялата общност през годината.
На този ден на дърветата се връзват люлки, като децата и младежите се люлеят на тях за здраве. По време на празненството се изпълняват множество химни в чест на бога и се раздават сладки и направени от мляко напитки. Подобни сладкиши се поставят пред статуите на Кришна в храмовете и домовете като дар за него.
В щата Утар Прадеш, в градовете Матхура, Вриндаван и Гокул, където е преминало детството на Кришна, фестивалът се празнува с особена тържественост. Храмовете са богато украсени, навсякъде се носят мантри и химни, посветени на бога, покровител на света и хората, правят се пиеси, свързани с неговия живот и се изпълнява танца Rasa Lila, описващ любовта между Радха и Кришна.
В Карнатака и Тамил Нанду се издига специална шатра - (mantapa), в която се поставя статуя на бога, като пространството около нея се декорира с платове и цветя. Пандитите изпълняват ритуали, свързани с „Krishna Janmashtami” и се поднася специално ястие с ориз avalakki.
Дори след стотици години, индийците приемат бог Кришна като спасител на света, техен покровител и го почитат като приятел, божествен наставник, любовник и близък човек. Фестивалът, посветен на раждането му, се празнува из цялата страна с много ентусиазъм и радост.