Един от главните богове в индийския пантеон - Кришна, принадлежал към кралското семейство от рода Ядива. Той бил роден в градчето Матура и бил осмият син на крал Васудева и кралица Диваки. За неговото раждане съществува една интересна легенда.
Преди хиляди години малкото градче Матура било управлявано от злия и могъщ демон на име Канса. Хората от града и заобикалящите го селца се бояли от Канса и били уморени от жестокостта му, но никой не смеел да му се опълчи. Сякаш на този свят не съществувал такъв герой, който да е достатъчно силен и смел, за да победи злия демон. Канса имал едно слабо място - неговата сестра Диваки, която, за разлика от брат си била нежна и добра. Когато тя навършила нужните години, било решено да бъде омъжена за крал Васудева. Подобно на нея, кралят бил благороден и добър човек, последовател на бога Вишну и не проявявал никакъв страх към брата на Диваки. Ето защо, въпреки лошия си нрав, Канса уважавал Васудева и с радост празнувал сватбата на сестра си с краля. Изведнъж по средата на сватбената церемония от небето се разнесъл глас, който изрекъл следните слова: „Връзката между Диваки и Васудева ще бъде благословена и ще им се родят осем деца, но нека Канса не забравя, че осмото им дете ще бъде неговия край.”. След тези думи, събралите се хора се уплашили, а демонът изпаднал в такава ярост, че земята под него потреперила и той извикал към небето: „Кой смее да изрича такива кощунствени думи?”, но дори в неконтролируемия си гняв, демонът успял да различи гласа на съдбата и за пръв път в живота си се уплашил.
„Хвърлете ги в тъмница! Нека от днес нататък гледат светлината през решетките!” - извикал той като посочил към Диваки и Васудева. Стражите му заобиколили съпрузите и ги отвели в най-охранявания и мрачен затвор в царството на Канса. Всеки път, когато на Диваки и Васудева се раждало дете, Канса го убивал. Преди да се роди седмото дете, кралят се молил дълго на бог Вишну да го запази живо. Богът чул молбата му и направил така, че бебето да се роди от другата жена на Васудева Рохини. Когато детето се родило, било отгледано от Рохнини в далечния и безопасен град Брадж, като му дали име Баларам. За да запази живота на детето, Васудева излъгал демона, че то се родило мъртво. Не минало много време и Диваки заченала осмото си дете, за което било предсказано, че ще убие Канса. Като научил новината, злият демон заповядал на стражите да бдят още по-зорко, за това, което става в затвора.
Кришна се родил в една бурна и тъмна нощ в месец Сраван. Бебето било толкова тъмно, колкото и облаците, които покривали небето, затова го нарекли Кришна, което означавало „тъмен”. Докато съпрузите очаквали Канса да се появи, станало нещо необичайно. Стражите край вратите заспали, килията се озарила от ярка светлина, а от небето се разнесъл глас: „Вземи сина си и го занеси в град Гокул, който е от другата страна на река Ямуна. Остави го в дома на Нанда, чиято жена току-що роди дете. Вземи нейното дете и го дай на Диваки!”. След тези думи светлината угаснала и затворът станал толкова тъмен, колкото бил преди. Вратата на килията била отворена, катинарът - счупен, а стражите хъркали, подпрели глава на оръжията си. Оковите на Васудева били паднали от краката му и той, заедно с Кришна, побягнал в мрачната нощ. Кралят носел бебето близо до себе си, за да го запази от студа и дъжда, но когато достигнал река Ямуна видял, че водите й били придошли, а мостът бил отнесен. Тогава се зачудил как да премине през бурната река. Доверявайки се на божествения глас, Васудева нагазил в кипящите води, държейки бебето над главата си. Колкото по-навътре в реката отивал, толкова вълните й се издигали по-високо, а кралят започнал да се безпокои за живота си. Въпреки опасността, малкият Кришна се смеел радостно, а когато малкото му краче докоснало водата, тя се смирила и се отдръпнала. Изведнъж от дълбините се показала огромна змия с пет глави, която придружила Васудева и детето му до другия бряг. Бащата на Кришна бил изумен от нещата, които му се случвали, но побързал да стъпи на брега и да намери къщата на началника на овчарите Нанда. В Гокул всичко било тъмно и тихо. Хората спели спокойно в домовете си, по покривите, на които ромолял дъждът. Тихо било и в къщата на Нанда. Царят Васудева потропал на вратата и когато овчарят се показал, той му разказал за предсказанието на гласа. Без да се бави и да задава въпроси, Нанда взел детето и му подал дъщеря си.
Така незабелязано, както бил дошъл, Васудева се върнал в Матхура, където всичко било така, както го оставил. Стражите спели, вратите били отворени, а само Диваки го чакала с нетърпение да се върне. Кралят влязъл в килията, а след него вратата сама се затворила. Той положил малкото момиченце в ръцете на жена си и в този момент веригите се омотали около краката му и стражите се събудили. Те видели, че Диваки държи бебе в ръцете си и се втурнали да предупредят Канса, че тя е родила осмото си дете. Демонът влетял в затвора ядосан и уплашен и се опитал да изтръгне детето от ръцете на сестра си, която му обяснила, че осмото дете е момиче и не може да му навреди с нищо. Канса не искал да слуша думите й и заповядал да убият бебето. В този момент момиченцето засияло в ярка светлина и се издигнало високо към тавана на килията. От устата му се разнесъл весел смях и то казало: „Аз съм богиня, Канса и се родих като дете, за да те заблудя! Този, който ще те убие се роди, така както беше казано в предсказанието и се намира на сигурно място. Ти ще умреш от ръцете на осмия син на Васудева и Диваки!”. Разярен, Канса изкрещял: „Вие ще изгниете в затвора, а аз ще намеря сина ви и ще го убия!” .
Времето минавало, а Кришна растял щастлив в семейството на Нанда и жена му Яшходка, които го приели като свой син. Момчето убило всички демони, които Канса пратил по петите му, а когато станал на 12, той убил и злия Канса. По-късно Кришна разбрал, че бог Вишну бил този, който разбил решетките на затвора, приспал стражите и помогнал на Васудева да премине през Ямуна, като изпратил змията Шеш Нак да закриля бащата и сина.
Една друга легенда разказва, че Канса изпълнил заплахата си, отправена към Васудева и Диваки и намерил Кришна. Той изпратил змията, чието име било Потана, да убие детето. Тя приела образа на млада и красива девойка и дошла в Гокул. Нейната красота накарала овчарите да я приемат като богинята Лакшми. Очарована от красивото лице на Потана, приемната майка на Кришна й позволила да вземе детето в скута си и да го накърми. Тя се опитала да го отрови, като намазала гърдите си с отровната билка Мандана. Кришна разбрал намеренията й и заедно с млякото изсмукал от нея и нейния живот.
Когато бил вече голямо момче, Кришна спасил жителите на Гокул от страшната змия Калия, която години наред тормозела невинните хора от градчето. Тази огромна отровна змия с много глави живеела в езерото в Гокул и не давала на кравите да пият от неговата вода. Един ден Кришна решил да се разправи с нея и скочил във водите на езерото. Започнала ожесточена битка, а повърхността на водата се обагрила в кръв. Приятелите на бога помислили, че той е мъртъв и се затичали да повикат родителите му. Когато всички се върнали при езерото, с учудване видели как водите му се разтварят, а от тях изплувала Калия, върху гърба, на която Кришна танцувал танца на своята победа. По негова заповед, страшната змия напуснала завинаги Гокул и повече никога не се завърнала там.
Заядливият характер на Кришна се проявил в отношението му към бог Индра, който хората на Вриндаван боготворели не толкова от преклонение към него, колкото от страх пред злия му нрав и огромната му сила. Бил дошъл дъждовният сезон. Слънцето едва надничало през облаците, а селцето тънело в зеленина, която избуявала заради дъжда. Реките се напълнили и съживили природата след продължителната жега, хората били щастливи и доволни. Шумът от улицата събудил Кришна още преди да се е съмнало. Той станал, надникнал през прозореца и видял хората да почистват прахта и да окичват къщите си с гирлянди от цветя. Обикновено жителите на Вриндаван спели до късно, когато навън валяло, но днес били излезли и с ентусиазъм се подготвяли за някакво празненство.
„Дали някой ще се жени или е празник, за който съм забравил” - питал се Кришна, докато отивал към реката, където да направи своето ритуално къпане. По пътя срещнал своя баща - Нанда, който също с интерес наблюдавал суетенето на хората.
„Татко, какво става?” - попитало момчето.
„Във Вриндаван се подготвят да отдадат почит на бог Индра. Тази година дъждовете бяха обилни и реколтата е богата. Всички искат да благодарят на бога на бурите, че е бил толкова благосклонен към тях.” - отвърнал Нанда.
„Да не искаш да ми кажеш, че Индра е причината да се изливат дъждовете?” - сопнал се Кришна.
Нанда изгледал сина си стреснато и рекъл: „Разбира се, че богът на бурите носи дъжда. Той е господарят на облаците и направлява пътя им по небето. Негова е заслугата за нашето благоденствие, дошло с дъждовете.”.
„Грешиш татко, планината Говардан е нашият истински приятел. Тя ни помага повече от облаците над нас...” - продължавало да настоява момчето.
„Как можеш да говориш така!” - ядосано викнал Нанда.
„Плодородната планина изпраща сигнали към небето и създава облаците, които плуват над нашето село. Тя ни дава лечебните си треви и цветя, кристалната си вода и чистия си въздух, зеленината за нашите крави и сладкия мед на пчелите... Би трябвало да боготворим Говардан, а не бог Индра...” - отвърнал Кришна.
„По-добре да почитаме нещо близко до нас, нещо, което е пред очите ни, отколкото един бог, който живее в небесните си палати и от който се страхуваме... !” - продължил синът на Нанда.
Жителите на Вриндаван се замислили и прозрели истината в думите на Кришна. Те обърнали гръб на Индра и решили да се преклонят пред планината Говардан. Богът на бурите наблюдавал всичко, което се случва от своите владения и гневът му нараствал с всяка измината минута:
„През цялата година аз изпълнявах молбите на селяните и им помагах да бъдат сити и доволни и какво получавам в замяна? Ще изпратя над селото най-страшната си гръмотевична буря и най-проливния си дъжд, най-черните си облаци. Те ще разрушат Вриндаван. Да видим кой ще ги спаси от бедата ...!” - разфучал се Индра.
Използвайки божествените си сили, повелителят на боговете създал мрачни облаци, по-черни от нощното небе и ги струпал над селцето. Слънцето изчезнало и сива мъгла обгърнала къщите на жителите на Вриндаван. Всичко потънало в непрогледен мрак. Мощни гръмотевици и светкавици раздирали въздуха, а пороят заливал улиците като отприщена река. Хората гледали уплашено и треперели пред това невиждано бедствие.
Чувайки ужасените им гласове, Кришна излязъл пред дома си и видял как водата помита всичко по пътя си. Навсякъде било пълно с издавен добитък и разрушени колиби.
„Бягайте!” - крещели селяните и се опитвали да спасят живота си и този на своите близки, но бягството не било лесно... струите на дъжда ги удряли в лицето като жестоки плесници, светкавиците се сипели над главите им, водата ги събаряла, мракът им пречел да намерят подслон, а и вече нямало къде да се скрият, защото всичко било унищожено. Жителите на Вриндаван ридаели и молели боговете да ги спасят.
„Виждаш ли Кришна, всичко това е наказание заради нашето прегрешение. Трудно е да се избегне божествения гняв. Разбра ли сега защо всяка година почитаме бог Индра?” - с упрек се обърнал към своя син Нанда.
Докато баща му говорел, момчето гледало сърдито към небето и си мислело: "Ах ти, отмъстителен и самовлюбен Индра! Разбирам какво си намислил. Искаш да ни дадеш урок, нали? Много скоро ти ще си този, който ще получи урок от мен! Ще намеря начин да прекърша твоята жестокост и арогантност...!”.
Свил юмруци, Кришна се изправил в средата на селото и със силен глас извикал: „Хора на Вриндаван, не бягайте! Чуйте какво ще ви кажа! Индра ви наказва заради мен, но планината Говардан ще ви помогне още веднъж...!”.
И като казал това, синът на Нанда повдигнал планината и я подпрял на малкия си пръст, а селяните се приютили под нея като под обширен чадър и така се спасили от потопа.
„Как може едно малко дете да повдигне Говардан” - учудено ахнал богът на бурите.
„Твоята арогантност и горделивост те заслепиха, Индра! Те отнеха здравия ти разум! Ти така и не разбра, че Кришна притежава божествени способности и е аватар на бог Вишу!” - разнесъл се гласът на бога на сътворението на Вселената - Брахма. Засрами се и оцени хуманността на момчето!” - добавил той. Посрамен, владетелят на боговете спрял дъжда и в знак на разкаяние от постъпката си, а също възхитен от добротата на Кришна, заповядал на облаците да посипят листенца от рози върху Вриндаван. Нищо неподозиращите жители на селцето разбрали, че между тях живее божествено дете и започнали да го почитат като техен спасител.
Бхешмака, кралят на Видбарха, имал две деца - син Рукми и дъщеря Рукмини. Кралят бил чувал много истории за добродетелите на Кришна и тайно желаел той да му стане зет, но това не било възможно, защото свекърът на демона Камса - Джарасандха, бил техен повелител и смъртен враг на бог Кришна. Рукми - синът на управника на Видбарха бил приятел на Камса и дължал на него добрите си отношения с Джарасандха. Той искал сестра му да се ожени за владетеля на Чеди - принц Шишупала, който също бил задължен на Джарасандха. От своя страна Рукмини била слушала за подвизите на Кришна още от самото си детство и силно желаела да се ожени за него. Желанието й било толкова силно, че когато разбрала какъв съпруг й е избрал нейния брат, му заявила, че или ще се ожени за Кришна, или ще умре. Девойката помолила мъдрия брамин Сунанда да напише и изпрати писмо до бог Кришна, в което принцесата разкривала своите чувства към бога, молела го да я отвлече от храма на Парвати в деня на нейната сватба с Шишупала, но да пощади семейството й. Кришна знаел за красотата на Рукмини и често се бил замислял за това да я направи своя жена, но го притеснявала дружбата на Рукми с Джарасандха и близките му отношения с Камса. С полученото писмо всички съмнения на Кришна относно чувствата на Рукмини отпаднали и той бил твърдо решен да я отвлече. Предполагайки какво може да направи бога, Джарасандха напълнил целия град Видбарха с войници. В деня на сватбата на Рукмини, Кришна пристигнал във Видбарха, последван от армиите на приятеля си Балрама. При излизането си от храма, принцесата се огледала, но не забелязала своя любим в тълпата от хора. Тя решила, че той няма да дойде и да я отведе и се запътила към своята колесница, но тъкмо да се качи в нея, някой я хванал за рамото и когато девойката се обърнала, съзряла Кришна да седи зад нея. Той я грабнал, качил я на колесницата си и подкарал бързите си коне. Разярен, Джарасандха изпратил по петите му войските си, но те попаднали на засадата, устроена от Балрама в покрайнините на града. Тогава братът на Рукмини се спуснал да догони Кришна и се заклел, че няма да се върне при баща си без Рукмини. Той изпънал своя лък и изпратил по непокорния бог запалена стрела, но тя дори не одраскала божествените доспехи на Кришна. Ядосан, богът насочил стрелите си към Рукми, като убил конете му и подпалил неговата колесница. С останалите си стрели, богът разцепил меча на младежа на две и когато почти щял да го убие, сестра му Рукмини се застъпила за брат си. Кришна пощадил живота му, но отразял половината от косата му и един от мустаците му, като така се надсмял над арогантността на Рукми. Така богът отвел своята избраница в град Дварка и я направил своя съпруга.
Легендата за Кришна и диаманта „Сиамантака” разказва, че владетелят на Дварака Сатраджит притежавал вълшебен диамант, даден му от бога на слънцето Сурия, с помощта, на който по магичен начин можел да добива по осем килограма злато на ден. Като разбрал за този диамант, Кришна поискал от владетеля да даде магическия камък на хората, така че те да заживеят щастливо. Сатраджит бил алчен и отказал да изпълни молбата на бога. Диамантът се носел като украшение, вградено в колието на брата на царя - Прасена. Един ден той отишъл на лов и се изкачил на едно високо дърво, за да наблюдава оттам околността. Докато стоял на дървото, от гората излязъл един лъв и когато Прасена се подготвил да го улучи със стрелите си, голяма змия паднала върху главата му от горните клони на дървото. Братът на царя загубил равновесие и паднал от клона, но докато падал, колието му се закачило за по-долните клони и той се обесил на него. Лъвът, привлечен от блясъка на „Сиамантака”, го взел и го понесъл към бърлогата си. По пътя пред него се изпречил царят на мечките Джамбаван, който харесал красивия диамант, убил лъва и откраднал скъпоценния камък, който подарил на малкия си син. Когато минало много време и Прасена не се върнал в двореца, Сатраджит си помислил, че Кришна го е убил заради „Сиамантака”, а богът, за да докаже своята невинност, организирал група за издирването на брата на Сатраджит и се отправил към гората. Не минало много време и групата видяла мъртвото тяло на брата на Сатраджит, а малко по-далеч от него лежало и тялото на убития лъв. По следите от мечешките нокти по тялото на животното, Кришна се досетил, че царят на мечките е убил лъва и е взел скъпоценния камък. Той достигнал до мечешката бърлога и заварил сина на Джамбаван да си играе с диаманта. Борбата между Кришна и мечока продължила двадесет и един дни и накрая Джамбаван бил принуден да се подчини на бога. В знак на преклонение пред него, царят на мечките му предложил ръката на дъщеря си. Така Кришна се завърнал в Дварака не само със „Сиамантака”, но и с нова съпруга.
Владетелят на града бил засрамен от предишния си отказ да предостави безценния камък на хората и решил да поправи грешката си като ожени дъщеря си Сатиябхама за Кришна. Сатиябхама обаче имала своите трима обожатели: Акура, Критаварма и Сатадханва. И тримата били ядосани на Сатраджит, че ги пренебрегва и избира за свой зет бог Кришна. Една вечер докато владетелят спял, бил убит от Сатадханва, който откраднал магическия диамант. По-късно той се уплашил от постъпката си, предал скъпоценния камък на Акура и избягал от Дварака. Като разбрали за случилото се, Кришна и приятелят му Балрама настигнали Сатадханва и го убили, но не открили в него „Сиамантака”. Двамата приятели се досетили, че може би Акура укрива вълшебната вещ и се върнали в Дварака да го потърсят. Скоро след завръщането си го намерили и го склонили да си признае, че е взел диаманта, защото иначе жителите на царството щели да помислят, че Кришна е убил Страджит заради безценния камък. За да спаси живота си, Акура признал всичко и така Кришна избегнал неоснователните обвинения към него.
Богинята на земята Бхуми имала син, който се наричал Нарака. Въпреки своя божествен произход, той носел в себе си душата на демон и изпитвал удоволствие да измъчва боговете и хората. Синът на Бхуми нападал и плячкосвал земите в трите свята, а жените прибирал в своя харем. Нарака бил чул, че бог Индра притежава стотици божествени слонове и пожелал те да станат негови. Злият демон излял яростта си върху небесата, а бог Индра бил безсилен да се изправи срещу своя могъщ противник. Когато Нарака преследвал небесните богове, той забелязал нещо да проблясва в далечината. Любопитството му го отвело натам и той видял майката на боговете, чиито златни обеци блестели върху ушите й. Демонът я нападнал и взел красивите й обеци. Вбесен от неговата постъпка, Индра се заклел да му отмъсти. Богът на гръмотевиците знаел, че има само един човек, който може да се справи със сина на богинята на земята и това бил Кришна. Ето защо Индра се отправил към двореца, където живеел бог Кришна, с надеждата да получи помощ от него. Тъмният бог го изслушал и решил, че единствената присъда за недостойните дела на Нарака е смърт.
Съпругата на Кришна Сатиябхама била тъжна, че съпругът й я напуска толкова скоро и Кришна бил принуден да я вземе със себе си. Той повикал свещената си птица Гаруда и се отправил към крепостта на Нарака, която била обградена от вълшебна планина, която я защитавала и я правела недостъпна. Никой и нищо не можело да премине през нея. Кришна хвърлил боздугана си върху планината и я разбил. Тогава от небето върху него се изсипали магически оръжия, но стрелите на бога унищожили всяко едно от тях.
Замъкът на Нарака се пазел от чудовището с пет глави - Мура, което изпратило по Кришна множество оръжия, които тъмният бог успял да унищожи. Кришна използвал летящия си диск и убил Мура, а след него и Нарака. Богинята на Земята помолила бога да вземе нейния внук Бхагдатта под своя закрила. Той изпълнил молбата й като направил сина на Нарака владетел на царството на Нарака. В чест на победата на Кришна, боговете изсипали от небето дъжд от цветя. Подвизите на Кришна направили името му известно по цяла Индия. Скоро демонът Камса разбрал, че момчето било осмият син на Диваки, който според предсказанието щял да го убие. Демонът намислил да унищожи Кришна. За целта той повикал при себе си своя съветник Акура и го накарал да занесе до Гокул покана, с която демонът викал Кришна при себе си. Акура се оказал мъдър човек, той добре знаел историята на Кришна и пророчеството, свързано с него. Когато стигнал до Гокул, съветникът разказал на бога и неговите приемни родители за намеренията на Камса, като молел Кришна да не се връща в Матхура. Момчето не послушало думите на мъдреца и решило да се върне в родния си град. През това време Камса замислил коварен план за унищожението на Кришна. Той изпратил пред градските порти укротителя на слонове, като му наредил да пусне срещу бога един побеснял слон, а на двамата си шампиони на арената за борба - Муштика и Чанура заповядал да предизвикат приятеля на Кришна - Балрама на двубой с тях и да го убият. Щом Кришна се появил пред стените на Матхура, към него връхлетял побеснелият слон, но богът го хванал за хобота, хвърлил го във въздуха и го убил. Същата участ имали Муштика и Чанура, които загинали на арената от ръката на Балрама. Кришна отишъл при демона Камса, извадил вълшебния си меч и с един удар отразял главата му. След това взел короната и отишъл в затвора, където бил затворен цар Уграсена, освободил го и го възкачил на престола на Матхура. Трогнат от постъпката му, царят му помогнал да освободи родителите си - Диваки и Васудева, с които Кришна заживял щастливо в родния си град.
В индийската митология е останала легендата за любовта на красивата Радха към бог Кришна. Радха била дъщеря на Врибхану и Киртикумари, които били преродените - цар Сучандра и царица Калавати. В миналото те направили голямо жертвоприношение, с което измолили от боговете богинята на богатството Лакшми да се прероди като тяхна дъщеря. Когато Радха се родила, вестителят на боговете Нарад дошъл при баща й Врибхану и му казал, че дъщеря му не е обикновено момиче, а е надарена с божествена същност. Всеки дом, в който тя стъпи, ще бъде благословен от боговете, защото на нея й е съдено да бъде богиня. Родителите на Радха я отгледали с много нежност и любов. Веднъж по време на фестивала Холи, баща й Врибхану отишъл в Гокул, за да се види със свой приятел - Нандрай и взел със себе си момичето. В дома на Нандрай, Радха за пръв път срещнала Кришна. От този момент нататък те били неразделни. Заедно играели край реката, пасели овцете, пеели и танцували и мечтаели да останат завинаги заедно. Една легенда, свързана с приятелството между Радха и Кришна разказва, че когато бил малък, тъмният бог излязъл с приемния си баща в полето. Било му скучно и решил да направи нещо различно, като без Нанда да разбере, създал силна буря с проливен дъжд. За да не излезе наяве истината за постъпката му, детето започнало да плаче на висок глас и се гушело в приемния си баща Нанда, като го молел да го спаси от бурята.
Нанда не знаел какво да направи, защото трябвало да спаси едновременно и доведения си син и кравите и, когато всичко изглеждало безнадеждно, пред него се явила красива жена. Тя обещала на Нанда да се грижи за детето, докато той отведе кравите в Гокул и се върне за малчугана. Щом баща му се отдалечил със стадото, палавото момче се превърнало в красив младеж, облечен в оранжеви дрехи, с пауново перо върху тюрбана на главата си. В ръцете си държал златна флейта, на която засвирил омагьосваща мелодия. Когато свършил да свири, той погледнал към жената и я попитал дали помни как двамата живеели заедно на небето. Тази непозната жена била преродената Радха, ето защо Кришна решил да й покаже много моменти от предишния им живот, като й напомнил за вечната любов между двамата. Минало много време, но Нанда така и не се появил. Кришна отново взел образа на малкото плачещо момче, а Радха чула глас, който й казал да заведе детето в дома на Нанда. Тя била притеснена и натъжена, че трябва да върне Кришна и никога повече да не го види, след като двамата отново се били събрали при тяхното прераждане на Земята. Гласът уверил девойката, че ако изпълни казаното й ще стане така, че тя ще може да вижда своя любим всяка вечер, а той ще свири за нея на своята вълшебна флейта. Гласът прибавил, че част от сърцето на Радха винаги ще принадлежи на Кришна.
В индийската митология съществува и друга версия за първата среща на Радха и Кришна и за тяхното приятелство. Според нея, Радха била дъщеря на много богат владетел. Когато дошло време баща й да я ожени, кралят направил всичко възможно негов зет да стане принцът на съседното кралство, но Радха не поискала да се ожени и казала, че единственото й желание е да остане завинаги с Кришна. За да осъществи мечтата си, девойката изпратила душата си извън своето тяло, като оставила там само малка част от нея - сянка, за която принца щял да се ожени. Истинската си душа момичето изпратило в дома на Нанда, където се преродила като сестра на Кришна, с който заживели като най-близките хора на света. Колко много Кришна обичал своята любима разказва приказката, според която веднъж жените на бога, които ревнували заради привързаността на техния съпруг към Радха, за да я накарат да страда, й изпратили котле с вряло мляко. Една от съпругите й казала, че самият Кришна им заръчал да й кажат да изпие млякото. Като чула желанието на човека, когото обичала, девойката взела котлето и изпила врялото мляко. Когато се върнали в къщи, ревнивите жени заварили бога да се превива от страшни болки, защото всичко, което наранявало Радха, наранявало и него. За да не страда любимата му жена, той бил поел върху себе си цялата й мъка. Така горещото мляко не наранило Радха, защото Кришна отнемайки болката й, я стоварил върху себе си. От своя страна Радха проявила същата преданост към Кришна. Веднъж, когато той бил много болен, един мъдрец му казал, че ще оздравее, ако някой му донесе водата на чистото преклонение към него Чаранаамрит. Всички пастирки били помолени да донесат от водата, с която са умили краката на Кришна, но никоя от тях не се осмелявала да направи това, за да не обиди бога, или за да не разбере той, че те се съмняват дали чувството им на почит към него е достатъчно силно. Единствено неговата любима донесла Чаранаамрит и предложила на Кришна да вземе, колкото иска от него. Тя не се страхувала от нищо, дори от това, че няма да може да се ожени за него, заради тази постъпка. Девойката обичала толкова много бога, че забравила за себе си, за наказанието, което я очаква, заради поднасянето на водата, за бъдещето пред нея, за самотата и единственото й желание било болките на Кришна да спрат, а болестта му да си отиде.
Една по-малко известна легенда твърди, че въпреки всичко, Кришна поискал Радха за своя жена. Той отишъл при своята приемна майка Йашода с молбата да поиска неговата любима от родителите й. Йашода отказала да направи това, като припомнила на сина си, че той принадлежи към по-висша каста, а момичето вече е сгодено за Аиян и поради тези причини е неподходяща жена за бога. Кришна не могъл да приеме отказа на майка си и я уверил, че заедно с възможността да има добра снаха, ще изгуби и него. Като не знаела какво да отговори, майка му го изпратила при баща му със съвет да потърси съгласието на Нанда за сватбата си с Радха. Съпругът на Йашода изслушал сина си, но също като майка му отговорил, че ще бъде щастлив, ако Кришна вземе за жена някоя от дъщерите на знатните управници. Нанда обичал своя син и когато видял тъгата в очите му, бащиното сърце се смекчило. Той посъветвал момъка да потърси съвет от мъдрия отшелник Гарг. Отшелникът казал на младежа, че когато човек избира съпруга, трябва да се съобрази с отношението на двете семейства, потеклото, съвпадението на характерите, бъдещия живот. Мъдрецът разкрил пред Кришна истината за неговия произход и неговото бъдеще, предопределението му да убие демона Камса и да спаси хората от злото. Гарг бил довел със себе си учителя Сандипани, който щял да научи бога на всичко необходимо за един владетел, в какъвто той щял да се превърне след време, когато застане начело на клана Ядива. Отшелникът припомнил на младежа, че бракът с обикновено момиче, каквато била Радха, бил неподходящ за бъдещ владетел като него. На всички тези думи Кришна отвърнал:
”Още от момента, когато ме срещна преди осем години, не е минавало и ден, в който Радхка да не е мислила за мен и да не ме е чакала да се върна, където и да отида. За нея пролетта настъпва с нашата среща, а зимата идва с нашата раздяла. Името ми е във всеки неин дъх. Ако аз бях загинал в битката с Калиа, или ако загина, сражавайки се с Канса, хората от Вриндаван ще съжаляват за мен, майка ми няма да спре да плаче, а баща ми ще загуби усмивката си завинаги, но Радха ще пожертва живота си. Тя живее в мен и заради мен, както и аз живея в нея и заради нея. Ако ти ми попречиш да се оженя за нея и да живея с любовта й, аз няма да мога да изпълня онова, за което съм предопределен.”
Виждайки огромната любов на Кришна към девойката, мъдрецът отстъпил пред нея и дал благословията си за бъдещата сватба на двамата влюбени. Дошло време богът да напусне Вриндаван. Мълвата за това натъжила всички, които го познавали. Преди да замине, той решил да се срещне със своите приятели и с Радха. Застанал край реката и засвирил със своята флейта. Девойките чули вълшебната мелодия и го наобиколили, като започнали да танцуват в кръг около него. Всяка една искала да танцува с Кришна, но той танцувал само с Радха. Когато музиката свършила, двамата влюбени били изчезнали. Приятелите им дълго ги търсели, но не ги намерили. Богът отвел своята любима край бреговете на река Ямуна, за да поговори с нея далеч от другите. Той я носел на ръце край бреговете на реката, а тя го питала дали ще остане с нея завинаги. Богът й отговорил, че ще бъде с нея, докато луната и слънцето съществуват, но тя отново го попитала дали ще я помни винаги, а Кришна отвърнал, че не може да я забрави, защото тя е неговата богиня на красотата и щастието. Той й предложил да се оженят по обичая, който позволявал на влюбените да се свържат в съюз, без традиционните ритуали да бъдат изпълнени. Богът й обещал, че щом победи Камса, ще се върне и ще я вземе със себе си в Матхура, където тя ще стане неговата кралица. Радха обичала Кришна с цялото си сърце, но въпреки всичко, му отвърнала:
„Аз съм сигурна, че ще убиеш демона Камса, ще станеш владетел на клана Ядива и много хора ще се преклонят пред теб, ще зависят от теб и ще те боготворят, но аз не мога да бъда твоя кралица, защото съм бедно момиче, израсло в овчарската колиба и ще загубя себе си сред интригите на царския двор. В този двор ще има много принцеси, които ще искат да те притежават на всяка цена, аз ще се чувствам непохватна в сравнение с тях. Ти ще водиш много войни, ще си замесен в много политически интриги, защото това е твоята съдба, а аз няма да бъда способна да приема много от тези неща. Аз те познавам като момчето, което весело свири на флейта и танцува край пасящите крави на поляната, а пауновото перо се развява върху тюрбана му. Искам да запазя този твой образ на обикновен човек, защото няма да мога да те възприема по друг начин. Позволи ми да остана при родителите ти във Вриндаван и да се грижа за тях. Тук аз ще те виждам във водите на Ямуна, в склоновете на Говардхан, в дърветата край мен и така винаги ще бъда с този Кришна, който винаги съм познавала.”.
За миг те застанали един срещу друг безмълвни, загледани в миналото, в бъдещето и стремящи се да съхранят последните моменти, когато са заедно. Тази тишина била нарушена от думите на Кришна:
„Ти си права, Радха! Ако дойдеш с мен в Матхура ще бъдеш принудена да се промениш, както ще се променя и аз. Аз никога повече няма да бъда Кришна, когото познаваш, а ти няма да бъдеш Радха, която аз знам. Ние няма да можем да задържим магията на нашите чувства, които изпитваме тук. Без нас Вриндаван също ще се промени и няма да бъде същия. Но ако ти останеш, Вриндаван ще се превърне в храм на нашата любов, а ти ще станеш негова богиня.”.
Преди да замине, Кришна се оженил за Радха, но тя решила да остане във Вриндаван, макар да знаела, че съпругът й никога повече няма да се върне там. На сбогуване, целят град се събрал да изпрати своя любимец. Радха седяла близо до своята свекърва, покрила глава с шала на сарито си и от време на време поглеждала към Кришна с поглед, изпълнен с преданост и любов, а той също поглеждал към нея, като се стремял да я успокои с погледа си. После докоснал краката на своята майка, качил се на каретата заедно със своите приятели Баларам и Акура и напуснал града. Радха гледала отдалечаващата се карета и когато тя изчезнала в далечината, девойката припаднала. Кришна заминал и никога повече не се завърнал във Вриндаван.
Някои казват, че легендата не свършва до тук. Кришна успял да види Радха още веднъж през своя живот, но това станало, когато той вече бил убил Канса, бил станал владетел на клана Ядива и съпруг на Рукмини и Сатиябхама. Това се случило след едно слънчево затъмнение. Царете от много царства, мъдреци от цялата страна и обикновени хора се стичали на поклонение при кладенеца Сиамантапанчака, за който се знаело, че след слънчево затъмнение водите му могат да пречистят от греховете човешката душа. Редица знатни родове като тези на Кауравите и Пандавите можели да се видят там. Кришна предвождал малка група от новото си царство Дварака. Неговите родители Васудева и Диваки също тръгнали с него, защото били научили, че приемните родители на сина им Нанд и Йашода ще посетят свещения кладенец и се надявали да се срещнат с тях и да им благодарят, че са отгледали момчето. Скоро желанието им се изпълнило. Васудева и Диваки срещнали Нанд и Йашода, които водели със себе си Радха. Щом Кришна видял своята любима, очите му се изпълнили със сълзи, които започнали да се стичат като река по лицето му. Сълзи си стичали и по лицето на Радха, която от вълнение не можела да каже нито дума. Двамата се гледали безмълвно, сякаш цяла вечност и разбирали, че макар и физически разделени, те щели да бъдат свързани духовно за цял живот, заради голямата любов, която изпитвали един към друг. Радха била слушала за разкоша, в който живеят жените на Кришна, за подаръците, с които ги обсипва, но знаела, че сълзите му са единствено за нея и те са много по-ценни от всички богатства в света. Макар да продължили да живеят разделени, те запазили обичта помежду си завинаги.
По-нататъшният живот на Кришна е свързан с войната между двата рода - Пандави и Каурави. Пандавите произхождат от цар Панду, владетелят на Хастинапур, който бил женен за Кунти и Мадри. Като добър стрелец с лък, Панду отишъл на лов и по погрешка убил отшелника Киндама и неговата съпруга, като ги сметнал за скрили се в храстите елени. Преди да умре, отшелникът проклел Панду да намери смъртта си в момента, когато се опита да люби жена си. Отчаян от своята участ, владетелят се оттеглил от властта и на негово място дошъл брат му Дритраштра, който бил сляп. Като видяла колко страда съпруга й от липсата на наследници, Кунти използвала дарбата, дарена й от отшелника Дурваса, чрез специална мантра да призовава онзи бог, от който би искала да има деца и така: от Ваю - богът на вятъра, се родил Бхима, от Индра - богът на бурите, се родил Арджуна, от Дхарма - богът на мъдростта, се родил Юдистира, а от Ашвинете - ведическите божества на изгрева и залеза и укротителите на коне, се родили Накула и Сахадева, които били синове на Мадри.
Кауравите били синове на Дритраштра и неговата съпруга Гандхари. Веднъж отшелникът Вяса дошъл в Хастинапур и бил посрещнат с много почести в двореца на Дритраштра. Поласкан от гостоприемството, той обещал на Гандхари да изпълни едно нейно желание. Жената на владетеля поискала да има сто сина и една дъщеря и мечтата й се изпълнила - така се появили Кауравите. Между братовчедите съществувала вражда и борба за трона на Хастинапур, която прераснала в описаната в Махабхарата война при полето Курукшетра, където Кришна застанал на страната на Пандавите. Когато войната приключила, богът се върнал в своето царство Дварака, което управлявал тридесет и шест години. Веднъж, след разприте, настъпили в Дварака, загубвайки най-близките си хора, той се оттеглил в гората и седнал да медитира под едно дърво. Носел ярки дрехи, а подметките на сандалите му блестели на слънцето. Същия ден ловецът Джара минавал оттам и съглеждайки блясъка на сандалите, идващ от храсталака, го объркал с блясъка в очите на елен, вдигнал своя лък, прицелил се, а стрелата му полетяла и се забила в крака на Кришна. Така се изпълнило проклятието на Гандхари, заради смъртта на синовете й, или според друга легенда, проклятието на отшелниците, които били ядосани от подигравките, отправени им от сина на Кришна - Самба. Според тези проклятия, Кришна трябвало да потъне в самота и да намери смъртта си, а целият му род да изчезне от лицето на земята. Виждайки, че е ранил бога, смутен и изплашен, ловецът се опитал да му помогне, но Кришна го успокоил като му казал, че това, което се случва, е предопределено от съдбата. Когато затворил очи, от небето се спуснала златната колесница на бог Вишну и го отнесла в света на безсмъртните.
Бог Кришна е едно от най-почитаните божества в днешна Индия. В негова чест се организират големите фестивали Holi и Krishna Janmashtami, свързани с рождения ден му ден, обичта му към Радха, спасението на хората от Вриндаван от гнева на Индра и победата му над демона Канса.