картинка-1 картинка-2 картинка-3
Виж галерия

Кумбх Мела - фестивалът на духовното пречистване

„Кумбх Мела” представлява поклонничество, което се извършва от индусите на всеки дванадесет години по местата, където, според легендата, са паднали капки от свещения нектар на безсмъртието - Амрит: Хардивар, Праяг (Аллахабад), Насик и Уджаин.
Ardh или половин „Кумбх Мела” се провежда на двете свещени места - Хардивар и Аллахабад на всеки шест години.
Кулминация на този празник е изкъпването в реките Ганг в Хардивар, Triveni Sangam или съединяването на трите свещени реки: Ганг, Ямуна и Сарасвати при Аллахабад, Годавари в Насик и Шипра в Уджаин.
Счита се, че потапянето в свещените реки пречиства тялото и душата от натрупаните грехове и води до освобождение от колелото на прераждането.
Най-многобройното събиране на хора става на 10 февруари 2013 г., когато се събират 30 милиона човека.
Мястото за поклонение се определя в зависимост от положението на планетата Brhaspati (Юпитер) и Слънцето. Когато Юпитер и Слънцето са в съзвездието Лъв (Simha Rashi), фестивалът се провежда в Насик, когато Слънцето е във Водолей (Kumbh Rashi), празникът се провежда в Хардивар, когато Юпитер е в Телец (Vrishabha Rashi), а Слънцето - в Козирог (Makar Rashi), събитието е в Праяг, ако Слънцето и Юпитер са в Скорпион (Vrishchik Rashi), „Кумбх Мела” се провежда в Уджаин.
Легендата разказва, че веднъж демоните получили голяма власт, а боговете загубили своето безсмъртие. Това се случило заради надменността на бога на гръмотевиците Индра. Докато бил на разходка със своя слон, той минал покрай светилището на отшелника Дурваса Муни, който му поднесъл специален осветен венец от цветя. Индра сложил венеца на хобота на слона, но животното, раздразнено от силната миризма на цветята, разклатило глава и захвърлило гирлянда в праха. Обиден от постъпката на бога на гръмотевиците, Дурваса проклел всички богове да бъдат лишени от всяка сила и късмет. Това било използвано от демоните - асури, които победили безсмъртните обитатели на небето и установили контрол над Вселената.
Изплашени от безсилието си, боговете потърсили помощта и мъдростта на трите най-почитани индийски божества; Брахама - създателят, Шива - разрушителят и Вишну - пазителят. Тримата велики посъветвали останалите божествени създания да постъпят дипломатично с демоните, да се съюзят временно с тях, за да извлекат еликсира на безсмъртието, даряващ вечна младост и създаващ живот от дълбините на млечния океан, като разбият водите му, докато не закипят. За да привлекат на своя страна асурите, боговете им обещали да поделят с тях намерената вълшебна напитка. Вишну приел образ на костенурка, върху която била поставена висока планина. Около планината боговете увили царя на змиите Васуки и спуснали дългото му тяло към океанските дълбини. За да постигнат целта си, Агни, Индра и Ваю се съюзили с демоните, които, примамени от предложението да опитат Амрита, се съгласили да използват силата си. Божествата и асурите дълго разбивали водите на млечния океан, а от тях се появявали множество магични същества: белият слон Айравата, белият божествен кон - Учаишравас, Калпаврикша - дървото на изпълнените желания, Камадену - кравата, осъществяваща мечтите, най-скъпият диамант в света - Каусттубха, нимфите на зората - Апсарите, богинята на богатството и късмета - Лакшми, Варуни - богът на виното, а накрая и богът на медицината Данвантари.
Той бил млад и красив, черни къдрави коси се стелели върху раменете му, бялото му лице излъчвало светлина, а походката му била плавна като на хищник. Бил облечен в блестяща жълта роба и носел перлени обеци на ушите си. В четирите здрави ръце на бога на аюрведическата медицина се намирали целебни треви, пиявици, раковина, вълшебното оръжие на бог Вишну - чакра и нектара на безсмъртието, наричан още „Sudha Pani” - целебната вода.
Щом видели безценната течност, демоните започнали да спорят помежду си кой ще пие от нея пръв и да се карат като крадци. Спорът им бил използван от бог Вишну, който приел образа на прекрасната девойка Мохини. Така богът на вселенското равновесие успял да излъже асурите и взел от тях нектара Амрита. Отпивайки от нея, останалите божества върнали своите сили и победили демоните. Остатъкът от вълшебната напитка се пазел ревниво от тях, защото той бил източникът на безсмъртието им. Те създали около Амрита огнен пръстен, който покривал небесата, заградили го с механизъм от въртящи се остриета и поставили до съда с нектара две отровни змии като пазачи. Гаруда успял да преодолее препятствията, като победил почти всички небесни повелители. Донесла в човката си вода от много реки и изгасила огнения пръстен, смалила се и преминала невредима през обръча от въртящи се остриета и накрая се справила и с двете змии, пазещи свещения съд. Птицата Гаруда сложила нектара в човката си и се запътила към нагите (змиите), за да освободи своята майка Вината от робството на сестра й Кадру - майка на змиите, като й дари Амрита. По обратния път няколко капки от нектара капнали във водите на свещените реки, протичащи през градовете, където се провежда „Кумбх Мела”. От този момент те се превърнали в свещени места за поклонение.
„Кумбх Мела” е празникът, на който се събират най-много скитащи монаси - садху. Те се ползват с изключително уважение от страна на обществото в Индия, живеят в манастири или обикалят из страната, като за своето изхранване се уповават единствено на милостта на бога. Всеки индиец смята за изключително благородна постъпка възможността да помогне на някой садху или да извърши някаква услуга за него. От своя страна, свещениците садху се стремят да се отнасят със състрадание, разбиране и уважение към веки човек - богат или беден, престъпник или добродетелен. На Санскрит садху означава добродетелен човек. Този термин се използва за онези хора, които предпочитат отричането от света и посвещават себе си на духовното освобождаване - Мокша. Те често са наричани баба, което означава баща, дядо, като към названието се прибавя частицата за показване на уважение - джи: баба-джи. В съвременна Индия хората се отнасят с преклонение и уважение към садху свещениците заради тяхната святост, но и се страхуват от техните проклятия. Животът на тези свети хора не е лек, защото, ставайки свещеници, те се считат мъртви като граждани на Индия и мъртви за себе си. Те преминават през специален ритуал, който символизира собственото им погребение, като след това намират учител гуру, който следват и на който служат дълги години, като по този начин усвояват необходимите за тях знание и мъдрост. Гуруто се уважава и почита, както се почитат боговете. В края на периода на обучение, той дава на своя следовател ново име, приобщавайки го към обществото на садху свещениците.
Денят на тези свещенослужители започва с ритуално изкъпване във водите на Ганг или друга свещена река, след което те се събират за молитви около свещения огън. В малките градчета и села садху дават съвети на жителите в различни области от техния живот, разрешават семейните спорове и тези между отделни членове на обществото, дават своята благословия на сватбите и са възприемани като символ на просветлението и истинските човешки ценности. Едни от тези свещеници са аскети и отшелници и живеят в отдалечени планински райони и пещери, а други - в обединения, братства. Съществуват и садху, които са учители на един или няколко ученици, занимават се с лечителство или подобно на Агхори - садху живеят в гробищата и възприемат духовете на починалите за своя компания.
Нага садху пък са известни с намазаното си с пепел тяло и коса, навита на масури, както и с крайните си аскетични практики като седене на един крак с години, държане на едната ръка над главата, седенето в люлка, без да се докосва земята или заравянето за дълго време в земята. Повечето от тях обитават пещери в Хималаите и могат да се видят само на „Кумбх Мела”, когато идват да се изкъпят в свещените води на Ганг. Нага садху са поклонници на Шива и подобно на него носят тризъбци. Те са изключително войнствени и някои от тях притежават саби или други оръжия и са готови да отстояват дори със сила своите убеждения. Поради тази причина те са наречени аскетите - войни. Дори при най-суровите климатични условия, представителите на това течение в аскетизма не носят дрехи, телата им са покрити единствено с дълги гердани от изсушени плодове на рудракша, символ на бог Шива (дървото било създадено от сълзата на бога), на мъдростта и пречистващата сила, възвисяваща ума и душата.

Освен изкъпването в реката, като основен ритуал на „Кумбх Мела” съществуват и други мероприятия като религиозни дискусии, хранене на бедните, посвещаване на нови садху, пеене на религиозни химни и демонстрации на йогийски умения.
На този ден всички садхута се молят да придобият търпението и да овладеят аскетизма на Шива, а обикновените хора се стремят към своето духовно пречистване и освобождението от колелото на прераждането.
„Кумбх Мела” не е само най-многолюдният фестивал в света, той е стремеж към пречистване на душата и тялото, желание за възвисяване на ума и съзнанието, демонстрация на необикновените възможности на волята и човешката физика в стремежа към съвършенство, място за размисъл над същността на живота и докосване до вечния Вселенски разум.

Виж галерия..»