Маха Шиваратри - молбата за добър съпруг и силна вяра

Празникът Маха Шиваратри се празнува в чест на бога на сътворението и разрушението - Шива. Той се чества всяка година на 13-та или 14-та нощ от новолунието през месец Phalgun от хиндуисткия календар, който съответства на февруари-март.
Това е времето, когато вярващите показват своето преклонение и почит към бог Шива, като цялата нощ преминава в пеене на химни, молитви в храмовете, постене и поливане на лингамите на бога с panchagavya - смес от прясно и кисело мляко и масло или със светена вода.
Вярва се, че през тази нощ се е състояла сватбата на Шива и Парвати и богът е изпълнил Tandava Nritya - танцът на сътворението и разрушението. Други твърдят, че това е времето, когато богът на разрушението и сътворението се е появил пред Брахма и Вишну под формата на горящ лингам (огнен стълб).
Хиндуистите смятат, че почитането на Шива по време на Маха Шиваратри ще доведе до духовното им пречистване и опрощаването на миналите им грехове. Жените от своя страна се надяват, че чрез умилостивяването на бога ще бъдат наградени с добри съпрузи, ако са неженени и с щастлив и дълъг семеен живот, ако са омъжени.
За садхутата (скитащите отшелници) фестивалът е възможност да измолят от Шива силна вяра, подобна на неговата и воля, да понасят лишенията на отшелническото си съществуване.
Съществуват няколко легенди за произхода на празника. Според една от тях Брахма и Вишну се скарали кой от тях е по-почитан. Брахма имал самочувствието на творец на Вселената, докато Вишну се хвалел със способността си да поддържа нейното равновесие. Докато се препирали, между двамата се издигнал огромен огнен стълб, който ги накарал да забравят за малко безсмислената си разпра. Изправени пред ново предизвикателство, двамата богове решили да докажат своето могъщество, като се опитат по различен начин да измерят височината на огнения лингам. Брахма се превърнал в лебед и се издигнал високо в облаците, а Вишну приел образа на глиган и се спуснал в подземните недра. Колкото и да търсили началото и края на космическия стълб, те не могли да го открият. Богът на Вселенското равновесие се завърнал от своето пътуване и признал, че не намерил края на лингама, но Брахма нямал намерение да се предаде толкова лесно. По своя обратен път към земята, той видял цветето Кетаки и поискал от него да свидетелства пред Вишну, че сътворителят на Вселената е успял да достигне до началото на космическия стълб. Щом цветето изрекло тази лъжа, огнената колона се разтворила и от нея излязъл самият Шива в цялата си мощ, който обяснил на двамата богове, че те са равнопоставени, защото са част от свещената троица - „Тримутри”. Заради лъжата си, Брахма бил осъден от бога на сътворението и разрушението да не бъде почитан, което обяснява защо в Индия има толкова малко храмове, посветени на него. Цветето Кетаки пък никога повече не било използвано като украса в храмовете на Шива. От тогава до днес, заради появата си под формата на огнен лингам, страшния бог се почита в тази форма.
Друга история разказва за ловеца, получил като дар освобождението от цикъла на прераждането, заради вярата си в Шива. Веднъж бедният ловец Лубдака, който се прекланял пред бога - отшелник, отишъл в гората да събере дърва. В мрака той се загубил в непроходимата джунгла и уплашен от рева на тигрите, потърсил спасение върху клоните на дървото Баел, където смятал да остане до зазоряване. За да не заспи и да падне от високо, ловецът решил да къса по едно листо от клоните и да го пуска на земята, докато произнася молитви за спасение към Шива. Щом слънцето се показало, Лубдака видял, че е засипал с хиляди листа лингама на бога на сътворението и разрушението, намиращ се под самото дърво. Безкрайната вяра на бедния човек в силата на божеството не само прогонила далеч дивите животни и те не му навредили, но и му донесла награда. Трогнат от преклонението към него, Шива се появил пред ловеца и му дарил просветлението, освобождението от колелото на прераждането и светлината на мъдростта.
Не по-малко интересна е легендата за цар Читрабану, който владеел целия обитаван от хората свят, наречен според хиндуистката митология Джамбудвипа. Веднъж отшелникът Аштавакра дошъл да се срещне с царя и бил изненадан от това, че той, заедно с жена си, спазва поста за Маха Шиваратри. Аштавакра попитал владетеля, защо пости, а той в отговор му разказал една интересна история. В своя минал живот, цар Читрабану бил беден ловец във Варанаси и се препитавал с лова и продажбата на животни. Неговото име било Сусварна. Случило се така, че по време на лов Сусварна се изгубил в гората и докато търсел пътя към дома, се стъмнило. За да се защити от дивите животни, ловецът се покачил на клоните на високо дърво - Баел, където мислел да дочака утрото. Гладът и жаждата го държали буден и го измъчвали толкова, колкото и притеснението му за неговата жена и дете, които щели да останат гладни и да се чудят защо не се е прибрал. Горчиви сълзи напирали в очите на бедния човек и, за да съкрати дългите часове на нощта, той започнал да къса листата на дървото и да ги пуска към земята. Щом се разсъмнало, Сусварна слязъл от клоните и забелязал, че под тях има издигнат лингам, посветен на Шива, който ловецът цяла нощ миел със сълзите си и покривал с листа от свещеното дърво, докато гладувал, като по такъв начин спечелил благоволението на бога. По пътя за дома, бедният човек успял да убие един елен и да го продаде, а с парите, които получил, купил храна за семейството си. Преди да се нахрани, пред Сусварна се появил измършавял странник, който го помолил за храна. Ловецът на драго сърце разделил скромната си трапеза с просяка, без да предполага, че това е Шива. Възхитен от благочестието, скромността и доброто сърце на Сусварна, богът го наградил да вижда в бъдещето, да помни миналите си прераждания и да се прероди като владетел на целия, населяван от хората свят - Джамбудвипа, какъвто бил в момента.
От този ден нататък, на празника на Шива - Маха Шиваратри, хората постят, принасят жертва на бога и поднасят пред изображението му листа от дървото Баел.
Древно предание пък твърди, че някога светът бил изправен пред пълното си разрушение. Тогава съпругата на Шива - Парвати започнала да се моли на своя мъж да спаси живите души (Дживани) и да ги съхрани през този дълъг период на тъмнина и бездействие на Вселената до новото й възраждане. Той й обещал да изпълни нейното желание, но само ако човеците го почитат така, както прави тя. Светът бил спасен и от този ден нататък нощта, в която богът на сътворението и разрушението запазил живота на хората, била наречена нощта на великия бог - „Ишвара” или Маха Шивратри и била посветена на почитането на Шива.
Сутринта преди празника, хората стават рано, изкъпват се с вода, в която са поставени семена от черен сусам, за да пречистят по този начин тялото си или се изкъпват в някоя от свещените реки, обличат нови дрехи, поставят върху челата си осветена пепел и произнасят молитви към бога на слънцето Сурия, бог Вишну и Шива, след което, носейки светена вода или такава от свещените реки, се отправят към храмовете, посветени на бога на разрушението и сътворението, за да участват в ритуала, посветен на Маха Шиваратри.
Тук се провежда специална молитва - Maha Shivaratri Pooja, правилата за изпълнението, на която се определят от древните текстове на „Shiva Purana”. На всеки три часа храмовия лингам се полива със смес от прясно мляко, кисело мляко, мед, масло, сандалова паста или с розова вода. Тази церемония се нарича „Rudrabhisheka" и показва любовта на вярващите към бога. Всеки един елемент, използван при нея, има свое символично значение: прясното мляко показва набожността и благочестието, киселото - преуспяването и добруването, меда - сладките думи и радостта, маслото - победата, а розовата вода - пречистването.
Когато ритуалът завърши, лингама се украсява с листа от баелово дърво, които се закачат на върха му, за да охладят буйния нрав на Шива, намазва се с кумкум, поднасят се листа от бетел, представляващи земните удоволствия и плодове от хинапово дърво, символизиращи дълговечността и задоволяването на желанията. Преди всяко поднасяне се изпълнява мантрата: „Om Namah Shivaya”, звъни се със звънчета за прогонване на злите духове, използват се запалени ароматни пръчици, призоваващи изобилието и пречистващи въздуха и се изрича молитвата:
„Велики боже, аз те измивам с мляко и вода. Моля те, посипи върху мен млякото на мъдростта. Измий от мен всички грехове, направи така, че пламъкът на материалното да угасне в мен и да стана част от теб!”.
Около лингама се подреждат запалени маслени лампички, напомнящи за стремежа към познание и прогонването на мрака от светлината. Накрая символът на Шива се покрива с гирлянди от цветя.
По време на празника се извършва и Shiva Aarti, като се вярва, че тази церемония ще направи бога щастлив, в замяна той ще дари на молещите се специална благословия, която ще направи живота им щастлив и проспериращ и ще опрости натрупаните от тях грехове. Предполага се, че звуците на звънчетата, мантрите и дима на ароматните пръчици свързват вярващите с Вселената, към която те принадлежат. Целият ден и цялата нощ на Маха Шиваратри хората постят и приемат храна едва на следващата сутрин.
Ритуалът „Sivarathri Nrutham” представя космическия танц на Шива - „Anandatandava” или танцът на блаженството, който символизира петте принципа или прояви на вечната енергия - създаване, унищожаване, съхраняването, спасение и илюзия. Тази церемония се изпълнява като свещеникът носи на главата си статуя на Шива и прави с нея седем обиколки около специално направения около светилището свещен път, наречен Pradakshina Vazhi. След петата обиколка, за 10 минути вратите на светилището се отварят и посетителите в храма се тълпят да зърнат поне за миг статуята на бога. В това време тъмното светилище е огряно от светлината на хилядите запалени от хората маслени лампички с 360 или 720 фитила, символизиращи 360 дни и нощи на хиндуисткия календар и помагащи след смъртта душата да избегне ада. С лампички в ръце, поклонниците занасят светлината в своя дом и будуват през цялата нощ, отдавайки почит на бога на разрушението и сътворението, от който зависи кръговрата на Вселената. По гатовете на града на Шива - Варанаси, се пускат множество малки лодчици с цветя и запалени глинени лампички, наречени диас, посветени на мъртвите предци. Подобни лампички се поставят под дърветата и около свещения храст - тулси (босилек), като се вярва се, че ако видят тяхната светлина, рибите, птиците и насекомите ще постигнат спасение на душите си...
По древен ведически обичай на празника Маха Шиваратри божеството се измива със сто и един съда с вода, като стоте съда са от сребро, а един от тях, символизиращ самия Шива, е от злато. Тази специална церемония носи името Sahasrakalasabishekam.
Една от древните санскритски мантри - Maha Mrityunjay Mantra, се приема за великата покоряваща смъртта мантра, посветена на Шива. Тя е записана в „Yajurveda” и понякога е наричана „Rudra Mantra”. Нейното повтаряне, според индийските мъдреци, пречиства кармата на човека и влияе върху емоционалното и физическо здраве:

„Om Tryambakam Yajamahe
Sugandhim Pushtivardhanam
Urvarukamiva Bandhanan
Mrityor Mukshiya Maamritat

„Ом, ние те боготворим и благоговеем пред теб, о, триоки боже, о, Шива! Ти си сладка радост и ухание на живота, което ни храни, лекува, предпазва ни от пречките и ни кара да процъфтяваме!
Спаси ни от всяка привързаност, от докосването на смъртта и ни дари с безсмъртие!”.

Дълбоката почит към бога на сътворението и разрушението по време на празника Маха Шиваратри говори за вечното преклонение на човека пред Вселената, пред Вселенския разум, пред природата и нейната мистична сила. Тя е част от надеждата за по-добър живот и безсмъртие.