Нала и Дамаянти - приказка за силата на любовта

Много, много отдавна живеел Нала, който управлявал Нишадското кралство. Той бил не само мъдър, смел и справедлив владетел, но бил надарен с необикновена красота, която покорявала сърцата на хората. Въпреки всичко, Нала все още не бил избрал съпруга за себе си.
Царство Видарба било родното място на принцеса Дамаянти. Хубостта й била толкова голяма, че дори безсмъртните богове били привлечени от нея. Сред своите връстнички от палата, тя блестяла като прекрасна перла, отличавала се от тях подобно красива роза от другите цветя в градината.
Веднъж в двореца на Нала дошъл стар отшелник, който се обърнал към владетеля с думите:
”О, кралю, обиколих много земи, но никъде не видях по-красива девойка от принцеса Дамаянти. Тя прилича на съвършен лотос, а нейната грациозност и интелигентност са несравними.”.
Брахманът описал девойката толкова образно и я обсипал с толкова комплименти, че кралят на Нишадското кралство се влюбил в нея, без да я е виждал никога. От своя страна Дамаянти, слушайки разказите за благородството и красотата на Нала, обикнала владетеля от цялото си сърце.
Един ден, докато се разхождал в парка, мислейки за принцесата, Нишадският владетел забелязал седем бели лебеди, които плували във водите на езерото. Той хванал един от тях, а птицата му проговорила човешки глас:
„Изглеждаш загрижен, кралю. Какво те измъчва толкова много?”.
„Влюбен съм в прекрасната Дамаянти, искам да й кажа какво чувствам към нея и да я попитам какво тя изпитва към мен, но не зная как да го направя? Ами ако тя се ожени за друг? Трябва да й кажа колко я обичам ...” - рекъл Нала.
„Ние лебедите, можем да предаваме мислите на хората. Ако ме пуснеш ще прелетя до Видарба и ще разкажа на девойката за теб.” - обещал лебедът.
Царят разтворил ръце и птицата се издигнала в небето. Не след дълго тя кацнала сред
прохладните градини, където Дамаянти четяла книга, скрита в сянката на дърветата.
Лебедът се приближил към девойката и казал:
”Прекрасна принцесо, бих искал да ти разкажа за крал Нала. Той е най-смелият владетел, обичан от всички свои поданици. По-красив мъж от него не съществува в цялата Вселена. Кралят ме помоли да ти предам, че те обича безкрайно.”.
Думите на птицата толкова зарадвали девойката, че тя поискала да сподели щастието си с цветята, дърветата, животните, вятъра, дъжда, звездите и всички хора. Виждала своя избраник в съня си, бленувала за него, когато била будна, а мислите й я водели все към Нишадското кралство. Дните се нижели бавно и с всеки един от тях сърцето на Дамаянти изгаряло от любов към нейния далечен любим. Принцесата на Видарба ходела умислена, забравила да се храни, не се срещала с приятелките си, не се усмихвала, а сънят бягал от очите й. Загрижен за дъщеря си, нейният баща - цар Бима решил, че е време да събере в царството си всички знатни принцове, за да може девойката да си избере подходящ съпруг, който да я направи щастлива. Поканени били не само земните владетели, но и боговете. Щом научил за тържеството, Нала се отправил към Видарбха. По пътя той срещнал Индра - богът на бурите, Яма - богът на смъртта, Агни - богът на огъня и Варуна. Безсмъртните го помолили да предаде на Дамаянти желанието им тя да избере за съпруг някой от тях, но нишадският владетел им отказал. Тогава Индра ядосано извикал:
„Хората смятат за чест да бъдат наши пратеници, а ти отхвърляш молбата ни. Нима не знаеш колко голяма е нашата сила? Можем да направим така, че да изчезнеш завинаги от света!”.
Младият владетел нямало какво да направи, той наистина бил безсилен пред мощта на боговете и с натежало сърце обещал да изпълни желаното от тях.
Нощта преди swayamvara (избора на жених), Нала се изправил пред принцесата на Видарба, чиято красота виждал за първи път и след като й се представил тъжно изрекъл:
„Идвам при теб с послание от безсмъртните. Те искат да избереш за съпруг някой от тях, но аз те обичам толкова много, че не знам какво ще правя ако те изгубя ... Не бих могъл да се сравнявам с Агни, Варуна, Индра или Яма, защото те могат да ти дадат прекрасни градини сред небесата, да те обсипят с уханни цветя, да създадат за теб прекрасни езера с прохладни води и да ти издигнат приказни палати. Аз съм само един смъртен и не мога да ти предложа подобно небесно блаженство, мога да ти дам единствено живота и сърцето си ... !”.
„Ти си този, когото обичам и ще избера единствено теб, независимо какво ще ми струва това!” - възкликнала Дамаянти.
В деня на тържеството гостите заели своите места и когато изборът започнал, принцесата видяла, че четиримата богове са приели образа на Нала, за да я объркат, забравяйки, че могат да заблудят очите, но не и човешката душа. Вглеждайки се внимателно във всяко от лицата, Дмайанти открила зад тях Агни, Варнуна, Индра и Яма:
”О, всемогъщи богове, аз ви се прекланям и ви почитам, вие ме научихте да вървя по пътя на истината и да слушам сърцето си. Обичам Нала и никога няма да стана съпруга на друг. Нима предаността и чистата любов не значат нищо за вас? Помогнете ми да открия истинския цар на Нишадското царство!” - помолила безсмъртните принцесата.
Възхитени от чувствата на девойката към нейния любим, обитателите на небето възвърнали истинския си вид, давайки възможност на Дамаянти да разпознае истинския Нала и да окичи врата му с гирлянд от цветя. После благословили двойката и се отправили към своите владения. В една гъста гора те срещнали духа на злото Кали, който бързал да стигне до Видарба.
Боговете му се присмели, казали му, че е закъснял и че принцесата вече си е избрала съпруг. Разярен и обиден, Кали се заклел да превърне живота на Нала и Дамаянти в ад. Не минало много време, откакто двамата влюбени се оженили и духът на злото превърнал плановете си в реалност. Той се вселил в ума на брата на Нала - Пушкар като разпалил в него омразата и алчността. Пушкар поканил брат си да играят на зарове с надеждата да заграби всичко, което владетелят на Нишадското кралство притежавал. Нищо неподозиращият Нала приел предизвикателството, защото мислел, че ще играят за развлечение. След няколко хвърляния, младият крал загубил всичките си диаманти, а след още няколко слоновете, колесниците, конете, двореца и кралството си. Останал само с дрехата на гърба си, владетелят на Нишадското царство заедно със своята съпруга бил принуден да напусне палата и да заживее като беден скитник.
Дълго бродели Нала и Дамаянти през гъстите джунгли, измъчвани от студ, глад, жажда и страх от дивите животни, които ги заобикаляли, докато не стигнали до царството на Бима.
„Върни се при баща си, Дамаянти, той ще те посрещне сърдечно и ще те утеши, няма да скиташ повече уморена по-прашните пътища заедно с мен.” - посъветвал своята съпруга обеднелият владетел.
„Ще го направя, но само ако и ти дойдеш с мен, няма да те оставя в бедата ти!” -
отвърнала принцесата.
„Не мога да се изправя пред царя на Видарба разорен, лишен от достойнство и слава и най-вече като причинител на нещастието на дъщеря му.” - с мъка обяснил Нала.
„Тогава ще остана с теб и заедно ще делим тази тежка съдба” - настояла съпругата на Нала.
Една вечер, докато тя спяла, младият крал решил да я спаси от изгнанието и нелеката й участ. Той целунал нежно своята любима и тръгнал сам по прашните пътища.
На сутринта слънцето погалило с топлите си лъчи лицето на Дамаянти и тя се събудила, но Нала не бил до нея. Тя дълго го търсила и напразно викала неговото име - него го нямало, само тишината я обгръщала с мрежа от безнадеждност и самота. Пробивайки си път през непристъпните гори, девойката попаднала на пещера, обитавана от откъснали се от света отшелници. Като я разпитали за живота й, те й предрекли, че ако запази верността и търпението си отново ще срещне своя съпруг. Близо до Чеди, принцесата била приютена от хората, пътуващи с керван за града, които заради нейните окъсани дрехи, умора и глад я съжалили и я взели със себе си.
Веднъж, когато спрели да пренощуват край едно езеро, керванджиите били нападнати от стадо разярени слонове. Животните изпотъпкали всички стоки, разрушили палатките на спящите хора и убили много от тях. В мъката си, останалите живи керванджии обвинили за сполетялото ги нещастие Дамаянти, мислейки си, че тя им е донесла лош късмет и решили да я изоставят на един пазар в Чеди. Щом пристигнали в града, принцесата останала отново сама. Дошлите на пазара търговци гледали непознатата девойка с любопитство, а децата й се присмивали, защото била мръсна, а дрехите висели на парцали върху тялото й. Не след дълго, царските стражи я хванали и я отвели в палата. Там Дамаянти се изправила пред майката на царя и със сълзи на очи й разказала своята тъжна история, но не споменала кой е съпругът й и че е царска дъщеря. Принцесата помолила възрастната жена за подслон и храна. Състрадателната майка на владетеля, трогната от съдбата на Дамаянти, я оставила да живее в двореца, където тя скоро се превърнала в приятелка на принцеса Сунанда. Докато Дамаянти се радвала на гостоприемството на управниците на Чеди, Нала продължавал да се скита по непознати за него места, търсейки спасение от нещастието, което го следвало навсякъде.
Един ден той видял горящ храст, а сред пламъците се гърчела голяма змия.
„Благородни Нала, спаси ме и аз ще ти помогна да върнеш кралството си!” - замолила го змията. Владетелят на Нишадското царство не можел да повярва на ушите си, никога до сега не бил чувал змия да говори с човешки глас. Той се приближил до храста и с много усилия успял да потуши огнените езици и да извади змията от смъртоносния капан, в който била попаднала.
„Аз съм царят на змиите - Каркотака и всички Наги (змии) са ми подвластни. Веднъж, за да спася от смърт едно змийче, което обичах като роден син, излъгах отшелника Нарада и той ме прокле да седя неподвижен сред ада на огъня и да не мога да се измъкна от него, докато ти не се появиш. Годините минаваха, сменях кожа след кожа, гърчех се от непоносимата топлина и се задушавах от гъстия дим, докато съдбата не те доведе при мен. Знам колко много обичаш Дамаянти, как злият Кали те е накарал да загубиш земите си и твоята съпруга и колко голямо желание таиш да бъдеш отново с нея. Заради това, че ме спаси, ще ти помогна да си възвърнеш всичко, което преди си притежавал. Моята отрова ще е безвредна за теб, тя ще промени външния ти вид, за да не може никой да те познае, ще те неправи непобедим в битките, недосегаем за враговете и дивите животни и ще премахне от душата ти проклятието на Кали.”.
Като казала това, Каркотака забил острите си зъби в ръката на Нала, който за миг почувствал, че предишния му живот се стопява и се заменя с нов. Красотата на владетеля повехнала, лицето му почерняло, а изправената му фигура се смалила. Преобразен по този начин, той се сбогувал с царя на нагите, който му подал една от своите блестящи люспи и му рекъл:
„Иди при управника на Айодия - Ритупарна и се представи като Вахука - колесничарят, който може да укроти дори най-непокорния кон. Помоли го да те наеме за свой коняр и щом го стори, ще откриеш Дамаянти. Носи на врата си моята люспа. Тя ще те предпазва от всяко зло, а когато се събереш със съпругата си, огледай се в люспата и ще възвърнеш предишния си образ.”
Воден от съветите на мъдрия Каркотака, Нала пристигнал в Айодия и отишъл право в палата на Ритупарна. Представил се на господаря на тези земи, както му бил заръчал царя на нагите и бил назначен за главен коняр. Вечер, след тежкия труд, преобразеният цар на Нишадското кралство сядал да си почине със своите другари - Варшнея и Джевала и запявал тъжна песен, с която изливал мъката, стаена в сърцето му.
„За кого тъгуваш, Вахука” - питали го другите коняри, а той с пълни със сълзи очи им отговарял:
„Пея за един съпруг, изоставил жената, която го обичала от цялото си сърце. За един безумен крал, пропилял в миг на опиянение от хвърлените зарове цялото си кралство, за един скитащ през света бедняк, който не намира лек за страданията си и утеха за душата си нито денем, нито нощем. Пея и се чудя дали тази жена, оставена на милостта на дивите животни, преследвана от глада, жаждата, изгарящото слънце и самотата, е оцеляла? Къде ли е тя и какъв е нейният живот?”.
Докато Нала оплаквал съдбата си, бащата на Дамаянти научил за нещастието, сполетяло дъщеря му и изпратил пратеници по цялата страна да я намерят и да я доведат в палата на Видарба, заедно с нейния съпруг, като обещал голяма награда на онзи, който успее да стори това. Един от брамините - Судева попаднал в двореца на Чеди и там видял една жена, която макар и скрита под черните си дрехи, много му заприличала на изгубената принцеса на Видарба.
„Тя е онази, която съм виждал преди. Лицето й свети като лъчите на Луната, очите й са като два разцъфнали лотоса, а косите й се спускат като река по нейните рамене. Тази жена заслужава да живее обградена от разкош, но сега, разделена от своето семейство, приятелите и любимия Дамаянти прилича на прекрасно светило, обвито от тъмни облаци, на пресъхнал поток и поляна с мъртви цветя. Без Нала, принцесата съществува подкрепяна единствено от надеждата и вярата в боговете.” - мислел си брахманът.
На другия ден, той отишъл при принцесата и я заговорил, разказал и за нейния баща,
роднините, приятелите и майка й и колко много те тъгуват за нея, а после я помолил да се върне във Видарба. Разбирайки за пратеника на цар Бима, майката на владетеля на Чеди поискала да се срещне с него. Когато той влязъл в тронната зала, тя го обсипала с въпроси за своята гостенка и нейния произход.
„Дамаянти е дъщеря на царя на Видарба и жена на Нала - владетелят на Нишадското кралство. Той проигра земите си на зарове и обрече съпругата си на бедност и скиталчество. Моят повелител - Бима ме прати да търся девойката и аз я открих във вашия палат. Познах я по звездата, която грее на челото й под нейните къдрици, поставена там от самия Брахма, за да й носи щастие и дълъг живот.” - разказал брахманът.
Изслушвайки неговите думи, царицата - майка заповядала да доведат принцесата и когато тя се изправила пред нея, принцеса Сунанда, която също присъствала в залата дръпнала черния воал от главата на Дамаянти и под падащите по лицето на девойката коси заискряла вълшебната звезда. Когато изумлението преминало, повелителката на Чеди прегърнала дъщерята на Бима и й разкрила, че е нейна леля, защото сестра й била майката на Дамаянти. Изпроводена от много придворни, отрупана с дарове и возена в златна колесница, принцесата на Видарба се завърнала в родната си земя след дълго отсъствие. Първото нещо, което направила, щом стъпила в двореца, било да разпрати хора, които да намерят Нала. Тя им заръчала да задават на всеки, който смятали за краля на Нишадското кралство въпроса:
„Що за мъж е онзи, който изоставя жена си в гората, пълна с диви зверове и тя се скита из нея гладна, жадна и изплашена. Що за мъж е онзи, който взима половината от дрехата на изоставената си съпруга, за да покрие тялото си и погазва съпружеската клетва да бъде нейна утеха и прибежище в тежките мигове?”.
След време един от пратениците на име Парнада се върнал във Видарба и разказът му накарал Дамаянти да повярва, че може би е открила своя съпруг:
„В царство Айодия управлява цар Ритупарна, но нито той, нито неговите придворни или обикновените хора можаха да ми отговорят на въпроса, който им зададох. В конюшните намерих един човек - грозен и дребен като джудже, който укротявал буйните коне и карал колесницата на владетеля. Слугите го наричат Вахука и твърдят, че били изкусен майстор - готвач. Този човек ме изслуша и като рида дълго, ми отвърна:
„Добродетелните жени в бедност и тъга споделят съдбата на своите съпрузи. Каквото и да им се случи, нежното им сърце ще прости и ще разбере мъката на другия и ще запомни само, че поради вината си - мъжът не ще намери утеха никога.”.
Принцесата благодарила на Парнада и тайно от баща си решила да привика в двореца
принц Ритупарна, заедно с неговия коняр, за да се убеди, че зад променения в грозник Вахука стои нейният съпруг Нала. Дамаянти повикала брамина Судева, който я бил намерил и го изпратила с известие при владетеля на Айодия, в което пишело:
„Не намериха никъде моя съпруг. Казаха ми, че бил загинал, ето защо аз ще се оженя за втори път. Ела утре по изгрев-слънце, защото тогава ще обявя кой от всички принцове ще стане новия ми съпруг.”.
Судева предал вестта на Ритупарна, който веднага заповядал да приготвят колесницата му, та да стигне навреме за избора на принцесата на Видарба. Докато впрягал конете, Нала си мислел:
„Какво ли е намислила Дамаянти, дали наистина ме е забравила? Виновен съм пред нея за страданието, което й причиних, но дали прави всичко това от отчаяние?”.
Щом всичко било готово, царят на Айодия се качил в колесницата, а Вахука ги подкарал толкова бързо, сякаш им били пораснали крила. Докато гледал как умело коняря му се справя с управлението на животните, Ритупарна се чудел откъде ли обикновен човек като Вахука може да се е научил на това изкуство:
„Знам много божествени същества, които се крият под маската на обикновени хора, дали това не е самият колесничар на Индра - Матали или ученият Шалихотра, а може би е могъщият Нала, за чиито подвизи съм слушал толкова много?” - разсъждавал наум той.
Дамаянти седяла на балкона на двореца във Видбара и гледала как последните лъчи на слънцето обагрят в червено сияние облаците, когато се чуло цвилене на коне. В далечината се появила колесница, трополенето на колелата, на която се сторило странно познато на принцесата.
„Ако сърцето ми не ме лъже, единственият, който може да управлява така колесница, е Нала. Дано видя моя съпруг, надарен с много добродетели, смел като лъв, превъзхождащ всички други царе ... Предпочитам пламъците на кладата, пред това да го загубя завинаги... !” - със стаена надежда си помислила Дамаянти.
Когато конете преминали през портата на крепостта, принцесата дошла да приветства гостите и видяла, че Нала не бил сред тях. Цар Ритупарна поздравил почтително цар Бима, поклонил се пред неговата дъщеря и зачакал да го поканят в палата.
„Какво те води в моето кралство, владетелю?” - запитал Бима.
Царят на Айодия се огледал и като не видял приготовления за Swayamvara избора на съпруг на принцесата), нито други принцове, които да са дошли да искат ръката й отвърнал:
„Бих искал да изразя уважението си към теб, царю и да се запозная с твоето кралство.”
След тези думи той се отправил към предназначените за него покои. Дъщерята на Бима, като не могла да сдържи любопитството си, помолила своята прислужница - Кесини да отиде в конюшнята и да разпита коняря на Ритупарна за неговото семейство и земята, от която е дошъл. Дълбоко в душата на принцесата се било загнездило съмнението, че под грозната външност на Вахука се крие нейният изгубен съпруг, а отговорите на колесничаря, предадени й от Кесини и разказа за неговите дарби още повече засилили това съмнение:
„Вахука трябваше да приготви храна на господаря си, но както ми наредихте, не му донесох вода. Тогава той само погледна към празните съдове и водата ги изпълни догоре. Конярят взе слама, а тя сама се подпали в ръцете му и така Вахука стъкна огъня. Ровеше сред въглените, но не се изгаряше, водата завираше само като я допре и един изсъхнал трендафил се превърна в цял букет свежи цветя като го вдигна от земята ... прага на вратата сам се повдигана, за да влезе през нея, без да се наведе и тесните места ставаха широки пред него.” - задъхано изреждала слугинята.
Дамаянти слушала и сълзите капели от очите й:
„Прислужникът на краля на Айодия е самият Нала. Всички неща, за които ми разказваш, са му дарени от боговете, когато се ожени за мен.” - признала пред Кесини принцесата.
В желанието си да изпита Вахука, дъщерята на Бима поръчала да го извикат и му показала децата си, които боло израсли под грижите на краля на Видарба. Вахук коленичил и ги прегърнал, а после се разплакал. За да не се издаде той обяснил, че постъпил така, защото неговите деца били на същата възраст и като ги видял - спомнил си за дома и се натъжил. Почти сигурна, че ще накара коняря да разкрие истинската си същност, дъщерята на Бима се обърнала към него с думите:
„Кажи ми, познаваш ли някой мъж, който въпреки обета, даден на жена му да я изостави, сама в гората, въпреки че тя го е предпочела пред безсмъртните богове и е делила с него скръб и бедност, глад и жажда, изгнание и скиталчество? В какво се е провинила пред съпруга си тази жена - майката на децата му, та той я остави изтощена, измъчена и изплашена сред гъстата джунгла?”.
Безмълвно изслушал Нала упреците на Дамаянти. Като остри стрели те пронизвали сърцето му и тъмния облак на неизказана мъка покрил неговото лице, а словата му звучали глухо и тъжно:
„Не твоят съпруг изгуби кралството си и те изостави, злобният дух Кали се всели в душата му и я доведе до гибел. Твоето страдание и проклятието ти, отправено към злото, накараха духа да се гърчи в пламъци и ме избавиха от неговата власт, но я ми кажи, Дамаянти, запазила ли си твоите любов и вярност към Нала? Чувам, че каниш принцове от всички царства, за да си намериш нов жених.”
„Как смееш да ме виниш така сурово като не знаеш каква е целта ми? Проводих брамина Ритупарна с фалшива покана за Swayamvara, за да проверя дали наистина ти, Вахука, си моят Нала, за който сърцето ми казваше, че е още жив и планът ми успя. През всичките си години на самота аз опазих живи любовта и верността си към теб и ако съм направила нещо недостойно като твоя съпруга, нека тримата велики богове, Слънцето, Луната, Вятъра и боговете на трите свята стоварят своето наказание върху мене!” - провикнала се дъщерята на Бима. Докато думите й заглъхвали от небето се разнесли гласове:
„Вярвай в реченото от Дамаянти, защото тя опази честта на твоето и нейното семейство и нищо лошо не извърши. Ние сме свидетели на делата й и ще бъдем нейни защитници ... !”.
Подчинявайки се на волята на безсмъртните и преизпълнен с радост от своето завръщане при любимата жена, Нала погледнал в змийската люспа, окачена на врата му и възвърнал предишния си образ. Така, след много изстрадани дни, мъката на двамата се стопила и очите на принцесата засияли от щастие като ярки звезди.
Владетелят на Нишадското кралство и неговата съпруга се извинили на крал Ритупарна за лъжливата покана и за това, че Нала го мамил, като не разкрил истинската си история пред него, а Ритупарна им простил, виждайки колко голяма е любовта им и колко много те се борили за нея. Преди да замине за Айодия, той подарил на Нала вълшебни зарове, с които нишадският цар победил своя брат - Пушкар като си възвърнал загубените земи, престол и палат, играейки повторно с него.
От този ден нататък, Нала и Дамаянти и техните деца заживели щастливо в Нишадското царство.