Нур Уд-дин Салим Джахангир - бунтарят с много лица
Император Нур Уд-дин Салим Джахангир е роден на 20 септември 1569 г. във Фатехпур Сикри. Пълната му титла била (Al-Sultan al-'Azam wal Khaqan al-Mukarram, Khushru-i-Giti Panah, Abu'l-Fath Nur-ud-din Muhammad Jahangir Padshah Ghazi [Jannat-Makaani]). На персийски името му значело „Завоевател на света”, а на арабски „Светлина на вярата”. Дошъл на бял свят като принц Мухаммад Салим, Джахангир бил сбъднатата мечта и отговора на хилядите молитви на баща му - великият мугалски император Абул Фат Джалал Уд-дин Мохаммад Акбар. Негова майка била прекрасната раджпутска принцеса Хира Кунвари, позната като Джотха Баи, дъщеря на управника на Амер - раджа Бихар Мал. Младият принц носел името на Салим Чисти, прочут суфист от ордена „Чисти”, орден, известен с откровеността на своите последователи, любовта им към хората и тяхната толерантност. Говорело се, че Салим може да прави чудеса, ето защо Джалал Уд-дин отишъл при него да измоли наследник за своя трон.
Мугалският император имал всичко, което някой можел да си пожелае: голям и красив палат, слава и почести, обичта на своите поданици, любима жена, но нямал син, който да приеме властта от него. Веднъж, когато той отишъл на поклонение в храма на суфисткия светец Хазарт Ашраф Джахангир Семани в северна Индия го осенило прозрението, че за да има кой да наследи трона на мугалите трябва да се срещне с Шаик Салим, който живеел и проповядвал в отдалечените краища на пустинята. Когато след дълго и изморително пътуване Акбар пристигнал там и разказал на светия мъж за мъката, която се таяла в сърцето му, проповедникът го благословил да му се родят трима сина.
Скоро след тази благословия на бял свят се появил първия от синовете му - Нур Уд-дин Салим Джахангир, който мъдрият император в знак на благодарност кръстил на свещеника Салим. Толкова голямо било преклонението на Джалал Уд-дин пред Чисти, че издигнал град, наречен Фатехпур Сикри около мястото, където мъдрецът се срещал с идващите при него поклонници.
Нур Уд-дин израснал сред хора с ярка индивидуалност. Над живота му тегнели сенките на великите дела и мъдрото управление на Акбар, които трябвало да служат за негов пример за подражание и модел на бъдещата му власт. Често между отношенията между бащата и сина заставали мъдрите наставници и съветници на Джалал Уд-дин, с които императорът прекарвал една голяма част от времето си, предизвиквайки гнева на Джахангир, който се нуждаел от неговото внимание. Това се отразило на характера на принца, който бил изключително интелигентен, снизходителен, но проявявал нехайство към делата на империята и всекидневната административна дейност, а имал слабост и към жените. За да го научи на дисциплина и да го подготви за управлението на държавата, баща му го изпратил в армията за 14 години. Когато това време изтекло, мугалският император позволил на бъдещия си наследник да се завърне в двореца в Лахоре като организирал в негова чест голямо тържество, наречено Mujra. На това тържество младият принц се запознал с красивата танцьорка Надира или Шарф-Ун Ниса. Заради своята красота, тя била наречена Анаркали, което на персийски означавало „Цвят на нар”. Щом я зърнал, Джахангир се влюбил в нея, но тя имала по-нисък социален статус и нейното място в двора като танцьорка не й позволявало да бъде жена на принца. Тя трябвало да крие чувствата си към Салим от императора, защото знаела, че любовта й към Нур Уд-дин е невъзможна. Скоро обаче Акбар научил за тайните срещи на сина си с Анаркали и започнал да прави всичко възможно, за да я отдалечи от престолонаследника. Въпреки всичко, един хубав ден Джахангир отишъл при баща си да му позволи да се ожени за красивата танцьорка и да я направи императрица. Това предизвикало гнева на Джалал-Уд-дин, който заповядал да заловят Анаркали и да я хвърлят в тъмницата в Лахоре. За да освободи от там, Нур Уд-дин организирал голяма армия и нападнал града, но скоро бил победен от Джалал-Уд-дин, който му поставил две условия - да му предаде доброволно своята любима или да приеме смъртното наказание. Воден от дълбоките си чувства към красивото момиче, Джахангир избрал смъртта пред раздялата. За да не загуби любовта на живота си, Анаркали се предала, въпреки нежеланието на Салем и помолила мугалския император да изпълни едно последно нейно желание пред смъртта й. Това желание било да прекара една последна нощ с принц Джахангир. Владетелят се съгласил, но когато нощта си отишла, неговите стражи отвели танцьорката, която преди това била упоила принца, за да не може да се противопостави на бащината присъда. Шарф-Ун Ниса била заведена на мястото, което днес се нарича „Anarkali Bazaar”, където за нея бил приготвен дълбок трап. Девойката била спусната в него, привързана към дебела дъска и погребана жива. Около трапа войниците издигнали каменна стена, която горна част зазидали. Последните думи на Надира били: „Моят живот се изплъзва от ръцете ми. Нощта се спуска преди деня. Принце, къде си? Твоят „наров цвят” поема последния си дъх. Велики кралю на мугалите, виждала съм твоето величие, но как можеш да спреш с вериги влюбените, за да не вървят по пътя на любовта? Нито царството, нито короната, нито богатствата ще останат, само любовта и романтиката ще са вечни!”.
Друга теория гласи, че Анаркали била зазидана пред очите на Джахангир, но зад стената имало таен тунел, през който Акбар помогнал на момичето да избяга, след като му обещала никога повече да не се завръща в неговото царство. Гробницата на Анаркали била построена сред красива градина, до която се достигало през двукатна порта. Днес от тази градина не е останало нищо, но се е съхранила сградата, където се намира саркофага на красивата танцьорка. Тя представлява многоъгълна бяла постройка, завършваща с красив купол, в четирите ъгъла, на която са изградени павилиони. Върху монолитния саркофаг от бял мрамор са изписани 99-те имена на Аллах и стих на персийски, който гласи:
تا قیامت شکر گویم کردگار خویش را
آہ گر من باز بینم روئ یار خویش را
„tā qiyāmat shukr gūyam kardigāre khīsh rā
āh! gar man bāz bīnam rūī yār-e khīsh rā”
„Ще произнасям благодарности към моя Бог до деня на възкресението.
Ах, ако мога да зърна лицето на моята любима още веднъж.”
На северната страна на саркофага личи надписа „مجنون سلیم اکب” - majnūn Saleem Akbar-Салем Акбар, или Салем син на Акбар. Този саркофаг се счита за едно от най-красивите произведения на гравьорското изкуство в целия свят. Годините, изписани върху него (1008 [1599] и 1024 [1615]) се отнасят до смъртта на Анаркали и завършването на гробницата.
Ученият Ахсан Гураиши споменава за съществуването на още един надпис в гробницата, който бил унищожен от френския генерал Вентура по време на войната със сикхите. Този надпис имал следното съдържание: „Невинният, който бива убит безмилостно и умира, след като е понесъл толкова много болка, е мъченик. Бог го смята за мъченик.”
Археолозите смятат, че през 1857 г. гробницата е била превърната в църква „Свети Джеймс”, а по-късно в 1891 г. сградата служи за съхранение на пенджабския архив.
В 1600 г., когато Акбар бил далече от Агра, Джахангир организирал бунт срещу него и се обявил за император. Когато вестта достигнала до владетеля, той се върнал в крепостта и потушил бунта. Имало време, когато Джалал Уд-дин смятал да постави на трона внука си Кусрао Мирза. Принц Салим се възкачва на престола на 15 октомври 1605 г., осем дни след смъртта на баща си. Синът на новия император Кусрао се опитал да свали от власт баща си, но бил заловен и ослепен. По-късно неговият брат - принц Курам, или известен като Шах Джахан го убива, когато на свой ред отстранява претендентите, които биха могли да му попречат да завладее трона на Агра. Възползвайки се от конфликта между Джахангир и сина му, персийците успяват да завземат град Кандахар и да прекъснат търговските пътища на мугалите към Персия, Афганистан и Централна Азия.
Нур Уд-дин Салим получава най-доброто образование за времето си. Още от четиригодишна възраст той е обучаван на урду, турски, персийски, арабски, математика, география, история и други науки.
По-късно му е даден военен ранг - Mansabdar, който бил най-високата титла след тази на императора. Младият владетел започва царуването си с издаването на поредица закони, отличаващи се с либерализъм и хуманност. По негово време империята разширява своите граници, хиляди бунтове са потушени, военнопленниците са освободени, а делата на Акбар са продължени. Голяма част от земите в Хималаите, Кашмир, Бенгалия и Асаам са присъединени към мугалските територии. Джахангир оспорва властта на сафавидите над Афганистан, Пешавар и Кандахар, които са важни търговски центрове. Той успява да завземе форт Кангара и областта Киствар в Кашмир. През 1622 г. императорът изпраща сина си - принц Курам (Шах Джахан) да се справи с армиите на градовете Ахмеднагар, Голконда и Биджапур. След победата си, Курам вдига бунт срещу баща си като му оспорва властта. Този бунт, както и бунта на Кусрао е потушен от Салим, който успява да запази престола си. Мугалският владетел продължава традицията за централизирано управление на държавата и се заклева да защитава исляма. Син на майка с хиндуистки и раджпутски произход, монархът изповядва суни исляма, но използва еднакви закони за всички поданици на държавата, независимо от това дали те са хиндуисти или мюсюлмани като им гарантирал еднакви права. По отношение на наследството и брака, Джахангир прилага системите от обичаи и правни норми, присъщи на двете общности и различаващи се една от друга. Така Салим раздавал правосъдие в зависимост от вярата и убежденията на различните религиозни групи, съставящи населението на неговата държава, без да ощетява нито една от тях.
В историята остава спомена за „Златната верига на Джахангир”, чрез която всеки един човек от царството можел да дойде и да поиска среща с владетеля за разрешаването на различни правни въпроси. Единият й край бил закачен на парапета на „Shah Burdj”, другия на стълб до река Ямуна, а по нея били накачени 60 златни звънчета.
Наследник на либералните идеи на своя баща, живеещ между исляма и хиндуизма, който изповядвала неговата майка - Rajkumari Хира Кунвари, Джахангир бил толерантен към всички религии. Той забранил на благородниците от двора да налагат исляма на когото и да било, изпращал дарове на брамините покрай Ганг, срещал се с много отшелници, към които изпитвал безкрайно уважение и твърдял, че за него е чест да бъде техен гост. Подобно на Акбар, синът му Салим водел дълги спорове на религиозна тема със сунитските и шиитски свещеници и се заклел, че ще защитава всички хора на книгата. Владетелят често взимал участие в множество хиндуистки церемонии, но смятал, че хиндуизмът и ислямът са две различни религии, обичаите и обредите, на които не трябва да се смесват.
Мугалският император приемал идеите на християнството до толкова, че по стените на молитвената му стая в Агра и в императорския палат в Лахоре имало изображения на ангели, демони, Исус и Дева Мария.
Почитател на изкуството, Салим се възхищавал от християнските стенописи и иконографски образи. Той позволявал на йезуитските свещеници да строят свои църкви и да обучават на португалски и философия на християнството индийските деца. Християните можели свободно да празнуват Коледа, Великден и всички останали свои празници. Това поведение на Джахангир кара много учени да твърдят, че монархът може би е приел християнската вяра. Убежденията им се подсилват и от факта, че императорът накарал тримата синове на брат си Даниел да станат християни и отпразнувал въвеждането им в новата религия с пищен парад. Скептиците твърдят обаче, че тези действия на Салим били предизвикани от пророчеството на един брамин, че синовете на монарха ще бъдат лишени от власт, а престола ще бъде наследен от децата на Даниел. С превръщането на своите племенници в християни, Нур Уд-дин целял да ги лиши от възможността да претендират за трона на Агра.
Единствената проява на жестокост и нетолерантност от страна на Джахангир била заповедта му сикхския свещеник Гуру Арджун да бъде измъчван и насилствено да приеме исляма, а накрая да бъде убит. Тази жестока постъпка, присъща на тъмната страна на владетел, била предизвикана от подкрепата на Арджун на бунта на сина на Салим - Кусрао Мирза, който след потушаването на въстанието бил хвърлен в тъмницата в Агра, ослепен от баща си и по-късно убит от брат си - принц Шахаб Уд-дин Мохаммад Корам, известен като Шах Джахан.
Император Нур Уд-дин Салим Джахангир бил страстен почитател на изкуството и архитектурата. Задълбочените му познания в тази област личат от способността му да различи стила на всеки художник само с един поглед върху картината. В мемоарите си той пише: „Моята слабост към картините и опитите ми да съм техен критик достигнаха до такова ниво, че ако поставят пред очите ми платно, било то на художник от миналото или настоящето, което да е ненадписано, мога на мига да назова името на твореца, който го е създал. И ако на картината има лица, сътворени от много майстори на четката, мога да кажа кой художник кое лице е изписал.” Произведенията на изкуството, създадени в двора на Салим, са старателно описвани, каталогизирани, датирани, за да се знае кога и от кого са нарисувани, какви са техните естетически стойности. Нур Уд-дин не само се възхищавал на християнското изкуство, но се стараел платна на различни европейски художници да се доставят в двореца. Тази страст на императора се зародила още по време на царуването на неговия баща, когато йезуитски мисионери за първи път донесли книги с красиви изображения на светци, гравюри и картини. С течение на времето, те носели все повече и повече произведения на различни творци, които Акбар и Джахангир внимателно изучавали и давали на придворните майстори, за да направят техни копия. Така в мугалското изобразително изкуство проникнали реализмът и техниките на изобразяване, присъщи на италианския ренесанс. Художниците от двора на императора се славели със своя талант и умелото създаване на портрети, поръчвани от владетеля и благородниците. По това време процъфтявала и архитектурата като едни от нейните шедьоври били: гробницата на Емлад-Од-Доула, гробницата на Акбар в Сикандра, красивата джамия „Begum Shahi Mosque” в Лахоре.
На 13 февруари 1585 г., принц Салим се оженва за раджпутската принцеса Манбхавати Баи, дъщеря на брата на майка му Rajkumari Джотха Баи-Бхагван Дас и внучка на владетеля на Амер - Раджа Бхармал. От този брак бил синът на императора Кусрао Мирза, който бил ослепен след бунта срещу баща му.
Една от любимите жени на мугалския император била принцеса Манмати, позната и като Rajkumari Шри Манавати Баи джи Лал Сахиба, или Тадж Биби Билгюз Макани Бегум Сахиба Джотха Баи. Тя била дъщеря на раджата на Джотпур - Шри Удай Сингх джи Бахадур и Рани Манранг Деви. Този брак, който се състоял във Фатехпур Сикри на 21 януари 1586 г. бил уреден от майката на Джахангир - Хира Кунвари, която била и леля на раджпутската принцеса. От съюза й със Салим се родил бъдещият велик владетел на Индия - Шаханшах Шахаб Уд-дин Мохаммад Курам, останал в летописите под името Шах Джахан. Той завещава на света най-романтичния и приказен паметник на любовта - Тадж Махал, който заради прекрасната си и тъжна история бил наречен от поета Рабиндранат Тагор „една сълза върху лицето на времето” .
Най-голямо влияние върху живота на монарха имала прекрасната и интелигентна Нур Джахан.
Принцеса Мехр Ун-Ниса или от персийски „Символ на всички жени” била родена в Кандахар в дома на началника на хазната на Акбар и Джахангир - Мирза Гиаз Бег, който заради големите му заслуги към двора, Джалал Уд-дин нарекъл Itmad-ud-Daulah, което значело „Стълб на държавата”. Нейна майка била съпругата на Мирза - Асмат Бегум.
Когато навършила седемнадесет години, Мехр била омъжена за персийския войн и пътешественик Али Куили Истуджуло, наричан Шер Афган след един лов, в който той спасил Джахангир, който бил нападнат от разярени тигри. Женитбата станала по настояване на Акбар. По този начин императорът искал да избегне дъщерята на уважавания от него Мирза Бег да се превърне в поредното завоевание на принц Салим, който харесал момичето още с идването и в двореца. След смъртта на баща си в 1605 г., Нур Уд-дин наследил трона и се разправил със своя противник в любовта към Нур Джахан - Али Куили като го обвинил в бунт срещу властта си и го убил. След това убийство Мехр заедно с дъщеря си Ладили Бегум била доведена в харема на новия император, където станала придворна дама на първата жена на Акбар - Ругая Султана Бегум.
По ирония на съдбата, истинската история на Нур и Джахангир започва през 1611 г. по време на празника Новруз на същия този „Meena bazaar” в Агра, на който по-късно сина на владетеля - Шах Джахан ще срещне любовта на живота си Мумтаз Махал.
Най-влиятелната жена в мугалския двор притежавала много таланти. Тя се увличала от модата и козметиката, пишела стихове, рисувала, проектирала градини, джамии и гробници, насърчавала търговията с Европа, измисляла нови модели на женски дрехи, създавала парфюми, шарки на платове, бижута, поддържала хората на изкуството и артистичните заложби на благородничките от двора.
Като монарх, Салим демонстрирал липса на интерес към управлението на империята, делата в двореца, политиката и разправиите на жените в Зенана. Той предпочитал да прекарва времето си отдаден на удоволствията от виното, опиума и храната. Във време, когато жените не били забелязвани, а мнението им често незачитано, Нур Джахан - „Светлината на света” трябвало да издава заповеди, да организира срещи с придворните съветници и посланиците, да следи за изпълнението на поставените от нея задачи и да ръководи държавата, скрита зад паравана на харема.
Със своята интелигентност, смелост и решителност, тя скоро спечелила не само любовта и доверието на императора, но и на целия двор. Макар да изглеждала твърда по характер, любимата жена на Джахангир имала добра и състрадателна душа. Често давала милостиня на бедните и нуждаещите се и помагала на момичетата сирачета да се оженят за подходящи хора като плащала зестрата им със свои собствени пари.
Нур Джахан отстоявала своите позиции в двореца като отстранявала от харема всички жени, които се стремели да попречат на любовта й с императора, свалила от постовете им старите министри и назначила на тяхно място нови, които били нейни приближени. Тя направила брат си Асаф Кхан везир, а дъщеря му - Арджуманд Бану Бегум (Мутмаз Махал) оженила за принц Курам (Шах Джахан). Своята дъщеря Ладли Бегум, Мехр оженила за най-младия син на Джахангир - Шахриар, който за кратко време наследил трона на баща си, но бил свален от брат си Шахаб Уд-дин, а по-късно ослепен от Асаф Кхан.
Поради влошеното здраве на Салим, който страдал от астма, алкохолизъм и привързаност към опиума, жена му настоявала той да посочи своя наследник като предпочитала това да бъде Шахриар. Когато Индия загубила териториите на Кандахар през 1622 г., мугалския владетел изпратил Шах Джахан да възвърне заграбените земи, но той отказал да тръгне, защото се страхувал, че ще загуби възможностите си за получаване на властта. Принц Курам вдигнал бунт срещу баща си и Нур Джахан. Бунтът му бил потушен, а той самият бил изпратен в изгнание. Скоро след това, Шахаб Уд-дин успял да се сдобри с Джахангир, който му простил.
През 1626 г., военачалникът на монарха Махабат Кхан също се вдигнал на бунт срещу Салим като успял да го победи и го взел за заложник в Кашмир. Уплашена за живота на съпруга си, царицата събрала армия и тръгнала да го освободи. В летописите е останала историята как Мехр Ун-Ниса яздила слон и изпращала стрели по враговете си, скрита зад завесите на howdah (покрито с пердета седло). Нейният план успял, но на 28 октомври 1627 г., Джахангир починал. След неговата смърт, Асаф Кхан, братът на Ниса, преминал на страната на новия император Шах Джахан като изпратил сестра си да живее в комфортно имение, далеч от двора до края на нейния живот. Там бившата царица се заела с проектирането на гробницата на своя баща „Itmad-Ud-Daulah's Tomb”, която се превърнала в един от шедьоврите на мугалската архитектура. Мехр починала през 1642 г. на 68 години и била погребана в предградието на Лахор, Пакистан - „Shahdara Bagh”, което значело „Пътя на кралете”. Нейната гробница се намирала в близост до тази на нейния съпруг и била построена от самата нея.
По време на своето царуване, Нур Джахан превърнала Агра в космополитна столица, събирала такси от минаващите през нейните земи търговци, имала свое собствено производство на дрехи, притежавала кораби, с които превозвала поклонниците до Мека и доставяла редки храни от Европа. Макар че Джахангир се водел император на мугалската империя, тя била управлявана с желязната ръка и мъдростта на Нур Джахан.
