Орча - гордостта на клана Бундела

Орча бил основан от ръководителя на раджпутския клан Бундела - Рудра Пратап Сингх през 1501 г. Този раджпутски клан се отличавал със своята жестокост, лоялност, военни умения и стремеж към познание. Техният произход се свързва с легендата за война Еклавия заради факта, че в боравенето с лък те никога не използвали своя палец. Според Махабхарата, Еклавия бил принц от дравитското племе Нишадха, което се смятало за низша каста поради смесения произход на хората от този клан. Той живеел близо до ашрама на мъдреца Дрона, който обучавал в различни бойни умения синовете на владетеля Панду. Момчето мечтаело да усвои стрелбата с лък и помолило мъдрия човек да стане негов учител, но той му отказал. Тогава Еклавия направил глинена статуйка на учителя Дрона, която да го предпазва от злото, поставил я пред своята къща в гората и започнал сам да тренира с лъка. Всеки ден той поднасял свежи цветя и плодове пред изображението на мъдреца и упорито тренирал. Ден след ден уменията на момчето достигали все по-голямо съвършенство, докато накрая то не се превърнало в по-добър стрелец от любимия ученик на отшелника - Арджуна. Един следобед, Дрона и Арджуна минавали покрай дома на Еклавия, когато някакво куче се разлаяло, нарушило покоя на хората от селото и не давало на мъдреца да продължи по пътя си. Ядосано на животното, момчето изскочило на вратата и изстреляло седем стрели, които до една попаднали в устата на кучето, без да го наранят на друго място. Дроначария бил впечатлен от блестящите умения на дългокосото, облечено в черно момче, ето защо се приближил и го запитал кой е неговият учител. Еклавия отговорил, че е ученик на Дрона, чиято статуя боготворял. На мъдрия отшелник не оставало нищо друго, освен да признае, че упоритият млад човек е най-добрия стрелец на земята. Ачариия обаче нямал желание това неизвестно никому момче да засенчи славата на Арджуна, сина на владетеля. След дълга размисъл браминът решил да използва хитрост, за да отстрани младежа. Той обещал на Еклавия, че ще го приеме за свой ученик, ако той според законите на страната му даде онова, което поиска от него. Зарадван от това, че най-после ще постигне своята мечта, принцът от клана Нишадха се съгласил да изпълни желанието на Дрона, който за изненада и ужас на всички пожелал момчето да отреже своя палец. За един стрелец загубата на палеца на дясната ръка била равносилна на смърт, защото той никога повече нямало да може да опъне лъка, но изпълнен с уважение към мъдрия учител, без да подозира за неговия коварен план, Еклавия взел ножа, отрязал пръста си и го положил в краката на Дрона. От този ден нататък, неговата лоялност, жертвоготовност и достойнство, се превърнали в основни принципи за раджпутските войни от клана Бундела. Името Бундела означава „някой, който принася в жертва кръвта си” или „капка кръв, принесена в жертва в името на честта”. Това име идва от древната легенда, която разказва как някога махараджа Хемкаран бил изгонен от царството си от своя брат. Отчаян, той поискал да принесе живота си в жертва на планинската богиня Виндиявасини Бхавани, която почитал, но щом извадил меча и го издигнал над главата си, богинята отклонила ръката му. Хемкаран само леко се наранил, една капка от неговата кръв паднала на земята и по чудо се превърнала в малко дете. Това дете било отгледано от Виндиявасини и станало родоначалник на рода Бундела. Строителството на Орча или „Скритият дворец” е започнато от Раджа Рудра Пратап, но поради смъртта му, при спасяването на една крава от лапите на тигър, е довършен от неговите наследници - Раджа Вир Сингх Део, който управлява града цели двадесет и две години (1606-1627 г.),синът на Рудра - Бхатри Чанд и Мадукар Шах.

Най-известната сграда в Орча е „Jahangir Mahal”. Историята на неговото построяване гласи, че преди да стане владетел на Орча, раджа Вир Сингх притежавал имението „Badoni”, което се намирало на пътя между Орча и крепостта Гвалиор. Той бил дългогодишен приятел на бъдещия наследник на мугалския трон - принц Нур Уд-дин Салим Джахангир. Император Акбар и неговия син Салим не се разбирали добре и били в постоянен конфликт помежду си. Владетелят не можел да приеме голямото влияние на жените върху действията и живота на Джахангир и по съвет на деветимата мъдреци от двора бил склонен да го лиши от властта, макар че принцът бил толкова очаквания му първороден син. Когато научил за искането на съветниците на баща му, Нур-Уд-дин се разбунтувал и вместо да атакува Мевар, както Джалал Уд-дин му бил наредил, се отправил към Алхабад, където се обявил за владетел на града и предявил претенции към трона на Агра. Това действие на Салим преляло чашата на търпението на Акбар, който още не можел да преглътне увлечението на наследника му по танцьорката Анаркали, опитите да я спаси от тъмницата на Лахоре и нещастния край на тази история. Императорът изпратил войска, предвождана от неговия доверен историограф и везир - Абул Фазал като му заповядал да потуши въстанието на Джахангир. При навлизането на армията на Фазал в полите на планината Виндия, пълководецът бил атакуван от раджпутските войни на Раджа Вир Сингх, който се притекъл на помощ на приятеля си - принц Нур-Уд-дин. В тази жестока битка везирът попаднал в плен и бил обезглавен по искане на Салим. След загубата на един от уважаваните си мъдреци, Акбар дълго преследвал Вир Сингх, но така и не могъл да го залови. За благодарност, Джахангир назначил раджата за военачалник на неговата армия. След смъртта на баща си през 1605 г., когато се възкачил на трона, той направил Вир господар на Орча. Връщайки си жеста, Вир Сингх построил на новия владетел на мугалите красив палат в сърцето на своята крепост, за да може Нур-Уд-дин да отсяда в него при посещенията си в цитаделата. Дворецът е изключително произведение на тогавашната архитектура. До тежката дървена порта на централния му вход се достига по стълби, които завършват с платформа с плътен каменен парапет. Над вратата се издигат три нива, под формата на павилиони със зъбчати парапети, каменни паравани и елегантни пиластри с гравирани капители, подпиращи всяко едно от нивата. Портата е арковидна и е смес от ислямски и хиндуистки стил. Двете разположени една над друга арки са декорирани с изящни медальони, цветни плетеници и стилизирани лотосови пъпки. Те са опасани от фризове от бял пясъчник, декорирани със звездовидни цветя и арабески. От двете страни на входа са изградени чатрита на две нива, които притежават красиви колони с капители от скулптурирани конзоли с изображения на гълъби и слонове. Долните нива образуват ниши с каменна резба, в които са поставени скулптури на два слона, обърнати един срещу друг, които са символични пазители на палата. Второто ниво е оформено като два балкона с плътен нисък парапет и навес от плоски каменни плочи. Цялата стена на централния вход е изпъстрена с елегантни гравюри, цветни стенописи, медальони и фризове.
Сградата на „Jahangir Mahal” е на три нива като фасадата й е опасана от помещения, закрити с ефирни каменни паравани, които позволяват добрата вентилация на въздуха в нея. Тя е причудлив сбор от тераси, чатрита, извити стълби, висящи веранди „jharokha”, покрити галерии „dalan”, зъбчати парапети, квадратни и правоъгълни помещения, слепи ниши, стрехи, поддържани от конзоли със скулптури на слонове и множество различни куполи, върхът, на които е с форма на скулптуриран разцъфнал лотос. Всички те, благодарение на терасовидното си нестандартно разположение, придават на обърнатата към обширния двор част на палата невероятно великолепие, царственост и раздвиженост. По някои от стените и таваните на вътрешните коридори могат да се видят повредени от времето стенописи, които дават представа за декорирането на интериора на двореца. Вратите на стаите били направени умишлено ниски, така че Джахангир да се навежда, преди да влезе в тях, изпълнявайки по този начин символичен поклон, с който всеки път да благодари на Раджа Вир Сингх за оказаната от владетеля на Орча помощ по време на бунта на принц Салим срещу баща му Акбар.
Дворът е покрит с каменни плочи като в средата му има квадратен басейн със стъпала, каменни пейки и два многоъгълни фонтана. В една от страничните му части на дворното пространство, се намира ниска квадратна каменна платформа с три стъпала на четирите й страни. В четирите края на външната фасада се издигат четири цилиндрични кули, опасани с многоъгълни павилиони с чатрита и нежни каменни паравани. Те са захванати за стените на кулите със здрави конзоли. Цялата постройка лежи върху монолитна висока каменна основа, която и осигурява височина, непристъпност и допълнителна отбранителна мощ.

„Rai Praveen Mahal” или „Anand Mandal Bagh” бил построен от Махараджа Индраджит Сингх за неговата любима кралица - Раи Правеен, която се славела като отлична танцьорка, а заради прекрасния си глас била наречена „славеят на Орча". Наред с тези си заложби тя съчинявала поезия и свирела на различни инструменти. Красотата на кралицата била толкова голяма, че разказите за нея се разнасяли по цялата страна. Скоро те достигнали до слуха на мугалския император Джалал Уд-дин Мохаммад Акбар, който пожелал да се срещне с тази изключителна жена. Той изпратил пратеник с послание до Правеен, с което настоявал тя да дойде да танцува и пее в двореца му. Махараджа Индражит бил много безпомощен срещу мощта на владетеля на Агра и не могъл да защити достойнството на любимата си. Ето защо царицата била принудена да замине за двора на Акбар заедно със своя учител Кешава Даса. Когато пристигнала там, тя омагьосала монарха и придворните му с изяществото на танците си и своя музикален талант. Джалал Уд-дин се опитал да задържи красивата царица в харема си като я посъветвал да се откаже от любовта на Индраджит и я отрупал с дарове и бижута, които според думите му били достойни единствено за нейната ненадмината прелест. Като отговор на комплиментите му, красивата поетеса поискала да изрецитира един стих, думите, на който били: „О, добри и интелигентни господарю, чуй молбата на Раи Правеен! Само хората от нишата каста Бари употребяват съдове, използвани от някой друг и се хранят с храна, дадена от други!”. Императорът бил интелигентен човек и разбрал намека на Правеен, която категорично отказала да остане в двореца му. Той бил възхитен от нейната вярност и гордост и я изпратил обратно в Орча, където тя се върнала с всички почести и достойнство.
Дворецът „Anand Mandal Bagh” е сграда на три нива с просторна градина, заградена от високи стени. До него се достига през аркообразна порта със зъбчат парапет. Първото и второто ниво имат аркообразни прозорци, които някога са били покрити с каменен параван, запазен само на някои от тях. От едната си страна второто ниво има обширна зала с колони като на двете страни на фасадата са разположени продълговати балкони с плътен каменен парапет, подпрени на конзоли. Към тези балкони принадлежат и няколко реда семпли пилари, в горната част, на които са изградени арки. Третото ниво е съставено от правоъгълен павилион с четири чатрита в четирите му ъгъла и разнообразни по вид куполи. Това ниво е обградено със зъбчат парапет и притежава тераси от двете си страни. Градината на двореца е разделена на четири части, които съдържат многоъгълни пространства за засаждането на растенията. В миналото в нея имало много цветя, храсти и дървета, които й придавали вид на райска градина.

„Raja Mahal” е построен от основателя на Орча - Раджа Рудра Пратап Сингх. Тази сграда, както и палата на Джахангир, е проектирана в типичен мугалски стил архитектура. Той има внушителна структура и е разделен на две равни части, всяка от които има обширен вътрешен двор. Едната част включва четири нива, а другата пет.
Сградата съчетава множество чатрита, висящи балкони, красиво гравирани конзоли, които поддържат стрехите, многообразни по вид павилиони, тераси с ефирни каменни парапети, заградени с каменни паравани пространства, открити коридори, далани с двойни арки и колони, слепи ниши, арковидни прозорци, елегантни кулички, зъбчати парапети и бойници за мускетите. В палата се намират Durbar-e-Khas и Diwan-i-Am, които служели за събрания на кралския двор. Както и в палата на Джахангир, нестандартното разположение на помещенията и стълбищата придават на вътрешната фасада раздвижен вид. Durbar-e-Khas заема първото ниво на двореца и е заграден от мощни отбранителни стени с множество бойници. Diwan-i-Am притежава дебели колони и три платформи като на най-високата стоял самия владетел на Орча и обсъждал държавните дела със съветниците си. Таваните на тази зала са декорирани със стенописи, принадлежащи на мугалската и бунделската живописни школи. Същите красиви стенописи могат да се видят по стените на стаите в палата. Те разказват за историята на форта, ежедневието на владетелите или отразяват различни легенди. Между изображенията са разположени красиви стенописни фризове с флорални мотиви, арабески и листовидни рисунки. При направата на фреските преобладават червения, синия и жълтия цвят. Някои от таваните, изпълнени с цветни мотиви, наподобяват красиви килими.

„Laxmi Narayan Temple” - „Храмът на Лакшми” е построен в 1622 г. от Раджа Вир Сингх Део. Той има необичайна архитектура, която е смес между храм и форт. Нейният план е правоъгълен като на всеки ъгъл е поставена цилиндрична кула на три нива, първото, от които е с нагъната структура, второто съдържа арковидни прозорци, покрити с каменни паравани, а третото завършва с пирамидален купол, поставен върху многоъгълна основа, обиколена от стилизирани кулички. Долната външна фасада на храма е изпълнена със слепи арки и малки правоъгълни прозорчета, докато горната част, която завършва със зъбчат парапет има множество малки каменни паравани. Централният вход е на три нива като във вътрешността на храма се влиза през арковидна врата, украсена с гравирани медальони и типични за мюсюлманското изкуство плетеници. От двете му страни са разположени арковидни отвори с извити гравирани стрехи и каменна резба по стените им. Второто ниво е стъпило върху широка каменна стреха, подпряна от гравирани конзоли. То съдържа редица от колони, които при съединяването си образуват арки. Върхът на това ниво е увенчан с купол, който се поддържа от арковидни основи. Цялата входна част от двете си страни се допира от масивни полукули със зъбчати бойници. Вътрешното пространство на „Laxmi Narayan Temple” е обградено с елегантни далани с гравирани стрехи и пиластри по фасадата. От средата на това пространство към покрива се издига висока кула със слепи ниши, висящи балкони, арковидни прозорци и пиластри с капители от подпори. Куполът на кулата има бодлива повърхност, която напомня листа на лотос. Покривът е ограден със стена от арковидни ниши, покрити с каменни паравани. По повърхността на стената преминава зъбчат каменен парапет. Интериорът на храма на Лакшми е богато украсен с прекрасни стенописи, изобразяващи сцени от епоса Рамаяна, изображения на животни, хора и цветя.

„Hardol Singh Samadhi”
Един от най-известните владетели на Орча бил Харолд Сингх, към който и до ден-днешен хората от тези места отправят своите молитви и изразяват признателността си за неговата саможертва спасила крепостта. Харолд бил третият син на Раджа Вир Сингх. Тъй като при династията на Орча не съществувало правилото за унаследяването на трона от първородния син, след смъртта на Раджата Харолд с радост отстъпил властта на брат си Джуджхар Сингх, който бил по-млад от него. Въпреки благородния си жест, братът на Джуджхар предизвиквал подозрението на останалите си двама братя. Новият престолонаследник се оказал слаб владетел и през 1627 г. мугалските армии успели да завземат крепостта. Унижението му било голяма, защото той бил принуден да дойде лично в лагера на Шах Джахан, за да моли за пощада на живота си.
Докато брат му прекланял глава пред мугалската власт, Харолд събрал голяма армия и успял да си върне Орча. Признателността на хората към него била голяма, но радостта им не продължила дълго. Император Шахаб-Уд-дин (Шах Джахан) в стремежа си да покори отново цитаделата, потърсил съдействие от двамата братя на владетеля Харолд - Джуджхар и Пахар, които заради ненавистта към брат си охотно се съгласили да станат съюзници на мугалския владетел. Шах Джахан нападнал Орча, но отново бил отблъснат, тогава решил да действа с хитрост и склонил коварната съпруга на Пахар - Хира Деви да отрови Харолд. Един ден тя му донесла бонбони, който били напоени с отрова. Владетелят на Орча ги изял, без да подозира за заговора срещу него и намеренията на Хира и това бил краят му. Но легендата не свършва до тук. Историята разказва, че преди смъртта си Харолд обещал на своята сестра Кунджавати подарък по случай сватбата на дъщеря й. По време на сватбената церемония, Кунджавати извикала духа на брат си, за да изпълни своето обещание. Тя дори успяла да го накара да се закълне, че ще помага на всяка жена, която дойде да търси помощ на гроба му. От тогава до днес, много девойки идват в Орча, за да се преклонят пред подвига на Харолд и да молят за осъществяването на желанията си.
Пред надгробната плоча на владетеля на Орча е поставено малко легло, за да може той спокойно да почива на него, до леглото е оставен съд с вода, за да може Харолд да утолява жаждата си.
Историята на гордата и непокорна крепост няма да бъде пълна, ако в нея не бъде споменато и името на Махараджа Кесари Чатрасал, който управлявал цитаделата от 1649 до 1741 г.
Той бил син на смелия раджпутски владетел Чампат Раи и жена му - красивата Лад Кунвари. Родил се в една пещера, защото родителите му потърсили убежище в нея, когато едва се изплъзнали на настъпващите мугалски армии. Щом Чатрасал пораснал, той поискал да усвои всички знания за военната тактика на мугалите и скоро се прочул като смел, решителен и доблестен човек.
Заедно с това, Кесари бил прекрасен управник, поет и покровител на изкуството и литературата. Негов наставник бил мъдрият учител Махамати Пранджи, който го обучил и предал на младежа всички нужни му икономически, политически знания и знания в областта на културата. Виждайки бунтовния дух в него, самият създател на империята Маратха - Чатрапати Шиваджи Бхосле, благословил Чатрасал и препасал през кръста му меч, изпращайки го да оглави бунта срещу мугалската империя. Шиваджи насърчил управника на Орча да се бори за независимостта на раджпутското кралство Бунделканд, или както още го наричали кралство Чеди. През 1671 г. към войската на Кесари се присъединяват множество войни от клана Бундела, превръщайки я в ужас за Аурангзеб и неговите армии. За десет години Чатрасал успял да си възвърне териториите на Читракот, Пана, Гвалиор, Калпи, Сагар и Дамох. След няколко безуспешни опита на император Аламгир (Аурангзеб) да се справи със силите на Орча, той решил да сключи приемлив мирен договор с Раджа Чатрасал.

Имената на много мъдри и смели владетели на града и укреплението са забравени, но и до днес около бреговете на река Ветва се издигат техните гробници като символ на могъществото, достойнството и гордостта на Орча и династията на Бундела. Архитектурата им напомня повече архитектурата на дворците, отколкото тази на гробниците. Те са масивни, величествени сгради на три нива с фасади, обсипани с арковидни прозорци, входове и слепи ниши. Централните им островърхи куполи са заобиколени от четири павилиона, стъпили върху широка каменна плоча, поддържана от гравирани конзоли. Покривите на павилионите са украсени с елегантни чатрита и куполи в типичен мугалски стил. Някои от тези гробници са по-малки, на две нива, като второто ниво съдържа ниска кула с изящен купол в ислямски стил, заобиколени от чатрита и цилиндрични павилиони с арки и ефирни куполи, между които преминават парапети с арковидни отвори. Други имат квадратна форма като куполът на второто им ниво наподобява корона, поставена върху каменната стреха, подпирана от гравирани конзоли. Най-внушителният от всички мавзолеи има необичайна архитектура и се състои от четири масивни квадратни кули с фасада, която подобно на фасадата на цялата гробница е покрита със слепи ниши. Тези кули се свързват помежду си посредством арковидни галерии. Те завършват с квадратни павилиони с арковидни входове, които отвеждат към широка каменна плоча, която служи за тераса. Тя изпълнява и функцията на платформа, в чиято среда е изградена цилиндрична кула с нисък пресечен купол. В близост до тази внушителна сграда се намира друга двуетажна гробница, издигаща се върху квадратна каменна основа, чиито красив купол лежи върху постамент с малки прозорчета, вписан в квадратна веранда с гравиран каменен парапет. Най-вероятно двете постройки образуват един цял комплекс, разположен в непосредствена близост до водите на река Ветва. За да се предпазят от наводнение и влага, сградите са построени върху здрава каменна основа, издигаща се над нивото на реката.

„Chaturbhuj Temple” бил построен от Раджа Мадукар и неговата съпруга Махарани Ганеш Кунвар в периода 1558-1573 г. Съществува интересна легенда за храма, според която Махарани Кунвар издигнала тази сграда в чест на бог Рама, чиято статуя пазела в своите покои. Когато поискала да премести скулптурата на бога в „Chaturbhuj Temple”, се оказало, че това е невъзможно, защото каменното изваяние не искало да се помръдне от мястото си. Тогава раджата бил принуден да постави на олтара на светилището изображение на четириръкия Вишну, откъдето храма носи името си „Chaturbhuj”, което означава четирирък.
Сградата има правоъгълна форма и се издига върху масивна каменна платформа. До главния й вход се достига по стръмно стълбище, което отвежда до красиво орнаментирана арковидна порта. На четирите ъгъла на храма са построени островърхи високи куполи, заобиколени от по-ниски подобни на тях куполчета, които лежат върху квадратни павилиони, поставени върху обширна каменна плоча. В средата е разположен огромен островръх купол, обсипан с множество чатрита и стилизирани куполи. На второто ниво над самия вход е изграден кръгъл купол, върхът, на който завършва с елегантно чатри. Храмът има две нива, чиято раздвиженост се постига посредством обточващите ги стрехи и множеството арковидни отвори. Вътрешността му съдържа просторна, обляна в светлина централна зала за молитви със стени, изпъстрени с орнаменти. По външен вид и структура „Chaturbhuj Temple” напомня величествена готическа катедрала, но всъщност е изпълнен в типичен за хиндуистките храмове стил. Той е плод на уменията и фантазията на архитектите, строителите и скулпторите, издигнали всички прекрасни дворци, храмове и гробници на Орча.
Днес предишният живот си е отишъл завинаги от руините на стария град, но е оставил своите следи в безсмъртните произведения на архитектурата и изкуството, които пазят в себе си гордия, непреклонен, свободолюбив дух, достойнството, стремежа към хармония, красота и древните легенди на суровите войни и царе от раджпутската династия Бундела.