картинка-1 картинка-2 картинка-3
Виж галерия

Парвати - мъдрата съпруга на Шива

Богинята Парвати е известна като съпруга на бога на сътворението и разрушението - Шива, но и като богиня - майка на боговете и богините. Тя е въплъщение на Шакти - богиня на първичната космическа енергия, която движи цялата Вселена и живее във всички живи същества. Тя е креативната женска сила, източник на промяната в света. Без нея боговете, хората, животните и растенията не биха могли да съществуват.

Парвати е почитана в много образи:
Дурга - богинята, бореща се с демоните;
Кали - богинята на промяната, безкрайността на времето и унищожаването на злото;
Шакти - богинята на Вселенската енергия;
Чанди - богинята на абсолютната реалност, успеха и победата над злото;
Махавидаяс - десетте женски божества, произлизащи от богинята Кали.

Трите основни въплъщения на богинята са:
Минакши - богинята - войн;
Камакши - вселенската богиня - майка;
Лалита (Tripura Sundari) - повелителката на цялото мироздание, силата и мъдростта, чрез които се проявява Вселенският разум, просветлението, разкриващо знанията на Ведите. Лалита помага на хората във всяко тяхно търсене и действие. Тя помага на Джива - безсмъртната душа, да достигне просветлението - Мокша и да се отърси от веригите на материалния свят.

Заедно с Шива, Първати символизира хармоничното обединение на женското и мъжко начало. Особено добре тази хармония е изразена в двата танца - Тандва и Ласия, изпълнявани от Шива и Парвати. Когато е гневен, богът на сътворението и разрушението започва да танцува своя разрушителен танц Тандава, който включва в себе си разрушението, сътворението и съхранението на света, заедно с двете му страни: Рудра Тандава, която представя мрачната страна на Шива като създател и разрушител, който може да сее смърт и Ананда Тандава - предаваща радостта на бога от сътворението. Името на този танц идва от името на придружителя на Шива - Тандав, който помагал на Бхарата Муни при създаването на „Натия Шастра”. Тандав се смята за създател на едно по-старо произведение, посветено на драматичното изкуство и танца, което съдържа основните Мудри или ритуални жестове в хиндуизма и будизма, които носят определено смислово значение и се използват в танцовото изкуство.
Танцът на Шива - Тандава е отражение на петте принципа на Вселенската енергия:
Шришти - еволюцията, сътворението;
Стхити - съхранението, подкрепата;
Самхара - разрушението, еволюцията;
Тиробхава - илюзията;
Ануграха - грацията, изяществото, милосърдието, свободата.
Освен като символ на космическото сътворение и разрушение, танцът Тандава се схваща и като символ на всекидневния ритъм на живота и смъртта. Този танц се изпълнява често от танцьорите в южна Индия като част от представленията с религиозни сюжети.
В противоположност на Тандава е танцът - Ласия, на богиня Парвати. Името му означава красота, грация, щастие и милосърдие. Движенията на този танц са изпълнени с хармония, грация и нежност и представляват допълването на грубата мъжка енергия на танца на Шива. Той е символ на хармонията на древния ритъм на сътворението на света. В иконографските изображения жестовете на Парвати изразяват интелекта, силата на природата и закрилата на вярващите. Често, като мистична богиня на планината, тя язди планински лъв или свещеното животно на бога на сътворението и разрушението - бика Нанди.

В древни времена, в полите на Хималаите имало град, наречен Аушадхипраща, управляван от цар Парватараджа, или както го наричали неговите поданици - Химаван, владетелят на планината. Той имал син, но мечтаел да му се роди дъщеря, която да бъде красива и мъдра. Химаван почитал бог Шива и за да постигне мечтата си, посъветвал своята съпруга Менадеви да медитира за известно време и така да спечели благоволението на бога. Като изпълнила заръката на мъжа си, царицата успяла да се сдобие с момиче. Детето било наречено Парвати, но колкото и време да минавало, то не отваряло очи и не искало да суче мляко. Царят и царицата започнали да се притесняват за своята дъщеря и решили да я заведат в храма на бога на сътворението и разрушението и да помолят брамините да я излекуват със своите молитви. Щом поставили бебето пред статуята на Шива, то отворило очи и протегнало ръце да поздрави бога, а млякото, принесено в дар на божеството, се изляло в устата на детето. Смаяните свещеници предрекли, че заради този знак Парвати ще бъде най-преданата поклонничка на бога на сътворението и разрушението.
Когато девойката пораснала, дома на Химаван бил посетен от странстващия отшелник, мъдрец и музикант Нарада, който имал способността да вижда в бъдещето. Запитан от царя каква ще бъде съдбата на дъщеря му, мъдрецът отговорил:
„Тази, която е преродената Сати и е избрала в предишния си живот смъртта върху кладата, за да защити честта на своя съпруг - Шива, сега е твое дете. Тя ще се ожени за бога и за никой друг, но той може да бъде спечелен само с духовна чистота, преданост, аскетизъм и молитви. Първати ще изпълни всичко това и ще стане негова съпруга.”.
Минали дълги години, след смъртта на неговата любима Сати, Шива напуснал света на боговете и се уединил високо в Хималаите, където заживял като отшелник. Дългото отсъствие на бога на сътворението и унищожението заплашвало да наруши Вселенското равновесие, а това било използвано от демона Таракасура. Той се престорил на смирен и измолил от Брахма две неща: първото било да го направи най-силния, а второто - да умре само от ръката на сина на Шива. Когато желанията му се сбъднали, Таракасура показал истинската си същност и надвил всички божества и човешки царе като започнал да властва над небето и земята. Ужасени, великите богове се събрали и след дълъг размисъл решили да направят така, че да прекратят отшелничеството на Шива, който единствен можел да им помогне, за да не се разруши света. Без да знаят за пророчеството на Нарада, те изпратили в пещерата му красивата Парвати с надеждата тя да разсее бога от мрачните му мисли. Всеки ден тя идвала при Шива, помитала дома му и поставяла свежи цветя в краката му, но той дори не отварял очи да я погледне. За да привлече вниманието му, девойката започнала да спазва строг пост като ядяла само свежи листа. Годините минавали, а упоритият бог все така отказвал да обърне внимание на Парвати. Отчаяна, дъщерята на планинския бог престанала да се храни и да пие вода, а красивото й тяло повяхвало с всеки изминат ден. Виждайки страданието й, нейният баща Химаван отишъл при медитиращия Шива и сърдито му казал: „Не виждаш ли какво причиняваш на дъщеря ми? Всичко, което тя иска от живота, е да се ожени за теб, но ти дори не я поглеждаш! Щом не я искаш за жена, поне отвори очи и поговори с нея. Ако не го направиш, тя ще умре”. Богът на разрушението и сътворението чул всичко, което бащата на девойката му казал, но така и не му дал отговор. Тогава Химаван се обърнал за помощ към Брахма, който изпратил бога на любовта Кама да смекчи сърцето на Шива. Когато достигнал пещерата на божеството, богът на любовта превърнал местността около нея в прекрасна пролетна градина, а самият той приел формата на уханен южен вятър, разсеял пазителя Нандин и обгърнал с нежен повей медитиращия бог. Преди Шива да усети какво става, Кама опънал тетивата на лъка и пронизал сърцето му със стрелата си, намазана с масло от жасмин. Разярен, че нарушават уединението му, богът на разрушението и сътворението отворил третото си око и изпепелил Камадева. Последиците от действието му били повече от ужасяващи, защото в мига, когато богът на любовта се превърнал в купчина пепел, обичта изчезнала от света и Земята станала неплодородна. Като видяла какво станало със съпруга й, жената на Камадева заплакала и се обърнала към Шива с думите: „Ти ме направи вдовица, Шива! Ние със съпруга ми дойдохме тук, за да свършим работата на боговете, а сега аз съм вдовица! Какво нещастие за мен да остана сама толкова млада! Ние събудихме любовта в живите създания, за да просъществуват в този свят, а сега ти направи това ужасно нещо!”.
Трогнат от сълзите и думите на Рати, отшелникът бог я попитал защо Кама изпратил по него стрелите си, а тя му отговорила, че съпругът й просто искал да накара Шива да се ожени за Парвати. Като чул това, страшният бог възкликнал: „Защо не ми казахте за това? Ако трябва да се оженя, за да имам син, който да спаси света от демона Таракасура, с удоволствие бих приел Парвати за моя жена, но ако ми се налагаше да се оженя за нея заради любовта й, този брак нямаше да бъде успешен”. След като го убедила да изпълни волята на боговете, Рати го замолила да върне съпруга й. Като отговор на молбите й, Шива отвърнал: „Ще върна Кама, но той няма да има материално тяло. Всеки един ще се подчинява на силата на любовта, но никой няма да може да го вижда. Той ще бъде най-силния от всичките богове и ще държи в подчинение всеки, но въпреки всичко ще си остане само един безплътен дух.”. Въпреки че склонил да се ожени за Парвати, богът на сътворението и разрушението решил да изпита девойката още веднъж, преди да я вземе за своя жена. Той се появил пред нея в образа на непознат младеж и й казал: „Ти си толкова красиво момиче! Защо си губиш времето тук? Чух, че искаш да се ожениш за Шива, но що за мъж е той? Обикаля около погребалните клади, дружи с духове, а гирлянда около врата му е направен от черепи! Как можеш да искаш да се ожениш за такова плашещо създание като този бог!? Забрави за него и се ожени за някой нормален като мен!”. При думите на младия човек, очите на Парвати заблестели от омраза и тя извикала: „Това, което казваш, не е истина! Аз познавам добре Шива! Махай се от тук и престани с твоите съмнения и обвинения, или ще те прокълна! Аз ще се оженя единствено за моя господар Шива!” В този миг богът приел истинския си образ и застанал пред дъщерята на Химаван в цялото си величие. Той й обещал да изпълни всяко нейно желание, защото бил трогнат от предаността на момичето. Разбирайки, че тя е преродената Сати, Шива се оженил за нея. От брака на Шива и Парвати се родил синът им Картикеа, който победил демона Таракасура и възстановил Космическото равновесие, а духът на любовта Камадева изпълнил Вселената и се разпрострял над целия свят, връщайки обичта и плодородието на Земята.

Първоначално домът на Шива и Парвати била планината Кайлаш. Те живеели сред високите й върхове близо до облаците. Веднъж Парвати казала на Шива: „Всички хора имат свой дом, нека и ние си построим къща, в която да се приютим. Зимата, когато е студено, аз страдам толкова много. Ти си вглъбен в своята медитация и не усещаш смразяващия вятър, но той пронизва моите кости и страданието ми е нетърпимо.”.
„Аз съм много беден. Как да ти дам дом, подходящ за теб. Да се заселим в короната на едно вековно дърво. То ще ни осигури сянка и подслон.” - отвърнал богът на сътворението и разрушението.
„Дървото ще ни осигури подслон, но когато завали, то ще пропуска дъждовните капки, а дойдат ли ураганите, ще пометат убежището ни.” - напомнила му неговата съпруга.
„Беден съм, какво мога да направя?” - попитал Шива.
„Да, беден си, но когато твоите поклонници ти поискат нещо, ти изпълняваш желанията им. Те са щастливци, правиш ги богати, а ти оставаш беден. Хората получават всичко, щом те помолят, но ако аз те моля за нещо, ти ми отказваш. Направи дом за нас, защото мога да издържа жегата, но не и дъжда...” - проплакала Парвати.
Думите й смекчили сърцето на бога на сътворението и разрушението и той рекъл:
„Да се изкачим на върха на планината и да заживеем над облаците. Те ще бъдат наше убежище. Няма да докосваме с краката си земята, а дъждът няма да ни вали...”.
От тогава до днес, те обитават облаците и се радват на топлината на слънцето, което вечно грее над тях.

Легендите разказват, че бог Ганеша бил син на богиня Парвати и бог Шива. Един ден, докато Парвати се къпела, тя помолила своята помощница Нанди да не пуска никой в къщата, за да не се наруши спокойствието й. Не минало много време и съпругът й Шива се върнал и се учудил, когато прислужничката се опитала да го спре и не го пускала да влезе в собствения му дом. Въпреки молбите й, Шива успял да влезе вътре, като не взел на сериозно оплакванията на жена си Парвати, че е нарушил нейното спокойствие. Парвати се чувствала обидена от постъпката на мъжа си и споделила това свое чувство с приятелките си, които я посъветвали да създаде същество, което да изпълнява само нейните заповеди, а не тези на Шива. Така съпругата на бога на сътворението и разрушението създала Ганеша от парченце шафранова паста като вдъхнала на статуетката живот. Щом Ганеша оживял, богинята го прегърнала, дала му един жезъл и го помолила да не пуска никой в дома й без нейно разрешение. Щом Шива се върнал, той се зачудил кое е това момче, което седи пред вратата на къщата му и не го пуска да се прибере. Той се опитал да обясни на Ганеша, че е съпруг на Парвати и никой няма право да му пречи да се прибере вкъщи, но момчето не искало да го слуша и казало: „Спри! Никой няма право да влиза в този дом без позволението на майка ми!”. Разярен, Шива се опитал да избута Ганеша от вратата, но сина на Парвати го ударил с жезъла си. Тази постъпка съвсем вбесила бога на сътворението и разрушението и той с един замах отрязал главата на момчето. Когато Парвати видяла какво се било случило с нейното дете, тя заплашила, че ще унищожи света. Изплашен, бог Брахма, който бил повикан, за да защити Шива и да спаси света от разрушение, обещал на Парвати да изпълни всички нейни желания, ако тя се откаже от намеренията си. Богинята решила да се възползва от думите на Брахма и поискала Шива да възвърне живота на момчето и то да бъде боготворено повече от другите божества. Докато Парвати разговаряла с Брахма, Шива осъзнал грешката, която бил направил и се опитал да се извини на жена си и се съгласил да върне живота на момчето. Той изпратил бога на Вселенското сътворение да донесе главата на първото същество, което се изпречи на пътя му и скоро Брахма донесъл главата на силен слон. Богът я положил върху раменете на момчето и го поръсил с вода. Ганеша оживял, а майка му го прегърнала с радост. Парвати благодарила на Брахма, но го помолила да изпълни и второто й желание. Шива се извинил на съпругата си като казал: „Аз ще приема това вироглаво момче за свой син и той ще бъде боготворен повече от другите богове и ще носи името Ганеша - премахващ всички пречки.”. Така богът - слон се сдобил със своето име и своя вид.

Животът на Шива и Парвати невинаги бил щастлив. Преди да потече по земята, река Ганг била уловена в косите на бога на сътворението и разрушението. Той бил обсебен от нея и й отделял голяма част от своето време. Действията му предизвикали ревността на неговата съпруга, която в прилив на гняв възкликнала:
„Моят съпруг обръща толкова много внимание на Ганг, че съвсем забрави за мен!”.
Богинята молела Шива да намери начин да се отърве от реката, но той се наслаждавал да носи водите й в своите коси и не искал да изпълни желанието на Парвати. От ден на ден съпругата на бога ставала все по-мрачна и тъжна. Ганеша не можел да гледа как майка му се измъчва и решил да й помогне. Той се сетил, че във времето, когато нямало никаква храна, нито на небето, нито на земята, отшелникът Гаутама канел безсмъртните на своята трапеза, защото единствено той успял да съхрани нещо за ядене. Гаутама бил мъдър човек и ако богът - слон потърсел съвет от него, той със сигурност щял да му каже как да извади Ганг от косите Шива и да я прати да тече по земята. Преди да отиде при отшелника, Ганеша се отбил при Джая - една от помощниците на Парвати и се обърнал към нея с думите:
„Направи ми услуга, отивам в ашрама на Гаутама и щом стигна там, ти трябва да приемеш образа на крава и да стъпчеш всичкото жито, което расте на полето около колибата на мъдреца.”
„Ще изпълня всичко, което искаш от мен” - отвърнала Джая.
На другия ден, богът - слон посетил Гаутама и бил посрещнат от него радушно. Сутринта на следващия ден, мъдрецът извел кравите си на паша. В този момент отнякъде се задала крава, която не била от неговото стадо и започнала да тъпче житото на отшелника. Гаутама молел животното да не прави това, но то било решило да унищожи цялата му реколта. Като видял, че няма как да я спре, мъдрецът грабнал един нож и я убил. Щом постъпил така, пред него застанал Ганеша и гневно продумал:
„Ти си брахман, как можа да убиеш животното? Ще трябва да понесеш наказание за делото си.”.
Засрамен, Гаутама навел глава и рекъл:
„Искам да поправя грешката си. Ще изтърпя всяко наказание, което ми наложиш. Кажи какво трябва да направя... ?”.
„Извикай Брахма - бога на сътворението на Вселената и изпълни неговия съвет... !” - заповядал богът - слон.
Отшелникът направил, както му било наредено и призовал Брахма. Богът на сътворението на Вселената отдавна знаел за страданието на Парвати и намеренията на Ганеша и търсел начин да помогне на богинята, връщайки й вниманието на Шива, ето защо казал:
„Ако искаш да получиш опрощение за постъпката си, Гаутама, освободи Ганг от косите на Шива и направи така, че тя да потече по земята, а после се изкъпи във водите й и ще се очистиш от греховете си...”.
Мъдрецът изпълнил нареждането на Брахма и водите на Ганг потекли по земята, свободни от косите на бога на сътворението и разрушението. От този ден нататък, Шива и Парвати отново били щастливи заедно.

Не минало много време и богинята отново се разсърдила на своя съпруг. Повод за разправията им била необмислената постъпка на Брахма, който дал на един демон (асура) дара да не може да бъде убит от мъж. Щом го получил, асурата завладял небето, изхвърлил царя на боговете - Индра от палата му и започнал да унищожава един по един останалите богове. В отчаянието си, те се обърнали към Брахма с въпроса:
„Какво направи? Как ще се спасим сега?”.
„Признавам вината си, но сега не знам как да ви помогна. Нека отидем при Шива, за да видим дали може да ни даде някой добър съвет!” - отвърнал бога на сътворението на Вселената.
„Това, което искате от мен, е много трудно, но ще се постарая да направя каквото мога. Трябва да намеря някоя жена - войн, която да унищожи демона.” - казал богът на сътворението и разрушението, след като изслушал жалбата на боговете.
Докато Шива обмислял как да разреши проблема, край него минала Парвати и без да иска, той се обърнал към нея с името Кали (тъмната, черната). Ядосана от обръщението му, неговата съпруга се развикала:
„Защо ме наричаш така? Ожени се за мен, защото съм много красива. Защо сега ме обиждаш? Никой не те е карал да ме вземеш за жена! Нима повече не ти харесвам? Ако ме смяташ за грозна и с тъмна кожа, няма да остана повече при теб!”.
Богът на сътворението и разрушението се помъчил да успокои Парвати, но тя побягнала и се скрила сред гъсталаците на гората. Там започнала да медитира и се отдала на аскетизъм. Както седяла самотна и тъжна, от храсталака към нея се приближил един тигър. Хищникът искал да разкъса богинята, но тя влязла в неговата душа и с милостта и любовта си променила намеренията му. От хищен звяр, тигърът се превърнал в защитник на Парвати. Съпругата на Шива продължила да медитира и чрез мисълта си призовала бог Брахма:
„Съпругът ми ме нарича „черната”. Не мога да понасям неговата обида. Намира ме грозна и черна...” - оплакала се на Брахма Парвати.
„Направи така, че да стана по-красива, отколкото съм сега” - помолила се на бога тя.
„Ще извадя от теб тъмното същество, вселило се в тялото ти... Щом го направя, ще станеш още по-бяла и красива и ще ти дам името Гаури - бялата.”- обещал й богът, сътворител на Вселената.
Още не заглъхнали словата му и от тялото на Парвати излязло едно тъмно и много силно същество, в което Брахма влял свръхестествени качества. То победило демона, завладял небесата, а богинята се завърнала при Шива, който, възхитен от красотата й, заживял с нея радостно, както преди.
Легендата разказва, че богът на сътворението и разрушението обичал да поучава своята съпруга. Веднъж Парвати и Шива се разхождали край река Ганг и наблюдавали хората, които търсели опрощение на греховете си във водите й.
„Мислиш ли, че всички, които идват тук, ще достигнат до духовното просветление?”- попитала богинята.
„Само тези, които носят чистата вяра в сърцата си, които имат добри помисли и не са извършили зли дела в живота си ще постигнат Мокша. Повечето от тези хора извършват ритуала на пречистването, защото така трябва да бъде, сякаш отиват на пазара да си купят зеленчуци. Те се стремят да убедят себе си и другите, че са предани на боговете, но всъщност задоволяват само своето его.” - отвърнал Шива.
Богът на сътворението и разрушението обяснил на своята съпруга, че онзи, който истински се стреми към Бог, получава просветление и освобождение от кръга на прераждането още преди смъртта си и за него къпането в свещените води не е толкова важно. Парвати обаче не била съгласна и настоявала, че щом поклонниците са дошли от толкова далеч, те сигурно са искрени в своите молитви и усърдни в своето духовно търсене. За да провери дали наистина е така, Шива решил да разиграе театър и се преобразил в грозен, болен от проказа човек, а жена си превърнал в красива девойка. Двамата слезли до гатовете на Ганг и Парвати взела да моли насъбралите се хора да й помогнат да потопи болния си съпруг във водите на реката, за да се очисти от греховете и болестта си. Много от присъстващите се правели, че не я чуват, други показвали нескритото си отвращение от прокажения, а трети я молели да го остави и да се ожени за тях.
Половината ден минал, но никой не се притекъл на помощ на Парвати. Накрая, когато всяка надежда била загубена, намерил се един скромен човек, който хванал Шива за ръката и го потопил във водите на Ганг, помогнал му да се изкъпе и после си тръгнал, без да иска нещо в замяна за услугата си или да спомене своето име. След тази случка, богът на сътворението и разрушението се обърнал към съпругата си и й казал:
„Този беден непознат вече е достигнал просветлението, защото е разбрал, че всички носят бог в душата си, всички са равни и всеки живот е свещен.”.

Богинята Парвати се почита посредством фестивали, посветени на нея, един, от които е Gauri Parvati Vrat или Gouri Vrata. Този фестивал се празнува от неомъжените жени и младите девойки в Гуджарат през месец Ашадха юли-август). По подобие на богинята, която спазвала строг пост, за да впечатли бог Шива, неомъжените жени и младите девойки постят в продължение на пет дни като вярват, че това ще им помогне да намерят добър съпруг като бога на разрушението и сътворението. През петте дни, жените засаждат в саксия царевични зърна и се грижат за тяхното израстване. Храната се приготвя от топено масло, мляко и пшеничено брашно като не се използва сол. Ядат се и много плодове. Постът завършва с молитва, отправена към Парвати. В последния ден се провежда така наречената - Cow puja, за сбогуване с Парвати.
Друг популярен фестивал е Gauri tritiya. Той е свързан със завръщането на богинята в родния й дом, където тя прекарва при родителите си един месец. Този фестивал се празнува в Махаращра и Карнатака и северна Индия, като жените от всяка къща приготвят платформи с поставена върху тях пирамида, завършваща с образа на Парвати. Канят се роднините, които си разменят подаръци, пеят и танцуват.

В Раджастан, Гуджарат и Мадхя Прадеш се празнува фестивала Gangaur. Той се чества, както от омъжените, така и от неомъжените жени, непосредствено след фестивала Холи. Подобно на Gouri Vrata, неомъжените жени се молят за добър и красив съпруг, а омъжените - за семейно щастие, богатство и за здравето и дълголетието на техните съпрузи. Продължителността на празника е осемнадесет дена, през които новоомъжените девойки постят, като приемат храна само веднъж на ден. Същият пост могат да спазват и неомъжените момичета. По време на празненствата, жените украсяват ръцете и краката си с Mehndi. Изображенията са на слънцето, Луната, звездите, цветя или геометрични мотиви. Изработват се глинени гърнета с множество дупки, в което се поставят запалени маслени лампички и с тях девойките обикалят града като пеят песни, свързани с Gangaur. По пътя си те получават подаръци: бонбони, гхи и сладки. Обиколките продължават десет дни, на десетия ден глинените гърнета се чупят, а остатъците от тях се изхвърлят в кладенец или басейн и започва обща веселба.
В последните дни на празненството се изработват глинени или дървени изображения на Парвати, обличат се в специално ушити за тях дрехи и посредством тържествена процесия се занасят до кладенци за дъждовна вода, където хората се сбогуват с богинята и предават нейното изображение на водите на кладенеца.

Виж галерия..»