картинка-1 картинка-2 картинка-3
Виж галерия

Пещерите Елора - поезия, застинала в камъка

Пещерните храмове Елора са образец на скалната архитектура на Индия. Те свидетелстват за религиозната толерантност в древността, позволила съществуването на храмове на трите религии: будизъм, джайнизъм и хиндуизъм на едно и също място. Намиращият се в близост до град Аурангбад, щат Махаращра, скален комплекс Елора е построен в базалтовите скали на хълма Чаранандри от династията Раштракута.

Будистките пещери (1-12)
От общо 34 скални храмове, дванадесетте будистки са най-старите. Те датират от 5-7 век и включват в себе си помещения за живеене, сън, кухня и вихари - помещения за подслон на скитащи свещеници. Освен тези жилищни пространства има и храмове със статуи на Буда и множество гравюри.

Пещера №2 е храм, посветен на Буда. До него се достига по поредица от стълби. Храмът съдържа Мандапа (обградена с колони открита зала за молещите се) със странични галерии и декорирани изображения на Буда ниши. Гравираните колони са с подобни на възглавнички капители, а в дъното на пещерата е разположен храм, посветен на Гаутама. Скулптурите в пещера №2 са монументални, но повечето от тях са недовършени.

Пещера № 5 (Maharvada) е била предназначена за манастир, приютяващ странстващите монаси през дъждовния сезон - Vihara. В раните периоди на будизма монасите нямали постоянно местообитаване, а обикаляли из цялата страна. Когато дъждовният период започвал, те се приютявали във временни жилища, направени от бамбук и слама или такива, създадени в скалните религиозни комплекси или в манастирите. Тези жилища били достатъчно близко до населените места или търговските пътища, за да може монасите лесно да събират милостиня и дарения от живеещите в селищата и пътуващите търговци, но в същото време и достатъчно отдалечени, за да не се нарушава покоя и медитацията на отшелниците. Считало се за голяма чест да се даде подслон или храна на пътуващ монах, ето защо по-богатите представители на аристокрацията, някои владетели и заможни хора строели с лични средства манастири и скални жилища, в които да отсядат отшелниците.
По своята структура Вихрата представлявала четириъгълен двор, ограден с килии за монасите. Централната стена на оградата притежавала врата, отвеждаща във вътрешността на манастира. В близост до нея се издигал малък храм със статуя на Буда. Покрай стените на килиите се изсичали места, служещи за легла, върху които се поставяла възглавницата и одеялата. След време манастирите станали постоянни убежища на скитащите отшелници и повечето Вихри се изграждали именно там. С разрастването им, една част от тях се превърнали в големи духовни школи и будистки университети.
В пещерата „Maharvada” също се обучавали млади монаси, а издълбаните покрай стените й пейки се използвали от тях като място за медитация и усвояване на знания чрез четене на книги и дискутиране на философски въпроси. Тук, както и в другите пещери, има обширна зала с колони и храм, декориран със статуи на Буда и двадесет монашески стаи.

Най-известната сред тях е пещера №10 (Вишвакарма) или „Sutar ka jhopda”, наричана „Пещерата на дърводелците”. Тя притежава молитвена зала със ступ, известна като Чайтия гриха. Високият катедрален таван е под формата на подковообразен каменен свод, украсен с арки - Чандрашалас и гравиран каменен фриз. В нишата на пещерата е изработена ступа, в която се намира висока статуя на Буда в поза на преподаване - vyakhyana mudra, обградена от още две статуи и дъговиден фриз със скулптурирани божества. Пред „Sutar ka jhopda” е изсечена просторна дворна площадка, а входът й има стъпала и квадратни колони, които подпират тераса с прекрасно скулптуриран парапет, зад който са помещенията на втория етаж и изящно декорираната с гравюри фасада. Около вратата и прозорците на терасата, в ниши, наподобяващи малки храмове, а също и по двете странични стени до галериите са поставени статуи на Avalokiteśvara - въплъщение на състраданието на всички Буди и Bodhisattva Maitreya - бъдещият Буда. Светлината в помещенията, служещи за храмове и за живеене, прониква посредством прозорци. Над терасата се издига козирка с красив каменен фриз с изображения на богове и богини.

Пещера№12 (Teen Thal) е най-обширната в комплекса „Елора” и дори в цяла Махаращра. Тя е на три етажа и в нея се влиза през голям вход, достигащ до двора на манастира. Всеки етаж има дълъг коридор с колони. Стълбище отвежда до първия етаж, където на стените са гравирани Мандали с изображения на Буди и Бодисатви. От дясната и лява страна на преддверието, водещо към по-голяма зала, се издига статуя на Буда в медитативна поза, седящ на лъвов трон. Встрани от него, в стенни ниши, са изсечени фигури на по-малки Буди. До централния храм на първия етаж е разположена голяма статуя на Буда, седящ на огромен трон, зад който се подават изображенията на Наги. От двете страни на Буда се разполагат две статуи на Bodhisattva, различни по вид, които са пазители на храма. Централният храм приютява изображенията на богинята на благополучието, успеха и духовното освобождение - Тара, държаща лотос, броеница и съд за свещена вода и Кунда с пречупено цвете и ръка в поза на благородство - varada mudra. Подобно на Буда пред храмовата врата, в самия храм се издига статуя на Гаутама, като по стените от двете му страни са подредени скулптурирани изображения на осем различни по вид Bodhisattvas.
По стълби се достига до втория етаж на пещера №12, където се простира обширна зала, разделена на три части от осмоъгълни колони. На източната страна на етажа също има храм на Буда със статуя, изобразяваща го в сцена, преди да е достигнал просветлението. Друго стълбище се изкачва до последния, трети етаж, съдържащ още една голяма зала, като тази на втория етаж, притежаваща храм и преддверие. На най-вътрешната стена на тази зала са подредени четиринадесет изображения на Буди. По страничните й стени могат да се видят статуи на богини.

Хиндуистките пещери (13-29) са изваяни в периода 6-8 век. Една част от тях (17-29) са направени през периода Калачари, а 15 и 16 през периода Раштракута.

Пещера№14 (Ravana-ka-khai - Прахта на Равана или Убежището на Равана) има обширен двор и вход с орнаментирани колони. Вътрешната централна зала е оградена от колони, покрай които преминава Прадакшина (пътека за обиколки). По стените на залата са изобразени редица божества: Шива и Парвати, играещи на игра в тяхното царство - планината Кайлаш; Дурга, стъпила върху своя лъв или готова да унищожи демона Махишасур; Шива - (Nataraja), изпълняващ своя Космичен танц, заобиколен от Парвати, Агни и Индра; Равана, разклащащ планината Кайлаш; Andhakasuravadha - победата на Шива над демона Андака; Вишну и Лакшми; Вишну като глигана Вараха, спасяващ земята от демоните. Между отделните сцени са разположени пиластри с гравюри на божества.
В дъното на залата се намира светилището - Garbhagriha, което приютява статуята на главния бог и е недостъпно за поклонниците. То се разполага обикновено под пирамидалния храмов покрив - Vimana или по централната ос на храма, символизиращи Космическата ос. Гарбагрихата има за цел да насочи мисълта на вярващите към същността на бога. От двете страни на главното светилище са подредени изображенията на Dwarapala - пазителите на вратата. Статуите са на богини, което подчертава превеса им спрямо боговете в пещерата Ravana-ka-khai.
Главното светилище съдържа Pitha - „трон на божеството”, символизиращ част от неговото, излъчваща енергия като се счита, че в миналото върху тази Pitha е имало статуя на Дурга. На стената около Garbhagriha се простират ниши с фигури на „Saptamatrika” - „Седемте майки” - богини, които държат в ръцете си своите деца.

Най-красива от хиндуистките пещери е „Kailasa”, която е направена като копие на обиталището на бог Шива - планината Кайлаш. Нейното изграждане започва по времето на крал Кришна от династията Раштакута. Издялана от един огромен, монолитен каменен къс, тази пещера е три пъти по-голяма по площ от Партенона в Атина. Преди да бъде започнато нейното строителство, повърхността на скалата е била изравнена и бил очертан точния силует на храма. Скулпторите, каменоделците и строителите започнали да издълбават камъка като му придавали желаната форма.
До централния храм, който е най-голямата монолитна структура в света, се стига през висока входна врата - Гопурама, която служи за разделянето на светилището от външното пространство (разделянето на сакралното пространство от света на смъртните). Стената й е богато декорирана с пиластри, между които има скулптурирани изображения на Шива, Вишну и Ashtadigpalas - боговете пазители. Гопура-входът е изграден в дравидски архитектурен стил и е на два етажа, като от двете му страни лежат статуи на богините Ганга и Ямуна, символично пречистващи поклонниците, преминаващи през вратата. Тук са и статуите на създателите на Рамаяна и Махабхарата - мъдреците Вяса и Валмики. На всяка страна на портала са поставени изображения на бога на богатството Кубера и символи на плодородието и благопожеланието, като вази с листа, лотоси и раковини. Не са пропуснати и скулптурите на Ганеша - богът на успеха и Дурга - богинята, победила демоните.
Скулптура на Gajalakshmi приветства посетителите, влезли в централния двор, където се извисяват две колони - Sthambha, високи 45 метра, стесняващи се към върха, които завършват с подобни на възглавнички, подпиращи постамент върхове. Постаментът завършва също със скулптура. От лявата и дясна страна на двора са разположени и скулптурите на огромни слонове. Върху пано в лявата част на дворното пространство е поставено пано с изображение на бога на любовта Камадева, държащ лък със стрели.
Наляво от входа е разположен храмът на трите реки - Ганг, Ямуна и Сарасвати, даряващи пречистване и мъдрост на поклонниците. Галерии на няколко етажа заобикалят вътрешното пространство, сред което е построен главния храм. Смята се, че е бил издигнат от 7000 работници в продължение на 150 години. Неговата пирамидална архитектура напомня за планината на Шива Кайлаш. Фасадите на храма са украсени с прекрасни релефи и скулптури, изобразяващи живота на бога на сътворението и разрушението. Стрехите имат заоблени форми, а покривът е декориран богато със скулптури на митични животни, растителни мотиви, разцъфнал лотосов цвят, върху който са разположени скулптури на слонове и лъвове.
Храмът на Шива е съставен от три части: Мандапа, Гарбагриха и преходна зала. Фасадата на Мандапата е богато декорирана с фризове и скулптури, предаващи живота на Вишну и Шива, а също и с множество гравирани геометрични и растителни мотиви. По югозападната й стена се разполага пано с изображения от епоса „Рамаяна”, а на северната стена - изображения от „Махабхарата”, живота на Кришна и Вишну, както и изображения на Анапурна - богинята на прехраната. Стените на Мандапата служели на поклонниците, които не знаели да четат като каменна книга, разказваща историите с помощта на образи. Във вътрешността на Мандапата са разположени 16 колони, разделени на четири групи по четири колони. Прекрасно изображение на Шива - Nataraja гледа посетителите от тавана, заобиколено от стенописи, изгубили своя блясък поради изминалото време и дима на маслените лампички. През преходна зала се стига до главното светилище - Garbhagriha, страничните стени, на което съдържат статуи на Анапурна и Умашесвара. Вярващите биват пречистени още веднъж от скулптурите на Ганг и Ямуна, поставени от двете страни на вратата на главното светилище, което приютява монолитен лингам, символизиращ бог Шива и огромен лотос на своя таван.
Около Гарбагрихата са подредени пет по-малки храмове и още два се разполагат до входа и изхода. Стената покрай тези храмове е запълнена със скулптурни изображения на Шива. Ценралният храм е свързан с този, посветен на бика на Шива - Нанди (Nandimandpa). В него се намира обширна зала, стените, на която някога били покрити с красиви стенописи, от които днес са останали само няколко. В източната част на дворното пространство се намира скален коридор с множество скулптури на Шива, Парвати и Брахма. Основата, върху която са стъпили храмовете, представлява висок каменен подиум, богато украсен със статуи на слонове, митични същества и богове.
Целият храмов комплекс „Кайласаната” е великолепно произведение на архитектурата и скулптурното изкуство, излязло изпод ръцете на тогавашните строители, архитекти и скулптури. Той е древна приказка, оживяла в суровия камък и съхранила духа на тогавашната епоха.

Пещерата „Dashavatara” е направена като будистки манастир. Тя притежава обширен двор с Мандапа и двуетажен храм. До нея се достига по дълго, изкачващо се към каменна порта стълбище. Името й идва от десетте изображения на аватарите на бог Вишну. В лявата ниска част на двора има малък повреден храм, в който е поставен полиран лингам и статуя на Парвати. Тук се намират и изображения на Вишну и Брахма, държащ съд за свещена вода, броеница и лотос.
Малката квадратна сграда в двора носи името „Nandi mandapa” и е посветена на бика на бог Шива. Нейната фасада е декорирана с гравирани изображения на богове и растения. Върху покривното й пространство са разположени скулптури на митични животни. Залата с колони на „Nandi mandapa” приютява статуя на Нанди.
Пещерата „Dashavatara” е известна със своите прекрасни изображения на различни епизоди от живота на Вишну. Според хиндуистката митология, богът на равновесието във Вселената се появявал там, където демоните се опитвали да разрушат баланса в света и помагал за възцаряването на доброто над злото. Най-красивият релеф в пещерата описва смъртта на демона Хиранякашипу от ръката на Вишну. До този релеф е и изображението на Шива, наказващ демон, обидил Парвати.
Останалите скулптурни релефи са на десетте аватара на Вишну: Матся - рибата, спасила Ведите от открадналите ги демони; гигантската костенурка Курм, помогнала на боговете да разбият водите на млечния океан, за да открият нектара на безсмъртието - Амрит; Вараха, победил демона Хираниакша; лъвът Нарасимха; джуджето брахман - Ваман; отшелникът - войн Парашурам; Рама,победил демона Равана; бог Кришна, който се борел за победата на истината над лъжата и правдата над неправдата; Буда, разпространил посланието за ненасилие, състрадание и мир по света; Калки, богът, който ще се появи в края на ерата Калиюга, за да унищожи всичко зло, да сътвори света отначало и да възцари душевната чистота в живота на хората.

Пещера 21 (Ramesvara cave) е най-ранната от хиндуистките пещери. Пред нея има постамент със статуя на Нанди, декориран с гравиран фриз с изображения на божества. Между богато украсения с релефи парапет и подпиращият тавана фриз, на входната й част са разположени конзоли под формата на капители на колони, които са обсипани с релефни цветя и скулптури на богини - salabhanjikas, символи на плодородието и младостта. Както всички останали пещери и пещера 21 е съставена от Манадапа и санктум (светилище). От двете страни на Мандапата са разположени големи статуи на богините Ганг и Ямуна. Във вътрешността й съществуват две помещения - от север и юг, стените, на които са покрити с релефни пана. В южното помещение са изобразени Saptamatrikas - седемте богини майки и тантристката богиня - войн Чамунда, на южната стена, Shiva-nataraja на източната и богините на смъртта и времето - Кали и Кала на западната стена, а в северното помещение са релефите на сватбата на Шива и Парвати, този на бога на войната и син на Шива - Муруган или Субрахмания на източната стена и Mahishasura Mardini или Дурга на източната стена.
Входът санктума е ограден от изображения на Ravananugraha murti или благосклонният Шива, Шива и Парвати, играещи chausar и скулптури на пазачите на светилището - Dwarapala, а вътрешността му приютява лингам. Около светилището обикаля Прадакшана.

Пещера 29 (Dhumar Lena) се намира близо до езерото „Sita-ka-nahani”, издълбано от водопад. Храмът е посветен на бог Шива и притежава интересна кръстовидна форма. Той е доста отдалечен от останалите храмове и за разлика от тях в светилището му, което има полукръгла форма, може де се влезе от четири входа със стъпала. Таванът на главната зала се подпира от колони с кръгли капители, а около входовете на санктума стоят огромни статуи на пазители - dvarapalakas. В средата на главното светилище си издига лингам - символ на сътворяващата сила на Шива. По стените на Главната зала се простират пана с релефи, свързани с различни събития от живота на бога на сътворението и разрушението: „Ravananugrahamurti” - Равана разтърсва планината Кайлаш; „Kalyanamurti” - сватбата между Шива и Парвати, „Antakasuravadamurti” - смъртта на демона Антака; „Nataraja” - вселенският танц на Шива; „Lakulisa” - аватар на Шива.
В тази пещера са открити и две мистериозни вдлъбнатини, предназначението, на които все още е неизвестно. Археолозите предполагат, че през ведическите времена те са използвани за специфични ведически религиозни ритуали.

Джайнистките пещери в скалния комплекс Елора са построени през периода 9-12 в. От петте храма, най-известни са „Indra Sabha”, „Jagannath Sabha” и „Chhota Kailasa”.

Пещера № 32 (Indra Sabha - Дворът на Индра) е посветена на джайнисткото направление - Дигамбар и включва група от малки храмове и един двуетажен храм. Отвън пещерата е оградена от висока стена със заоблени зъбци, а вратата, водеща до вътрешния двор, е построена в дравидски стил като покривното й пространство се подпира от скулптурирани конзоли, изобразяващи митични животни. Около монолитния храм в двора са разположени голяма скулптура на слон, подобна на тези от скалния комплекс „Kailasa”, но много по-елегантен и добре съхранен и висока 25 метрова колона - manastambha, декорирана с фризове с растителни мотиви и завършваща с красив резбован капител. По долната част на тялото на колоната, издигаща се от нейната база, са подредени релефи на малки храмове с вградени в арковидните им ниши, напомнящи врати, божества. Тези изображения са обърнати в четирите посоки на света. Върху най-горната част на капитела са поставени скулптури на божества, обърнати също към четирите посоки.
Стрехите на храма, посветен на Махавира - създателят на джайнизма, лежат върху колони с изкусно изработени капители, които от своя страна са стъпили върху здрав висок подиум. Сградата има две врати - от север и от юг и север, придружени от няколко стъпала и още две фиктивни врати от изток и запад, но без стъпала. Високият пирамидален покрив на храма е богато скулптуриран и представлява изящно произведение на архитектурното изкуство. Върху тавана на храма има скулптура на лотос, а в средата му се издига - chaumukha, с релефи на джайнистките учители, помагащи на хората да достигнат просветление и духовно освобождение - tirthankaras: Rshibhanatha, Parsvanatha, Neminatha, Mahavira. Всички те, както и боговете от колоната, са обърнати към четирите посоки на света. Дворът приютява няколко еднакви като вид храмове: два на запад, един на север и един на изток, посветени на Махавира. Тук се намират релефни пана с изображения на Индра, богинята - майка, пазителка от демоните Амбика и Гоматесвара - символ на аскетизма и ненасилието. Големият двуетажен храм е обиколен от прекрасен каменен парапет с гравюри на божества, митични животни и слонове. Елегантните му колони са декорирани с нежни растителни мотиви. Обширна зала заема централно място на първия етаж, а в нея е разположено главното светилище със статуята на Махвира. По стените на залата се редуват релефни пана, разказващи епизоди от живота на различни джайнистки божества, а вратата на светилището е обсипана с гравюри. От тавана е надвесена огромна скулптура на лотос. Мощните колони с гравирани растителни мотиви добавят още по-голяма елегантност и внушителност на интериора на храмовата зала.

Пещера № 33 (Jagannatha sabha - „Дворът на бога на Вселената Джаганатха) е на два етажа, като първият и вторият етажи имат веранди с гравирани каменни парапети и изключително богато декорирани големи колони с различни по форма капители. Долният етаж включва голяма зала с колони, преходна зала и светилище. На верандата са разположени статуите на бога на богатството - Матанга и богинята на просперитета - Слъдхаика. Светилището съдържа статуя на Махавира, седнал на лъвски трон. Голямата зала на втория етаж е изпъстрена със стенописи и релефни пана. Археолозите и учените казват, че пещерите Елора са историята, религията и изкуството на древна Индия, застинали в камъка, но има и нещо друго...
Скалният комплекс е една архитектурна поезия, създадена от силата на човешката фантазия в нейния стремеж към съвършенство, религиозна толерантност и духовно извисяване, необходим урок за това, по какъв начин нашата цивилизация трябва да извърви своя път към бъдещето.

Виж галерия..»