Пещерните храмове Аджанта - красотата на будисткото изкуство
Пещерните храмове Аджанта в щата Махаращра са от 2 век пр. Хр. и включват в себе си 29 храма. Първите помещения са направени по време на династията Сатавахана - 230 г. пр. Хр., а вторият период в изграждането на Аджанта започва по времето на династията Вакатака и император Харишена. За реализирането на този проект се наемат най-добрите художници и строители. Направени са 20 скални обиталища, които служат като Вихари - места за приютяване на скитащи монаси през дъждовния период. Вътрешните пространства не били само груби, издялани в скалите помещения, а били украсени с гравирани колони, релефи, Чандрашалас, портали с красиви архитрави, скулптури, барелефи и цветни стенописи. Работата се извършвала с остри кирки, чукове и длета. До всяка от пещерите се стигало по стълби, стигащи до нивото на реката.
Няколкото Чайтия-гриха са най-древните зали, построени през 2-1 в. пр. Хр. Техните централни части се отделят от страничните посредством колонади, таваните им са украсени с Чандрашалас, в дъното им се намира апсида с поставено в нея изображение на ступа. По това залите в пещерите 9, 10, 19, 26 напомнят на християнските храмове.
Поради идеите на будизма и джайнизма монасите да живеят като отшелници в отдалечени райони, пещери и места, далече от градския живот, по време на царете от династията Вакатака двадесет от пещерните помещения в Аджанта са предназначени да изпълняват ролята на Вихара - убежища за скитащите отшелници и монаси.
Първоначално това са прости стаи, но впоследствие се оформят като сложен комплекс със светилище, съдържащо статуята на Буда. Изграждането на тези 20 скални жилища било подпомагано от аристокрацията на династията Вакатака. Фреските се простират почти по всички стени на пещерния комплекс. Те са изработени по специален начин, като първоначално повърхностите за тяхното създаване са били загладени и върху тях е бил поставен слой хоросан, над него е поставен друг слой смес от глина, вар, тор и сено. Стенописите са рисувани, докато покритието на стените е било мокро, а боите са направени от минерали и растения. Тази техника позволила на фреските от Аджанта да се съхранят и до днес. Ефектът на блясък в тях е постигнат с използването на стрити мидени черупки, които се прибавяли към боята и полирането на повърхността за рисуване. Фреските, макар и непоследователно, разказват историята Джатака или историята на миналите животи на Буда. Някои от тях изобразяват митични създания като богините на реките Ганг и Ямуна, нагите, природните духове - yakshas и нимфите - vrikshikas.
Най-запазената пещера е обозначена с №1 и е разположена в източната част на скалите. Тя има три входа - централен и два странични, между които се намират два прозореца за пропускане на светлина. Фасадата й е бил декорирана с гравюри и скулптури, представящи живота на Буда, а над обширния портик, обрамчен с колони, са запазени части от съществуващите в древността стенописи. Тази пещера притежава вестибюли с колони, веранда, три портала и прозорци за осветяване на интериора. Над верандата могат да се видят фризове с гравирани по тях изображения на Буда, един болен, един старец, един мъртъв човек и мъдрец, символично предаващи нещата, накарали младия Буда да напусне двореца и да потърси пътя към Нирвана. Дванадесетметрови колони поддържат тавана на голямата, образувайки странични пространства покрай стените й. В най-отдалечената част на тази зала е разположен храм с впечатляваща статуя на седящия Буда, а по стените й са изрисувани мотиви от неговия живот, преклонението пред него и молитвени сцени. Под трона на Буда е колелото на Дхарма, а ръцете на божеството изобразяват символично движението на това колело. Композицията напомня за първата проповед на Сидхарта в Сарнат. В близост до статуята на Буда е и тази на бога на бурите Индра, а до входа на залата са поставени статуите на двете речни богини Ганг и Ямуна. При входа на главния храм се издигат скулптурните изображения на бодхисатвите Падмапани и Авалокитесвара - символи на двете основни идеи на Махаяна будизма - състраданието и знанието. На лявата, дясна и задна стени на пещерата се разполагат по четири килии за монаси. Първоначално се смятало, че пещера №1 е предназначена за поклонение на императора Харисена, но по-късно поради липсата на намерени надписи, потвърждаващи хипотезата се приема, че той само е подпомагал изработката и поддръжката на стенописите.
Не по-малко интересна е и пещера №2. Тя е известна с множеството стенописи, разположени по стените, таваните и колоните й. Подобно на другите пещери в нея се помещават пет килии за монаси, лежащи на лявата и дясна стена. От двете страни на преддверието са построени по два параклиса. Подобни параклиси има и от двете страни на верандата й. Пещерните помещения са придружени от вестибюли, ограден с гравирани колони. Стената на портика, водещ към централната зала, е с портал в средата, а неговата фасада е украсена с изящни стенописи, изобразяващи раждането и предишните прераждания на Буда. Пещерата има и прозорец, който осветява тъмната й вътрешност. Вътрешната зала е съставена от четири колонади, поддържащи тавана и успоредни на нейните стени, образуващи пътеки помежду си и между колоните и стените. Под и над колоните са положени каменни греди. Капителите на колоните и самите колони са гравирани и изрисувани с изображения на божества, хора, растения, и животни. Таванът на пещерата е пъстър килим, съчетаващ хармонично множество от растителни мотиви и рисунки на божества. Мандалата (кръглата диаграма на космоса) в неговия център е заобиколена от рисунки на демони. Светилището в параклиса от лявата страна на пещерата е посветено на плодородието и богатството, а централният храм приютява статуята на Буда в проповядваща поза. Тази статуя е съпровождана от още две статуи на бодхисатви. Почти всички стени са покрити със стенописи, разкриващи различни етапи от живота на Буда, както и сцени, представящи неговото учение. Целта на стенописите била да запознава поклонниците с основните идеи на будизма.
Пещера № 4 е най-обширната в целия комплекс Ажанта, но не е била завършена. Нейният градеж е започнат с помощта на човек, наречен Матура, чието име е записано на пиедестала на статуята на Буда. Този надпис говори, че строежът датира от 6 век сл. Хр. Пещерата притежава красива входна врата с множество орнаменти, разположена в средата на скулптурирани стени. Във вътрешността й са наредени редица статуи на Буда.
Пещера № 6 е на два етажа и се отличава с красиво гравираната входна врата на централния храм и стенописите, застилащи стените около входовете на килиите. Вторият етаж притежава колони, които издават музикални звуци при удар по тях. Към тази пещера принадлежи и кладенец за вода, ограден от 16 колони, от които днес са останали само седем. В пещера №6 се издига статуя на Буда в приклекнало положение, като усещането за движение при нея идва от позата на ръцете. Около статуята, вместо статуи на бодхисатви, са наредени статуи на Буда. Тук е разположена и статуя на монаха отшелник Бхикшу, който държи лотос в ръката си.
Пещера № 9 била открита от капитан Смит през 1819 г. След това откритие започва възстановяването на пещерния комплекс Аджанта. Тази пещера е от 1 век преди нашата ера и има елегантна зала със ступа (chaitya), чийто гравиран свод се поддържа от октагонални колони. Ступата е с обширен барабан и полусферична пирамидална форма. Светлината в пещерата идва от прозорец, оформен като листо от свещена смокиня - Peepal, символизираща мъдростта и просветлението. Стенописите по лявата стена на пещерата са свързани с обожествяването на боговете змии - Нагараджи.
Пещера № 10 е покрита с множество стенописи. Тя притежава зала със ступа, оградена от колонади с богато изрисувани колони. Рисунките по стените изобразяват легендата за Буда. Майсторски изрисувани образи показват царски кортеж и владетел, който се прекланя пред дървото на Буда Сидхарта и неговото превъплъщение в слон, фигура със зелен ореол и меко наметало, благославяща човечеството, монаси, коленичили пред ангели, кръжащи над главите им, срещата на едноок монах с Буда, раждането на бодхисатви, сцени от обикновения живот на хората и владетелите.
Пещера №11 показва прехода от Хинаяна към Махаяна будизма. В нейната централна зала е разположена ступа със статуята на Буда. Таванът е изрисуван с изображения на птици и цветя, а около дясната страна е изградена дълга каменна пейка.
Пещера №16 е разположена в средата на скалния комплекс. Целите й стени са украсени с изящни стенописи, а в началото на стълбището, водещо към помещението има две скулптурни изображения на слонове. Надписите в нея свидетелстват, че е била притежание на будисткия орден Вахарадева, поддържан от министъра на крал Харисена. Таванът на пещерата имитира резбовано дърво, предаващо сцени от учението на Буда. Голямата централна зала съдържа шест килии за монаси от двете си страни и гигантска статуя на Буда, седящ върху лъвския трон в поучаваща поза.
На лявата стена един стенопис изобразява картината, наречена „Умиращата принцеса”. Тази картина разказва за жената на крал Нанда - братовчед на Буда, която припада, когато разбира, че съпругът й е изоставил престола, за да приеме живота на монах. Принцесата е изобразена скърбяща сред своите близки.
По стените на пещера № 16 е намерила място и легендата „Sutasama Jataka”.
Принц Сутасама бил син на краля на Индрапрастра. Той се обучавал на всички изкуства и науки при най-добрия учител от Таксила.
Скоро, след като наследил трона на баща си, той отишъл да се изкъпе в едно езеро с лотоси и там бил пресрещнат от човекоядец. Сутасама помолил човекоядеца да го остави да си тръгне, защото искал да се помоли и да поднесе цветя на просветления Буда, като му обещал да се върне при него и да се остави да бъде изяден. Принцът изпълнил обещанието си и за изненада на канибала се върнал на другия ден. Оказало се, че човекоядецът, преди да стане такъв, бил крал на Бенарес. След усилията, които положил за него Сутасама и след учението на Буда, което му преподал, канибалът се отказал от делата си и отново започнал да управлява своето кралство като обикновен човек и мъдър владетел.
Друга скална рисунка показва спускането на Буда от небето Тушита.
Преди да стане Буда, Сидхарта се родил като един от боговете на небето Тушита-Спетакету, което се приема за място на вечното щастие или рая. Там той се приготвял за четирите изпитания, които му предстояли на Земята, преди да постигне просветлението. Било предречено, че последното му прераждане ще бъде като син на кралицата Мая - царя на малката държава Капилавасту - Судходана.
Освен тези две истории, скалните фрески разказват за отшелническите години на Сидхарта.
Пещера№ 17 е събрала най-запазените стенописи от комплекса Ажанта.
Над входната й врата са подредени изображенията на седемте буди от миналото
и на бъдещия буда Майтрея. От двете страни на входа на храма са разположени статуите на множество богини. Колоните, подкрепящи тавана на главната зала и вестибюла, са покрити с рисувани изображения и са подредени в строг ред. Колоните до храма се отличават със сложна по композиция резба. Статуята на Буда е в седяща йогийска поза, а ръцете му са в позиция - Dharmachakra mudra, или позиция на поучаването. Скулптурата е заобиколена от две статуи на бодхисатви, джуджета носещи гирлянди и поклонници, предлагащи дарове. Около скулптурните композиции се извива пътека за обикаляне.
Прекрасни фрески превръщат тъмните пещери в рай. По стените на пещера №17 се редят образите на бога на бурите Индра и нежните му танцьорки - богините на зората Апсарите, любовници, седящи във въздушни домове и летящи духове. Неизвестните художници са вплели в скалните изображения своята неизчерпаема фантазия и идеята за силата и вечността на любовта и красотата. Всички картини илюстрират възхищението от природата, преклонението пред нея и радостта на хората от живота. Стенописите, дошли от древността, разказват историята на първия владетел на Шри Ланка - принц Виджая, внук на царя - лъв Синха и красивата принцеса Супадеви и основоположник на народността Синхале, както и историята на завърналият се в дома си Буда, желаещ да утеши своите жена и дете.
Пещера № 18 е пример за желанието на художниците от скалния комплекс Аджанта да изобразяват човешкия живот в неговото многообразие. На стените на тази пещера е нарисувана принцеса, която суетно се оглежда в огледало след слагането на своя грим. Една от нейните прислужнички държи табла с тоалетни принадлежности, а другата ветрило.
Пещера №19 има прекрасна централна зала - (Chaitya), в която е разположена скулптурирана ступа с вградена в нея статуя на Буда, застанал в арковидна ниша, подкрепяна от гравирани колони. Върхът на ступата, съставен от три чадъра, поддържани от ангели, почти допира тавана на залата. По нейната основа са гравирани танцуващи джуджета, оградени от кантове с гравирани цветя. Колонадите от двете страни на залата са изградени от дебели колони с богато гравирани капители, изобразяващи различни божества. Тези колони са декорирани с тънки опасващи ги гравирани кантове, представляващи плетеница от растителни мотиви. Над вестибюла на пещерата стои каменен фриз с фигури с подчертано хиндуистко влияние. В пещерата се намира и гравюра, показваща царя на змиите Nagaraja, неговата съпруга и придворните му служители. В древността се вярвало, че нагите могат да приемат човешка форма, а тяхното почитане донасяло дъждовете, необходими за оцеляването на реколтата.
Пещера № 26 притежава красива фасада с аркообразен прозорец, около който са наредени множество гравюри, изобразяващи живота на Буда. Централната зала с цилиндричен купол съдържа 26 колони с гравирани капители и богато декорирана с гравирани изображения ступа с образа на седящия под балдахин, поддържан от колони Буда. Над колоните са поставени гравирани фризовете, а стените на пещерата са покрити с множество скулптурирани изображения, като централно място между тях заема композицията, разказваща за изкушението на Сидхарта от демона Мара.
Веднъж, когато Буда седял под свещеното смокиново дърво Bodhi и медитирал, демонът Мара, чието име означавало „носител на смърт” решил да го отклони от пътя на просветлението. Той създал страшна буря, която затъмнила небето, проливен дъжд се изливал от облаците в продължение на седем дни, реките излезли от коритата си и потекли с рев към медитиращия Сидхарта, но той останал спокоен и дори не отворил очи, сигурен, че скоро всичко лошо ще свърши. Царят на змиите Мучалинда изпълзял от недрата на земята, обвил се около тялото на медитиращият Буда и го запазил от пороя със своята змийска качулка. Когато бурята свършила, Мучалинда се превърнал в човек, поклонил се пред Сидхарта и се оттеглил. Като видял, че няма да изплаши младежа по този начин, Мара изпратил срещу него армията си от страховити създания, която започнала да го обсипва с множество стрели. Буда отново останал спокоен, превръщайки стрелите в розови листенца, които се сипели над главата му. Вбесен, демонът призовал вечния мрак, който се спуснал около смокиновото дърво, но светлината на медитацията, излъчваща се от Сидхарта, го прогонила. Разбрал, че не можел да отклони младия Буда от пътя на просветлението със сила, Мара прибягнал до хитрост. Той изпратил при принца своите дъщери - Привързаността,
Насладата и Похотта, които приели образа на красиви девойки, затанцували около младежа и започнали да го съблазняват - всяка със своите качества. Сидхарта дори не ги погледнал, а силата на мисълта му ги превърнала в грозни старици, които с писък изчезнали. Въпреки провалите си, демонът не се отказвал, той показал на Буда собствения му образ и образа на бъдещия Буда, който щял да остане в историята на човечеството като велик учител, желаейки да предизвика самолюбието на принца, но и този път не успял. Тогава не му останало нищо друго, освен да се оттегли ядосан и да остави Сидхарта да приеме просветлението и да се превърне в Буда.
На лявата страна на пещерата е разположена голяма статуя на полегнал Буда, символизираща Mahaparinirvana или освобождението от цикъла на прераждане и просветлението. Очите на скулптурата са притворени, а по лицето се плъзга едва доловима усмивка. Изображението излъчва доброта, смирение и състрадание. Под скулптурата се намират релефи с образи на божествени създания, музиканти и танцьори. Светлината, идваща от входната врата, пада върху полегналия Буда като придава на статуята мистичен оттенък.
Скланите храмове Аджанта са обречени на забрава и изоставени скоро след разпадането на империята Вакатака през 480 година от нашата ера. Няколко месеца след смъртта на император Харисена, който като почитател на изкуството и архитектурата спомогнал за създаването на храмовете в Аджанта, синът му започнал да води политика, която скоро изправила империята пред загиване. Ценностите на будизма изчезнали, изкуството било занемарено и скоро скалният комплекс бил напуснат от монасите, строителите и художниците, които оставили зад гърба си множество недовършени храмове и стенописи.
Някога изпълнени с живот, храмовете на Аджанта потънали в мълчание сред обградилата ги джунгла и живеели изтрити от паметта на хората с векове.
На 28 април 1819 г., офицерът от английската армия Джон Смит преследвал тигър край бреговете на река Вагора, когато се натъкнал на обраслите с буйна растителност обиталища на монасите. Това случайно откритие довело до преоткриването на Аджанта и красотата на скритото в нея изкуство. Днес скалният комплекс е паметник на ЮНЕСКО и се радва на възхищението на своите посетители.
