Ракша Бандхан - търсенето на братска закрила

Фестивалът Ракхи се празнува в северна Индия, като чрез този фестивал се изразява привързаността между брат и сестра. Той е познат и сред обществото на сикхите. Основата церемония включва завързването на гривничка Ракхи от сестрата на дясната ръка на брат й. Този празник изразява любовта на сестрата към нейния брат и обещанието на брата да закриля сестра си от всяко зло в света. Церемонията може да има и друг смисъл - защита на човека, който се нуждае от това, като подобна на Ракхи гривна се завързва от свещеник на нуждаещия се поклонник или от майката на дъщерята, или между двама приятели, като по този начин си обещават да се защитават един друг.
Корените на „Raksha Bandhan” са много древни и водят началото си от митологичните истории за божествата от свещените книги и легендите за героите. Един от тях е разказът за бога на бурите Индра и жена му Индрани. Този мит разказва, че някога се водела война между боговете и демоните, но демоните били по-силни и бог Индра започнал да се безпокои за изхода на битката. Тогава съпругата му Индрани, която не можела да гледа страданието на мъжа си, му направила талисман с вълшебна сила, който завързала около китката на дясната му ръка. С помощта на този талисман, боговете победили демоните, а бога на гръмотевиците се завърнал от бойното поле невредим. От този ден нататък, гривничката Ракхи се смята за свещено, премахващо злините средство.
Друга история се свързва с богинята на богатството и благополучието Лакшми и краля на асурите - Бали. Цар Бали бил справедлив, амбициозен и добър владетел, който почитал бог Вишну. Веднъж той извършил огнения ритуал Ягна, за да удовлетвори боговете, които в страха си да не им поиска нещо невъзможно за техните способности, направили така, че да бъде непобедим на бойното поле. Имайки тази сила, Бали се възгордял и поискал да победи всичките богове. Разтревожен, Индра помолил бога на вселенското равновесие Вишну да отиде при владетеля и да изпита неговата сила и вяра. Вишну се появил в двора на царя на асурите в образа на джудже, облечено като свещеник. Той помолил Бали да му отдели място, което да бъде три стъпки. Царят се засмял, защото си помислил, че стъпките на едно джудже са съвсем малки и не могат да покрият голяма територия. Щом се съгласил обаче, отшелникът започнал да расте, като едната му стъпка покрила земята, другата небето, а за третата нямало пространство. Тогава, виждайки, че пред него е самият бог Вишну, който той толкова почитал, владетелят на асурите предложил на божеството да постави трета стъпка на главата му. За да накаже Бали за гордостта му, бога на Вселенското равновесие го изпратил в подземния свят. Гневът му не траял дълго и скоро той освободил владетеля от подземното царство, като му обещал да бъде негов защитник. Вишну дори напуснал своя дом във Вайкунд и се преместил в палата на Бали в Патала. За да си върне съпруга, богинята Лакшми се предрешила като жена на брамин и отишла в царството на владетеля на асурите, като го помолила да остане при него, докато мъжа й се върне. Един хубав ден, тя завързала Ракхи на ръката на Бали и тогава той я помолил да разкрие своята истинска самоличност. Щом го направила, богинята му разказала колко много й липсва бог Вишну и поискала от царя да позволи на съпруга й да се върне при нея. Задължен от обичая да се грижи за онази, която завързала гривна на ръката му, той не можел да направи нищо друго, освен да освободи бога на Вселената от задълженията му.
За обичая „Raksha Bandhan” се разказва в старинния епос Махабхарата, според който бог Кришна обичал принцесата на Панчала - Драупади като своя собствена сестра, а самата тя се отнасяла с големи почести към Кришна. Веднъж, когато той порязал пръстта си по време на битка, виждайки наранената му ръка, принцесата откъснала парче плат от сарито си и го превързала с него. Трогнат от нейната привързаност, Кришна й обещал да се грижи за нея и да я защитава през целия й живот.
Историята за непокорната раджпутска крепост Читоргарх свързва традицията на Ракхито с името на мугалския император Хумаюн и царицата на крепостта Рани Карнавати. Когато император Бабур идва на власт през 1526 г., той е принуден да се изправи пред бунта на раджпутските владетели. Техният предводител - раджа Санг, бил победен и умрял от раните си. На неговия престол се възкачва жената на Махипаст Шах - рани Карнавати, която била известна с войнствения си характер и изключителната си жестокост. Тя управлявала страната от името на малолетния си син Притхви Пат Шах. През 1640 г., кралицата водила битка с владетеля на мугалите, като го победила. В тази битка тя си спечелила прякора Нак-Кати - рани, защото имала навика да отрязва носовете на заловените противници. Междувременно Мевар бил нападнат за втори път от мюсюлманския владетел Бахадур Шах Гуджарат и това създало сериозни проблеми на рани Карнавати. Когато разбрала, че сама няма да постигне победа, тя помолила за помощ император Хумаюн, като му изпратила Ракхи и го нарекла свой брат. Помощта на мугалския владетел обаче не дошла навреме, а войската на Шах Гуджарат превъзхождала по численост тази на раджпутската кралица. Изправена пред своето поражение, тя предпочела да изпълни ритуала на самозапалването, заедно с другите жени от двореца, за да не опозори своята чест. Това се случило на 8 март 1535 г., когато на кладата загинали 13 000 жени. Отделно от тях, в последния бой за крепостта паднали 3 200 воини.
Не по-малко трагична била съдбата на индийския цар Пурурава, който през май 326 г. пр. Хр. бил принуден да се изправи срещу всяващата ужас македонска армия на Александър Велики. В 334 г. пр. Хр., Александър започва своя поход към Азия. След преминаването на река Инд, великият завоевател се насочил към пенджабските владения на цар Пурурава. Разчитайки на славата си, той изпратил пратеници до пенджабския владетел, които да го предупредят да чака Александър на границите на своето царство. Гордият Пурурава отговорил, че ще чака македонската армия, но с оръжие в ръка. Така се стигнало до голямата битка по бреговете на река Джелум, която тогава се наричала Хидаспас. Тази битка била загубена от царя на Пенджаб, който заради храбростта си получил правото, въпреки поражението си, да продължи да управлява земите на провинция Хидеспас от името на Александър. Говори се, че преди решителната битка, съпругата на македонския владетел - Роксана посетила цар Пурурава, като му завързала Ракхи и като сестра го помолила да пощади живота на мъжа й ако го победи.
Красиво звучи и легендата за обичта между брата и сестрата - Яма и Ямуна, деца на бога на слънцето Сурия. Ямуна била дъщеря на бога на слънцето Сурия и съпругата му Самджна. Твърди се, че Самджна била по-хубава от мъжа си и много по-умна от него, но не можела да застава пред лицето му, без да затваря очи заради сиянието, което излъчвал. Веднъж слънчевият бог, разярен от държанието на жена си, я попитал защо постъпва така, а тя му отговорила, че блясъкът на аурата му я заслепява. Сурия не поискал да прояви разбиране към думите на жена си и започнал да я отбягва. След като му родила още две деца - Яма и Ману, тя не издържала поведението на мъжа си и се върнала при своите родители. За да го заблуди, умната Самджна направила от сянката си своя двойница - Чая, която заживяла със Слънцето, вместо нея. Чая родила на Сурия син, който, като всяка мащеха, обичала повече от останалите деца. Ману приел това отношение, но Яма не могъл да се примири. Воден от гнева си, той заплашил Чая. Тогава тя го проклела да загуби крака, с който се опитал да я ритне.
Яма се изплашил, отишъл при баща си с молбата да отмени проклятието. Слънчевият бог разбрал, че Чая не е истинската му жена, изгонил я и тръгнал да търси Самджна. Щом я открил, се разкаял за постъпката си и помолил майстора Твашта да отнеме част от сиянието му, за да може съпругата му да стои пред него, без да затваря очи.
На неговия син Яма била присъдена важна роля, той се превърнал в господар на подземното царство. Ямуна обичала много своя брат и новината, че няма да може да го посещава в царство на сенките, я натъжила. Тя плакала толкова дълго, че от сълзите й се образувала цяла река, която боговете нарекли на нейно име. Самата Ямуна те превърнали в богиня на нощта, носеща отчаянието на залеза и надеждата на утрото.
Трогнати от обичта на момичето към Яма, великите богове й позволили в един ден от годината да посещава брат си, за да го види и да му занесе малък дар - ракхи, символ на загрижеността й за неговото здраве и щастие. От този ден нататък, традицията „Raksha Bandhan” се спазва с голяма любов от хората в Индия.
В миналото завързването на гривната Ракхи означавало търсене на защита на слабия от по-силния. С течение на времето, това значение се изменило и обичаят, наред със старото си значение, започнал да символизира привързаността между брата и сестрата или близки един на друг хора. С тази традиция, мъж и жена без кръвно родство се задължават да се отнасят един към друг като брат към сестра или като близки роднини.
Ритуалът Ракхи започва рано сутринта. Членовете на семейството извършват пречистващо ума и тялото изкъпване. Сестрата приготвя молитвена табла, която съдържа ориз, сандалова паста, символизираща чистотата, уравновесеността и спокойствието, червен курукум, изразяващ сила, енергия, жизненост, динамика и стабилност, руло, aggarbattis (ароматни пръчици), Ракхи гривна, diya (маслена лампа) и сладки. Следва всекидневната „Pooja” - молитва за боговете, покровители на дома и принасяне на дарове за тях, с цел да се получи благословията и защитата им. След нея сестрата трябва да изпълни „Aarthi” - ритуал за преклонение пред своя брат. Този ритуал има древни корени във ведическите времена, част е от огнените ритуали „Хома” и е свързан с почитането на боговете, силите на природата, отърсването от материалното и постигането на душевно и умствено съвършенство. Момичето поставя на челото на брат си „Tilak” (тика), който е знак за отваряне на третото око или постигане на душевно извисяване, посипва щипка ориз върху главата му и завързва Ракхи на китката на дясната му ръка, като изрича свещената мантра:
„Yena Badhdho Bali Raja Daanavendro mahabalah. Tena twam anubadhnaami Raksha maa chala maa chala.”, което означава:
„О, Ракхи, завързвам те около ръката на брат си така, както богинята Лакшми те е завързала около ръката на крал Бали. Моля се да го защитаваш от всяко зло и беда”.
Когато ритуалът завърши, братът благославя сестра си, като й обещава да я защитава от всяко зло в света и винаги да бъде на нейна страна, независимо от обстоятелствата. Той й поднася подарък и сладки, символизиращи неговата любов и привързаност към нея. След тази церемония, цялото семейство се събира, за да празнува заедно, като всички танцуват, разменят си подаръци, хапват сладки неща и вкусна домашна храна.