Сарасвати - нежната богиня на мъдростта и изкуствата

В хиндуистката митология Сарасвати е богиня на мъдростта, познанието, изкуствата, музиката и науката. Нейното име означава „плуваща жена” от saras - „плувам” и wati - „тази, която”. Богинята е символ на познанието, което се изменя така, както тече реката. Тя е изобразявана като красива млада жена с бяло сари и четири ръце, седяща върху бял лотос - толкова очарователна, колкото е и светът на знанието.
Бялото сари на богинята и белият лотос въплъщават душевната чистота, съвършенството, висшето познание и отхвърлянето на всичко материално.
Четирите ръце са израз на четирите аспекта на човешката личност, като дясната предна ръка символизира ума, лявата предна ръка - интелекта, долната дясна ръка - егото, долната лява ръка - последствията от действията (бдителността).
Перлената й броеница е силата на духовното, което унищожава егото и освобождава от кръга на преражданията, а книгата в лявата й ръка изразява идеята, че придобитото познание трябва да се използва с любов и доброжелателност и да служи за просперитета и доброто на хората. Богинята свири на музикален инструмент, като това нейно действие показва необходимостта от синхронизиране на интелекта и ума за постигане на хармоничен живот със заобикалящия свят. Зад Сарасвати стои паун, готов да й служи, но тя използва за своето придвижване лебед. Паунът е символ на непредвидимото поведение, арогантността и себелюбието, които богинята е загърбила. Този символ показва, че външният вид е измамен и хората трябва да проявяват мъдрост и да търсят истината зад привидното.
Лебедите от двете й страни изразяват, че човек трябва да загърби злото, страха, непостоянството, нерешителността и да търси истинското познание, което да използва с добри цели, защото познанието, доминирано от егото, може да разруши света.
Богинята Сарасвати се приема за пазителка на Земята и носителка на креативната женска енергия - Шакти, която преминава през цялата Вселена.
За раждането на богинята съществуват множество митове. Един от тях разказва, че в началото съществувал само хаосът, а богът на сътворението на Вселената - Брахма се чудел как да създаде от него ред. Тогава богинята на Вселенската енергия - Деви (Шакти) го посъветвала да създаде познанието, което да помага на хората да намират решение на въпросите там, където са съществували само проблеми. Така от главата на Брахма излязла красивата Сарасвати, облечена в бяло сари, носеща свещена книга и лютня в ръцете си. Тя била толкова умна, че под нейното ръководство богът на сътворението се научил да гледа на хаоса с очите на мъдростта и да вижда красотата на възможностите, които съществуват в него. Постепенно Брахма открил и прекрасната сътворяваща сила на мелодията на мантрите, които Сарасвати съчинявала. Заради това, той нарекъл богинята Вагадеви - пазителката на словото и звуците.
Още от древността хиндуистите смятали, че звукът е важна част от процеса на създаване, усвояване на знанията и от изграждането на Вселената. Ето защо те приели звука Ом за символ на първото проявление на божествената същност и триадата Вишну, Шива и Брахма, или сътворението, разрушението и Вселенското равновесие. Той олицетворява трите нива на съществуване: Рая (сварга), Земята (мартья) и подземното царство (патала). Мантрата е въплъщение на трите човешки способности: желанието, знанието и действието. Във ведическата литература този звук символизира слънцето и приближаването на душата към божествената същност, ето защо всички древни текстове завършват с него. За хиндуистите звуците и мантрите притежават голяма сила, те поддържат хармонията във Вселената и са въплъщения на божествата. Там, където присъства звука, присъства и самият бог.
Като олицетворение на речта, Сарасвати е навсякъде: в общуването, литературата, песента, поезията, свещените ритуали.
Според традицията, когато се роди малко дете, майката рисува с мед върху езика му звезда с пет лъча, наричана знака на Сарасвати, който да позволи на детето бързо да усвоява думите и да говори само добри неща.
С помощта на богинята на мъдростта, Брахма поддържал равновесието във Вселената, и създал свещените Вселенски закони - Дхарма, които давали стабилност на обществото. Веднъж между богинята на богатството Лакшми и богинята на мъдростта Сарасвати възникнал спор, кое е по-важно: богатството или познанието.
„Знанието няма да напълни празния стомах” - казвала Лакшми.
„Богатството може да поддържа човека жив, но не дава смисъл на живота му” - отвръщала Сарасвати.
Тогава в спора се намесил Брахма, който им предложил да обединят в едно богатството и познанието: „Без познанието аз не мога да създавам Космоса, а без богатството не мога да реализирам плановете си” - обяснил той, а после добавил:
„Богатството поддържа живота, но изкуството и знанието дават смисъл и стойност на човешкото съществуване.”.
С времето, Брахма се влюбил в Сарасвати и поискал да се ожени за нея. Богинята имала независим нрав и все избягвала срещите с бога на сътворението. Той обаче се оказал доста находчив и създавал по една глава върху себе си, която да гледа в посоката, в която се намирала Сарасвати. Накрая на богинята не й останало нищо друго, освен да се съгласи да се ожени за него, но дори тогава тя запазила своята независимост и никога не се привързала към семейния живот. Богинята нямала собствени деца, за това пък се грижела с майчина обич за поетите, художниците, музикантите и търсещите знание, като ги закриляла и учела да се борят с насажданите от традициите правила и предразсъдъци. Нейното непокорство често дразнело Брахма и го карало да я мисли за малко несериозна, но тогава често си пател от гнева й.
Легендата разказва, че един ден богът на сътворението решил да организира голям огнен ритуал и предупредил Сарасвати да не закъснява, защото ритуалът не можел да започне без нея. Когато свещениците привършили приготовленията, богът на сътворението изпратил вестителя на боговете - монаха Нарада Риши да доведе съпругата му.
„Не съм готова с роклята си, а и не съм довършила някои започнати работи. Ганг, Индрани и Лакшми още не са дошли да ме вземат. Как да дойда на жертвоприношението сама?” - сопнала се на вестителя Сарасвати.
Нарада се върнал сам в Пушкара и смутено предал думите на богинята на Брахма. Разярен, сътворителят на Вселената наредил на бога на бурите Индра да му намери нова съпруга. Индра обиколил градчето и довел при Брахма едно младо и красиво момиче - Гаятри, което бил заварил да пасе своите крави.
Богът на сътворението хванал момичето за ръка и помолил свещениците да го оженят за нея. Сватбената церемония тъкмо започвала, когато богинята на мъдростта, заедно с жената на Вишну и тази на Рудра пристигнала в Пушкара. Изумена от постъпката на Брахма, Сарасвати се провикнала: „О, Брахма, как се осмели да постъпиш по този грешен начин и да отхвърлиш мен, твоята съпруга! Нямаш ли никакво чувство за срам, че ръководен от твоите любовни чувства постъпваш по този грозен начин? Ти, който си наричан баща на боговете и на свещенослужителите, ставаш за смях пред трите свята. Как сега аз мога да покажа лицето си и да се нарека твоя жена?”.
„Времето за жертвоприношение изтичаше, а свещениците ме предупреждаваха, че без теб този ритуал не може да бъде извършен. Тогава Индра, Вишну и Рудра ме посъветваха да се оженя за Гаятри!” - започнал да се оправдава Брахма.
„Прости ми и аз никога повече няма да постъпвам така с теб!” - продължил да се моли богът на Сътворението.
Сарасвати не искала дори да го слуша и в яда си проклела Брахма, Индра и Вишну с думите: „Със силата, която притежавам за извършването на този ритуал, нека ти, Брахма, не бъдеш почитан нито в храм, нито на някое свещено място. Хората да си спомнят за теб само веднъж в годината и само в това малко градче - Пушкара!
Ти, Индра, за това, че си довел овчарката при мъжа ми, нека бъдеш окован във вериги и изпратен в изгнание в непозната страна!
А ти, Вишну, задето си я оженил за Брахма, да се преродиш в човек и дълго да скиташ като беден овчар след стадата!
Проклинам всички свещеници да изпълняват свещените ритуали само на определени за това места, водени от алчност и натрупване на богатства!”.
Щом свършила да произнася своите проклятия, Сарасвати напуснала мястото за жертвоприношения, а боговете тръгнали след нея, молейки я да се върне и да отмени клетвите си, но тя така и не се съгласила. Когато богинята на изкуствата и мъдростта се прибрала в къщи, Гаятри се хвърлила в краката й, търсейки нейната прошка, а Брахма запитал жена си какво да прави с момичето. Сарасвати вдигнала Гаятри, простила й за случилото се и й позволила да остане с нея при условие, че ще спазва задълженията си на вярна съпруга. От този ден нататък, те заживели заедно под един покрив като съпруги на Брахма, а богът на сътворението бил почитан само веднъж в годината, в месеца Картика в неговия единствен храм в Пушкара.
Сарасвати не само помогнала на Брахма да създаде Вселената и свещените текстове на Ведите, но и да опази трите свята от злия демон, който се опитал да ги завладее. Този демон спазвал пости дълго време и извършил специален ритуал, за да привлече вниманието на Брахма. Боговете се страхували да не би той да поиска от бога на сътворението да бъде недосегаем от боговете и хората. Ето защо изпратили при демона Сарасвати. Тя седнала на езика на чудовището и щом Брахма се появил пред него, демонът не могъл да поиска нищо друго, освен да заспи завинаги. Така чудовището, желаещо да покори трите свята, заспало вечен сън, победен от мъдростта на богинята Сарасвати.
Освен като богиня на мъдростта, науката и изкуствата, Сарасвати се почита и като богиня на една изчезнала свещена река, носеща нейното име. Ведическите текстове сочат нейното местоположение в земята на арийските племена - Брахмварта, част от ведическото седемречие, обхващащо река Шатадру (Сутледж), Випаша (Беас), Парсуни (река Рави), Асикни (река Чинаб), Витаста (Джелам) и реките Сарасвати и Инд. Според "Риг Веда", реката е разположена между река Ямуна на изток и река Сутледж на запад. В древния епос се говори за могъщата река Сарасвати, протичаща от планините към Индийския океан. „Махабхарата” описва как реката започнала да пресъхва и изчезнала сред пясъците на пустинята. Съвременната наука обявява, че река Гагар Хакра, преминаваща през Индия и Пакистан и пълноводна само през дъждовния сезон, е може би древната река Сарасвати, за която говорят античните текстове.
Река Сарасвати е почитана като носителка на плодородието, пречистването и просветлението. Вярвало се, че ако човек се потопи в нея, той удавя предишното си аз и всичките си грехове и се преражда за нов живот. Реката е символично пътуване от тъмнината към светлината и от невежеството към познанието.
За възприемането й като закрилника на хората, свидетелства разказа за това как богинята Сарасвати спасила света от ужасяващия огън на бога на разрушението и сътворението - Шива. По време на своята медитация, Шива разбрал, че светът е потънал в зло и решил, че трябва да го промени и да изпепели всичко лошо, което съществува. Той отворил ужасяващото си трето око и от него изригнал огън, който заплашвал с унищожение трите свята. Навсякъде настъпила паника и тогава Сарасвати се опитала да успокои хората като им казала: „Не се бойте, богът на сътворението и разрушението ще премахне само онова, което е нечисто и покварено!”. После богинята се превърнала в река, а чистите й води уловили огъня на Шива и го отнесли на дъното на океана. Там тя създала от него огненото чудовище на гибелта - Бадавагни и изрекла пророчеството:
„Докато в света царуват доброто и душевната чистота, а хората постъпват мъдро, Бадавагни ще бъде прикован към океанското дъно, но ако те забравят да вървят по пътя на истината и благородството, престанат да спазват Вселенските закони на хармонията и се обърнат към злото и покварата, чудовището ще изплува от океана и ще унищожи цялата Вселена.”.
Речната богиня притежавала множество вълшебни сили. Една от тях се смята способността й да пречиства от престъпления. Сарасвати придобила тази сила при опита си да спаси мъдреца Васисшта от неговия враг, война Вишвамитра.
Свещеникът Васисшта седял на бреговете на свещената река, практикувайки своите ритуали, когато отнякъде се появил Вишвамитра, който ненавиждал мъдреца и всячески се опитвал да отнеме от него вълшебната му крава Нандини, която можела да създаде храна, необходима да се нахрани цяла армия. Войнът замолил реката да отвлече Васисшта и да го доведе по водите си при него. Сарасвати се поколебала, но усещайки лошите намерения на краля - войн, потекла към медитиращият мъдрец, грабнала го и го понесла по течението си далече на изток. Отначало Вишвамитра помислил, че реката ще удовлетвори желанието му и ще доведе при него врага му, но като видял да отнася Васисшта далече, за да го спаси, със способностите, които бил измолил от Шива, войнът проклел Сарасвати да се превърне в река от кръв. На другия ден, когато отшелниците, живеещи покрай свещената река, слезли до бреговете й да се изкъпят, те с изненада видели, че водите й били кървави. Изведнъж богинята се появила пред свещениците и ги помолила да й помогнат като им разказала своята история:
„До скоро аз бях река с кристални води, но дойде злият Вишвамитра и поиска от мен да му доведа на вълните си мъдреца Васисшта. Разбирайки, че желае да го нарани, аз отведох свещеника далеч от царя - войн и го скрих на сигурно място. Тогава Вишвамитра ме прокле и сега се чувствам омърсена и унизена. Моля ви, ако можете, помогнете ми да си възвърна предишния вид!”.
„Ние можем и със сигурност ще ти помогнем да се отървеш от проклятието” - обещали й добродушните отшелници и започнали да се молят за нея. Като използвала вълшебните си способности и благодарение на помощта на свещениците, водите на река Сарасвати отново станали кристалночисти.
Заради тази легенда, се смятало, че реката може да очиства от кръв и престъпления. Пресъхването на река Сарасвати се обяснява с разказа, че веднъж един демон откраднал книгата на познанието от ръцете й - тогава тя от срам се оттеглила и се скрила в земята.

В различни краища на Индия съществуват различни празници, посветени на Сарасвати. В Ориса, Западен Бенгал и Асам празникът се провежда през месец Магха (Януари-Февруари). По време на този празник, всички учебници, книги и музикални инструменти се поставят пред статуята на богинята, за да бъдат благословени от нея.
В Южната част на страната, богинята се почита през последните три дни на празника Навратри - посветен на почитта към женската сътворяваща енергия Шакти, като десетия ден от празника - Вижайадашами или Дусехера, се посвещава на победата на доброто над злото.
В Керала, заедно с почитането на Сарасвати, се провежда церемонията Vidyarambham (Видиярамбхам - началото на познанието), с която малките деца на две или три годинки се въвеждат в света на буквите и познанието. Тази церемония се извършва, като децата с помощта на своите родители или някой известен учител, изписват върху тавичка, пълна с ориз, мантрата „Om hari sri ganapataye namah”, която ще ги въведе в света на науката и просперитета. След изписването на думите върху ориза, учителят изписва същата мантра върху езика на малкия ученик със злато като се смята, че така детето ще привлече благословията на богинята Сарасвати върху себе си и тя ще го дари с богатство посредством познанието, което ще получи в бъдеще. Преклонението на индийците пред света на знанието се изразява не само в почитането на богинята на мъдростта, изкуствата и науката Сарасвати, а и в отдаването на почит на книгите и всички написани текстове. Ако някой настъпи книга или изписан лист, той трябва да се извини на богинята и този предмет, свързан с нея, като покаже своето уважение и към тях посредством Пранама. Пранамата се извършва чрез докосването на краката на статуята на богинята или докосването на падналия предмет с върха на пръстите на дясната ръка, с която после човекът докосва гърдите си или главата (от челото към тила), като така изразява почитта и своето преклонение пред книгите, или Сарасвати и търси тяхната прошка.