Шахаб Уд-дин Мухамад Шах Джахан - императорът с душа на романтик

Казват, че най-красивите неща на света не могат да бъдат видени, нито докоснати... Те се усещат със сърцето. Така, както е усещал със сърцето си любовта императорът Шах Джахан - безкрайно приказна, огромна и безсмъртна. Историята му е като вълшебна приказка, в която се прокрадва горчивината на реалния живот.
Шахаб-Уд-дин Мохаммад Корам Шах Джахан е петият император от мугалската династия. Той е роден на 5 януари 1592 г. в град Лахоре. Името му - Шах Джахан на персийски означавало „Владетел на света”. Баща му Нур-Уд-дин Салим Джахангир бил син на Акбар. Шах Джахан бил любимият син на Джахангир и любимецът на Джелал-Уд-дин Мохаммад Акбар, от който получил името си Курам, което на фарси значело „радостен”. Подобно на своя дядо, принц Курам притежавал желанието да разширява своите знания и проявявал завидни качества на пълководец при ръководенето на армията на баща си в походите към Декан, Мевар и Кангра. Още на 16 години, той изумил всички с архитектурните си способности, заради които получил наименованието „Строител на чудеса”. През 1622 г. бъдещият император влиза в конфликт с доведената си майка Нур Джахан и вдига бунт срещу баща си Джахангир, но този бунт е потушен. Независимо от това, след смъртта на Джахангир, принц Курам е провъзгласен за император в Агра. Първите му стъпки на владетел били да хвърли в затвора доведената си майка Нур Джахан и да убие другите претенденти за трона. Това позволило на Шах Джахан да управлява необезпокоявано.
Императорът се справя с ислямските въстания в Ахмеднагар, отблъсква португалците в Бенгалия и завзема раджпутските владения Баглана и Бунделканд. По време на неговото царуване се усъвършенства военната машина на империята и се увеличава броя на благородническото съсловие. Под неговото ръководство, териториите на мугалската империя се разширили. Императорът Шах Джахан бил почитател на изкуствата и красотата и насърчавал създаването на прекрасни сгради и произведения на изкуството, на които да се възхищава целия свят. Блясъкът и разкошът на неговия двор бил толкова голям, че впечатлявал чуждите посланици и пътешественици. Владетелят разгърнал широка строителна дейност, която включвала укрепването на Агра, построяването на джамията Джама Масджит в Делхи, създаването на градините Шалимар в Лахоре, части от форта Лахоре - кристалния дворец Шееш Махал, павилиона Наулакха, гробницата на баща си и Перлената джамия в Агра. Всичките архитектурни произведения от този период носели отпечатъка на артистичната му прецизност и усета за неповторима естетика.
Наред с архитектурата, процъфтявали занаятите, приложните изкуства и изработката на бижута. Търговци от цяла Азия и Европа посещавали двореца, за да продават своите ювелирни изделия, перли и скъпоценни камъни. Пауновият трон бил най-яркият пример за съвършенството, до което достигнало ювелирното изкуство. Той бил изработен от злато и скъпоценни камъни. Балдахинът от изумруди лежал върху четири златни стълба, покрити с диаманти. Върху всеки стълб били гравирани по два пауна, декорирани с рубини и диаманти, а между пауните било разположено по едно дърво, украсено с перли, рубини и диаманти.
Шах Джахан бил и почитател на литературата, като подкрепял индуските поети Сундар Дас и Чинтамани. Той се възхищавал от музикантите и техните произведения. Под негово покровителство били създателите на музика Джаган Нат, Сукх Сен, Лал Кхан.
Въпреки че майка му била хиндуистка, императорът не толерирал чуждите религии като дядо си Акбар и баща си Джахангир. В 1632 г., Шах Джахан заповядал всички хиндуистки и християнски храмове да бъдат съборени. В същата година португалското селище в Хогли било атакувано, жителите - набедени в пиратство и продадени като роби, а християните избити.
Шах Джахан срещнал любовта на живота си - прелестната Аржуманд Бану Бегам през 1607 г. Към кралския харем имало базар, на който дамите ходели да си купуват бои, масла и восъци, необходими за тоалета им. Достъпът на мъжете до него бил забранен, но през един или два дена в годината този базар отварял врати не само за жените, но и за мъжете от кралския двор. Придворните дами и куртизанките продавали красиви бижута, а благородниците се забавлявали, пазарейки се за цената и флиртувайки с дамите. Това била една добра възможност да се откъснат от ежедневието и да се потопят в удоволствията на живота. Дори императорът, който обикновено не се появявал на публични места, се включвал в пазаренето на Меена Базар.
В един такъв ден, Шах Джахан забелязал зад една от сергиите красивата млада дъщеря на везира Асаф Кхан, която продавала коприна и стъклени огърлици. Поразен от красивото й лице, императорът останал безмълвен. Стоял така дълго време, а после оставил поисканата от нея сума, взел стъклената огърлица и я отнесъл със себе си, заедно с прекрасното лице на Аржуманд, което пленило сърцето му. Още на другия ден младият Курам поискал от баща си да му позволи да се ожени за Мумтаз. Молбата му била дръзка, защото никой в онова време не можел да настоява за брак по любов. Джахангир се усмихнал загадъчно, припомняйки си своята слабост към властната Нур Джахан - неговата любима жена, която както сина си, бил срещнал на Меена Базар по време на празника Новруз и охотно се съгласил с искането на Шах Джахан. От този момент нататък, трябвало да минат цели пет години, докато дойде денят, който царските астролози считали за благоприятен за брака на бъдещия император.
Шах Джахан се оженил за Аржуманд Бану Бегам на 27 март 1612 г. След сватбата тя получила името Мумтаз Махал, което означавало „Избраницата на двореца”. Още веднъж Курам застанал срещу правилата в двора, като престанал да посещава харема, демонстрирайки дълбоката си привързаност към Мумтаз. Избраницата на императора била жена с богата култура и добро сърце. Тя помагала на Шах Джахан в политическите дела, проявявала състрадание към страдащите и щедрост към бедните. Благодарение на нейната прозорливост и мъдри съвети, владетелят неведнъж успявал да се справи с дворцовите интриги. Аржеманд го следвала навсякъде при военните му походи и дори по време на бунта срещу баща му Джахангир. Доверието на Шах Джахан към жена му било толкова голямо, че той й поверил кралския печат - Мухр Узах. Мумтаз споделяла интереса на съпруга си към архитектурата и се наслаждавала заедно с него на отглеждането на слоновете и борбите с мечове, които се организирали от кралския двор. Наред с всичко това, императрицата отделяла време за занимание с градините в Агра. Тя била повече от приятел и довереник на Шах Джахан и той споделял с нея всичките си съмнения и радости. Бракът им бил щастлив и нищо не помрачавало дните им.
В 1631 г. владетелят се отправил на военен поход срещу Декан. Той очаквал 14-тото си дете, но въпреки всичко, съпругата му настояла да дойде с него. Войските на Шах Джахан се установили на лагер в Бурханпур. Той водел своята последна битка срещу Хан Джаханб Лоди и победата била близко, когато дошла вестта за раждането на 14-то му дете Гаухара Бегум. Разтревожен за състоянието на жена си, императорът изпращал пратеник след пратеник в лагера в Бурханпур, но никой от тях не се завръщал. Времето минавало и мрачни съмнения се загнездили в душата на Шах Джахан. Тогава той изоставил бойното поле и сам отишъл да види какво се случва с Мумтаз. Сърцето му се свило от тревога, когато забелязал лечителите безпомощно да седят около леглото на умиращата кралица. Разбирайки, че ще загуби най-ценното си притежание на този свят, императорът бил готов да направи всичко по силите си, за да облекчи последните часове на своята любима съпруга. Преди да си отиде от този свят, Арджуманд помолила Шах Джахан да изпълни две нейни желания. Едното било да няма деца от друга съпруга от харема, а другото - да й издигне прекрасна гробница. Победата над Хан Джаханб Лоди и лъчите на изгряващото слънце не донесли радост на съкрушения от мъка император. За един миг от живота си той осъзнал, че богатството и славата са нищо без любимата жена и колко бързо времето заличава човешкото щастие. Нестихващата му скръб го накарала да се затвори за осем дена в покоите си, като отказвал храна и вино, а когато излязъл оттам, придворните му не могли да го познаят. Косата му, някога гарваново черна, била побеляла, гърбът му бил превит, а лицето му било измъчено. Някогашният безпощаден войн, сега искал да се откаже от трона и да стане странстващ отшелник. Над цяла Индия паднала сянката на неговата скръб. Той обявил дългогодишен траур и забранил носенето на цветни дрехи, бижута, ползването на козметика. В цялото кралство забавленията била отменени и музиката заглъхнала за дълго време. Онези, които се опълчвали на тази заповед, били изправяни пред трибунала и били екзекутирани по обвинение, че проявявали неуважение към паметта на Мумтаз. Самият владетел заменил разкошните си дрехи с проста бяла роба и водел борба със съвестта и желанието си да напусне този свят, отнел му най-голямото щастие в живота. Тази негова скръб го подтикнала да започне строителството на най-прекрасния паметник на любовта в целия свят - Тадж Махал. Грандиозният строеж бил започнат през 1632 г. и бил завършен през 1653 г., като в него участвали хиляди строители и занаятчии. Комплексът бил изграден под прекия надзор на владетеля от група архитекти, сред които Абделкарим Мамур Хан, Макрамат Хан и Устад Ахмад Лахаури. На строежа работили 20 000 работници от цяла Индия, Иран и Турция в продължение на 17 години. В този амбициозен проект участвали скулптори от Бахара (днешен Иран), калиграфи от Сирия и Персия, инкрустатори от южна Индия, каменоделци от Балучистан и специалисти по изграждането на кулите и гравирането на цветя в мрамора. Този амбициозен проект намалил застрашително приходите на хазната. За да спре разорението на кралството, по-големия син на Шах Джахан - Аурангазеб, обвинил баща си в некомпетентно управление, свалил го от престола и го затворил в покоите му в Агра Форт, в кулата „Мусаман Бурджу”, която някога била любимият дворец на неговата майка Мумтаз Махал. След толкова дълго царуване, Шах Джахан едва ли си е представял, че краят на дните му ще бъде толкова горчив и трагичен. Сломен от старостта и лошото си здраве, той бил безпомощен наблюдател на борбата на синовете си за власт. Единственият човек, който се грижел за него през тези мъчителни дни, била дъщеря му Джаханара Бегум.
Хрониките на придворните историографи разказват, че в края на дните си императорът бил толкова болен, че пресъхналото му гърло едва поемало по няколко капки шербет. Когато зрението му отслабнало, той заповядал да поставят красивия, прокълнат диамант Кохинор близо до прозореца, така че да вижда отражението на Тадж Махал в него.
Когато смъртта наближила, горчива въздишка се откъснала от напуканите устни на великия император и той за последен път обърнал изпълнен с тъга поглед към красивата гробница на неговата любима жена - Мутмаз и към бавно течащите води на реката, търсейки опрощение за делата си и утеха в скръбта по изгубената любов.
Аурангзеб бил толкова обсебен от желанието си да се възкачи на престола, че когато получил вестта за смъртта на баща си, изпратил хора да се уверят, че той наистина е мъртъв. Заповедта, която издал, била да прокарат нажежено желязо по петите на Шах Джахан и ако не помръдне, за да бъдат абсолютно сигурни в това, че си е отишъл, да пробият дупка в черепа му. Аурангзеб наредил също погребението да не се извършва, докато той самият не се върне в двореца.
Дъщерята на императора Джаханара искала баща и да бъде погребан с полагащите се на велик мугалски император почести, но тя също била затворничка и не можела да издава заповеди. Въпреки нарежданията на сина му, в ранните часове на деня през 1666 г. тялото на владетеля, носено от група незначителни слуги, напуснало крепостта през една малка странична врата и било поставено в криптата на Тадж Махал, близо до тялото на любимата му жена, от която дори смъртта не могла да го раздели. Така безславно завършил земния път на Шах Джахан, който оставил след себе си толкова прекрасни паметници на архитектурата и изкуството и най-красивата и трогателна любовна история на света, увековечена от изящния Тадж Махал и думите на поета Рабиндранат Тагор:

„Ти знаеше, императоре на Индия Шах Джахан,
че живота, младостта, богатството и страстта
се отмиват от реката на времето.
Единствената ти мечта бе да увековечиш болката на сърцето си.
Славата на владетеля отминава като сън,
като величествен пурпурен залез, след който остава
вечната въздишка, натъжаваща небето.
Смарагдите, рубините и перлите изчезват
подобно на искряща дъга, разтворена във въздуха.
Само една самотна сълза
ще остане върху лицето на времето,
приела формата на този блестящ, бял Тадж Махал.
Това е, което ти пожела сърцето ти,
изпълнено с тревога да покори
сърцето на вечността със силата на красотата.
Думите, прошепнати в ухото на твоята любима в лунните нощи
ще останат тук завинаги -
нежен шепот в ухото на Безкрая.”