Шива - непокорният разрушител и създател

Един от най-почитаните богове в индийската религия е бог Шива - богът на сътворението и разрушението. Той е част от триадата, включваща Брахма и Вишну, която се нарича „Тримурти” и символизира сътворението, равновесието във Вселената и разрушението.
Според хиндуистката религия, Шива е всевиждащ бог - отшелник, притежаващ огромна сила. В религиозните изображения той се представя като красив, вечно млад мъж, който медитира или танцува върху гърба на Апасмара - демонът на невежеството.
Най-разпространеният образ на бог Шива обаче е образът на божествения танцьор - Натараджа, който разрушава старата съществуваща Вселена и подготвя пътя на бог Брахма за изграждането на новия свят.
Двата космически танца, които изпълнява Шива, са тези, които определят неговата истинска природа - Ласия (нежен танц, който се асоциира със създаването на света) и Тандава (танц, който се асоциира с унищожението на света).
Статуетката, изобразяваща Шива като бог на танца, има своите особени символи. Под четвъртата му дясна ръка се намира змия, а в короната му са вплетени череп и половин луна. Богът танцува в средата на кръг от пламъци. Неговият танц е символ на вечното движение във Вселената и стремежа за освобождение на човешката душа от примката на Мая, или илюзията. Центърът на Вселената, сред която танцува Шива, всъщност е символ на човешкото сърце.
Горната дясна ръка на бога държи малко барабанче, което символизира звука на създаването на Вселената и изтичащото време.
Горната лява ръка държи Агни или огъня, символ на разрушението. Симетричното разположение на двете ръце символизира зараждането на живота.
Втората дясна ръка е поставена в положението Абая Мудра и така представя безстрашието и защитата от злото и невежеството на онези, които вървят по пътя на великия Вселенски закон, наречен Дхарма.
Втората лява ръка сочи към стъпалото на повдигнатия ляв крак, което символизира пробиването на пътя през джунглата на незнанието и освобождението на душата.
Демонът, върху който Шива е стъпил със своя десен крак, символизира победата на бога над незнанието, пренебрежението и описва преминаването на душата от божественото към материалното.
Змията, увита около кръста на Шива, е символ на Шакти или Космическата енергия, която живее във всяко живо същество. Тя се свързва и с нишките на живота, носени от брамините като символ на второто прераждане.
Статичната лицева мимика на бога изобразява баланса във Вселената.
Според „Бхагават Гита” съществуват три основни нишки, от които е създаден живота: Раджа - сътворението, Сатва - съхранението и Тамас - разрушението. Тези нишки се намират в хармония една с друга. Между тях е разположен Прана или божествения дъх, който изпълва трите нишки с живот, от който се създава Вселената.
Според „Бхагават Гита", божествената същност има девет нива, осемте от тях са познаваеми за хората, но деветото е скрито и остава тайна.
Деветте елемента са: вода, огън, въздух, земя, Акаша - небе (всепроникваща физическа субстанция, която е неуловима, чиято основна характеристика е звукът), Мана (свръхестествена сила, носители, на която могат да бъдат определена група хора), Ахамкара (егото или онова, което отличава душата от тялото) и Будхи (интелектуалното, волево начало, което може да бъде разделено на истински и лъжлив разум или разум, който може да постигне бога и такъв, който дърпа душата към материалното. Това е и способността на човека да различава истинското от лъжливото).
Танцът на Шива предава динамиката на Вселената и проявата на бог Брахма като сътворител. Санскритската дума Шива (शिव) означава вещаещ добро и милосърден.
Почитането на бога се извършва не само в Индия, но и в Непал и Шри Ланка. Древността на култа към бога на разрушението и сътворението може да се установи по едно от каменните изображения от древния град Мохенджо-Даро, върху което е издълбан бог Пашупати, явяващ се като прототип на Шива.
Богът Шива се отъждествява и с още едно божество, дошло от дълбоката древност - богът на бушуващата буря - Рудра. Този бог се споменава в най-древните писания на индусите - „Риг Веда”, датираща от периода 1700 г. - 1100 г. пр. Хр. Днес имената Рудра, както и Индра, Агни, Митра, често биват използвани като наименования на Шива.
В иконографията, изобразяваща бог Шива, както и в неговата скулптура съществуват редица символи. Богът държи тризъбец, който символизира „Тримурти” или Брахма - сътворителят, Вишну - поддръжникът на хармонията във Вселената и Шива - разрушителят. Тризъбецът също символизира единството на знанието, действието и желанието.
Барабанчето символизира свещените думи на Ведите, дадени от боговете, за да напътстват хората.
Змията, омотана около врата на бога, е символ на егото, което веднъж контролирано, може да служи за направляването на делата в правилна посока. Тя е и символ на вечността.
Броеницата в ръката на Шива е израз на духовното усъвършенстване и чистота и концентрацията.
Луната в косите на бог Шива е израз на владеенето на времето и неговото безсмъртие.
Изображението на река Ганг в кока на Шива говори за преминаването на знанието и мъдростта от едно поколение в друго, както и предаването на писаното знание, а също така е и израз на нектара на безсмъртието.
Голямата червена точка между веждите на бога представя третото око на познанието, което унищожава незнанието и злото.
Тигровата кожа, върху която седи бога, е символ на неговото безстрашие и покоряването на страстите.
Тялото на Шива обикновено е покрито с прах от погребалните клади, което символизира преходността на живота.
Синьото гърло на Шива свързва бога с легендата за намирането на нектара на безсмъртието Амрит и изпиването на отровата, излязла от океана.
Еленът, който бога държи в ръката си, е символ на премахването на съмненията от мисълта.
Бикът Нанди, който Шива язди, превръща бога в покровител на онези, които следват пътя на Дхарма.
Ганите са спътниците на Шива, над които той властва.
Планината на бог Шива - Кайлаш, се възприема като център на Вселената и се изобразява под формата на лингам.
Варанаси или Бенарас, както бил наричан в миналото, се смята за свещения град на Шива, основан от самия него.
В Индия богът на разрушението и сътворението е почитан под формата на лингам, който символизира безсмъртието на Шива, а също така креативното начало. Това изображение предава представата за началото и края, събрани в едно, безкрая на познанието, времето, а също и представата за Вселенското равновесие.
Една легенда разказва, че веднъж Брахма и Вишну се скарали кой от тях е по-почитан. Брахма имал самочувствието на твореца на Вселената, докато Вишну се хвалел със способността си да поддържа нейното равновесие. Докато се препирали, между двамата се издигнал огромен огнен стълб, който ги накарал да забравят за малко безсмислената си разпра. Изправени пред ново предизвикателство, двамата богове решили да докажат своето могъщество като се опитат по различен начин да измерят височината на огнения лингам. Брахма се превърнал в лебед и се издигнал високо в облаците, а Вишну приел образа на глиган и се спуснал в подземните недра. Колкото и да търсили началото и края на космическия стълб, те не могли да го открият. Богът на Вселенското равновесие се завърнал от своето пътуване и признал, че не намерил края на лингама, но Брахма нямал намерение да се предаде толкова лесно. По своя обратен път към земята, той видял цветето Кетаки и поискал от него да свидетелства пред Вишну, че сътворителят на Вселената е успял да достигне до началото на космическия стълб. Щом цветето изрекло тази лъжа, огнената колона се разтворила и от нея излязъл самият Шива в цялата си мощ, който обяснил на двамата богове, че те са равнопоставени, защото са част от свещената троица „Тримутри”. Заради лъжата си, Брахма бил осъден от бога на сътворението и разрушението да не бъде почитан, което обяснява защо в Индия има толкова малко храмове, посветени на Брахма. Цветето Кетаки пък никога повече не било използвано като украса в храмовете на Шива. От тогава до днес, заради появата си под формата на огнен лингам, страшния бог се почита в тази форма.

Макар и притежател на огромната сила и възможности да гради и разрушава Вселената, Шива бил подвластен на страданието на любовта, което го покосило след смъртта на любимата му жена Сати и го накарало да търси усамотение сред склоновете на планината Кайлаш дълги години. Древните текстове разказват, че Сати била дъщеря на Дакша Праджапати - син на бога - сътворител на Космоса - Брахма. Още от малка тя израснала с разказите за делата на Шива - богът на сътворението и разрушението. Всяка мисъл да се ожени за избрания от баща й съпруг била ненавистна за нея. Тя отхвърлила предложенията на много богати и могъщи владетели и в стремежа си да спечели любовта на аскета Шива, напуснала лукса на двореца и заживяла като отшелник в гората. Молитвите й били възнаградени. Убеден в искреността на нейната обич и силата на упоритостта на характера й, богът решил да се ожени за Сати. Арогантният Дакша не посрещнал с въодушевление завръщането на своенравния Шива и дъщеря си, както и вестта за годежа им, но се примирил. Вдигнал сватба, на която поканил всички божества. Когато влязъл в залата с гости, от уважение към него, безсмъртните станали на крака, само богът на сътворението и разрушението останал седнал, въпреки че бил негов зет. Разгневен от своенравния му характер и непреклонната му гордост, Дакша се провикнал: „О, богове, чуйте какво ще ви кажа! Тук между вас седи един безумец, който не изпитва уважение към никой. Той се разхожда полугол и води живот на просяк. Сгреших много, като му дадох дъщеря си за жена!”. Обиден от думите на владетеля, Шива изчакал края на тържеството и заедно със съпругата си напуснал дома на бащата на Сати, като се запътил към планината Кайлаш, без да се обърне назад.
След време, надменният цар организирал голямо тържество, на което отново поканил всички обитатели на небесното царство, с изключение на бога на разрушението и сътворението и дъщеря си. Тя така и нямало да разбере за плановете на баща си, ако не била срещнала един от боговете, запътил се към царството на Дакша. Когато го запитала накъде се е отправил, той й отговорил: „Нима не знаеш, баща ти организира голямо жертвоприношение и е поканил на него безсмъртните. Чудя се защо ти, неговата дъщеря, не знаеш за това?”. Натъжена, Сати разказала на съпруга си за случилото се и изразила решението си, въпреки всичко, да посети двореца на Дакша, защото й домъчняло за родния дом и близките, пък и погрешно предположила, че баща й не й е изпратил покана, защото са роднини и няма нужда от такава формалност. Познавайки царя, Шива се опитал да разубеди жена си и да я накара да не отива там, но тя не се отказала. Щом пристигнала във владенията на своя баща, принцесата застанала пред портите на двореца и зачакала някой да я посрещне, както подобава на царска особа, но времето минавало, а никой не се появявал. Наскърбена, съпругата на Шива влязла сама и се отправила към мястото за жертвоприношение. Сати видяла боговете и роднините й да й обръщат гръб и с мъка казала: „Нямате ли поне малко срам и достойнство, о безсмъртни, та сте се събрали да уважите Яджната на този презрян Дакша, който доскоро се наричаше мой баща! Дали това е свещено жертвоприношение, щом на него не присъства бога, който само с две думи може да донесе унищожение или просперитет на човешкия род? Що за богове сте вие, които, вместо да поканите Шива на ритуала, както е редно, свеждате глави пред царя, унижаващ зет си и дъщеря си? Съжалявам, че съм родена в този палат и съм била дете на владетеля!”. Изричайки това, принцесата издигнала голяма клада и се самозапалила, молейки се в някой друг живот да се роди отново като дъщеря на баща, който да я уважава. Научавайки за случилото се, Шива изпаднал в неудържим, страховит гняв. Той създал две ужасяващи чудовища - Вирабадхра и Бадракали, които изпратил да разкъсат безпощадно всички, присъствали на запалването, а сам обезглавил Дакша Праджапати. После преметнал на раменете си обгореното тяло на любимата си жена и, обезумял от мъка, затанцувал танца на сътворението и разрушението, заплашващ да унищожи света. Земята потреперила под стъпките му, хората се свили ужасени, а боговете не знаели какво да правят или да кажат, за да смекчат гнева на яростния бог на разрушението и сътворението. Той се носел от място на място като непредвидим вихър, носейки със себе си безжизнената Сати. Накрая, забравил за всичко около себе си, богът се подхлъзнал и паднал в хладните води на Ямуна, които от огромната му скръб и отчаяние потъмнели. От тогава до днес, те останали такива. Тялото на прекрасната Сати се разпаднало на 50 парчета и се разпръснали по различни кътчета в Индия, превръщайки ги в места за поклонение. Историята не свършва дотук. Разказват, че като всеопрощаващ бог, Шива върнал живота на хората, разкъсани в нощта на неговия гняв и ги дарил с благословията си. Върнал дори живота на Дакша, който до края на дните си не престанал да слави бога.

Дългото уединение на бога на сътворението и унищожението заплашвало да наруши Вселенското равновесие, а това било използвано от демона Таракасура. Той се престорил на смирен и измолил от Брахма две неща: първото било да го направи най-силния, а второто да умре само от ръката на сина на Шива. Когато желанията му се сбъднали, Таракасура показал истинската си същност и надвил всички божества и човешки царе, като започнал да властва над небето и земята. Ужасени, великите богове се събрали и след дълъг размисъл решили да направят така, че да прекратят отшелничеството на Шива, който единствен можел да им помогне, за да не се разруши света. Те изпратили в пещерата му красивата Парвати, дъщеря на планинския бог Химаван. Всеки ден тя идвала при бога на сътворението и разрушението, помитала дома му и поставяла свежи цветя в краката му, но той дори не отварял очи да я погледне. За да привлече вниманието му, девойката започнала да спазва строг пост като ядяла само свежи листа. Годините минавали, а упоритият Шива все така отказвал да обърне внимание на Парвати. Отчаяна, дъщерята на планинския бог престанала да се храни и да пие вода, а красивото й тяло повяхвало с всеки изминат ден. Виждайки страданието й, нейният баща Химаван отишъл при медитиращия бог и сърдито му казал: „Не виждаш ли какво причиняваш на дъщеря ми? Всичко, което тя иска от живота, е да се ожени за теб, но ти дори не я поглеждаш! Щом не я искаш за жена, поне отвори очи и поговори с нея. Ако не го направиш, тя ще умре.”. Шива чул всичко, което бащата на девойката му казал, но така и не му дал отговор. Тогава Химаван се обърнал за помощ към Брахма, който изпратил бога на любовта Кама да смекчи сърцето на бога на сътворението и разрушението. Когато достигнал пещерата на Шива, богът на любовта превърнал местността около нея в прекрасна пролетна градина, а самият той приел формата на уханен южен вятър, разсеял пазителя Нандин и обгърнал с нежен повей медитиращия бог. Преди Шива да усети какво става, Кама опънал тетивата на лъка и пронизал сърцето му със стрелата си, намазана с масло от жасмин. Разярен, че нарушават уединението му, богът на разрушението и сътворението отворил третото си око и изпепелил Камадева. Последиците от действието му били повече от ужасяващи, защото в мига, когато богът на любовта се превърнал в купчина пепел, обичта изчезнала от света и Земята станала неплодородна. Като видяла какво станало със съпруга й, жената на Камадева заплакала и се обърнала към Шива с думите: „Ти ме направи вдовица, Шива! Ние със съпруга ми дойдохме тук, за да свършим работата на боговете, а сега аз съм вдовица! Какво нещастие за мен да остана сама толкова млада! Ние събудихме любовта в живите създания, за да просъществуват в този свят, а сега ти направи това ужасно нещо!”. Трогнат от сълзите и думите на Рати, отшелникът - бог я попитал защо Кама изпратил по него стрелите си, а тя му отговорила, че съпругът й просто искал да накара Шива да се ожени за Парвати. Като чул това, страшният бог възкликнал: „Защо не ми казахте за това? Ако трябва да се оженя, за да имам син, който да спаси света от демона Таракасура, с удоволствие бих приел Парвати за моя жена, но ако ми се налагаше да се оженя за нея заради любовта й, този брак нямаше да бъде успешен.”. След като го убедила да изпълни волята на боговете, Рати го замолила да върне съпруга й. Като отговор на молбите й, Шива отвърнал: „Ще върна Кама, но той няма да има материално тяло. Всеки един ще се подчинява на силата на любовта, но никой няма да може да го вижда. Той ще бъде най-силния от всичките богове и ще държи в подчинение всеки, но въпреки всичко ще си остане само един безплътен дух.”. Въпреки че склонил да се ожени за Парвати, богът на сътворението и разрушението решил да изпита девойката още веднъж, преди да я вземе за своя жена. Той се появил пред нея в образа на непознат младеж и й казал: „Ти си толкова красиво момиче! Защо си губиш времето тук? Чух, че искаш да се ожениш за Шива, но що за мъж е той? Обикаля около погребалните клади, дружи с духове, а гирлянда около врата му е направен от черепи! Как можеш да искаш да се ожениш за такова плашещо създание като този бог?! Забрави за него и се ожени за някой нормален като мен!”. При думите на младия човек, очите на Парвати заблестели от омраза и тя извикала: „Това, което казваш, не е истина! Аз познавам добре Шива! Махай се от тук и престани с твоите съмнения и обвинения, или ще те прокълна! Аз ще се оженя единствено за моя господар Шива!”. В този миг богът приел истинския си образ и застанал пред дъщерята на Химаван в цялото си величие. Той й обещал да изпълни всяко нейно желание, защото бил трогнат от предаността на момичето. Разбирайки, че тя е преродената Сати, Шива се оженил за нея. От брака на Шива и Парвати се родил синът им Картикеа, който победил демона Таракасура и възстановил космическото равновесие, а духът на любовта Камадева изпълнил Вселената и се разпрострял над целия свят, връщайки обичта и плодородието на Земята.
Поради взаимността в чувствата на Шива и Парвати, често богът е изобразяван като човек с две различни половини на тялото: мъжка и женска - Артханаришвара. Тази двойственост се приема и като символ на единството между всепроникващата космическа енергия, която поражда мистичната психофизическа сила Кундалини - шакти, регеративната лекуваща енергия на женско начало и мъжката сътворяваща енергия.


Способността на Шива да укротява Вселенските стихии намира отражение в мита за свещената за всички индуси река Ганг. Ганг била дъщеря на бога на планината Химаван и сестрата на Парвати. Крал Сагар, наследникът на Рама и управник на Айодиа изпълнявал ритуал в чест на бога на неговото кралство, в който бил включен един прекрасен кон. Всеки път, щом изпрател коня по света, животното обикаляло земята и се връщало, без да е намерило съперник на красотата му. Веднъж бог Индра завидял на краля и отвлякъл коня му, като го скрил в пещерата на отшелника Капила Муни. Сагар изпратил синовете си да го търсят. Не след дълго, те го намерили до мястото за медитация на внука на бога Брахма - отшелника Капила, което се намирало близо до подземното царство. Непочтителните момчета сметнали, че светият човек е похитителят на животното и нарушили покоя му, като започнали да го обиждат. Тогава той отворил очи за първи път от толкова години, погледнал принцовете и погледът му ги изпепелил. Душите им били обречени да се скитат и да не намират покой, докато някой не извърши ритуала на пречистването, за да ги спаси. Когато Бхагирата, син на Дилип и родственик на Сагар, научил за това, обещал да помоли богинята Ганг да напусне небесния си дворец и да дойде на Земята, за да отмие греховете на синовете на Сагар и да прекрати страданието им като ги отведе на небето. Бхагирата дълго се молил на бог Брахма да му помогне в това начинание. Богът чул думите на младежа и заповядал на речната богиня да слезе на Земята, да обиколи дори най-отдалечените й кътчета, за да намери и пречисти душите на принцовете. Ганг се обидила от тази заповед на Брахма и решила, щом напусне небесното царство, да отмие целия свят. Разбрал за намеренията й, Бхагирата потърсил помощта на бога Шива, за да спре разярената богиня. Изпълнена с надменност, Ганг стоварила водите си върху главата на Шива, но той ги затворил между косите си и им позволил да излизат от там не като страшна стихия, а като малки поточета. Допирът с бога на сътворението и разрушението осветило водите на небесната река, които превърнати в притоци, потекли през различни светове по много краища на страната, за да даряват покой и пречистване на измъчените души.

Бог Шива обичал предизвикателствата и често изпълнявал невъзможни за другите богове задачи. В тази роля може да се види в разказа за намирането на божествения нектар на безсмъртието - Амрита. В началото на времето, когато се създавал света, демоните получили голяма власт, а боговете загубили своето безсмъртие. Това се случило заради надменността на бога на гръмотевиците Индра. Докато бил на разходка със своя слон, той минал покрай светилището на отшелника Дурваса Муни, който му поднесъл специален осветен венец от цветя. Индра сложил венеца на хобота на слона, но животното, раздразнено от силната миризма на цветята, разклатило глава и захвърлило гирлянда в праха. Обиден от постъпката на бога на гръмотевиците, Дурваса проклел всички богове да бъдат лишени от всяка сила и късмет. Това било използвано от демоните - асури, които победили безсмъртните обитатели на небето и установили контрол над Вселената. Изплашени от безсилието си, боговете потърсили помощта и мъдростта на трите най-почитани индийски божества: Брахма - създателят, Шива - разрушителят и Вишну - пазителят. Тримата велики посъветвали останалите божествени създания да постъпят дипломатично с демоните, да се съюзят временно с тях, за да извлекат еликсира на безсмъртието, даряващ вечна младост и създаващ живот от дълбините на млечния океан, като разбият водите му, докато не закипят. За да привлекат на своя страна асурите, боговете им обещали да поделят с тях намерената вълшебна напитка. Вишну приел образ на костенурка, върху която била поставена висока планина. Около планината боговете увили царя на змиите Васуки и спуснали дългото му тяло към океанските дълбини. За да постигнат целта си, Агни, Индра и Ваю се съюзили с демоните, които, примамени от предложението да опитат Амрита, се съгласили да използват силата си. Божествата и асурите дълго разбивали водите на млечния океан, а от тях се появявали множество магични същества: белият слон Айравата, белият божествен кон - Учаишравас, Калпаврикша - дървото на изпълнените желания, Камадену - кравата, осъществяваща мечтите, най-скъпият диамант в света - Каусттубха, нимфите на зората - Апсарите, богинята на богатството и късмета - Лакшми, Варуни - богът на виното, а накрая и богът на медицината Данвантари. Той бил млад и красив, черни къдрави коси се стелели върху рамената му, бялото му лице излъчвало светлина, а походката му била плавна като на хищник. Бил облечен в блестяща жълта роба и носел перлени обеци на ушите си. В четирите здрави ръце на бога на аюрведическата медицина се намирали целебни треви, пиявици, раковина, вълшебното оръжие на бог Вишну - чакра и нектара на безсмъртието, наричан още „Sudha Pani” - целебната вода.
Щом видели безценната течност, демоните започнали да спорят помежду си кой ще пие от нея пръв и да се карат като крадци. Спорът им бил използван от бог Вишну, който приел образа на прекрасната девойка Мохини. Така богът на вселенското равновесие успял да излъже асурите и взел от тях нектара Амрита. Отпивайки от него, останалите божества върнали своите сили и победили демоните. Остатъкът от вълшебната напитка се пазел ревниво от тях, защото той бил източникът на безсмъртието им. Те създали около Амрита огнен пръстен, който покривал небесата, заградили го с механизъм от въртящи се остриета и поставили до съда с нектара две отровни змии като пазачи. Птицата Гаруда успяла да преодолее препятствията, като победила почти всички небесни повелители. Донесла в човката си вода от много реки и изгасила огнения пръстен, смалила се и преминала невредима през обръча от въртящи се остриета и накрая се справила и с двете змии, пазещи свещения съд. Гаруда сложила нектара в човката си и се запътила към нагите (змиите), за да освободи своята майка Вината от робството на сестра й Кадру - майка на змиите, като й дари Амрита. По обратния път срещнала Вишну. Никой от двамата не можел да победи в двубоя, ето защо се договорили повелителят на бурите да й даде безсмъртие, без дори птицата да погълне и капчица от вълшебното питие, а тя от своя страна да му се отплати като помага в неговото предвижване из небесното царство. Подобен облог Гаруда сключила и с бога на гръмотевиците и бурите Индра. Индра помолил свещената птица да му помогне да върне еликсира на безсмъртието обратно на боговете, щом тя изпълни обещанието си към змиите Наги. В замяна на услугата, която ще му направи, богът на гръмотевиците обещал на Гаруда да превърне змиите в нейна храна. Още щом се върнала у дома, свещената птица поставила на тревата пред Нагите дългоочакваната напитка, като побързала да освободи своята майка Вината от нейното робство. Могъщото създание помолило змиите да извършат ритуално измиване, преди да се докоснат до божествения нектар. Докато те се суетели, бог Индра се спуснал от небето и грабнал Амрита. Той го скрил на четири различни места в Индия, които се превърнали в места за поклонение: Праяг - Алхабад, Хардивар, Нашик, Уджаин. Когато боговете разбивали млечния океан, от него, наред с всички други свещени неща, излязъл и съд с отровата Хала-хала, която била толкова силна, че можела да унищожи целия създаден свят. От състрадание към хората, желание да им помогне и поради молбата на боговете, Шива се съгласил да погълне опасното питие. За да не пострада бога на сътворението и разрушението, жена му Парвати притиснала врата му, за да не позволи на отровата да стигне до неговия стомах и така Хала-хала се задържала в гърлото на Шива, което от този ден придобило син цвят. Заради този цвят, често богът носи името Неелаканта - (този със син врат). В чест на спасяването на света чрез подвига на Шива, до днес се празнува празника Шиваратри.

С благодарност богът на сътворението и разрушението се отнасял към онези, които го почитали. Една легенда разказва за ловеца, получил като дар освобождението от цикъла на прераждането, заради вярата си в Шива. Веднъж бедният ловец Лубдака, който се прекланял пред бога - отшелник, отишъл в гората да събере дърва. В мрака той се загубил в непроходимата джунгла и уплашен от рева на тигрите, потърсил спасение върху клоните на дървото Баел, където смятал да остане до зазоряване. За да не заспи и да падне от високо, ловецът решил да къса по едно листо от клоните и да го пуска на земята, докато произнася молитви за спасение към Шива. Щом слънцето се показало, Лубдака видял, че е засипал с хиляди листа лингама на бога на сътворението и разрушението, намиращ се под самото дърво. Безкрайната вяра на бедния човек в силата на божеството не само прогонила далеч дивите животни и те не му навредили, но и му донесла награда. Трогнат от преклонението към него, Шива се появил пред ловеца и му дарил просветлението, освобождението от колелото на прераждането и светлината на мъдростта.

Не по-малко интересна е историята за цар Читрабану, който владеел целия обитаван от хората свят, наречен, според хиндуистката митология, Джамбудвипа. Веднъж отшелникът Аштавакра дошъл да се срещне с царя и бил изненадан от това, че той, заедно с жена си, спазва поста за Маха Шиваратри. Аштавакра попитал владетеля защо пости, а той в отговор му разказал една интересна история. В своя минал живот, цар Читрабану бил беден ловец във Варанаси и се препитавал с лова и продажбата на животни. Неговото име било Сусварна. Случило се така, че по време на лов Сусварна се изгубил в гората и докато търсел пътя към дома, се стъмнило. За да се защити от дивите животни, ловецът се покачил на клоните на високо дърво - Баел, където мислел да дочака утрото. Гладът и жаждата го държали буден и го измъчвали толкова, колкото и притеснението му за неговата жена и дете, които щели да останат гладни и да се чудят защо не се е прибрал. Горчиви сълзи напирали в очите на бедния човек и за да съкрати дългите часове на нощта, той започнал да къса листата на дървото и да ги пуска към земята. Щом се разсъмнало, Сусварна слязъл от клоните и забелязал, че под тях има издигнат лингам, посветен на Шива, който ловецът цяла нощ миел със сълзите си и покривал с листа от свещеното дърво докато гладувал, като по такъв начин спечелил благоволението на бога. По пътя за дома, бедният човек успял да убие един елен и да го продаде, а с парите, които получил, купил храна за семейството си. Преди да се нахрани, пред Сусварна се появил измършавял странник, който го помолил за храна. Ловецът на драго сърце разделил скромната си трапеза с просяка, без да предполага, че това е Шива. Възхитен от благочестието, скромността и доброто сърце на Сусварна, богът го наградил да вижда в бъдещето, да помни миналите си прераждания и да се прероди като владетел на целия, населяван от хората свят - Джамбудвипа, какъвто бил в момента. От този ден нататък, на празника на Шива - Маха Шиваратри, хората постят, принасят жертва на бога и поднасят пред изображението му листа от дървото Баел.

Колкото и умен да бил Шива, се случило да бъде надхитрен от ракшасата Басмасура. Демонът седял високо в Хималаите, където снеговете никога не се топят, без да мисли за храна, дрехи, топлината на слънцето, жаждата, ветровете и студа на ледовете, съсредоточил мисълта си върху образа на Шива. Край него отлетели стотици години, преди един ден пред него да застане самият бог на сътворението и разрушението в цялата си слава. Лицето му блестяло като слънчева светлина, тялото му, облечено в еленова кожа, било покрито с пепел от кладите на мъртвите, в косите му светела луната, около кръста му била препасана змията - Кунделин, а в ръцете си държал тризъбец. Басмасура дълго седял, поразен от красотата и величието на Шива, преди да отправи към него молба да му дари способността да превръща в пепел всичко, което докосне с дясната си ръка. Трогнат от дългото преклонение на ракшасата пред него, богът се съгласил да удовлетвори желанието му, без да предполага за подлите намерения на злия демон, който имал намерение да убие Шива и да вземе неговото могъщество. Щом богът на сътворението и разрушението дал на ракшасата дара си, демонът решил да се възползва от него начаса. Басмасура изразил съмнението си в това, че може да притежава такава сила и се опитал да я изпробва, като докосне главата на бога. Разбрал голямата грешка, която направил като се доверил на злия демон и го дарил с такава опасна способност, Шива побягнал по стръмните склонове, следван по петите от ракшасата. Вишну седял и наблюдавал страната гледка как богът на Вселенското сътворение и разрушение бяга, за да спаси живота си. Той съзнавал, че ако не направи нещо, скоро Шива няма да съществува повече. Богът на Вселенското равновесие се превърнал в красива девойка, която застанала на пътя на Басмасура. Тази девойка заслепила с хубостта си демона, който поспрял, за да й се полюбува. Мохини - така се казвало момичето, предложило на ракшасата да го заведе в ашрама на баща си, да го нагости, за да може той да се освежи, да си почине, преди да продължи своето преследване. В началото демонът не искал да се съгласи да последва Мохини, защото се страхувал Шива да не му се изплъзне, но когато девойката сложила ръце на раменете му, а погледът й се спрял върху него, демонът забравил за своята цел, в сърцето му се прокраднало изгарящо желание и той протегнал ръце да докосне лицето на момичето, което бързо се отдръпнало назад. Заслепен от чувствата си, Басмасура пожелал да се ожени за непознатата красива девойка и я помолил да стане негова жена, но тя му отказала с оправданието, че ще се ожени само за онзи, който й обещае да няма друга съпруга, освен нея. Като забравил за своя дар, спазвайки традицията, за да обещае на красивата Мохини, че няма да вземе друга жена, освен нея, демонът поставил дясната си ръка на своята глава и в този миг се превърнал в купчина пепел, преди да успее да каже каквото и да е. През това време Шива спрял своя бяг, огледал се през рамо, за да разбере колко близко зад него е Басмасура и се изненадал, когато не го видял. Не си помислил да седне да почива, защото имал неизчерпаема енергия и не се уморявал лесно, но се питал, къде ли се е изгубил ракшасата и дали не се крие нарочно от него. Сред прахта по земята, забелязал стъпките на Басмасура и ги проследил, като стигнал до мястото, където демонът срещнал девойката. Пред погледа на бога на сътворението и разрушението се издигала голяма купчина пепел, а до нея стояла Мохини. Тя разказала на Шива как разбрала за намеренията на ракшасата да го убие и да вземе неговата власт и сила, ето защо девойката го превърнала в пепел, като го излъгала и използвала срещу Басмасура собствената му дарба, за да спаси живота на Шива. Трогнат от смелата постъпка на девойката, богът я прегърнал, за да й благодари, но тя се изплъзнала от ръцете му и изчезнала, все едно никога не била съществувала. Колкото и да се взирал, той не можел да я намери, нито да я види, вместо нея пред бога на сътворението и разрушението стоял бог Вишну, който се усмихвал весело. Шива осъзнал, че не Мохини, а Вишну го спасил от злия Басмасура и му благодарил от сърце.

Езин от големите празници, посветен на Шива, е Маха Шивратри. Той се празнува през месец Маагха от хиндуисткия календар в деня на Кришна Пакша, който съвпада с деня преди новата луна и следващия първи ден на новолунието. Празникът протича с поднасяне на листа от свещеното дърво Баел пред статуята на бога, постене и бдение една нощ, с цел да се постигне умилостивяването на Шива, който да изпълни молбите на вярващите. Една легенда за началото на честването на Маха Шивратри разказва, че някога светът бил изправен пред пълното си разрушение. Тогава съпругата на Шива - Парвати, започнала да се моли на своя мъж да спаси живите души (Дживани) и да ги съхрани през този дълъг период на тъмнина и бездействие на Вселената до новото й възраждане. Той й обещал да изпълни нейното желание, но само ако човеците го почитат така, както прави тя. Светът бил спасен и от този ден нататък нощта, в която богът на сътворението и разрушението запазил живота на хората, била наречена нощта на великия бог - „Ишвара” или Маха Шивратри и била посветена на почитането на Шива.
По време на празненството за Маха Шивратри поклонниците в различни храмове поднасят на бога листа от дървото Баел и къпят лингамите с мляко, вода или смес от мляко, захар, мед и пречистено масло. В някои райони на страната лингамите се намазват с кумкум или с бял ориз Akshata - символ на плодородието. Sahasrakalasabishekam е специална молитва (пуджа), която се извършва по време на 10-дневните тържества в чест на празника Маха Шивратри. През тези десет дни се четат непрекъснати молитви, отправяни към бога, като всяка вечер му се поднасят 101 съда със светена вода - Kalasam, нужна за неговото изкъпване. Сто от съдовете са направени от сребро, а един е направен от злато. Стоте съда са символ на безвремието, празнотата и пустотата на разрушения стар свят, а сто и първият съд символизира бог Шива и светлината на възродения нов свят. Вярва се, че поднасянето на светената вода ще доведе до спокоен живот и просперитет.

Ритуалът „Sivarathri Nrutham” представя космическия танц на Шива - „Anandatandava” или танцът на блаженството, който символизира петте принципа или прояви на вечната енергия - създаване, унищожаване, съхраняване, спасение и илюзия. Тази церемония се изпълнява като свещеникът носи на главата си статуя на Шива и прави с нея седем обиколки около специално направения около светилището свещен път, наречен Pradakshina Vazhi. След петата обиколка, за 10 минути вратите на светилището се отварят и посетителите в храма се тълпят да зърнат поне за миг статуята на бога. В това време тъмното светилище е огряно от светлината на хилядите запалени от хората маслени лампички с 360 или 720 фитила, символизиращи 360 дни и нощи на хиндуисткия календар и помагащи след смъртта душата да избегне ада. С лампички в ръце, поклонниците занасят светлината в своя дом и будуват през цялата нощ, отдавайки почит на бога на разрушението и сътворението, от който зависи кръговрата на Вселената. По гатовете на града на Шива - Варанаси се пускат множество малки лодчици с цветя и запалени глинени лампички, наречени диас, посветени на мъртвите предци. Подобни лампички се поставят под дърветата и около свещения храст - Тулси (босилек), като се вярва, че ако видят тяхната светлина, рибите, птиците и насекомите ще постигнат спасение на душите си.