Ступата в Санчи - вечният символ на будизма

Санчи е малко градче в областта Райзен в щата Мадхия Прадеш. В него се намират няколко ступи, датирани в периода 3-12 век пр. Хр. Всяка една от тях е заобиколена от торани, представляващи символите на доверието, любовта, мира и решителността.
Изграждането на първите ступи започва по време на мурайската империя - (321-185 г. пр. Хр.). Първоначално те били натрупани купчини пръст, под които се разполагали ценни за будизма реликви. Твърди се, че след смъртта на Буда тялото му било кремирано, а прахта му разпределена и погребана под единадесет ступи. По причини на изграждане, ступите се разделят на няколко вида:

Ступа за реликви - в нея са поставени останки на Буда, негови ученици или близки.

Ступа за предмети - съдържа предмети, принадлежали на Буда и неговите ученици, като ценни будистки писания, панички за ориз, дрехи и др.

Ступа за ознаменуване на дадено събитие - те се издигат и посвещават на дадено важно събитие от живота на Буда и неговите ученици.

Символна ступа - тя представя символично определени аспекти от будисткото учение.

Възпоменателна ступа - предназначена за постигане на духовно и опрощение, духовно възвисяване. Построена като форма на поклонническа благодарност или преклонение към будисткото учение. Основните елементи на всяка ступа са: каменна основа - Medhi, парапет около основната част с извито стълбище - Pradhikshina, куполоподобно тяло, квадратно заграждение на върха - Harmika, чадъроподобни нива - Chatravali, порти към ступата - Torana, ограда около монумента - Vedica.

Съществуват осем архитектурни вида ступи, като всяка една е свързана с най-важните моменти от живота на Буда.
Ступа на лотосовите листенца - (birth of the Sugata stupa) e постройка, която се свързва с раждането на Буда, който макар и още малък направил седем стъпки към четирите посоки на света. Там, където стъпели неговите крака, пониквал лотосов цвят като символ на четирите добродетели: състрадание, любов, радост, самоконтрол. Стъпалата на „Сунгата ступа” са декорирани с гравирани лотоси и са разположени в кръг около нея. Те могат да бъдат четири или седем като стъпките, които направил малкият Буда.

Ступа на просветлението - ступа на победата над Мара, която символизира победата на просветления Буда над изкушенията на демона Мара.
Веднъж, когато Буда седял под свещеното смокиново дърво Bodhi и медитирал, демонът Мара, чието име означавало „носител на смърт”, решил да го отклони от пътя на просветлението. Той създал страшна буря, която затъмнила небето, проливен дъжд се изливал от облаците в продължение на седем дни, реките излезли от коритата си и потекли с рев към медитиращия Сидхарта, но той останал спокоен и дори не отворил очи, сигурен, че скоро всичко лошо ще свърши. Царят на змиите Мучалинда изпълзял от недрата на земята, обвил се около тялото на медитиращият Буда и го запазил от пороя със своята змийска качулка. Когато бурята свършила, Мучалинда се превърнал в човек, поклонил се пред Сидхарта и се оттеглил. Като видял, че няма да изплаши младежа по този начин, Мара изпратил срещу него армията си от страховити създания, която започнала да го обсипва с множество стрели. Буда отново останал спокоен, превръщайки стрелите в розови листенца, които се сипели над главата му. Вбесен, демонът призовал вечния мрак, който се спуснал около смокиновото дърво, но светлината на медитацията, излъчваща се от Сидхарта, го прогонила. Разбрал, че не можел да отклони младия Буда от пътя на просветлението със сила, Мара прибягнал до хитрост. Той изпратил при принца своите дъщери - Привързаността, Насладата и Похотта, които приели образа на красиви девойки, затанцували около младежа и започнали да го съблазняват - всяка със своите качества. Сидхарта дори не ги погледнал, а силата на мисълта му ги превърнала в грозни старици, които с писък изчезнали. Въпреки провалите си, демонът не се отказвал, той показал на Буда собствения му образ и образа на бъдещия Буда, който щял да остане в историята на човечеството като велик учител, желаейки да предизвика самолюбието на принца, но и този път не успял. Тогава не му останало нищо друго, освен да се оттегли ядосан и да остави Сидхарта да приеме просветлението и да се превърне в Буда.

Ступа на многото врати - този монумент е посветен на първите беседи на просветления Буда с неговите ученици в парка на сърните в Сарнат. Вратите на всичките страни на тази ступа представляват първите учения на Буда: учението за четирите благородни истини, учението за осмократния път, учението за дванадесетте причини, учението за шестте съвършенства.

Ступата на спускането от света на боговете - напомня за пребиването на Буда в небесното царство - Тушита, мястото между царството на бога на смъртта Яма и небето. Тук Бодхисаттва живеел, преди да бъде прероден като Гаутама Буда. Тушита е и мястото, откъдето ще дойде и пазителят на света - новият Буда - Майтрея (Bodhisattva Nātha). За благодарност, че майка му е дала нов живот, Гаутама започва да разпространява учението за Дхармата, прераждането и достигането на Нирвана. Този вид ступи се отличават с централни издадени части от всичките й страни и стилизирани стълби към тях.

Ступа на големите чудеса - ступите от този вид се строят, с цел да прославят чудесата, извършени от просветления Буда.

Ступа на помирението - ступата представя толерантността, мъдростта, търпимостта и приемането на мнението на другите при споровете, които Буда водел с хората. Монументите от този архитектурен вид имат осмоъгълни стълби и еднакви страни.

Ступа на пълната победа - монументът е в чест на способностите на Буда да удължи живота си с три месеца. Ступата притежава само три недекорирани стъпала, описващи кръг.

Ступа Нирваната - тя напомня за смъртта на 80-годишният Буда и неговото пълно духовно просветление. Външността на този монумент е камбановидна и по нея няма никакви орнаменти.

Най-старата ступа в света е ступата в „Сопара” - Мумбай. Друг древен монумент от този период е „Dhamek Stupa” в Сарнат.

Голямата ступа в Санчи е направена по поръчка на император Ашока през 3 в. пр. Хр. Със своите нива тя символизира тялото на Буда, неговите думи и мисъл. Монументът е израз на просветления разум, Вселенския закон - Дхарма. Основата на постройката представлява земята - устойчивостта и самоконтрола, широката й, куполоподобна част - водата и неразрушимостта, Хармика - каменната ограда на върха, заедно с принадлежащата към нея Карна - огъня, състраданието, чадърите Чатра - вятъра, въздуха, всички завършени дела, а най-горната част - мъдрите отговори и Вселената. Ступата е символично изображение на съзерцанието на ума, тялото, мислите и явленията от заобикалящият ни свят. Тя представя усилията за победа над злото, неговото предотвратяване, усилията да се прави добро и усилията да се възпитават хората в добри дела. Основата й се разглежда като събирателен образ на вярата, енергията, концентрацията, мисълта. Куполовидната част - Бумпа представя ведрината, увереността, прозорливостта, истината, възторга, спокойствието концентрацията, самообладанието. Хармиката описва осмократния път към просветлението:
Правилно намерение;
Правилна реч;
Правилно действие;
Правилна прехрана;
Правилно усилие;
Правилно съзнаване.
Най-горната част на ступата - Чатра изразява завършеността на кармата, познаването на душата и света, медитацията, познаването на различните хора и нирвана съществуване, знанията за смъртта и прераждането, познанията за унищожаване на злото.
Куполовидното тяло на ступата в Санчи - Бумпа е изградено върху голяма кръгла основа - Прадакшина, символизираща прехода от ежедневния живот към духовното съвършенство, а също така пътя през живота и усъвършенстването на мисълта. До горната част на тази кръгла основа се достига по стълбище, представящо стъпките към съвършенството. Над каменната основа е изграден парапет, обграждащ целия монумент. Около самата ступа има каменна ограда - Ведика с четири входни врати - Торана, обърнати към четирите посоки на света и богато украсени с множество скулптури и релефи. Тези релефи изобразяват живота на Буда и сцени от ежедневието на хората, които помагат на вярващите по-лесно да възприемат религиозното учение. Много важен елемент на ступата е „Дървото на живота”. То представлява дълъг кол от кедрово дърво - Сок Шинг, украсен със скъпоценни камъни, символизиращи просветлението и гравиран с хиляди мантри, който е поставен в специален канал, издълбан в централната част на монумента. Преди да бъде забоден там, се извършва специална церемония, на която свещениците завързват цветни панделки за кола, като насочват към него своите най-позитивни и излъчващи духовна сила мисли, които спомагат за функционирането и енергийното зареждане на ступата. Дървото на живота, както и Хармика представят десетте вселенски познания: за законите, мислите на хората, човешкия разум, познаването на взаимосвързаностите в света, знанието за страданието, знанието за причините на страданието, знанието за премахване на страданието, познаването на пътищата за премахване на страданието, премахването на желанията, водещи до отчаяние.
През 2 в. пр. Хр., голямата ступа в Санчи била разрушена от император Пусиямитра Сунга, който успял да завземе мурайската империя. В по-късен период тя била възстановена от сина на императора Агнимитра. Цялата ступа била облицована с каменни плочи, а куполът станал сплескан към върха си и на него били поставени три чадъра, оградени от каменен парапет. По време на династията Сатавахана към четирите страни на голямата ступа били прибавени четири торани (порти) с красиви каменни релефи, изобразяващи сцени от живота на Буда и този на обикновените хора. Изображенията имали за цел да помагат на поклонниците в по-лесното усвояване на будисткото учение.
Един надпис на Южната порта говори, че тя е изработена по поръчка на владетеля Сатакарни от династията Сатавахана. За изграждането на ступите пари давали не само богатите граждани, но и по-заможните, а понякога и обикновените хора. Те избирали своята любима сцена от живота на Буда, а скулпторите я гравирали върху тораните или стълбовете като поставяли имената на дарителите върху нея. Често Буда не бил представян в човешки образ, а само посредством символи. До 12 в. н. е., към комплекса на Голямата ступа в Санчи били прибавяни нови ступи и будистки храмове.
През периода 1912-1919 г. под ръководството на Джон Маршал - ръководител на Археологическото дружество на Индия е възстановен будисткия център в Санчи, голяма част от който бил разрушен от времето и разкопан от иманяри. Днес той е част от културното наследство на ЮНЕСКО.