Тадж Махал - една сълза върху лицето на времето

Тадж Махал е най-бляскавият паметник на мугалския архитектурен стил, който съчетава в себе си ислямски, индийски и персийски елементи. Този красив монумент на любовта бил построен от мугалския император Шах Джахан в памет на любимата му жена - Мумтаз Махал (Арджуманд Бано Бегум).
През 1630 г., император Шахап Уд-дин Мухаммад Курам водел своята последна битка срещу Хан Джаханб Лоди. Военният успех, който постигнал, не му донесъл радост. Неговата любима жена - Мумтаз Махал умирала, докато давала живот на 14-то им дете. След смъртта й великият император се затворил за една година в покоите си, а когато излязъл от там, бил неузнаваем. Косата му била побеляла, гърбът му превит, а лицето му измъчено. Той наредил да се обяви двугодишен траур и онези, които се съпротивлявали на волята му, били наказвани със смърт. Тези мрачни дни били упоменати в летописите като време, когато самият император бил силно теглен към смъртта, която му отнела най-голямото богатство в живота. Толкова голяма била любовта на Шах Джахан към мъртвата кралица, че той решил да й издигне прекрасен мавзолей покрай бреговете на бдящата над любовта на хората река Ямуна.
Строителството започнало около 1632 г. и било завършено около 1653 г., като в него участвали хиляди строители и занаятчии. Комплексът бил изграден под прекия надзор на владетеля от група архитекти, сред които Абделкарим Мамур Хан, Макрамат Хан и Устад Ахмад Лахаури. Главният архитект на строежа се казвал Иса.
Мястото на строежа било избрано така, че да се вижда от крепостта Агра. Земята, върху която бил построен Тадж Махал, била собственост на раджа Джай Сингх. За да я откупи от него, Шах Джахан предлага на раджата голям дворец в центъра на Агра. В проектирането на красивия мавзолей участвала и голямата дъщеря на императора - Джаханара, която се славела като художничка, поетеса и музикантка.
Тъй като почвата покрай реката била тинеста и неустойчива, наложило се да построят колосална квадратна платформа, върху която да бъде поставен строежа. За изграждането му са донесени материали от цяла Индия и Азия и са използвани над хиляда слона, които да пренасят строителните материали. Белият мрамор бил донесен от Макрана в Раджестан, ясписите от Пенджаб, нефрита и кристалите от Китай, тюркоазите от Тибет, скъпоценните камъни - Ласпис Лазули от Афганистан, сапфирите от Шри Ланка, а червения халцедон от Арабия.
На строежа работили 20 000 работници от цяла Индия, Иран и Турция в продължение на 17 години. В този амбициозен проект участвали скулптори от Бахара (днешен Иран), калиграфи от Сирия и Персия, инкрустатори от Южна Индия, каменоделци от Балучистан и специалисти по изграждането на кулите и гравирането на цветя в мрамора.
Легендата разказва, че след завършването на Тадж, Шах Джахан заповядал да бъдат отрязани ръцете и да бъдат избодени очите на майсторите, за да не могат да повторят никога повече този шедьовър на вечната любов и изкуство. Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300 метра като включва в себе си, освен внушителната гробница и много допълнителни сгради.

Оригиналната арка, водеща към комплекса, била завършена през 1684 г. и е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда, преди да се мине през портата. Тя била така построена, че създавала визуална илюзия за приближаването и отдалечаването на мавзолея. Вратата на арката, която сега не съществува била от масивно сребро, в което били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. За да изглеждат еднакви, калиграфските надписи, покриващи арката, били изписвани така, че буквите постепенно се увеличавали отдолу нагоре. Тези надписи разказвали тъжната история за дългия път, който изминала страдащата душа на владетеля от мъката към покоя и просветлението, разкривали философските му прозрения за живота, смъртта и религията, както и разкаянието му пред хората и Всевишния за всички грехове, които извършил на този свят. Те били метафоричен ключ за разгадаване на архитектурните символи, които криел Тадж Махал.

Около внушителната гробница се издигат четири минарета, високи 41.6 метра, леко наклонени навън, така че при земетресение да не паднат върху нея, а отстрани. На всяко минаре е изписана по една буква - Р, Х, М, Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Те са като отворени ръце, вдигнати към небето за молитва, като страж, охраняващи най-ценното съкровище на владетеля - душата на покойната Мумтаз.
Мавзолеят има квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни и е направена така, че да създава илюзията за изменението на цвета си при залез и изгрев-слънце, напомнящо за промените в човешкото настроение. На върха на купола на гробницата се намира скулптуриран лотос, представящ душевната чистота, състраданието, духовното израстване, любовта и победата на духа над материалния свят. Според някои изследователи, куполът е символично изображение на сълзата на Аллах и короната на дървото, хвърлящо сянката над рая (дженна),описано в Корана. На четирите ъгли на фасадата, около главния купол са разположени четири малки купола, които са негови умалени копия и се оприличават на четирите колони, поддържащи престола на Аллах. Числото четири в ислямската митология се свързва и с четирите важни архангели: Джибраеел - вестителят на словото на бога, Михаил, предводителят на армията на Всевишния и ангел на милосърдието, Азраел - архангелът на смъртта и Исрафил (Рафаил) - предвестникът на съдния ден и притежателят на лечителски сили.

Във вътрешността на мавзолея се намира централна зала с великолепна акустика. Около нея са разположени четири осмоъгълни зали. Всяка една от тези зали е богато украсена с барелефи, гравирани скъпоценни и полускъпоценни камъни и калиграфия. Според суфистите осмоъгълникът е символно изобразяване на осемлъчната звезда, наричана „Звездата на пророците” - „khatam”, която е израз на прераждането, хармонията на сътворението, любовта, красотата, познанието, вярата и връзката на човека с бога и баланса между материалния и духовния свят.
Криптата - макбара, съдържа саркофазите на Мумтаз Махал и Шах Джахан и се намира под централната зала. В централната зала са разположени копия на тези саркофази, тъй като имало обичай, според който вечният сън на владетелите не трябвало да бъде нарушаван от никой. Над саркофазите гори запалена лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва, така както не загаснала любовта на Шах Джахан към неговата съпруга.
Саркофазите в централната зала са украсени с полускъпоценни камъни и първоначално били обградени със сребърен, осмоъгълен параван. По времето на Аурангозеб този сребърен параван е заменен с великолепен мраморен параван, съставен от 8 панела, които били инкрустирани със скъпоценни камъни, образуващи мозайка от цветчета. Детайлите, съставящи тези цветчета, са над 60 и създават усещането за обемност. Вътрешната част на паравана изобразява преплетени в едно лози, плодове и цветя. Според ислямската религия, големия брой цветя и лози по стените на Тадж символизират градините на Аллах, а също така са един вид стремеж да се предаде образно красотата на аромата на истинските цветя. Всеки един детайл в този храм на любовта има за цел да опише възхищението на Шах Джахан от нежността и красотата на императрицата - Мутмаз Махал.

На западната страна на комплекса Тадж Махал се намира джамия, изградена от червен пясъчник. Джамията е обърната към Мека и е предназначена за молитви. Вътрешните и външните стени на този ислямски храм са покрити с пиетра дура. До вътрешността се достига през вградена в айван врата, заградена от двете си страни с арковидни ниши.
Джамията притежава четири кули, завършващи с чатрита и още четири малки кулички. Между тях преминава красив каменен парапет, декориран с елегантни растителни мотиви с очертания от бял мрамор. Покривното пространство съдържа три бели купола, подобни на този на Тадж Махал.
Подът на сградата е направен от смес от кадифено червен и бял блестящ мрамор като геометричните форми по него наподобяват 539 молитвени килимчета. На стената, която е разположена в посока към Мека, има ниша, към която се обръщат по време на молитвата, или салаах, вярващите мюсюлмани. Тази ниша се нарича Михраб и от двете й страни са разположени калиграфски надписи, цитиращи Сура 91 - „Sūrat al-Shams” или сурата на слънцето от свещения Коран. От дясната страна на нишата се намира издигнато място - Минбар, от което проповядва ходжата. На горните ъгли на Михраба са изобразени кръгли дискове, съдържащи цитати от 112-та сура от Корана, която е свързана с искреността и единството. По стените на джамията са изобразени още такива дискове, надписите, на които разказват за живота на Мохамед.
Целите вътрешни стени са украсени с фини плетеници от цветя и арабески, а в долната им част лежат пана, оградени с фризове от бял и черен мрамор, на които са гравирани различни цветя.
В близост до джамията се намира малко помещение, служило за гробница на Мумтаз Махал преди тялото й да бъде пренесено в големия мавзолей.
Пред сградата се простира изкуствено езеро, което да отразява Тадж Махал.

От източната страна на Тадж Махал се намира друга джамия, която е огледален образ на западната джамия, но тъй като не е обърната към Мека, тя никога не е служела за молитви.
За разлика от джамията от западната страна, която е украсена с калиграфски надписи, тази сграда е декорирана с бели мраморни цветя и геометрични форми, които по метода на пиетра дура, са вградени в червения пясъчник.
На земята между Тадж и джамията има мозайка, изобразяваща върха, който е поставен върху купола на мраморната гробница. Тази мозайка дава представа за реалните размери на върха, който отдалече изглежда много малък. Източната джамия носи името Jawab, което означава отговор. Какво е било нейното предназначение все още е тайна. Някои архитекти смятат, че огледалната архитектура на джамията служи за баланс на архитектурата на западната сграда. Други смятат, че Jawab е символ на безсмъртието на душата на Мумтаз, вградена в красотата на джамията като отговор на горещите молитви на Шах Джахан за нейното безсмъртие.

Градините на Тадж Махал се простират от главната порта до пиедестала на мавзолея. Те носят белезите на персийския стил, донесен в Индия от Бабур. През центъра на градината преминават два мраморни канала, оградени от двете страни с кипарисови дръвчета, символизиращи смъртта. Тъй като числото 4 се смята за свещено за исляма, градините са разделени на четири части. Към основните канали са прибавени пътечки, които разделят всеки квадрат от градината на 16 цветни лехи.
Освен кипарисовите дървета, в тези градини са посадени множество плодни дръвчета, които символизират живота. В цветните лехи се отглеждат рози, които са символ на красотата, безсмъртието и запазените тайни на владетеля. Цялостният вид на градините отговаря на описанието на Рая в исляма, според което в Райската градина се намират четири реки пълни с вода, мляко, вино и мед.
В центъра на градината на Тадж се намира изкуствено езеро, направено във формата на цветето на мъдростта и познанието - лотос. Водата в това езеро отразява Тадж Махал от различни гледни точки.
Някога из градините на красивия монумент е имало множество красиви птици, а във водата на каналите са плували рибки.
Реката Ямуна, чийто води се вливат в каналите на градината, се смята за една от реките на Рая. Според Индийската религия, река Ямуна подобно на река Ганг е една от свещените реки на Индия. Ямуна е наречена реката на любовта и страданието. Хората вярват, че ако се потопят във водите й, тя ще отмие страха от смъртта, мъката и греховете им, ще ги благослови и ще бди над любовта им. Неслучайно Шах Джахан построява Тадж Махал на брега на Ямуна, а преди да умре, за последен път обръща поглед към красивата гробница на неговата любима жена - Мумтаз и към бавно течащите води на реката, търсейки опрощение за делата си и утеха в скръбта по изгубената любов.

В една от хрониките, Шах Джахан описва Тадж в красивите стихове:

„Виновният търси убежище тук
и като помилван ще бъде освободен от греховете си!
Ако грешникът потърси път до този мавзолей,
всичките му минали грехове ще бъдат отмити.
Образът на това място предизвиква тъжни въздишки
и отронва сълзи от лицата на слънцето и луната.
Това творение е създадено на този свят, за да
възвеличи славата на Всевишния!”

Една поетична история разказва, че само веднъж в годината, по време на дъждовния сезон, една-единствена дъждовна капка се процежда през купола на гробницата и пада върху саркофага на Мумтаз като сълзите, които пролял съпруга й заради нейната смърт.
Ето защо великият индийски поет Рабиндранат Тагор нарича Тадж Махал „една сълза върху лицето на времето”.