Виджаядашами - победата на доброто над злото

Виджаядашами е един от най-важните фестивали в Индия и се празнува в месец Ашвин от хиндуисткия календар. Името му идва от санскритските думи - „vijay”, която означава „победа” и „dashami” - „десет дни”. Фестивалът отбелязва победата на боговете над злото и се празнува десет дена. В този ден се отбелязва победата на Рама над демона Равана. Равана бил цар на Ланка (днешна Шри Ланка) и получил своята сила, след едно от жертвоприношенията, което направил в чест на бог Брахма. Богът на сътворението дал на царя на Ланка голяма сила и неуязвимост от боговете, дивите зверове, змиите, демоните Ракшаса и небесните духове. Злият демон получил и част от божествения нектар на безсмъртието. Равана се възгордял толкова много, че опитал да спори с бог Шива и обидил неговия свещен бик, който го проклел да загуби царството си от ръцете на една маймуна. Кралят на Ланка имал няколко жени, но това не му попречило да отвлече Сита - жената на принца на Айодия. Той убедил чичо си - демона Маареча да се превърне в златен елен и да отвлече вниманието на Рама, докато Равана извършва подлото си дело. Отначало чичо му не се съгласил да помогне на своя племенник, защото бил чувал за смелия и справедлив Рама и неговите подвизи, на който се възхищавал. Царят на Ланка го заплашил, че ще го убие и на Марееча не му останало нищо друго, освен да изпълни, макар и с неохота, желанието на Равана. Когато видяла красивия златен елен да броди из гората, Сита помолила съпруга си да го улови като подарък за нея. Принцът на Айодия оставил своя брат Лакшман да пази колибата и принцесата и се отправил на лов. Той дълго преследвал животното, но то навлизало все по-дълбоко в непристъпната гора. Уморен от преследването, Рама опънал лъка си и изпратил стрелата си в сърцето на елена. Преди да умре, Маареча възвърнал истинския си образ и с гласа на принца извикал за помощ. Викът достигнал до слуха на Лакшман, който трябвало да измисли начин да помогне на брат си, но и да опази Сита. Той очертал един кръг около къщурката и предупредил принцесата да не стъпва извън него, а след това се отправил към гората. Тогава от сенките на дърветата излязъл Равана, преобразен като брамин и замолил младото момиче да му донесе малко вода, като я увещавал, че няма да й причини зло. Сита му повярвала и когато прекрачила през кръга, злият демон я грабнал и я понесъл към своето царство. Царят на орлите Джатау, който бил приятел на бащата на принца на Айодия, се опитал да помогне на принцесата, но демонът отрязал крилете му. Въпреки раните си, Джатау успял да намери Рама и да му разкаже какво се било случило със Сита. Когато пристигнал в Ланка, Равана оставил момичето под дървото Ашока и заповядал на ракшасата Триджита да пази пленницата. Ден след ден той я увещавал да се ожени за него, като й носел скъпи дрехи и бижута, но Сита отказвала да ги погледне и повтаряла името на Рама. В стремежа си да се омъжи за красивата принцеса, демонът прибягнал към хитрост и се появил пред нея с една глава, направена от ракшасата Видиут Джибва, която много приличала на главата на Рама и започнал да убеждава Сита, че е убил мъжа й и я принуждавал да се ожени за него. Триджита имала добро сърце и виждайки мъката на момичето, й разказала за измамата на Равана и за своя сън, в който виждала Рама да се приближава към Ланка.
Около свещеното езеро Пампа Саровар, разположено южно от река Тунгабхатра, живеела старата отшелница Шабари. Неин дом бил ашрама на гуру Матунга Риши. Той всеки ден повтарял на Шабари, че тя трябва да се срещне с Рама. Когато Матунга починал, отшелницата продължила да живее в неговия храм като силно вярвала, че един ден Рама ще я посети. От тогава минали много години и Шабари станала възрастна жена. Един ден нейното очакване се сбъднало. Покрай дома й на път за Ланка минали Рама и Лакшман. Тя ги поканила в ашрама, предложила им храна, а те, удивени от нейната святост и доброта, паднали на колене и й разказали за отвличането на Сита. Възрастната жена ги изслушала внимателно и ги посъветвала да се срещнат с предводителя на маймуните - Хануман, който живеел още по на юг от езерото Пампа Саровар, покрай което се намирал храма на Шабари.
Хануман бил син на нимфата на облаците и водата Анджана и бога на вятъра Ваю. Над красивата Анджана тегнело тежко проклятие, заради което тя приела образа на жена с глава на маймуна. Това проклятие можело да бъде развалено само, ако нимфата роди дете, което да бъде аватар на Шива. След дълги молитви, тя срещнала Ваю, от брака, с който се родил Хануман - един от аватарите на бога на сътворението и разрушението. За рожденото му място се смята хълма Анджанадри в Хампи. Учител на Хануман станал бога на слънцето Сурия, който му придал всичките си знания и сила. От Брахма - богът сътворител на Вселената, момчето получило способността да е защитено от всички видове оръжия. Кралят на маймуните разбирал езика на птиците и, когато скитал из гората, обичал да нарушава покоя на медитиращите отшелници. Ядосани, те го проклели да забрави свръхестествените си способности и да си спомня за тях само тогава, когато някой го помоли за помощ, или когато това е необходимо.
При похода към Ланка, армията на Хануман достигнала до океана. Водата изплашила маймуните и те не пожелали да преминат през него. Тогава пълководецът им увеличил своите размери толкова много, че само с един подскок прескочил океана и се запътил към царството на Равана. По пътя си той бил нападнат от демоните - змии Сураса и Симхика, но успял да ги победи. Пристигайки в Ланка, Хануман приел образа на малка маймунка и се нахвърлил върху стражите на крепостта, напомняйки за предсказанието, че краят на Равана ще настъпи, когато маймунка ще убие пазителите на главната порта на цитаделата на демона. В опита си да открие Сита, военачалникът от Кишкинда попаднал на къщурка, приличаща на храма на Вишну, където срещнал по-малкия брат на Равана - Вибхишана, който дълго време се опитвал да вразуми злия демон и да го накара да върне Сита на нейния съпруг. Надменият Равана винаги отказвал да изпълни молбите на брат си и дори го изпратил в изгнание извън Ланка. При появата на Хануман, Вибхишана разкрил на царя на маймуните къде е затворена Сита. Хануман я намерил и й предложил да я качи на гърба си, за да я отведе при Рама. Съпругата на бога отказала това предложение, защото се страхувала да не падне, а и мислела, че не е прилично една принцеса да пътува върху гърба на маймуна. Маймунският предводител си тръгнал, като й обещал да се върне със съпруга й и цялата армия. За да разбере каква сила притежава Равана, той му позволил да го плени, а после го посъветвал да върне доброволно жената на Рама. Демонът се разгневил от думите му, но тъй като не могъл да го убие, заповядал да подпалят опашката му. Хануман използвал това, удължил опашката си и, когато я запалили, побягнал и опожарил с нея Ланка. След войната с Равана, Сита и Рама се събрали, а Вибхишана бил назначен за наместник на бога Рама в Ланка, като му била дадена власт да напътства хората и да ги води по пътя на доброто и истината.
Принцът решил да се завърне в Айодия заедно със своята армия, предвождана от Хануман. Хората от кралството били щастливи от новината за завръщането на любимия им принц и когато той влязъл през градските порти, те го обсипали с дъжд от цветя. Брат му Бхарата се навел да докосне краката на Рама и неговата съпруга, а браминът Вашиста организирал церемонията по коронясването на принца за цар на Айодия.

Друга легенда, свързана с Vijayadashami, разказва за победата на богинята Дурга над демона Махишасура. Бащата на Махишасура - Рамба бил цар на асурите. Веднъж той се влюбил в принцеса Шиамала, която била прокълната да живее преобразена в бивол. От техния съюз се родил страшния демон Махишасура, който по собствено желание можел да приема образа на човек или бик. Скоро той прострял своето насилие над небето (Swarga Loka), Земята (Prithvi) и подземното царство. Успял да победи бога на гръмотевиците - Индра и да изхвърли Девите (боговете) от тяхното небесно царство. Нито боговете, нито хората можели да го победят и да отнемат властта му. Един ден безсмъртните, предвождани от бога - сътворител на Вселената - Брахма се запътили към земята на вечното блаженство - Вайкунта, където се намирал двореца на бога на вселенското равновесие Вишну, за да поискат от него съвет. Заварили го излегнат върху змията Аната Наг, обгръщаща цялата Вселена, а до него се бил настанил богът на сътворението и разрушението - Шива, с който Вишну обсъждал делата на злия Махишасура. Щом двамата чули, че демонът обсебил небето, земята и подземното царство, те се ядосали и от телата им изригнал поток от ярка светлина, която заблестяла над трите свята. От този горящ стълб се появила богинята - войн Дурга, създадена от Вселенския разум Брахмана (Атман), от който били родени и другите богове. Отначало никой не повярвал, че това красиво момиче може да победи могъщия демон, но когато Дурга се разсмяла, а смехът й предизвикал силен земен трус, безсмъртните Деви разбрали, че тя ще срази Махишасура. Напразно демонът се опитвал да се противопостави на богинята, сменяйки своята външност, като се превръщал в лъв, човек и бивол, но тя винаги го побеждавала. От нея се излъчвала ослепителна светлина, която парализирала Махишасура и карала силите му да отслабват. Накрая Дурга успяла да отсече главата на демона и така спасила боговете и хората от страшната му власт.
Денят на победата на Дурга над Махишасура се нарича Vijayadashami на Бенгали, Dussehra на хинди, Dashain на непалски. По същото време се празнува и победата на Рама над демона Равана.
По време на празненствата, които продължават десет дена, много хора практикуват огнения ритуал - Яджна, с който да прочистят домовете си от десетте злини, представени от десетте глави на Равана: страст, ярост, заблуда, алчност, ревност, горделивост, его, налагане на собствената воля, лоши помисли, лоши дела.
В северна Индия фестивалът е посветен на победата на Рама над демона Равана. През дните на Dussehra се изнасят театрални представления - Ramlila, които се базират на откъси от епоса „Рамаяна”. Организират се панаири, на които се продават фигурки на Равана и неговия брат - Кумбхакарна. Вечерта тези фигури се подпалват на големи клади като се смята, че така се изгаря всяко зло.
В южна Индия Vijayadashami протича с почитането на Дурга и изложби на цветни играчки. Малките кукли представят боговете и богините, които прехвърлили своите сили в богинята - войн, за да може тя да победи злото и останали застинали като статуи до днес. Тяхната саможертва се отбелязва с изработването и изложбите на дървени кукли, с които се украсяват и домовете. Пред вратите се правят красиви изображения от цветни прахчета и цветя - Ранголи, в средата на които вечер се поставят малки запалени маслени лампички - kuthuvilakku.
Десетте дни на Dussehra, през които всяко зло е унищожено от боговете и започва нова по-добра епоха, е време за започване на нови начинания, за които се смята, че ще донесат просперитет на онзи, който се занимава с тях.
В районите на Керала се практикува обичая Vidyarambham или почитане на книгите и въвеждане на малките деца в света на образованието. За целта много книги се излагат в храмовете и от тях след молитвата, посветена на богинята на знанието Сарасвати, се четат по няколко откъса. Бъдещите ученици се запознават за първи път с уменията на четенето и писането, защото, според древните традиции, всяко начинание, започнато в дните на Vijayadashami, се увенчава с успех и това ще помогне на малките ученици да извървят дългия път на образованието с лекота и блестящи оценки. Малчуганите, с помощта на по-възрастен член от семейството, пандит или учител, правят своите опити за изписване на мантрата „Hari Shri Ganapataye Namah” върху табла, засипана с ориз. Вярва се, че тази мантра ще отключи вратите към знанието и мъдростта.
В Ориса, западна Бенгалия, Асам, Бихар, Трипура, Vijayadashami се отбелязва с фестивал, наречен Durga Puja. Изграждат се специални временни храмове от бамбукови пръчки и плат - pandals, които да служат за временен храм на Дурга. Вътре в тях се издига специален подиум, върху който се поставя статуята на богинята. Тя се украсява с гирлянди от цветя. Шест дни около нея се извършват специални религиозни ритуали - aarati, съпроводени от религиозни танци в чест на Дурга, на които изпълнителите на ритуални тъпани - dhak показват своите умения.
На шестия ден от тържествата, с церемониално шествие, статуята на богинята - войн се занася до близката река и се потапя във водите й, като това символизира завръщането на Дурга при нейния съпруг Шива в Хималаите и окончателната победа на доброто над злото. Вечерта на празника хората си гостуват един на друг, като се черпят със сладки.
Фестивалът Vijayadashami или Dussehra отбелязва прибирането на реколтата и началото на новия селскостопански сезон. Религиозните ритуали през този период и поднасянето на дарове в храмовете и пред семейните олтари имат за цел да призоват Дурга, приемана и като богинята - майка, както и космическите сили, които да възвърнат силата и плодородието на почвата.