Ямуна - реката на любовта и сълзите
В хиндуистката религия се смята, че Река Ямуна притежава стотици пъти по-пречистваща сила от тази на река Ганг. И докато Ганг е символ на аскетизма, висшето познание, опрощението на греховете и освобождението от мъчителния цикъл на прераждането, то Ямуна символизира вечната любов, предаността, състраданието, божията благодат и може да премахва страха от смъртта. Тя носи в себе си духовното начало и вечната мъдрост. В миналото се е смятало, че именно Ямуна е древната, митична река Сарасвати, носеща името на богинята на изкуството, музиката и пазителка на учението на Буда. Според легендите, реката слязла от небето по молба на боговете, за да благослови Земята. По своя път тя спряла да си почине върху високите заснежени върхове на планината Калинда, откъдето получила другото си име - Калинди.
Митовете разказват, че Ямуна била дъщеря на бога на слънцето Сурия и съпругата му Самджна. Твърди се, че Самджна била по-хубава от мъжа си и много по-умна от него, но не можела да застава пред лицето му, без да затваря очи заради сиянието, което излъчвал. Веднъж слънчевият бог, разярен от държанието на жена си, я попитал защо постъпва така, а тя му отговорила, че блясъкът на аурата му я заслепява. Сурия не поискал да прояви разбиране към думите на жена си и започнал да я отбягва. След като му родила още две деца - Яма и Ману, тя не издържала поведението на мъжа си и се върнала при своите родители. За да го заблуди, умната Самджна направила от сянката си своя двойница - Чая, която заживяла със Слънцето вместо нея. Чая родила на Сурия син, който като всяка мащеха обичала повече от останалите деца. Ману приел това отношение, но Яма не могъл да се примири. Воден от гнева си, той заплашил Чая. Тогава тя го проклела да загуби крака, с който се опитал да я ритне. Яма се изплашил, отишъл при баща си с молбата да отмени проклятието. Слънчевият бог разбрал, че Чая не е истинската му жена, изгонил я и тръгнал да търси Самджна. Щом я открил, се разкаял за постъпката си и помолил майстора Твашта да отнеме част от сиянието му, за да може съпругата му да стои пред него, без да затваря очи.
На неговия син Яма била присъдена важна роля, той се превърнал в господар на подземното царство. Ямуна обичала много своя брат и новината, че няма да може да го посещава в царство на сенките, я натъжила. Тя плакала толкова дълго, че от сълзите й се образувала цяла река, която боговете нарекли на нейно име. Самата Ямуна те превърнали в богиня на нощта, носеща отчаянието на залеза и надеждата на утрото.
Трогнати от обичта на момичето към Яма, великите богове й позволили в един ден от годината да посещава брат си, за да го види и да му занесе малък дар - ракхи, символ на загрижеността й за неговото здраве и щастие. От този ден нататък, тази традиция се спазва с голяма любов от хората в Индия. В деня Бхаи Дуж, братът посещава дома на омъжената си сестра, за да покаже, че помни детските спомени и винаги ще се грижи за нея, а тя му подарява ракхи, израз на сестринската обич. Празникът се приема като преклонение на мъжете пред жената - сестра, приятелка или майка.
Друга легенда разказва защо река Ямуна има тъмен цвят. Богинята Сати била дъщеря на Дакша Праджапати - син на бога, сътворител на Космоса - Брахма. Още от малка тя израснала с разказите за делата на Шива - богът на сътворението и разрушението. Всяка мисъл да се ожени за избрания от баща й съпруг била ненавистна за нея. Тя отхвърлила предложенията на много богати и могъщи владетели и в стремежа си да спечели любовта на аскета Шива, напуснала лукса на двореца и заживяла като отшелник в гората. Молитвите й били възнаградени. Убеден в искреността на нейната обич и силата на упоритостта на характера й, богът решил да се ожени за Сати.
Арогантният Дакша не посрещнал с въодушевление завръщането на Шива и дъщеря си и вестта за годежа им, но се примирил. Вдигнал сватба, а когато тържеството свършило, той прогонил двамата далеч от царството си. След време надменният цар организирал голямо тържество, на което поканил всички богове, с изключение на Шива и жена му. Въпреки всичко, Сати решила да отиде, защото й домъчняло за родния дом и близките, пък и помислила, че баща й не й е изпратил покана, защото са роднини и няма нужда от такава формалност. Познавайки Праджапати, Шива се опитал да разубеди жена си да посети двореца, но тя не се отказала. По време на приема, Дакша повел спор със Сати за положителните качества на своя зет, като не искал да приеме нито едно от тях. Натъжена, че съпруга й е несправедливо обиждан само заради това, че се е оженила за него въпреки несъгласието на родителите си, дъщерята на Дакша издигнала голяма клада и се самозапалила, молейки се в някой друг живот да се роди отново като дъщеря на баща, който да я уважава.
Научавайки за случилото се, Шива изпаднал в неудържим, страховит гняв. Той създал две ужасяващи чудовища - Вирабадхра и Бадракали, които изпратил да разкъсат безпощадно всички, присъствали на запалването, а сам обезглавил Дакша Праджапати. После преметнал на раменете си обгореното тяло на любимата си жена и обезумял от мъка затанцувал танца на сътворението и разрушението, заплашващ да унищожи света. Забравил за всичко около себе си, богът се подхлъзнал и паднал в хладните води на Ямуна, които от огромната му скръб и отчаяние потъмнели. От тогава до днес те останали такива. Тялото на прекрасната Сати се разпаднало на 50 парчета и се разпръснали по различни кътчета в Индия, превръщайки ги в места за поклонение. Историята не свършва дотук. Разказват, че като всеопрощаващ бог, Шива върнал живота на хората, разкъсани в нощта на неговия гняв и ги дарил с благословията си. Върнал дори живота на Дакша, който до края на дните си не престанал да слави бога.
От легендата за Шива и Сати идва обичаят „Сати”, при който вдовицата след смъртта на мъжа си е изгаряна заедно с него на кладата. Тази практика е много древна и е разпространена както в средите на императорските фамилии, така и сред по-бедното съсловие. Ритуалът на изгарянето би трябвало да е доброволна постъпка от страна на жената, но често пъти се срещали случаи на насилствена принуда. На местата, където са извършвани такива ритуали, се поставят тъй наречените сати камъни - паметни плочи, които се превръщат в място за поклонение пред паметта на загиналите вдовици. Повече от половината такива плочи се намират в Раджестан, където наред с обичая „Сати”, се практикувала и една негова традиционна разновидност, наречена Джаухар. При нея защитниците на крепостите, губещи битката и техните жени предпочитали смъртта пред позора. Те обличали сватбените си дрехи, а после мъжете се хвърляли в последната битка, като се сражавали до смърт. Жените от своя страна издигали клада в двора на крепостта и се самозапалвали. Този ритуал се явява символичен брак в отвъдното и продължение на връзката в един по-добър свят. По време на мугалската империя този ритуал е ограничен, а по-късно и окончателно забранен от мугалските императори. Въпреки издадените закони срещу него, той се среща все още в някои провинциални райони на Индия.
Свещената река се свързва и с историята за спасението на младия бог Кришна, която разказва, че преди хиляди години малкото градче Матура било управлявано от злия и могъщ демон на име Канса. Хората от града и заобикалящите го селца се бояли от Канса и били уморени от жестокостта му, но никой не смеел да му се опълчи. Сякаш на този свят не съществувал такъв герой, който да е достатъчно силен и смел, за да победи злия демон. Канса имал едно слабо място - неговата сестра Диваки, която, за разлика от брат си, била нежна и добра. Когато тя навършила нужните години, било решено да бъде омъжена за крал Васудева. Подобно на нея, кралят бил благороден и добър човек, последовател на бога Вишну и не проявявал никакъв страх към брата на Диваки. Ето защо, въпреки лошия си нрав, Канса уважавал Васудева и с радост празнувал сватбата на сестра си с краля. Изведнъж, по средата на сватбената церемония, от небето се разнесъл глас, който изрекъл следните слова: „Връзката между Диваки и Васудева ще бъде благословена и ще им се родят осем деца, но нека Канса не забравя, че осмото им дете ще бъде неговия край.”. След тези думи, събралите се хора се уплашили, а демонът изпаднал в такава ярост, че земята под него потреперила и той извикал към небето:
„Кой смее да изрича такива кощунствени думи?”, но дори в неконтролируемия си гняв, демонът успял да различи гласа на съдбата и за пръв път в живота си се уплашил.
„Хвърлете ги в тъмница! Нека от днес нататък гледат светлината през решетките!” - извикал той като посочил към Диваки и Васудева. Стражите му заобиколили съпрузите и ги отвели в най-охранявания и мрачен затвор в царството на Канса. Всеки път, когато на Диваки и Васудева се раждало дете, Канса го убивал. Преди да се роди седмото дете, кралят се молил дълго на бог Вишну да го запази живо. Богът чул молбата му и направил така, че бебето да се роди от другата жена на Васудева - Рохини. Когато детето се родило, било отгледано от Рохнини в далечния и безопасен град - Брадж, като му дали име Баларам. За да запази живота на детето, Васудева излъгал демона, че то се родило мъртво. Не минало много време и Диваки заченала осмото си дете, за което било предсказано, че ще убие Канса. Като научил новината, злият демон заповядал на стражите да бдят още по-зорко за това, което става в затвора.
Кришна се родил в една бурна и тъмна нощ в месец Сраван. Бебето било толкова тъмно, колкото и облаците, които покривали небето, затова го нарекли Кришна, което означавало „тъмен”. Докато съпрузите очаквали Канса да се появи, станало нещо необичайно. Стражите край вратите заспали, килията се озарила от ярка светлина, а от небето се разнесъл глас: „Вземи сина си и го занеси в град Гокула, който е от другата страна на река Ямуна. Остави го в дома на Нанда, чиято жена току-що роди дете. Вземи нейното дете и го дай на Диваки!”.
След тези думи светлината угаснала и затворът станал толкова тъмен, колкото бил преди. Вратата на килията била отворена, катинара счупен, а стражите хъркали, подпрели глава на оръжията си. Оковите на Васудева били паднали от краката му и той, заедно с Кришна, побягнал в мрачната нощ. Кралят носел бебето близо до себе си, за да го запази от студа и дъжда, но когато достигнал река Ямуна видял, че водите й били придошли, а мостът бил отнесен. Тогава се зачудил как да премине през бурната река. Доверявайки се на божествения глас, Васудева нагазил в кипящите води, държейки бебето над главата си. Колкото по-навътре в реката отивал, толкова вълните й се издигали по-високо, а кралят започнал да се безпокои за живота си. Въпреки опасността, малкият Кришна се смеел радостно, а когато малкото му краче докоснало водата, тя се смирила и се отдръпнала. Изведнъж от дълбините се показала огромна змия с пет глави, която придружила Васудева и детето му до другия бряг. Бащата на Кришна бил изумен от нещата, които му се случвали, но побързал да стъпи на брега и да намери къщата на началника на овчарите Нанда. В Гокул всичко било тъмно и тихо. Хората спели спокойно в домовете си, по покривите, на които ромолял дъждът. Тихо било и в къщата на Нанда. Царят Васудева потропал на вратата и когато овчарят се показал, той му разказал за предсказанието на гласа. Без да се бави и да задава въпроси, Нанда взел детето и му подал дъщеря си. Така незабелязано, както бил дошъл, Васудева се върнал в Матхура, където всичко било така, както го оставил. Стражите спели, вратите били отворени, а само Диваки го чакала с нетърпение да се върне. Кралят влязъл в килията, а след него вратата сама се затворила. Той положил малкото момиченце в ръцете на жена си и в този момент веригите се омотали около краката му и стражите се събудили. Те видели, че Диваки държи бебе в ръцете си и се втурнали да предупредят Канса, че тя е родила осмото си дете. Демонът влетял в затвора ядосан и уплашен и се опитал да изтръгне детето от ръцете на сестра си, която му обяснила, че осмото дете е момиче и не може да му навреди с нищо. Канса не искал да слуша думите й и заповядал да убият бебето. В този момент момиченцето засияло в ярка светлина и се издигнало високо към тавана на килията. От устата му се разнесъл весел смях и то казало: „Аз съм богиня, Канса и се родих като дете, за да те заблудя! Този, който ще те убие се роди така, както беше казано в предсказанието и се намира на сигурно място. Ти ще умреш от ръцете на осмия син на Васудева и Диваки!”. Разярен, Канса изкрещял: „Вие ще изгниете в затвора, а аз ще намеря сина ви и ще го убия!”.
Времето минавало, а Кришна растял щастлив в семейството на Нанда и жена му Яшходка, които го приели като свой син. Момчето убило всички демони, които Канса пратил по петите му, а когато станал на 12 години, той убил и злия Канса. По-късно Кришна разбрал, че бог Вишну бил този, който разбил решетките на затвора, приспал стражите и помогнал на Васудева да премине през Ямуна като изпратил змията Шеш Нак да закриля бащата и сина.
Поради митовете, вярванията и обичаите, свързани с нея, река Ямуна е наречена реката на любовта и страданието. Хората вярват, че ако се потопят във водите й, тя ще отмие страха от смъртта, мъката и греховете им, ще ги благослови, ще им донесе покой и ще бди над любовта им.
Край нейните брегове процъфтяват големите империи, останали в историята под имената: мурайска, кушанска, гупта и сунга. Тук е построен красивият „Червен форт” - Агра и обгърнатия в романтика паметник на вечната любов - Тадж Махал. Водите на реката са неми свидетели на радостите, болките и приказните любовни истории на императорите от великата мугалска империя. Преди да умре, Шах Джахан за последен път обръща поглед към прелестната мраморна гробница на неговата любима жена - Мутмаз и към бавно течащите води на Ямуна, до която тя се издига, търсейки опрощение за делата си и утеха в скръбта по изгубената обич, без може би да съзнава, че духът му и този на боготворената от него Арджуманд Бену Бегум, заедно с легендата за тях ще останат вечно живи - там някъде зад стените на Тадж, като сълза върху лицето на вечността, победена от силата и красотата на изкуството и любовта.
Реката ще продължава да се изменя и да бъде все същата - мъдра, приласкаваща, спокойна и магична, напомняща, че ако върху лицето на Земята има място, което да бъде наречено дом на всички мечти, съществуващи от началото на човешката цивилизация, то това е Индия.
